РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
21 октомври 2010 година(*)
„Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Изключение за копиране за лично ползване — Понятие „справедливо обезщетение“ — Еднакво тълкуване — Въвеждане от държавите членки — Критерии — Граници — Такса за копиране за лично ползване, прилагана за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане“
По дело C‑467/08,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания) с акт от 15 септември 2008 г., постъпил в Съда на 31 октомври 2008 г., в рамките на производство по дело
Padawan SL
срещу
Sociedad General de Autores y Editores de España (SGAE),
в присъствието на:
Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA),
Asociación de Artistas Intérpretes o Ejecutantes – Sociedad de Gestión de España (AIE),
Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI),
Centro Español de Derechos Reprográficos (CEDRO),
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н D. Šváby, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász и г‑н J. Malenovský (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 март 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Padawan SL, от адв. J. Jover Padró, адв. E. Blanco Aymerich и адв. A. González García, abogados,
– за Sociedad General de Autores y Editores (SGAE), от адв. P. Hernández Arroyo, адв. J. Segovia Murúa, адв. R. Allendesalazar Corchó и адв. R. Vallina Hoset, abogados,
– за Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA), от адв. J. A. Suárez Lozano и адв. M. Benzal Medina, abogados,
– за Asociación de Artistas Intérpretes o Ejecutantes – Sociedad de Gestión de España (AIE), от адв. C. López Sánchez, abogado,
– за Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI), от г‑н R. Ros Fernández, procurador, подпомаган от адв. F. Márquez Martín, abogado,
– за Centro Español de Derechos Reprográficos (CEDRO), от адв. M. Malmierca Lorenzo и адв. J. Díaz de Olarte, abogados,
– за испанското правителство, от г‑н J. López-Medel Bascones и г‑жа N. Díaz Abad, в качеството на представители,
– за германското правителство, от г‑н M. Lumma и г‑жа S. Unzeitig, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от г‑жа E.‑M. Mamouna и г‑жа V. Karra, в качеството на представители,
– за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,
– за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes и г‑н N. Gonçalves, в качеството на представители,
– за финландското правителство, от г‑жа A. Guimaraes-Purokoski, в качеството на представител,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа H. Walker, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑жа L. Lozano Palacios и г‑н H. Krämer, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 май 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), като това обезщетение се заплаща на притежателите на авторски права във връзка с „изключението за копиране за лично ползване“.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството Padawan SL (наричано по-нататък „Padawan“) и Sociedad General de Autores y Editores de España (наричано по-нататък „SGAE“) относно „таксата за копиране за лично ползване“, която се твърди, че Padawan трябва да заплати за продаваните от него носители под формата на CD‑R, CD‑RW, DVD‑R, както и MP3 плейъри.
Правна уредба
Директива 2001/29
3 Съображения 9, 10, 31, 32, 35, 38 и 39 от Директива 2001/29 гласят следното:
„(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.
(10) Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. […]
[…]
(31) Трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти. […]
(32) Настоящата директива съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията по отношение на правото на възпроизвеждане и правото на публично съобщаване. Някои изключения или ограничения се прилагат само за правото на възпроизвеждане, ако е уместно. Този списък отчита надлежно различните правни традиции на държавите членки, като в същото време цели гарантирането на функциониращ вътрешен пазар. Държавите членки следва да постигнат съгласувано прилагане на тези изключения и ограничения, които ще бъдат оценени при бъдещото преразглеждане на разпоредбите относно прилагането.
[…]
(35) В някои случаи на изключения или ограничения притежателите на права следва да получат справедливо обезщетение, за да бъдат обезщетени в достатъчна степен за използването на произведенията им или на други закриляни обекти. При определянето на формата, на подробните условия и възможн[ия размер] на такова справедливо обезщетение следва да се отчетат конкретните обстоятелства за всеки случай. За оценяване на тези обстоятелства полезен критерий би била потенциалната вреда за притежателите на права, произтичаща от въпросното действие. В случаи, когато притежателите на права вече са получили плащане под друга форма, например като част от лицензионна такса, конкретно или специфично плащане би могло да не се дължи. [Размерът] на справедливо[то] обезщетение следва изцяло да вземе предвид степента на използване на техническите мерки за защита, определени в настоящата директива. В някои случаи, когато [причинената] на титуляра на права [вреда] е [незначителна], би могло да не възниква задължение за плащане.
[…]
(38) На държавите членки следва да се разреши да предвидят изключение или ограничение по отношение на правото на възпроизвеждане за някои видове възпроизвеждане на аудио, визуален или аудио-визуален материал за лично използване, придружено от справедливо обезщетение. Това може да включва въвеждането или поддържането на схеми за възнаграждение за обезщетяване на притежателите на права за претърпените вреди. […]
(39) Когато се прилага изключението или ограничението за копиране за лично ползване, държавите членки следва да отдадат необходимото внимание на технологичното и икономическо развитие, и по-специално по отношение на цифровото копиране за лично използване и схемите за възнаграждение, когато съществуват технически мерки за ефикасна защита. Тези изключения или ограничения не следва да възпрепятстват използването на технически мерки или тяхното прилагане срещу всяко действие на заобикаляне на закона.“
4 Съгласно член 2 от Директива 2001/29:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
а) за авторите — на техните произведения;
б) за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения;
в) за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;
г) за продуцентите — на първото фиксиране на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми;
д) за радио- и телевизионните организации — за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник.“
5 Параграф 2, буква б) от член 5 от Директива 2001/29, озаглавен „Изключения и ограничения“, предвижда:
„Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:
[…]
б) по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6[,] по отношение на съответните произведения или обект[и]“.
6 Член 5, параграф 5 от посочената директива предвижда:
„Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права.“
7 Параграфи 3 и 4 от член 6 от същата директива, озаглавен „Задължения по отношение на техническите мерки“, предвиждат:
„3. За целите на настоящата директива изразът „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който [при нормалното си функциониране] е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други [закриляни] обекти[…], които не са разрешени от притежателя на авторско право или [предвидено от закона] право, сродно на авторското право[…], или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона[,] или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита.
4. Независимо от правната защита, предвидена в параграф 1, при липсата на доброволни мерки, взети от притежателите на права, включително споразумения между притежателите на права и други заинтересовани страни, държавите членки вземат съответни мерки, за да гарантират притежателите на права да предоставят на бенефициера изключение или ограничение, предвидено в националното законодателство в съответствие с член 5, параграф 2, буква а), параграф 2, буква в), параграф 2, буква г), параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) или параграф 3, буква д), средствата за ползване на изключението или ограничението, доколкото е необходимо да се възползват от това изключение или ограничение и когато бенефициерът има законен достъп до засегнатото защитено произведение или обект.
Държава членка може да вземе такива мерки по отношение на бенефициер на изключение или ограничение, предвидено в съответствие с член 5, параграф 2, буква б), освен ако възпроизвеждането за лично ползване е било направено вече възможно от притежателите на права, доколкото е необходимо, за да се ползва съответното изключение или ограничение, и в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5, без да се възпрепятстват притежателите на права да приемат адекватни мерки по отношение броя на копията в съответствие с тези разпоредби.
[…]“
Национална правна уредба
8 Приложимата правна уредба се съдържа в Законодателен кралски указ № 1/1996 от 12 април 1996 година за одобрение на консолидирания текст на Закона за интелектуалната собственост (наричан по-нататък „TRLPI“). В рамките на транспонирането на Директива 2001/29 този законодателен кралски указ е изменен със Закон № 23/2006 от 7 юли 2006 година за изменение на консолидирания текст на Закона за интелектуалната собственост, одобрен със Законодателен кралски указ № 1/1996 (BOE, бр. 162 от 8 юли 2006 г., стр. 25561).
9 Член 17 от TRLPI, озаглавен „Изключително право на използване и подробни правила за прилагане“, гласи следното:
„Авторът притежава изключителни права върху използването на произведенията си под каквато и да е форма; това важи по-специално за правото на възпроизвеждане […], действие [по възпроизвеждане], което се допуска само с негово разрешение, с изключение на предвидените в настоящия закон случаи.“
10 Член 18 от TRLPI, озаглавен „Възпроизвеждане“, гласи:
„Възпроизвеждане означава прякото или непряко, временно или постоянно фиксиране по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма на цялото произведение или на части от него с оглед на неговото разгласяване или изготвянето на копия.“
11 Съгласно член 31, параграф 2 от TRLPI:
„Без да се засяга справедливото обезщетение, предвидено в член 25 […], не се изисква разрешение от автора за възпроизвеждане върху какъвто и да е носител на вече разпространени произведения, когато възпроизвеждането е извършено за лично ползване от физическо лице, което е придобило по законен начин достъп до произведенията, и копието не се използва за колективни или търговски цели.“
12 Параграфи 1, 2 и 4 от член 25 от TRLPI, озаглавен „Справедливо обезщетение за копиране за лично ползване“, предвиждат:
„1. За възпроизвеждане изключително за лично ползване чрез апаратура или устройства без печатарска техника на произведения, които се разпространяват под формата на книги или на приравнени на тях по силата на правни разпоредби публикации, както и на аудио- и видеозаписи или други аудио-, визуални или аудио-визуални носители на посочените в параграф 4, буква b) лица се дължи справедливо и еднократно обезщетение за всеки един от посочените три вида възпроизвеждане, за да се компенсират възнагражденията във връзка с правата върху интелектуална собственост, които вече не са получавани вследствие на възпроизвеждането. […]
2. Обезщетението се определя за всеки вид възпроизвеждане в зависимост от оборудването, апаратурата и материалните носители, с които то може да се осъществи и които са произведени на територията на Испания или придобити извън тази територия с оглед на търговското им разпространение или използване на тази територия.
[…]
4. По установеното в параграф 1 законно задължение:
a) „длъжници“ са производителите, установени в Испания, когато действат в качеството на търговски разпространители, както и лицата, които извън територията на Испания и с оглед на търговското им разпространение или използване на тази територия придобиват посочените в параграф 2 оборудване, апаратура и материални носители.
Разпространителите, търговци на едро и дребно, които придобиват последователно оборудването, апаратурата и материалните носители, дължат обезщетението солидарно с длъжниците, които са им ги доставили, освен ако не докажат, че действително са го заплатили на последните, и без да се засягат разпоредбите на параграфи 14, 15 и 20.
b) „кредитори“ са авторите на произведенията, възпроизвеждани за публично разпространяване под някоя от посочените в параграф 1 форми, заедно, според случая и вида възпроизвеждане, с издателите, продуцентите на аудио- и видеозаписи и артистите изпълнители, чиито изпълнения са фиксирани на аудио- и видеозаписи.“
13 Член 25, параграф 6 от TRLPI урежда процедурата по одобрение на размера на обезщетението, което всеки длъжник трябва да заплати за оборудването, апаратурата и материалните носители за цифрово възпроизвеждане, като в тази процедура участват Министерство на културата, Министерство на промишлеността, туризма и търговията, организациите за управление на авторски права и сдруженията на оператори от сектора, които представляват главно длъжниците, испанското сдружение на потребителите, както и Министерство на икономиката и финансите.
14 Същият параграф 6 предвижда, че „за целите на приемането на посоченото в предходната разпоредба междуведомствено постановление участниците в преговорите и във всички случаи Министерство на културата и Министерство на промишлеността, туризма и търговията трябва по-конкретно да вземат предвид следните критерии:
а) действително причинените на притежателите на права вреди вследствие на възпроизвеждането, посочено в параграф 1, като не възниква задължение за плащане, ако причинената на притежателя вреда е незначителна;
b) степента на използване на оборудването, апаратурата и материалните носители за посоченото в параграф 1 възпроизвеждане;
c) капацитета за съхранение на оборудването, апаратурата и материалните носители;
d) качеството на възпроизведените копия;
e) наличието, както и степента на използване и ефективност на технологичните мерки, посочени в член 161;
f) срока на съхранение на възпроизведените копия;
g) необходимата пропорционалност от икономическа гледна точка между размера на обезщетенията за различните видове оборудване или апаратура и средната продажна цена за крайния потребител.“
15 Член 25 от TRLPI включва параграф 12 относно длъжниците по задължението за плащане на обезщетение, който гласи следното:
„Задължението за плащане на обезщетение възниква при следните обстоятелства:
a) за производителите — когато действат в качеството на разпространители и за лицата, които придобиват оборудване, апаратура и материални носители извън територията на Испания с оглед на търговското им разпространение на тази територия — към момента на прехвърляне на правото на собственост от длъжника или, когато е необходимо, към момента на прехвърляне на правото на ползване върху някой от посочените видове оборудване, апаратура и материални носители;
b) за лицата, които придобиват оборудване, апаратура и материални носители извън територията на Испания с оглед на използването им на тази територия — към момента на придобиването.“
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
16 SGAE е една от организациите, натоварени с колективното управление на права върху интелектуална собственост в Испания.
17 Padawan продава носители под формата на CD‑R, CD‑RW, DVD‑R, както и MP3 плейьри. SGAE иска от Padawan заплащане на „таксата за копиране за лично ползване“, предвидена в член 25 от TRLPI, за периода 2002—2004 г. Последното отказва да плати, като изтъква, че прилагането на таксата за тези цифрови носители без разграничение и независимо от функцията, която трябва да изпълняват (за лично ползване, упражняване на търговска дейност или свободна професия), противоречало на Директива 2001/29. С решение от 14 юни 2007 г. Juzgado de lo Mercantil n° 4 de Barcelona уважава иска на SGAE в неговата цялост и осъжда Padawan да заплати сума в размер на 16 759,25 EUR и начислените законни лихви.
18 Padawan подава въззивна жалба срещу посоченото съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
19 След като изслушва становището на страните и на прокуратурата по въпроса дали е целесъобразно да се отправи преюдициално запитване, Audiencia Provincial de Barcelona решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Дали понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, предполага хармонизация, независимо от признатата на държавите членки възможност да избират схемите за възнаграждение, които считат за подходящи за ефективното упражняване на правото на „справедливо обезщетение“ на притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от установяването на изключението за копиране за лично ползване от правото на възпроизвеждане?
2) Дали, независимо от това каква е схемата, използвана от всяка държава членка за определяне на справедливото обезщетение, тя трябва да поддържа справедливия баланс между засегнатите лица, които са, от една страна, притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от изключението за копиране за лично ползване, които имат право да получат посоченото обезщетение, и от друга страна — тези, които дължат плащането му пряко или непряко, и дали този баланс се определя от обосновката на справедливото обезщетение, която е да се поправят вредите, произтичащи от изключението за копиране за лично ползване?
3) Дали в случаите, когато държавата членка избира схема за събиране на такса или вноска върху оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, тази такса (справедливото обезщетение за копиране за лично ползване) задължително трябва да е свързана — в съответствие с целта, преследвана с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, и с контекста на тази норма — с предполагаемото използване на оборудването и носителите за възпроизвеждане, ползващо се от изключението за копиране за лично ползване, така че събирането на таксата би било обосновано, когато може да се предположи, че оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане ще бъдат предназначени за копиране за лично ползване, и няма да бъде обосновано в противен случай?
4) Дали, в случай че държава членка избере схема на „такса“ за копиране за лично ползване, прилагането на посочената „такса“ без разграничение по отношение на предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за които е ясно, че придобиват апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане за цели, различни от копирането за лично ползване, съответства на понятието „справедливо обезщетение“?
5) Дали възприетата от испанската държава схема за прилагане на таксата за копиране за лично ползване без разграничение по отношение на всяко оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане противоречи на Директива 2001/29/ЕО, доколкото би престанало да съществува надлежно съответствие между справедливото обезщетение и обосноваващото го ограничение на правото [на възпроизвеждане] за копиране за лично ползване, тъй като схемата се прилага до голяма степен по отношение на различни случаи, в които не съществува ограничение на права, обосноваващо парично обезщетение?“
По преюдициалните въпроси
По допустимостта
20 На първо място, Centro Español de Derechos Reprográficos и испанското правителство твърдят по същество, че преюдициалното запитване е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство, тъй като не попадало в приложното поле ratione temporis на Директива 2001/29. Всъщност според тях за спора са приложими националните разпоредби, предхождащи влизането в сила на разпоредбите за транспониране на директивата. Следователно тълкуването на понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от посочената директива, не било необходимо за разрешаването на този спор.
21 В това отношение следва да се напомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и юрисдикциите на държавите членки, предвидено в член 267 ДФЕС, само националните юрисдикции, които са сезирани със спора и трябва да поемат отговорността за последващото му съдебно решаване, следва да преценят предвид особеностите на всяко дело както необходимостта от преюдициално заключение, за да могат да постановят решението си, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 38, Решение от 22 май 2003 г. по дело Korhonen и др., C‑18/01, Recueil, стр. I‑5321, точка 19, както и Решение от 23 април 2009 г. по дело VTB‑VAB и Galatea, C‑261/07 и C‑299/07, Сборник, стр. I‑2949, точка 32).
22 От друга страна, не е задача на Съда в рамките на преюдициално запитване да се произнася по тълкуването на национални разпоредби, нито да преценява дали направеното от запитващата юрисдикция тълкуване е правилно. Всъщност в рамките на разделянето на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, очертан в акта за преюдициално запитване (Решение от 29 април 2004 г. по дело Orfanopoulos и Oliveri, C‑482/01 и C‑493/01, Recueil, стр. I‑5257, точка 42, Решение от 4 декември 2008 г. по дело Jobra, C‑330/07, Сборник, стр. I‑9099, точка 17, както и Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, Сборник, стр. I‑3071, точка 48).
23 Що се отнася до настоящото преюдициално запитване, налага се изводът, от една страна, че то се отнася до тълкуване на разпоредба от правото на Съюза — а именно член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, — по което Съдът е компетентен да се произнесе, когато е сезиран с такова запитване, и от друга страна, че освен това предвид периода, за който се иска заплащане на разглежданата в главното производство такса, и крайния срок за транспониране, който съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/29 е 22 декември 2002 г., не е изключена възможността запитващата юрисдикция да трябва да изведе последиците от поисканото от нея тълкуване, по-специално с оглед на задължението ѝ да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза (Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing, C‑106/89, Recueil, стр. I‑4135, точка 8).
24 От друга страна, определянето на националното законодателство, приложимо ratione temporis, представлява въпрос, свързан с тълкуването на националното право, и следователно Съдът няма правомощие да се произнесе по него, когато е сезиран с преюдициално запитване.
25 От посоченото следва, че първото възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.
26 На второ място, SGAE поддържа, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси са недопустими, тъй като се отнасят до вътрешноправни положения, които не са хармонизирани с Директива 2001/29. Всъщност според него поставените въпроси се основават главно на аспекти, които са от компетентността на държавите членки. Според SGAE в рамките на производство по постановяване на преюдициално заключение Съдът няма правомощие да тълкува и прилага националното право.
27 Следва да се припомни обаче, че дали поставените от националната юрисдикция въпроси се отнасят до област, която не е уредена от правото на Съюза, доколкото Директива 2001/29 предвижда само минимално хармонизиране в тази област, следва да се прецени при отговора на поставените от тази юрисдикция въпроси, а не при разглеждането на допустимостта им (вж. Решение от 11 април 2000 г. по дело Deliège, C‑51/96 и C‑191/97, Recueil, стр. I‑2549, точка 28). Ето защо повдигнатото от SGAE възражение, изведено от неприложимостта на тази директива за спора в главното производство, не е свързано с допустимостта на преюдициалното запитване, а с отговора на въпросите (вж. в този смисъл Решение от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точка 30).
28 След като второто възражение за недопустимост трябва да се отхвърли, от всички посочени по-горе съображения следва, че преюдициалното запитване трябва да се обяви за допустимо.
По същество
По първия въпрос
29 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки, независимо от предоставената на последните възможност да определят подробните правила за осъществяване на това право на обезщетение.
30 Следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 държавите членки, които решават да въведат във вътрешното си право изключението за копиране за лично ползване, са длъжни да предвидят заплащането на „справедливо обезщетение“ на притежателите на права.
31 В самото начало следва да се отбележи, че във връзка с понятието „справедливо обезщетение“ нито член 5, параграф 2, буква б), нито друга разпоредба от Директива 2001/29 препраща към националното право на държавите членки.
32 При подобно обстоятелство съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. по-специално Решение от 18 януари 1984 г. по дело Ekro, 327/82, Recueil, стр. 107, точка 11, Решение от 19 септември 2000 г., по дело Linster, C‑287/98, Recueil, стр. I‑6917, точка 43 и Решение от 2 април 2009 г. по дело A, C‑523/07, Сборник, стр. I‑2805, точка 34).
33 От тази съдебна практика следва, че понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в разпоредба на директива, която не препраща към националните правни системи, трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на територията на последния (вж. по аналогия относно понятието „справедливо възнаграждение“ в член 8, параграф 2 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120), Решение от 6 февруари 2003 г. по дело SENA, C‑245/00, Recueil, стр. I‑1251, точка 24).
34 Този извод се потвърждава от целта, преследвана с правната уредба, предвиждаща понятието „справедливо обезщетение“.
35 Всъщност целта на Директива 2001/29 — приета въз основа на член 95 ЕО и насочена към хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, както и към възпрепятстване на нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, произтичащи от различия в законодателствата на държавите членки (Решение от 12 септември 2006 г. по дело Laserdisken, C‑479/04, Recueil, стр. I‑8089, точки 26 и 31—34) — включва утвърждаването на самостоятелни понятия на правото на Съюза. Волята на законодателя на Съюза Директива 2001/29 във възможно най-голяма степен да се тълкува еднакво намира израз по-конкретно в съображение 32 от нея, в което държавите членки са приканени да прилагат съгласувано изключенията и ограниченията на правото на възпроизвеждане, за да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар.
36 Ето защо макар съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да е възможно държавите членки да предвидят изключение за копиране за лично ползване от установеното в правото на Съюза изключително право на автора на възпроизвеждане, възползващите се от тази възможност държави трябва да предвидят заплащане на справедливо обезщетение на авторите, засегнати от прилагането на това изключение. Тълкуване обаче, съгласно което държавите членки, предвидили идентично изключение като установеното в правото на Съюза и включващо като основен елемент — съгласно съображения 35 и 38 от директивата — понятието „справедливо обезщетение“, са свободни да определят параметрите му по несъгласуван и нехармонизиран начин, при което ще съществуват различия между държавите членки, би било в противоречие с припомнената в предходната точка цел на посочената директива.
37 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки, предвидили изключение за копиране за лично ползване, независимо от признатата на последните възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливото обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от правото на Съюза, и в частност от директивата.
По втория въпрос
38 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали „справедливият баланс“, който следва да се постигне между засегнатите лица, предполага справедливото обезщетение да се изчислява въз основа на критерия за вредите, причинени на авторите вследствие на предвиждането на изключение за копиране за лично ползване. Тя иска също да се установи кои са засегнатите лица, освен авторите, между които трябва да се постигне „справедлив баланс“.
39 Що се отнася, на първо място, до значението на критерия за претърпените от автора вреди за изчисляването на справедливото обезщетение, от съображения 35 и 38 от Директива 2001/29 следва, че с това справедливо обезщетение се цели авторите да бъдат обезщетени „в достатъчна степен“ за използването на защитените им произведения без надлежно разрешение. За да се определи размерът на това обезщетение, следва като „полезен критерий“ да се вземе предвид „потенциалната вреда“, която авторът понася вследствие на съответното възпроизвеждане, като обаче е възможно да не възникне задължение за плащане, когато „[причинената] на титуляра на права [вреда] е [незначителна]“. Така изключението за копиране за лично ползване трябва да включва схема „за обезщетяване на притежателите на права за претърпените вреди“.
40 От тези разпоредби следва, че концепцията за и размерът на справедливото обезщетение са свързани с вредите, които авторът е претърпял в резултат на възпроизвеждането на защитеното му произведение, извършено без негово разрешение и за лично ползване. От тази гледна точка трябва да се приеме, че справедливото обезщетение се предоставя поради претърпените от автора вреди.
41 Освен това изразите „да бъдат обезщетени“ и „за обезщетяване“, употребени в съображения 35 и 38 от Директива 2001/29, отразяват волята на законодателя на Съюза да установи специална схема за обезщетяване, която се въвежда поради наличието на вреди за притежателите на права, които по принцип пораждат задължение „за обезщетяване“ на последните.
42 От посоченото следва, че размерът на справедливото обезщетение трябва задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване.
43 На второ място, що се отнася до лицата, между които трябва да се постигне „справедлив баланс“, съображение 31 от Директива 2001/29 предвижда, че трябва да се поддържа „справедлив баланс“ между правата и интересите, от една страна, на авторите, на които се дължи справедливо обезщетение, и от друга страна — на ползвателите на закриляни обекти.
44 Трябва да се приеме, че изготвянето на копие от физическо лице за лично ползване представлява действие, вследствие на което авторът на съответното произведение може да претърпи вреди.
45 От посоченото следва, че лицето, което е причинило вреди на притежателя на изключителното право на възпроизвеждане, е лицето, което възпроизвежда защитено произведение за лично ползване, без предварително да поиска разрешение от притежателя на правото. Ето защо по принцип това лице трябва да поправи настъпилите в резултат на възпроизвеждането вреди, като финансира обезщетението, което ще бъде заплатено на притежателя на правото.
46 В този контекст предвид практическите затруднения, свързани с определянето на самоличността на лицата, ползващи копията за лични цели, както и със задължаването на последните да обезщетят притежателите на права за вредите, които са им причинили, и с оглед на обстоятелството, че вредата, която може да настъпи в резултат на всяко отделно лично ползване, може да се окаже незначителна и поради това да не породи задължение за плащане, както се предвижда в последното изречение на съображение 35 от Директива 2001/29, за целите на финансирането на справедливото обезщетение държавите членки могат да въведат „такса за копиране за лично ползване“, чието заплащане се дължи не от съответните лица, ползващи копията за лични цели, а от лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и които поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на първите или им предоставят свързана с възпроизвеждане услуга. В рамките на подобна схема лицата, разполагащи с това оборудване, трябва да заплатят таксата за копиране за лично ползване.
47 Безспорно при такава схема лицата, длъжни да заплащат справедливото обезщетение, не са ползвателите на закриляни обекти, противно на това, което явно предвижда съображение 31 от Директива 2001/29.
48 Следва обаче да се отбележи, че от една страна, дейността на дължащите плащане лица, а именно предоставянето на оборудване, апаратура и носители за възпроизвеждане на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставянето на свързана с възпроизвеждане услуга, представлява необходимата фактическа предпоставка, за да могат физическите лица да получат копия за лично ползване. От друга страна, не съществува пречка за това дължащите плащане лица да отразяват размера на таксата за копиране за лично ползване в цената за предоставянето на разположение на посоченото оборудване, апаратура и носители за възпроизвеждане или в цената на предоставената във връзка с възпроизвеждане услуга. Така в крайна сметка тежестта на таксата се понася от лицето, което ползва копията за лични цели и заплаща тази цена. При тези обстоятелства лицето, което ползва копията за лични цели и на което са предоставени оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, или което получава свързаната с възпроизвеждане услуга, всъщност трябва да се разглежда като „лице, което дължи непряко“ заплащането на справедливото обезщетение.
49 Ето защо, при положение че посочената схема позволява на дължащите плащане лица да отразяват размера на таксата в цената за лицата, ползващи копията за лични цели, и че поради това последните понасят тежестта на таксата за копиране за лично ползване, схемата трябва да се приеме за съответстваща на изискването за „справедлив баланс“, който трябва да се постигне между интересите на авторите и на ползвателите на закриляни обекти.
50 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че „справедливият баланс“, който трябва да се постигне между засегнатите лица, предполага размерът на справедливото обезщетение задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване. Не е налице несъответствие с изискванията за „справедлив баланс“, когато се предвижда, че лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставят на последните свързана с възпроизвеждане услуга, са длъжни да заплащат предвидената с оглед на справедливото обезщетение такса, доколкото те имат възможност да отразят действителната тежест на тази такса в цената за лицата, ползващи копията за лични цели.
По третия и четвъртия въпрос
51 С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 по необходимост съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване. Тя иска също да се установи дали прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за посочените оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане, които явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, съответства на Директива 2001/29.
52 В самото начало следва да се заключи, че схема за финансиране на справедливото обезщетение като описаната в точки 46 и 48 от настоящото решение е съвместима с изискванията за „справедлив баланс“ само когато разглежданото оборудване, апаратура и носители за възпроизвеждане могат да бъдат използвани за копиране за лично ползване и следователно да причинят вреди на автора на защитеното произведение. Ето защо с оглед на тези изисквания по необходимост съществува връзка между прилагането на таксата за копиране за лично ползване за посочените оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и използването на последните за възпроизвеждане за лично ползване.
53 Следователно се оказва, че прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване за всички видове оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане, включително в изрично посочената от запитващата юрисдикция хипотеза, в която последните са придобити от лица, различни от физическите, и за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, не е в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2001/29.
54 За сметка на това, след като разглежданото оборудване е предоставено на разположение на физически лица за лични цели, съвсем не е необходимо да се установява, че последните действително са изготвили копия за лично ползване посредством това оборудване и по този начин действително са причинили вреди на автора на защитеното произведение.
55 Всъщност основателно може да се предположи, че тези физически лица напълно са се възползвали от предоставянето на разположение, тоест се предполага, че са използвали всички функции на посоченото оборудване, включително тази за изготвяне на копия.
56 От това следва, че самата способност на това оборудване или апаратура да изготвя копия е достатъчна, за да обоснове прилагането на таксата за копиране за лично ползване, при условие че посоченото оборудване или апаратура е предоставено на разположение на физически лица в качеството им на лица, ползващи копията за лични цели.
57 Подобно тълкуване се потвърждава от текста на съображение 35 от Директива 2001/29. Всъщност в него като полезен критерий за определяне на размера на справедливото обезщетение се посочва не просто „вредата“ сама по себе си, а „потенциалната“ вреда. Вредата, която може да се причини на автора на защитеното произведение, е „потенциална“, тъй като предварително трябва да е изпълнено необходимото условие на разположение на физическо лице да е предоставено оборудване или апаратура, позволяващи изготвянето на копия, като не е задължително вследствие на това действително да са изготвени копия за лично ползване.
58 Освен това Съдът вече е постановил, че от гледна точка на авторското право следва да се вземе предвид само възможността на крайните ползватели, в случая клиенти на хотел, да гледат излъчваните произведения посредством телевизионни приемници или телевизионен сигнал, предоставени им на разположение от хотела, а не действителният достъп на тези клиенти до произведенията (Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519, точки 43 и 44).
59 С оглед на изложените по-горе съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че е необходимо да съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване. Следователно се оказва, че прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29.
По петия въпрос
60 С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали възприетата в Кралство Испания схема, съгласно която таксата за копиране за лично ползване се прилага без разграничение за всички видове оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане, независимо от начина, по който са използвани, съответства на Директива 2001/29.
61 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика Съдът няма правомощие да се произнася по съвместимостта на национална разпоредба с правото на Съюза, освен в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения. Това правомощие се упражнява от националните юрисдикции евентуално след като посредством преюдициално запитване са получили от Съда необходимите пояснения относно обхвата и тълкуването на правото на Съюза (вж. Решение от 22 март 1990 г. по дело Triveneta Zuccheri и др./Комисия, C‑347/87, Recueil, стр. I‑1083, точка 16).
62 Следователно с оглед на отговорите на първите четири въпроса запитващата юрисдикция трябва да прецени съвместимостта на испанската схема за такса за копиране за лично ползване с Директива 2001/29.
63 Ето защо Съдът не следва да отговаря на петия въпрос.
По съдебните разноски
64 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Понятието „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки, предвидили изключение за копиране за лично ползване, независимо от признатата на последните възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливото обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от правото на Съюза, и в частност от директивата.
2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че „справедливият баланс“, който трябва да се постигне между засегнатите лица, предполага размерът на справедливото обезщетение задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване. Не е налице несъответствие с изискванията за „справедлив баланс“, когато се предвижда, че лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставят на последните свързана с възпроизвеждане услуга, са длъжни да заплащат предвидената с оглед на справедливото обезщетение такса, доколкото те имат възможност да отразят действителната тежест на тази такса в цената за лицата, ползващи копията за лични цели.
3) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че е необходимо да съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване. Следователно се оказва, че прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29.
Подписи