Language of document : ECLI:EU:T:2012:105

Дело T‑230/10

Кралство Испания

срещу

Европейска комисия

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Изключване от финансиране на някои разходи —Плодове и зеленчуци— Задължение за доказване на разходите — Условия за признаването на организациите на производители“

Резюме на решението

1.      Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Плодове и зеленчуци — Организации на производители — Финансиране от ФЕОГА — Условие — Доказване на поемането на направените разходи

(член 15, параграф 5, първа алинея от Регламент № 2200/96 на Съвета; член 18, параграф 2, буква в) от Регламент № 1433/2003 на Комисията)

2.      Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Плодове и зеленчуци — Организации на производители — Финансиране от ФЕОГА — Признаване на тези организации от националните власти — Условие — Демократично функциониране

(член 11, параграф 1, буква г) от Регламент № 2200/96 на Съвета; член 4, член 13, параграф 2, буква б) и член 14, параграф 2 от Регламент № 1432/2003 на Комисията)

1.      От член 15, параграф 5, първа алинея от Регламент № 2200/96 относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци във връзка с член 18, параграф 2, буква в) от Регламент № 1433/2003 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 2200/96 по отношение на оперативните фондове, оперативните програми и финансовата помощ следва, че финансова помощ от страна на Съюза може да бъде отпусната на организация на производители за оперативна програма само при условие че е доказано поемането на разходите, направени в рамките на посочената програма.

Това правило не изключва отчитането на разходите, възникнали в резултат на екологично управление на опаковането, когато споменатите разходи са поети пряко от дистрибуторите и косвено от организациите на производители. Всъщност единственото изискване е да се докаже, че разглежданите разходи са понесени пряко или косвено от организациите на производители.

(вж. точки 19, 20 и 22)

2.      Правната уредба на Съюза относно организациите на производители цели да гарантира тяхното демократично функциониране чрез два принципа. От една страна, членовете производители на организацията на производители трябва да контролират своята организация и вземаните от нея решения. От друга страна, сред членовете на организация на производители трябва да има поне петима производители и никой от тези членове не може по принцип да има повече от 20 % от правата за гласуване.

За да се гарантира демократичното функциониране на организациите на производители, следва да се взима предвид самоличността на физическите или юридическите лица, които са собственици на капитала на членовете на организациите на производители. Всъщност без такава проверка е възможно зад посочените членове да се крие едно и също физическо или юридическо лице, което има голямо мнозинство, дори притежава целия капитал на няколко от членовете на организация на производители, и по този начин има право на контрол върху тях, именно върху процеса на взимане на решения. При такива обстоятелства би имало опасност да се заобиколи вторият посочен по-горе принцип, доколкото явният брой на членовете на организацията на производители няма да отразява точно броя на нейните реално независими членове.

Впрочем по силата на разпоредбите на член 14, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1432/2003 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 2200/96 по отношение на условията за признаване на организациите на производители и предварително признаване на групи производители увеличаването от държава членка на максималния процент от 20 % от притежаваните само от един член права за гласуване трябва да бъде пропорционално на приноса на този член в стойността на изтъргуваната от организацията на производители продукция. Поради това държавата членка трябва да вземе необходимите мерки, за да не допусне само един член на организацията да контролира повече от 20 % от правата за гласуване в рамките на организацията на производители.

(вж. точки 47—51, 53, 57 и 59)