Language of document : ECLI:EU:T:2022:523

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

7 септември 2022 година(*)

„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Възнаграждение — Надбавка за пренастаняване — Установяване на местопребиваването на служителя в неговото домакинство след прекратяване на служебното правоотношение — Член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ — Понятие за домакинство — Буквално тълкуване според текста на преобладаващия език — Правомощие за пълен съдебен контрол — Спор от финансов характер — Допустимост“

По дело T‑529/20

LR, представляван от J. L. Gómez de la Cruz Coll и M. Casado García-Hirschfeld, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), представлявана от A. V. García Sánchez и I. Zanin, в качеството на представители, подпомагани от A. Manzaneque Valverde и J. Rivas de Andrés, адвокати,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се от: M. Van der Woude, председател, S. Papasavvas, R. da Silva Passos, V. Valančius (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: P. Nuñez Ruiz, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 24 февруари 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз жалбоподателят LR иска, от една страна, отмяна на решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 9 януари 2020 г., с което му се отказва надбавката за пренастаняване (наричано по-нататък „обжалваното решение“), и от друга страна, ЕИБ да бъде осъдена да заплати надбавката за пренастаняване заедно с лихвите за забава, изчислени по лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ), увеличен с 2 пункта.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е назначен от ЕИБ на [поверително] и е пенсиониран на [поверително].

3        През този период жалбоподателят пребивава със своето семейство в [поверително].

4        На 4 септември 2019 г. жалбоподателят подава искане до ЕИБ да му бъде изплатена надбавка за пренастаняване, тъй като след пенсионирането си се е преместил в [поверително].

5        На 9 януари 2020 г. чрез обжалваното решение ЕИБ отхвърля искането на жалбоподателя с мотива, че е собственик на къщата, в която се е преместил, поради което за него не са изпълнени условията за отпускане на надбавката за пренастаняване, предвидени в член 13 от административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ (наричани по-нататък „административните разпоредби“).

6        На 19 февруари 2020 г. жалбоподателят подава искане до председателя на ЕИБ да му бъде отпусната надбавка за пренастаняване, в случай че по делото, по което впоследствие е постановено решение от 12 май 2021 г., DF и DG/ЕИБ (T‑387/19, непубликувано, EU:T:2021:258), Общият съд се произнесе в полза на жалбоподателите, а при условията на евентуалност иска обжалваното решение да бъде преразгледано в съответствие с член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ.

7        С решение от 15 май 2020 г., връчено на 20 май 2020 г., ЕИБ отхвърля искането на жалбоподателя за преразглеждане (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на искането за преразглеждане“) с мотива, че според тълкуването му изразът „неговото домакинство“ в член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби обозначава собствеността на служителя или на член от неговото семейство.

 Искания на страните

8        Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да отмени решението за отхвърляне на искането за преразглеждане,

–        да осъди ЕИБ да заплати надбавката за пренастаняване заедно с лихвите за забава, изчислени по лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 2 пункта,

–        да осъди ЕИБ да заплати съдебните разноски.

9        ЕИБ иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По искането за отмяна на решението, с което се отхвърля искането за преразглеждане

10      Второто искане на жалбоподателя е Общият съд да отмени решението, с което се отхвърля искането за преразглеждане.

11      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика, отнасяща се по-специално до Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), която в дадения случай следва да се приложи по аналогия, исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на административна жалба, в случай че това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Общия съд с акта, срещу който е насочена административната жалба (вж. в този смисъл решение от 17 март 2021 г., EJ/ЕИБ, T‑585/19, непубликувано, EU:T:2021:142, т. 22 и цитираната съдебна практика).

12      В дадения случай следва да се отбележи, че решението за отхвърляне на искането за преразглеждане не изменя нито смисъла, нито обхвата на обжалваното решение, с което ЕИБ е отказала да предостави на жалбоподателя надбавката за пренастаняване във връзка с преместването му в [поверително].

13      Поради това трябва да се констатира, че в решението за отхвърляне на искането за преразглеждане ЕИБ не е направила ново разглеждане на положението на жалбоподателя с оглед на нови фактически и правни обстоятелства, които той е могъл да изтъкне срещу обжалваното решение, а само е уточнила мотивите на това решение в отговор на искането на жалбоподателя за преразглеждане от 19 февруари 2020 г. Въз основа на тези уточнения обаче не може да се приеме, че отхвърлянето на искане за преразглеждане представлява самостоятелен акт с неблагоприятни последици за жалбоподателя.

14      Следователно искането за отмяна трябва да се разглежда като насочено единствено срещу обжалваното решение, чиято законосъобразност все пак трябва да бъде разгледана, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на искането за преразглеждане, за които се предполага, че съвпадат с тези на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2021 г., KO/Комисия, T‑389/20, непубликувано, EU:T:2021:436, т. 15 и цитираната съдебна практика).

 По искането за отмяна на обжалваното решение

15      В подкрепа на първото си искане жалбоподателят изтъква четири основания, които извежда, първо, от нарушение на член 13 от административните разпоредби, второ, от нарушение на задължението за консултиране с представителите на персонала на ЕИБ, трето, от нарушение на принципите на пропорционалност, на защита на придобитите права, на защита на оправданите правни очаквания и на задължението за предвиждане на преходен режим и четвърто, от нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, на задължението за полагане на грижа и на принципа на добра администрация.

16      Що се отнася до първото основание, жалбоподателят твърди, че ЕИБ тълкува неправилно член 13 от административните разпоредби по отношение на възстановяването на разходите и неустойката при прекратяване на служебното правоотношение.

17      Според него ЕИБ тълкува неправилно израза „неговото домакинство“ като обозначаващ „недвижимото имущество, в която служителят или неговият съпруг/съпруга има участие, независимо от размера му“, включително когато служителят или неговото семейство не пребивават и никога не са пребивавали там.

18      ЕИБ не счита обжалваното решение за основано на ново тълкуване на израза „неговото домакинство“, а на правилното прилагане на член 13 от административните разпоредби с оглед на контекста, на общата структура и на целта му. Според нея поддържаното от жалбоподателя тълкуване на член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби би лишило тази разпоредба от полезно действие.

19      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част. Произходът на дадена разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства от значение за нейното тълкуване (решение от 2 септември 2021 г., CRCAM, C‑337/20, EU:C:2021:671, т. 31; вж. също в този смисъл решение от 10 март 2021 г., AM/ЕИБ, T‑134/19, EU:T:2021:119, т. 60).

20      На първо място, следва да се припомни, че член 13 от административните разпоредби, в приложимата към спора редакция, гласи следното:

„Заинтересованото лице, което е променило своето местопребиваване след прекратяване на служебното си правоотношение, за да се настани на разстояние поне 50 км от последното си място на работа, има право:

–        на възстановяване на посочените по-долу разходи, доколкото те не се поемат от друга страна, и

–        на посоченото по-долу обезщетение с фиксиран размер — евентуално намалено с надбавките, които биха му били изплащани от други източници — доколкото местопребиваването му не е установено в неговото домакинство.

[…]

13.3. Надбавка за пренастаняване

Заинтересованото лице, прослужило три години или в случай на липса на изискване за служебен стаж, на когото [ЕИБ] е прекратила или не е подновила договора, след като се установи на новото си място на пребиваване, получава надбавка за пренастаняване в размер, равен на последното му основно месечно възнаграждение, при условие че не е уволнен на сериозно основание.

Освен това заинтересованото лице получава същия този размер втори път, ако семейството му — доколкото живее с него под един покрив — се е установило в мястото на новото му пребиваване, намиращо се разстояние поне 50 км по права линия от мястото на работа.

Когато всеки от съпрузите, наети на работа от [ЕИБ], има право на надбавка за пренастаняване, тя се изплаща само на лицето с по-висока основна работна заплата“.

21      По този начин следва да се констатира, че текстът на член 13 от административните разпоредби предвижда да бъде изплащана фиксирана надбавка за пренастаняване на служителя на ЕИБ, който е променил своето местопребиваване след прекратяване на служебното си правоотношение, като е установил новото си място на пребиваване на разстояние поне 50 км от последното си място на работа.

22      Въпреки това член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби поставя правото на тази надбавка в зависимост от условието съответният служител да не е установил местопребиваването си в своето домакинство.

23      При липсата на определение в административните разпоредби на понятията „местопребиваване“ и „домакинство“, тези понятия следва да се тълкуват в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2021 г., Phantasialand, C‑406/20, EU:C:2021:720, т. 28 и 29).

24      Следва обаче да се отбележи, че френската дума „foyer“, която се съдържа в текста на административните разпоредби на френски език, е преведена с думата „home“ в текста на английски език, а ЕИБ се е основала именно на текста на този език в обжалваното решение и в решението за отхвърляне на искането за преразглеждане.

25      Английската дума „home“ обозначава едновременно къща или апартамент, така че изразът „own home“ може да се тълкува, както твърди ЕИБ, като препращащ към идеята за недвижима собственост.

26      От друга страна, съгласно речника на Френската академия на френски език понятието „foyer“ обозначава мястото, в което се намира огнището, тоест, в широк смисъл, където живее семейството на дадено лице. Що се отнася до френското прилагателно „propre“, поставено пред „foyer“, неговата единствена цел е чрез подсилване на притежателното местоимение „son“ да наблегне на обстоятелството, че домакинството, за което става въпрос, е именно това на служителя.

27      Във връзка с това съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на тази разпоредба, нито да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които е част (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Trapeza Peiraios, C‑243/20, EU:C:2021:1045, т. 32 и цитираната съдебна практика).

28      В настоящия случай обаче приложимата към спора редакция на член 13 от административните разпоредби е съставена по предложение, което е било изготвено и прието на френски език, като ЕИБ е избрала да посочи изрично в последната алинея от въводната част на административните разпоредби, че текстовете на тези разпоредби на английски и немски език са „превод от оригиналния френски текст“.

29      Затова при тези особени обстоятелства, за да определи обективно какво е било намерението на автора на спорната разпоредба към момента на нейното приемане, Общият съд следва в настоящото дело да тълкува понятията „местопребиваване“ и „домакинство“ в съответствие с тяхното обичайно значение във френския език.

30      Така въз основа на определението, дадено в речника на Френската академия, понятието „résidence“ съответства на идеята за трайно или постоянно установяване на дадено място, а в по-широк смисъл обозначава мястото или жилището, в което лицето се е установило.

31      Следователно от текста на член 13 от административните разпоредби следва, че след прекратяване на служебното правоотношение служителят на ЕИБ, който е променил местопребиваването си, за да го установи на разстояние най-малко 50 километра от своето последно място на работа, има право на надбавка за пренастаняване при условие новото му местопребиваване да не съвпада с жилището, в което живее неговото семейство.

32      В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърдението на ЕИБ, обстоятелството, че длъжностно лице или служител разполага с недвижима собственост в страна, която освен това е страната му на произход, не е достатъчно, за да се докаже, че то живее постоянно или обичайно в нея или е имало намерение да се установи в тази страна (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2020 г., UI/Комисия, T‑362/19, непубликувано, EU:T:2020:562, т. 82).

33      Така обстоятелството, че длъжностно лице или служител е наемател или собственик на жилището си в дадена страна — което е свързано със свободата му да организира личния и семейния си живот — само по себе си не може да докаже, че това лице е установило постоянния или обичайния център на своите интереси в тази страна (вж. в този смисъл решение от 9 март 2010 г., Цветанова/Комисия, F‑33/09, EU:F:2010:18, т. 52).

34      Накрая, държането на жилище от дадено лице не предполага нито по необходимост, нито систематически, че в него е и местопребиваването на членовете на неговото семейство.

35      Поради това следва да се приеме, че изразът „доколкото местопребиваването му не е установено в неговото домакинство“, съдържащ се в член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби, изключва правото на надбавка за пренастаняване, в случай че съответният служител премести обичайното си жилище в мястото на пребиване на членовете на неговото семейство, а не когато се премества да пребивава в жилище, което му принадлежи.

36      На второ място, тълкуването съобразно контекста на член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби потвърждава буквалното тълкуване на този член.

37      Първо, член 1.3, втора алинея, първо изречение от административните разпоредби по отношение на надбавката за настаняване, член 5, втора алинея от приложение VII към административните разпоредби по отношение на надбавката за настаняване на членовете на назначения зад граница персонал и член 6, втора алинея от същото приложение по отношение на жилището на членовете на персонала, назначен извън границите на Съюза, всъщност използват понятието „домакинство“ за обозначаване на местонахождението на служителя, когато членовете на семейството му пребивават с него.

38      Също така член 3.10, първа алинея, буква б) и трета алинея от приложение Х към административните разпоредби, отнасящ се до административните процедури в връзка с медицински въпроси, задължава служителя незабавно да уведоми медицинските служби на ЕИБ за всеки сериозен случай на заразна болест, която засяга него или други „членове на домакинството му“.

39      С това тези разпоредби подкрепят тълкуването, че понятието „домакинство“ в член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби съответства на мястото, където обичайно пребивават членовете на семейството на служителя, а не жилището, на което той е собственик.

40      Второ, следва да се отбележи, че член 1, първа алинея, второ тире от административните разпоредби, отнасящ се до възстановяването на разходите и до фиксираните обезщетения при постъпване на служба или при наемане на друго работно място, съдържа клауза за изключване от правото на надбавка за настаняване, която е формулирана по същия начин като член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби.

41      Освен това член 5, параграф 4 от приложение VII към Правилника, който се отнася до надбавката за настаняване, съдържа също клауза за изключване от правото на такава надбавка, когато длъжностното лице е назначено на мястото, където живее неговото семейство.

42      В това отношение е вярно, че съгласно член 308 ДФЕС ЕИБ разполага с функционална и институционална самостоятелност, и по-специално че като изключва прилагането на член 336 ДФЕС, който предоставя компетентност на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз да приемат разпоредбите на Правилника и Условията за работа на другите служители на институциите на Съюза, Уставът на ЕИБ ѝ предоставя функционална самостоятелност при определянето на условията за работа на членовете на нейния персонал. По този начин при упражняването на тази компетентност ЕИБ е избрала да приложи договорен режим, а не режима на Правилника за длъжностните лица, така че е изключено разпоредбите на Правилника да могат да се прилагат непосредствено към трудовите правоотношения между ЕИБ и нейния персонал (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2003 г., Комисия/ЕИБ, C‑15/00, EU:C:2003:396, т. 101 и от 16 декември 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, EU:T:2004:367, т. 57 и цитираната съдебна практика).

43      В настоящото дело обаче ЕИБ не доказва по какъв начин нейната функционална самостоятелност би била нарушена от тълкуване на член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби, което произтича от прилагане по аналогия на съдебната практика, установена с оглед на Правилника и следваща от цитираното в точка 44 по-долу решение.

44      Така клаузата за изключване от правото на надбавка за настаняване по член 5, параграф 4 от приложение VII към Правилника намира приложение в хипотезата, при която длъжностното лице е назначено на място, където вече живее семейството му и той се установява при него, тъй като за него не биха били необходими разноски за настаняване (решение от 18 ноември 2015 г., FH/Парламент, F‑26/15, EU:F:2015:137, т. 35).

45      Освен това от съдебната практика относно Правилника, която е приложима в настоящия случай поради сходството на понятията в членове 1 и 13 от административните разпоредби, следва, че не само няма никаква функционално различие между надбавките за настаняване и надбавките за пренастаняване, а напротив, с оглед на целите им между тях съществува тясна аналогия (вж. в този смисъл решение от 24 април 2001 г., Miranda/Комисия, T‑37/99, EU:T:2001:122, т. 29).

46      Така цитираната в точка 44 по-горе съдебна практика, която се отнася до надбавката за настаняване по член 5 от приложение VII към Правилника, е приложима по аналогия към надбавката за пренастаняване по член 6 от същото приложение и по член 13 от административните разпоредби, както и по отношение на надбавката за настаняване по член 1 от административните разпоредби.

47      Несъмнено има разлика в текста между, от една страна, член 1, първа алинея, второ тире и член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби и от друга страна, член 5, параграф 4 от приложение VII към Правилника.

48      Не изглежда обаче, че тази чисто редакционна разлика води до невъзможност тълкуването на клаузата за изключване от правото на надбавка за настаняване по член 5, параграф 4 от приложение VII към Правилника да се приложи към надбавките за настаняване и надбавките за пренастаняване, предвидени в административните разпоредби в полза на служителите на ЕИБ.

49      На трето и последно място, телеологичното тълкуване на член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби потвърждава тяхното буквално и съобразно контекста тълкуване.

50      В това отношение, както правилно отбелязва ЕИБ, целта на надбавката за пренастаняване, която произтича от съдебната практика относно надбавката за пренастаняване по член 6 от приложение VII към Правилника, е да покрие и намали тежестите, произтичащи от пренастаняването на бившето длъжностно лице или служител в нова среда за неопределен, но доста дълъг период, поради промяната на основното му жилище след окончателното прекратяване на неговото служебно правоотношение (вж. в този смисъл решение от 24 април 2001 г., Miranda/Комисия, T‑37/99, EU:T:2001:122, т. 29).

51      Всъщност, макар член 13, първа алинея от административните разпоредби да поставя отпускането на надбавката за пренастаняване само в зависимост от преместването на местопребиваването на съответния служител в населено място, разположено поне на 50 километра от мястото на работа, посоченото в тази разпоредба преместване на местопребиваването предполага по необходимост да има действително преместване на обичайното жилище на служителя на новото място, което е посочено като място на пренастаняването (вж. по аналогия решение от 24 април 2001 г., Miranda/Комисия, T‑37/99, EU:T:2001:122, т. 30 и цитираната съдебна практика).

52      При тези условия разходите, които бившият служител е принуден да понесе поради промяната на основното му жилище след окончателното прекратяване на служебното му правоотношение, се считат за по-високи, когато се премества със семейството си, което в подобна хипотеза обосновава получаването от такъв служител в съответствие с член 13.3, втора алинея от административните разпоредби на надбавка за пренастаняване, съответстваща на двукратния размер на последното основно месечно възнаграждение (вж. по аналогия решение от 19 ноември 2015 г., Van der Spree/Комисия, F‑37/15, EU:F:2015:139, т. 29 и цитираната съдебна практика).

53      В разглежданата в настоящото дело хипотеза, при която след прекратяване на служебното му правоотношение служител се пренастанява със семейството си, след като то е пребивавало заедно с него в мястото на последното му служебно назначение, не изглежда обаче, че собствеността на жилището, в което служителят се премества, го освобождава от всички разходи, свързани с преместването на неговото основно и семейно жилище и с интегрирането му, както и това на членовете на неговото домакинство в новото му място на пребиваване и за продължителен период от време.

54      Всъщност следва да се отбележи, че разходите, които се покриват от предвидената в член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби надбавка за пренастаняване, не са определени по своето естество, което представлява улеснение за администрацията, тъй като изключва за нея необходимостта да проверява действително направените от служителя разходи (вж. по аналогия решение от 9 ноември 1978 г., Verhaaf/Комисия, 140/77, EU:C:1978:197, т. 17).

55      По този начин фиксираното обезщетение цели да покрие разходи, които неизбежно предстои да се направят, но е трудно да бъдат определени количествено, а определянето им би било твърде скъпо и затруднително за администрацията (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Slynn по дело Evens/Сметна палата, 79/82, EU:C:1982:389, стр. 4045).

56      Действително обстоятелството, че след прекратяване на служебното правоотношение служителят се пренастанява в жилище, на което е собственик или съсобственик, може да доведе до намаляване на някои свързани с това разходи, като му спести по-специално разходите за наемане на ново жилище.

57      Противно на твърдението на ЕИБ обаче, от това не може да се изведе общата презумпция, че вписването на служителя в среда, която е различна от тази на последното му място на работа, не би му наложило никакви разходи.

58      Всъщност не може да се изключи възможността изборът на дадено лице да премести обичайното си местопребиваване във второстепенно жилище да бъде придружено например от ремонтни или благоустройствени дейности, представляващи разходи, които надбавката за пренастаняване трябва да покрие, когато пренастаняването е следствие от прекратяване на служебното правоотношение.

59      Във връзка с това длъжностно лице или служител, което/който се пренастанява в жилище, на което е собственик, не се намира в същото положение като длъжностното лице или служителя, което/който установява новото си местопребиваване в своето домакинство.

60      Всъщност в последната хипотеза презумпцията, че на длъжностното лице или служителя не се налагат разходи за пренастаняване, се извежда логично от наситеността изобщо на връзките на това лице с членовете на неговото семейство, която предполага то да се завръща възможно най-често там, където това семейство живее.

61      Предвид тази наситеност на връзките не би могло разумно да се приеме, че при прекратяване на служебното правоотношение на служителя и преместването на обичайното му местопребиваване в неговото домакинство той ще има нужда от адаптиране към нова среда.

62      От всичко изложено по-горе следва, че като е отказала на жалбоподателя да предостави надбавка за пренастаняване с мотива, че е собственик на жилището, в което се е преместил, ЕИБ се е основала на мотив, който не е предвиден в член 13, първа алинея, второ тире от административните разпоредби, с което е нарушила тази разпоредба.

63      Следователно обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания на жалбата.

 По искането ЕИБ да бъде осъдена да заплати надбавката за пренастаняване

64      Третото искане на жалбоподателя е ЕИБ да бъде осъдена да заплати надбавката за пренастаняване заедно с лихвите за забава, изчислени по лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 2 пункта, до окончателното изплащане на посочената надбавка.

65      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика съдът на Съюза не би могъл, без да навлезе в прерогативите на административния орган, да дава разпореждания на институция или орган на Съюза за предприемането на конкретни мерки във връзка с изпълнението на съдебен акт, с което се отменя определено решение (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 145 и цитираната съдебна практика).

66      Така или иначе предоставената на съда на Съюза с член 91, параграф 1 от Правилника неограничена компетентност му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове от финансов характер, с други думи, да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не прехвърли на въпросната институция изпълнението на част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол (решение от 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, EU:C:2007:812, т. 67).

67      По този начин „спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника са не само исковете за отговорност, предявени от служители срещу институция, но и всички тези, които целят институция да изплати на служител сума, която той счита за дължима по силата на Правилника или на друг акт, уреждащ техните служебни правоотношения (решение от 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, EU:C:2007:812, т. 65).

68      Съдът на Съюза е длъжен, ако случаят го изисква, да осъди дадена институция да заплати сумата, на която жалбоподателят има право по силата на Правилника или на друг правен акт (решения от 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, EU:C:2007:812, т. 68 и от 10 септември 2015 г., преразглеждане Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, C‑417/14 RX‑II, EU:C:2015:588, т. 40).

69      Също съгласно съдебната практика към споровете между ЕИБ и нейни служители следва да се приложи правилото, което се съдържа в член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2001 г., ЕИБ/Hautem, C‑449/99 P, EU:C:2001:502, т. 95).

70      В случая искането на жалбоподателя към ЕИБ да му изплати надбавка за пренастаняване и тази сума да бъде увеличена с лихви за забава има финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника.

71      Освен това ЕИБ не доказва, нито дори твърди, че жалбоподателят не е изпълнил другите условия за отпускането на надбавката за пренастаняване по член 13 от административните разпоредби.

72      Ето защо предвид отмяната на обжалваното решение следва да се уважи искането на жалбоподателя и ЕИБ да бъде осъдена да му изплати дължимата надбавка за пренастаняване, считано от получаването на неговото искане, а именно 4 септември 2019 г., ведно с лихвите за забава върху тази надбавка до окончателното изплащане, определени в съответствие с лихвения процент, който ЕЦБ прилага за основните си операции по рефинансиране, в сила в първия ден на месеца на падежа, увеличен с 2 пункта.

 По съдебните разноски

73      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като ЕИБ е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 9 януари 2020 г., с което на LR се отказва отпускането на надбавка за пренастаняване.

2)      Осъжда ЕИБ да заплати на LR надбавката по точка 1 от диспозитива, заедно с лихвите за забава, считано от 4 септември 2019 г. до окончателното изплащане, определени в съответствие с лихвения процент, който Европейската централна банка (ЕЦБ) прилага за основните си операции по рефинансиране през съответния период, увеличен с 2 пункта.

3)      Осъжда ЕИБ да заплати съдебните разноски.

Van der Woude

Papasavvas

da Silva Passos

Valančius

 

      Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 септември 2022 година.

Подписи



*      Език на производството: испански.