ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 14 януари 2021 година(1)
Дело C‑762/19
SIA „CV-Online Latvia“
срещу
SIA „Melons“
(Преюдициално запитване, отправено от Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия)
„Преюдициално запитване — Правна закрила на базите данни — Директива 96/9/ЕО — Член 7 — Право „sui generis“ на производителите на бази данни — Недопускане трети лица да „извличат“ или „използват повторно“, без разрешение от производителя, цялото или съществена част от съдържанието на база данни — База данни, достъпна на уебсайт — Показване от оператор на търсачка на хипертекстова връзка към този сайт и на метатагове, съдържащи информация, включена в базата данни“
Въведение
1. Сред най-младите в семейството на правата на интелектуална собственост е правото sui generis на закрила на базите данни. Въвеждането му се дължи на дигитализацията и навлизането на интернет. Всъщност експоненциалното увеличаване на количеството информация, достъпна в цифров вид, прави особено полезно, а следователно и икономически изгодно, организирането ѝ в бази данни, в които е възможно да се правят справки онлайн. Същевременно в цифрова среда е особено лесно да се направят копия с отлично качество на данните от определена база при незначителни разходи, с което да се извлече неоснователна изгода от чуждото усилие. Поради това в правото на Съюза е въведен механизъм за закрила.
2. Безспорно в правото на държавите членки базите данни могат да се ползват с авторскоправна закрила. Тази закрила от своя страна изисква определена степен на оригиналност в подбора или подредбата на данните. За да бъде полезна обаче, базата данни трябва да бъде в максимално възможна степен изчерпателна, а данните трябва да бъдат подходящо подредени в зависимост от вида им, било по азбучен, било в хронологичен или по друг ред, за да има възможност търсените данни да бъдат намирани лесно, тъй като именно такова е основното предназначение на всяка база данни. Следователно в повечето случаи нито подборът на материалите в базата, нито тяхното разположение е възможно да бъдат оригинални(2). Освен това, макар структурата на базата данни да може да се ползва от авторскоправна закрила, това не се отнася до нейното съдържание, освен ако самото то не е оригинално.
3. Тази потребност от закрила, различна от предоставяната само от авторското право, води до появата в правото на Съюза на правото sui generis на закрила на базите данни. Често приравнявано на сродно на авторското право(3), правото sui generis има за цел да закриля инвестицията на производителя на база данни в придобиването, проверката и оформлението на данните. На границата между правната уредба на интелектуалната собственост и на нелоялната конкуренция(4), правото sui generis изисква предпазливо претегляне, от една страна, на легитимните интереси на производителите на бази данни да получат закрила на възможността за възвръщане на своята инвестиция, и от друга страна, на интересите на ползвателите и конкурентите на тези производители да получат достъп до суровата информация и възможност да създават новаторски продукти въз основа на тази информация.
4. Настоящото дело, което се отнася до такова претегляне, е по повод на спор на производител на база данни, в случая с обяви за работа, с агрегатор на съдържание в интернет, който дава възможност за преглед на обяви за работа от различни уебсайтове(5). По-конкретно се поставя въпросът дали очертаното от Съда разрешение във връзка с „метатърсачките“(6) може да се приложи към настоящия случай. Настоящото дело също е повод за доразвиване и прецизиране на споменатото разрешение с оглед на правилата на конкуренцията, и по-специално относно нелоялната конкуренция и злоупотребата с господстващо положение.
Правна уредба
Правото на Съюза
5. Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни(7):
„1. Настоящата директива се отнася до правната закрила на бази данни в каквато и да е форма.
2. За целите на настоящата директива „база данни“ означава сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“.
6. Член 7 от тази директива, който се съдържа в глава III от нея, озаглавена „Право sui generis“, гласи:
„1. Държавите членки предвиждат право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.
2. За целите на тази глава:
а) „извличане“ означава постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма;
б) „повторно използване“ означава каквато и да е форма на публично представяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване. Първата продажба на копие от базата данни [в Съюза] от носител на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на това копие в [Съюза].
[…]
5. Нееднократното и системното извличане и/или повторно използване на несъществените части от съдържанията на бази данни, изискващи действия, които противоречат на нормалното използване на тази база данни или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни, не са разрешени“.
7. Накрая, съгласно член 13 от посочената директива:
„Настоящата директива не накърнява разпоредбите, в частност относно […] закони за ограничителни практики и нелоялна конкуренция […]“.
Латвийското право
8. Разпоредбите на Директива 96/9 относно правото sui generis са транспонирани в латвийското право в членове 57—62 от Autortiesību likums (Закон за авторското право) от 6 април 2000 г.(8), изменен със Закона от 22 април 2004 г.(9)
Фактите, производството и преюдициалните въпроси
9. SIA CV-Online Latvia (наричано по-нататък „CV-Online“), дружество по латвийското право, е администратор на уебсайта „CV.lv“. На сайта се намира база данни, разработена и редовно актуализирана от CV-Online, която съдържа обяви за работа, публикувани от работодатели.
10. Сайтът „Cv.lv“ освен това използва метатагове (meta tags) от вида на „микроданните“ (microdata) съгласно речника, съставен от Schema.org, консорциум на четири големи интернет търсачки(10). Метатаговете не се виждат при отваряне на интернет страницата на CV-Online. Те дават възможност на интернет търсачките да идентифицират по-лесно съдържанието на всяка страница с цел правилното му индексиране. Това е от значение за позиционирането на страницата в резултатите от търсене, извършено с помощта на търсачката. В уебсайта CV-Online метатаговете за всяка обява за свободна длъжност, включена в базата данни, съдържат следните ключови думи: „наименование на длъжността“, „наименование на предприятието“, „населено място по месторабота“ и „дата на публикуване на обявата“.
11. SIA Melons, също дружество по латвийското право, е администратор на уебсайта „KurDarbs.lv“ — специализирана търсачка за обяви за работа. Търсачката дава възможност за справки в няколко уебсайта, съдържащи обяви за работа, по различни критерии, включително вид длъжност и населено място по месторабота. С помощта на хипертекстови връзки сайтът „KurDarbs.lv“ пренасочва потребителите към уебсайтовете, на които първоначално е била публикувана търсената информация, включително към сайта на CV-Online. Включените от CV-Online метатагове при програмирането на неговия уебсайт също се появяват в списъка с резултати, получен при използване на търсачката на Melons.
12. Тъй като счита, че е накърнено правото му sui generis, CV-Online предявява иск срещу Melons. То твърди, че Melons „извлича“ и „използва повторно“ съществена част от съдържанието на базата данни, намираща се на сайта „CV.lv“. Първоинстанционният съд приема, че разглежданото право е нарушено, тъй като е налице „повторно използване“ на базата данни.
13. Melons обжалва първоинстанционното решение пред запитващата юрисдикция. То подчертава, че неговият уебсайт не осигурява онлайн предаване, тоест не функционира в „реално време“. То също твърди, че трябва да са направи разграничение между сайта „CV.lv“ и базата данни, включена в него. В това отношение подчертава, че използваните от CV-Online метатагове са причина за поместването на информацията относно обявите за работа в резултатите, получени с помощта на търсачката „KurDarbs.lv“. Метатаговете обаче не били част от базата данни.
14. При това положение Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия) решава да спре производството и да сезира Съда със следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли да се приеме, че дейността на ответника, състояща се в пренасочване на крайния потребител чрез хипервръзка към уебсайта на ищеца, където може да се направи справка с база данни за обяви за работа, попада в обхвата на понятието за повторно използване по член 7, параграф 2, буква б) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за повторно използване на базата данни чрез друга форма на предаване?
2) Трябва ли да се приеме, че съдържащата се в метатаговете информация, която се показва в търсачката на ответника, попада в обхвата на понятието за извличане по член 7, параграф 2, буква а) от [Директива 96/9], и по-конкретно че става въпрос за постоянно или временно пренасяне на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма?“.
15. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 17 октомври 2019 г. Писмени становища представят страните в главното производство, латвийското правителство и Европейската комисия. Представители на същите заинтересовани субекти се явяват в съдебното заседание на 22 октомври 2020 г.
Анализ
16. Запитващата юрисдикция поставя два преюдициални въпроса, свързани както с извличането, така и с евентуалното повторно използване от Melons на базата данни на CV-Online. Опасявам се обаче, че така формулираните въпроси не засягат същинските правни проблеми, свързани с използването на базата данни на CV-Online от Melons, както и с отказа на CV-Online да търпи това използване. Поради това според мен тези въпроси следва да се преформулират, за да бъде Съдът полезен с отговора си на запитващата юрисдикция(11).
17. Освен това преюдициалното запитване по настоящото дело се основава на предпоставката, че е налице база данни, закриляна от правото sui generis, гарантирано в разпоредбите на глава III от Директива 96/9, без обаче да излага каквито и да било констатации на националните съдилища в това отношение. При все това анализът на условията за тази закрила при обстоятелствата по настоящия случай би могъл да е полезен, за да се прецени дали евентуално са били нарушени предоставените от тези разпоредби права.
По наличието на закриляна база данни
18. Припомням, че член 1, параграф 2 от Директива 96/9 дефинира базата данни като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“. Съдът вече е имал повод да постанови, че под „самостоятелни материали“ следва да се разбират „отделими един от друг материали, без отделянето да засяга стойността на тяхното информационно, литературно, художествено, музикално или друго съдържание“(12). С други думи, тези материали трябва да притежават „самостоятелна информационна стойност“(13). Освен това базата данни трябва да разполага с „техническо средство, например електронен, електромагнитен или електрооптичен способ […] или друго средство […], позволяващо локализирането на всеки отделен материал, съдържащ се в нея“(14). В този смисъл полезен е онзи материал от базата данни, който може да се локализира, достъпен е в тази база и притежава самостоятелна информационна стойност.
19. В съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 96/9 закрилата на база данни с правото sui generis се прилага само при условие че придобиването, проверката или оформлението на съдържанието на тази база показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция(15). Всъщност целта на правото sui generis е закрилата на инвестицията на производителя на базата данни за нейното създаване(16). Тъй като това е фактически въпрос, националните съдилища са компетентни да преценят дали базата данни, чиято закрила е поискана, показва наличие на подобна инвестиция. Тази преценка обаче е от значение от гледна точка на тълкуването на Директива 96/9 и на прилагането на разпоредбите за нейното транспониране, тъй като евентуалното накърняване на правото sui generis, въведено с посочената директива, трябва да се преценява с оглед не на базата данни in abstracto, а на посочената инвестиция(17).
20. Освен това, макар Директива 96/9 да не дефинира понятието „съществена инвестиция“, Съдът извежда някои елементи на това определение. Всъщност той постановява, че инвестицията за придобиване на съдържание за база данни е свързана със „средствата, отделени за търсенето на съществуващи материали и тяхното събиране в такава база, като в това число не се включват средствата, използвани за самото създаване на материалите“(18). Инвестиция в проверката на въпросното съдържание представляват „средствата, отделени — с оглед гарантиране на надеждността на съдържащата се в такава база информация — за контрола дали търсените материали са точни, извършван както при съставяне на базата, така и през периода на нейното функциониране“(19), което неминуемо включва актуализиране на базата данни и премахване на остарелите материали. Накрая, инвестицията в оформлението на съдържанието на базата данни включва „средствата, целящи обезпечаване на присъщата на базата функция по обработване на информацията, тоест средствата, отделени за систематичната или методична подредба на материалите, съдържащи се в базата, както и за организацията на индивидуалния достъп до тях“(20). Следователно последната категория обхваща инвестицията в способа за търсене, ако базата е снабдена с такъв.
21. Що се отнася до базата данни на CV-Online, самостоятелните материали, формиращи нейното съдържание, видимо са обявите за работа. Всъщност всяка обява за работа представлява информационна единица, която, от една страна, се отличава със самостоятелна информационна стойност, и от друга, е отделима от останалите обяви за работа, съдържащи се в базата данни. Освен това всяка обява за работа в базата данни на CV-Online е индивидуално достъпна с помощта на формуляра за търсене, включен в базата.
22. Тези материали не са създадени от CV-Online, а са му предоставени от работодатели. До известна степен дружеството също осигурява проверка на тези материали, както и тяхното оформление, по-специално предлагайки формуляр за търсене на своя уебсайт. Макар запитващата юрисдикция да е компетентна да провери дали CV-Online може да покаже наличие на съществена инвестиция в създаването на своята база данни, на пръв поглед няма основание за съмнение, че това действително е така.
По съдържанието на преюдициалните въпроси
23. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали пренасочването на ползвателя с помощта на хипертекстова връзка към уебсайт, на който може да се направи справка в съдържанието на база данни с обяви за работа, попада в обхвата на понятието за повторно използване по член 7, параграф 2, буква б) от Директива 96/9.
24. Дори да се приеме, че е налице не каквото и да е пренасочване „към база данни“, а пренасочване към отделни материали в такава база, в случая към обяви за работа, според мен истинският проблем, който поставя този въпрос, се състои не в самите хипертекстови връзки(21), а в начина, по който се подбират обявите за работа, към които тези връзки пренасочват.
25. Подборът обаче се прави с помощта на специализирана търсачка за обяви за работа, поддържана от Melons. Тази търсачка възпроизвежда и индексира сайтовете, съдържащи обяви за работа, какъвто е „Cv.lv“, след което дава възможност за търсене в индексираното съдържание(22) по критерии като вид работа и населено място по месторабота, тоест двата най-важни критерия при търсене на работа. Следователно става въпрос за търсачка, специализирана в търсенето в достъпни в интернет бази данни, в случая с обяви за работа. Подобни търсачки често се наричат „агрегатори на съдържание“. Квалифицирането от гледна точка на член 7 от Директива 96/9 на резултатите, които ползвателите могат да получат с помощта на такава търсачка, представлява релевантният правен въпрос, позволяващ да се даде полезен отговор на първия преюдициален въпрос.
26. С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали трябва да се приеме, че информацията от метатаговете на уебсайт, съдържащ база данни, показвана от поддържана от трето лице интернет търсачка, попада в обхвата на понятието за извличане по член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9.
27. Въпросът дали възпроизвеждането и публичното представяне на метатаговете в уебсайт, съдържащ база данни, попадат в обхвата на понятието „извличане“ на съдържанието на такава база по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9, със сигурност сам по себе си е интересен(23). Струва ми се обаче, че подобно на първия въпрос, вторият въпрос е част от по-общ проблем, а именно отново от проблема, свързан с преценката на начина на функциониране на специализирана търсачка от гледна точка на правото sui generis, закрепено в член 7 от посочената директива.
28. Поради посочените причини, за да бъде Съдът полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, предлагам двата преюдициални въпроса да се разгледат заедно, като се разбират в смисъл, че са насочени към установяване дали по силата на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9 производителят на база данни, свободно достъпна в интернет, има право да не допусне използването на тази база данни от интернет търсачка, специализирана в търсенето на съдържания от бази данни (агрегатор на съдържание).
По тълкуването на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9
29. Поставянето на проблема по начина, описан в точка 28 от настоящото заключение, позволява да се установи сходството между настоящото дело и делото, приключило с решение Innoweb, по което Съдът има възможност да се произнесе относно квалифицирането от гледна точка на правото sui generis, предвидено в Директива 96/9, на метатърсачка, даваща възможност за търсене в чужди бази данни. Следователно възниква въпросът дали и в каква степен разрешението, възприето от Съда по това дело, може да се възприеме в настоящия случай.
Делото Innoweb
30. Делото, по което е постановено решение Innoweb, е относно специализирана търсачка за обяви за продажба на употребявани автомобили. Тази интернет търсачка дава възможност за търсене в уебсайтове с обяви за автомобили — квалифицирани като бази данни, закриляни от предвиденото в Директива 96/9 право sui generis — с помощта на собствените формуляри за търсене на тези уебсайтове, откъдето и названието „метатърсачка“. Метатърсачката привежда заявките за търсене на ползвателите във вид, разбираем за формулярите за търсене на уебсайтовете с обяви за автомобили, с което им дава възможност да търсят едновременно в няколко сайта, горе-долу по същите критерии като използваните от тези сайтове, а именно според съответните характеристики на употребяваните автомобили. Резултатите от търсенето в метатърсачката включват наличните обяви в зависимост от избраните критерии, по-специално с хипертекстови връзки към уебсайтовете, на които са публикувани обявите(24).
31. В решението си Съдът постановява, че при обстоятелства като тези в главното производство по това дело операторът на метатърсачка извършва повторно използване по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 96/9 на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни, намираща се на уебсайта, в който метатърсачката дава възможност за търсене(25).
32. Всъщност Съдът приема по-специално че като дава възможност за търсене във всички данни, съдържащи се в защитена база данни, метатърсачката предоставя на своите ползватели — и следователно това предоставяне е „публично“ — достъп до цялото съдържание на базата по начин, различен от предвидения от производителя ѝ(26). Следователно тази метатърсачка се доближава до паразитните конкурентни продукти, посочени в съображение 42 от Директива 96/9, тъй като същата наподобява база данни, без обаче самата тя да разполага с данни(27). В този смисъл операторът на метатърсачка умишлено извършва повторно използване на съществена част от съдържанието, ако не и на цялата база данни, в която метатърсачката извършва търсене(28). Освен това е без значение, че за получаването на достъп до цялата информация във връзка с офертата за продажба на употребяван автомобил е било необходимо да се следва връзката към изходната база данни с тази обява(29).
Прилагане по настоящото дело
33. Специализирана търсачка като поддържаната от Melons функционира по различен начин в сравнение с метатърсачките. Специализираната търсачка не използва формулярите за търсене на уебсайтовете, на които дава възможност за търсене, и не превежда в реално време заявките за търсене на своите ползватели според използваните в тези формуляри критерии. Вместо това тя индексира редовно въпросните сайтове и съхранява копие от тях на собствените си сървъри. След това с помощта на собствен формуляр за търсене позволява на потребителите да извършват търсене по предлагани от нея критерии, като търсенето се осъществява в индексираните по този начин данни. Така търсачката на Melons действа по начин, сходен с общите интернет търсачки, например Google. Разликата е, че общите търсачки по принцип покриват цялата мрежа (World Wide Web), преминавайки от една интернет страница към друга с помощта на хипертекстовите връзки, съдържащи се в тези страници, а специализираната търсачка е програмирана да индексира само уебсайтовете в областта на специализация, в случая сайтовете, съдържащи обяви за работа. Също така нейният метод на индексиране и нейният формуляр за търсене са оптимизирани, за да дават възможност за търсене и подбор на резултатите по критерии, релевантни от гледна точка на търсещите работа лица, по-специално като вида на длъжността и населеното място по месторабота. Следователно подобна търсачка използва нарочно определени уебсайтове като този на CV-Online.
34. В решение Innoweb обаче Съдът конкретизира характеристиките на метатърсачките, чийто начин на функциониране се квалифицира като повторно използване на съдържание от бази данни, в които такава търсачка дава възможност за търсене. Тези характеристики са: предоставяне на формуляр за търсене, който по същество има същите характеристики като формуляра на базата с повторно използвани данни, превеждане в реално време на заявките и представяне на резултатите от заявките по ред, който се основава на критерии, съпоставими с използваните от базите, като обединява откритите в няколко бази данни повторения(30).
35. Същевременно, не считам, че това решение може да се тълкува a contrario в смисъл, че всяка друга услуга, предоставяна по интернет, не представлява повторно използване на база данни единствено поради това че не се отличава със същите характеристики. Съдът разглежда случая в главното производство, за да даде точен отговор на запитващата юрисдикция. При все това изводът, до който стига Съдът, не се основава на подробностите в начина на функционирането на разглежданата в случая метатърсачка, а на възможността с нея да се преглежда цялото съдържание на въпросната база данни по начин, който не е бил предвиден от производителя на последната, с което съдържанието ѝ се предоставя на ползвателите на метатърсачката.
36. Видно от информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване и в становищата на страните, същата способност за преглед на цялото съдържание на база данни (или по-точно на няколко бази данни едновременно) се осигурява от специализирана търсачка, каквато е тази на Melons. Тази търсачка дава възможност за търсене в няколко уебсайта с обяви за работа по релевантни критерии и без да се използват собствените формуляри за търсене на тези сайтове. Резултатът от такова търсене дава на ползвателя достъп до обяви за работа, подбрани според споменатите критерии. Доколкото тези уебсайтове могат да се окачествят като бази данни, закриляни от предвиденото в Директива 96/9 право sui generis, въпросната търсачка дава възможност за преглед на цялото съдържание на тези бази, като извършва повторно използване на съдържанието в смисъла, придаден на понятието „повторно използване“ от Съда в решение Innoweb. Нещо повече, като индексира и копира на собствен сървър съдържанието на уебсайтовете, търсачката на Melons извършва извличане на съдържанието на базите данни, които тези сайтове представляват. Предоставянето на хипертекстови връзки към обявите на уебсайта на CV-Online и възпроизвеждането на информацията, съдържаща се в метатаговете на този сайт, упоменати в преюдициалните въпроси, са само външни прояви от второстепенно значение на това извличане и на това повторно използване. Следователно случаят в главното производство не се отличава съществено от този по делото, по което е постановено решение Innoweb.
37. Поради това следва да се направи изводът, че търсачка, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на бази данни, свободно достъпни в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тези бази данни по критерии, които са релевантни от гледна точка на тяхното съдържание, извършва извличане и повторно използване на това съдържание по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 96/9. При все това не считам, че анализът трябва да спре дотук. Правото да не се допуска подобно извличане и повторно използване според мен трябва да отговаря на допълнителни условия.
Предмет и цел на закрилата, осигурявана от правото sui generis
38. Налага се констатацията, че в решение Innoweb Съдът тълкува понятието „повторно използване“ в насока, защитаваща в значителна степен интересите на производителите на бази данни(31). Всъщност метатърсачките биха могли да се разглеждат като автоматизиране на търсенето в няколко бази данни. Тази функция за търсене така или иначе е предвидена от производителите на бази данни(32). Съдържанието на базите данни вече е публично представено от самия производител, след като базата е свободно достъпна в интернет.
39. Съдът решава да предостави на производителите на бази данни закрила срещу метатърсачки в случаи като разглеждания в делото, по което е постановено решение Innoweb, именно с цел да предотврати създаването на паразитни конкурентни продукти. Действително подобна дейност би създала опасност производителят на базата данни да не получи постъпления и по този начин да го лиши от приходите, които би трябвало да му дадат възможност да си възвърне инвестицията за създаването и функционирането на базата данни(33). Всъщност, както вече посочих(34), закрилата на тези инвестиции е основната ratio legis на Директива 96/9(35). Според мен, за да се постигнат целите на тази директива, без същевременно да се накърняват други законни интереси, е необходимо съображенията, от които се е водил Съдът в посоченото дело, да се инкорпорират в тълкуването на правото sui generis, предвидено в член 7 от тази директива.
40. Всъщност, макар правото sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9, да има за цел да закриля производителите на бази данни от създаването на паразитни конкурентни продукти(36), същевременно то не трябва да пречи на създаването на новаторски продукти с добавена стойност(37). Провеждането на разграничение между тези две категории продукти може да се окаже трудно. За производителя на база данни нещо може да изглежда паразитно, но за ползвателите то ще представлява голяма добавена стойност.
41. Отличен пример в това отношение са различните агрегатори на съдържание в интернет. Те позволяват не само по-добре да се структурира и по-ефикасно да се търси информация в интернет, но и допринасят за доброто функциониране на конкуренцията и за прозрачността на предлагането и цените. С това те дават възможност за по-ниски разходи за потребителите и за по-ефективно разпределение на ресурсите. В някои сектори агрегаторите на съдържание са в основата на истински пазарни революции, например във въздушния превоз на пътници. Поради това такива агрегатори имат немалка роля за функционирането на интернет и по-общо на цифровата икономика.
42. Същевременно няма съмнение, че като прикрепят услугите си към тези на създателите на съдържание в интернет, агрегаторите се възползват от икономическите усилия на тези създатели. По този начин те в различна степен навлизат в икономическите модели на операторите, чието съдържание се агрегира, каквито са производителите на бази данни, достъпни в интернет. Ето защо става въпрос да се постигне справедлив баланс между интересите на тези оператори и интересите на агрегаторите на съдържание и техните ползватели.
43. Според мен по отношение на базите данни, закриляни от правото sui generis по силата на член 7 от Директива 96/9, волята на законодателя на Съюза е била да основе този баланс върху понятието за инвестиция на производителя на базата данни. Така критерият за накърняване на инвестицията, в смисъл на опасността да се осуети възможността за възвръщане на тази инвестиция като условие за предоставяне на закрила с правото sui generis, според мен би позволил да се постигнат целите на това право(38), без да се ограничава несъразмерно иновацията на информационния пазар.
44. Считам, че текстът на член 7 от Директива 96/9 допуска прилагането на такъв критерий. Всъщност съгласно член 7, параграф 1 от тази директива съществува право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане или повторно използване на цялото или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.
45. От тази формулировка следва, че първата цел на тази разпоредба е да ограничи закрилата с правото sui generis само до базите данни, за чието създаване или функциониране са необходими съществени инвестиции. Тази цел е в съответствие с целта на Директива 96/9 за закрила и насърчаване на подобни инвестиции. Функция на това ограничение е и закрилата на конкуренцията. Всъщност Съдът вече е имал повод да постанови, че разглежданата инвестиция трябва да се отнася по-специално до събирането на информация, формираща съдържанието на базата данни, без да се включват инвестициите в създаването на тази информация(39). Това позволява да не се допуска монополизиране на информацията от субекта, който я създава(40).
46. В същия дух закрилата, осигурявана с правото sui generis, би трябвало да се предоставя само когато разглежданото извличане или повторно използване накърнява инвестицията в създаването или функционирането на базата данни, чиято закрила се търси, в смисъл че те създават опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ, по-специално като застрашават доходите от използването на въпросната база данни. Всъщност целта, преследвана с ограничаването на закрилата само да базите данни, за които са направени съществени инвестиции, би била постигната само частично, ако бъде възможно позоваване на тази закрила по отношение на действия, които не накърняват разглежданата инвестиция.
47. Поради това националните съдилища би трябвало да проверяват не само дали се осъществява извличане или повторно използване на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни и дали придобиването, проверката или оформлението на съдържанието показват, че е налице съществена инвестиция, но и дали разглежданото извличане или повторно използване създава опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ. Само в този случай производителите на бази данни би трябвало да имат право да не допускат извличане или повторно използване на съдържанията на своите бази.
48. CV-Online твърди, че източник на неговите доходи са сумите, плащани от работодателите за обявите, публикувани на неговия уебсайт. Следователно този начин на финансиране се отличава от това на базата данни в делото, по което е постановено решение Innoweb, което финансиране се основава на рекламата. Според CV-Online цената, която би могло да иска от работодателите, зависи от броя на лицата, посещаващи неговия сайт. Този брой обаче щял да бъде по-малък предвид наличието на услуги като предлаганата от търсачката на Melons.
49. Същевременно, първо, това твърдение изглежда чисто хипотетично и би трябвало да се подплати с убедителни доказателства, за да обоснове констатацията за накърняване на инвестицията в базата данни на CV-Online, дължащо се на съществуването на специализирани търсачки като тази на Melons. Второ, подобна търсачка заменя само формуляра за търсене на уебсайта на CV-Online. За сметка на това този уебсайт остава неминуем посредник между търсещите работа лица и работодателите, тъй като само той съдържа цялата информация за обявите за работа, както и механизъм, даващ възможност на ползвателите да подават пряко кандидатури на същия сайт(41). Следователно от гледна точка на работодателите ефикасността на CV-Online като канал за търсене на служители не изглежда засегната. Накрая, трето, правото sui generis цели да предостави закрила не срещу наличието на каквато и да било конкуренция, а срещу търговския паразитизъм. Поради това CV-Online не би могло да се позовава на това право, за да се противопоставя на съществуването на всяка друга търсачка в областта на обявите за работа. Всичко това обаче е свързано с фактически преценки, които запитващата юрисдикция следва да извърши.
50. Освен това посочената юрисдикция ще трябва да вземе предвид и още един аспект, а именно закрилата на конкуренцията.
Аспектите, свързани със закрилата на конкуренцията
51. Припомням, че съгласно член 13 от Директива 96/9 тя не накърнява разпоредбите в частност относно нелоялната конкуренция. Споменатото правило, което освен това съдържа дълъг списък с области на правна уредба, които тази директива не засяга, може да изглежда като обичайна уговорка, присъстваща в значителен брой законодателни актове на Съюза. В Директива 96/9 обаче, и конкретно по отношение на правото sui generis, което тя въвежда, позоваването на нелоялната конкуренция има голямо значение.
52. Всъщност, макар посоченото право sui generis да приема формата на право на интелектуална собственост, то води произхода си от правната уредба в областта на нелоялната конкуренция(42). Целта му е да осигури закрила на производителите на бази данни срещу характерната за нелоялната конкуренция практика на паразитизма. Същевременно считам, че тази закрила не може да води до друго антиконкурентно поведение, а именно до злоупотреба с господстващо положение. Закрилата на производителите на бази данни с помощта на правото sui generis обаче рискува да доведе до такива практики. Авторите на Директива 96/9 впрочем са си давали сметка за този риск. Поради това стремежът към неговото избягване е изрично упоменат като причина за съществуването на установеното в член 13 от Директива 96/9 правило за незасягане на националното право в областта на конкуренцията или на правото на Съюза в същата област(43).
53. Съдът вече неколкократно е имал повод да постанови, че упражняването на изключителното право, закрилящо базите данни, може да доведе до злоупотреба, тъй като отказът се отнася до информация, необходима за упражняване на съответната дейност, създава пречка за появата на нов продукт, за който има потенциално търсене, не е обосновано от обективни съображения и може да изключи изцяло конкуренцията на производен пазар(44).
54. Действително тази съдебна практика е по повод отказа за предоставяне на лицензия, докато по настоящото дело става въпрос за повторно използване на съдържанието на база данни без разрешение от нейния производител. Същевременно делата, по които Съдът е имал повод да се произнесе, са свързани с бази данни под закрилата на авторското право, което предоставя на своя притежател изключителна възможност да разрешава или забранява всякаква форма на използване на закриляния обект. При това право всяко навлизане в изключителната сфера, запазена за притежателя му, съставлява нарушение. За сметка на това правото sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9, не представлява толкова широко изключително право като авторското. Тази разпоредба установява единствено възможност за производителя на база данни да не допуска извличане или повторно използване на нейното съдържание. Следователно именно упражняването на тази възможност трябва да се прецени от гледна точка на забраната за злоупотреба с господстващо положение.
55. Уебсайтът „Cv.lv“ е представен като най-значимия сайт за обяви за работа в Латвия. Поради това е възможно използването на информацията, която съдържа, да се окаже неизбежно за осъществяването на дейност по агрегиране на обяви за работа в интернет в тази държава членка(45). Следователно отказът да се предостави достъп до тази информация би създал пречка за появата на такива услуги на посочения пазар. Ако запитващата юрисдикция констатира, че начинът на функциониране на търсачки като тази на Melons не накърнява сериозно инвестицията на CV-Online в неговата база данни(46), би отпаднала единствената според мен обективна обосновка за отказа.
56. Накрая, въпросният отказ очевидно е от естество да изключи конкуренцията на разглеждания пазар. Всъщност, на първо място, CV-Online упражнява селективно правото си да не допуска извличането и повторното използване на съдържанието на своята база данни. Самото дружество твърди, че не възразява срещу индексирането и възпроизвеждането на своя уебсайт от общи търсачки като Google. Напротив, то улеснява това индексиране, като в сайта си използва метатагове, за да бъде индексирането по-точно и да привлече вниманието на ползвателите, които търсят обяви за работа с помощта на общи търсачки. За сметка на това CV-Online възразява срещу същите действия на специализирани търсачки като тази на Melons, тъй като те могат да влязат в конкуренция със собствената му дейност.
57. На второ място, CV-Online действа не само на основния пазар на обяви за работа в интернет, но и на производния пазар на агрегаторите на такива обяви посредством другия си уебсайт, „Visidarbi.lv“ — агрегатор на обяви за работа от различни източници, включително сайта „CV.lv“(47). Поради това е възможно при упражняването на правото си да не допуска извличането и повторното използване на съдържанието на своя уебсайт „Cv.lv“, CV-Online да има действително за цел не да осигури закрила на инвестицията в своята база данни, а да изтласка Melons от производния пазар на агрегаторите на обяви за работа.
58. Установените в практиката на Съда критерии, разбира се, се прилагат в рамките на член 102 ДФЕС. Ако действията на CV-Online не влияят на търговията между държавите членки, то този член не е приложим. При все това в член 13 от Директива 96/9 е посочено както правото на Съюза, така и националното право в областта на конкуренцията. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали действията на CV-Online отговарят на характеристиките на злоупотреба с господстващо положение именно с оглед на литовската уредба в областта на конкуренцията. Ако отговорът е утвърдителен, тази юрисдикция според мен ще трябва да изведе произтичащите от подобна злоупотреба последици по силата на уредбата в областта на конкуренцията. Ако посочената юрисдикция намери за уместно, тези последици могат да стигнат до това на CV Online да се откаже закрилата, предоставяна с правото sui generis, предвидено в член 7 от Директива 96/9.
Ограничаване на правото на производителя на база данни
59. Както посочих(48), условието да има накърняване на инвестицията на производителя на база данни според мен би трябвало да е съображение при очертаване на правото на този производител да не допуска извличане и повторно използване на цялото или на съществена част от съдържанието на тази база. Същото се отнася до риска от злоупотреба с господстващо положение, тъй като подобна злоупотреба несъмнено би била в разрез с целта на правото sui generis, установено с Директива 96/9. Поради това предлагам член 7, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че производителят на база данни има право да не допуска извличането или повторното използване на цялото или на съществена част от съдържанието на тази база само при условие че тези действия накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание, тоест те създават опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ при нормалното използване на въпросната база данни. Освен това недопускането на извличането или повторното използване не би трябвало да съставлява злоупотреба с господстващо положение от страна на производителя на базата данни на съответния или на производен пазар. Разбира се, компетентните съдилища следва да проверят дали тези условия са изпълнени.
Заключение
60. С оглед на всички изложени съображения предлагам следния отговор на преюдициалните въпроси, поставени от Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija (Окръжен съд Рига, гражданско отделение, Латвия):
„Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни трябва да се тълкува в смисъл, че:
– търсачка, която копира и индексира цялото или съществена част от съдържанието на бази данни, свободно достъпни в интернет, а след това дава възможност на своите ползватели да извършват търсене в тези бази данни по критерии, които са релевантни от гледна точка на тяхното съдържание, извършва извличане и повторно използване на това съдържание по смисъла на тази разпоредба,
– производителят на база данни има право да не допуска извличането или повторното използване на цялото или на съществена част от съдържанието на тази база само при условие че тези действия накърняват неговата инвестиция в придобиването, проверката или оформлението на това съдържание, тоест те създават опасност от осуетяване на възвръщаемостта ѝ при нормалното използване на въпросната база данни.
Националните съдилища трябва да следят упражняването на правото да не се допуска извличането или повторното използване на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни да не води до злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС или на националната уредба в областта на конкуренцията от страна на производителя на тази база данни на съответния или на производен пазар“.