Language of document : ECLI:EU:T:2011:269

Дело T-68/10

Sphere Time

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Промишлен дизайн на Общността — Производство по обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ прикрепен към каишка часовник — Предходен промишлен дизайн — Оповестяване на предходния промишлен дизайн — Оригиналност — Злоупотреба с власт — Членове 4, 6, 7 и 61—63 от Регламент (ЕО) № 6/2002“

Резюме на решението

1.      Промишлени дизайни на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Оповестяване от автора или от неговия правоприемник

(член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

2.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Информиран потребител — Понятие

(член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

3.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн

(член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

4.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не прави общо впечатление на информирания потребител, различно от това, което прави предходният промишлен дизайн — Обща преценка на всички елементи на предходния промишлен дизайн

(член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

1.      Целта на член 7, параграф 2 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността е да се предложи на автора или на неговия правоприемник възможността да представи дизайн на пазара за период от дванадесет месеца, преди да пристъпи към подаване на заявката за регистрация.

Така през този период авторът или неговият правоприемник може да има увереност в търговския успех на даден дизайн, преди да направи разходите по регистрацията, без да се опасява, че направеното във връзка с това оповестяване може да се използва успешно в производство по обявяване на недействителност, образувано след евентуалната регистрация на съответния дизайн.

Поради това, за да бъде приложим посоченият член в рамките на производство по обявяване на недействителност, указаният в искането за обявяване на недействителност притежател на дизайна трябва да докаже с оглед на искането, че е автор или правоприемник на автора на промишления дизайн.

(вж. точки 24—26)

2.      Качеството „потребител“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността предполага, че съответното лице използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предназначен същият продукт. Определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва.

По отношение на стоки в промоция понятието за информиран потребител включва, от една страна, професионалиста, който ги придобива, за да ги разпредели до крайните потребители, и от друга страна, самите тези потребители. Обстоятелството, че една от двете групи информирани потребители възприема разглежданите дизайни като създаващи същото общо впечатление, е достатъчно, за да се заключи, че оспорваният промишлен дизайн не е оригинален.

(вж. точки 51, 53 и 56)

3.      Не е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността промишлен дизайн, който представлява каишка, краищата на която се събират в единия край, след което се кръстосват и образуват примка на другия край, с кръгъл часовник, прикрепен към каишката на мястото, където двете краища на каишката се раздалечават едно от друго, и който има два концентрични пръстена, разположени около ръба на часовника, като външният пръстен има ориентиран нагоре процеп, в който е поместен бутон за сверяване на часовника.

Същото общо впечатление на информирания потребител правят посоченият дизайн и дизайнът „SYMBICORT“, който съдържа също така каишка, която по същество е със същите пропорции и на която на същото място е прикрепен подобен кръгъл часовник, чийто ръб е обиколен с два концентрични пръстена, като външният пръстен е прекъснат от ориентиран по същия начин процеп, в който е поместен бутон за сверяване на часовника.

Всъщност не може да се установи никаква съществена разлика по отношение на съответната дължина и ширина на каишките на разглежданите дизайни.

След това, обстоятелството, че каишката на дизайна „SYMBICORT“ е изобразена в черно, не е от значение, като се има предвид, че за оспорвания промишлен дизайн не се претендира никакъв цвят. Също така, доколкото този промишлен дизайн представлява стока в промоция, ще бъде правилно да се приеме, че при неговото използване той ще носи определена марка. Следователно присъствието на марката „SYMBICORT“ в дизайна „SYMBICORT“ също не представлява съществено различие.

Накрая, детайлите относно разположението на корпусите на часовниците на двата дизайна и на техните циферблати не са достатъчно съществени, за да повлияят на създаваното от тези дизайни общо впечатление. Това е вярно още повече и поради това че стрелките на часовника и поставеният върху циферблата на часовника правоъгълен елемент не са част от елементите, които оспорваният промишлен дизайн закриля.

(вж. точки 70, 79, 81—84)

4.      При преценката на предходните дизайни, в рамките на производство по обявяване на недействителност, не следва да се разглеждат поотделно и предимно техните графични изображения, а по-скоро трябва да се преценят като цяло всички представени елементи, които позволяват да се определи достатъчно точно и определено създаваното от съответния дизайн общо впечатление. Всъщност, що се отнася по-специално до дизайните, които се използват направо в търговията, без да са били предмет на регистрация, не е изключено за тях да не съществува графично изображение, показващо всички имащи значение техни детайли, което да може да се сравни със съдържащото се в дадена заявка за регистрация изображение. При това положение би било прекалено при всеки отделен случай да се задължава искащият обявяването на недействителността да представя подобно изображение.

(вж. точки 73 и 74)