Жалба, подадена на 16 януари 2012 г. - Hagenmeyer и Hahn/Комисия

(Дело T-17/12)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Moritz Hagenmeyer (Хамбург, Германия) и Andreas Hahn (Хановер, Германия) (представител: T. Teufer, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени Регламент (ЕС) № 1170/2011 на Комисията от 16 ноември 2011 година относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните във връзка с намаляване на риска от заболяване (ОВ L 299, стр. 1) в частта му, свързана със следната предложена от жалбоподателите претенция: "Редовният прием на значителни количества вода може да намали риска от обезводняване и от съпътстваща намалена работоспособност";

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните² здравни претенции за храните са забранени, освен ако не са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и не са включени в списък на разрешените претенции.

Настоящата жалба е подадена срещу Регламент (ЕС) № 1170/2011 на Комисията от 16 ноември 2011 година относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните във връзка с намаляване на риска от заболяване, доколкото с него се отказва да се разреши включването в списъка на разрешените претенции на следната предложена от жалбоподателите претенция за намаляване на риска от заболяване: "Редовният прием на значителни количества вода може да намали риска от обезводняване и от съпътстваща намалена работоспособност".

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват девет правни основания.

Първо правно основание: липса на необходимост от посочване на "рисков фактор"

Най-напред жалбоподателите твърдят, че ответникът приел за задължително посочването на "рисков фактор" в заявлението за разрешаване, докато Регламент № 1924/2006 не установявал подобно задължение.

Второ правно основание: невзимане предвид на действително посочения в заявлението за разрешаване "рисков фактор"

Жалбоподателите твърдят, че ответникът не взел предвид действително посочения в предложението на жалбоподателите за здравни претенции "рисков фактор".

Трето правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност

По-нататък жалбоподателите твърдят, че Регламент № 1170/2011 като цяло бил непропорционален.

Четвърто правно основание: липса на достатъчно правно основание

Според жалбоподателите липсва и достатъчно правно основание за обжалвания регламент, тъй като той бил приет въз основа на разпоредбите на член 17 във връзка с член 14, параграф 1, буква a) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006, който от своя страна противоречал на правото на Съюза, и по-специално на принципа на пропорционалност.

Пето правно основание: приемане на неподходящ нормативен акт

На пето място жалбоподателите твърдят, че ответникът нарушил съществени процесуални правила като вместо предвиденото в Регламент № 1924/2006 решение приел регламент.

Шесто правно основание: нарушение на разпределението на правомощията

В това отношение жалбоподателите твърдят, че в рамките на производството ответникът нарушил предвиденото в Регламент № 1924/2006 разпределение на правомощията между Комисията, Европейския орган за безопасност на храните и Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit (Федералната служба за защита на потребителите и безопасност на хранителните продукти).

Седмо правно основание: невзимане в срок на решение

Освен това жалбоподателите твърдят, че Регламент № 1924/2006 не бил съобразен с важни изисквания относно сроковете за даване на по-нататъшен ход на заявлението за разрешаване, за изготвяне на научно становище и за вземане на решение за разрешаване.

Осмо правно основание: недостатъчно съобразяване с доводите

Жалбоподателите също твърдят, че ответникът нарушил съществени процесуални правила като в решението си за разрешаване не взел предвид значителна част от доводите на жалбоподателите и на третите заинтересовани лица, встъпили в производството.

Девето правно основание: липса на мотиви

Накрая жалбоподателите твърдят, че ответникът не изпълнил задължението си за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244).

² - Регламент (ЕС) № 1170/2011 на Комисията от 16 ноември 2011 година относно отказ за разрешаване на някои здравни претенции за храните във връзка с намаляване на риска от заболяване (ОВ L 299, стр. 1).