ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
7 септември 2021 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски“
По дело T‑163/20 DEP
Isopix SA, установено в Иксел (Белгия), представлявано от P. van den Bulck, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, представляван от K. Wójcik и E. Танева,
ответник,
с предмет молба за определяне на съдебните разноски във връзка с определението от 29 октомври 2020 г., Isopix/Парламент (T‑163/20, непубликувано, EU:T:2020:527),
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise и J. Martín y Pérez de Nanclares (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение(1)
[…]
От правна страна
[…]
По размера на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения
[…]
40 На четвърто място, следва да се отбележи, че значението на спора от гледна точка на правото на Съюза е ограничено, доколкото главното производство (T‑163/20) и обезпечителните производства (T‑163/20 R и T‑163/20 R II) не повдигат нови, нито особено сложни въпроси. Разглеждането им не е от значение и за развитието на правото на Съюза. В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателя, фактът, че е необичайно председателят на Общия съд да постановява решения за спиране на изпълнението на акт на институция на Съюза, сам по себе си не може да охарактеризира делото като такова с особено значение от гледна точка на правото на Съюза.
41 Освен това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя относно трудността в случая, произтичаща от необичайния характер на решенията на председателя на Общия съд за спиране на изпълнението на първия и втория обжалван акт. Всъщност, както правилно отбелязва Парламентът, твърденият необичаен характер на такива решения означава единствено че вероятността за спиране на изпълнението на акт на институция на Съюза е по-малка от тази за отхвърляне на молба за спиране на изпълнението, но това не води непременно до трудност за адвокатите на жалбоподателя, що се отнася до обема на работата или сложността на правните въпроси, повдигнати по дела T‑163/20, T‑163/20 R и T‑163/20 R II. В това отношение се налага изводът, че определението от 25 май 2020 г., Isopix/Парламент (T‑163/20 R и T‑163/20 R II, непубликувано, EU:T:2020:215) е основано на постоянната съдебна практика, когато се преценява дали при конкретните обстоятелства в случая следва да се уважат молбите на жалбоподателя за допускане на обезпечение. Следователно анализът на условията за уважаване на молбите на жалбоподателя за допускане на обезпечение е свързан по-скоро с разглеждането на фактически, отколкото на правни обстоятелства, така че приносът за развитието на правото на Съюза остава ограничен.
42 Същото се отнася и за довода на жалбоподателя, че трудността на делото произтича от кратките срокове, в които неговите адвокати е трябвало да работят. Всъщност, дори да се приеме, че адвокатите на жалбоподателя е трябвало да работят в много кратки срокове, това не би могло да се отрази на обема на работата им, нито на сложността на поставените правни въпроси.
[…]
По разходите за куриер
59 Според жалбоподателя към адвокатските възнаграждения следва да се добави сума в размер на 352,48 EUR за изпращането до секретариата на Общия съд на документи, позволяващи спешната регистрация в e‑Curia по-специално с оглед на подаването на молба за допускане на обезпечение. В подкрепа на този довод жалбоподателят представя фактура, издадена от дружество за куриерски услуги на 31 март 2020 г., тоест два дни преди подаването на жалбата по дело T‑163/20 и на молбата за допускане на обезпечение по дело T‑163/20 R.
60 Парламентът оспорва необходимостта от извършването на тези разходи, а оттук и твърдението, че те подлежат на възстановяване.
61 Следва да се отбележи, подобно на Парламента, че регистрацията в e‑Curia е обусловена по-конкретно от професионалното качество на представители и на адвокати, които имат право да практикуват пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Регистрация в e‑Curia се извършва от името на адвоката, който я е поискал, и нейното използване се отнася до всяко настоящо или бъдещо дело, заведено пред Съда на Европейския съюз.
62 Освен това при всички положения следва да се приеме, че жалбоподателят е могъл да изпрати в секретариата на Общия съд необходимите документи, за да завърши регистрацията си в e‑Curia след подаването на документите, посочени в точка 59 по-горе. Всъщност условията за използване на приложението e‑Curia, приети от секретариата на Общия съд по-конкретно на основание член 8 от Решение на Общия съд от 11 юли 2018 г. за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e‑Curia (ОВ L 240, 2018 г., стр. 72), предвиждат специална процедура, която позволява временна регистрация в e‑Curia с оглед на подаването на процесуални документи пред Общия съд. Така, когато представител, който отговаря на предвидените условия за регистрация, не е предприел необходимите действия за нейното извършване навреме преди изтичането на срока за подаване на процесуален документ пред Общия съд, той има възможност да създаде временна регистрация по специалната процедура, за да подаде този документ. В това отношение, за да одобри секретариатът на Общия съд тази регистрация, представителят трябва да му изпрати изискваните документи, за да завърши регистрацията си в срок от 10 дни, считано от подаването на процесуалния документ чрез e‑Curia.
63 С оглед на изложеното по-горе разходите за куриер, направени от жалбоподателя в настоящия случай, не могат да се считат за необходими за целите на главното производство по дело T‑163/20 и на обезпечителното производство по дело T‑163/20 R по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
Определя на 25 490 EUR общия размер на съдебните разноски, които Европейският парламент трябва да възстанови на Isopix SA.
Съставено в Люксембург на 7 септември 2021 година.