РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

13 декември 2018 година(*)

„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Член 24 от Правилника — Искане за съдействие — Член 12а от Правилника — Психически тормоз — Консултативен комитет по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване, разглеждащ жалби на акредитирани парламентарни сътрудници срещу членове на Европейския парламент — Решение за отхвърляне на искането за съдействие — Право на изслушване — Принцип на състезателност — Отказ за предоставяне на становището на консултативния комитет и на протоколите от изслушването на свидетелите — Отказ на институцията ответник да изпълни разпоредено от Общия съд действие за събиране на доказателства“

По дело T‑83/18

CH, бивш акредитиран парламентарен сътрудник на Европейския парламент, за която се явяват C. Bernard-Glanz и A. Tymen, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват D. Boytha и E. Танева, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Парламента от 20 март 2017 г., с което органът, оправомощен да сключва договорите за назначаване от името на тази институция, отхвърля искането за съдействие, подадено от жалбоподателката на 22 декември 2011 г., и от друга страна, за поправянето на вредата, която тя твърди, че е претърпяла,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, P. Nihoul и J. Svenningsen (докладчик), съдии,

секретар:M. Marescaux, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 октомври 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Фактите в основата на решение от 12 декември 2013 г., СН/Парламент (F‑129/12)

1        На 1 октомври 2004 г. на основание член 5 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) жалбоподателката CH е назначена от органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване (наричан по-нататък „ООСД“) от името на Европейския парламент, като акредитиран парламентарен сътрудник (наричан по-нататък „АПС“), за да подпомага Y, член на Парламента, по силата на договор, който е трябвало да изтече в края на парламентарния мандат 2004/2009.

2        След прекратяване на парламентарния мандат на Y жалбоподателката е назначена от Парламента като АПС, считано от 1 декември 2007 г. до края на парламентарния мандат, за да подпомага X, нов член на Парламента на мястото на Y до края на остатъка от мандата.

3        Считано от 1 август 2009 г., жалбоподателката е назначена от Парламента като АПС, за да подпомага X през парламентарния мандат 2009/2014. Тя е класирана в степен 14 на функционална група II. Въпреки това с нов договор, сключен на 1 септември 2010 г., с който се прекратява предходният договор, жалбоподателката е наета да изпълнява същите функции, но този път в степен 11 на функционална група II (наричан по-нататък „трудовият договор“ или „договорът за АПС“).

4        Считано от 27 септември 2011 г., жалбоподателката излиза в отпуск по болест, който продължава до 19 април 2012 г.

5        На 28 ноември 2011 г. жалбоподателката информира консултативния комитет по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване (наричан по-нататък „общият консултативният комитет“), създаден с решение на Парламента от 21 февруари 2006 г. за приемане на вътрешни правила за дейността на комитета по проблемите на тормоза на работното място (член 12а от Правилника [за длъжностните лица на Европейския съюз]), за трудностите на работното си място, които по думите ѝ са причинени от поведението на X спрямо нея.

6        С електронно писмо от 6 декември 2011 г. жалбоподателката се допитва до членовете на общия консултативен комитет относно действията, които трябва да предприеме, за да „подаде жалба“. След това с електронно писмо от 12 декември 2011 г., за да илюстрира тормоза, който счита, че е понесла поради действията на члена на Парламента, когото подпомага, жалбоподателката препраща до всеки от членовете на посочения комитет, както и до генералния секретар на Парламента, електронното писмо, което е изпратила в същия ден до X и в което описва на нейното внимание здравословното си състояние. Накрая, с електронно писмо от 21 декември 2011 г. жалбоподателката се обръща към председателя на общия консултативен комитет с молба за среща.

7        На 22 декември 2011 г. жалбоподателката подава на основание член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) искане за съдействие до генералния секретар на Парламента (наричано по-нататък „искането за съдействие“), в което твърди, че е жертва на психически тормоз от страна на X, и моли за приемането на мерки, забраняващи доближаването, както и за образуването на административно разследване.

8        На 6 януари 2012 г. X изпраща до отдел „Назначаване и преместване на персонала“ на дирекция „Развитие на човешките ресурси“ в рамките на генерална дирекция (ГД) за персонала на Парламента писмено искане за прекратяване на договора за АПС на жалбоподателката (наричано по-нататък „искането за прекратяване“). На 18 януари 2012 г. X потвърждава това искане.

9        С решение от 19 януари 2012 г. на ООСД договорът за АПС на жалбоподателката е прекратен, считано от 19 март 2012 г., поради твърдяна загуба на доверие (наричано по-нататък „решението за уволнение“). Жалбоподателката е освободена от задължението да подаде двумесечно предизвестие, а именно от 19 януари до 19 март 2012 г. В подкрепа на мотива за загубата на доверие ООСД изтъква, че X го е информирала, че жалбоподателката не притежава необходимите компетентности, за да следи работата на определени парламентарни комисии, в които тя участва, и също така се е оплакала от недопустимо поведение на жалбоподателката както по отношение на нея, така и по отношение на други членове на Парламента и техните АПС.

10      С писмо от 20 март 2012 г. искането за съдействие е отхвърлено от генералния директор на ГД за персонала на Парламента в качеството му на ООСД с мотива, че независимо от това дали АПС може да ползва съдействие по силата на член 24 от Правилника, искането за съдействие на жалбоподателката, свързано с приемането на мерки, забраняващи доближаването, и с провеждането на административно разследване, е станало безпредметно, тъй като предвид междувременно приетото решение за уволнение жалбоподателката вече не упражнява професионална дейност в Парламента (наричано по-нататък „първото решение за отхвърляне на искането за съдействие“).

11      На 30 март 2012 г. жалбоподателката подава административна жалба срещу решението за уволнение до генералния секретар на Парламента на основание член 90, параграф 2 от Правилника. На 22 юни 2012 г. жалбоподателката подава административна жалба на основание на същата разпоредба от Правилника и срещу решението за отхвърляне на искането за съдействие.

12      С решение от 20 юли 2012 г. генералният секретар на Парламента частично уважава административната жалба срещу решението за уволнение, като взема решение да отложи датата на изтичане на договора за АПС на жалбоподателката за 20 юни 2012 г. поради удостоверения ѝ с медицинско свидетелство отпуск по болест до 19 април 2012 г. За сметка на това той потвърждава основателността на решението за уволнение, като се позовава на невъзможността, призната в съдебната практика, и по-специално в точка 149 от решение от 7 юли 2010 г., Tomas/Парламент (F‑116/07, F‑13/08 и F‑31/08, EU:F:2010:77), да се контролира наличието или загубата на доверие, невъзможност, която се разпростира частично и спрямо мотивите, обосноваващи несъществуването или загубата на това доверие.

13      При всички случаи генералният секретар на Парламента счита, че жалбоподателката не е представила доказателства за явни грешки, които да опорочават преценката на представените факти за обосновка на загубата на доверие, а в същото време Парламентът разполага с данни за няколко случая на неизпълнение на професионалните задължения на жалбоподателката, по-специално във връзка с оценката на възможността за формулиране на законодателни изменения, които да могат да бъдат внесени в дадено досие, неучтивост към член на Парламента от държава членка, различна от тази на X, или обидно поведение на жалбоподателката спрямо новата АПС, наета да подпомага X, и явна нелюбезност спрямо последната в присъствието на директор на предприятие. Преподавател, придружаващ група студенти на посещение в сградата на институцията, също се е оплакал от липса на учтивост от страна на жалбоподателката.

14      Накрая, според генералния секретар на Парламента обстоятелството, че жалбоподателката е внесла искането за съдействие, не може да възпрепятства решението за уволнение, станало неизбежно поради явното влошаване на отношенията между нея и X.

15      Освен това с решение от 8 октомври 2012 г. генералният секретар на Парламента в качеството си на ООСД отхвърля подадената по административен ред жалба срещу първото решение за отхвърляне на искането за съдействие, като подчертава, че докато той е „[уведомил жалбоподателката], в подкрепа на решението за уволнение от страна на ООСД, за [нейното] неприемливо поведение […] и за точни, проверими и случили се в присъствието на свидетели факти, [последната е] формулира[ла] твърдения, които не се потвърждават от никакви доказателства“. На жалбоподателката е отговорено също, че като цяло мерките, които тя иска да бъдат предприети, „във всеки случай не са съвместими със специфичното естество на отношенията на близост и доверие, които са необходими между член на Парламента и неговия [АПС]“, че по-специално мярката, забраняваща доближаването, няма никакъв смисъл, тъй като би означавала възпрепятстване на всякакви ефективни работни взаимоотношения между члена на Парламента и неговия АПС, и че от практическа гледна точка Парламентът не може да преназначи жалбоподателката при друг член на институцията, тъй като само последният може да изиска от ООСД назначаването на АПС по негов избор. Относно искането за образуване на административно разследване генералният секретар на Парламента подчертава също, че решение от 8 февруари 2011 г., Skareby/Комисия (F–95/09, EU:F:2011:9), на което жалбоподателката се позовава в тази връзка, не е приложимо към настоящия случай, тъй като членовете на Парламента не се подчиняват на Правилника, включително на член 12а от него, и не може да им бъде налагано дисциплинарно наказание, нито да бъдат задължавани от ООСД да участват в административно разследване, дори такова участие да е от основно значение.

16      С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на Европейския съюз на 31 октомври 2012 г. и регистрирана под номер F–129/12, жалбоподателката иска по същество да се отменят решението за уволнение и първото решение за отхвърляне на искането за съдействие и освен това Парламентът да бъде осъден да ѝ заплати сума в размер на 120 000 EUR като обезщетение за вреди.

17      С решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), Съдът на публичната служба отменя решението за уволнение по-специално с мотива, че жалбоподателката не е изслушана предварително от ООСД, както и първото решение за отхвърляне на искането за съдействие, като постановява по същество, че противно на поддържаното от Парламента, АПС могат да се позоват на член 24 от Правилника, за да поискат съдействие от ООСД във връзка с поведение на член на Парламента, за което се твърди, че представлява психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника. Освен това, „като отчита подлежащите на особена критика условия, при които са взети решенията за уволнение и за отхвърляне на искането за съдействие“, Съдът на публичната служба осъжда Парламента да заплати на жалбоподателката обезщетение в размер на 50 000 EUR за претърпяната от нея неимуществена вреда.

 По приетите от Парламента мерки за изпълнение на решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12), решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент (F‑132/14) и обжалваното решение

18      С писмо от 15 януари 2014 г. жалбоподателката иска от Парламента да предприеме определени мерки, за да осигури изпълнението на решение от 12 декември 2013 г., СН/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), съгласно член 266 ДФЕС.

19      С писмо от 3 март 2014 г. Парламентът отговаря официално на различните искания за мерки за изпълнение на решение от 12 декември 2013 г., СН/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), представени от жалбоподателката.

20      Парламентът посочва във връзка с искането на жалбоподателката за възстановяването ѝ на постоянна длъжност в тази институция, че подобна мярка явно би надхвърлила необходимото за изпълнението на решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), по-специално поради факта, че съгласно съображение 7 от Регламент (ЕО) № 160/2009 на Съвета от 23 февруари 2009 година за изменение на [УРДС] (ОВ L 55, 2009 г., стр. 1) „никоя разпоредба на [този] регламент не може да се тълкува като предоставяща привилегирован или пряк достъп на [АПС] до длъжности, изпълнявани от длъжностни лица или други категории служители на [Европейския съюз]“.

21      При тези условия, предвид личния характер на работните взаимоотношение между членовете на Парламента и техните АПС, Парламентът уведомява жалбоподателката, че не е възможно ефективно възстановяване в длъжност. В този смисъл той уточнява, че „единствената възможност е възстановяване [на жалбоподателката] на длъжността, която е заемала преди решението за уволнение[, което е обявено за незаконосъобразно], но е освободена от задължението да извършва съответната работа, считано до изтичането на нейния [трудов договор] […] на 1 юли 2014 г.[; т]ова освобождаване от задължението за работа изглежда съответства и на задължението за полагане на грижа“. В това отношение Парламентът се ангажира да изплати на жалбоподателката дължимите ѝ възнаграждения за периода от 21 юни 2012 г., датата на влизане в сила на решението за уволнение, до края на трудовия ѝ договор, а именно 1 юли 2014 г., като се приспаднат възнагражденията и обезщетенията за безработица, които тя е получила от други източници в този период.

22      Освен това Парламентът потвърждава, че внесеното по онова време искане за прекратяване на договора не е част от личното досие на жалбоподателката и че обявеното за незаконосъобразно от Съда на публичната служба решение за уволнение ще бъде премахнато от него. Във връзка с искането за прехвърляне на пенсионни права, придобити по-рано в национална пенсионноосигурителна схема, към пенсионноосигурителната схема на Съюза, Парламентът посочва, че жалбоподателката има едва пет години стаж като АПС и поради тази причина не отговаря на условието за доказване на най-малко десет години стаж в служба на Съюза, за да може да претендира пенсия за осигурителен стаж за сметка на бюджета на Съюза.

23      Накрая, що се отнася до искането за образуване на административно разследване, съдържащо се още в искането за съдействие, Парламентът посочва, че „[п]о този въпрос, […] ако [жалбоподателката] реши да внесе жалба срещу [X] в национален съд, Парламентът би преразгледал положението с оглед на съдебната практика, произтичаща [от точка 57] от решение [от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203)]“.

24      На 16 април 2014 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението от 3 март 2014 г. и срещу това от 2 април 2014 г., в което ООСД изразява становището си по допълнителните искания.

25      В рамките на мерките за изпълнение на решение от 12 декември 2013 г., СН/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), правната служба на Парламента информира жалбоподателката с писмо от 6 юни 2014 г. относно съществуването на вътрешни правила във връзка с АПС, въведени с решение на Бюрото на Парламента от 14 април 2014 г. за приемане на вътрешна правна уредба (наричана по-нататък „вътрешните правила по проблемите на тормоза във връзка с АПС“) за създаване на консултативен комитет по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване, който ще разглежда жалби на АПС срещу членове на Парламента (наричан по-нататък „специалният консултативен комитет във връзка с АПС“). Разяснено ѝ е също, че от този момент нататък посоченият комитет е „компетентният орган, който ще разгледа евентуална [нейна] жалба за тормоз“, и е „[посъветвана] […] да се обърне към [специалния консултативен] комитет [във връзка с АПС] посредством неговия секретариат“.

26      С писмо от 20 юни 2014 г. жалбоподателката отговаря, че вследствие на отмяната на първото решение за отхвърляне на искането за съдействие Парламентът остава сезиран с това искане, което се корени в държанието на X. Следователно жалбоподателката иска да разбере „причините, поради които Парламентът […] не е счел за полезно, именно в рамките на мерките за изпълнение на решение [от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203)], самият той да сезира пряко [специалния консултативен комитет във връзка с АПС], щом той бъде надлежно формиран, за което [тя] все още не [е] получила потвърждение“.

27      С писмо от 4 август 2014 г. генералният секретар на Парламента в качеството си на ООСД отхвърля подадената по административен ред жалба от 16 април същата година.

28      С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 17 ноември 2014 г. и заведена под номер F‑132/14, жалбоподателката иска:

–        отмяна на решението на Парламента от 3 март 2014 г., тъй като във връзка с мерките за изпълнение на решение от 12 декември 2013 г., СН/Парламент (F–129/12, EU:F:2013:203), по смисъла на член 266 ДФЕС тази институция отказва да образува административно разследване за установяване на истинността на фактите, отнасящи се до член на Парламента, както са посочени в искането за съдействие, подадено от нея на 22 декември 2011 г.,

–        отмяна на решението на Парламента от 2 април 2014 г. в частта му, в която с него той отказва да изплати на жалбоподателката сумата от 5 686 EUR, отговаряща на разликата във възнаграждението, на която тя смята, че има право по силата на мерките за изпълнение на решение от 12 декември 2013 г., СН/Парламент (F–129/12, EU:F:2013:203), по смисъла на член 266 ДФЕС,

–        отмяна на решението на Парламента от 4 август 2014 г., с което той отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателката срещу двете горепосочени решения от 3 март и 2 април 2014 г.,

–        Парламентът да бъде осъден да изплати на жалбоподателката сумите от 144 000 EUR и от 60 000 EUR съответно за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

29      Специалният консултативен комитет във връзка с АПС провежда учредителното си събрание на 26 ноември 2014 г. От точка 2 от протокола от това заседание става ясно, че „ако е необходимо, юрисконсултът [на Парламента] би могъл да бъде поканен да участва в заседанието на комитета […], за да го съветва по правни въпроси“. От точка 4 от същия протокол е видно, че „[ю]рисконсултът [е] уведом[ил] членовете [на специалния консултативен комитет във връзка с АПС] за становището на Парламента по […] две дела за предполагаем тормоз[, едно от които е делото, довело до решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203)]“.

30      С писмо от 17 декември 2014 г. председателят на специалния консултативен комитет във връзка с АПС кани жалбоподателката на среща с членовете му, предвидена за 28 януари следващата година.

31      На 15 януари 2015 г. жалбоподателката представя писменото си становище на специалния консултативен комитет във връзка с АПС. На 28 януари 2015 г. той изслушва жалбоподателката, X, както и CN, колега на жалбоподателката, който също е подал искане за съдействие във връзка с твърдения за упражнен от X психически тормоз (решение от 26 март 2015 г., CN/Парламент, F‑26/14, EU:F:2015:22).

32      С решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент (F‑132/14, EU:F:2015:115), Съдът на публичната служба отменя по-специално решението от 3 март 2014 г., потвърдено с решението от 4 август 2014 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, тъй като след отмяната на първото решение за отхвърляне на искането за съдействие с решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), Парламентът не е решил да образува административно разследване относно твърденията за психически тормоз и по този начин е нарушил член 266 ДФЕС. Освен това Парламентът е осъден по-специално да изплати на жалбоподателката сумата от 25 000 EUR заедно с мораторни лихви като обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с неправомерното бездействие на ООСД.

33      На 18 май 2016 г., в съответствие с член 10 от вътрешните правила по проблемите на тормоза във връзка с АПС, изменени с решението на Бюрото на Парламента от 6 юли 2015 г., съгласно който специалният консултативен комитет във връзка с АПС трябва да предава поверителния си доклад на председателя на Парламента, а не както досега на квесторите, председателят на Парламента, след като се запознава със заключението на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, прието след приключването на административното разследване, посочва на жалбоподателката, че деянията, които е описала в искането за съдействие, според него не доказват неуместно поведение на член на Парламента спрямо АПС и че ще предаде тази преписка на ООСД, който да вземе решение по искането за съдействие (наричано по-нататък „мотивираното решение“).

34      Всъщност в мотивираното решение председателят на Парламента, който съгласно член 12 от вътрешните правила по проблемите на тормоза във връзка с АПС, изменени с решението на Бюрото на Парламента от 6 юли 2015 г., има правомощието да приеме, „[с] оглед на становището на [специалния консултативен комитет във връзка с АПС]“, „мотивирано решение, в което да посочи дали е налице доказателство за тормоз“, и евентуално да „наложи санкция на съответния депутат съгласно членове 11 и 166 от Правилника за дейността на Парламента“, отбелязва, че специалният консултативен комитет във връзка с АПС счита за доказано по-специално, че X често е критикувала жалбоподателката, включително публично; че понякога е използвала груб тон в обръщенията си към нея; че понякога я е упреквала, след като преди това ѝ е давала противоречиви инструкции; че понякога я е търсела, докато тя е била в отпуск по болест; че я е карала да проверява електронната ѝ кореспонденция по време на ваканциите; че е заявила пред медиите, че жалбоподателката е некомпетентна, както и че я е понижила в степен.

35      В мотивираното решение председателят на Парламента счита, че това поведение е умишлено по смисъла на член 12а от Правилника и че е извършвано многократно в течение на времето. Въпреки това, що се отнася до критиките на X, употребата на груб език, упреците относно грешките на жалбоподателката и исканията ѝ по време на отпуските на последната, той счита, че X се е отнасяла по същия начин с всички свои подчинени и че това прилича повече на проява на нейната нервност и на затруднението ѝ да управлява правилно екипа си. Следователно това поведение не било насочено конкретно към жалбоподателката. Що се отнася до изявленията на X, според председателя на Парламента те трябва да се преценяват в контекста на решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), станало повод за започване на публична кампания срещу бившия член на Парламента с обвинения в упражняване на психически тормоз, макар в своето решение Съдът на публичната служба да не стига до този извод. По този начин X просто опитвала да се защити от станалите публично достояние обвинения в тормоз.

36      Що се отнася до понижаването на жалбоподателката в степен, председателят на Парламента счита, че тази мярка попада в обхвата на правото на преценка на X в качеството ѝ на член на Парламента и че в това отношение тя била недоволна от работата на жалбоподателката и от нейното поведение, което не способствало за успокояване на напрежението както по отношение на X, така и на другите членове на нейния екип.

37      Така в мотивираното решение председателят на Парламента стига до извода, че разглеждани в тяхната цялост, твърдените от жалбоподателката деяния не съставляват неуместно поведение на X, позволяващо да се установи наличието на психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника. По-специално, доколкото в светлината на специфичните работни взаимоотношения между членовете на Парламента и техните АПС поведението на последната не може да се счита за прекомерно и укоримо, безпристрастен и нормално чувствителен наблюдател нямало да счете твърдените деяния за годни да уронят личността, достойнството или да накърнят физическата или психологическата цялост на жалбоподателката.

38      Ето защо председателят на Парламента уведомява жалбоподателката, че предава преписката ѝ на ООСД, който има задължението да се произнесе по искането за съдействие.

39      На 13 януари 2017 г. жалбоподателката отправя запитване до ООСД защо след приемането на мотивираното решение той все още не я е потърсил, при положение че искането за съдействие е висящо от над пет години.

40      С писмо от 24 януари 2017 г. на генералния директор по персонала на Парламента жалбоподателката е поканена да представи становището си по мотивираното решение на 10 февруари 2017 г.

41      С писмо от 10 февруари 2017 г. жалбоподателката представя становището си, в което оспорва заключението на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, както и заключението на председателя на Парламента в мотивираното решение. Освен това тя критикува обстоятелствата, при които посоченият комитет е провел изслушванията, и по-специално факта, че изготвеният от този комитет доклад, списъкът на изслушаните свидетели и протоколите от тези изслушвания не са ѝ предадени въпреки исканията, които е отправила в този смисъл.

42      С решение от 20 март 2017 г. генералният директор по персонала на Парламента в качеството си на ООСД отхвърля искането за съдействие (наричано по-нататък „обжалваното решение“). По същество той счита, най-напред, че жалбоподателката няма никакво субективно право да получи доклада, изготвен от специалния консултативен комитет във връзка с АПС, списъка на изслушаните свидетели и протоколите от изслушването на свидетелите, тъй като вече разполага с пълните и подробни мотиви за отхвърлянето на твърденията ѝ като неоснователни, по-специално в мотивираното решение. По-нататък, той счита, че юрисконсултът на Парламента има право да присъства на изслушванията пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС и че в това отношение обстоятелството, че жалбоподателката не е имала възможност да ползва помощта на адвокатите си пред този орган, не представлява нарушение на принципа на равните процесуални възможности. Накрая, по съществото на спора той посочва като цяло, че споделя напълно съображенията, изложени от председателя на Парламента в мотивираното решение.

43      С писмо от 28 април 2017 г. на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) жалбоподателката подава заявление за достъп до документите, включени в държаната от общия консултативен комитет и от специалния консултативен комитет във връзка с АПС преписка, която се отнася до нея, и по-специално до доклада, изготвен от последния комитет. Това заявление е отхвърлено с решение от 16 юни 2017 г., отхвърляне, което Парламентът потвърждава на 21 август 2017 г. с мотива, че оповестяването на тези документи би могло да засегне неприкосновеността на X, както и защитата на личните данни на свидетелите.

44      На 20 юни 2017 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение на основание член 90, параграф 2 от Правилника. В подкрепа на подадената по административен ред жалба тя се позовава на нарушение на принципа на добра администрация, на задължението за мотивиране, на член 25 от Правилника, на правото на изслушване, на задължението за полагане на грижа и на принципа на разумния срок, както и на явна грешка в преценката, нарушение на член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и нарушение на членове 12а и 24 от Правилника.

45      С решение от 26 октомври 2017 г. генералният секретар на Парламента в качеството си на ООСД уважава частично жалбата по административен ред от 20 юни 2017 г. в частта относно обезщетението, като отпуска на жалбоподателката сума, възлизаща ex æquo et bono на 1 500 EUR, за времето, употребено от ООСД между мотивираното и обжалваното решение, което според него можело да бъде по-кратко. Той отхвърля подадената по административен ред жалба в останалата ѝ част, и по-специално доводите, с които се оспорва законосъобразността на обжалваното решение. Така генералният секретар на Парламента, подобно на председателя на Парламента, счита, че твърдените деяния не съставляват психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“).

 Производство и искания на страните

46      На 17 април 2018 г. в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд приканва Парламента да внесе заедно с писмената си защита и евентуално в неповерителна форма окончателното заключение на специалния консултативен комитет във връзка с АПС по случая на жалбоподателката, както и протоколите от изслушването на свидетелите пред този консултативен орган, доколкото в жалбата си жалбоподателката иска на ответника да бъде разпоредено да представи тези документи.

47      Парламентът подава писмената си защита на 2 май 2018 г. С писмо от 3 май 2018 г. обаче той посочва, че отказва да представи поисканите документи с обяснението, че особено важно за правилното функциониране на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, създаден след решение от 12 декември 2013 г., CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203), е да се запази поверителността по отношение на жалбоподателката на работата и разискванията на този консултативен комитет, в който са се съгласили да участват трима квестори. Впрочем Парламентът подчертава, че в делото, по което е постановено решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент (T‑275/17, EU:T:2018:479), както и във висящото дело QH/Парламент (T‑748/16), Общият съд решава, че документи, подобни на тези, които се изискват в разглеждания случай, не са поверителни по отношение на жалбоподателите и съответно им ги предава. Така според Парламента „[п]ри наличието на практика, която става систематична и заплашва самото съществуване на механизма за разглеждане на жалбите за тормоз, подавани от АПС срещу членове на Парламента, институцията със съжаление трябва да заяви, че вече няма да предоставя на Общия съд поверителни документи, ако не е сигурна, че те във всеки случай няма да бъдат изпращани на [жалбоподателя]“.

48      С определение от 18 май 2018 г. Общият съд разпорежда на Парламента на основание член 92, параграф 3 от своя Процедурния правилник да представи заключението и евентуалните протоколи от изслушването на свидетелите, изготвени от специалния консултативен комитет във връзка с АПС вследствие на искането за съдействие, като посочва, че на този етап тези документи няма да бъдат предадени на жалбоподателката.

49      С писмо от 4 юни 2018 г. Парламентът отново отказва да представи документите, поискани в рамките на действие за събиране на доказателства, като същевременно предлага на Общия съд при желание от негова страна да му ги предостави неофициално, така че те да не бъдат приложени към преписката по делото и „по този начин институцията да е сигурна, че [жалбоподателката] няма да има достъп до документи, които тя счита за тайни и поверителни“.

50      На 28 юни 2018 г. в рамките на процесуално-организационно действие страните са приканени да изразят становището си по въпроса за последиците за разглеждането на делото от решението на Парламента от 4 юни 2018 г., с което той отказва да предаде на Общия съд документите, чието представяне му е разпоредено от последния с определение от 18 май 2018 г. В това отношение вниманието на страните е насочено, от една страна, към решения от 10 юни 1980 г., M./Комисия (155/78, EU:C:1980:150), и от 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer (T‑560/08 P, EU:T:2010:192), и от друга страна, към решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент (T‑218/17, EU:T:2018:393).

51      Съответно на 10 и 11 юли 2018 г. жалбоподателката и Парламентът представят становищата си по този въпрос.

52      На 8 август 2018 г. Общият съд приема, че втора размяна на писмени становища не е необходима, и след като отказва искането на жалбоподателката в този смисъл от 2 август 2018 г., писмената фаза на производството приключва, като устните състезания на страните са изслушани в съдебното заседание от 25 октомври 2018 г.

53      Жалбоподателката иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение и при необходимост, решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,

–        да осъди Парламента да плати сумата от 68 500 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които била претърпяла,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

54      Парламентът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По искането за отмяна

55      В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение и евентуално на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба жалбоподателката изтъква две основания, изведени съответно, първото, от нарушение на член 41 от Хартата, на член 25 от Правилника и на задължението за мотивиране, на принципа на добра администрация, на правото на изслушване и на правото на защита, както и на задължението за полагане на грижа, и второто, от явна грешка в преценката, нарушение на член 31 от Хартата, на членове 12а и 24 от Правилника, както и на задължението за полагане на грижа.

 По предмета на искането за отмяна

56      Съгласно постоянната съдебна практика искания за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалба по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Общия съд с акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решения от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, точка 8 и от 6 април 2006 г., Camós Grau/Комисия, T‑309/03, EU:T:2006:110, т. 43).

57      В случая, тъй като решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба само потвърждава обжалваното решение, следва да се приеме, че искането за отмяна на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба няма самостоятелно съдържание и следователно няма основание за отделно произнасяне по него, макар че при разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение ще трябва да се вземат под внимание, от една страна, мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, доколкото се предполага, че те трябва да съвпадат с мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, мотивите, съдържащи се в мотивираното решение, към което препраща обжалваното решение.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 41 от Хартата, на член 25 от Правилника и на задължението за мотивиране, на принципа на добра администрация, на правото на изслушване и на правото на защита, както и на задължението за полагане на грижа

58      В подкрепа на първото си основание жалбоподателката изтъква, че в досъдебната фаза ООСД не ѝ е предоставил доклада на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, списъка на изслушаните от този комитет свидетели, както и протоколите от изслушването на тези свидетели и че това я е лишило от възможността да разбере разсъжденията, изложени в мотивираното решение, на което се позовава обжалваното решение и в което се приема, че твърдените деяния не съставляват психически тормоз спрямо нея. Впрочем тя не могла да прецени също така, от една страна, дали посоченият консултативен комитет е изслушал свидетели, и по-специално посочените от нея свидетели, в това число двама лекари, и от друга страна, дали ООСД е взел надлежно предвид представените от нея медицински свидетелства от невропсихиатър и от лекуващия ѝ лекар.

59      Освен това жалбоподателката обвинява ООСД, че не ѝ е предал доклада на специалния консултативен комитет във връзка с АПС. Впрочем според нея такова предаване е задължително, още повече че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано. Освен това тя счита, че предоставянето на този доклад и на протоколите от изслушването на свидетелите е необходимо, за да може тя да се увери, че тези свидетелски показания не са изопачени.

60      Във всеки случай непредоставянето в досъдебната фаза на доклада на специалния консултативен комитет във връзка с АПС и на протоколите от изслушването на свидетелите, или поне на техен неповерителен вариант, съставлявало нарушение на правото ѝ на изслушване, което било потвърдено от Общия съд в решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент (T‑218/17, EU:T:2018:393). Освен това поведението на ООСД съставлявало нарушение на задължението му за полагане на грижа, тъй като явно не бил взет предвид интересът ѝ да разполага с тези документи и с подходяща обосновка относно отхвърлянето на искането за съдействие.

61      Парламентът иска основанието да се отхвърли по същество.

62      Той поддържа, че в случая ООСД е изпълнил задължението си за мотивиране. Що се отнася до изслушването на свидетелите, той признава, че показанията им може да са полезни да допълнят или да компенсират липсата на доказателства от страна на подалото искане за съдействие лице, като в същото време счита, от една страна, че тяхната доказателствена сила трябва да бъде поставена под съмнение. От друга страна, „[а]ко гарантираната на свидетелите поверителност бъде жертвана в името на прекомерна прозрачност, това неизбежно ще намали готовността на третите лица да дават откровени, пълни и обективни показания и [дори] изобщо да свидетелстват“. По тази причина Парламентът счита, че поверителността трябва да обхване както доклада на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, така и протоколите от изслушването на свидетелите и списъка на свидетелите, изслушани от специалния консултативен комитет във връзка с АПС, с което обосновава, от една страна, необходимостта тези документи по никакъв начин да не попадат у жалбоподателката, и от друга страна, отказа си да изпълни разпореденото от Общия съд действие за събиране на доказателства.

63      По отношение на правото на изслушване Парламентът счита, че в случая то е спазено, тъй като жалбоподателката е имала повод да представи становището си по мотивираното решение, и че във всеки случай не било необходимо предаване на доклада, изготвен от специалния консултативен комитет във връзка с АПС, за да ѝ се даде възможност да изложи становището си. Освен това, като се има предвид, че подобно предаване било вредно за ефективността на работата на посочения комитет, Парламентът счита, че ООСД не бил длъжен да предаде на жалбоподателката този доклад, нито протоколите от изслушването на свидетелите.

–       Предварителни съображения по разглеждането на искане за съдействие съгласно Правилника

64      В самото начало трябва да се припомни, че когато ООСД или, в зависимост от случая, органът по назначаването на дадена институция (наричан по-нататък „ОН“) е сезиран на основание член 90, параграф 1 от Правилника с искане за съдействие по смисъла на член 24 от този правилник, съгласно задължението за съдействие и ако установи наличието на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в службата, този орган трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и след като се запознае с тях, да вземе подходящи мерки. За тази цел е достатъчно длъжностното лице или служителят, който иска закрила от своята институция, да представи косвени доказателства за наличието на посегателствата, на които твърди, че е подложен. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящите мерки в сътрудничество с подалото искането за съдействие лице, като извърши административна проверка, за да установи фактите, във връзка с които е подадено искането за съдействие (решения от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, EU:C:1989:38, т. 15 и 16, от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, EU:T:2011:347, т. 84 и от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 46).

65      При наличие на твърдения за тормоз задължението за съдействие съдържа по-специално задължение за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително искането за съдействие, съдържащо твърдение за тормоз, и да уведоми жалбоподателя за неговия ход (решения от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 47 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 88).

66      Това задължение съществува дори когато искането за съдействие се отнася до „трето лице“ по смисъла на член 24 от Правилника, което не е друго длъжностно лице или служител, а член на институция (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 54—58 и от 26 март 2015 г., CN/Парламент, F‑26/14, EU:F:2015:22, т. 42). Всъщност, що се отнася до членовете на Парламента, те също са длъжни да спазват забраната на всяка форма на психически или сексуален тормоз, предвидена в член 12а от Правилника (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 79—81).

67      Що се отнася до мерките, които трябва да приеме в случай като разглеждания, който попада в приложното поле на член 24 от Правилника, под контрола на съдилищата на Европейския съюз администрацията разполага с широко право на преценка при избора на мерки съгласно член 24 от Правилника (решения от 15 септември 1998 г., Haas и др./Комисия, T‑3/96, EU:T:1998:202, т. 54, от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, EU:T:2007:322, т. 137 и от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 48).

68      Когато след подаване на искане за съдействие като разглежданото в настоящия случай администрацията реши да започне административно разследване, евентуално като го повери, както в разглеждания случай, на консултативен комитет (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 99), самият предмет на това административно разследване е да се потвърди или отхвърли наличието на психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, така че ООСД не може да предрешава изхода от разследването и не е оправомощен да изразява позиция, дори и мълчаливо, относно действителността на твърдения тормоз, преди да е получил резултатите от административното разследване. С други думи, започването на административно разследване предполага поради естеството си администрацията да не изразява преждевременно позиция най-вече въз основа на едностранно изложение на фактите, посочени в искането за съдействие, тъй като тя е длъжна, напротив, да изрази позицията си едва след приключването на посоченото разследване, което трябва да бъде водено чрез противопоставяне на твърденията на длъжностното лице или служителя, подал искането за съдействие, с версията на фактите, представена от предполагаемия извършител на тормоза, както и с тази на лицата, които са били свидетели на действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на член 12а от Правилника от страна на предполагаемия извършител на тормоза (вж. в този смисъл решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 59 и цитираната съдебна практика).

69      В това отношение, от една страна, установяването от администрацията — след приключването на административното разследване, проведено евентуално с помощта на инстанция, отделна от ООСД, каквато е специалният консултативен комитет във връзка с АПС — на наличие на психически тормоз може само по себе си да окаже положително въздействие в процеса на лечение на длъжностното лице или служителя, спрямо което е бил упражнен тормоз, и освен това може не само да обоснове налагането на дисциплинарни мерки по отношение на извършителя на тормоза, но също така да бъде използвано от пострадалото лице за целите на евентуален съдебен иск по националното право, по който ще се приложи задължението за оказване на съдействие от ООСД на основание член 24 от Правилника и няма да се погаси след изтичането на срока на договора на съответния служител. От друга страна, провеждането на административното разследване до неговия край може, обратно, да позволи да се отхвърлят твърденията на лицето, което се счита за пострадало, позволявайки по този начин да се поправят вредите, които такова обвинение, ако то се е оказало неоснователно, е могло да причини на посоченото като извършител на тормоза лице в разследването (вж. в този смисъл решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 61 и цитираната съдебна практика).

70      По този аспект, най-напред, следва да се отбележи, че Правилникът не предвижда конкретна процедура, която администрацията е длъжна да следва, когато разглежда искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника, подадено на основание член 90, параграф 1 от посочения правилник, с предмет твърдение на длъжностно лице или служител, че друго длъжностно лице или служител, или дори член на институция, се е отнесъл към него по начин, който нарушава член 12а от Правилника (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 65).

71      По-нататък, следва да се припомни, че производството по административно разследване, водено по направено от длъжностно лице или служител искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника във връзка с деяния на друго длъжностно лице или служител или дори на член на институция, за които се твърди, че съставляват психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, несъмнено се образува по негово искане, но по никакъв начин не би могло да се разглежда като производство по разследване, водено срещу това длъжностно лице или този служител (вж. в този смисъл решение от 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, EU:F:2012:64, т. 46). Всъщност съгласно постоянната съдебна практика ролята на лицето, което е подало искането за съдействие и което твърди, че са налице деяния, свързани с тормоз, се състои основно в това да съдейства за правилното провеждане на административното разследване с цел да се установят фактите (решения от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, EU:C:1989:38, т. 15 и 16, от 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, EU:T:2007:322, т. 136 и от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 87).

72      Впрочем зачитането на правото на защита, както е посочено в член 48 от Хартата, озаглавен „Презумпция за невиновност и право на защита“, несъмнено налага адресатите на решения, които засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно становището си по обстоятелствата, които могат да бъдат изтъкнати „срещу тях“, за да обосноват тези решения (решение от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 51), и включва спазването на принципа на състезателност, надхвърлящ зачитането на правото на изслушване, което впрочем също е гарантирано като част от член 41 от Хартата, озаглавен „Право на добра администрация“. Позоваването на зачитането на правото на защита по смисъла на член 48 от Хартата обаче може да се използва само в рамките на производство „срещу“ лице, което може да завърши с увреждащ го акт, в който администрацията приема уличаващи доказателства срещу него (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 67; вж. също в този смисъл решение от 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, EU:F:2012:64, т. 46).

73      От това следва, че в рамките на производството, което ОН или ООСД следва, за да се произнесе по искане за съдействие на основание нарушение на член 12а от Правилника, лицето, подало това искане, не може да се позовава на зачитането на правото на защита по член 48 от Хартата като такова, нито в този контекст може да се позовава на него през призмата на нарушение на принципа на състезателност (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 68).

74      Същото впрочем се отнася и за предполагаемия извършител на тормоза. Всъщност той несъмнено може да бъде лично засегнат от искането за съдействие, довело до образуването на административното разследване, и може да му се наложи още на този етап да се защитава срещу повдигнатите срещу него обвинения, което е основание същият да може да бъде изслушан — евентуално многократно — в хода на разследването (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 69; вж. също в този смисъл решение от 17 септември 2014 г., CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214, т. 147). Едва на по-късен етап от производството обаче, ако срещу нещо бъдат образувани дисциплинарни производства, например чрез сезирането на дисциплинарния съвет или на който и да е друг аналогичен орган, той би могъл да се възползва от правото на защита по смисъла на член 48 от Хартата, и по-специално от принципа на състезателност, като трябва да се подчертае, че ако обвиненият е длъжностно лице или служител, Правилникът предвижда право на изслушване само по принципа на образуване на дисциплинарното производство и че производството придобива състезателен характер едва след сезирането на дисциплинарния съвет (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 69, вж. също в този смисъл решение от 19 март 1998 г., Tzoanos/Комисия, T‑74/96, EU:T:1998:58, т. 340).

75      При това положение на лицето, подало искане за съдействие, в качеството му на предполагаемо пострадало лице трябва да се признаят процесуални права, различни от правото на защита по член 48 от Хартата, които не са така широки като последното (решения от 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, EU:F:2012:64, т. 48 и от 16 декември 2015 г., De Loecker/ЕСВД, F‑34/15, EU:F:2015:153, т. 43) и които в крайна сметка произтичат от правото на добра администрация, предвидено понастоящем в член 41 от Хартата (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 70).

76      Всъщност следва да се припомни, че целта на административно разследване, образувано от администрацията в отговор на искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника, е да внесе разяснения по спорните факти въз основа на изводите от разследването, за да може администрацията да вземе окончателна позиция по този въпрос, позволяваща ѝ или да приключи разглеждането на искането за съдействие, без да взема по-нататъшни мерки, или, когато твърдените факти са се оказали верни и попадат в приложното поле на член 12а от Правилника, да започне дисциплинарно производство с цел евентуално да наложи дисциплинарни санкции срещу твърдения извършител на психическия тормоз (вж. що се отнася до длъжностно лице или служител, решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 57 и що се отнася до член на институция, решение от 6 октомври 2015 г., CH/Парламент, F‑132/14, EU:F:2015:115, т. 90).

77      Така, от една страна, когато в рамките на мерките, които решава да приеме в отговор на искане за съдействие, администрацията вземе решение да започне дисциплинарно производство на основание член 86 от Правилника или каквото и да е друго аналогично производство с мотива, че обвиненото в това искане лице е нарушило забраната по член 12а от Правилника, така воденото производството е насочено срещу това лице като предполагаем извършител на тормоза, така че последното вече може да се възползва от всички процесуални гаранции за упражняване на правото на защита по смисъла на член 48 от Хартата, и по-специално принципа на състезателност. В случай на длъжностно лице или служител това са гаранциите, предвидени в приложение IX към Правилника (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 72), а в случай на член на Парламента — гаранциите, предвидени в член 166 от Правилника за дейността на тази институция.

78      От друга страна, когато в отговор на искане за съдействие администрацията реши, че изтъкнатите в подкрепа на това искане данни не са основателни и съответно че посоченото поведение не съставлява психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилните, такова решение уврежда лицето, подало искането за съдействие (вж. в този смисъл решения от 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, EU:T:2007:261, т. 32 и от 11 май 2010 г., Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, EU:F:2010:43, т. 93), и има неблагоприятни последици за него по смисъла на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 73).

79      Така с оглед на зачитането на правото на добра администрация лицето, подало искането за съдействие, трябва задължително да бъде надлежно изслушано съгласно член 41, параграф 2 буква а) от Хартата, преди това решение за отхвърляне на искането за съдействие да бъде прието от ОН или от ООСД. Това означава заинтересованото лице да бъде изслушано предварително по мотивите, които ОН или ООСД възнамерява да изтъкне в подкрепа на отхвърлянето на това искане (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 74).

80      В случая е безспорно, че жалбоподателката е изслушана предварително от ООСД, по-конкретно по мотивираното решение и по писмото на генералния директор по персонала на Парламента от 24 януари 2017 г., преди този орган да приеме обжалваното решение. Жалбоподателката обаче счита, че не е изслушана надлежно в рамките на писменото становище, което подава на 10 февруари 2017 г., тъй като при изготвянето му не е разполагала със становището, доклада или заключението на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, доколкото на този етап формата, която този комитет е избрал, за да изрази позицията си, не е недвусмислено и ясно известна, нито с протоколите от изслушването на свидетелите.

81      Следователно трябва да се установи дали в случая правото на жалбоподателката да бъде изслушана, налага тя да е разполагала и със становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, евентуално прието под формата на доклад или заключение, както и с протоколите от проведените от този комитет изслушвания, за да изготви становището си по мотивите, на които ООСД се позовава, препращайки към мотивираното решение, за да отхвърли искането за съдействие.

–       По задължението на ООСД да изпрати на жалбоподателката становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС преди приемането на обжалваното решение, за да зачете правото на жалбоподателката да бъде изслушана

82      По дело, в което се разглежда нормативната уредба, приложима по отношение на Европейската централна банка (ЕЦБ), а не Правилникът, Общият съд постановява, че когато администрацията реши да образува административно разследване и последното приключва с изготвянето на доклад, служителят на тази институция, който е подал „жалба“ — съгласно терминология, използвана в относимата към тази институция нормативна уредба — за да се оплаче от деяния, за които твърди, че попадат в обхвата на понятието за психически тормоз съгласно определението на това понятие в правилата, приложими за персонала на ЕЦБ, следва — подобно на лицето, срещу което е отправено обвинението — да получи възможността да представи становището си по проекта на доклада от разследването, предвиден в посочените правила, преди администрацията на ЕЦБ да се произнесе по жалбата, или поне по обстоятелствата, които взема предвид при приемането на своето решение (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2015 г., Cerafogli/ЕЦБ, T‑114/13 P, EU:T:2015:678, т. 41).

83      В областите на приложение на Правилника от ОН или евентуално от ООСД се иска да разглежда не жалби, а искания за съдействие, отправени на основание член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника. В това отношение Правилникът, за разлика от режима, приложим по отношение на ЕЦБ, не предвижда конкретна процедура относно начина, по който ОН или ООСД следва да разглежда искане за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника, основано на нарушение на член 12а от него, нито разпоредба, която сама по себе си да налага становището, докладът или заключението на консултативен комитет като специалния консултативен комитет във връзка с АПС или протоколите от изслушването на свидетелите пред този комитет да бъдат изпращани на лицето, подало искане за съдействие, или на обвиненото в това искане лице в качеството му на предполагаем извършител на тормоза (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 78).

84      Въпреки това в съдебната практика се приема, че стига да не се засяга защитата на интересите на разследваните лица и на свидетелите в разследването, с нито една разпоредба от Правилника не се забранява предоставянето на окончателния доклад от разследването на трето лице, което би имало законен интерес да се запознае с него, като например лицето, подало искане за съдействие по член 24 от Правилника с твърдение за нарушение на член 12а от Правилника. В този контекст се подчертава, че в рамките на автономията, с която разполагат при изпълнението на тези разпоредби на Правилника, понякога някои институции са решавали да постъпят така и са предоставяли на лицето, подало искане за съдействие, окончателния доклад от разследването било преди обжалването по съдебен ред, прилагайки доклада към приетото окончателно решение по искането за съдействие, било при изпълнението на процесуално-организационно действие, разпоредено от съда на Съюза, който трябва да се произнесе по искането на първа инстанция (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Tzirani/Комисия, F‑46/11, EU:F:2013:115, т. 133), като това от 17 април 2018 г., което Парламентът отказва да изпълни в случая.

85      Общият съд обаче счита, че когато ООСД реши, както в настоящия случай, да ползва становището, евентуално прието под формата на доклад или заключение, на консултативен комитет, на който поверява задачата да проведе административно разследване, и когато в решението по искането за съдействие взема предвид становището на този консултативен комитет, посоченото становище, което е консултативно и може да бъде изготвено в неповерителен вариант при зачитане на анонимността на свидетелите, трябва — с оглед на правото на лицето, подало искането за съдействие, да бъде изслушано — по принцип да бъде доведено до знанието на последното, дори и вътрешните правила относно тормоза във връзка с АПС да не предвиждат такова изпращане (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 80).

86      Изтъкнатото от Парламента обстоятелство, че в случая става въпрос за документ, изготвен от специалния консултативен комитет във връзка с АПС, а не за документ, изготвен от общия консултативен комитет, като разглеждания в решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент (T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393), не оборва това заключение.

87      Всъщност няма съмнение, както подчертава Парламентът, че специалният консултативен комитет във връзка с АПС предоставя на председателя на Парламента само „мотивирано становище“, което не обвързва последния, когато той на свой ред приема мотивирано решение, въз основа на което впоследствие ООСД ще се произнесе по искането за съдействие. Парламентът изтъква това, като подчертава, че за разлика от исканията за съдействие, разглеждани в сътрудничество с общия консултативен комитет, при исканията за съдействие, подадени от АПС и разглеждани съвместно със специалния консултативен комитет във връзка с АПС, председателят на Парламента встъпва в спора и „разполага с изключителни правомощия да вземе решение по въпроса за наличието или липсата на тормоз, които са много по-ясно определени от правомощията на генералния секретар в случаите на тормоз на длъжностни лица“.

88      Подобно съображение обаче, както и желанието на Парламента да следи за опазването на строгата поверителност на работата на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, за да се гарантира, че квесторите ще продължават да приемат да участват в нея, по никакъв начин не трябва да накърняват основното право на всяко длъжностно лице или служител, предвидено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, да бъде надлежно изслушан преди ООСД да се произнесе по представеното от него искане за съдействие.

89      По-специално, макар становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС да не е правно обвързващо, при положение че с това становище разполага както председателят на Парламента при приемането на мотивираното решение, така и ООСД при произнасянето по искането за съдействие, то следва да бъде доведено и до знанието на АПС, така че той да може предварително да изрази позиция по съдържанието му преди ООСД да се произнесе по искането за съдействие, позовавайки се, включително косвено, на това становище. Ето защо в случая не е достатъчно на жалбоподателката да се предостави само мотивираното решение, макар в това решение председателят на Парламента да посочва, че предава съдържанието на заключението на специалния консултативен комитет във връзка с АПС.

90      Освен това, що се отнася до опасността самоличността на свидетелите, включително на евентуалните членове на Парламента, да бъде разкрита, ако съдържанието на становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС бъде оповестено на жалбоподателката, трябва да се констатира, че няма пречка посоченият комитет да изготви това становище, евентуално под формата на доклад или заключение, по начин, който да не дава възможност да се установи самоличността на свидетелите, оказали съдействие в административното разследване. Следователно този доводи не могат да бъдат приети, още по-малко в контекста на разглежданото дело, тъй като Общият съд не е взел предвид съдържанието на разглеждания документ, доколкото не е могъл да се запознае с него, и с оглед на несистематичния начин, по който Парламентът го цитира, не може да е сигурен дали същият е изготвен под формата на становище, доклад или заключение.

91      Предвид всички изложени дотук съображения трябва да се заключи, че ООСД е нарушил правото на изслушване, посочено в член 41 от Хартата, като в обжалваното решение и в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба отказва да предостави на жалбоподателката становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, евентуално изготвено под формата на доклад или заключение, и така я изслушва в недостатъчна степен, в случая само на основата на мотивираното решение, излагащо мотивите, поради които председателят на Парламента приема въз основа на посоченото становище, че твърденията в искането за съдействие са неоснователни.

–       По задължението на ООСД да изпрати на жалбоподателката протоколите от изслушването на свидетелите преди приемането на обжалваното решение, за да зачете правото на жалбоподателката да бъде изслушана

92      Що се отнася до протоколите от изслушването на свидетелите пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС, Общият съд счита, че по принцип, за да се гарантира ефективното прилагане на забраната на всяка форма на психически или сексуален тормоз на работното място, администрацията може да предвиди възможността на свидетелите, приели да дадат показания относно спорните факти в случай на твърдение за тормоз, да се гарантира, че показанията им ще останат поверителни, както по отношение на предполагаемия извършител на тормоза, така и на предполагаемото пострадало лице, поне в рамките на производството по разглеждане на искането за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 83).

93      Всъщност, от една страна, тъй като една от целите, вменени на администрацията в рамките на разглеждането на искане за съдействие, е да се възстанови спокойната атмосфера в колектива, довеждането на съдържанието на свидетелските показания до знанието както на предполагаемия извършител на тормоза, така и на предполагаемото пострадало лице, може да застраши постигането на тази цел, като стане причина за подновяване на евентуална междуличностна вражда в колектива и като възпре лицата, които могат да дадат релевантни свидетелски показания, да правят това занапред (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 84).

94      От друга страна, когато дадена институция получи информация, предоставена доброволно, но едновременно е поискана поверителност с цел да се защити анонимността на информатора, институцията, която се съгласява да получи информацията, е длъжна да спази това условие (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 7 ноември 1985 г., Adams/Комисия, 145/83, EU:C:1985:448, т. 34). Впрочем същото може да важи и когато длъжностни лица или служители, и дори членове на дадена институция, приемат да дадат свидетелски показания, за да позволят на администрацията да установи фактите, във връзка с които е подадено искане за съдействие, но в замяна на това искат анонимността им да бъде гарантирана по отношение на предполагаемия извършител на тормоза и/или на предполагаемото пострадало лице, като трябва да се подчертае, че макар от гледна точка на Правилника или от политическа гледна точка тяхното участие да е желателно, те не са длъжни непременно да сътрудничат на разследването, давайки показания (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 85).

95      Въпреки това, когато администрацията реши да започне дисциплинарно производство срещу предполагаемия извършител на тормоза, ОН или ООСД трябва да предостави на заинтересованото лице всеки документ, който би искал да представи на преценката на дисциплинарния съвет, а последният има задължението евентуално да изслуша отново свидетелите на предполагаемите деяния (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 86). Тази логика важи по аналогия и за членовете на дадена институция, каквито са членовете на Парламента, срещу които е образувано специално производство като предвиденото в член 166 от Правилника за дейността на тази институция.

96      Предвид изложените дотук съображения следва да се констатира, че ООСД не е нарушил правото на изслушване, предвидено в член 41 от Хартата, като в случая е отказал да предаде на жалбоподателката протоколите от изслушването на свидетелите в досъдебната фаза.

–       По последиците от нарушението на правото на изслушване, изведено от неизпращането в досъдебната фаза на становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС

97      Що се отнася до последиците от непредоставянето на разположение на жалбоподателката на становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС в досъдебната фаза, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, дори при нарушение на правото на изслушване, за да се уважи основанието, е необходимо освен това производството да е можело да достигне до различен резултат при липсата на този недостатък (вж. в този смисъл определение от 14 април 2016 г., Dalli/Комисия, C‑394/15 P, непубликувано, EU:C:2016:262, т. 41, вж. също в този смисъл решения от 6 февруари 2007 г., Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, EU:T:2007:34, т. 149 и от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑584/16, EU:T:2017:282, т. 157).

98      За да може да се разгледа този въпрос, е необходимо и жалбоподателката, и Общият съд да разполагат със становището на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, евентуално прието под формата на доклад или заключение, или ако е необходимо с негов неповерителен вариант, така че, от една страна, жалбоподателката да може да изложи какви доводи е можела да изтъкне в досъдебната фаза, ако е разполагала с този документ, и от друга страна, Общият съд да може прецени дали това е щяло да доведе до различен резултат при разглеждането на искането за съдействие от страна на ООСД.

99      Отказът на Парламента да предаде на Общия съд това становище, евентуално прието под формата на доклад или заключение, както впрочем и протоколите от изслушването на свидетелите, въпреки че предаването им в съдебната фаза е признато като елемент от правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2015 г., Cerafogli/ЕЦБ, T‑114/13 P, EU:T:2015:678, т. 42—49), лишава Общия съд от възможността да упражни съдебния контрол, който му е възложен с член 270 ДФЕС и Правилника (вж. в този смисъл решение от 10 юни 1980 г., M./Комисия, 155/78, EU:C:1980:150, т. 20).

100    Тъй като нито Договорът за функционирането на ЕС, нито Статутът на Съда на Европейския съюз, нито Процедурният правилник предвиждат възможност за налагане на санкция в случай на неизпълнение на определение, прието на основание член 92 от Процедурния правилник и отнасящо се до действие за събиране на доказателства, каквото е определението от 18 май 2018 г., единствената възможна реакция на Общия съд срещу отказа на ответника, впрочем извършен в нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, предвидено в член 13, параграф 2 ДЕС, е да изведе всички последици от него при постановяване на решението, което слага край на производството (решение от 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer, T‑560/08 P, EU:T:2010:192, т. 73).

101    В това отношение Парламентът не може да откаже да предостави документите, поискани от Общия съд в определението от 18 май 2018 г., под предлог, че е длъжен, както Общият съд е приел в решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент (T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 83—86), да защити анонимността на лицата, включително на членовете на тази институция, които са приели да дадат показания, като тази защита задължително минава през запазването на пълна поверителност по отношение на работата на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, която според него трябва да остане напълно тайна.

102    Всъщност Парламентът несъмнено може да изтъкне подобни съображения на основание член 103 от Процедурния правилник, който се отнася до разглеждането на поверителните сведения и доказателства.

103    Възможността да се позове на член 103 от Процедурния правилник пред Общия съд, обаче не освобождава Парламента от задължението, вменено му в името на принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 13, параграф 2 ДЕС, да изпълни разпоредбите на определението от 18 май 2018 г., което има изпълнителна сила по смисъла на член 280 ДФЕС.

104    По-специално, обратно на поддържаното от Парламента, Общият съд, а не страните по спора, трябва да извърши преценка на поверителността на документите, чието представяне е разпоредено на основание член 92, параграф 3 от Процедурния правилник, и евентуално да прецени дали не би било целесъобразно, с оглед на евентуално признатия от съда на Съюза поверителен характер на посочените документи и за да се защити самоличността на свидетелите, те да не бъдат предадени на жалбоподателя в оригиналния им вид, а напротив, от ответника да се поиска да представи неповерителен вариант на тези документи, като заличи имената на свидетелите и данните, позволяващи без основателно съмнение да се установи тяхната самоличност (вж., що се отнася да подобно действие за събиране на доказателства, решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 44), или тяхно неповерително резюме.

105    Впрочем тази последна възможност би позволила на Общия съд евентуално да отговори на притеснението на Парламента, че предвид естеството на твърдените деяния анонимизираният вариант на посочените документи не предоставя достатъчна защита, тъй като според него самоличността на свидетелите може лесно да се изведе от представените деяния или направените изявления.

106    Във всеки случай, що се отнася до критиката на Парламента на практиката, възприета от Общия съд в делото, по което е постановено решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент (T‑275/17, EU:T:2018:479), и във висящото дело QH/Парламент (T‑748/16), достатъчно е да се констатира, че този вид решение не може да се определи като необичайно, доколкото Общият съд се е задоволил да приложи разпоредбите на своя процедурен правилник, и по-специално член 103 от него (определение на заместник-председателя на Съда от 5 юли 2018 г., Müller и др./QH, C‑187/18 P(I), непубликувано, EU:C:2018:543, т. 41).

107    Следователно и без да е необходимо да се продължава с разглеждането на първото и на второто основание, обжалваното решение следва да се отмени предвид незачитането от страна на ООСД на правото на жалбоподателката да бъде изслушана, преди този орган да отхвърли искането и' за съдействие.

 По искането за обезщетение

108    В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателката изтъква, че Парламентът трябва да бъде осъден, от една страна, за незаконосъобразните действия, изложени в рамките на двете основания за отмяна, и от друга страна, за грешките, допуснати от специалния консултативен комитет във връзка с АПС, а впоследствие от ООСД, и по-конкретно обстоятелството, че този комитет неправомерно ѝ е отказал правото да ползва помощта на адвоката си на изслушването на 28 януари 2015 г., факта, че било несправедливо медицинското лице на институцията да участва в работата на посочения комитет само като наблюдател, и факта, че присъствието на представител на администрацията в специалния консултативен комитет във връзка с АПС нарушавало принципа на безпристрастност. В случая тези обстоятелства били довели до небалансирано, пристрастно и непрозрачно производство.

109    Освен това жалбоподателката упреква Парламента в нарушение на разумния срок, тъй като производството по разглеждане на искането за съдействие продължило повече от две години и три месеца, считано от датата на изслушването ѝ от специалния консултативен комитет във връзка с АПС до датата на приемането на обжалваното решение. В това отношение в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба Парламентът признал, че няма обективно обяснение за срока между това изслушване и мотивираното решение. Впрочем жалбоподателката отбелязва, че трябвало да чака още седем месеца след приемането на мотивираното решение, преди ООСД да я покани да представи становището си, както и че това действие на ООСД не било спонтанно, а предприето в отговор на запитване от нейна страна.

110    Ето защо жалбоподателката претендира за обезщетение на три неимуществени вреди, а именно, първо, вреда, свързана с атмосферата на неяснота, правна несигурност и опасения, че няма да бъде третирана справедливо, в размер на 5 000 EUR, второ, вреда, свързана с проявената от ООСД липса на експедитивност при разглеждането на искането за съдействие, в размер на 13 500 EUR, и трето, вреда, свързана с незаконосъобразните действия, предмет на двете основания за отмяна, която трябва се определи ex æquo et bono на 50 000 EUR, предвид затруднението ѝ да разбере причините за отхвърлянето на искането за съдействие и за поведението на ООСД, който не оставил у нея впечатлението, че действително се стреми да я защити предвид задължението му за съдействие.

111    Парламентът иска искането за обезщетение да се отхвърли.

112    Що се отнася до желанието на жалбоподателката да бъде придружена от адвоката си на изслушването пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС, Парламентът изтъква, че ролята на жалбоподателката в производството по административно разследване е да представи своята версия на фактите, за да даде възможност на този комитет да установи дали те съставляват психически тормоз, а не да участва в състезателно производство срещу предполагаемия извършител на тормоза. Всъщност АПС бил в позицията на обвинител пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС и обратно, членът на Парламента — в позиция, в която му се налага да се защитава. Следователно, като се има предвид, че предполагаемата жертва на психически тормоз разполага с по-ограничени процесуални права от обвиненото лице, жалбоподателката нямала основание да иска помощта на адвоката си на изслушването пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС. В това отношение обстоятелството, че вътрешните правила по проблемите на тормоза във връзка с АПС в частта, в която се посочва, че предполагаемото пострадало лице трябва да бъде изслушано само, са изменени едва на 6 юли 2015 г., не било релевантно, тъй като, от една страна, това изменение просто кодифицирало досегашната практика, и от друга страна, съгласно съдебната практика, произтичаща от решение от 16 декември 1976 г., Perinciolo/Съвет (124/75, EU:C:1976:186, т. 35—37), в хода на административно производство длъжностно лице или служител има основание да поиска съдействието на адвокат само при условие че това е изрично предвидено в приложимата правна уредба. Що се отнася до присъствието на юрисконсулта на Парламента на изслушването на жалбоподателката, от това не е имало никакви последици, тъй като статусът му бил само на наблюдател. Освен това присъствието му се обосновавало с целта да се следи за правилното провеждане на административното разследване в съответствие с разпоредбите на Правилника. От друга страна, това присъствие нямало за цел да се защитят интересите на X срещу тези на жалбоподателката, тъй като във всеки случай процедурата пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС няма характера на съдебно производство.

113    Що се отнася до продължителността на производството, Парламентът подчертава, че през шестнадесетте месеца, за които говори жалбоподателката, специалният консултативен комитет във връзка с АПС провел седем заседания, изслушал редица свидетели и разгледал представените пред него факти, което оправдавало подобен срок. По този повод Парламентът съобщава, че посоченият комитет е предал окончателния си доклад на 7 април 2016 г., като в същото време твърди, че обезщетението, отпуснато от ООСД в отговор на жалбата по административен ред, се отнася само до седеммесечния период между мотивираното решение и обжалваното решение. Във всеки случай Парламентът подчертава, че е имал нужда от време, за да създаде структура, която да може да разглежда ефективно случаи на тормоз, приписвани на членове на тази институция.

114    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика отмяната на незаконосъобразен акт, какъвто е обжалваното решение, сама по себе си представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са настъпили вследствие на този акт. Това няма да е така обаче, ако жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131 и от 16 май 2017 г., CW/Парламент, T‑742/16 RENV, непубликувано, EU:T:2017:338, т. 64).

115    Така, що се отнася до искането за обезщетение във връзка с нарушенията, които са предмет на първото основание, отмяната на обжалваното решение по принцип следва да представлява подходящо и достатъчно средство за поправяне на неимуществената вреда на жалбоподателката, произтичаща от установената от Общия съд незаконосъобразност. Въпреки това при определени специфични обстоятелства като тези, признати в точки 26—29 от решение от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия (C‑343/87, EU:C:1990:49), чувството за несправедливост и страданията, които може да бъдат причинени от необходимостта лицето да води досъдебно, а след това и съдебно производство, за да бъдат признати правата му, може да съставлява вреда, отделна от незаконосъобразността, която вече е поправена с отмяната на оспорвания акт (вж. в този смисъл решение от 29 април 2015 г., CC/Парламент, T‑457/13 P, EU:T:2015:240, т. 49—52). Впрочем в случая подобни специфични обстоятелства трябва да се признаят във връзка с отказа на Парламента да изпълни разпореденото от Общия съд действие за събиране на доказателства, тъй като подходът на ответника възпрепятства Общия съд да упражни пълния си съдебен контрол и засилва у жалбоподателката чувството за несправедливост и объркване, съставляващо неимуществена вреда, която не може да бъде поправена по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната на обжалваното решение въз основа на първото основание.

116    Що се отнася до претенциите за обезщетение, свързани с нарушенията, повдигнати в рамките на второто основание, те са преждевременни с оглед на обстоятелството, че на този етап Общият съд не може да се произнесе по изтъкнатите в подкрепа на това основание доводи, тъй като в изпълнение на настоящото решение ООСД ще трябва надлежно да изслуша жалбоподателката и евентуално да се произнесе отново по искането за съдействие.

117    Що се отнася до обстоятелството, че на изслушването си пред специалния консултативен комитет във връзка с АПС жалбоподателката не е получила разрешение да ползва помощта на своя адвокат, трябва да се констатира, че в нормативната уредба, която е приложима в рамките на Парламента, подобна възможност не е предвидена. Във всеки случай, както беше припомнено в точки 71—73 по-горе, изслушването пред този комитет не се вписва в рамките на състезателно производство, образувано срещу искащото съдействие лице на основание член 24 от Правилника. Следователно, макар да не е изключено ООСД да реши да предвиди възможността дадено лице, изслушвано в рамките на административно разследване, да ползва помощта на колега, представител на персонала или адвокат, жалбоподателката не може да се позове на принципа на равните процесуални възможности или на принципа на добра администрация, за да принуди ООСД да предвиди подобна възможност по отношение на изслушванията, организирани от специалния консултативен комитет във връзка с АПС. Освен това не изглежда X да е имала правото да ползва помощта на адвокат за собственото си изслушване. Що се отнася до обстоятелството, че юрисконсултът на Парламента е участвал като наблюдател в работата на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, включително по време на изслушванията, това обстоятелство не може да опорочи работата на този орган.

118    Относно състава на специалния консултативен комитет във връзка с АПС Съдът вече е постановил, що се отнася до общия консултативен комитет, че макар да не е предвидено пълно равенство между броя на членовете, определени от администрацията, и броя на членовете, определени от представителството на персонала, присъствието на медицинско лице на институцията в рамките на консултативния комитет, обстоятелството, че консултативният комитет „работи в условията на пълна самостоятелност, независимост и поверителност“, както и колегиалният характер на обсъжданията са достатъчни гаранции за безпристрастност и обективност на становището, което този консултативен комитет трябва да изготви и приеме, преди то да бъде предадено на ООСД (решение от 29 юни 2018 г., HF/Парламент, T‑218/17, обжалвано, EU:T:2018:393, т. 103, вж. също в този смисъл и по аналогия решения от 30 май 2002 г., Onidi/Комисия, T‑197/00, EU:T:2002:135, т. 132 и от 17 март 2015 г., AX/ЕЦБ, F‑73/13, EU:F:2015:9, т. 150).

119    Тези съображения важат mutatis mutandis за специалния консултативен комитет във връзка с АПС. Следователно жалбоподателката не може да претендира за по-голямо участие на медицинското лице в обсъжданията, нито да упреква ООСД, че в рамките на този комитет е представен от председателя на общия консултативен комитет.

120    Що се отнася до продължителността на производството по разглеждане на искането за съдействие, следва да се констатира, че Правилникът не предвижда нито специална процедура за разглеждане на такъв вид искания, включително когато подобно искане се отнася до твърдяно нарушение на член 12а от Правилника, нито конкретен срок. Същото се отнася и за вътрешните правила по проблемите на тормоза във връзка с АПС, макар те да предвиждат няколко етапа, предполагащи намесата на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, както и тази на председателя на Парламента. Така в тази област ООСД е длъжен да спазва принципа на разумния срок (вж. в този смисъл решение от 24 април 2017 г., HF/Парламент, T‑570/16, EU:T:2017:283, т. 59 и 62) и следователно съответната институция или орган на Съюза трябва при провеждането на административното разследване и последващото разглеждане на искането за съдействие да следи всяко действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното (решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 101). Освен това при преценката на разумния характер на срока за приключване на административното разследване и на разглеждането на искането за съдействие следва да се вземат предвид значението на спора за заинтересованото лице, сложността на случая, както и поведението на страните (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 10 юни 2016 г., HI/Комисия, F‑133/15, EU:F:2016:127, т. 113 и цитираната съдебна практика).

121    В разглеждания случай Общият съд констатира, че като цяло на специалния консултативен комитет във връзка с АПС му е отнело повече от четиринадесет месеца, за да приключи разследването, считано от датата на изслушването на жалбоподателката, т.е. 28 януари 2015 г., до датата, на която е приключил работата си, т.е. 7 април 2016 г. Впрочем от постановяването на решение CH/Парламент (F‑132/14, EU:F:2015:115) на 6 октомври 2015 г. минават повече от седем месеца, преди председателят на Парламента, след като се е запознал със заключението на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, да приеме на 18 май 2016 г. мотивираното решение. Освен това жалбоподателката е трябвало да чака почти осем месеца, преди в крайна сметка да бъде поканена, по нейно искане, да представи становище по това мотивирано решение, преди ООСД да се произнесе на свой ред по искането за съдействие.

122    Освен това предвид отказа на Парламента да изпълни разпореденото от Общия съд действие за събиране на доказателства последният не може да разбере как е протекла работата на специалния консултативен комитет във връзка с АПС, и по-специално какъв е броят на проведените заседания и изслушвания и обемът на заключението, което посоченият комитет е трябвало да изготви и приеме като колективен орган. Всъщност при липсата на убедителни доказателства Общият съд не може да се позове в това отношение само на твърденията на Парламента.

123    Накрая, що се отнася до посочените от Парламента трудности при провеждането на производството по разглеждане на искания за съдействие, отправени от АПС и отнасящи се до поведението на членове на тази институция, той не може надлежно да се позове на тези трудности, за да не изпълни задълженията си както по член 31 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2018 г., Curto/Парламент, T‑275/17, EU:T:2018:479, т. 85), така и по членове 12а и 24 от Правилника (вж. по аналогия решение от 5 февруари 2016 г., GV/ЕСВД, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 77) да осигури на своите длъжностни лица и служители условия на труд, които зачитат тяхното здраве, безопасност и достойнство, и следователно своевременно да предостави на тяхно разположение процедури, които да гарантират, че условията им на труд отговарят на тези изисквания. Освен това, тъй като член 12а от Правилника влиза в сила на 1 май 2004 г., а решение CH/Парламент (F‑129/12, EU:F:2013:203) е постановено на 12 декември 2013 г., Парламентът няма основание да поддържа, че са му били необходими толкова години, за да предвиди и създаде орган като специалния консултативен комитет във връзка с АПС. Освен това посоченият консултативен комитет е създаден на 14 април 2014 г., а изготвя становището си цели четиринадесет месеца след изслушването на жалбоподателката, X и CN.

124    В този смисъл Общият съд може само да констатира, че срокът за разглеждане на искането за съдействие е относително дълъг, без за това да има реално основание, както впрочем отчасти признава генералният секретар на Парламента в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба. Следователно с оглед на особеното значение на това производство за предполагаемо пострадало лице, както и на забавянето му в резултат на поведението на ООСД при неговото разглеждане, Общият съд единствено може да констатира нарушение на принципа на разумния срок.

125    Предвид тези обстоятелства, нанесли на жалбоподателката неимуществена вреда, която на този етап е поправена от ООСД само до размер на 1 500 EUR, и предвид обстоятелството, което жалбоподателката изтъква в становището си от 10 юли 2018 г., че отказът на Парламента да изпълни разпореденото от Общия съд действие за събиране на доказателства, утежнява тази неимуществена вреда, Общият съд, като оценява ex æquo et bono всички претърпени от жалбоподателката неимуществени вреди, счита, че сумата от 8 500 EUR представлява подходящо обезщетение за частта от неимуществената вреда, която е отделна от незаконосъобразността, установена в рамките на първото основание, и която не би била поправена по подходящ начин и напълно с отмяната на обжалваното решение.

 По съдебните разноски

126    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

127    Доколкото се счита, че Парламентът е загубил делото в основната част от искания си, следва да се постанови, че той трябва да понесе собствените си съдебни разноски, и да бъде осъден да понесе съдебните разноски, направени от жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейския парламент от 20 март 2017 г., с което органът, оправомощен да сключва договорите за назначаване от името на тази институция, отхвърля искането за съдействие, подадено от CH на 22 декември 2011 г.

2)      Осъжда Парламента да изплати на СН сумата от 8 500 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Осъжда Парламента да заплати съдебните разноски.

Pelikánová Nihoul Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 декември 2018 година.

Секретар Председател

E. Coulon

*      Език на производството: френски.