ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
1 април 2011 година(*)
„Жалба за отмяна — Срок за обжалване — Просрочие — Липса на непреодолима сила — Липса на извинима грешка — Явна недопустимост“
По дело T‑468/10,
Joseph Doherty, с местожителство в Burtonport (Ирландия), за когото се явяват г‑н A. Collins, SC, г‑н N. Travers, barrister, и г‑н D. Barry, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2010) 4763 на Комисията от 13 юли 2010 г., с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитет поради съображения за сигурност относно новия риболовен кораб MFV Aine,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: г‑н S. Papasavvas, председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н K. O’Higgins (докладчик), съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства и производство
1 На 16 юли 2010 г. на жалбоподателя г‑н Joseph Doherty е съобщено Решение C (2010) 4763 на Комисията от 13 юли 2010 г., чийто адресат е Ирландия и с което се отхвърля искане за увеличаване на капацитет поради съображения за сигурност относно новия кораб MFV Aine (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Това решение заменя съдържащото се в член 2 и в приложение ІІ към Решение 2003/245/ЕО на Комисията от 4 април 2003 година относно исканията, получени от Комисията, за увеличаване на целите на МПО IV, за да се вземат предвид подобрения относно безопасността, плаването в морето, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина над 12 метра (ОВ L 90, стр. 48).
2 На 28 септември 2010 г. жалбоподателят внася по електронната поща настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Нейният оригинал пристига в секретариата на Общия съд на 6 октомври 2010 г.
3 С писмо на секретаря от 5 ноември 2010 г. жалбоподателят е уведомен, че настоящата жалба не е подадена в срока, предвиден в член 263 ДФЕС, и той е поканен да изложи причините за късното ѝ подаване.
4 С писмо от 22 ноември 2010 г. жалбоподателят отговаря, че жалбата му е внесена преди изтичането на срока за обжалване, тъй като на 27 септември 2010 г., точно преди полунощ според ирландския часови пояс, той я е изпратил по електронната поща. Ако Общият съд приемел, че следва да се вземе предвид часът на получаване на жалбата в секретариата в Люксембург, жалбоподателят поддържа, че е действал при изключителни обстоятелства, съставляващи случайно събитие или непреодолима сила, и обосноваващи според него късното подаване на жалбата му.
5 С писмо от 15 декември 2010 г. Общият съд отправя писмено до жалбоподателя два въпроса, като го приканва да представи допълнителни уточнения относно проблемите, които е имал с факса на секретариата на Общия съд.
6 На 10 януари 2011 г. жалбоподателят отговаря на тези въпроси.
Искания на жалбоподателя
7 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
От правна страна
8 Съгласно член 111 от Процедурния правилник на Общия съд, когато иск или жалба са явно недопустими, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
9 В случая Общият съд счита, че доказателствата по делото го осветляват в достатъчна степен, и решава в приложение на този член да се произнесе, без да дава ход на делото.
10 Съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на съобщаване, от деня, в който той е узнал за него.
11 Освен това съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.
12 Според постоянната съдебна практика този срок е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като е предвиден с цел гарантиране на яснота и сигурност на правните положения и предотвратяване на всякаква дискриминация или произволно третиране в правораздаването, и съдът на Съюза е длъжен да провери служебно, дали е бил спазен (Решение на Съда от 23 януари 1997 г. по дело Coen, C‑246/95, Recueil, стр. I‑403, точка 21 и Решение на Общия съд от 18 септември 1997 г. по дело Mutual Aid Administration Services/Комисия, T‑121/96 и T‑151/96, Recueil, стр. II‑1355, точки 38 и 39).
13 В случая в съответствие с член 101, параграф 1, букви а) и б), и параграф 2 от Процедурния правилник срокът за обжалване започва да тече на 17 юли 2010 г., деня, следващ датата, на която е съобщено обжалваното решение, и изтича на 27 септември 2010 г. в полунощ, включително след отчитане на срока поради отдалеченост, като се има предвид, че 26 септември 2010 г. е неделя, което не се оспорва от жалбоподателя.
14 След като жалбата е изпратена на секретариата по електронната поща на 28 септември в 00,59 часа (люксембургско време), а оригиналът е внесен на 6 октомври 2010 г., настоящата жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване, и следователно късно.
15 В писмото си от 22 ноември 2010 г. жалбоподателят обаче посочва, че жалбата му е изпратена на секретариата по пощата преди изтичането на срока за обжалване, като се има предвид, че е изпратил електронното си съобщение в 23,59 часа според ирландския часови пояс.
16 Следва обаче да се отбележи, че часът, който следва да се вземе предвид относно внасянето на жалбата, е този, който е регистриран в секретариата на Общия съд. Действително, доколкото в съответствие с член 43, параграф 3 от Процедурния правилник с оглед на сроковете в производството се взема предвид само датата на подаване в секретариата, следва да се приеме, че за изчисляване на сроковете се взема предвид единствено часът на подаване в секретариата. След като в съответствие с единствения член от Протокол № 6 към ДФЕС за местоположението на седалищата на институциите и някои органи, служби и агенции на Европейския съюз, седалището на Съда на Европейския съюз е в Люксембург, следва да се вземе предвид часът в Люксембург.
17 Жалбоподателят се позовава на наличието на непреодолима сила по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз. В това отношение той посочва, че е имал проблеми с факса на секретариата след 21,35 ч. (според часа на неговия факс) и безуспешно се е опитал да изпрати жалбата по факс след надлежното изпращане на седем жалби в секретариата. В това отношение той прилага два потвърдителни отчета за изпращане от неговия факс, които показват, че факсът на Общия съд не е отговорил в 21,53 ч. и в 21,57 ч. (според часа на неговия факс) при опит за изпращане на жалбата по дело Т‑471/10, Gill/Комисия. Той уточнява, че е изпратил останалите жалби по електронната поща, четири от които са изпратени преди 22,35 ч., и че е имал проблеми и със системата за електронна поща на секретариата на Общия съд.
18 Следва да се напомни, че Съдът многократно е постановявал, че прилагането на правната уредба относно процесуалните срокове може да се изключи съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда само при напълно изключителни обстоятелства на случайно събитие или на непреодолима сила, като се има предвид, че строгото прилагане на тези правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избягва всяка форма на дискриминация или на произволно третиране в правораздаването (вж. Определение на Съда от 8 ноември 2007 г. по дело Белгия/Комисия, C‑242/07 P, Сборник, стр. I‑9757, точка 16 и цитираната съдебна практика).
19 Съдът е имал също повод да уточни, че понятията за непреодолима сила и за случайно събитие включват обективен елемент, свързан с извънредни и външни за субекта обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересувания да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. По-конкретно субектът трябва да наблюдава грижливо хода на започнатото производство, и в частност да полага необходимото старание за спазване на предвидените срокове (вж. Определение по дело Белгия/Комисия, посочено по-горе, точка 17 и цитираната съдебна практика).
20 В случая следва да се отбележи, че жалбоподателят установява, че факсът на секретариата не е отговарял в определен момент в 21,53 ч. и в 21,57 ч. (според часа на неговия факс) при изпращането на друга жалба (по дело Т‑471/10). Часовникът на неговия факс обаче — поради причини, които не са изложени пред Общия съд въпреки писмен въпрос, конкретно отправен в този смисъл — е изоставал с два часа в сравнение с часовника на факса на секретариата на Общия съд, както показва отчетът от факса на секретариата.
21 Разликата обаче между часовия пояс, в който се намира Ирландия, и този, в който се намира Люксембург, е само един час. Вторият час разлика не би могъл да се дължи на забавяния в изпращането на факсовете, като се има предвид, че видно от отчетите за изпращане по факса на останалите внесени жалби (T‑461/10, Boyle/Комисия, T‑464/10, Fitzpatrick/Комисия, T‑459/10, Hugh McBride/Комисия, T‑463/10, Ocean Trawlers Ltd/Комисия, T‑467/10, Murphy/Комисия, T‑466/10, Hannigan/Комисия, и T‑462/10, Flaherty/Комисия), средно продължителността на изпращане на една жалба е едва шест до седем минути, както потвърждава жалбоподателят.
22 От това следва, че часовете, на които се позовава жалбоподателят, за да установи, че факсът на Общия съд не е отговарял при изпращането на жалбата по дело Т‑471/10, трябва да се разбират като 23,53 и 23,57 в Люксембург. При това положение и като се има предвид средната продължителност на изпращане на седемте жалби (вж. точка 21 по-горе), дори да се допусне, че факсът на секретариата е работел нормално, до полунощ — часът, в който изтича срокът за обжалване — все още е можело да бъде изпратена само жалбата по дело Т‑471/10.
23 Доводът относно проблемите на жалбоподателя със системата за електронна поща на секретариата следва да бъде отхвърлен, тъй като той е само неподкрепено с доказателства твърдение.
24 Освен това трябва да се отбележи, че няма основание да се приеме, че жалбоподателят е уведомил секретариата на Общия съд за проблемите, които е имал с неговия факс или с неговата система за електронна поща.
25 От това следва, че обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, не биха могли да се считат за изключителни обстоятелства, съставляващи непреодолима сила по смисъла на член 45, втора алинея от Статута на Съда.
26 Жалбоподателят се позовава и на извинима грешка. В отговора си от 10 януари 2011 г. на отправените от Общия съд въпроси жалбоподателят добавя, че секретариатът на Общия съд е уверил неговия представител по време на телефонен разговор следобед на 27 септември 2010 г., че жалбата по дело Т‑461/10, Boyle/Комисия, действително му е изпратена по факс и че часът на нейното получаване щял да се вземе предвид при получаването на всички останали, изпратени впоследствие жалби.
27 Според постоянната съдебна практика при изключителни обстоятелства е възможно да се приеме, че поради извинима грешка ищецът или жалбоподателят е спазил срока (вж. Определение на Общия съд от 13 януари 2009 г. по дело SGAE/Комисия, T‑456/08, непубликувано в Сборника, точка 17 и цитираната съдебна практика).
28 Извинимата грешка е понятие, което трябва да се тълкува ограничително и може да се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи недопустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания (вж. Решение на Общия съд от 15 март 2007 г. по дело Белгия/Комисия, Т‑5/07, непубликувано в Сборника, точка 17 и цитираната съдебна практика).
29 В случая обаче не би могло да се признае наличието на извинима грешка. Дори да се допусне, че секретариатът е дал информация по телефона относно начина на подаване на жалбите, което изобщо не е установено, жалбоподателят е бил длъжен да приложи разпоредбите на Процедурния правилник относно предвидените начини за внасяне на исковете или жалбите, както и относно приложимите срокове, които не повдигат особени трудности при тълкуване (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 януари 2004 г. по дело OPTUC/Комисия, T‑142/01 и T‑283/01, Recueil, стр. II‑329, точка 44 и Определение на Общия съд от 30 ноември 2009 г. по дело Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, T‑2/09, непубликувано в Сборника, точка 21). Освен това длъжностните лица в секретариата нямат правомощия и компетенции да се произнасят по изчисляването на срока за внасяне на иск или жалба (Определение по дело SGAE/Комисия, посочено по-горе, точка 21). Освен това следва да се отбележи, че този довод е повдигнат от жалбоподателя едва на 10 януари 2011 г. след неколкократна размяна на писма със секретариата в отговор на поставените от Общия съд въпроси, с които той е поканен да представи допълнителни уточнения относно проблемите, които е имал с факса на секретариата на Общия съд.
30 Също не би могла да се приеме обосновката, че представителят на жалбоподателя е могъл да изпрати настоящата жалба на секретариата на Общия съд едва следобеда или вечерта на 27 септември 2010 г., тъй като връзката с неговия клиент и корабния архитект през последните месеци не била лесна, тъй като те прекарвали по-голямата част от времето си в морето поради упражняваната от тях професионална дейност. Всъщност въпросите, свързани с функционирането и организацията на услугите, предоставяни от представителя на жалбоподателя, не биха могли да извинят просрочието при подаване на жалбата (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 28 април 2008 г. по дело Publicare Marketing Communications/СХВП (Publicare), T‑358/07, непубликувано в Сборника, точка 17).
31 Въз основа на изложените по-горе съображения в тяхната цялост следва, че жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима, без да е необходимо връчването ѝ на Комисията.
По съдебните разноски
32 Тъй като настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде съобщена на Комисията и последната да е направила разноски, е достатъчно в съответствие с член 87, параграф 1 от Процедурния правилник да се вземе решение жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н Joseph Doherty да понесе направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 1 април 2011 година.