Жалба, подадена на 16 април 2024 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 7 февруари 2024 г. по дело T-146/22, Ryanair/Комисия (KLM II; COVID-19)

(Дело C-266/24 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: L. Flynn, J. Carpi Badía и M. Farley)

Други страни в производството: Ryanair DAC, Френската република, Кралство Нидерландия, Société Air France, Air France-KLM, Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да уважи жалбата и да отмени обжалваното съдебно решение,

да упражни правомощието си по член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда и да разреши спора, като постанови окончателно решение по делото,

при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на основания, които все още не е разгледал, и

да не се произнася по съдебните разноски в настоящото производство, ако върне делото на Общия съд за ново разглеждане, или да осъди Ryanair да заплати съдебните разноски, ако се произнесе с окончателно решение по спора.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква две основания.

Първо, Общият съд приложил неправилен критерий, за да определи кога даден получател на помощ е ограничен до един или няколко субекти в рамките на група от дружества за целите на прилагането на правилата на ЕС за държавните помощи. По-специално, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като заключил, че има доказателства, че: (i) като цяло Air France-KLM, в качеството си дружество майка на всички останали, може да упражнява известен контрол върху Société Air France (Air France) и върху Koninklijke Luchtvaart Maatschappij (KLM), както и върху техните дъщерни дружества, и че (ii) съществува определена степен на интеграция, координация и сътрудничество между Air France, Air France-KLM и KLM, което било достатъчно, за да се докаже, че Air France-KLM и Air France действително са се ползвали от помощта и следователно трябва да се считат за получатели за целите на правилата на ЕС за държавната помощ в положение, при което съдържанието и точните условия, при които е предоставена помощта, изрично възпрепятстват използването на помощта в полза на Air France-KLM и Air France.

Второ, Общият съд неправомерно подменил преценката на Комисията със собствената си преценка, за да определи дали само някои дружества от групата Air France-KLM представляват получател на мярката за помощ — област, за която юрисдикциите на Съюза са признали, че изискват сложни икономически преценки и по отношение на която Комисията разполага с широко право на преценка — без да докаже в достатъчна степен, че съображенията на Комисията са опорочени от явна грешка в преценката.

____________