Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
PRIIT PIKAMÄE
представено на 13 юни 2024 година(1)
Дело C‑379/23
Guldbrev AB
срещу
Konsumentombudsmannen
(Преюдициално запитване, отправено от Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен патентен и търговски съд Стокхолм, Швеция)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Нелоялни търговски практики — Директива 2005/29/ЕО — Член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 — Свързана оферта, състояща се от оценяване и изкупуване на злато — Понятия за „продукт“ и за „търговски практики от търговците към потребителите“
1. Приложима ли е Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители(2) в ситуация, при която търговец купува продукт (в случая — злато) от потребител, като за тази покупка се изисква предварително услуга по оценяване на продукта, предоставена от самия търговец, който по този начин определя покупната цена?
2. Това е по същество въпросът, който Съдът трябва да разгледа по настоящото дело, чийто предмет е преюдициално запитване, отправено от Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен патентен и търговски съд Стокхолм, Швеция), относно тълкуването на член 2, букви в), г) и и) и на член 3, параграф 1 от Директива 2005/29.
3. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Guldbrev AB, акционерно дружество по шведското право, и Konsumentombudsmannen (Омбудсман за защита на потребителите, Швеция, наричан по-нататък „KO“) по повод на предявен от последния иск за осъждане на Guldbrev да преустанови някои нелоялни търговски практики, свързани с оценяването и изкупуването на злато от потребители.
4. Настоящото дело дава на Съда възможност да уточни практиката си относно понятията „продукт“ и „нелоялни търговски практики от търговците към потребителите“ по смисъла на Директива 2005/29, по-специално в неразгледан досега случай, в който търговецът купува продукт от потребителя, а не обратно, както става обикновено.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
5. Член 2 от Директива 2005/29, озаглавен „Дефиниции“, гласи следното:
„За целите на настоящата директива:
[…]
в) „продукт“ означава всички стоки или услуги, включително недвижимо имущество, права и задължения;
г) „търговски практики от търговците към потребителите“ (наричани по-долу за краткост „търговски практики“) са всяко действие, бездействие[,] поведение[, подход или] търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока [на] потребители;
[…]
и) „оферта за продажба“ означава търговско съобщение, което посочва характеристиките на стоката и цената по начин, съответстващ на използваните средства за търговски съобщения и следователно позволява на потребителя да направи покупка;
[…]“.
6. Член 3 от същата директива, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграф 1:
„Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока“.
Б. Шведското право
7. В шведския правен ред Директива 2005/29 е транспонирана в Marknadsföringslagen (2008:486) (Закон (2008:486) за търговските практики, наричан по-нататък „Законът за търговските практики“).
II. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда.
8. Guldbrev е базиран в интернет търговец — изкупвач на злато, който извършва оценка и изкупува злато от потребители. Guldbrev не разполага с физически магазини, а върши дейността си по изкупуване и сравняване на цени на различни уебсайтове. Твърденията и другите практики, които са предмет на производството пред запитващата юрисдикция, се осъществяват на уебсайтовете на Guldbrev, в социалните медии и в писмата, изпращани до потребителите от Guldbrev.
9. KO иска да бъдат забранени някои рекламни действия на Guldbrev и то да бъде осъдено да предоставя определена информация на потребителите.
10. KO поддържа, че продуктът, рекламиран от Guldbrev, трябва да се счита за свързана оферта, състояща се в оценяване и изкупуване на злато. В това отношение маркетингът на Guldbrev, осъществяван чрез реклами в Google и на уебсайтове с инструмент за сравнение на цените, трябвало да се урежда от Закона за търговските практики и бил заблуждаващ и нелоялен съгласно Директива 2005/29(3), както и съгласно посочения закон(4).
11. Според KO рекламирането на цената на златото представлява примамваща реклама, както и примамване и подмяна, които противоречат на няколко разпоредби от приложение I към Директива 2005/29(5). Guldbrev не посочило достатъчно ясно, че уебсайтовете имат рекламен характер и че е инициатор на рекламата. Най-високите цени, които Guldbrev рекламирало, били неразумни и непредсказуеми или недостижими поради изискванията, определени от Guldbrev. Освен това били налице заблуждаващи ценови твърдения от страна на Guldbrev, които засягали способността на потребителите да вземат решение за сделка на база осведоменост.
12. Guldbrev оспорва исканията на KO и по същество изтъква, че по делото няма факти, които да водят до приложимост на Директива 2005/29 или на Закона за търговските практики, тъй като разглежданите практики се отнасят до услуги по изкупуване. Във всеки случай, според Guldbrev рекламата не е заблуждаваща или нелоялна.
13. Първоинстанционният съд, Patent- och marknadsdomstolen (Първоинстанционен патентен и търговски съд), приема, че действията на Guldbrev в рамките на неговата дейност представляват търговски практики от приложното поле на Директива 2005/29. Той установява, че действията, за които се отнасят исканията на KO, не могат да се считат за изначално изключени от обхвата на Закона за търговските практики. Така този съд забранява определени рекламни действия и нарежда на Guldbrev в рекламата си да предоставя определена информация.
14. Guldbrev обжалва частично решението на първоинстанционния съд пред запитващата юрисдикция и моли искът на KO да бъде отхвърлен.
15. Тази юрисдикция трябва да се произнесе по-специално по въпроса дали действията на Guldbrev представляват нелоялна търговска практика. За да се произнесе по този въпрос по същество, тя трябва първо да определи дали Директива 2005/29 и Законът за търговските практики са приложими към фактите по настоящото дело. Следователно тя трябва да се произнесе по въпроса доколко, в приложение на член 2, букви в), г) и и), както и на член 3, параграф 1 от Директива 2005/29, оценяването и изкупуването на злато от потребител и действия като разглежданите по настоящото дело могат да се считат за търговска практика по смисъла на Директива 2005/29.
16. В това отношение според посочената юрисдикция от практиката на Съда следва, че по своята същност разглежданото рекламно действие може да представлява търговска практика по смисъла на Директива 2005/29, при условие че се отнася до продукт по смисъла на тази директива. Според нея обаче, изглежда, Съдът все още не се е произнесъл по въпроса дали офертата на търговеца в разглежданата ситуация се отнася до „продукт“ по смисъла на Директива 2005/29 — въпрос, който е от значение, за да се установи дали националните разпоредби, а именно Законът за търговските практики, трябва да се тълкуват в светлината на материалноправните норми на Директива 2005/29.
17. При тези условия Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен патентен и търговски съд, Стокхолм) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли в ситуация като разглежданата от националния съд оценяването и изкупуването на злато от потребители продукт (комбиниран продукт) по смисъла на член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от [Директива 2005/29]?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, представлява ли в разглежданата от националния съд ситуация оценяването на злато продукт по смисъла на Директива 2005/29?“.
18. Писмени становища пред Съда представят Guldbrev, KO, както и Европейската комисия.
III. Анализ
А. По първия преюдициален въпрос
19. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от Директива 2005/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че търговското действие, състоящо се от комбинирана оферта за оценяване на стока, в случая — злато, направена от търговец на потребител, и изкупуването на стоката от този търговец от посочения потребител, представлява „продукт“ по смисъла на тези разпоредби.
20. Запитващата юрисдикция поставя този въпрос, за да установи дали Директива 2005/29 е приложима във висящото пред нея дело, така че релевантните разпоредби на националния Закон за търговските практики да трябва да се тълкуват в светлината на материалноправните разпоредби на тази директива. Така този преюдициален въпрос се отнася изключително до приложното поле на Директива 2005/29, а не до евентуалния нелоялен характер на търговски действия като разглежданите в главното производство. Поради това моят анализ ще се съсредоточи върху този аспект.
21. Страните, които са представили становища пред Съда, заемат различни позиции по отношение на отговора на този въпрос. Докато KO и Комисията твърдят, че на този въпрос следва да се отговори утвърдително, Guldbrev от своя страна поддържа, че в настоящия случай търговското действие, състоящо се в комбиниране на оценяването и изкупуването на злато, не може да представлява „продукт“ по смисъла на Директива 2005/29.
22. За да се отговори на първия преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, трябва, най-напред, да се припомни, че както личи от практиката на Съда, по-специално от член 1 и от съображение 23 от Директива 2005/29 следва, че тя цели постигане на високо общо ниво на защита на потребителите чрез цялостна хармонизация на правилата относно нелоялните търговски практики(6).
23. По-нататък, Съдът е постановил също, че Директива 2005/29 се характеризира с особено широко материалноправно приложно поле, тъй като законодателят на Съюза е определил много обширно схващане за понятието „търговска практика“ по смисъла на тази директива, при положение че член 2, буква г) от същата директива го определя като „всяко действие, бездействие[,] поведение[, подход или] търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец“(7).
24. В това отношение Съдът отбелязва, че единственият критерий в член 2, буква г) от Директива 2005/29 е изведен от това, че практиката на търговеца трябва да е пряко свързана с рекламирането, продажбата или доставката на стока или услуга до потребител(8).
25. В контекста на настоящото дело следва да се припомни също така, че Съдът е постановил, че свързаните оферти, които се основават на свързването на най-малко две различни стоки или услуги в една оферта, представляват търговски действия, които се вписват ясно в рамките на търговската стратегия на даден оператор и са пряко насочени към рекламите и продажбите на този оператор. Следователно те наистина представляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 и вследствие на това попадат в нейното приложно поле(9).
26. Именно въз основа на тези насоки в съдебната практика следва да се провери дали търговски действия като разглежданите във висящото пред запитващата юрисдикция дело попадат в приложното поле на Директива 2005/29.
27. В случая обаче тези търговски действия се състоят, от една страна, в услуга по оценяване на злато, която търговецът предоставя на потребителя, и от друга страна, в изкупуването на злато от този търговец от същия потребител въз основа на оценката.
28. От акта за преюдициално запитване е видно, че в търговската оферта на съответния търговец тези две действия са свързани и неотделими по такъв начин, че едното зависи от другото. Всъщност от този акт е видно, че търговецът е готов да изкупи злато от потребителя само при условие че той приеме услугата по оценяване, предоставена от посочения търговец, за да определи качеството и цената на въпросното злато. Цената на златото се определя в момента на оценката и потребителят трябва да приеме тази цена, за да се осъществи продажбата на златото.
29. В този контекст, както правилно поддържа Комисията, няма съмнение, че услугата по оценяване на злато, която търговецът предоставя на потребителя, представлява „продукт“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2005/29, който по дефиниция включва „всяка услуга“. Следователно търговски практики към потребители по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29, които се отнасят до такъв продукт, очевидно попадат в приложното поле на тази директива.
30. За сметка на това биха могли да останат съмнения по отношение на търговското действие, при което търговецът купува злато от потребителя. Всъщност би могло да се приеме, че случаят, при който търговец купува продукт от потребител, не е „пряко свързан[…] с [рекламиране], продажба или доставка на стока до потребители“, както изисква съдебната практика, посочена в точка 24 от настоящото заключение. Обратно, такова търговско действие се състои по-скоро в доставката на продукт от потребителя на търговеца.
31. Въпреки това поради свързания и неотделим характер на двете разглеждани търговски действия, посочен в точка 28 по-горе, според мен трябва да се приеме, че в случая съществува „пряк[а връзка]“ между, от една страна, търговското действие, при което търговецът купува злато от потребителя, и от друга страна, разглеждания „продукт“ съгласно определението в член 2, буква в) от Директива 2005/29, а именно услугата по оценяване на златото, предоставена от търговеца на потребителя.
32. Доколкото търговецът е готов да купи златото от потребителя само при условие че той приеме услугата по оценяване, която търговецът предоставя, за да определи качеството и цената на въпросното злато, следва да се приеме, че двете неотделими търговски действия представляват един-единствен продукт, който, както следва от посочената в точка 25 от настоящото заключение съдебна практика, се вписва ясно в рамките на търговската стратегия на търговеца, насочена пряко към рекламирането и продажбата на този продукт. Ето защо свързаната оферта за изкупуване на злато, при условие че се приеме услугата по оценяване на злато, действително представлява търговска практика по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 и следователно трябва да попада в нейното приложно поле.
33. В това отношение отбелязвам, първо, че единствено такова тълкуване може да осигури пълното действие на Директива 2005/29, гарантирайки, че в съответствие с изискването за високо равнище на защита на потребителите борбата срещу нелоялните търговски практики ще бъде ефективна(10). Всъщност обратното тълкуване, с което се цели да се изключи приложимостта на Директива 2005/29, би лишило от защита икономическите интереси на засегнатите потребители, оставяйки извън приложното поле на тази директива търговски практики, пряко свързани с въздействието върху вземане на решения от потребителите, което би било в явно противоречие с целите на посочената директива(11).
34. Второ, предложеното от мен тълкуване на релевантните разпоредби на Директива 2005/29 е в съответствие и с много широкия обхват, който, както отбелязах в точка 22 от настоящото заключение, съдебната практика признава на тази директива, що се отнася до нейното материално приложно поле(12).
35. Трето, предложеното от мен тълкуване е в съответствие с позицията, изразена от Комисията в нейното известие, озаглавено „Насоки относно тълкуването и прилагането на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар“(13).
36. В точка 2.3.2 от тези насоки, от една страна, Комисията взема предвид това, че може да съществуват положения, аналогични на разглежданото в настоящия случай, „когато може да се установи връзка между продажбата на даден продукт от потребител на търговец и рекламата, продажбата или доставката на (различен) продукт на потребителя“. Според Комисията обаче такива случаи попадат в приложното поле на Директива 2005/29.
37. От друга страна, в същата точка от тези насоки Комисията изрично посочва, че при определени обстоятелства може да се установи достатъчно пряка връзка между продажбата на злато от потребителя и продажбата или доставката на услуга по оценяване на злато от търговец на потребителя.
38. Съгласно съдебната практика обаче документи като тези насоки, макар да нямат задължителна сила и по никакъв начин да не обвързват Съда, могат да послужат при тълкуването на вторичното право на Съюза, каквото е Директива 2005/29(14).
39. В заключение считам, че въз основа на всички изложени по-горе съображения на първия преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, следва да се отговори, като се постанови, че член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от Директива 2005/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че услугата по оценяване на продукт, предоставена от търговец на потребител, от една страна, и изкупуването на този продукт от страна на търговеца от този потребител, при условие че приеме цената, определена след споменатата оценка, от друга страна, представляват „продукт“ по смисъла на тези разпоредби.
Б. По втория преюдициален въпрос
40. Тъй като този въпрос е поставен в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, на него не следва да се отговаря, ако Съдът тълкува разпоредбите на член 2, букви в), г) и и) и на член 3, параграф 1 от Директива 2005/29 в смисъла, който предложих в точка 39 от настоящото заключение.
41. При всички положения, от изложените в точка 29 от настоящото заключение съображения според мен следва, че на втория преюдициален въпрос също трябва да се отговори утвърдително.
IV. Заключение
42. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен патентен и търговски съд Стокхолм, Швеция) преюдициални въпроси по следния начин:
„Член 2, букви в), г) и и) и член 3, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че
услугата по оценяване на продукт, предоставена от търговец на потребител, от една страна, и изкупуването на този продукт от страна на търговеца от този потребител, при условие че приеме цената, определена след споменатата оценка, от друга страна, представляват „продукт“ по смисъла на тези разпоредби“.