Дело T‑401/11 P

Livio Missir Mamachi di Lusignano

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност — Лична вреда на близките на починалото длъжностно лице — Вреда, понесена от длъжностното лице преди смъртта му — Съответна компетентност на Общия съд и на Съда на публичната служба — Правило за съответствие между искането за обезщетение и административната жалба срещу решението за отхвърляне на това искане“

Резюме — Решение на Общия съд (състав по жалбите) от 10 юли 2014 г.

1.      Съдебно производство — Разпределяне на правомощията между различните юрисдикции на Съюза — Иск, предявен пред Съда на публичната служба, относно вредата, претърпяна от близките на починало длъжностно лице, както в качеството им на правоприемници, така и от тяхно собствено име и jure proprio — Липса на компетентност на Съда на публичната служба да разгледа искането за обезщетяване на личната вреда — Компетентност на Общия съд — Възможност за ищците да сезират Общия съд с един-единствен иск, целящ обезщетяването на всички претърпени вреди

(членове 257 ДФЕС, 268 ДФЕС, 270 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 8, параграф 3, втора алинея от приложение І към Статута на Съда; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Идентичност на предмет и основание — Основания и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост — Искане за лихви за забава, направено за първи път пред Общия съд в случай на отмяна на обжалваното решение — Допустимост — Строго обезщетителен характер на иска — Липса на последици

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      С оглед на разграничението на съответните компетенции на Общия съд и на Съда на публичната служба при настоящото състояние на правото на Съюза спор между длъжностно лице и институцията, на която то е или е било подчинено, попада, когато произтича от служебното правоотношение, което съществува или е съществувало между заинтересуваното лице и институцията, в рамките на член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и поради това се намира извън приложното поле на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, които уреждат общия режим на извъндоговорната отговорност на Съюза.

В това отношение, що се отнася до спор между правоприемниците на починало длъжностно лице и институцията, на която е било подчинено това длъжностно лице, макар те да действат с цел да получат поправяне на тяхна лична вреда, независимо дали тя е имуществена или неимуществена, липсва субективното лично условие, свързано със статута на длъжностно лице, носител на разглежданите права, и следователно Съдът на публичната служба по принцип не е компетентен ratione personae да разгледа този спор на основание член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника. При това положение, когато посочените правоприемници искат обезщетяване на различни вреди, причинени от един и същ акт, по необходимост те са длъжни да предявят два иска, единия пред Съда на публичната служба, а другия пред Общия съд, в зависимост от това дали встъпват в правата на въпросното длъжностно лице, или искат поправяне на имуществена или неимуществена вреда, която са претърпели лично, тъй за тези два иска за обезщетение съществуват различни материалноправни условия.

При все това с оглед на съображения, свързани с правната сигурност, доброто правораздаване, процесуалната икономия и избягването на противоречиви съдебни решения, е желателно тези правоприемници да съединят своите искания, като предявят един-единствен иск. Този единствен иск трябва да се предяви пред Общия съд, тъй като той е не само юрисдикцията, „решаваща всички дела“ или „с общ характер“, и разполага за тази цел с „пълна юрисдикция“ в противовес на Съда на публичната служба, който е юрисдикцията по изключение, но и юрисдикцията с по-висш ранг, „към“ която е създаден Съдът на публичната служба съгласно предвиденото в член 257 ДФЕС. По силата обаче на член 8, параграф 3, втора алинея от приложение I към Статута на Съда Съдът на публичната служба трябва незабавно да откаже да правораздава, за да може Общият съд да постанови решение по тези дела.

(вж. точки 47, 51, 65, 66 и 73—75)

2.      В рамките на предвидената в членове 90 и 91 от Правилника система от способи за обжалване е допустимо отправено за първи път пред Общия съд искане за обезщетение, въпреки че предварителната административна жалба е целяла само отмяната на решението, за което се твърди, че има неблагоприятни последици, тъй като искане за отмяна може да доведе до искане за поправяне на претърпяната вреда. Също така, за да бъде допустимо пред Общия съд искане за лихви за забава в случай на отмяна на обжалваното съдебно решение, не е необходимо то да е било изрично споменато в предварителната административна жалба. Тези изводи са валидни не само за съдебните производства по отмяната, но и за съдебните спорове в областта на обезщетенията в тесен смисъл.

(вж. точки 92—94)