Language of document : ECLI:EU:T:2021:394

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

30 юни 2021 година(*)

„Извъндоговорна отговорност — Държавни помощи — Банков сектор — Проект за рекапитализация от частноправен консорциум между банки в полза на един от неговите членове — Разрешаване на подпомагането от централната банка на държавата членка — Отказ да се пристъпи към оздравяване и започване на процедура за преструктуриране — Директиви 2014/49/ЕС и 2014/59/ЕС — Решение да не се повдигат възражения — Искания за предоставяне на информация и становища на Комисията по време на фазата на предварителното разглеждане — Липса на причинно-следствена връзка“

По дело T‑635/19

Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro, установена в Пезаро (Италия),

Montani Antaldi Srl, установено в Пезаро,

Fondazione Cassa di Risparmio di Fano, установена във Фано (Италия),

Fondazione Cassa di Risparmio di Jesi, установена в Йези (Италия),

Fondazione Cassa di Risparmio della Provincia di Macerata, установена в Мачерата (Италия),

представлявани от A. Sandulli и B. Cimino, адвокати,

ищци,

срещу

Европейска комисия, представлявана от P. Stancanelli, I. Barcew, A. Bouchagiar и D. Recchia,

ответник,

с предмет искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за имуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели по-специално поради неправомерното поведение на Комисията, което попречило на оздравяването на Banca delle Marche,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: Z. Csehi, изпълняващ функцията на председател, G. De Baere и G. Steinfatt (докладчик), съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 януари 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        С настоящия иск ищците, Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro, Montani Antaldi Srl, Fondazione Cassa di Risparmio di Fano, Fondazione Cassa di Risparmio di Jesi и Fondazione Cassa di Risparmio della Provincia di Macerata, целят да ангажират извъндоговорната отговорност на Европейския съюз на основание член 340, втора алинея ДФЕС, тъй като Европейската комисия била възпрепятствала оздравяването на Banca delle Marche, в която ищците притежават акции и подчинени облигации, чрез твърдяно незаконосъобразно поведение, по-специално чрез упражняване на неправомерен натиск върху италианските органи, а именно върху Централната банка на Италианската република (наричана по-нататък „Централната банка на Италия“). По-конкретно Комисията била попречила на такова оздравяване от Fondo interbancario di tutela dei depositi (Междубанков фонд за защита на депозитите, наричан по-нататък „FITD“), италианската система за гарантиране на депозитите под формата на уреден от частното право консорциум между банки, управляващи собствени средства, и била принудила италианските органи, а именно Централната банка на Италия, в качеството ѝ на компетентен национален орган, да започне процедура за преструктуриране на Banca delle Marche съгласно нормите на италианското право, с които се транспонира Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).

2        Banca delle Marche, създадена от сливането на спестовните каси на Мачерата, Пезаро и Йези, е главната банкова институция в италианския регион Марке. Към 30 септември 2015 г. тя все още разполага с мрежа от около 300 клона, с общ актив от 14,713 милиарда евро, със събрани влогове в размер на 13,527 милиарда евро и нетни заеми в размер на 12,237 милиарда евро.

3        На 9 януари 2012 г. Централната банка на Италия установява, че Banca delle Marche показва „признаци на нарастващи затруднения“, и подчертава, че извършените проверки разкриват сериозни недостатъци в системите за вътрешен контрол, които неизбежно се отразяват върху нейната „значителна експозиция […] на кредитен и финансов риск“.

4        На 25 юни 2013 г. Централната банка на Италия отбелязва, че Banca delle Marche е изправена пред „значително влошаване на техническите аспекти, по-специално относно рисковете, свързани с кредитирането, и последиците от това за рентабилността и адекватността на собствения капитал“.

5        На 8 октомври 2013 г. Централната банка на Италия предлага на Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите) да постави Banca delle Marche под извънредно управление на основание членове 70 и 98 от Testo Unico Bancario italiano (Консолидиран закон за банките), въведен с decreto legislativo (Законодателен декрет) № 385 от 1 септември 1993 г. (GURI, бр. 230 от 30 септември 1993 г., редовна притурка № 92), по-специално поради „съществени нарушения и нередности“. Към тази дата счетоводното състояние на Banca delle Marche включва събрани средства в размер на 20,9 милиарда евро, регулаторен собствен капитал в размер на 996 милиона евро, съотношение на общия собствен капитал от 6,65 % и прогнозен дефицит спрямо пруденциалните изисквания от 202 милиона евро.

6        На 15 октомври 2013 г. Banca delle Marche е поставена под извънредно управление. Извънредните управители на Banca delle Marche извършват първи опит за разрешаване на кризата, през която преминава тази банка, чрез подпомагане от страна на Credito Fondiario SpA (наричана по-нататък „FonSpa“) и на FITD, за което на 12 септември 2014 г. последният е поискал, а на 3 декември 2014 г е получил разрешение от Централната банка на Италия. Посоченото подпомагане обаче не е осъществено поради срещнатите трудности за извършването на рекапитализация на Banca delle Marche, тъй като FonSpa не е успяла да мобилизира на пазара общия размер на необходимите финансови средства.

7        На 10 октомври 2014 г. в рамките на фаза на предварително разглеждане, започната по нейна инициатива по отношение планираното от FITD подпомагане на друга италианска банка, Banca Tercas [SA.39451 (2014/CP)], и на Banca delle Marche [SA.39543 (2014/CP)], Комисията отправя до италианските власти искане за предоставяне на информация, като подчертава, че не може да се изключи възможността посоченото подпомагане да представлява държавна помощ.

8        С писмо от 18 декември 2014 г. Комисията уведомява италианските органи, че предложеното от FITD подпомагане на Banca delle Marche може да представлява държавна помощ и че ако Централната банка на Италия възнамерява да разреши подобна намеса, е уместно този орган да я уведоми за разглежданата мярка преди одобряването ѝ в съответствие с изискванията на член 108, параграф 3 ДФЕС.

9        На 27 февруари 2015 г. Комисията решава да започне официална процедура по разследване относно намесата на FITD в подкрепа на Banca Tercas (SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN) (ОВ C 136, 2015 г., стр. 17). В това решение тя приема по-специално че посоченото подпомагане се състои от ресурси на държавата и отговорността за него се носи от италианската държава.

10      С писмо от 21 август 2015 г. по повод по-специално на процедура SA.39543 относно Banca delle Marche, Комисията припомня възможността разглеждането подпомагане да представлява държавна помощ и приканва италианските органи да ѝ предоставят актуализирана информация в това отношение и да се откажат от прилагането на всякакви мерки на FITD, преди да я уведомят за същите и да получат решение от нейна страна.

11      През септември 2015 г. Централната банка на Италия уведомява Комисията, че планове за преодоляване на кризите, през които преминават три банки, сред които Banca delle Marche, са в процес на подготовка и че те предвиждат поемането на загубите чрез резервите и капитала, представен чрез акции, намаляване до нула или преобразуване на подчинените дългове и увеличаване на капитала чрез частен капитал или чрез намесата на FITD.

12      Според извънредните управители счетоводните сметки на Banca delle Marche към 30 септември 2015 г. разкриват нетен собствен капитал, тоест счетоводна стойност на акциите, възлизащ на 13 милиона евро, и финансов дефицит в размер на 1,432 милиарда евро.

13      На 8 октомври 2015 г. FITD определя и одобрява ключовите елементи на втори опит за намеса с цел подпомагане, състояща се във вливане на капитал в Banca delle Marche в размер на 1,2 милиарда евро, „чрез финансиране, което е в процес на осъществяване благодарение на някои банки — членове на консорциума“, придружено от план за преструктуриране на тази банка, изготвен от консултантско дружество, и уведомява за това Централната банка на Италия с писма от 9 и 15 октомври 2015 г. В писмото си от 9 октомври 2015 г. FITD уточнява, че в съответствие с посочените ключови елементи, от една страна, неговата намеса ще се осъществи след транспонирането във вътрешното право на Директива 2014/59 (вж. т. 1 по-горе) и от друга страна, конкретните условия на намесата ще бъдат представени на управителния съвет на FITD след определянето на структурата на транзакциите, свързани с капитала, по-специално с оглед на факта, че намесата ще се извърши чрез финансиране от консорциум на банки при пазарни условия. В крайна сметка е посочено, че цялата операция е обусловена по-специално от одобрението от страна на Централната банка на Италия на изменението на устава на FITD с цел въвеждане на новия механизъм за предварителни вноски, както и от юридическото изпълнение на операцията по увеличаване на капитала.

14      През октомври 2015 г. Централната банка на Италия изпраща на Комисията докладна записка, озаглавена „Схема за разрешаване на кризата относно групата Banca delle Marche“, в която се припомнят счетоводното положение на посочената банка, фактът, че е била поставена под извънредно управление, неуспешният опит за оздравяване с помощта на FonSpa, както и наличието на план за преструктуриране, възложен от FITD и изготвен от консултантско дружество. От това Централната банка на Италия заключава, че тъй като към 31 декември 2015 г. се презумира, че капиталът на акционерите се доближава до нула, рекапитализацията на банката ще бъде осъществена, от една страна, чрез намаляване до нула или преобразуване на подчинените дългове (в размер на 427,5 милиона евро към 30 септември 2015 г.) и от друга страна, чрез увеличаване на капитала до 1,2 милиарда евро от FITD. Към тази докладна записка са приложени по-специално писмото на FITD от 9 октомври 2015 г. (вж. т. 13 по-горе) и посоченият план за преструктуриране.

15      С писмо от 4 ноември 2015 г. извънредните управители на Banca delle Marche уведомяват Централната банка на Италия за предстоящото спиране на плащанията на тази банка и посочват, че се опасяват, че оздравяването ѝ не може да се осъществи своевременно предвид финансовото ѝ състояние.

16      На 16 ноември 2015 г. Италианската република транспонира във вътрешното право Директива 2014/59 с приемането на decreto legislativo (Законодателен декрет) № 180/15 (GURI, бр. 267 от 16 ноември 2015 г., стр. 1), който по-специално предвижда създаването на фонд или фондове за преструктуриране към Централната банка на Италия с възможността да делегира функциите си на схема за гарантиране на депозитите, призната съгласно член 96 от Консолидирания закон за банките (вж. членове 78—86 от посочения декрет), какъвто е FITD.

17      Със съвместно писмо от 19 ноември 2015 г. членовете на Комисията, г‑н Hill и г‑жа Vestager, отговарящи по това време съответно, първият, за финансовата стабилност, за финансовите услуги и за съюза на капиталовите пазари, а втората — за конкуренцията, уведомяват италианските органи за своето тълкуване на изискванията на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149) във връзка с Директива 2014/59, и по-специално обръщат вниманието им върху факта, че използването на схема за гарантиране на депозитите за рекапитализация на банка съгласно член 11, параграф 3 от Директива 2014/49 е подчинено на правилата в областта на държавните помощи. Така съгласно това писмо, когато се заключи, че използването на такава схема предполага предоставяне на държавна помощ, преструктурирането на банка ще трябва да се разглежда в светлината на Директива 2014/59, която квалифицира всяка „извънредна публична финансова подкрепа“ като „държавна помощ, която се предоставя за запазване или възстановяване на жизнеспособността, ликвидността или платежоспособността на дадена институция“. Поради това се прилагали условията, установени в последната директива. Ако обаче използването на схемата за гарантиране на депозитите не се квалифицира като държавна помощ, а като чисто частна намеса, то няма да доведе до преструктуриране съгласно тази директива.

18      На 21 ноември 2015 г., със съгласието на министерството на икономиката и финансите, дадено на 22 ноември 2015 г., Централната банка на Италия започва процедура за преструктуриране на основание член 32 от Законодателен декрет № 180/15 по отношение на Banca delle Marche. Проектът за преструктуриране е съобщен на Комисията на 20 ноември 2015 г.

19      В своя „проект за преструктуриране на Banca delle Marche“ Централната банка на Италия отбелязва по-специално факта, че не е могла да се извърши рекапитализация на Banca delle Marche от FITD при липсата на „предварителна положителна оценка от страна на Комисията […] относно съвместимостта на [тази операция] с правилата на [Съюза] в областта на държавните помощи“. В рамките на своята „временна оценка“, свързана с условията за започване на процедура за преструктуриране по смисъла на член 25 от Законодателен декрет № 180/15 и на член 36, параграф 9 от Директива 2014/59, Централната банка на Италия констатира, че Banca delle Marche е неуспешна, за което свидетелстват общите загуби в размер на 1,445 милиарда евро и финансов дефицит в размер на 1,432 милиарда евро, към 30 септември 2015 г. Според Централната банка на Италия в хода на процедура за извънредно управление не е било възможно да се определят интервенции от частния сектор, които могат да разрешат кризисното положение на Banca delle Marche. Освен това намесата на FITD в нейна полза се оказала неосъществима и неподходяща с оглед на изискването за бързо разрешаване на кризисното положение. Всъщност с оглед на публичния характер, който се придавал на намесата на гаранционните схеми, прилагането на предвидената помощ изисквало предварителното разрешение на Комисията относно съвместимостта ѝ с правилата на Съюза в областта на държавните помощи. Тази операция била представена на Комисията, но не могла да бъде осъществена при липса на предварителна положителна оценка от нейна страна. Тази предварителна оценка била потвърдена от окончателната оценка, извършена през април 2016 г. от независим експерт, упълномощен от Централната банка на Италия.

20      Преобразуването на Banca delle Marche, разпоредено от Централната банка на Италия, се състояло в прехвърлянето на активите и пасивите на тази банка на новоучредена мостова банка, а именно Nuova Banca delle Marche SpA (наричана по-нататък „мостовата банка“), чийто капитал е записан от новоучредения фонд за преструктуриране чрез вноски от банковия сектор, за да се позволи поддържането на съществените ѝ дейности до продажбата ѝ в рамките на открита и недискриминационна процедура. Същевременно с това било предвидено, първо, последващо прехвърляне на обезценените активи, наречени проблемни вземания, от мостовата банка на ново специално дружество за управление на активи или на „лоша“ банка (bad bank), а именно REV — Gestione Crediti SpA, контролирано от фонда за преструктуриране, на покупна цена, съответстваща на около 18 % от първоначалната стойност, второ, пълно обезценяване на резервите и на капитала, състоящ се от акции, в резултат на което се отменят административните и имуществените права (write down), и трето, оставяне на подчинените облигации в пасива на „старата“ Banca delle Marche, вече „празна черупка“, без възможност за титулярите да съберат своите вземания. Помощите, предвидени за изпълнението на тези операции по преструктуриране на Banca delle Marche, спадат, от една страна, към „първа мярка“, включваща вливане на капитал, предназначен за покриване на отрицателните стойности на собствения капитал на мостовата банка в размер на 1,005 милиарда евро и рекапитализация на тази банка в размер на 1,041 милиарда евро и от друга страна, към „втора мярка“, състояща се в прехвърляне на обезценени активи в размер на 916 милиона евро.

21      На 22 ноември 2015 г. след приключване на фазата на предварителното разглеждане Комисията приема Решение C(2015) 8371 окончателен относно държавна помощ SA.39543 (2015/N), приведена в действие от Италия — помощ за преструктуриране на Banca delle Marche, като няма възражения срещу мерките за помощ, предвидени в рамките на преструктурирането на Banca delle Marche, с мотива че те са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Към тази дата салдото на собствения капитал на Banca delle Marche е с отрицателна стойност в размер на 1,412 милиарда евро.

22      На 26 ноември 2015 г. извънредното общо събрание на банките, членове на FITD, одобрява промените, внесени в устава, с които се разрешава „доброволната“ намеса ex ante на FITD. Впоследствие тези изменения са одобрени от Централната банка на Италия.

23      Между 22 ноември и 31 декември 2015 г. мостовата банка отчита около 12 милиона евро нетни загуби. Освен това през 2016 г. тя е генерирала загуби, възлизащи на около 775 милиона евро, от които 668,7 милиона в резултат от ново влошаване на положението с проблемните заеми.

24      На 9 декември 2015 г. ръководителят на Надзорния отдел на Централната банка на Италия е изслушан от комисията по финансите към Camera dei deputati (Камарата на депутатите, Италия). От протокола от това изслушване следва по-специално следното:

„[У]правлението [чрез извънредните управители на Banca delle Marche] е с голяма продължителност […] Именно в този момент е налице възможност F[ITD] […] [да] поеме рисковете, свързани с необслужваните заеми. Намесата на [FITD] би позволила с ресурсите на други банки да се положат основите за излизане от кризата, без да се жертват по никакъв начин кредиторите […] Това не е било възможно с оглед на предварително възприетото мнение — което не споделям — изразено от службите на Комисията […], които считат, че намесата на [FITD] следва да се приравни на държавни помощи.

Както вече посочих, този начин на намеса е бил внимателно взет предвид и подробно определен от [FITD] […] При все това привеждането му в действие не е било възможно, тъй като службите на Комисията […] квалифицират намесата на FITD като държавна помощ, приравнявайки използването му на използване на публични средства. Както отбелязах, не споделям тази гледна точка. В Италия гаранционните схеми са частноправни субекти, тяхната намеса като алтернатива на възстановяването на суми на вложителите се решава самостоятелно и се финансира със също така частни ресурси […]“.

25      На 23 декември 2015 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2016/1208 относно държавна помощ SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Италия в полза на Banca Tercas (ОВ L 203, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „решението относно Banca Tercas“), като квалифицира действията на FITD като неправомерна държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и разпорежда възстановяването ѝ.

26      В докладна записка, публикувана на уебсайта ѝ на 25 март 2016 г., озаглавена „Кризисното положение на Banca delle Marche“, Централната банка на Италия припомня по-специално, по същество, че през октомври 2014 г. Комисията е изпратила на италианските органи искане за информация относно планираните действия на FITD в полза на Banca Tercas и Banca delle Marche с оглед на възможността тези действия да представляват държавни помощи. Впоследствие, с техническата помощ на Централната банка на Италия, този орган започнал продължителни консултации със службите на Комисията, включващи множество размени на електронни писма и множество пътувания на италиански държавни служители до Брюксел (Белгия), в рамките на които те се опитали да убедят Комисията, че предположението за държавна помощ е необосновано. Според Централната банка на Италия обаче е било абсолютно необходимо да се получи предварително разрешение от Комисията относно намесата на FITD, чието привеждане в изпълнение иначе би довело до формално започване на спор с Комисията, който трябва да бъде отнесен пред юрисдикциите на Съюза, с всички непосредствени отрицателни последици, които това би породило. Службите на Комисията обаче продължавали да отказват да одобрят тази намеса, дори под последно предвидената форма, позволяваща разпределяне на тежестите (burden sharing) и представляваща във всички случаи решение, в много по-малка степен неблагоприятно от това, което е възприето в крайна сметка. Това отношение било официално потвърдено на най-високо равнище в писмото на членовете на Комисията, г‑н Hill и г‑жа Vestager, от 19 ноември 2015 г.

27      С решение от 30 декември 2016 г. (дело № 12884/2016) по жалба на ищците срещу Централната банка на Италия и Министерство на икономиката и финансите, с която искат отмяна на мерките за преструктуриране, приети по отношение на Banca delle Marche, и поправяне на вредите, причинени от посоченото преструктуриране, Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия) отхвърля исканията на ищците.

28      През 2017 г., при продажбата на мостовата банка, е била необходима нова държавна помощ, представляваща по-специално рекапитализиране в размер на 556 милиона евро със средства от Фонда за преструктуриране и продажната цена е била определена на символичната сума от едно евро (вж. Решение C(2017) 3000 окончателен на Комисията от 30 април 2017 г. относно държавни помощи SA.39543 (2017/N-2), SA.41134 (2017/N-2), SA.43547 (2017/N-2) (ОВ C 140, 2018 г., стр. 1).

29      С решение от 22 януари 2019 г. (дело № 00550/2019) Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) отхвърля жалбата на ищците срещу решението на Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио).

30      С решение от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16, EU:T:2019:167), Общият съд отменя решението на Комисията относно Banca Tercas.

31      На 29 май 2019 г. Комисията подава жалба срещу съдебното решение от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16, EU:T:2019:167), регистрирана под номер C‑425/19 P.

32      След подадена от ищците молба за преразглеждане Consiglio di Stato (Държавен съвет), с определение от 7 октомври 2019 г. (дело № 03465/2019), спира производството по преразглеждане на съдебното решение, посочено в точка 29 по-горе, до окончателното произнасяне на Съда в производството по дело C‑425/19 P.

33      С определение от 13 ноември 2019 г., Комисия/Италия и др. (C‑425/19 P, непубликувано, EU:C:2019:980), председателят на Съда отхвърля молбата за встъпване на ищците в подкрепа на исканията на жалбоподателите в първоинстанционното производство, с мотива че те не доказват интерес от изхода на посоченото дело C‑425/19 P по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

34      С решение от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др. (C‑425/19 P, EU:C:2021:154), Съдът отхвърля жалбата на Комисията срещу съдебното решение от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16, EU:T:2019:167).

 Производството и исканията на страните

35      С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 септември 2019 г., ищците предявяват настоящия иск.

36      В писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 14 февруари 2020 г., ищците искат от Общия съд да разпореди на Комисията на основание член 91 от Процедурния правилник да представи цялата административна преписка, свързана с дело „Banca delle Marche (SA.39543 2014/CP)“, включително всички „поверителни документи“, посочени в писмената защита, за да се гарантира спазването на правото им на защита и на принципа на състезателност в съответствие с разпоредбите на член 103 от Процедурния правилник.

37      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 14 април 2020 г. вследствие на молба на Комисията за събиране на доказателства, с която се иска ищците да бъдат задължени да представят протокола от събранието на управителния съвет на FITD от 8 октомври 2015 г., както и всеки друг документ, издаден от FITD във връзка с писмото от 9 октомври 2015 г., в допълнение към приложение A.7 към исковата молба, ищците представят нови доказателства във връзка с тези документи. В становището си от 25 юни 2020 г. Комисията не възразява тези доказателства да бъдат приложени към преписката и взети предвид от Общия съд.

38      По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва Комисията да представи документите, на които се позовава в писмената си защита и за които се твърди, че са поверителни. Комисията представя посочените документи в определения срок, като уточнява, че вече не ги счита за поверителни.

39      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 21 януари 2021 г.

40      Ищците искат от Общия съд:

–        да установи и да постанови, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза, тъй като посредством незаконосъобразни инструкции, отправени до италианските органи, Комисията е възпрепятствала рекапитализацията на Banca delle Marche от FITD,

–        да осъди Комисията да поправи вредите, които им е причинила, оценени съгласно критериите, посочени в точки 43—51 от исковата молба, или в размер, определен по справедливост от Общия съд,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

41      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли иска като неоснователен,

–        да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

 По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза

42      Съгласно постоянната съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност при наличието на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, действителното наличие на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 32 и цитираната съдебна практика).

43      Що се отнася по-специално до предвиденото в член 340, втора алинея ДФЕС условие, свързано с причинно-следствената връзка, съгласно съдебната практика то се отнася до наличието на достатъчно пряка връзка на причина и следствие между поведението на институциите на Съюза и вредата, за която връзка ищецът трябва да представи доказателства, така че поведението, за което ги упреква, трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата (вж. решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 32 и цитираната съдебна практика).

44      Освен това извъндоговорната отговорност на Съюза не може да се счита за ангажирана, без да са изпълнени всички условия за възникване на задължението за поправяне на вредите, определено в член 340, втора алинея ДФЕС (решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 165; вж. също определение от 12 март 2020 г., EMB Consulting и др./ЕЦБ, C‑571/19 P, непубликувано, EU:C:2020:208, т. 29 и цитираната съдебна практика). От това следва, че неизпълнението на едно от тези условия е достатъчно, за да се отхвърли искът.

45      Общият съд счита за уместно да започне с проверка за наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно поведение на Комисията и твърдяната вреда по смисъла на цитираната в точка 43 по-горе съдебна практика.

 По наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка

46      Ищците поддържат, че неправомерното поведение, в което упрекват Комисията, а именно по-специално нейното несъобразяване с понятието за държавна помощ, потвърдено с решение от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16, EU:T:2019:167), било действителната и изключителна причина за претърпяната от тях вреда. Всъщност било установено, от една страна, че италианските власти са търсили всички възможни разрешения, за да избегнат преструктурирането на Banca delle Marche, но че тези разрешения са станали невъзможни поради противопоставянето на Комисията, и от друга страна, че тези други разрешения са щели да ограничат значително вредоносните последици за засегнатите акционери и притежатели на облигации. Ищците припомнят различните контролни действия, предприети от службите на Комисията, считано от октомври 2014 г., по отношение на текущите операции по оздравяване, по-специално в полза на Banca Tercas и Banca delle Marche. От докладната записка на Централната банка на Италия относно кризисното положение на Banca delle Marche било видно, че впоследствие италианското министерство на икономиката и финансите, с техническата подкрепа на Централната банка на Италия, било започнало продължителна консултация с Комисията, която се изразявала в размяна на множество електронни писма и многобройни пътувания на италиански държавни служители до Брюксел, тъй като италианските власти били убедени, че няма основание да се приеме хипотезата на държавна помощ и че могат да убедят в това Комисията. Независимо от опитите да се докаже законосъобразността на гледната точка на италианските власти, Комисията била изпратила няколко писма с „нарастваща строгост“, като многократно предупреждавала, че за предоставянето на такава подкрепа за Banca delle Marche е необходимо да се изпрати предварително уведомление до Комисията и да се изчака решението ѝ. Ищците считат, че както уточнява Централната банка на Италия в своята докладна записка, „службите на [Комисията] настойчиво са отказвали да одобрят намесата на FITD дори под последно предвидената форма, позволяваща разпределяне на тежестта (burden sharing) и представляваща във всички случаи решение, в много по-малка степен неблагоприятно от това, което в крайна сметка е било възприето“. Този подход бил „официално потвърден на най-високо равнище в писмото на членовете на Комисията, г‑н Hill и г‑жа Vestager, от 19 ноември 2015 г.“

47      Според ищците тази незаконосъобразна позиция на Комисията е парализирала напълно действията на италианските власти. Като пояснява Централната банка на Италия в посочената в точка 46 по-горе докладна записка, било е абсолютно необходимо да се получи предварително разрешение от Комисията относно намесата на FITD, чието привеждане в изпълнение иначе би довело до формално започване на спор с Комисията, който трябва да бъде отнесен пред юрисдикциите на Съюза, с всички непосредствени отрицателни последици, които това би породило. Ето защо с действията си Комисията възпрепятствала оздравяването на Banca delle Marche въпреки положените от италианските власти усилия.

48      Ищците уточняват, че последиците от оздравяването на Banca delle Marche от FITD биха били различни от последиците от намесата на фонда за преструктуриране. Подобно оздравяване щяло да бъде в по-малка степен неблагоприятно за засегнатите акционери, които биха могли да запазят процент на дялово участие и да продължат да бъдат акционери, като същевременно можели да очакват в бъдеще посочената банка да придобие отново стойност, когато започне да реализирала отново печалба. Така в окончателния си доклад извънредните управители на Banca delle Marche уточняват, че намесата „под форма, която позволява да се разпределят тежестите (burden sharing), както е предвидено последно, при всички положения би била „много по-малко травматично решение от това, което в крайна сметка е било възприето“. Всъщност, както се потвърждава от посочения окончателен доклад и от самата Централна банка на Италия, намесата на FITD през октомври и ноември 2015 г. е щяла да позволи да се осигурят на Banca delle Marche необходимите ресурси, за да преодолее кризата, при запазване на дейността, без да се жертват кредиторите и като се засегнат в по-малка степен акционерите.

49      Комисията оспорва доводите на ищците. В съдебното заседание тя обаче се отказва да оспорва допустимостта на посочената в точка 46 по-горе докладна записка на Централната банка на Италия, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

50      В самото начало Общият съд припомня, че според твърденията на ищците по същество действията и актовете на Комисията, които са попречили на намесата на FITD и следователно са довели до приемането на решението за преструктуриране на Banca delle Marche, са резултат от несъобразяване от страна на Комисията с понятието за помощ, тъй като тя неправилно била приела, че независимо от частния ѝ характер намесата на FITD е мярка, за която носи отговорност италианската държава и която включва държавни ресурси.

51      Налага се изводът, че писмата и предварителните становища на Комисията по време на фазата на предварителното разглеждане относно положението на Banca delle Marche, припомнени в точка 7 и сл. по-горе, не съдържат никаква правна преценка с оглед на критериите на понятието за помощ.

52      Така, на първо място, в искането за предоставяне на информация от 10 октомври 2014 г. Комисията само подчертава, че не може да се изключи възможността планираната намеса на FITD в полза на Banca Tercas и Banca delle Marche да представлява държавна помощ (вж. т. 7 по-горе).

53      На второ място, в писмото си от 18 декември 2014 г. Комисията също така само уведомява италианските органи, че предложеното от FITD подпомагане на Banca delle Marche може да представлява държавна помощ и че ако Централната банка на Италия възнамерява да разреши подобна намеса, е уместно този орган да уведоми за разглежданата мярка преди одобряването ѝ, в съответствие с изискванията на член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. т. 8 по-горе).

54      На трето място, в писмо си от 21 август 2015 г. по повод по-специално на процедура SA.39543 относно Banca delle Marche, Комисията само припомня възможността предвиденото подпомагане да представлява държавна помощ и приканва италианските органи да ѝ предоставят актуализирана информация в това отношение и да се откажат от прилагането на всякакви мерки на FITD, преди да я уведомят за същите и да получат решение от нейна страна (вж. т. 10 по-горе).

55      На четвърто място, с писмото от 19 ноември 2015 г., тоест само един ден преди италианските власти да уведомят Комисията за започването на процедурата за преструктуриране на Banca delle Marche, започната на 21 ноември 2015 г. (вж. т. 18 по-горе), членовете на Комисията, г‑н Hill и г‑жа Vestager, само уведомяват италианските органи за своето тълкуване на съвместните изисквания, установени от Директиви 2014/49 и 2014/59 и от правилата в областта на държавните помощи. По-специално те обръщат внимание на факта, че използването на схема за гарантиране на депозитите за рекапитализация на банка съгласно член 11, параграф 3 от Директива 2014/49 е подчинено на прилагането на правилата в областта на държавните помощи, като същевременно признават, че ако използването на посочената схема не се квалифицира като държавна помощ, а като чисто частна намеса, то няма да доведе до преструктуриране на основание на тази директива (вж. т. 17 и 18 по-горе).

56      От гореизложеното следва, че тези становища на Комисията, направени преди започването на процедурата за преструктуриране на Banca delle Marche, имат само процедурен характер, като припомнят на италианските власти, че е необходимо предварително уведомяване и че не трябва да привеждат в изпълнение възможни мерки за помощи в полза по-специално на тази банка. В тези позиции не се изразява становище нито относно конкретна мярка, тъй като все още нито една мярка не е ясно определена или нотифицирана, нито относно начина, по който Комисията тълкува понятието за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в това отношение.

57      Безспорно от документите, изготвени от Централна банка на Италия след събитията, припомнени в точки 52—55 по-горе, е видно, че последната е била убедена, че службите на Комисията са считали намесата на FITD в полза на неплатежоспособна банка за възможна държавна помощ, по-специално доколкото италианската държава носи отговорност за посочената намеса и за същата се използват ресурси, върху които тази държава упражнява контрол. Всъщност в предварителната си оценка на условията за започване на процедура за преструктуриране на Banca delle Marche Централната банка на Италия припомня по същество, че е необходимо всяка евентуална мярка за подпомагане от страна на FITD в полза на Banca delle Marche да бъде съобщена на Комисията и да се получи предварително разрешение от последната относно съвместимостта на такава мярка с правилата на Съюза за държавните помощи (вж. т. 19 по-горе). Освен това показанията на един от сътрудниците на Централната банка на Италия и неговата докладна записка относно кризисното положение на Banca delle Marche показват, че в хода на административното производство службите на Комисията са изразили гледната точка, че евентуалните мерки за подпомагане от страна на FITD биха представлявали държавна помощ, по-специално по съображение, че неговите ресурси са имали държавен или публичен характер. Така в протокола от тези показания се посочва, че за разлика от италианските органи и Централната банка на Италия, Комисията счита, че намесата на FITD следва да се приравни на държавни помощи, като квалифицира неговите ресурси като публични средства (вж. т. 24 по-горе). Противно на твърденията на Комисията, съдържанието на тези показания се потвърждава от докладната записка на Централната банка на Италия относно кризисното положение на Banca delle Marche, в която ясно се посочва, че италианските органи и Централната банка на Италия напразно са се опитали да убедят службите на Комисията, че планираната намеса на FITD в полза на Banca Tercas и Banca delle Marche не може да се квалифицира като държавна помощ (вж. т. 26 по-горе).

58      От тези доказателства обаче не се установява, че на релевантния етап, тоест непосредствено преди Централната банка на Италия и италианското министерство на икономиката и финансите, при упражняване на собствените си правомощия и на свободата си на преценка (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., Съвет и др./K. Chrysostomides & Co. и др., C‑597/18 P, C‑598/18 P, C‑603/18 P и C‑604/18 P, EU:C:2020:1028, т. 106—108), да приемат решението за започване на преструктуриране на Banca delle Marche, Комисията е заплашила италианските органи да блокира или да забрани евентуална намеса на FITD в полза на Banca delle Marche с оглед на член 107 ДФЕС или е упражнила натиск в това отношение, поради припомнените в точка 57 по-горе съображения.

59      В това отношение ищците нямат основание да се позовават на решението за започване на официална процедура по разследване относно намесата на FITD в полза на Banca Tercas, прието на 27 февруари 2015 г., и следователно няколко месеца преди започването на процедурата по преструктуриране на Banca delle Marche, в което Комисията е приела, че тази намеса отговаря на критериите за вменяване на отговорност на държавата и за държавни ресурси (вж. т. 45—61 от посоченото решение и т. 9 по-горе). За разлика от мерките за подпомагане на Banca Tercas, преди приемането на решението за преструктуриране на Banca delle Marche не е съществувал проект за стабилна намеса на FITD в полза на Banca delle Marche, нито искане до Централната банка на Италия да разреши такъв проект (вж. т. 13 по-горе), нито официално уведомление за такъв проект, нито друга причина, поради която Комисията да започне официална процедура по разследване в това отношение. При тези условия на този етап за Комисията всъщност е било невъзможно да узнае достатъчно точно дали евентуалната намеса, планирана от FITD в полза на Banca delle Marche, може да изпълни критериите за държавна помощ.

60      Напротив, от извършената от Централната банка на Италия предварителна оценка, която е в основата на образуването на процедурата за преструктуриране (вж. т. 19 по-горе), е видно, че решаващите съображения за това решение са били неуспехите на Banca delle Marche за които свидетелстват общите загуби в размер на 1,445 милиарда евро и финансов дефицит в размер на 1,432 милиарда евро, към 30 септември 2015 г., както и обстоятелството, че през периода на извънредно управление не е било възможно да се определят интервенции от частния сектор, които да могат да разрешат кризисното ѝ положение. Поради това Централната банка на Италия подчертава, че намесата на FITD се е оказала неосъществима и не е съобразена с изискването за бързо разрешаване на кризисното положение. В този контекст, припомненото от Централната банка на Италия обстоятелство, че изпълнението на такова подпомагане би изисквало предварително разрешение от Комисията в съответствие с правилата в областта на държавните помощи, безспорно е представлявало допълнително съображение срещу такова бързо разрешаване на положението, но с оглед на непълнотата на проекта за намеса от страна на FITD в полза на Banca delle Marche (вж. т. 59 по-горе), той не е бил определящ, съм по себе си, за решението за преструктуриране, прието в крайна сметка от този орган. Освен това, доколкото изтъква, че посоченото подпомагане е било съобщено на Комисията, но не е могло да бъде реализирано при липса на предварителна положителна оценка от страна на последната, Централната банка на Италия явно се позовава на докладната записка, озаглавена „Схема за разрешаване на кризата относно групата Banca delle Marche“ (вж. т. 14 по-горе), за която е достатъчно да се отбележи, че съобщаването ѝ на Комисията не може да се приравни на официално уведомление за проект за стабилно и конкретно подпомагане, който би могъл да бъде предмет на разрешение или отказ от нейна страна.

61      Всъщност, първо, тази преценка се потвърждава от факта, че на 8 октомври 2015 г. FITD е определил само ключовите елементи на втори опит за намеса в подкрепа на Banca delle Marche, който се изразява във вливане на капитал в посочената банка в размер до 1,2 милиарда евро, придружено от план за преструктуриране, за който е уведомил Централната банка на Италия с писма от 9 и 15 октомври 2015 г. Така в писмото си от 9 октомври 2015 г. FITD уточнява, че в съответствие с посочените ключови елементи, от една страна, неговата намеса ще се осъществи едва след транспонирането във вътрешното право на Директива 2014/59 и след одобрението от страна на Централната банка на Италия на изменението на неговия устав, необходимо за това осъществяване, и от друга страна, че конкретните условия на намесата ще бъдат представени на управителния съвет на FITD след определянето на структурата на транзакциите, свързани с капитала, по-специално с оглед на факта, че намесата ще се извърши чрез финансиране от консорциум на банки при пазарни условия (вж. т. 13 по-горе). Следователно, както твърди Комисията, точното съдържание и условията за предоставянето на такова подпомагане все още далеч не са били решени от вътрешните органи на FITD, поради което, за разлика от първата предложена, но неосъществена намеса от страна на FITD (вж. т. 6 по-горе), никакво разрешение не е поискано от Централната банка на Италия в посоченото писмо, нито по-късно. Всъщност, за разлика от писмото на FITD, изпратено до Централната банка на Италия на 12 септември 2014 г. относно проекта за намеса с подкрепата на FonSpa, писмата му от 9 и 15 октомври 2015 г. не могат да се тълкуват като съдържащи такова искане за разрешение. В отговор на конкретен въпрос, поставен в това отношение от Общия съд в съдебното заседание, ищците подчертават, че на този етап консултантското дружество, на което е възложено изготвянето на съответния проект, вече е потвърдило планираната намеса на FITD и че с посочените писма последният е уведомил Централната банка на Италия, че е готов да предостави помощта, но не са могли да идентифицират пасаж от тези писма, който би могъл да се тълкува като съдържащ искане за разрешение.

62      Второ, още преди транспонирането във вътрешното право на Директива 2014/59 с приемането на Законодателен декрет № 180/15 на 16 ноември 2015 г., който според собствените твърдения на FITD е направил възможна такава намеса с цел подпомагане, с писмо от 4 ноември 2015 г., извънредните управители на Banca delle Marche уведомяват Централната банка на Италия за предстоящото спиране на плащанията на тази банка и посочват опасенията си, че оздравяването ѝ не може да се осъществи своевременно предвид финансовото ѝ състояние. Това само по себе си показва невъзможността за бърза намеса на FITD, и то независимо от евентуалната необходимост да бъде съобщена предварително на Комисията на основание член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. т. 14 и 16 по-горе). Посочената невъзможност се потвърждава от обстоятелството, че извънредното събрание на банките, членове на FITD, одобрява промените в устава на FITD, с които се отваря възможността за такова подпомагане в съответствие с новата правна уредба, едва на 26 ноември 2015 г. (вж. т. 21 по-горе), а именно пет дни след приемането на решението за преструктуриране на Banca delle Marche.

63      Трето, обратно на твърденията на ищците, нито показанията на сътрудника на Централната банка на Италия, нито докладната записка на последната относно кризисното положение на Banca delle Marche (вж. т. 24 и 26 по-горе) могат да поставят под въпрос предходната преценка. Тези документи са изготвени дълго време след решението за преструктуриране на Banca delle Marche и в момент, в който ищците вече са били предявили срещу Централната банка на Италия искове за обезщетение пред италианските юрисдикции. Освен това в докладната записка относно кризисното положение на Banca delle Marche се посочва твърдян отказ на Комисията да приеме рекапитализация на тази банка от FITD, което било „официално потвърдено на най-високо равнище с писмото на членовете на Комисията, г‑н Hill и г‑жа Vestager, от 19 ноември 2015 г.“, макар посоченото писмо да няма такова съдържание (вж. т. 55 по-горе). Във всеки случай не изглежда правдоподобно необходимостта да се съобщи на Комисията такава мярка за подпомагане от страна на FITD, която все още не е достатъчно уточнена с оглед на нейното съдържание и на условията за осъществяването ѝ, по-специално що се отнася до размера и начина на участие на неговите членове, и за която не взето решение от вътрешните органи на FITD и от компетентните органи, сама по себе си да е попречила на оздравяването на Banca delle Marche, както произтича от част от посочените показания. Докладната записка на Централната банка на Италия за кризата на Banca delle Marche не позволява да се направи друго тълкуване. Всъщност, макар посочената докладна записка да подчертава необходимостта да се уведоми Комисията за такава мярка и да се получи предварително одобрението ѝ, тя не е съвсем последователна, доколкото не посочва значимостта на кризисната ситуация, през която преминава тази банка в началото на ноември 2015 г., установена при извършената от Централната банка на Италия предварителна оценка, която предхожда и обосновава решението за преструктуриране.

64      Четвърто, това тълкуване съответства на възприетото в съдебните решения на Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио) и на Consiglio di Stato (Държавен съвет) (вж. т. 24 и 26 по-горе), по отношение на които ищците неоснователно твърдят, че с тях се постановява, че решението на Централната банка на Италия да разпореди преструктурирането на Banca delle Marche не било „самостоятелно“, а „наложено“ от Комисията. Всъщност пасажите от посочените съдебни решения, на които се позовават ищците, по същество само припомнят някои от фактите, изложени в точка 52 и сл. по-горе, без обаче да правят такава правна квалификация. В този смисъл Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио) действително припомня твърденията на Централната банка на Италия, която „изрично е посочила в разпоредителната част на решението за преструктуриране, че намесата на [FITD] не [е могла] да се осъществи, доколкото Комисията […] е изразила несъгласието си с нея, тъй като не била съвместима с правилата в областта на държавните помощи, и Комисията не е била уведомена официално за намесата на [FITD], за да провери […] съвместимостта ѝ с посочените правила“. Обратно на изтъкнатото от ищците в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, припомнянето на това твърдение не показва, че Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио) е на мнение, че Централната банка на Италия вече не разполагала със свобода на действие единствено поради поведението на Комисията. Всъщност в рамките на собствената си преценка и на правната квалификация на фактите този съд по-скоро подчертава различните обстоятелства и икономически данни, които са дали основание да се приеме, че към момента на приемане на решението за преструктуриране Banca delle Marche е била неуспешна и че поради това преструктурирането ѝ е било както разумно, така и в съответствие с принципа на пропорционалност. От своя страна, след като наистина подчертава в решението си факта, че в съответствие с подхода ѝ по делото относно Banca Tercas Комисията квалифицира намесата на FITD като държавна помощ (т. 8.3 и 8.4), Consiglio di Stato (Държавен съвет) не е извършва задълбочена преценка на тези фактически и правни обстоятелства, а само отхвърля доказателството за наличието на причинно-следствена връзка между пропуска да се започне производство за оздравяване на Banca delle Marche и твърдяната вреда, както и за действителния характер на посочената вреда (т. 8.5 и 9).

65      Пето, паралелното производство по делото относно Banca Tercas показва, че ако италианските органи, Централната банка на Италия и FITD действително са били убедени както за необходимостта, така и за възможността да се оздрави Banca delle Marche, те са можели да следват същия състезателен подход както по това друго дело, по което са приети решението на Централната банка на Италия относно Banca Tercas, решението от 19 март 2019 г., Италия и др./Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16, EU:T:2019:167), и е образувано производството по обжалване по дело C‑425/19 P. В това отношение следва да се уточни, че първата намеса на FITD в полза на Banca Tercas е осъществена много преди транспонирането във вътрешното право на Директива 2014/59, така че само по себе си това обстоятелство не дава основополагащо обяснение на колебанията на италианския частен банков сектор за оказването на помощ на Banca delle Marche. Освен това Комисията отбелязва, без това да се оспорва от ищците, че междувременно е изразила съгласието си с втора намеса на FITD в полза на Banca Tercas, при съблюдаване на правилата в областта на държавните помощи, което показва, че тя не следва непременно подход да забранява всяка такава намеса и че трябва да се преценява всеки отделен случай, като не е възможно резултатът от конкретна проверка да се приложи за друг случай.

66      Шесто, следва да се припомни, че в определението си от 13 ноември 2019 г., Комисия/Италия и др. (C‑425/19 P, непубликувано, EU:C:2019:980, т. 17—21), председателят на Съда отхвърля молбата за встъпване на ищците в подкрепа на исканията на жалбоподателите в първоинстанционното производство, с мотива че те не доказват интерес от изхода на дело C‑425/19 P по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. Всъщност той приема по-специално че ищците не са доказали наличието на причинно-следствена връзка между, от една страна, позицията, възприета от Комисията в решението относно Banca Tercas, или дори започването на процедурата, довела до приемането на това решение, и от друга страна, преструктурирането на Banca delle Marche.

67      С оглед на всички изложени по-горе съображения твърденията на ищците, че твърдяното неправомерно поведение, в което упрекват Комисията, е попречило на оздравяването на Banca delle Marche въпреки положените от италианските органи усилия и е било действителната и изключителна причина за претърпяната от тях вреда, не могат да бъдат приети. Всъщност общата преценка на релевантните доказателства води до заключението, че дори това поведение да е изиграло определена роля при оценката, довела до решението на италианските органи за преструктуриране на тази банка, в смисъл че според тях необходимостта да се уведоми предварително Комисията за евентуална мярка за подпомагане от страна на FITD в полза на посочената банка представлява пречка за бързото разрешаване на финансовата криза, през която преминава Banca delle Marche, решението им от 21 ноември 2015 г. за започване на процедура за преструктуриране на Banca delle Marche, прието при упражняване на собствените им правомощия и на свободата им на преценка (вж. съдебната практика, посочена в т. 58 по-горе) все пак е самостоятелно, не е повлияно по решаващ начин от подхода на Комисията и се основава главно на констатацията им, че тази банка е неуспешна, което представлява основната причина за посоченото преструктуриране (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 32).

68      С други думи, ищците не могат надлежно да докажат правдоподобността на условното предположение, че при липсата на твърдяното неправомерно поведение на Комисията FITD, със съгласието на италианските органи, и по-специално на Централната банка на Италия, действително е можел да оздрави Banca delle Marche през ноември 2015 г.

69      От това следва, че в случая ищците не са доказали наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно поведение на Комисията и твърдяната вреда, което е достатъчно, за да се констатира, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза не са изпълнени (вж. съдебната практика, посочена в т. 44 по-горе).

70      Що се отнася до молбата за събиране на доказателства от ищците по отношение на цялата административна преписка, свързана с дело „Banca delle Marche (SA.39543 2014/CP)“, достатъчно е да се констатира, че според Общия съд делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, за да може да се произнесе с решение по спора, и няма основание да се допуснат ищците да търсят в посочената преписка документи, които не могат да окажат влияние върху преценката на Общия съд за липса на причинно-следствена връзка.

71      При тези условия искът трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат другите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза.

 По съдебните разноски

72      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като ищците са загубили делото, следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля иска.

2)      Осъжда Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro, Montani Antaldi Srl, Fondazione Cassa di Risparmio di Fano, Fondazione Cassa di Risparmio di Jesi и Fondazione Cassa di Risparmio della Provincia di Macerata да заплатят съдебните разноски.

Csehi

De Baere

Steinfatt

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 юни 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: италиански.