Дело C‑570/20
Наказателно производство
срещу
BV
(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция)
Решение на Съда (първи състав) от 5 май 2022 година
„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Данъчна измама чрез укриване на дължимия данък — Санкции — Национално законодателство, което предвижда административна и наказателна санкция за едно и също деяние — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 49 — Член 50 — Принцип ne bis in idem — Член 52, параграф 1 — Ограничаване на принципа ne bis in idem — Изискване да се предвидят ясни и точни правила — Възможност за вземане предвид на тълкуването на националното законодателство от националните съдилища — Необходимост да се предвидят правила, гарантиращи пропорционалността на съвкупността от наложени санкции — Санкции от различно естество“
1. Основни права — Принцип ne bis in idem — Условия за прилагане — Наличие на едно и също престъпление — Критерий за преценка — Идентичност на фактите — Ограничаване на прилагането на принципа — Обосноваване — Условия — Спазване на принципите на законоустановеност и пропорционалност на престъпленията и наказанията — Обхват
(член 49, параграфи 1 и 3, член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 28—36, 38—44 и 50—52)
2. Основни права — Принцип ne bis in idem — Кумулиране на наказателноправни и административни санкции за едно и също противоправно деяние — Данъчна измама — Национална правна уредба, предвиждаща ограничаване на кумулирането само до най-тежките случаи — Ограничаване, което произтича единствено от установената съдебна практика — Допустимост — Условия — Разумно предвидимо кумулиране — Необходимост от предвиждане на правила, гарантиращи пропорционалността на всички наложени санкции, включително при налагане на санкции от различно естество
(член 50 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 55 и диспозитива)
Резюме
BV, физическо лице, установено за данъчни цели във Франция, упражнява професията експерт-счетоводител като едноличен търговец до 14 юни 2011 г. В това си качество той е бил на общо основание данъчнозадължено лице по данъка за добавената стойност (ДДС) (обикновен режим на облагане). След извършване на счетоводни проверки данъчната администрация изпраща до procureur de la République d’Annecy (Прокуратурата в Анси, Франция) сигнал срещу него, в който се твърди по-конкретно че посредством неверни счетоводни документи и нередности в декларирането е укрил ДДС в размер на 82 507 EUR. Изправен пред Tribunal correctionnel d’Annecy (Наказателен съд Анси, Франция), за да бъде съден за престъпления, свързани с данъчна измама, BV е осъден на 12 месеца лишаване от свобода, като е постановено и публикуване на присъдата на негови разноски.
BV обжалва тази присъда, като изтъква, че осъждането му е в разрез с принципа, че никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона (ne bis in idem), гарантиран в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз(1). Той счита, че срещу него вече е било проведено ревизионно производство за същите деяния, в резултат на което са му наложени окончателни данъчни санкции в размер на 40 % от укритите данъци. Пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), запитващата юрисдикция по настоящото дело, BV поддържа, че разглежданата по главното производство национална правна уредба не отговаря на изискването за яснота и предвидимост, което трябва да се спазва при кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер. Освен това той счита, че посочената правна уредба не предвижда правила, позволяващи да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции не надвишава тежестта на установеното престъпление.
Тази юрисдикция отбелязва, че в изпълнение на тълкувателните резерви, предвидени в практиката на Конституционния съвет(2), френската правна уредба ограничава наказателното преследване до престъпленията с определена тежест, за които националният законодател е предвидил освен наказание глоба, и наказание лишаване от свобода. По-нататък, тя подчертава, че възможността за кумулиране на санкции е ограничена от невъзможността да се надвишава най-високия размер на една от предвидените санкции. Това ограничаване обаче се отнася само за санкции от едно и също естество, а именно имуществените санкции, така че то не се прилага в хипотезата на кумулиране на данъчни имуществени санкции и наказание лишаване от свобода.
Сезирана с настоящото дело, запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни дали разглежданата правна уредба, така както е тълкувана от националните юрисдикции, отговаря на предвиденото в правото на Съюза изискване за яснота и предвидимост на обстоятелствата, при които поради укриване на данни при деклариране на дължимия ДДС може да се стигне до кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, и дали посочената правна уредба отговаря на изискването за необходимост и пропорционалност на кумулирането на такива санкции.
В решението си Съдът постановява, че основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, при прочита му във връзка с член 52, параграф 1 от нея(3), допуска ограничаването на кумулирането на производства и санкции с наказателноправен характер при измамно укриване или пропуски при декларирането в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС), предвидено в национална правна уредба само за най-тежките случаи, да произтича единствено от установената съдебна практика, стига към момента на извършване на престъплението да е разумно предвидимо, че то може да бъде предмет на кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер. За сметка на това посочените членове от Хартата не допускат национална правна уредба, която в случаите на кумулиране на имуществена санкция и наказание лишаване от свобода не гарантира посредством ясни и точни правила — при необходимост, съобразно тълкуването, дадено им от националните съдилища — че общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на установеното престъпление.
Съображения на Съда
Съдът припомня най-напред, че според постоянната съдебна практика Хартата, и по-специално принципът ne bis in idem, предвиден в член 50 от нея, се прилага по отношение на административните наказания, наложени от националните данъчни органи, и на наказателните производства, образувани за престъпления в областта на ДДС. В това отношение Съдът констатира, че в случая кумулирането на производства, състоящи се в наказателно производство и окончателна административна санкция от наказателноправно естество, представлява ограничение на основното право, закрепено с този принцип.
Тогава Съдът проверява дали това ограничение на въпросното основно право може да бъде обосновано. Той констатира, че в случая възможността за кумулиране на производства и санкции с наказателноправен характер, както и на административни производства и административни санкции с наказателноправен характер, е предвидена в закона. В този контекст принципът на пропорционалност изисква този закон да е стриктно необходим, като предвижда достатъчно ясни и точни правила, позволяващи на правния субект да предвиди правните последици от своето поведение.
Освен това всяка разпоредба, която разрешава двойно наказване, трябва да спазва изискванията, свързани с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, гарантиран в член 49, параграф 1 от Хартата, за да се избегне възможността репресивната тежест, която е следствие от кумулирането на санкции с наказателноправен характер, да надхвърли предвидената в закона за престъпно деяние. При това положение този принцип е съвместим с факта, че условията, които се изискват за кумулирането на производства и санкции с наказателноправен характер, не произтичат изключително от законодателни разпоредби, а и от тълкуването им от националните съдилища. Следователно такова постепенно изясняване на нормите относно наказателната отговорност посредством тълкуването им от съдилищата не е изключено, стига резултатът да е разумно предвидим към момента на извършването на престъплението. Обхватът на така изискваната предвидимост зависи до голяма степен от съдържанието на текста, за който става въпрос, от областта, която той обхваща, както и от броя и качеството на неговите адресати.
В това отношение френският Conseil constitutionnel постановява, че кумулирането на производства и санкции, предвидени във френското право, може да се прилага само за най-тежките случаи на измамно укриване на облагаеми суми или на пропуски при декларирането, като същевременно уточнява, че тежестта може да произтича от размера на укритите данъци, от естеството на действията на обвиняемия или от обстоятелствата около тях. Съдът констатира, че това тълкуване само по себе си не изглежда непредвидимо, което запитващата юрисдикция трябва да провери в конкретния случай. Същевременно Съдът припомня, че изискването за пропорционалност не е спазено от правна уредба, която предвижда, за кумулирането на глоба с наказателноправен характер и административна имуществена санкция с наказателноправен характер, че събирането на първата е ограничено до частта, надхвърляща размера на втората, без да предвижда такова правило и за кумулирането на административна имуществена санкция с наказателноправен характер и наказание лишаване от свобода.