Language of document : ECLI:EU:T:2021:206

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

21 април 2021 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки с оглед на положението в Либия — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват — Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Европейския съюз — Списък на лицата, за които се прилагат ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза — Оставяне на името на жалбоподателя в списъците — Срок за обжалване — Допустимост — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката“

По дело T‑322/19

Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi, с местожителство в Маскате (Оман), представлявана от S. Bafadhel, barrister,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от V. Piessevaux и M. Bishop, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, от една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/497 на Съвета от 21 март 2017 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 76, 2017 г., стр. 25) и на Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/374 на Съвета от 5 март 2020 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 71, 2020 г., стр. 14), доколкото те оставят името на жалбоподателката в списъците, посочени в приложения I и III към Решение (ОВППС) 2015/1333 на Съвета от 31 юли 2015 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на решение 2011/137/ОВППС (ОВ L 206, 2015 г., стр. 34), и второ, на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/489 на Съвета от 21 март 2017 година за прилагане на член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 76, 2017 г., стр. 3) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/371 на Съвета от 5 март 2020 година за прилагане на член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/44 за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 71, 2020 г., стр. 5), доколкото те оставят името на жалбоподателката в списъка, посочен в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета от 18 януари 2016 година за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011 (ОВ L 12, 2016 г., стр. 1), и от друга страна, искане, основано на член 265 ДФЕС, целящо да се констатира, че Съветът незаконно не е нотифицирал въпросните актове на жалбоподателката в момента на тяхното приемане,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Spielmann, председател, U. Öberg и O. Spineanu-Matei (докладчик), съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 октомври 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателката, Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi, е гражданка на Либия и дъщеря на бившия либийски ръководител Муамар Кадафи.

2        На 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 1970 (2011), с която се въвеждат ограничителни мерки срещу Либия и срещу лица и образувания, участвали в извършването на сериозни нарушения на правата на човека срещу лица, включително чрез участие в нападения, в нарушение на международното право, над гражданското население и граждански обекти.

3        На 28 февруари и 2 март 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема съответно Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 58, 2011 г., стр. 53) и Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 2011, 58 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2011 г.“).

4        Член 5, параграф 1, буква а) от Решение 2011/137 предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки за недопускане на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, посочени в Резолюция 1970 (2011) или обозначени в съответствие със същата, чиито имена са посочени в приложение I към това решение.

5        Член 6, параграф 1, буква а) от Решение 2011/137 и член 5, параграф 1 от Регламент № 204/2011 във връзка с член 6, параграф 1 от същия по същество гласят, че се замразяват средствата, другите финансови активи и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани пряко или непряко от лицата, посочени от Съвета за сигурност или от Комитета на Съвета за сигурност, създаден съгласно параграф 24 от Резолюция 1970 (2011) (наричан по-нататък „Комитетът по санкциите“), в съответствие с точка 22 от Резолюция 1970 (2011), чиито имена са посочени съответно в приложение III към това решение и в приложение II към този регламент.

6        Жалбоподателката е сред лицата, за които се прилага Резолюция 1970 (2011) и които вследствие на това са вписани в списъците в приложения I и III към Решение 2011/137 и в приложение II към Регламент № 204/2011, със следните идентификационни данни и мотиви:

„QADHAFI, Aisha Muammar [.] Дата на раждане: 1978. Място на раждане: Триполи, Либия. Дъщеря на [Муамар Кадафи]. Тясно свързана с режима. Дата на посочване от ООН: 26 [февруари] 2011 г.“.

7        На 17 март 2011 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1973 (2011), с която се въвеждат нови мерки поради положението в Либия. На 22 януари 2013 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 50/2013 за изпълнение на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 (ОВ L 20, 2013 г., стр. 29) и Решение 2013/45/ОВППС на Съвета за изменение на Решение 2011/137/ОВППС (ОВ L 20, 2013 г., стр. 60), с които се изменя съдържащата се в актовете от 2011 г. идентификационна информация относно жалбоподателката, за да се уточни, че нейното предполагаемо местонахождение е в Алжир.

8        На 23 юни 2014 г. Съветът приема съответно Решение 2014/380/ОВППС за изменение на Решение 2011/137 (ОВ L 183, 2014 г., стр. 52) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 689/2014 за изпълнение на член 16, параграф 2 от Регламент № 204/2011 (ОВ L 183, 2014 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2014 г.“). Измененията, направени с тези актове, не се отнасят до жалбоподателката, чието име следователно е оставено в списъците, съдържащи се в приложения I и III към Решение 2011/137 и в приложение II към Регламент № 204/2011, при това без мотивите за включването на името ѝ в тези списъци да са изменени в сравнение с посочените в актовете от 2011 г.

9        На 27 август 2014 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 2174 (2014), с която се осъждат продължаващите боеве на въоръжени групи и подбуждането към насилие в Либия и се въвеждат допълнителни ограничителни мерки срещу лица и образувания, които участват или оказват подкрепа за действия, застрашаващи мира, стабилността или сигурността в Либия, или възпрепятстват или подкопават успешното приключване на нейния политически преход.

10      На 18 септември 2014 г. жалбоподателката подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑681/14, с която иска отмяна на актовете от 2014 г., доколкото те оставят името ѝ в списъците, съдържащи се в приложения I и III към Решение 2011/137 и в приложение II към Регламент № 204/2011.

11      На 18 декември 2014 г. Съветът изпраща писмо до представителите на жалбоподателката, в което посочва, че Комитетът по санкциите е уведомил компетентните служби на Европейския съюз, че жалбоподателката не е спазила забраната си за пътуване, като по този начин е нарушила разпоредбите на Резолюция 1970 (2011).

12      На 27 март 2015 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 2213 (2015), която по-специално внася някои изменения в критериите за включване в списъците.

13      На 4 май 2015 г. Съветът изпраща писмо на представителите на жалбоподателката, придружено с поредица от документи (наричано по-нататък „писмото от 4 май 2015 г.“). В него Съветът отбелязва, че през 2011 г. и 2013 г. жалбоподателката е направила публични изявления, призовавайки за сваляне на либийските власти, установени след падането на въведения от нейния баща режим, и за отмъщение за смъртта на последния.

14      На 26 май 2015 г. Съветът приема съответно Решение 2015/818/ОВППС за изменение на Решение 2011/137 (ОВ L 129, 2015 г., стр. 13) и Регламент (ЕС) 2015/813 за изменение на Регламент № 204/2011 (ОВ L 129, 2015 г., стр. 1) с цел по-специално да разшири обхвата на критериите за определяне на лицата и образуванията, спрямо които трябва да се прилагат ограничителните мерки, посочени в актовете от 2011 г.

15      Впоследствие Съветът извършва пълно преразглеждане на списъците на лицата и образуванията, съдържащи се в приложенията към актовете от 2011 г.

16      Преразглеждането приключва с приемане на 31 юли 2015 г. на Решение 2015/1333/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Решение 2011/137 (ОВ L 206, 2015 г., стр. 34) и на 18 януари 2016 г. на Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011 (ОВ L 12, 2016 г., стр. 1).

17      Член 8, параграф 1 от Решение 2015/1333 предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, посочени от Съвета за сигурност или от Комитета и подлежащи на ограничения за пътуване в съответствие с точка 22 от Резолюция 1970 (2011) на ССООН, точка 23 от Резолюция 1973 (2011) на ССООН, точка 4 от Резолюция 2174 (2014) на ССООН и точка 11 от Резолюция 2213 (2015) на ССООН, включени в списъка в приложение I към това решение.

18      Член 9, параграф 1 от Решение 2015/1333 и член 5, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент 2016/44 предвиждат по същество, че средствата, другите финансови активи и икономическите ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани пряко или непряко от посочените лица, и подлежащи на замразяване на средствата от Съвета за сигурност или от Комитета по санкциите в съответствие с точка 22 от Резолюция 1970 (2011), с точки 19, 22 или 23 от Резолюция 1973 (2011), с точки 4 от Резолюция 2174 (2014) и с точка 11 от Резолюция 2213 (2015) на Съвета за сигурност, чиито имена са посочени в приложение III към това решение и в приложение II към този регламент, се замразяват.

19      Жалбоподателката е включена в списъците, съдържащи се в приложения I и III към Решение 2015/1333 и в приложение II към Регламент 2016/44 (наричани по-нататък „спорните списъци“), със следните идентификационни данни и мотиви:

„[…] AISHA MUAMMAR MUHAMMED ABU MINYAR QADHAFI […] Дата на раждане: 1978 [.] Място на раждане: Триполи, Либия. Достоверен псевдоним: Aisha Muhammed Abdul Salam […] Адрес: Султанат Оман (предполагаемо положение/местонахождение: Султанат Оман) [.] Дата на включване в списъка: 26 февруари 2011 г.[.] Друга информация: включена в списъка съгласно точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (забрана за пътуване, замразяване на активи). Допълнителна информация: Тясно свързана с режима. Според описанието на групата експерти за Либия в междинния им доклад за 2013 г. е пътувала в нарушение на точка 15 от Резолюция 1970[(2011)]“.

20      С писмо от 6 октомври 2016 г., изпратено до Съвета от адвоката на жалбоподателката (наричано по-нататък „писмото от 6 октомври 2016 г.“), последната уведомява Съвета, че след смъртта на нейния предишен адвокат жалбоподателката е посочила, че желае да продължи да бъде представлявана от този адвокат и от един от колегите му, което се потвърждавало от приложеното от нея към това писмо пълномощно, и че следователно занапред всяка кореспонденция трябва да се изпраща на този адвокат.

21      На 21 март 2017 г. Съветът приема съответно Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/497 за прилагане на Решение 2015/1333 (ОВ L 76, 2017 г., стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/489 за прилагане на член 21, параграф 5 от Регламент 2016/44 (ОВ L 76, 2017 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2017 г.“), с които се изменят спорните списъци, за да се вземе предвид актуализираната информация, предоставена от Комитета по санкциите.

22      Оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци е придружено от следните идентификационни данни и мотиви:

„AISHA […] MUAMMAR MUHAMMED […] ABU MINYAR […] QADHAFI […] Дата на раждане: 1978 г. [.] Място на раждане: Триполи, Либия[.] Достоверен псевдоним: Aisha Muhammed Abdul Salam […] Адрес: Султанат Оман (предполагаемо положение/местонахождение: Султанат Оман)[.] Дата на включване в списъка: 26 февруари 2011 г. (изм. на 11 ноември 2016 г., 26 септември 2014 г., 21 март 2013 г., 2 април 2012 г.) Друга информация: Включена в списъка съгласно точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (забрана за пътуване, замразяване на активи). Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5525815“.

23      С решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), станало окончателно поради липсата на обжалване, Общият съд, произнасяйки се по жалба, подадена от жалбоподателката срещу актовете от 2014 г. (вж. т. 10 по-горе), приема, че условието, според което Съветът е длъжен да уведоми жалбоподателката за специалните и конкретни основания, поради които той счита, че ограничителните мерки трябва да бъдат оставени в сила спрямо нея, не е изпълнено в случая. От една страна, той констатира, че актовете от 2014 г. съдържат само данни, съответстващи на мотивите за първоначалното включване на името на жалбоподателката в съответните списъци, приложени към актовете от 2011 г., и приема, че тези мотиви са недостатъчни, за да обосноват оставянето ѝ в тези списъци, при положение че контекстът е съществено различен, от друга страна, той счита, че изтъкнатите от Съвета допълнителни мотиви са явно ирелевантни, доколкото не са сред мотивите, въз основа на които са приети актовете от 2014 г., и са били доведени до знанието на Съвета след датата на приемането им. Поради това той отменя посочените актове в частта им, в която те оставят името на жалбоподателката в списъците, съдържащи се в приложения I и III към Решение 2011/137 и в приложение II към Регламент № 204/2011.

24      На 5 февруари 2019 г. адвокатът на жалбоподателката се обръща към Съвета, за да потвърди нейното искане да ѝ изпрати цялата кореспонденция относно жалбоподателката, както и приетите срещу нея решения и регламенти.

25      На 25 март 2019 г. с писмо, изпратено от Съвета до адвоката на жалбоподателката (наричано по-нататък „писмото от 25 март 2019 г.“), Съветът я уведомява, че е приел актовете от 2017 г. въз основа на актуализираната от Комитета по санкциите информация, поради което името на жалбоподателката е оставено в спорните списъци.

 Факти, настъпили след подаването на жалбата по настоящото дело

26      На 11 февруари 2020 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 2509 (2020), в която отново потвърждава необходимостта за държавите да приемат мерки за забрана за влизане или за транзитно преминаване през тяхна територия срещу всички посочени от Комитета по санкциите лица, в съответствие по-специално с точки 15 и 16 от Резолюция 1970 (2011), и отново потвърждава, че възнамерява да следи замразените активи в приложение на точка 17 от тази резолюция да бъдат на по-късен етап предоставени на разположение на либийския народ и използвани в негова полза.

27      На 5 март 2020 г. Съветът приема Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/374 за прилагане на Решение 2015/1333 (ОВ L 71, 2020 г., стр. 14) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/371 за прилагане на член 21, параграф 5 от Регламент 2016/44 (ОВ L 71, 2020 г., стр. 5) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2020 г.“), с които името на жалбоподателката е оставено в спорните списъци, при това без мотивите за нейното вписване да са изменени в сравнение със съдържащите се в актовете от 2017 г.

 Производство и искания на страните

28      На 27 май 2019 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

29      На 14 август 2019 г. Съветът представя писмена защита в секретариата на Общия съд.

30      На 4 октомври и на 28 ноември 2019 г. в секретариата на Общия съд са подадени съответно реплика и дуплика.

31      След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд, настоящото дело е преразпределено на пети състав.

32      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 24 декември 2019 г., жалбоподателката иска провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

33      С решение на председателя на Общия съд от 22 януари 2020 г. настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик вследствие на възпрепятстване на първоначално определения съдия докладчик.

34      Общият съд приема процесуално-организационни действия, които страните изпълняват в определения срок.

35      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 1 септември 2020 г., жалбоподателката изменя жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник, така че с нея се иска не само отмяната на актовете от 2017 г., но и на актовете от 2020 г. (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), доколкото те се отнасят до нея. Съветът подава становището си по молбата за изменение на жалбата в секретариата на Общия съд на 28 септември 2020 г.

36      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

37      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 октомври 2020 г. В края на съдебното заседание устната фаза на производството е приключена, а делото — подложено на разисквания.

38      След изменението на жалбата жалбоподателката моли по същество Общия съд:

–        да отмени обжалваните актове, доколкото името ѝ е оставено в спорните списъци,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

39      Вследствие на становището относно молбата за изменение на жалбата Съветът по същество моли Общия съд:

–        като главно искане, да отхвърли жалбата като недопустима,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, в случай че обжалваните актове бъдат отменени по отношение на жалбоподателката, да запази правните последици на обжалваните решения до изтичането на срока за обжалване или, ако бъде подадена жалба в този срок — до отхвърлянето ѝ,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на доводите в точки 3—12 от искането за провеждане на съдебно заседание и изключването от преписката на приложения E.1E.4 към това искане

40      В съдебното заседание Съветът изтъква, че доводите в точки 3—12 от искането на жалбоподателката за провеждане на съдебно заседание и документите, съставляващи приложения E.1—E.4 към това искане, са недопустими съгласно член 85 от Процедурния правилник.

41      Жалбоподателката заявява, че изключва от преписката посочените приложения E.1—E.4, като същевременно поддържа доводите, изложени в точки 3—12 от искането си за провеждане на съдебно заседание.

42      Следва да се припомни, че писмената фаза на производството пред Общия съд включва първата размяна на писмени становища в съответствие с членове 76 и 81 от неговия процедурен правилник, която по силата на член 83 от същия може да бъде последвана от втора и последна размяна на писмени становища, когато Общият съд счита това за необходимо за допълване на съдържанието на преписката по делото.

43      В случая следва да се констатира, че доводите в точки 3—12 от искането за провеждане на съдебно заседание не представляват мотиви, поради които жалбоподателката иска да бъде изслушана. Впрочем в тези точки жалбоподателката развива вече изложени в предходните ѝ писмени изявления доводи и иска да отговори на съдържащите се в дупликата съображения. При това положение не следва да се вземат предвид точки 3—12 от искането за провеждане на съдебно заседание и документите, съставляващи приложения E.1—E.4., да бъдат изключени от преписката по делото.

 По жалбата на основание член 263 ДФЕС

 По допустимостта

44      Без да повдига възражение за недопустимост с отделна молба на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, в писмената защита и в становището си по молбата за изменение на жалбата Съветът повдига възражение за недопустимост на жалбата, доколкото тя се основава на член 263 ДФЕС поради просрочие.

45      Той поддържа, че изобщо не е бил длъжен да уведомява жалбоподателката за обжалваните актове, доколкото нито Решение 2015/1333, нито Регламент 2016/44 съдържат разпоредба, от която да следва, че той трябва да уведоми лицата или образуванията, включени в спорните списъци, за актовете, с които изменя отнасящите се до тях данни. Освен това той изтъква, че писмото му от 25 март 2019 г. е отговор на писмото на адвоката на жалбоподателката от 5 февруари 2019 г. и че не може да се приеме, че именно благодарение на това писмо жалбоподателката се е запознала с актовете от 2017 г. по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС. Освен това жалбоподателката не можела основателно да твърди, че се е запознала с актовете от 2020 г. с отговора на Съвета на поставените от Общия съд въпроси в рамките на процесуално-организационните действия, за който е била уведомена с писмо на секретариата от 13 юли 2020 г. Всъщност узнаването за даден акт от заинтересовано лице би могло да се счита за начален момент, от който започва да тече срокът за подаване на жалба за отмяна, само в случай че този акт не е публикуван, нито съобщен. В случая обаче срокът за подаване на жалба срещу обжалваните актове започнал да тече от публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз от 22 март 2017 г., що се отнася до актовете от 2017 г., и от 6 март 2020 г., що се отнася до актовете от 2020 г.

46      В съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд Съветът уточнява, че макар в рамките на някои санкционни режими Съветът изрично да е длъжен да уведоми засегнатите лица за всяко изменение на включването в списък с изложение на мотивите, това не е така, що се отнася до режима на санкции поради положението в Либия.

47      Жалбоподателката твърди, че жалбата ѝ отговаря на критериите за допустимост, предвидени в член 263 ДФЕС, и по-специално на критерия относно срока за подаването ѝ. Всъщност, от една страна, жалбата била подадена в секретариата на Общия съд на 27 май 2019 г., тоест в двумесечния срок, удължен еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост, предвиден в член 60 от Процедурния правилник, считано от нотифицирането на актовете от 2017 г. на жалбоподателката, което било направено с писмото от 25 март 2019 г. (вж. т. 25 по-горе). От друга страна, молбата за изменение на жалбата за отмяна на актовете от 2020 г. била подадена в двумесечния срок, удължен еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост, считано от момента, в който жалбоподателката е узнала за приемането на тези актове, споменат в отговора на Съвета на процесуално-организационното действие, тъй като посоченият отговор е бил изпратен на жалбоподателката с писмо на секретариата от 13 юли 2020 г. (вж. т. 34 по-горе).

48      Тя поддържа, че съществува задължение за Съвета за уведомяване и по отношение на решенията за изменение на решенията за включване в списъците, дори когато не са изложени нови мотиви. Жалбоподателката твърди, че ако Съветът не е бил длъжен да я уведоми за обжалваните актове, единственият начин, по който тя би могла да бъде уведомена за приемането им, щяло да бъде публикуването им в Официален вестник, което би довело до неправомерно ограничаване на възможността ѝ да сезира Общия съд в подходящ срок. Становището на Съвета пренебрегвало съдебната практика, според която той не бил свободен да избира произволно начина, по който съобщава решенията си на заинтересованите лица. Като се има предвид, че той разполагал с адреса на упълномощения от жалбоподателката адвокат, както свидетелствало писмото от 6 октомври 2016 г., чието получаване е потвърдил с обратна разписка, обжалваните актове е трябвало да ѝ бъдат съобщени по този начин. Такова уведомяване било извършено само що се отнася до актовете от 2017 г., с писмото от 25 март 2019 г. Освен това тя се запознала непряко с актовете от 2020 г. с писмото на секретариата от 13 юли 2020 г. (вж. т. 45 по-горе). Така жалбата и молбата за нейното изменение, подадена в съответствие с член 86, параграф 1 от Процедурния правилник, били подадени в срока, предвиден в член 263 ДФЕС.

49      Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него.

50      По силата на член 86, параграф 1 от Процедурния правилник, когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт със същия предмет, жалбоподателят може, преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд, да се произнесе, без да се провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство.

51      Съгласно съдебната практика принципът на ефективна съдебна защита изисква институцията на Съюза, която приема или запазва индивидуални ограничителни мерки спрямо определено лице или образувание, какъвто е разглежданият случай, да съобщи съображенията си за приемането на тези мерки в момента на приемането им или поне в най-кратки срокове след това, за да се позволи на тези лица или образувания да упражнят правото си на обжалване (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 54 и цитираната съдебна практика).

52      Това положение следва от особената същност на актовете за налагане на ограничителни мерки спрямо определено лице или образувание, които приличат както на актове с общо приложение, доколкото забраняват на цяла категория адресати, определени общо и абстрактно, в частност да предоставят средства и икономически ресурси на разположение на лицата и образуванията, чиито имена са включени в списъците в приложенията им, така и на съвкупност от индивидуални решения по отношение на тези лица и образувания (вж. решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, EU:C:2013:258, т. 56 и цитираната съдебна практика).

53      В случая принципът на ефективна съдебна защита се прилага в член 13 от Решение 2015/1333, който гласи съответно в параграфи 1 и 3, че „[к]огато Съветът за сигурност или Комитетът [по санкциите] включат в списъка дадено лице или образувание, Съветът включва това лице или образувание в приложение I или III [към посоченото решение]“ и че „Съветът уведомява лицето или образуванието […], за решението си, включително за основанията за включването му списъка, или пряко, ако адресът му е известен, или чрез публикуване на известие, за да даде възможност на това лице или образувание да представи възражения“.

54      Член 21, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2016/44 съдържа сходни разпоредби.

55      Оттук следва, че макар наистина влизането в сила на актове като обжалваните да зависи от датата на публикуването им, срокът за подаване на жалба за отмяна на тези актове по член 263, четвърта алинея ДФЕС тече за всяко от тези лица и образувания от датата на уведомлението, което трябва да им бъде отправено (вж. решение от 23 октомври 2015 г., Oil Turbo Compressor/Съвет, T‑552/13, EU:T:2015:805, т. 41 и цитираната съдебна практика). Освен това срокът за подаване на искане за оспорване или за разширяване на обхвата на исканията и основанията, така че да се отнасят и до акт, с който се запазват тези мерки, започва да тече едва от датата, на която новият акт е съобщен на съответното лице или образувание (вж. решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 56 и цитираната съдебна практика).

56      Следва да се отбележи, че както актовете от 2017 г., така и актовете от 2020 г. са актове, с които Съветът оставя името на жалбоподателката в спорните списъци. Вярно е, както поддържа Съветът, че Решение 2015/1333 и Регламент 2016/44, към които са приложени тези списъци, не предвиждат изрично задължение за него да уведомява засегнатите лица или образувания за актовете, с които оставя вписването на имената им в посочените списъци.

57      При все това подобно задължение за уведомяване произтича от принципа на ефективна съдебна защита, така както е тълкуван в припомнената точка 55 по-горе съдебна практика, от която е видно, че Съветът е длъжен да уведоми засегнатите лица за всяко оставяне в списъка, като изложи мотивите за това, при това независимо дали, за да вземе решение за това оставяне в списъка, се е основал на нови доказателства (вж. в този смисъл решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 57).

58      Освен това следва да се подчертае, че в случая актовете, с които се оставя името на дадено лице в спорните списъци, не се приемат редовно. Предвид произтичащата от това липса на предвидимост при приемането им, ако срокът за подаване на жалба за отмяна на тези актове течеше едва от момента на публикуването им, това би означавало за лице като жалбоподателката да носи тежестта да проверява постоянно Официален вестник, което би могло да възпрепятства достъпа ѝ до съда на Съюза.

59      При тези особени обстоятелства Съветът няма основание да твърди, че предвиденият в член 263, четвърта алинея ДФЕС срок за подаване на жалба за отмяна на обжалваните актове е започнал да тече по отношение на жалбоподателката от датата на съответното им публикуване в Официален вестник.

60      По-нататък, за да се определи датата на уведомяването, от която са започнали да текат сроковете, които жалбоподателката е трябвало да спази, за да оспори обжалваните пред Общия съд актове, следва да се определи начина, по който Съветът е бил длъжен да ѝ съобщи тези актове.

61      В това отношение следва да се припомни, че Съветът не е свободен да избира начина, по който съобщава на заинтересованите лица актовете, с които им налага ограничителни мерки. Всъщност от точка 61 от решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет (C‑478/11 P-C‑482/11 P, EU:C:2013:258), личи, че непрякото уведомяване на такива актове чрез публикуване на известие в Официален вестник е допустимо само в случаите, когато Съветът няма възможност да извърши индивидуално съобщаване. Да се приеме друго разрешение, би означавало да се позволи на Съвета лесно да се освободи от задължението си за индивидуалното съобщаване (вж. в този смисъл определение от 10 юни 2016 г., Pshonka/Съвет, T‑381/14, EU:T:2016:361, т. 41 и цитираната съдебна практика).

62      От съдебната практика, цитирана в точка 61 по-горе, следва, че член 13, параграф 3 от Решение 2015/1333 и член 21, параграф 3 от Регламент 2016/44 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато Съветът разполага с адреса на лице, за което се отнасят ограничителни мерки, и когато няма пряко съобщаване на съдържащите такива мерки актове, срокът за обжалване, който това лице трябва да спази, за да оспори тези актове пред Общия съд, не започва да тече. Ето защо само когато е невъзможно да се връчат лично на заинтересованото лице актовете, с които се въвеждат или оставят в сила спрямо него ограничителни мерки, срокът за обжалване на тези актове започва да тече от публикуването на известие в Официален вестник (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 59 и от 4 февруари 2014 г., Syrian Lebanese Commercial Bank/Съвет, T‑174/12 и T‑80/13, EU:T:2014:52, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика).

63      В това отношение следва да се отбележи, че е възможно Съветът да е в невъзможност да връчи лично на физическо или юридическо лице или на дадено образувание акт, който ги засяга и съдържа ограничителни мерки, когато адресът на това лице не е публикуван или не му е предоставен или когато изпратеното съобщение на адреса, с който разполага Съветът, не е получено въпреки положените с цялата дължима грижа усилия, за да се извърши такова съобщаване (решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 61).

64      От съдебната практика следва също, че по принцип не е допустимо Съветът да изпълни задължението си за съобщаване на заинтересованото лице на акт, съдържащ ограничителни мерки спрямо него, като изпрати този акт на адвокатите, които го представляват. Съобщаването на представителя на жалбоподател означава съобщаване на адресата само когато такъв начин на съобщаване е предвиден изрично от правна уредба, когато страните са сключили споразумение в този смисъл или когато адвокатът е надлежно упълномощен да получи подобна нотификация от името на своя клиент (вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет, T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227 т. 31 и 34 и цитираната съдебна практика).

65      В случая от преписката е видно, че на 21 март 2017 г., датата на приемането на актовете от 2017 г., както и 5 март 2020 г., датата на приемане на актовете от 2020 г., Съветът е разполагал, както той потвърждава в съдебното заседание, с адреса на адвоката на жалбоподателката и с пълномощното, което тя му е предоставила, както те са съобщени с писмото от 6 октомври 2016 г., чието получаване Съветът потвърждава на същия ден. В това пълномощно, подписано от жалбоподателката на 12 март 2015 г., се уточнява по-специално че тя е разрешила на своя адвокат да получава всякаква информация, да изпраща писма и да действа от нейно име по всеки въпрос, свързан със санкциите, които Съветът за сигурност ѝ е наложил, както и по всеки въпрос, свързан с вписването на името ѝ в приложение I към Решение 2011/137 и/или във всеки друг акт, приет впоследствие от Съвета.

66      При това положение обстоятелствата по настоящото дело се различават от тези по делото, по което е постановено решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), в което Общият съд приема, че не е представено доказателство за наличието на пълномощно за представителство, дадено от жалбоподателката на нейния представител, така че не може да се счита, че Съветът надлежно е съобщил разглежданото решение на жалбоподателката чрез уведомление до нейния представител и че следователно срокът за подаване на жалбата е започнал да тече, считано от датата на публикуването на известие в Официален вестник.

67      Следва също да се отбележи, както потвърждава Съветът в отговора си на въпросите, поставени в рамките на процесуално-организационното действие и в съдебното заседание, че обжалваните актове не са били предмет на публикувано в Официален вестник известие на вниманието на лицата, посочени в спорните приложения.

68      Тъй като от преписката не е видно, че Съветът не е бил в състояние да съобщи обжалваните актове директно на жалбоподателката или на нейния надлежно упълномощен адвокат или че подобно съобщаване би се провалило, и при липса на публикувано в Официален вестник известие относно оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци, личното съобщаване на жалбоподателката за актовете от 2017 г. е надлежно извършено с писмото от 25 март 2019 г., с което Съветът, в отговор на писмото на адвоката на жалбоподателката от 5 февруари 2019 г. (вж. т.  24 по-горе) е нотифицирал посочените актове на този адвокат.

69      Накрая, нито от преписката, нито от доводите на Съвета следва, че действителното узнаване за обжалваните актове от жалбоподателката по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС, с което може да започнат да текат сроковете за обжалване, е извършено преди 25 март 2019 г. — датата, на която Съветът е нотифицирал актовете от 2017 г. на упълномощения от жалбоподателката адвокат, или, що се отнася до актовете от 2020 г. — до 13 юли 2020 г., — датата на нотифициране на отговора на Съвета на въпросите, поставени в рамките на процесуално-организационното действие на Общия съд (вж. т. 45 по-горе).

70      При всички случаи, дори ако се предположи, че индивидуалното съобщаване на обжалваните актове трябва да се счита за невалидно извършено съответно на 25 март 2019 г. и на 13 юли 2020 г., срокът за обжалване в този случай не е започнал да тече и следователно настоящата жалба не е просрочена.

71      Ето защо следва да се констатира, че тъй като Съветът не е съобщил валидно на жалбоподателката актовете от 2017 г. преди 25 март 2019 г., към датата на подаване на жалбата, 27 май 2019 г., нейното право да подаде жалба за тяхната отмяна не е било преклудирано. Също така към датата на подаване на молбата за изменение на жалбата на 1 септември 2020 г. не е било преклудирано правото ѝ да измени жалбата си така, че да вземе предвид приемането на актовете от 2020 г. и да поиска тяхната отмяна.

72      При тези обстоятелства повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост, изведено от просрочването на жалбата срещу обжалваните актове, доколкото то се основава на член 263 ДФЕС, следва да се отхвърли.

 По същество

73      В подкрепа на жалбата си в частта ѝ, основана на член 263 ДФЕС, жалбоподателката изтъква четири основания, изведени, първото, от съществено процесуално нарушение, свързано с правото на ефективна съдебна защита, второто, от нарушение на принципите на сила на пресъдено нещо и на правна сигурност и на правото на ефективни правни средства за защита, третото, от липса на правно основание и от липса на мотиви за оставянето на името ѝ в спорните списъци, и четвъртото, от непропорционално нарушение на основните ѝ права.

74      В самото начало следва да се разграничат актовете, с които жалбоподателката е включена в списъците на лицата, засегнати от ограничителни мерки, и последващите актове, които имат за предмет оставянето на името ѝ в тези списъци. Всъщност актовете от 2011 г., тоест Решение 2011/137 и Регламент № 204/2011, както и последващите актове за вписване, тоест Решение 2015/1333 и Регламент 2016/44, не са предмет на настоящата жалба и не са били оспорени своевременно пред съда на Съюза. Що се отнася до актовете от 2014 г., срещу тях е подадена жалбата, по която е постановено решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), станало окончателно при липсата на обжалване. Следователно основанията на жалбоподателката са допустими само доколкото имат за предмет отмяната на обжалваните актове, тоест актовете от 2017 г. и вследствие на изменението на жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник, също актовете от 2020 г., доколкото те оставят името на жалбоподателката в спорните списъци.

75      Най-напред следва да се разгледа третото основание, с което жалбоподателката упреква Съвета, че е решил да остави в сила ограничителните мерки спрямо нея, без да изложи мотиви или правно основание.

76      В това отношение следва да се припомни, че въпросът за мотивите, съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 60 и цитираната съдебна практика).

77      Мотивите на едно решение са формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. Ето защо оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (вж. решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 37 и цитираната съдебна практика).

78      В случая, както впрочем жалбоподателката потвърждава в съдебното заседание, в третото основание следва да се разграничи, от една страна, първа част, изведена от непълнота на мотивите на обжалваните актове, и от друга страна, втора част, изведена по същество от липса на фактическа основа, обосноваваща оставянето на името ѝ в спорните списъци, и от факта, че Съветът не е представил доказателства, че мерките срещу нея са обосновани.

–       По първата част на третото основание, изведена от липса на мотиви на обжалваните актове

79      Жалбоподателката твърди, че противно на изискванията по член 13, параграф 3 от Решение 2015/1333 и член 21, параграф 3 от Регламент 2016/44, както и Насоките на Съвета в областта на санкциите, обжалваните актове са опорочени от липса на мотиви.

80      Съветът възразява, че въз основа на самите обжалвани актове, както и на предоставените ѝ доказателства и обяснения, жалбоподателката е била в състояние да разбере контекста и обхвата на засягащите я мерки.

81      Следва да се припомни, че задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика). Освен това мотивите, изисквани с член 296 ДФЕС, трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта (вж. решения от 24 септември 2014 г., Kadhaf Al Dam/Съвет, T‑348/13, непубликувано, EU:T:2014:806, т. 63 и цитираната съдебна практика и от 20 септември 2016 г., Alsharghawi/Съвет, T‑485/15, непубликувано, EU:T:2016:520, т. 27 и цитираната съдебна практика).

82      Що се отнася до ограничителните мерки, без да се стига до налагането на задължение за подробен отговор на възраженията, повдигнати от засегнатото лице, задължението за мотивиране при всички положения изисква, включително когато съображенията на акта на Съюза представляват мотиви, изложени от международен орган, съображенията да посочват отделните, конкретни и специфични причини, поради които компетентните органи считат, че на засегнатото лице трябва да се наложат ограничителни мерки (вж. решение от 18 февруари 2016 г., Съвет/Bank Mellat, C‑176/13 P, EU:C:2016:96, т. 76 и цитираната съдебна практика). Вследствие на това мотивите на акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, по принцип не могат да имат само обща и стереотипна формулировка (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 146 и цитираната съдебна практика).

83      При все това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Те трябва да се преценяват в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, и по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те са достатъчни трябва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решения от 24 септември 2014 г., Kadhaf Al Dam/Съвет, T‑348/13, непубликувано, EU:T:2014:806, т. 66 и цитираната съдебна практика и от 20 септември 2016 г., Alsharghawi/Съвет, T‑485/15, непубликувано, EU:T:2016:520, т. 30 и цитираната съдебна практика).

84      По-специално увреждащ акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от 24 септември 2014 г., Kadhaf Al Dam/Съвет, T‑348/13, непубликувано, EU:T:2014:806, т. 67 и цитираната съдебна практика и от 20 септември 2016 г., Alsharghawi/Съвет, T‑485/15, непубликувано, EU:T:2016:520, т. 31 и цитираната съдебна практика).

85      В случая следва да се констатира, че в обжалваните актове се посочва причината, поради която Съветът е оставил името на жалбоподателката в спорните списъци през март 2017 г. и март 2020 г., която съответства на обосновката, която е била посочена за вписването на името ѝ в списъците, приложени към актовете от 2011 г. и впоследствие в спорните списъци, а именно тези, приложени към Решение 2015/1333 и към Регламент 2016/44, тоест фактът, че е била вписана по силата на точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (2011) поради незаконното ѝ свързване с режима на М. Кадафи.

86      Освен това следва да се отбележи, че Съветът е предоставил информация на жалбоподателката (вж. т. 13 по-горе), позовавайки се, от една страна, на изявленията, които тя е направила публично през 2011 г. и 2013 г., като е призовала за сваляне на легитимните либийски власти и за отмъщение за смъртта на баща си, и от друга страна, на все още съществуващата в Либия нестабилност, като същевременно потвърждава необходимостта да се попречи на лицата, свързани с бившия режим на М. Кадафи, да продължат да отслабват положението в Либия.

87      От това следва, че жалбоподателката е могла да разбере, че името ѝ е оставено в спорните списъци поради вписването ѝ по силата на точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (2011), поради тези изявления, които са част от контекста, в който обжалваните актове се вписват, и поради факта че Съветът е счел тези мерки все още за необходими.

88      Следователно съдържащите се в обжалваните актове данни, към които се добавя информацията, предоставена в рамките на кореспонденцията със Съвета, са били достатъчни, за да позволят на жалбоподателката да си състави мнение относно правомерността на обжалваните актове и да подготви оспорването им, което тя е могла валидно да направи в случая.

89      Следователно първата част на третото основание трябва да се отхвърли.

–       По втората част на третото основание, изведена от липсата на фактическа основа, обосноваваща оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци

90      Жалбоподателката твърди, че обжалваните актове не съдържат правно основание, което да е позволило на Съвета да остави името ѝ в спорните списъци и че това оставяне се основава единствено на мотива, че тя продължава да бъде посочена от Съвета за сигурност в съответствие с точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (2011). Като се позовава на решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), жалбоподателката твърди, че обжалваните актове не съдържат отделни, специфични и конкретни мотиви, които да обосноват оставянето на името ѝ в спорните списъци въпреки падането на режима, за който се отнася посочената резолюция.

91      По-специално информацията, на която Съветът се позовава, за да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци, нямала никаква връзка със специфичния период и поведението, посочени в точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (2011), и/или била извлечена от неясни слухове или други източници, лишени от доказателствена стойност.

92      Според жалбоподателката, що се отнася до твърденията, произтичащи от слухове относно конкретни изказвания, които ѝ били приписани, Съветът бил длъжен да разгледа тяхната относимост и значение, като се има предвид, от една страна, писмените уверения на оманските власти, че жалбоподателката е спазила условията за пребиваването си в страната им, и от друга страна, писменото съобщение на либийските власти, в което се посочва, че заличаваното на името на жалбоподателката от списъците било съвместимо с целите за мир и помирение в Либия и че тя не била считана за опасност за мирния политически процес в Либия.

93      Що се отнася до сведенията, които явно указват, че тя по някакъв начин е свързана с финансова нередност, жалбоподателката изтъква, че Съветът никога не е твърдял, нито a fortiori е доказал, че конкретните имущества, засегнати от разглежданите ограничителни мерки, са получени в резултат от злоупотреба или че имат някаква друга връзка с мотивите, изложени в точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (2011).

94      Според жалбоподателката, макар поддръжниците на бившия режим на М. Кадафи да продължават да се опитват да дестабилизират положението в Либия и да са замесени в нападения срещу цивилни лица, мотивите за оставяне на името ѝ в спорните списъци явно не съдържат никаква информация, въз основа на която тя да може да изведе индивидуалната си, специална и конкретна роля в тези събития и значимостта на евентуалното ѝ участие в липсата на безопасност в Либия.

95      Съветът оспорва доводите на жалбоподателката. На първо място, той възразява, че мотивите за оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци не са били взети предвид в решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), отнасящо се до актовете от 2014 г., и поради това не могат да представляват фактически или правни въпроси, които действително или по необходимост са разрешени с това решение.

96      На второ място, Съветът изтъква, че е приел обжалваните актове въз основа на информацията, съдържаща се в писмото му от 4 май 2015 г. (вж. т. 13 по-горе), и на актуализираните данни, предоставени от Комитета по санкциите, добавяйки позоваване на известие на Интерпол и премахвайки параграфа „допълнителна информация“ относно нарушението на забраната за пътуване. Що се отнася до добавянето на позоваването на известието на Интерпол, при все това Съветът посочва, че то се отнася до разследване на финансови нарушения, поради което той не се е основал на информацията за това разследване, тъй като този вид деяния не попадат в обхвата на критериите за посочване, предвидени в членове 8 и 9 от Решение 2015/1333 и в съответната разпоредба от Регламент 2016/44 или в релевантните резолюции на Съвета за сигурност.

97      Първо, от една страна, Съветът поддържа, както е посочено в съображение 3 от Решение 2015/1333, че мирът, стабилността или сигурността на Либия и успехът на политическия преход в страната продължават да са в опасност, по-специално чрез задълбочаването на съществуващото разделение от лица и образувания, идентифицирани като участвали в репресивната политика на бившия режим на М. Кадафи в Либия, или свързани по друг начин в миналото с този режим. От друга страна, в решение от 20 септември 2016 г., Alsharghawi/Съвет (T‑485/15, непубликувано, EU:T:2016:520), Общият съд приел също, че верността на тази преценка на Съвета се потвърждава от обстоятелството, че в Резолюция 2213 (2015) Съветът за сигурност по-специално е потвърдил по същество необходимостта да се попречи на лицата, свързани с бившия режим на М. Кадафи, да дестабилизират положението в Либия.

98      Второ, Съветът изтъква, че изявленията и публикациите в пресата, които е съобщил на жалбоподателката в писмото си от 4 май 2015 г. (вж. т. 13 по-горе), са достатъчно конкретни, точни и съгласувани, за да докажат верността на изявленията, които жалбоподателката е направила публично през 2011 г. и 2013 г., призовавайки за сваляне на легитимните либийски власти и за отмъщение за смъртта на баща си. Тези изявления ясно съответствали на критериите за вписване в спорните списъци, тъй като доказвали, че жалбоподателката, също както и други лица, свързани с бившия режим на М. Кадафи, допринася за дестабилизиране на положението в Либия. Освен това фактът, че оманските власти са счели, че пребиваването на жалбоподателката в Оман, а не в непосредствена близост до Либия, допринасяло за успокояване на напрежението в региона и че разрешението на жалбоподателката да пребивава в Оман било поставено в зависимост от условието тя да се ангажира да не провежда политическа дейност, показвало, че тя продължава да представлява заплаха за мира, стабилността или сигурността на Либия.

99      Така предоставените от Съвета по санкциите актуализирани данни и мотивите на обжалваните актове, допълнени и доразвити от информацията, съобщена на жалбоподателката в писмото от 4 май 2015 г. (вж. т. 13 по-горе), които можели да бъдат взети предвид за целите на приемането на обжалваните актове, свидетелствали за направеното от Съвета преразглеждане, за да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци.

100    На трето и последно място, нито вербалната нота на оманските власти, нито съобщението на либийските органи, на които се позовава жалбоподателката, представлявали достатъчно данни, позволяващи на Съвета да не остави името на жалбоподателката в спорните списъци.

101    Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или оставени в сила ограничителни мерки, което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на мотивите за приемането на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да обхване и въпроса дали тези мотиви или поне един от тях, считан сам по себе си за достатъчен, за да обоснове решението, са подкрепени от конкретни факти (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

102    Съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 120 и цитираната съдебна практика). За сметка на това посоченият компетентен орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. За тази цел е важно представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121 и 122).

103    Именно в светлината на тези принципи следва да се установи дали оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци почива на достатъчно солидна фактическа база.

104    В случая най-напред следва да се отбележи, че изложените от жалбоподателката съображения за оборване на твърдението, че е пътувала в нарушение на забраната, установена от Съвета за сигурност и от Комитета по санкциите, са ирелевантни. Всъщност при приемането на обжалваните актове Съветът вече не се е основал на информацията, съдържаща се в неговото писмо от 18 декември 2014 г. (вж. т. 11 по-горе) и този мотив за вписване вече не е сред посочените в спорните списъци.

105    По-нататък следва да се констатира, че обжалваните актове не посочват други основания за оставяне на името на жалбоподателката в спорните списъци през март 2017 г. и март 2020 г. освен тези, които са били изтъкнати, за да се извърши вписването на името ѝ в списъците, приложени към актовете от 2011 г., и прилагането на точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (2011). Що се отнася до позоваването на бюлетина на Интерпол, както е припомнено в точка 96 по-горе, Съветът посочва и потвърждава в съдебното заседание, че не се е основал на данните относно разследването, което е предмет на този бюлетин.

106    Безспорно, мотивите, изтъкнати от Съвета за включване на името на жалбоподателката в спорните списъци, а именно фактът, че е „[д]ъщеря на [Муамар Кадафи]“ и „[е] тясно свързана с режима“, не са били оспорени своевременно пред съда на Съюза.

107    При все това, въпреки че Съветът е можел да се позовава на факта, че жалбоподателката е сред лицата, посочени в Резолюция 1970 (2011), и на мотивите, изложени в посочената резолюция, от припомнената в точки 101 и 102 по-горе съдебна практика ясно следва, че той по никакъв начин не е освободен от задължението си да докаже, че оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци почива на достатъчно солидна фактическа основа.

108    В това отношение следва да се припомни, че актовете от 2011 г. са приети „срещу лица и образувания, свързани със сериозни нарушения на правата на човека в Либия, включително чрез участие в нападения, в нарушение на международното право, над гражданското население и граждански обекти“, както се посочва в съображение 3 от Решение 2011/137. Решение 2015/1333 и Регламент 2016/44 са приети с цел в нови правни актове да се консолидират ограничителните мерки, наложени с актовете от 2011 г., изменени и приложени с няколко последващи акта, „[п]редвид конкретната заплаха за международния мир и сигурност в региона, породена от положението в Либия“ (вж. съображение 4 от Регламент 2016/44).

109    Въпреки припомнените в точка 97 по-горе обяснения на Съвета обаче, посочването „[в]ключена в списъка съгласно точки 15 и 17 от Резолюция 1970 (забрана за пътуване, замразяване на активи)“ не позволява да се разберат отделните, специфични и конкретни причини, поради които името на жалбоподателката е оставено в спорните списъци на 21 март 2017 г. и на 5 март 2020 г.

110    В това отношение следва да се отбележи, че Съветът се ограничава с препращането към информацията, съобщена на жалбоподателката в писмото от 4 май 2015 г. (вж. т. 13 по-горе), по-специално към изявленията, които тя е направила публично през 2011 г. и през 2013 г., без да обясни причините, поради които тази информация свидетелствала за риска, който жалбоподателката представлявала през 2017 г. и през 2020 г., тоест към момента на приемането на обжалваните актове, за международния мир и сигурност в региона.

111    В това отношение следва да се припомни, че в точки 69 и 73 от решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), Общият съд е посочил, че информацията, съобщена на жалбоподателката в писмото от 4 май 2015 г. (вж. т. 13 по-горе), не била сред мотивите, въз основа на които са били приети актовете от 2014 г., че тя е била предоставена на вниманието на Съвета след датата на приемането на посочените актове и че спорните мотиви явно не съдържали елементи, от които жалбоподателката, дори при насилено разширително тълкуване, е можела да направи извод за своята индивидуална, специфична и конкретна роля в събитията в Либия.

112    Несъмнено в случая не може да се прави позоваване на силата на пресъдено нещо на решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), на което се позовава жалбоподателката. Всъщност, първо, както изтъква Съветът, актовете от 2017 г. са били приети преди постановяването на това решение, второ, предметът и основанието на настоящата жалба не са същите като тези на жалбата, по която е постановено посоченото решение, и трето, принципът на силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по необходимост са разрешени със съдебен акт (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, C‑600/16 P, EU:C:2018:966, т. 43 и цитираната съдебна практика). Мотивите, поради които името на жалбоподателката е оставено в спорните списъци, обаче не представляват фактически и правни въпроси, които действително или по необходимост са разрешени с решение от 28 март 2017 г., El-Qaddafi/Съвет (T‑681/14, непубликувано, EU:T:2017:227), отнасящо се до отмяната на актовете от 2014 г.

113    От подобна констатация обаче не може да се направи извод, че Съветът при все това не е трябвало да уточнява причините, поради които информацията, която му била съобщена преди датата на приемане на обжалваните актове, предоставена на жалбоподателката с писмото от 4 май 2015 г., все още е била актуална през 2017 г. и 2020 г., за да обоснове оставянето на името ѝ в спорните списъци.

114    Всъщност твърдените публични изявления на жалбоподателката, на които е направено позоваване в писмото от 4 май 2015 г., били направени през 2011 г., непосредствено след оповестяването на докладите относно смъртта на М. Кадафи и на Мутасим Кадафи, и през 2013 г. Следователно са изтекли няколко години от момента, в който тези изявления са били представени в пресата и са били доведени до знанието на Съвета, без последният да посочва каквито и да било данни за причините, поради които съдържанието на посочените изявления свидетелствало за това, че жалбоподателката все още представлява заплаха, санкционирана в рамките на целите на Резолюция 1970 (2011), независимо от междувременно настъпилите промени в личното ѝ положение.

115    В това отношение следва да се отбележи, че след актовете за вписване от 2011 г. и последващите ги актове за вписване, тоест Решение 2015/1333 и Регламент 2016/44, жалбоподателката вече не пребивава в Либия и в преписката не се посочва каквото и да било нейно участие в политическия живот в Либия, нито изявления, различни от тези, които са ѝ били приписани през 2011 г. и 2013 г. Въпреки тези промени в индивидуалното положение на жалбоподателката, Съветът не обяснява причините, поради които през 2017 г. и 2020 г., тоест към момента на приемането на обжалваните актове, тя е представлявала заплаха за международния мир и сигурност в региона.

116    С оглед на всички изложени по-горе съображения критиките на жалбоподателката, изведени от факта, че обжалваните актове нямат фактическа база, която да обосновава оставянето на името ѝ в спорните списъци, са основателни.

117    Ето защо следва да се уважи втората част от третото основание на жалбата и като последица от това обжалваните актове да се отменят в частта им, която се отнася до жалбоподателката, без да е необходимо да се разглежда жалбата в частта ѝ, основана на член 265 ДФЕС, нито останалите основания и доводи, изтъкнати от жалбоподателката в подкрепа на искането ѝ за отмяна на посочените актове.

 По запазването на правните последици на решението за изпълнение

118    Вследствие на становището по молбата за изменение на жалбата, при условията на евентуалност Съветът иска, ако бъде отменен частично Регламент за изпълнение 2020/371, по съображения за правна сигурност Общият съд да постанови правните последици на Решение 2020/374 да се запазят до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2020/371.

119    В съдебното заседание Съветът посочва, че Решение за изпълнение 2017/497 е все още в сила, тъй като не е заменено с Решение за изпълнение 2020/374, поради това че последното само е актуализирало информацията относно паспортите на жалбоподателката и нейния национален идентификационен номер, което не се отразява на причината, поради която жалбоподателката е оставена в релевантния списък. При все това, в случай че Общият съд трябва да приеме, че Решение за изпълнение 2020/374 заменя Решение за изпълнение 2017/497, Съветът поддържа искането си при условията на евентуалност (вж. т. 39, трето тире, по-горе).

120    Следва да се приеме, че Решение за изпълнение 2017/497 поражда действие за жалбоподателката само до 6 март 2020 г. — датата на публикуване на Решение за изпълнение 2020/374, с което се актуализира административната информация относно жалбоподателката, без обаче да се изменят мотивите за вписването ѝ в списъка. Вследствие на това искането за запазване на правните последици, направено от Съвета при условията на евентуалност, може да се отнася само до това второ решение.

121    От член 60, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването няма суспензивно действие. Член 60, втора алинея от този статут предвижда обаче, че чрез дерогация от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, които обявяват регламент за недействителен, влизат в сила само от датата на изтичането на срока за обжалване или, при предявяването на жалба в този срок, от датата на отхвърлянето на жалбата.

122    В случая Регламент за изпълнение 2020/374 има характера на регламент, тъй като предвижда, че е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което отговаря на разпоредбата на член 288 ДФЕС относно действието на регламентите (вж. в този смисъл решение от 21 април 2016 г., Съвет/Bank Saderat Iran, C‑200/13 P, EU:C:2016:284, т. 121).

123    Следователно член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз действително намира приложение в настоящия случай (вж. по аналогия решение от 21 април 2016 г., Съвет/Bank Saderat Iran, C‑200/13 P, EU:C:2016:284, т. 122).

124    Що се отнася до действието във времето на отмяната на Решение за изпълнение 2020/374, следва да се напомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може, ако счете за необходимо, да посочи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

125    В настоящия случай обстоятелството, че отмяната на Регламент за изпълнение 2020/371 и отмяната на Решение 2020/374 пораждат действие на различни дати, би могло сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта на жалбоподателката се налагат идентични мерки (вж. по аналогия решение от 21 февруари 2018 г., Klyuyev/Съвет, T‑731/15, EU:T:2018:90, т. 263). Ето защо последиците от Решение 2020/374 трябва да се запазят, в частта, отнасяща се до жалбоподателката, до момента, в който отмяната на Регламент за изпълнение 2020/371 породи действие.

 По съдебните разноски

126    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отменя Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/497 на Съвета от 21 март 2017 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/374 на Съвета от 5 март 2020 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2015/1333 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото те оставят името на Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi в списъците, посочени в приложения I и III към Решение (ОВППС) 2015/1333 на Съвета от 31 юли 2015 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на решение 2011/137/ОВППС.

2)      Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/489 на Съвета от 21 март 2017 година за прилагане на член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/371 на Съвета от 5 март 2020 година за прилагане на член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото те оставят името на Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi в списъка, посочен в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/44 на Съвета от 18 януари 2016 година за ограничителни мерки с оглед на положението в Либия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 204/2011.

3)      Правните последици от член 1 от Решение за изпълнение 2020/374 се запазват по отношение на Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi до датата на изтичане на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или при предявяването на жалба в този срок, до датата на евентуалното отхвърляне на същата.

4)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Spielmann

Öberg

Spineanu-Matei

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 април 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.