Language of document : ECLI:EU:F:2013:71

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)


4 юни 2013 година


Дело F‑89/12


Stefania Marrone

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Принцип на еквивалентност на кариерите — Класиране в степен съгласно новите, по-неблагоприятни правила — Искане за ново класиране — Просрочие — Нови факти — Липса — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Marrone иска да бъде отменено решението, прието на 10 май 2012 г. от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), с което се отхвърля подадената от нея жалба по административен ред, и ако е необходимо, да бъде отменено решението от 21 ноември 2011 г., с което главно се отхвърля искането ѝ от 29 юни 2011 г. Европейската комисия да възстанови кариерата ѝ, считано от 1 май 2004 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑жа Marrone да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.


Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Срокове — Преклудиране — Възобновяване — Условие — Съществено ново обстоятелство

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Необходимост да се твърдят нарушения, които засягат самото лице

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Само наличието на нови и съществени обстоятелства може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на решение, което не е било оспорено в срок.

(вж. точка 25)


Позоваване на:

Съд — 15 май 1985 г., Esly/Комисия, 127/84, точка 10

2.      Длъжностното лице няма право да предприема действия в интерес на закона и може да твърди единствено нарушения, които го засягат лично.

(вж. точка 27)


Позоваване на:

Съд — 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, точка 9

Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, точка 100 и цитираната съдебна практика