Дело T‑52/19
AH
срещу
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
Решение на Общия съд (първи състав) от 8 септември 2021 година
„Публична служба — Договорно наети служители — Разкриване на лични данни — Искане за съдействие — Отхвърляне на искането — Липса на компетентност на автора на акта с неблагоприятни последици — Акт, който е изготвен и подписан от външна адвокатска кантора — Отговорност — Неимуществена вреда“
1. Жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба на длъжностно лице, което твърди, че е жертва на незаконно разкриване на лични данни, насочена срещу отхвърлянето на искане за съдействие — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 44 и 45)
2. Длъжностни лица — Орган по назначаването — Орган, оправомощен да сключва договори за назначаване — Упражняване на правомощия — Оправомощаване на външно частно образувание да изготвя и подписва решенията за отхвърляне на искане за съдействие и на искане за обезщетение — Недопустимост
(членове 2, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 53—57)
3. Длъжностни лица — Орган по назначаването — Решение относно упражняването на правомощията, предоставени на посочения орган — Необходимост от публикуване
(вж. т. 59 и 60)
4. Агенции на Европейския съюз — Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) — Персонал — Приложимост на националното право — Изключване
(член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 17 от Регламент № 1365/75 на Съвета, изменен с Регламент № 1111/2005)
(вж. т. 63)
5. Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Възможност за длъжностното лице да ползва услугите на адвокат
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 65)
6. Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Решение за отказ — Изисквания за форма
(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 66 и 67)
7. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Отказ да се започне разследване относно твърдяното неумишлено разкриване на лични данни на служител вследствие на пропуск в сигурността — Нарушение на задължението за оказване на съдействие
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 76, 78 и 80)
8. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Предварително обжалване по административен ред — Съгласуваност между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред — Изменение на размера на претендираните вреди — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 87—89)
9. Жалби на длъжностните лица — Отменително съдебно решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Съдебно решение, с което се отменя решение да не се започва разследване по жалба за разкриване на лични данни — Искане за обезщетяване на жалбоподателя за претърпените неимуществени вреди — Преждевременност на искането
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 101 и 102)
Резюме
Жалбоподателят AH е договорно нает служител в Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), която е агенция на Европейския съюз със седалище в Дъблин (Ирландия). През януари 2018 г. на един от сървърите на посочената организация той открива файл, достъпен за персонала на Eurofound, който съдържа няколко поверителни подфайла, отнасящи се до персонала на Eurofound. Сред тези подфайлове е преписка, съдържаща документи относно разглеждането на подадена от жалбоподателя жалба по административен ред, сред които електронно писмо, в което двама членове на персонала на агенцията са обсъждали по-специално възможността да се образува дисциплинарно производство срещу посочения служител.
След откриването на тази информация жалбоподателят подава до Eurofound искане за съдействие с цел фондацията да разследва нарушенията, свързани по-специално с разкриването на личните му данни, както и искане за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат от тези нарушения.
Искането на жалбоподателя е отхвърлено с мотива, че разкриването на неговите данни не е извършено умишлено. Решението за отхвърляне (наричано по-нататък „обжалваното решение“) е изготвено и подписано от името на Eurofound от ирландска външна адвокатска кантора.
Подадената до Eurofound от жалбоподателя по административен ред жалба срещу обжалваното решение също е отхвърлена с решение, изготвено от същата външна адвокатска кантора и подписано от един от адвокатите на тази кантора в качеството му на „правен представител на Eurofound“.
След като е сезиран от жалбоподателя, Общият съд отменя обжалваното решение и се произнася за първи път по законосъобразността на делегирането, извършено по отношение на външна адвокатска кантора, с цел изготвяне и подписване на решения по смисъла на членове 24 и 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).
Съображения на Общия съд
Общият съд отбелязва най-напред, че що се отнася до делегирането на правомощия, институция или орган на Съюза има право да предвиди съвкупност от мерки от организационен характер и за делегиране на правомощия на собствените си вътрешни органи за вземане на решения, по-специално във връзка с управлението на собствения си персонал. Съгласно член 2 от Правилника такова делегиране трябва да се осъществява „от името“ на съответната институция, така че посочените правомощия по принцип могат да бъдат предоставени само на зависещи от съответната институция лица. Единственото разрешено от Правилника изключение се отнася до хипотезата, в която една или няколко институции решат да възложат на една от тях или на междуинституционален орган посочените правомощия, които в никакъв случай не може да обхващат решенията за назначаване, повишаване или преместване на длъжностни лица.
На следващо място, делегирането на правомощието за подписване съставлява мярка, свързана с вътрешната организация на службите в администрацията на Съюза и е обичайното средство, с което тя упражнява своите правомощия. От това следва, че в рамките на делегирането на правомощието за подписване само служителите и длъжностните лица по принцип могат да бъдат оправомощени да предприемат от името и под контрола на администрацията ясно определени управленски или административни мерки.
Накрая, законосъобразността на оправомощаването трябва да се преценява с оглед на предмета на досъдебното производство, предвидено в членове 90 и 91 от Правилника. С последния обаче се предвижда установяването на диалог между институцията и нейното длъжностно лице или служител относно проблемите, които биха могли да възникнат в служебното правоотношение, като по този начин им се даде възможност да разрешат по взаимно съгласие спора. Следователно, за да се запазят непредубеденият подход и диалогът, които тази фаза изисква, институцията трябва да остане привилегирован партньор на длъжностното лице или служителя през целия този процес.
С оглед на тези принципи Общият съд приема, че макар в рамките на предвиденото в Правилника досъдебно производство Eurofound да е разполагала с възможността да бъде съветвана от външната адвокатска кантора, тази възможност все пак не може да ѝ позволи да упълномощи външно частно образувание, като посочената кантора, да изготви и подпише обжалваното решение.
Освен това Общият съд припомня, от една страна, че що се отнася до определянето на компетентния орган за отхвърляне на искане за съдействие на основание член 24 от Правилника и на искане за обезщетение, направено от длъжностно лице на основание член 90, параграф 1 от Правилника, по отношение на Eurofound не се прилага ирландското право. Така, дори да се предположи, че съгласно националното право, което се прилага по отношение на нея, външна адвокатска кантора може да изготви и подпише решение, взето от дадена публична администрация, подобно правило не би могло да се приложи към решенията, взети въз основа на Правилника.
От друга страна, макар да е вярно, че искане по смисъла на член 90 от Правилника, подадено от длъжностно лице или служител, не е подчинено на никакви изисквания за форма, тъй като длъжностните лица или служителите могат да подадат такова искане без посредничеството на адвокат, подобна гъвкавост не се прилага по отношение на официалното решение, което институцията следва да вземе въз основа на това искане, чието изготвяне и подписване не могат да бъдат делегирани на външно частно образувание.
Следователно Общият съд стига до заключението, че обжалваното решение е опорочено поради липса на компетентност, която води до нарушаване на правилата за добра администрация в областта на управлението на персонала и по тази причина то трябва да бъде отменено. Исканията за обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи от това разкриване, се отхвърлят отчасти като неоснователни и отчасти като преждевременни.