ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 3 октомври 2018 година(1)
Дело C‑572/17
Riksåklagaren
срещу
Imran Syed
(Преюдициално запитване, отправено от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция)
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Информационно общество — Право на разпространение — Нарушение — Облекла с положени върху тях знаци, които са идентични или сходни с регистрирани марки на Европейския съюз — Складиране с търговска цел — Складиране извън магазина“
1. Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) трябва да се произнесе по касационен протест срещу решението на второинстанционен съд, с което търговец е осъден за продажба в негов магазин и съхранение в складовете му — единият от които е свързан с магазина, а другият се намира в предградие на Стокхолм — на определен брой текстилни продукти, върху които са положени защитени с авторско право изображения и знаци, свързани с рок музиката, без разрешение от носителите на правата върху тях.
2. Съмнението на запитващата юрисдикция, във връзка с което тя отправя преюдициално запитване до Съда, се отнася до обхвата на едно от авторските права — правото на автора да разреши или да забрани публичното разпространяване на произведението или на негови копия, предвидено в Директива 2001/29/ЕО(2). По-специално, тя иска да установи дали и в каква степен, освен продадените стоки, това право обхваща и стоките на склад.
I. Правна уредба
1. Международното право
3. Договорът на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право, подписан в Женева на 20 декември 1996 г. (наричан по-нататък „ДАП“), е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г.(3).
4. Член 6 от ДАП предвижда:
„1. Авторите на произведения на литературата и изкуството имат изключителното право да разрешават предоставянето на неограничен кръг от лица на оригинала и копия от техните произведения чрез продажба или друго прехвърляне на собствеността върху тях.
2. Нищо в този договор не засяга свободата на договарящите се страни да определят условията, ако има такива, съгласно които изчерпването на правото по параграф 1 се прилага след първата продажба или друго прехвърляне на собствеността на оригинала или копие от произведението с разрешението на автора“.
2. Правото на Съюза. Директива 2001/29(4)
5. Съгласно съображение 9 от Директивата:
„Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество […]“.
6. Съображение 11 от Директивата гласи:
„Строга и ефективна система за защита на авторското право и сродните му права е един от основните начини, които позволяват да се гарантира на европейското културно творчество и продуцентство получаването на необходимите средства и да се запази независимостта и достойнството на творците и изпълнителите“.
7. Съгласно съображение 28:
„Закрилата на авторското право съгласно настоящата директива включва изключителното право върху контрола на разпространението на произведение върху материализиран носител. Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от [носителя] на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността. Това право следва да не се изчерпва по отношение на оригинала или на копия от него, продадени от [носителя] на правото или с негово съгласие извън Общността […]“.
8. Член 4 предвижда:
„1. Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.
2. Правото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от [носителя] на права или с неговото съгласие“.
3. Националното право. Lag (1960:729) om upphovsrätt till litterära och konstnärliga verk(5)
9. Съгласно член 2 от посочения закон „действие“, което нарушава авторско право, може да бъде по-специално използването на произведението без съгласието на автора чрез предоставяне на произведението на неограничен кръг от лица, например при предлагането за продажба, за наемане или за ползване на негови копия или при публичното им разпространяване по друг начин (член 2, трета алинея, точка 4).
10. Съгласно член 53 от Закона за авторското право всяко лице, което умишлено или поради груба небрежност извърши „действия“, представляващи нарушение на предвиденото в глави 1 и 2 авторско право върху произведение на литературата или изкуството, се наказва с глоба или с лишаване от свобода до две години.
II. Фактите по спора в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
1. Фактите
11. Г‑н Syed извършва търговска дейност в Gamla stan (стария град на Стокхолм) в магазин, в който продава, наред с друго, дрехи и аксесоари с положени върху тях знаци, свързани с рок музиката. Това са пиратски копия, които нарушават права върху марки и авторски права на съответните носители на тези права. Освен в магазина такива стоки се съхраняват и в свързан с него склад, както и в друг склад, намиращ се в Бандхаген — южно предградие на Стокхолм.
12. В хода на наказателното производството, по което е обвинен за редица нарушения на права върху марки и на Закона за авторското право, г‑н Syed заявява пред Tingsrätt (Районен съд, Швеция), че магазинът редовно е зареждан с продукти от двата склада.
13. Според Riksåklagaren (шведската прокуратура) извършеното нарушение е двойно:
– от една страна, подсъдимият е нарушил права върху марки чрез използването по незаконен начин в търговската си дейност по продажба на дрехи и аксесоари на знаци, идентични или сходни с няколко регистрирани марки на Европейския съюз. Нарушението се състои във вноса на продуктите в Швеция, предлагането им за продажба в магазина и складирането им с търговска цел както в магазина и в свързания с него склад, така и в помещението в Бандхаген(6),
– от друга страна, г‑н Syed е нарушил и авторски права, като незаконно е предоставил на разположение на неограничен кръг от лица дрехи и артикули с изображения, защитени с авторски права. Нарушението се изразява в предлагането за продажба или друга форма на публично разпространяване на продуктите в магазина и в складовете, единият от които е свързан с магазина, а другият се намира в Бандхаген. При условията на евентуалност г‑н Syed е обвинен в опит и в приготовление за извършване на описаните нарушения на Закона за авторското право.
14. Първоинстанционният съд признава г‑н Syed за виновен за нарушение на права върху марки по отношение на всички открити стоки. Г‑н Syed е признат за виновен и за нарушение на Закона за авторското право по отношение на стоките в магазина и стоките в складовете, идентични с тези, намиращи се в магазина (599 облекла). Първоинстанционният съд постановява присъда, с която налага на г‑н Syed наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 80 дни.
15. Посочената юрисдикция приема, че предлагането за продажба от страна на г‑н Syed не се ограничава само до стоките, които са се намирали в магазина, а включва и съответните идентични продукти, съхранявани в двата склада. Тя обаче оправдава г‑н Syed по отношение на стоките, които са се намирали само в складовете, без да съответстват на стоки в магазина, тъй като приема, че той не ги е предлагал за продажба, нито е извършил опит или приготовление за извършване на нарушение на Закона за авторското право.
16. Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Свеа, патентно и търговско отделение, Швеция) уважава частично подадената от г‑н Syed жалба, като го оправдава по обвинението за нарушение на Закона за авторското право по отношение на стоките, намиращи се в двата склада, които са идентични с продаваните в магазина.
17. Апелативният съд приема, че макар г‑н Syed да е складирал стоките с цел да ги продаде, той не ги е предлагал за продажба, нито ги е разпространявал публично по друг начин, като отрича държането на стоките в складовете да представлява опит или приготовление за извършване на посоченото нарушение на Закона за авторското право. Ето защо тази юрисдикция признава г‑н Syed за виновен за нарушение на Закона за авторското право само по отношение на стоките в магазина. На това основание му налага наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и намалява глобата на 60 дневни ставки.
18. Несъгласна с решението на апелативния съд, прокуратурата подава протест пред Högsta domstolen (Върховен съд). Според нея предлагането на продукти с цел продажба в магазин трябва да обхваща и възможността за закупуване на идентични продукти, съхранявани в складовете. Ето защо прокуратурата иска г‑н Syed да бъде признат за виновен за нарушение на Закона за авторското право и по отношение на 599-те артикула, които са открити в складовете и са идентични с изложените в магазина. При условията на евентуалност тя иска подсъдимият да бъде осъден за опит за извършване на същото нарушение, като вече не поддържа обвинението за приготовление.
19. Г‑н Syed оспорва доводите на прокуратурата, като твърди, че съгласно практиката на Съда нарушението на правото на разпространение чрез предлагане за продажба изисква активно поведение, насочено към неограничен кръг от потребители, с цел прехвърляне на собствеността върху конкретна стока. Да се приеме, че покупката и складирането на стоки съставлява подобно поведение, би означавало на понятието за разпространение да бъде дадено твърде широко тълкуване, несъвместимо с принципа на законност.
20. Högsta domstolen (Върховен съд) посочва, че в хода на подготвителните работи по приемане на национална правна уредба за транспониране на Директива 2001/29 правителството заявява, че за да попадне дадено деяние в обхвата на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от тази директива, не е необходимо същото да бъде довършено. Достатъчно е копието да бъде предложено за продажба, например чрез рекламна дейност. Запитващата юрисдикция допълва, че нито Законът за авторското право, нито Директива 2001/29 забраняват изрично съхранението на защитени произведения с цел продажба(7).
21. Според запитващата юрисдикция от решение Dimensione Direct Sales и Labianca(8) следва, че изключителното право на автора по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 може да се наруши с действия или актове на друго лице, предхождащи сключването на договора за продажба, като например с предлагането за продажба на защитени стоки. Съмнението в случая обаче е дали, когато дадено лице съхранява защитени стоки в свой склад, може да се приеме, че това лице предлага тези стоки за продажба, ако продава идентични стоки в магазина си.
2. Преюдициалните въпроси
22. В този контекст Högsta domstolen (Върховен съд) поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?
2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?“.
3. Производството пред Съда
23. Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 28 септември 2017 г., а писмени становища представят само прокуратурата и Комисията. Провеждането на съдебно заседание не е счетено за необходимо.
III. Обобщение на становищата на страните
24. Според прокуратурата, която поддържа становището си, изложено пред запитващата юрисдикция, трябва да бъдат отчетени последиците, до които би могло да доведе прекалено стриктното тълкуване на правото на разпространение, за прилагането на Директива 2004/48/ЕО(9). Тя твърди, че процедурните мерки и санкциите, предвидени в посочения нормативен акт, предполагат нарушение или неминуемо нарушение.
25. Прокуратурата счита, че когато даден търговец съхранява в търговските си помещения стоки със защитени от авторско право знаци, той цели извличането на икономическо или търговско предимство(10). Предлагането на стоки в даден магазин имало за цел да насърчи потребителите да придобият и идентичните продукти, съхранявани в склада. Според прокуратурата всяко друго тълкуване би било в противоречие с решение Dimensione Direct Sales и не би гарантирало ефективна, строга и висока степен на закрила(11).
26. Ето защо прокуратурата предлага на преюдициалните въпроси да е отговори в смисъл, че спорните в разглеждания случай стоки нарушават изключителното право на разпространение на автора, предвидено в член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, независимо дали същите се съхраняват в склад, свързан с магазина, или в друг по-отдалечен склад.
27. Комисията предлага анализът на въпросите да бъде започнат с решение Dimensione Direct Sales, по-специално с приетите в това решение положения, че носителят на авторското право има право да забрани всяка форма на разпространение на продукти, върху които е възпроизведено неговото произведение, и че понятието „разпространяване“ е автономно понятие на правото на Съюза(12). Обхванати от това понятие били както договорът за продажба и доставката на клиента на придобития предмет, така и други действия, предхождащи сключването на договора(13), включително рекламната дейност(14).
28. Изхождайки от тези предпоставки, Комисията достига до извода, че съхраняването на стоките в помещения, различни от магазина, ще нарушава правото на разпространение на неговия носител, ако се докаже, че същите се предлагат за продажба или се рекламират на потребителите. Този извод обаче всъщност не отговарял на въпросите на запитващата юрисдикция, които били по-скоро дали съхраняваните стоки могат да бъдат приравнени на действително предлаганите в магазина, независимо дали се продават или рекламират.
29. Според Комисията подобно приравняване не е възможно, тъй като това би означавало да се изходи от една априорна позиция за търговското предназначение на стоките в складовете само поради обстоятелството, че други сходни стоки са били продадени на потребителите. Ето защо било необходимо да се установи намерението на заинтересоването лице спрямо стоките от търговска гледна точка.
30. В това отношение Комисията предлага няколко критерия за установяване на търговското предназначение на продуктите: а) идентичността на стоките с други, защитени с авторско право стоки, които са изложени за продажба в магазина; б) физическа, финансова или административна връзка между склада и магазина и в) редовното снабдяване на магазина със стоки от склада.
IV. Анализ
1. Предварителни бележки
31. Преюдициалните въпроси са поставени в рамките на наказателно производство срещу г‑н Syed, което налага да направя едно предварително уточнение. Шведският законодател е избрал да уреди в член 53 от Закона за авторското право нарушението на авторското право върху произведение на литературата или изкуството, препращайки към предвиденото в други разпоредби от същия закон. Той не препраща изрично, поне в текста на закона, към Директива 2001/29.
32. Европейският законодател обаче не е използвал в тази област възможността за определяне на престъпленията, нито за сближаване или хармонизиране на наказателните законодателства на държавите членки (член 83, параграфи 1 и 2 ДФЕС). При липсата на подобна правна уредба Съдът може да посочи на запитващата юрисдикция правилното тълкуване на Директива 2001/29, но не и да се намесва в спора относно наказателноправните аспекти на правото на някоя от държавите членки, тъй като, повтарям, не съществуват хармонизирани правила в тази област.
33. Директива 2004/48 установява само „гражданските и административните мерки, процедури и средства за съдебна защита“ (член 16), насочени към закрилата на правата върху интелектуална собственост. Макар в нея да се посочва, че „в съответни случаи наказателните санкции също представляват средство за гарантиране спазването на права върху интелектуална собственост“(15), тези санкции не са включени в приложното ѝ поле. Нещо повече, член 2, параграф 3, буква в) предвижда, че „[н]астоящата директива не засяга […] националните разпоредби в държавите членки, които се отнасят за наказателните процедури и наказания за нарушаване на права върху интелектуална собственост“.
34. Г‑н Syed е изразил пред запитващата юрисдикция опасението, че с оглед на препращането в наказателната разпоредба към гражданското право за целите на формулирането на състава на престъплението Съдът може, в противоречие с принципа за изчерпателно определяне на признаците от състава на престъпленията, да даде прекалено широко тълкуване на понятието „разпространяване“, включвайки в същото складираната, но все още непродадена стока.
35. Не считам, че този довод следва да се приеме. Съдът трябва да даде тълкуване на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 независимо от последиците, които запитващата юрисдикция може да изведе от гледна точка на шведското наказателно право(16). Това тълкуване се свежда до определяне на обхвата на закрила на правото на автора да забрани или да разреши разпространяването на неговите произведения. Ако съгласно шведското право за ангажиране на наказателната отговорност е достатъчно да бъде нарушено посоченото право, това не се дължи нито на Директива 2001/29, нито на даденото от Съда тълкуване.
36. Всъщност твърдението на г‑н Syed се основава на критика относно начина на формулиране на състава на престъплението по член 53 от Закона за авторското право. Тази критика е насочена срещу евентуалното нарушение на принципите на законност и на правна сигурност, тъй като разпоредбата не отговаряла на изискванията за формулиране на престъпните състави, приложими спрямо наказателните норми.
37. Ще повторя, че това твърдение няма място в настоящото преюдициално производство, поради което то не следва да се взема под внимание. В рамките на преюдициалния диалог, който води с националните съдилища, Съдът трябва само да посочи на запитващата юрисдикция тълкуването на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.
2. По преюдициалните въпроси
38. Видно от изложеното в акта за преюдициално запитване, г‑н Syed търгува със стоки, върху които са възпроизведени защитени с авторски права изображения без разрешение от носителите на тези права. За да се определи по-точно за кои факти се отнасят съмненията на запитващата юрисдикция, е необходимо да се поясни, че:
– една част от пиратските продукти са се предлагали за продажба в магазина на г‑н Syed, който на първа и на втора инстанция е признат за виновен за това деяние, по отношение на което касационният съд няма съмнения,
– друга част от тези продукти (по-конкретно 599 облекла, идентични на изложените в магазина) са се намирали в складовите помещения на г‑н Syed,
– останалите пиратски продукти също са се намирали в складовете, но не са се предлагали за продажба, нито са били същите като дрехите, изложени в магазина.
39. Въпросът на запитващата юрисдикция е дали правото на разпространение се отнася до втората категория стоки, тоест до тези със същите „защитени знаци“ като продаваните в магазина, които се съхраняват в други помещения. Освен това тя иска да се установи дали по-малката или по-голяма близост на складовете (един, който е свързан с магазина, и един, намиращ се в южно предградие на Стокхолм) има значение за отговора на този въпрос.
40. Съмненията на запитващата юрисдикция се разбират по-добре при преглед на практиката на Съда до момента, която ще изложа накратко по-долу.
41. В решение Peek & Cloppenburg(17) се разглежда въпросът дали е налице нарушение на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, когато верига от магазини за конфекция е поставила на мястото за отдих на клиентите в един от магазините си и на витрината на друг от тях кресла и канапета, изработени по дизайн на Charles-Édouard Jeanneret (Le Corbusier) и защитени с авторски права, но произведени без съгласието на носителя на тези права (предприятие за производство на тапицирани мебели).
42. Съдът по същество отговаря, че само „действията, свързани единствено с прехвърляне на собствеността върху този обект“, са обхванати от понятието за публично разпространяване на оригинала на произведение или на негово копие по друг начин, различен от продажбата, по смисъла разглежданата разпоредба(18).
43. В две последващи решения обаче Съдът разширява понятието за разпространяване, като включва в него деяния, които излизат извън обикновеното прехвърляне на собствеността.
44. Така, в решение Donner(19) въпросът е свързан с поведението на превозвач, който е действал като помагач при неразрешеното разпространяване на имитации на защитени с авторско право мебели, които италианско предприятие е доставяло на клиентите си в Германия(20).
45. Изхождайки от обстоятелството, че публичното разпространяване „се характеризира с поредица операции, започващи най-малкото от сключването на договор за продажба и стигащи до изпълнението му чрез доставката на субект от неограничен кръг“, Съдът приема, че „търговецът отговаря за всяка операция, извършена от него или за негова сметка и водеща до „публично разпространяване“ в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторски права. Той отговаря и за всяка операция от същото естество, извършена от трето лице, когато посоченият търговец специално е имал за цел да достигне до неограничен кръг лица в държавата на местоназначението и не е можел да не знае за действията на това трето лице“(21).
46. Въпросът по дело Dimensione Direct Sales е „дали член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на [носителя] на изключителното право на разпространение на защитено произведение да се противопостави на предложението за продажба или на рекламата по отношение на оригинал или копие на това произведение дори ако не е установено, че това предложение или реклама са довели до придобиването на закриляния обект от купувач в Съюза“(22).
47. Основавайки се на предходната практика, Съдът признава на носителя на авторското право възможността да се противопостави на рекламата на продавача (който предлага фалшиви предмети на уебсайта си, в различни ежедневници и списания, както и в рекламна листовка). По-конкретно, Съдът приема, че:
– „поканата за представяне на оферта или […] необвързващата реклама по отношение на [защитен] обект […] също попадат във веригата от действия, предприети с цел да се осъществи продажбата на този обект“(23),
– „е ирелевантно да се установи, че тази реклама не е последвана от прехвърляне на приобретателя на собствеността върху защитеното произведение или негово копие“(24).
48. Следователно Съдът приема, че за да се установи нарушение на правото на разпространение, не е необходимо последващо рекламата действие, което да води до прехвърляне на приобретателя на собствеността върху защитеното произведение или негово копие.
49. Видно от тази съдебна практика, Съдът разширява обхвата на понятието за разпространяване по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29. Наблюдава се развитие на това понятие от обикновено действие по прехвърляне на собствеността до включването на действията по подготовка на продажбата на съответния предмет като предлагането от страна на търговеца (пряко или на уебсайта му) или други действия за осъществяване на продажбата, включително превоза на стоките от трето лице.
50. Разбира се, решенията на Съда трябва да бъдат поставени в контекста(25) на съответните дела — методология, приложима и спрямо настоящия случай. При това положение остава само да се изясни дали съхраняването в складовете на облеклата, които са идентични с изложените за продажба в магазина, е част от веригата от действия, насочени към тяхната продажба.
51. От полза за преценката докъде се простира изключителното право на автора да забрани всякаква форма на публично разпространяване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, може да бъде разглеждането на икономическия контекст на понятието „разпространяване“ на даден продукт. В търговската практика то се определя като набор от действия, процеси и връзки, чрез които даден продукт изминава пътя от производството до крайната му употреба, независимо дали тя е в последващ производствен процес, или става въпрос за крайната му доставка на потребителя(26).
52. При все това от правна гледна точка, която е от значение в случая, е съмнително дали уреденото в Директива 2001/29 изключително право да се разреши или забрани разпространяването има толкова широк обхват. За разлика от тезата, че първото прехвърляне на собствеността (от производителя на търговец на едро) вече попада в обхвата на това право, би могло да се приеме, че това правомощие на носителя на авторското право засяга единствено сделката между търговеца на дребно и крайния потребител(27).
53. С оглед на международните договори, подписани от Съюза(28), Съдът е предпочел втората теза, тълкувайки израза „публично разпространяване чрез продажба“, съдържащ се в член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, като синоним на „предоставянето на неограничен кръг от лица […] чрез продажба“ по член 6, параграф 1 от ДАП. Следователно под „неограничен кръг от лица“ се разбира потребителят или крайният ползвател, но не и междинните предприятия по веригата на разпространение, по-конкретно търговците на едро, независимо че ДАП не съдържа определение на понятието „неограничен кръг от лица“, оставяйки неговото дефиниране на законодателите или на съдилищата на договарящите страни(29).
54. Г‑н Syed безспорно е търговец на дребно, който продава стоки на крайния потребител. Следователно той се намира в последния сегмент на веригата на разпространение, в рамките на която авторът може да упражни правото си да разреши или забрани разпространяването на защитените си произведения. Изхождайки от тази предпоставка, трябва да се определи обхватът на това право в случаите, когато идентични стоки с изложените за продажба в магазина се намират в складовете на продавача.
55. Вече посочих, че съдебната практика включва сред действията, присъщи на разпространяването, „най-малкото“ сключването на договор за продажба и доставката на придобитата от купувача вещ(30), както и необвързващите предложение за продажба и реклама(31). Считам обаче, че предложението за продажба не се ограничава само до изложените в конкретен търговски обект продукти, а обхваща и тези, които са идентични на последните, временно се съхраняват в склад на продавача и са подготвени да заменят изчерпаните стоки.
56. Излагането на стоката на витрината или във вътрешността на магазина има за цел продажбата на възможно най-голям брой от продуктите, както е логично да се предположи за всеки търговец. Облеклата (в случая тениски със знаци, свързани с рок музиката), които се намират в магазина, представляват pars pro totoспрямо другите наличности. Между едните и другите съществува пряка връзка и това именно е активното поведение, насочено към тяхната продажба.
57. Ето защо считам, че правото на автора да се противопостави на разпространението на предмети с възпроизведени изображения, които нарушават авторското му право, се разпростира не само върху бройките, които вече се намират в магазина, но и върху тези със същите възпроизведени изображения, които се съхраняват в складовете на продавача в очакване да бъдат прехвърлени в магазина.
58. Това тълкуване съответства на минималната закрила, предвидена в член 6, параграф 1 от ДАП, която обхваща действията по подготовка на продажбата(32), както и на целта на Директива 2001/29 за осигуряване на висока степен на закрила на правата върху интелектуална собственост съгласно съображение 9 от тази директива.
59. По този начин се гарантира също и полезното действие на разпоредбата, чиято цел е да избегне предлагането на пазара на стоки, произведени в нарушение на авторското право, придавайки превантивен характер на възможността да се контролира разпространението на произведението или на негови копия. Ако този контрол може да се осъществява единствено след извършване на продажбата и ако упражняването на правото на разпространение се съсредоточава върху всяка отделна сделка (такова изглежда е виждането на г‑н Syed), ефективната защита фактически би се възпрепятствала предвид трудностите при установяване на мястото и времето на извършване на продажбата на съответните предмети, по-специално на тези, които се съхраняват в склад.
60. Макар да съм съгласен с Комисията, че в разглеждания случай намерението за продажба може да бъде изведено от обстоятелството, че едни продукти се предлагат в магазина, а аналогични на тях същевременно се намират в складовете, не считам за необходимо въвеждането на общи критерии като предложените от нея, които са твърде строги. По-конкретно, освен че не става ясно как може да бъде доказана връзката между магазина и склада, преценката относно тази връзка (физическа, финансова или административна) може да се окаже твърде формалистична.
61. Считам по-скоро, че с оглед на тясната връзка между дрехите, които г‑н Syed е продавал в магазина, и тези, които е държал в складовете, и предвид качеството му на търговец складирането вече представлява част от веригата от действия, насочени към продажбата. Следователно правото да се разреши или забрани разпространението като възможност, присъща на авторското право, следва да се отнася и до складираните продукти.
62. В този контекст отдалечеността или близостта на складовете е ирелевантна. Няма пречка (дори е логично и представлява проява на здрав разум), ако г‑н Syed не разполага в свързания с магазина склад с поисканите от даден клиент номер или цвят, той да се ангажира да му ги достави за относително кратко време от склада, намиращ се в квартал Бандхаген. Тези обстоятелства ще продължават да бъдат част от веригата от действия, предприети с цел осъществяване на продажбата на съответния предмет.
63. Накрая, връщайки се към наказателнопроцесуалния контекст на производството пред шведските съдилища, следва да повторя, че предложеният тук отговор се предоставя в стриктната рамка на тълкуването на Директива 2001/29. В правомощията единствено на националните съдилища е, изхождайки от начина, по който във вътрешното право са формулирани престъпните състави и са уредени отделните стадии при умишлените престъпления (вземане на решение, приготовление, осъществяване на изпълнителното деяние, опит и довършено престъпление), да преценят дали е извършено престъпление и доколко неговият извършител може да бъде признат за виновен.
V. Заключение
64. С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) по следния начин:
„Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключително право на автора да разрешава или да забранява всякаква форма на публично разпространяване на оригинала на неговите произведения или на техни копия, се отнася до съхранявани в складовете на търговец стоки със защитен знак, еднакъв с този върху стоките, които търговецът предлага за продажба в свой магазин. В това отношение разстоянието между складовете и магазина е ирелевантно“.