Жалба, подадена на 2 януари 2012 г. - Франция/Комисия

(Дело T-1/12)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и J. Gstalter)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени изцяло обжалваното решение;

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да бъде отменено Решение C(2011) 7808 окончателен от 24 октомври 2011 г., с което Комисията обявява за несъвместими с вътрешния пазара помощите за преструктуриране, планирани от френските власти в полза на SeaFrance SA, под формата на увеличаване на капитала и на заеми, отпуснати от SNCF на SeaFrance.

В подкрепа на жалбата си Френската република излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, тъй като Комисията счела, че предпазливият характер на двата планирани от SNCF заема трябва да бъде преценен заедно с помощта за оздравяване и преструктуриране. Това правно основание се разделя на две части, основани:

от една страна, на факта, че Комисията направила погрешно тълкуване на Решението на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело BP Chemicals/Комисия (T-11/95, Recueil, стр. II-3235), и

от друга страна, при условията на евентуалност, на факта, че Комисията приложила погрешно посоченото решение на Общия съд.

Второто правно основание е изведено от неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, доколкото Комисията счела, като допълнително основание, че френските власти не успели да докажат, че преценени отделно, двата предвидени от SNCF заема били предоставени по пазарния лихвен процент. Това правно основание се разделя на две части, основани:

от една страна, на факта, че Комисията погрешно не приложила към двата разглеждани заема Съобщението на Комисията от 19 януари 2008 година относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти, и

от друга страна, на факта, че Комисията погрешно приела, че за да бъде съобразен с пазара, лихвеният процент на разглежданите заеми е трябвало да бъде около 14 %.

Третото правно основание е изведено от това, че Комисията допуснала грешки при прилагане на правото и фактически грешки, като приела, че помощта за преструктуриране е несъвместима с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тълкуван в светлината на насоките относно помощите за оздравяване и преструктуриране.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 345ДФЕС, който предвижда, че договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество.

____________

¹ - OВ C 14, стр. 6.