Дело T‑194/13

United Parcel Service, Inc.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Концентрации — Регламент (ЕО) № 139/2004 — Международни експресни услуги за доставка на малки пакети в ЕИП — Придобиване на TNT Express от UPS — Решение за обявяване на концентрация за несъвместима с вътрешния пазар — Вероятни ценови ефекти — Иконометричен анализ — Право на защита“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 7 март 2017 г.

1.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Правни основания, които не са изложени в исковата молба или жалбата — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост

(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991); член 76 от Процедурния правилник на Общия съд (2015)

2.      Концентрации между предприятия — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изслушване на предприятията — Задължение на Комисията да съобщи на съответното предприятие окончателния вариант на възприетия преди приемането на обжалваното решение иконометричен модел

(член 18, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета; член 13, параграф 4 от Регламент № 802/2004 на Комисията)

3.      Конкуренция — Концентрации — Административно производство — Кратки междинни процесуални срокове — Съобразяване с изискването за бързина при преценката за спазване на правото на защита

(Регламент № 139/2004 на Съвета; Регламент № 802/2004 на Комисията)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 192)

2.      Спазването на правото на защита е общ принцип на правото на Европейския съюз, прогласен в Хартата на основните права на Европейския съюз, който трябва да бъде гарантиран във всички процедури, включително и в тези пред Комисията в областта на концентрациите. Също така принципът на състезателност, който е част от правото на защита, изисква по време на административната процедура заинтересованото предприятие да е било в състояние да изложи ефективно своята гледна точка относно истинността и значимостта на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, приети от Комисията в подкрепа на твърденията ѝ.

В това отношение използваният от Комисията иконометричен анализ в решението ѝ за обявяване на разглежданата концентрация за несъвместима с вътрешния пазар почива на иконометричен модел, който е различен от този, който е бил предмет на обсъждане с жалбоподателя в хода на административната процедура. Всъщност въпреки наличието на действително множество сходства между окончателния иконометричен модел и тези, обсъждани в хода на административната процедура, все пак внесените промени не могат да бъдат считани за пренебрежими.

Следователно Комисията не може да твърди, че не е била длъжна да връчи на жалбоподателя окончателния модел на иконометричния анализ преди приемането на обжалваното решение.

Поради това правото на защита на съответното предприятие е било нарушено, така че обжалваното решение следва да бъде отменено, стига жалбоподателят да докаже надлежно не че ако това процесуално нарушение не беше допуснато, съдържанието на обжалваното решение би било различно, а че той би могъл да осигури по-добре, дори и в ограничена степен, защитата си, ако е разполагал с окончателния вариант на утвърдения от Комисията иконометричен анализ преди приемането на решението, дори и в ограничена степен.

(вж. т. 198—200, 205, 209, 210 и 215)

3.      Преценката за спазване на правото на защита при контрола върху концентрациите несъмнено трябва да държи сметка за изискването за бързина, което е характерно за общата структура на Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия.

(вж. т. 219)