Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Haparanda tingsrätt - Швеция) - Åklagaren/Hans Åkerberg Fransson
(Дело C-617/10)
(Харта на основните права на Европейския съюз - Приложно поле - Член 51 - Прилагане на правото на Съюза - Наказване на действия, които засягат собствен ресурс на Съюза - Член 50 - Принцип ne bis in idem - Национална система, която включва две отделни производства, административно и наказателно, за санкциониране на едно и също противоправно деяние - Съвместимост)
Език на производството: шведски
Запитваща юрисдикция
Haparanda tingsrätt
Страни в главното производство
Прокуратура: Åklagaren
Подсъдим: Hans Åkerberg Fransson
Предмет
Преюдициално запитване - Haparanda tingsrätt - Тълкуване на член 6 ДЕС и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Национална съдебна практика, която изисква ясно основание, изведено от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem - Национална правна уредба, според която едно и също нарушение на данъчното право може да се санкционира, от една страна, по административен ред - с данъчна санкция и, от друга страна, в наказателно производство - с наказание лишаване от свобода - Съвместимост с принципа ne bis in idem на национална система, която предвижда две отделни производства за санкциониране на едно и също противоправно деяние.
Диспозитив
Принципът ne bis in idem, прогласен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, допуска държава членка да наложи последователно данъчна и наказателноправна санкция за едно и също деяние, изразяващо се в неизпълнение на задълженията за деклариране за целите на данъка върху добавената стойност, ако първата санкция няма наказателноправен характер - нещо, което националната юрисдикция трябва да провери.
Правото на Съюза не регламентира връзката между Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и правните системи на държавите членки и освен това не посочва какви последици трябва да бъдат изведени от националния съд при противоречие между гарантираните от тази конвенция права и разпоредба на националното право.
Правото на Съюза не допуска съдебна практика - съгласно която, за да бъде националният съд задължен да остави без приложение всяка разпоредба, която противоречи на гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз основно право, това противоречие трябва да произтича ясно от текста на Хартата или от свързаната с нея съдебна практика, - когато тя отказва на националния съд правомощието да направи цялостна преценка, евентуално със съдействието на Съда на Европейския съюз, за съвместимост на посочената разпоредба с Хартата.
____________1 - ОВ C 72, 5.3.2011 г.