Дело C‑460/18 Р
HK
срещу
Европейска комисия
Решение на Съда (първи състав) от 19 декември 2019 година
„Обжалване — Публична служба — Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз — Член 1г — Член 17, първа алинея от приложение VIII — Наследствена пенсия — Условия за предоставяне — Понятието „преживял съпруг“ на длъжностно лице на Съюза — Брак и небрачно партньорство — Фактическо съжителство — Принцип на недискриминация — Съпоставимо положение — Липса — Условие за продължителност на брака — Борба срещу измамите — Обосноваване“
1. Съдебно производство — Мотивиране на решенията — Обхват
(член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
(вж. т. 38, 50—53)
2. Длъжностни лица — Пенсии — Наследствена пенсия — Условия за предоставяне —Брак — Приравняване на регистрираното небрачно партньорство на брака при определени условия — Приравняване на фактическото съжителство на брака — Изключване
(член 1г, параграф 1, алинея 2 от Правилника за длъжностните лица и член 1, параграф 2, буква в) и член 17, първа алинея от приложение VIII)
(вж. т. 68—78)
3. Длъжностни лица — Равно третиране — Наследствена пенсия — Фактическо съжителство и брак — Несъпоставими положения
(член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1г от Правилника за длъжностните лица и член 17, първа алинея от приложение VIII към него; член 2 от Директива 2000/78 на Съвета)
(вж. т. 84 и 85)
4. Длъжностни лица — Наследствена пенсия — Условия за предоставяне — Брак — Минимална продължителност на брака — Недискриминационно условие, служещо на борбата със злоупотребите и измамите
(член 21, параграф21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1г от Правилника за длъжностните лица и член 17, първа алинея от приложение VIII към него; член 2 от Директива 2000/78 на Съвета)
(вж. т. 89 и 90)
5. Жалби на длъжностните лица — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Отхвърляне на искането за отмяна, което води до отхвърляне на искането за обезщетение
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 93)
Резюме
Съдът потвърждава необходимостта преживелият съпруг на длъжностно лице на Европейския съюз да е бил свързан с последното чрез брак през период от повече от една година или, при определени обстоятелства, чрез регистрирано небрачно партньорство, за да има право на наследствена пенсия
В решение HK/Комисия (C‑460/18 P), произнесено на 19 декември 2019 г., Съдът отменя решение на Общия съд от 3 май 2018 г., HK/Комисия(1) и произнасяйки се окончателно по спора, отхвърля както жалбата за отмяна срещу решението на Европейската комисия, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на наследствена пенсия като преживял съпруг на длъжностно лице, така и искането да му бъде присъдено обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.
Делото се отнася до молба на жалбоподателя да му бъде предоставена наследствена пенсия като преживял съпруг на длъжностно лице на Европейската комисия, починало на 11 април 2015 г., за което той е бил женен от 9 май 2014 г. Двойката се е намирала във фактическо съжителство от 1994 г. Жалбоподателят редовно е получавал пари от страна на партньорката си поради здравословни проблеми, които са възпрепятствали възможността му да работи или да учи.
Най-напред Съдът отменя решението на Общия съд, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя, с мотива, че Общият съд е нарушил задължението си да изложи мотиви. В това отношение Съдът уточнява, че мотивите на обжалваното решение не разкриват по ясен и разбираем начин съображенията на Общия съд, що се отнася до определянето на лицата, които имат право на наследствена пенсия съгласно член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), което има значение за въпроса относно съпоставимостта на положенията, които следва да се разгледат при преценката за съответствие на тази разпоредба от Правилника с общия принцип на недискриминация.
Като приема, че делото е във фаза, която позволява да бъде решено, Съдът по-нататък приема, че Комисията е имала право да откаже предоставянето на наследствена пенсия на жалбоподателя, с мотива, че той не отговаря на условието за минимална продължителност от една година на брака му с починалото длъжностно лице, наложено от член 17, първа алинея от приложение VIII към Правилника.
Съдът отбелязва, че нито фактът, че посочената разпоредба изключва от приложното си поле фактическите съжителства, нито фактът, че налага минимална продължителност на брака, за да придобие преживелият право на наследствена пенсия, са явно неадекватни спрямо целта на наследствената пенсия, нито нарушават общия принцип на недискриминация.
Според Съда правото на наследствена пенсия не е свързано с евентуална финансова зависимост на съпруга от починалото лице. За сметка на това получателят на тази пенсия трябва да е бил свързан с починалото длъжностно лице чрез граждански съюз, който поражда съвкупност от права и задължения между тези лица, какъвто е бракът или, при определени условия, регистрираното небрачно партньорство.
Съдът уточнява, че сред тези обстоятелства е и фактът, че преживелият партньор трябва да представи официален документ, признат като такъв от държава членка или от друг компетентен орган на държава членка, удостоверяващ статуса на небрачните партньори, и че двойката няма право да сключи граждански брак.
Така, Съдът приема, че фактически съюз, какъвто е фактическото съжителство, който по принцип не е уреден от закона статус, не отговаря на изискуемите условия и следователно фактическото съжителство не е съпоставимо, що се отнася до наследствената пенсия, с положението на лицата, сключили брак, нито на тези, сключили регистрирано партньорство, отговарящи на условията за предоставяне на такава пенсия.
Освен това Съдът приема, че с оглед на борбата със злоупотребите, дори с измамите, законодателят на Съюза разполага със свобода на преценка при уреждането на правото на наследствена пенсия и че условието бракът да е продължил най-малко една година, за да може преживелият съпруг да се ползва от наследствена пенсия, цели да се гарантира, че връзката между съответните лица е била действителна и стабилна.
Съдът заключава, че искането за присъждане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е преживял, трябва също да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като в това отношение се намира в тясна връзка с искането за отмяна, самото то отхвърлено като неоснователно.