РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

14 декември 2011 година

Дело T‑361/10 P

Европейска комисия

срещу

Dimitrios Pachtitis

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Обявление за конкурс — Конкурс на общо основание — Недопускане до писмен изпит вследствие на резултатите, получени на тестовете за достъп — Разпределение на правомощията между EPSO и конкурсната комисия“

Предмет:      Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 юни 2010 г. по дело Pachtitis/Комисия (F‑35/08)

Решение:      Отхвърля жалбата. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на г‑н Dimitrios Pachtitis по настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Понятие — Предварителен етап, състоящ се от тестовете за достъп под формата на въпроси с избор от няколко отговора — Включване

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурса — Разпределение на правомощията между Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), органа по назначаването и конкурсната комисия

(член 30, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 1, параграф 1 и член 5 от приложение ІІІ към него; член 1, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Решение 2002/621/ЕО на генералните секретари на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на секретаря на Съда, на генералните секретари на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите и на представителя на Европейския омбудсман)

1.      В рамките на първия етап от конкурс за назначаване на длъжностни лица тестовете за достъп, състоящи се от въпроси с избор на няколко отговора, са съревнователни, което е присъщо на самото понятие за конкурс, доколкото, за да се премине във втория етап на конкурса, не е достатъчно получаването на средната оценка на въпросните тестове, а е необходимо класиране сред определен брой кандидати, получили най-високите оценки на тестовете за достъп. Следователно този етап представлява не само формален елемент от разглежданата конкурсна процедура, но и сам по себе си има конкурсен характер.

(вж. точка 34)

2.      В член 1, параграф 1, букви б) и д) от приложение III към Правилника, съгласно който в обявлението за конкурса органът по назначаването трябва да посочи вида на конкурса (по документи или чрез изпит, или едновременно по документи и чрез изпит), а когато конкурсът се провежда чрез изпит — естеството на изпита и начина на оценяване, въобще не се споменава за компетентност на органа по назначаването относно избора на темите на поставените въпроси и оценяването им в рамките на конкурса. Всъщност, като се има предвид, че съгласно член 1, параграф 1, буква б) от приложение III към Правилника видът на конкурса е по документи, чрез изпит или едновременно по документи и чрез изпит, тази разпоредба не се отнася до определянето на съдържанието на изпитите. Що се отнася до член 1, параграф 1, буква д) от посоченото приложение, макар установяването на прагове за успеваемост да попада в приложното поле на понятието за естеството на изпита и начина на оценяване, това не е така по отношение на определянето на съдържанието на въпросите за даден конкурс. Приложение III към Правилника не предвижда изрично кой определя съдържанието на изпитите за предварителен подбор и на кого е възложен контролът на този етап от конкурса. Тази компетентност не е предоставена изрично нито на органа по назначаването, нито на конкурсната комисия.

Член 30, първа алинея от Правилника и член 5, първа алинея от приложение III към Правилника предвиждат съответно, че именно конкурсната комисия съставя списък с подходящите кандидати, както и списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурс. С оглед на тези правомощия конкурсната комисия изпълнява особено важна роля при провеждането на конкурсите.

Преди създаването на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) органът по назначаването е разполагал с широки дискреционни правомощия при определянето на условията и начините за организиране на даден конкурс, а конкурсната комисия е разполагала с широко право на преценка относно вида и подробното съдържание на изпитите, предвидени в рамките на конкурса, като същевременно е била компетентна да контролира и евентуалния първи етап на предварителен подбор на кандидатите, организиран от органа по назначаването. Това разпределение на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия не се променя със създаването през 2002 г. на EPSO, чиито задачи по отношение на провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица са основно от организационен характер. Всъщност задачата на EPSO е да осигури прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица. Тази задача се отнася най-общо до определянето на процедурите за подбор на длъжностни лица, а не до определянето на съдържанието на изпитите в отделните конкурси.

В този смисъл, макар в областта на конкурсите EPSO да упражнява правомощията за подбор на персонал, предоставени на органите по назначаването, както изборът, така и оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, не са от компетентността на EPSO. Всъщност в контекста на член 1, параграф 1, първо изречение от Решение 2002/621 относно организацията и работата на EPSO, който гласи, че EPSO организира конкурси на общо основание с оглед осигуряването на услугите на длъжностни лица за институциите при оптимални професионални и финансови условия, параграф 2, буква в) от същия член предоставя на EPSO по-скоро ролята на помощник на конкурсната комисия при провеждането на конкурса, доколкото има за задача да разработи методи и техники за подбор.

(вж. точки 41—44, 46—48, 50, 52, 54 и 55)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 март 2003 г., Staelen/Парламент, T‑24/01, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑423, точка 51; 17 септември 2003 г., Alexandratos и Panagiotou/Съвет, T‑233/02, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑989, точка 26; 26 октомври 2004 г., Falcone/Комисия, T‑207/02, Recueil FP, стр. I‑A‑305 и II‑1393, точки 31, 38 и 39; 14 юли 2005 г., Le Voci/Съвет, T‑371/03, Recueil FP, стр. I‑A‑209 и II‑957, точка 41