Language of document : ECLI:EU:C:2011:259

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА J. KOKOTT

представено на 14 април 2011 година(1)

Дело C‑186/10

Tural Oguz

срещу

Secretary of State for the Home Department

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal of England and Wales (Обединено кралство)

„Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол — Клауза „standstill“ — Действие — Забрана за държавите членки да въвеждат нови ограничения относно допускането на турски граждани на тяхната територия с оглед на упражняване на свободата на установяване — Злоупотреба с право“





I –  Въведение

1.        Настоящият случай се отнася до член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция. В тази разпоредба се съдържа клауза „standstill“, забраняваща на страните по Споразумението да въвеждат нови ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги след 1 януари 1973 г.

2.        През 2008 г. жалбоподателят в главното производство подава молба в Обединеното кралство, с която иска да му бъде разрешено да започне да упражнява дейност като самостоятелно заето лице. В това отношение жалбоподателят изтъква като основание не действащите към съответния момент правни разпоредби, а по-благоприятните такива — в сила към 1973 г. Като се позовават на принципа за злоупотреба с право, компетентните органи му отказват възможността да се ползва от клаузата „standstill“, тъй като преди подаване на молбата за издаване на разрешението за започване на дейност като самостоятелно заето лице нарушава едно от условията по разрешението му за пребиваване.

3.        Тъй като Съдът вече се е произнасял по съдържанието и обхвата на клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол(2), конкретният случай предоставя възможност да се уточни кога може да се забрани позоваването на клаузата „standstill“.

II –  Правна уредба

 А – Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция

4.        На 12 септември 1963 г. в Анкара Република Турция, от една страна, и Европейската икономическа общност и нейните държави членки, от друга страна, подписват Споразумението за асоцииране. Това споразумение е утвърдено с Решение на Съвета от 23 декември 1963 година за сключването на споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (64/732/ЕИО)(3). Съгласно член 2, параграф 1 от Споразумението за асоцииране последното има за цел да подпомага постоянното и балансирано укрепване на търговските и икономическите отношения между договарящите страни, включително в областта на работната сила, посредством поетапното осъществяване на свободното движение на работниците, както и посредством отстраняване на ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, с оглед на подобряване на жизнения стандарт на турския народ и улесняване впоследствие на присъединяването на Република Турция към Общността(4).

5.        Допълнителният протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година(5), съгласно член 62 от него, е неразделна част от Споразумението за асоцииране, като в член 1 от този допълнителен протокол се определят условията, правилата и графикът за прилагане на посочения в член 4 от споменатото споразумение преходен период. Допълнителният протокол съдържа дял II (озаглавен „Свободно движение на хора и услуги“, глава II от който се отнася до „право на установяване, услуги и транспорт“. [неофициален превод]

6.        Член 41 от Допълнителния протокол, който се намира в глава II от посочения дял II, има следното съдържание:

„1) Договарящите страни ще се въздържат от въвеждане помежду си на нови ограничения, свързани със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

2) […].“ [неофициален превод]

 Б – Национално право

7.        Приложимите към 1 януари 1973 г. в Обединеното кралство условия относно продължаването на разрешението за пребиваване се съдържат в Statement of Immigration Rules for Control after Entry (House of Commons paper 510, Правила в областта на имиграцията относно контрола след влизане на територията на страната).

8.        През годините, следващи тяхното приемане, правилата в областта на имиграцията са изменяни и заменяни многократно. Правилата в областта на имиграцията, в сила към 21 октомври 2008 г. — датата на постановяване на решението на ответника в главното производство, с което той отказва на жалбоподателя продължаване на разрешението за работа — се съдържат в House of Commons Paper 395 (HC 395).

9.        Запитващата юрисдикция посочва, а по този въпрос не се спори и между страните, че действащите през 2008 г. в Обединеното кралство правила в областта на имиграцията относно правото на установяване в тази държава членка след започване на дейност като самостоятелно заето лице съдържат по-строги изисквания, отколкото съответните правила в сила към 1 януари 1973 г.

10.      Една от страните в производството(6) посочва, без това да бъде оспорено от останалите страни, че е налице съществено различие, изразяващо се в обстоятелството, че за разлика от правилата, уреждащи издаването на разрешение за упражняване на дейност като самостоятелно заето лице през 1973 г., новите правила задължават чужденците да предоставят доказателства, че разполагат с парични средства в размер на 200 000 GBP(7).

III –  Факти и главно производство

11.      Г‑н Oguz (наричан по-нататък „жалбоподателят в главното производство“ или „жалбоподателят“) пристига в Обединеното кралство през октомври 2000 г. с разрешение за влизане на територията на страната като студент. Впоследствие компетентните органи продължават многократно разрешението му за пребиваване като студент. Всеки път разрешението за пребиваване се обвързва от условието, по-специално че жалбоподателят може да започне дейност като самостоятелно заето лице единствено с разрешението на Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи).

12.      С разрешение на компетентните органи жалбоподателят първоначално работи като наето по трудов договор лице. През ноември 2006 г. обаче работодателят прекратява едностранно трудовия му договор поради производствени причини. Опитите на жалбоподателя да намери друга работа по трудов договор остават без резултат.

13.      Вследствие на това на 20 март 2008 г. жалбоподателят подава молба за продължаване на разрешението му за пребиваване в Обединеното кралство в качеството му на самостоятелно заето лице. В това отношение се позовава на правилата в областта на емиграцията(8), в сила към 1 януари 1973 г. в Обединеното кралство, които според запитващата юрисдикция са по-благоприятни, отколкото действащите през 2008 г. правила в областта на емиграцията. За да обоснове приложимостта на правилата от 1973 г., жалбоподателят се позовава на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол.

14.      Жалбоподателят започва дейността си като самостоятелно заето лице още през февруари 2008 г. и я упражнява на практика от следващия месец. Следователно към момента на подаване на съответната молба жалбоподателят упражнява дейност като самостоятелно заето лице вече в продължение на няколко седмици, като така нарушава условието, с което е обвързано разрешението му за пребиваване. Жалбоподателят обосновава последното, като посочва, че смята, че има право да създаде свое предприятие, след като веднъж е подготвил и подал молба за издаване на разрешение за пребиваване като самостоятелно заето лице.

15.      На 11 август 2008 г. жалбоподателят прекъсва дейността си като самостоятелно заето лице и уведомява компетентните органи, че ще възобнови упражняването ѝ едва след като бъде постановено решение по неговата молба.

16.      Secretary of State for the Home Department (наричан по-нататък също и „ответникът по главното производство“) отхвърля молбата на жалбоподателя. Мотивира отказа си, като посочва, че като е създал свое предприятие, жалбоподателят е нарушил условието по издаденото му по-рано разрешение за пребиваване. Поради това следвало да му бъде отказана възможността да се ползва от предимството на клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол. На основание действащите правила в областта на имиграцията молбата на жалбоподателя следвало да се отхвърли. Освен това се съкращавал срокът на настоящото му разрешение за пребиваване, което било издадено на жалбоподателя в качеството му на притежател на разрешение за работа, тъй като повече не отговарял на предвидените условия в това разрешение за пребиваване.

17.      Жалбоподателят оспорва това решение за отказ пред Asylum and Immigration Tribunal(9) с жалба от 4 ноември 2008 г. Жалбата е отхвърлена. В мотивите си съдът установява, че жалбоподателят не извършва в действителност измамни действия. Въпреки това, като е създал свое предприятие, след като е започнал и е упражнявал дейност като самостоятелно заето лице, той е нарушил условията на разрешението си за пребиваване, поради което нямал право да се позовава на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол.

18.      Жалбоподателят подава молба, с която иска с определение да бъде допуснато преразглеждане на това съдебно решение(10). С решение от 26 юни 2009 г. Senior Immigration Judge Ward(11) приема, че с обжалваното съдебно решение относно отхвърлянето на подадената жалба не са допуснати грешки при прилагането на правото и това съдебно решение следва да бъде потвърдено.

19.      Понастоящем спорът е висящ пред въззивната инстанция — Court of Appeal of England & Wales(12), запитващата юрисдикция. Този съд допуска Centre for Advice on Individual Rights in Europe (наричан по-нататък „AIRE Centre“) да встъпи в главното производство по делото.

IV –  Преюдициално запитване и производство пред Съда

20.      С определение от 23 март 2010 г. Court of Appeal решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Има ли право да се ползва от предимството в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция турски гражданин, чието разрешение за пребиваване в Обединеното кралство е обвързано с условие, забраняващо му да упражнява дейност като самостоятелно заето лице, който турски гражданин — в нарушение на това условие — започне дейност като самостоятелно заето лице и на основание на вече създаденото от него предприятие впоследствие подаде молба до съответните национални органи за продължаване на разрешението му за пребиваване?“.

21.      В производството пред Съда освен г‑н Oguz и AIRE Centre писмени и устни становища представят правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия.

V –  Анализ

22.      Настоящото дело се отнася до тълкуването на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране ЕИП/Турция. В тази разпоредба се предвижда, че договарящите страни се въздържат от въвеждане помежду си на нови ограничения, свързани със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

23.      Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол следователно представлява пречка за съответната държава членка да приема нови мерки, имащи за предмет или като последица да подчинят установяването и съответно пребиваването на турски гражданин на територията на тази държава на условия, които са по-ограничителни в сравнение с приложимите при влизането в сила на Допълнителния протокол по отношение на засегнатата държава членка , т.е. към 1 януари 1973 г.(13).

24.      Съдът приема по същество например, че е налице „ново ограничение“ по смисъла на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, когато се въвежда задължение за притежаване на виза, за да може да се упражнява дейност във връзка с предоставянето на определени услуги — изискване, което не е налице в периода преди влизането в сила на Допълнителния протокол(14).

25.      Съдът вече е посочвал, че от текста на член 41, параграф 1 следва, че в тази разпоредба с ясни, точни и безусловни думи се посочва недвусмислено клауза „standstill“, която забранява на страните по Споразумението да въвеждат нови ограничения на правото на установяване след влизането в сила на Допълнителния протокол. От текста, смисъла и целта на Споразумението за асоцииране Съдът достига до заключението, че член 41, параграф 1 има непосредствено действие в държавите членки(15).

26.      Следователно турските граждани могат да се позовават непосредствено на член 41, параграф 1 пред органите на държавите членки.

27.      В настоящия случай запитващата юрисдикция иска да установи дали държава членка може да откаже на турски гражданин, нарушил условие от разрешението му за пребиваване, да се позове на клаузата „stanstill“ в член 41 от Допълнителния протокол. Ответникът по главното производство, както и правителството на Обединеното кралство приемат, че позоваването на клаузата „stanstill“ в подобен случай би представлявало злоупотреба с право, поради което тази възможност следвало да се откаже. Запитващата юрисдикция изрично изключва измамно поведение от страна на жалбоподателя.

28.      Смятам, както посочвам по-нататък, че клаузата „stanstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол не може да послужи като основание да се забрани позоваването на нея поради злоупотреба с право. Напротив, на въпроса за евентуалната злоупотреба с право следва да се търси отговор, доколкото е необходимо, в контекста на прилагането на съответното национално право.

29.      Забраната за злоупотреба с право е общ принцип на правото на Съюза(16). От постоянната съдебна практика е видно, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и че националните юрисдикции могат във всеки отделен случай, въз основа на обективни доказателства, да отчитат представляващото злоупотреба поведение на засегнатите лица, за да им откажат, ако е необходимо, да приложат разпоредбите на правото на Съюза(17).

30.      В Решение по дело Emsland-Stärke, във връзка с парични помощи в сектора на селското стопанство, Съдът уточнява критериите за проверката за наличие на злоупотреба. В това решение Съдът приема, че за да се установи наличието на злоупотреба, е необходимо, от една страна, от съвкупността от обективни елементи да е видно, че въпреки формалното спазване на предвидените от правната уредба на Съюза условия, преследваната от нея цел не е била постигната(18). От друга страна, е необходимо да е налице субективен елемент, състоящ се в намерението да се получи предимство от общностната правна уредба, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване(19).

31.      Както Съдът вече е подчертавал, клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 действа не като материалноправна норма, като обезсилва релевантното материално право, което да замести, а представлява „на практика норма с квазипроцесуален характер“, която предписва ratione temporis кои са разпоредбите от правната уредба на държава членка, с оглед на които следва да се преценява положението на турски гражданин, желаещ да се ползва от свободата на установяване в тази държава членка(20).

32.      За разглежданата в настоящия случай клауза „standstill“ следователно е характерно, че не предоставя каквото и да е материално право. От тази разпоредба не се поражда непосредствено нито право на установяване, нито право на пребиваване(21). С нея единствено се уточнява кои разпоредби от националното право са приложими, и по-специално — не се прилагат онези разпоредби, които са по-неблагоприятни от действащите към 1 януари 1973 г.

33.      Смятам, че именно поради своето естество клаузата „standstill“ по принцип не може да послужи като основание да се забрани позоваването на нея поради злоупотреба с право.

34.      В действителност в член 41 приложимостта на тази разпоредба не се поставя в зависимост от каквито и да са условия. Напротив, тази разпоредба е безусловно приложима. Както подчертава Съдът, член 41, параграф 1 налага пълна забрана за националните власти да създават нови пречки за упражняване на тази свобода посредством въвеждане на по-тежки от съществуващите към даден момент условия(22).

35.      Клаузата „standstill“ определя единствено кое национално право се прилага. Обстоятелството дали националното право предоставя право на установяване и на произтичащото от него право на пребиваване, следва да се прецени единствено въз основа на разпоредбите от това национално право.

36.      Ако член 41 налага пълна забрана, за чието нарушаване не трябва да са изпълнени определени изисквания, трудно може да се приеме, че е налице ситуация, в която се извършва злоупотреба с право по отношение на тази разпоредба. Тъй като по отношение на приложимостта ѝ не се поставят никакви условия, такива не могат да възникнат и по изкуствен начин вследствие на злоупотреба с право.

37.      Ответникът в главното производство и правителството на Обединеното кралство посочват, че следва да се откаже възможността на жалбоподателя да се позовава на клаузата „standstill“, тъй като едва след като започва дейност като самостоятелно заето лице, без да разполага с предварително издадено разрешение за това, като по този начин нарушава условията по разрешението си за пребиваване, жалбоподателят изпълнява материалноправните изисквания на правилата в областта на имиграцията от 1973 г., които изисквания в противен случай той не би бил в състояние да изпълни.

38.      От последното е видно, че евентуалната злоупотреба с право от страна на жалбоподателя засяга материалноправните изисквания на националните правила в областта на имиграцията, а не клаузата „standstill“. Следователно въпросът за злоупотребата с право основателно се насочва към материалното национално право. Във връзка с това самият жалбоподател посочва, че съгласно правилата в областта на имиграцията от 1973 г. компетентните органи могат да вземат предвид представляващото злоупотреба поведение на съответния молител(23). В съдебното заседание правителството на Обединеното кралство също потвърждава пред Съда, че е налице такава възможност.

39.      Като междинен извод следователно трябва да се приеме, че институтът на злоупотребата с право е неприложим към член 41, параграф 1 поради абсолютния характер на тази разпоредба и тъй като тя не поставя никакви материалноправни изисквания, а единствено определя приложимото право.

40.      Този извод се потвърждава след кратък преглед на случаите, в които Съдът приема, че е налице злоупотреба с право по отношение на разпоредбите от Споразумението за асоцииране.

41.      В това отношение, като се позовава на принципа за злоупотребата с право, Съдът изключва възможността периодите на заетост, които турски гражданин е могъл да осъществи само благодарение на представляващо измама поведение, за което е осъден, да могат да бъдат разглеждани като легални за целите на прилагането на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80(24), тъй като в действителност заинтересованото лице не е отговаряло на предвидените в тази разпоредба условия и поради това не се е ползвало законно от права по същата разпоредба(25). Като допълнителен пример за възможен случай на злоупотреба с право Съдът посочва фиктивен брак, сключен единствено за да се ползват с цел злоупотреба облаги, предвидени в правото относно асоциирането(26).

42.      За разлика от клаузата „standstill“ в член 41, която не съдържа конкретно материално право, самите разпоредби на приложимите към разгледаните случаи членове 6 и 7 от Решение № 1/80 предоставят определени материални права, и по-специално право на достъп до заетост, съответно право на пребиваване. Поради това обстоятелство в тези случаи е възможно и да се извърши позоваване на принципа за злоупотреба с право.

43.      По-нататък следва да се разгледа в допълнение и едно от съображенията на Съда в Решение по дело Tum и Dari, към което препраща запитващата юрисдикция. Съдът изтъква следното: „до този момент пред Съда не е представено никакво конкретно доказателство, което да позволи да се направи предположение, че жалбоподателите в главните производства са се позовали на приложението на клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, с единствената цел да злоупотребят с ползването на предвидените от общностното право предимства(27)“.

44.      От посоченото съображение може да се направи извод, че Съдът приема, че въпреки всичко са възможни случаи, в които въпросът за прилагането на принципа за злоупотребата с право да се поставя също и във връзка с клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1.

45.      Дори обаче проверката за наличие на злоупотреба с право да се приложи и в ситуации като настоящата, в подобен случай не би могло да се приеме, че е налице злоупотреба с право.

46.      Всъщност решаващият критерий, за да се приеме, че е налице злоупотреба с право, е да се установи дали определено лице се позовава на конкретна разпоредба от правото на Съюза, за да злоупотреби с ползването на определени предимства, които са явно несъвместими с целите на тази разпоредба(28).

47.      Смисълът и целта на клаузата „standstill“ е чрез нея да се осигури постепенното въвеждане на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, като се забранява на националните власти да създават нови пречки за посочените свободи, за да не се затруднява постепенното осъществяване на тези свободи между държавите членки и Република Турция(29).

48.      Както вече беше посочено, клаузата „standstill“ налага „пълна забрана“(30) за националните власти да създават нови пречки за упражняване на тази свобода посредством въвеждането на по-тежки от съществуващите към даден момент условия. Следователно преследваната с тази клауза цел е между страните по Споразумението по принцип да се прилагат единствено по-благоприятните условия.

49.      Обстоятелството, че и турски гражданин, който е нарушил определено условие по издаденото му по-рано разрешение за пребиваване, може да се позовава на тази клауза, не е несъвместимо с посочената цел.

50.      По същия начин и по посоченото дело Tum и Dari, както и по подобното на него дело Savas, Съдът всъщност не изхожда от обстоятелството, че е налице злоупотреба с право.

51.      По дело Tum и Dari на клаузата „standstill“ се позовават две лица, които пребивават в съответната държава членка, като нарушават наложената им принудителна административна мярка „експулсиране“, след като молбите им за предоставяне на убежище са отхвърлени. В решенията по посочените дела Съдът изрично отхвърля аргумента, че турските граждани могат да се позовават на клаузата „standstill“ единствено ако законно са влезли в съответната държава членка(31). По дело Savas заинтересованото лице нарушава националните разпоредби относно имиграцията, тъй като се позовава на клаузата „standstill“. Съдът обаче не разглежда това обстоятелство като основание да се откаже на заинтересованото лице да се позовава на клаузата „standstill“(32).

52.      Следователно в резултат на това не може да се стигне до различна преценка в случай като разглеждания в главното производство, в който позоваващото се на клаузата „standstill“ лице — за разлика от обстоятелствата по делата, по които Съдът вече се е произнесъл — разполага дори с разрешение за пребиваване и нарушава само едно от неговите условия. Накрая жалбоподателят в главното производство не е влязъл незаконно на територията на Обединеното кралство, а разполага с разрешение за влизане и дори с разрешение за работа, независимо че няма право да осъществява дейност като самостоятелно заето лице. Като започва да осъществява дейност като самостоятелно заето лице, която скоро след това също и прекъсва, жалбоподателят нарушава едно от условията на разрешението си за пребиваване.

53.      По-нататък следва да се разгледа още и Решение на Съда по дело Кондова(33). Както ответникът в главното производство, така и правителството на Обединеното кралство се позовават на посоченото решение.

54.      В това дело се разглежда Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна(34).

55.      Съдът приема във връзка с това, че в обхвата на закрилата по Европейското споразумение не попада български гражданин, който има намерение да работи в друга държава членка като наето лице или да осъществява в тази държава членка дейност като самостоятелно заето лице и който избягва съответните проверки на националните органи, като декларира с измамна цел, че влиза в съответната държава членка, за да работи като сезонен работник(35).

56.      Ако по-специално беше позволено на българските граждани по всяко време да подават молби за установяване в приемащата държава членка, без да се взема предвид по-рано извършените от тях нарушения на съответните правни разпоредби в областта на имиграцията, последицата би била, на първо място, обстоятелството, че тези лица биха могли да пребивават незаконно на територията на приемащата държава членка и да се подчиняват на националните разпоредби за осъществяване на контрол едва когато са изпълнени предвидените в последните материалноправни изисквания(36).

57.      В настоящия случай ответникът в главното производство и правителството на Обединеното кралство изтъкват това съображение на Съда, за да откажат на жалбоподателя възможността да се позовава на клаузата „standstill“. С цел да обосноват наличието на сходство между двете дела, тези страни посочват вече изложения аргумент, че жалбоподателят изпълнявал материалноправните изисквания на правилата в областта на имиграцията от 1973 г. в резултат на нарушението на условието, с което е обвързано разрешението му за пребиваване.

58.      Изводите в разглежданото решение на Съда обаче не могат да се приложат към настоящия случай. Всъщност, за разлика от член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението ЕИО—Турция, с релевантното по делото Кондова Европейско споразумение се предоставя право на установяване. В член 45 от Европейското споразумение се постановява, че българските граждани и гражданите на държавите членки се подлагат на равно третиране. Единствено регламентирането на условията във връзка с първоначалното влизане на територията на държавите членки е от тяхната компетентност съгласно член 59 от Европейското споразумение. Ето защо не е изненадващо, че в Решението по дело Кондова, към което се прилага споразумение, предоставящо конкретно материално право, Съдът потвърждава, че е възможно да се откаже позоваване на това материално право поради злоупотреба с право.

59.      Изводът, до който се достига по дело Кондова, обаче, не може да се приложи към клауза „standstill“, като съдържащата се в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол. Както вече беше посочено, клаузата „standstill“ не предоставя материално право нито на установяване, нито на равно третиране с гражданите на съответната държава членка, а единствено определя кое е приложимото национално право.

60.      В заключение следва да се приеме, че клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол не може да послужи като основание да се забрани позоваване на нея поради злоупотреба с право. Напротив, на въпроса за евентуалната злоупотреба с право следва да се търси отговор, доколкото е необходимо, в контекста на прилагането на съответното национално право. Според изложеното от страните в производството националното право също предвижда възможност да се вземе предвид подобно обстоятелство.

61.      Накрая следва накратко да се обсъди още един аспект от изложението на жалбоподателя. В представеното становище последният посочва, че е налице писмена инструкция на Secretary of State до неговите служители, обработващи постъпилите преписки(37), съгласно която съответните органи могат да разрешат на турски гражданин да започне да осъществява дейност като самостоятелно заето лице, ако вече притежава разрешение за пребиваване и подаде молба за продължаване на срока на пребиваването му в качеството му на самостоятелно заето лице. Жалбоподателят посочва, че Secretary of State следователно е въвел определена административна практика да не се взима предвид евентуалното нарушение на задължението да бъде получено предварително разрешение, преди да се започне дейност като самостоятелно заето лице.

62.      Една такава ситуация би поставила интересния въпрос в каква степен евентуалното отклоняване от междувременно въведената по-благоприятна административна практика(38) само по себе си би могло да представлява нарушение на клаузата „standstill“. Накрая неотдавна Съдът приема, че с отмяната на по-благоприятната разпоредба, приета след посочената в клаузата „standstill“ дата, се нарушава съдържащата се в тази клауза „standstill“ забрана за въвеждане на „нови ограничения“, дори и ако в резултат на новата правна уредба не се създава по-неблагоприятно положение от съществуващото към предвидената в клаузата „standstill“ дата(39). Тъй като обаче запитващата юрисдикция не поставя въпрос по отношение на този проблем, той не се обсъжда от страните, а и от акта за преюдициално запитване не следва да са налице елементите на разгледаната фактическа ситуация, в конкретния случай не може да се допусне изчерпателен анализ в това отношение.

VI –  Заключение

63.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Court of Appeal of England and Wales, по следния начин:

Tурски гражданин, чието разрешение за пребиваване в Обединеното кралство е обвързано с условие, забраняващо му да упражнява дейност като самостоятелно заето лице, който турски гражданин — в нарушение на това условие — започне дейност като самостоятелно заето лице и на основание на вече създаденото от него предприятие подаде впоследствие молба до съответните национални органи за продължаване на разрешението му за пребиваване, има право да се позовава клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция.


1 – Език на оригиналния текст: немски.


2 – Вж. по-специално Решение от 11 май 2000 г. по дело Savas (C‑37/98, Recueil, стр. I‑2927) и Решение от 20 септември 2007 г. по дело Tum и Dari (C‑16/05, Сборник, стр. I‑7415).


3 – ОВ L 64, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11 том 1, стр. 10, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“.


4 –      Четвърто съображение от преамбюла и член 28 от Споразумението за асоцииране.


5 –      ОВ L 293, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37.


6 –      Centre for Advice on Individual Rights in Europe, вж. точка 19 от настоящото заключение.


7 –      Като препращат към Statement of Changes to Immigration Rules (HC395), изменени, параграф 245L(b) и приложение A, параграф 35.


8 – House of Commons Paper 510.


9 – Съд по дела в областта на убежището и имиграцията.


10 – Order for reconsideration.


11 – Старши съдия в съда по дела в областта на убежището и имиграцията.


12 – Апелативен съд на Англия и Уелс.


13 – Решение по дело Savas (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 69), Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C‑317/01 и C‑369/01, Recueil, стр. I‑12301, точка 66), както и Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 49).


14 – Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Soysal и Savatli (C‑228/06, Сборник, стр. I‑1031, точка 57).


15 –      Решение по дело Savas (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 49), където се препраща към практиката на Съда по-специално относно клаузата „stanstill“ в член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 г., Решение от 20 септември 1990 г. по дело Sevince (C‑192/89, Recueil, стр. I‑3461, точки 18 и 26).


16 –      Вж. също заключението на генералния адвокат Sharpston от 8 юли 2010 г. по дело Bozkurt (C‑303/08, все още непубликувано в Сборника, точка 37), както и заключението на генералния адвокат Maduro от 7 април 2005 г. по дело Halifax (C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609, точка 63), в които се отразяват двата главни аспекта, в които Съдът изследва понятието „злоупотреба“.


17 –      Вж. по-специално Решение от 9 март 1999 г. по дело Centros (C‑212/97, Recueil, стр. I‑1459, точка 25), Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др. (C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609, точка 68) и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Bozkurt (C‑303/08, все още непубликувано в Сборника, точка 47).


18 –      Решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stärke (C‑110/99, Recueil, стр. I‑11569, точка 52).


19 – Решение по дело Emsland-Stärke (посочено по-горе в бележка под линия 18, точка 53).


20 – Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 55).


21 – Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 52).


22 – Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 61).


23 – Във връзка в това жалбоподателят препраща към параграф 4 от тези правила.


24 – Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране от 19 септември 1980 г. относно развитието на асоциирането.


25 – Вж. Решение от 5 юни 1997 г. по дело Kol (C‑285/95, Recueil, стр. I‑3069, точки 26 и 27).


26 – Решение по дело Bozkurt (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 50).


27 – Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 66).


28 – Вж. във връзка с това също и заключението на генералния адвокат Sharpston по дело Bozkurt (посочено по-горе в бележка под линия 16, точка 39), както и заключението на генералния адвокат Tizzano от 18 май 2004 г. по дело Zhu и Chen (C‑200/02, Recueil, стр. I‑9925, точка 115).


29 – Решение по дело Abatay и др. (C‑317/01 и C‑369/01, Recueil, I‑12301, точка 72), вж. в същия смисъл и Решение от 9 декември 2010 г. по дело Toprak (C‑300/09 и C‑301/09, все още непубликувано в Сборника, точка 52).


30 –      Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 61).


31 –      Решение по дело Tum и Dari (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 59).


32 –      Решение по дело Savas (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 70).


33 –      Решение от 27 септември 2001 г. по дело Кондова (C‑235/99, Recueil, стр. I‑6427).


34 – Споразумение, сключено от името на Общността и одобрено с Решение 94/908/ЕО, ЕОВС, Евратом на Съвета и Комисията от 19 декември 1994 г., ОВ L 358, стр. 1, наричано по-нататък „Европейското споразумение“).


35 – Решение по дело Кондова (посочено по-горе в бележка под линия 33, точка 80). Съдът препраща в това отношение по аналогия към случай на заобикаляне на националното право от страна на граждани на Общността, които злоупотребяват с правото си да се позовават на общностното право. Решение от 9 март 1999 г. по дело Centros (C‑212/97, Recueil, стр. I‑1459, точка 24 и цитираната там съдебна практика).


36 – Решение по дело Кондова (посочено по-горе в бележка под линия 33, точка 77).


37 – Published Guidance of the Secretary of State to his caseworkers.


38 – Доколкото би могло да се допусне, че е налице такава административна практика в конкретния случай.


39 – Вж. Решение по дело Toprak (посочено по-горе в бележка под линия 29 — по отношение на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране).