РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
22 май 2008 година
Дело T-250/06 P
Martial Ott и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Жалба — Насрещна жалба — Допустимост — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2004 г. — Предоставяне на точки за предимство — Общи разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника — Възражение за незаконосъобразност — Замяна на мотиви — Частично неоснователна и частично основателна жалба — Дело, по което може да бъде постановено решение — Отхвърляне на жалбата“
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 30 юни 2006 г. по дело Ott и др./Комисия (F‑87/05, все още непубликувано в Recueil), с която се иска неговата отмяна. Насрещна жалба, подадена от Комисията срещу обжалваното определение
Решение: Отменя Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 юни 2006 г. по дело Ott и др./Комисия в частта, с която се отхвърля жалбата, доколкото е подадена от г‑н Francis Weiler. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отхвърля насрещната жалба. Отхвърля жалбата, подадена пред Съда на публичната служба под номер F‑87/05, доколкото е подадена от г‑н Francis Weiler. Г‑н Martial Ott, г‑н Fernando Lopez Tolа и г‑н Francis Weiler понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с настоящото производство, както и четири пети от съдебните разноски на Комисията. Комисията понася една пета от направените от нея съдебните разноски във връзка с настоящото производство. Г‑н Francis Weiler и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с производството пред Съда на публичната служба.
Резюме
1. Жалба — Предмет — Искане за отмяна на решение на Съда на публичната служба, доколкото с него се приема, че не е необходимо произнасяне по възражение за недопустимост на жалба, която е отхвърлена като неоснователна — Отхвърляне
(член 9 от приложение І към Статута на Съда)
2. Жалба — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или прилагането на общностното право от Съда на публичната служба — Допустимост
(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
3. Жалба — Правни основания — Представяне на нови доводи — Допустимост — Граници
(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
4. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съдът на публичната служба преценява дали доброто правораздаване обосновава отхвърляне на жалбата по същество, без произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от ответника, като не може да се приеме, че от това произтичат неблагоприятни последици за последния. Ето защо жалбата срещу това решение трябва да се отхвърли.
(вж. точки 75 и 76)
Позоваване на: Съд — 22 ноември 2007 г., Cofradía de pescadores „San Pedro“ de Bermeo и др./Съвет, C‑6/06 P, непубликувано в Сборника, точка 21
2. Жалбата трябва да посочва точно оспорваните елементи на решението, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане. Жалба, която не съдържа доводи, насочени към установяване на грешка при прилагане на правото, опорочаваща обжалваното решение, а само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени в първоинстанционното производство правни основания и доводи, не отговаря на това изискване.
Когато обаче жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право, в случая от страна на Съда на публичната служба, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си на вече изложени пред Съда на публичната служба основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило.
(вж. точки 81 и 82)
Позоваване на: Съд — 6 март 2003 г., Interporc/Комисия, C‑41/00 P, Recueil, стр. I‑2125, точка 17, Съд 26 октомври 2006 г., Koninklijke Coöperatie Cosun/Комисия, C‑68/05 P, Recueil, стр. I‑10367, точка 54 и цитираната съдебна практика, и точка 55
3. В рамките на обжалване пред Първоинстанционния съд жалбоподателят може да представи довод за първи път, макар последният да не е обсъждан в първоинстанционното производство, при условие че не изменя по никакъв начин предмета на спора пред Съда на публичната служба.
(вж. точка 88)
Позоваване на: Съд — 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точки 66 и 67
4. В рамките на система за повишаване, която е установена с вътрешни правила на Комисията и се основава на количествено изразяване на заслугите чрез предоставяне за всяка година на различни видове точки на длъжностните лица, органът по назначаването трябва да приеме преходни мерки с оглед на изменението на правилата относно повишаването, като вземе предвид изискванията, които са присъщи за прехода от един метод на управление към друг и налагат посоченият орган да се отклони временно и в определени граници от стриктното прилагане на правилата и принципите, които не са с преходен характер и обичайно се прилагат за съответните положения. Подобни отклонения обаче трябва да са обосновани от свързана с прехода императивна необходимост и не могат да надхвърлят по продължителност или обхват необходимото за осигуряване на организирано преминаване от един режим към друг. В това отношение, за да се отчетат заслугите, натрупани в съответната степен от длъжностните лица, които са на служба към момента на влизане в сила на посочената система, редът и условията на прехода включват предоставянето на различни видове преходни точки на тези длъжностни лица.
По отношение на преходните точки за предимство, които се предоставят автоматично и до определена граница на длъжностните лица за всяка прослужена година в съответната степен, с предоставянето им се отчита прослуженото време в дадена степен, противоречащо на правилата, които обичайно уреждат процедурите за повишаване. При все това установяването на система, която се характеризира с количествено изразяване на заслугите и с необходимостта да се достигне определен праг, съответстващ на брой натрупани точки за предимство и за заслуги, като условие за повишаване, предполага отчитане на натрупаните от длъжностните лица заслуги след последното им повишение под формата на предоставяне на определен брой точки и по метод, съответстващ на принципа на равно третиране. Мярката, изразяваща се в автоматично предоставяне на точки за предимство в зависимост от прослуженото време в съответната степен, отговаря на тази свързана с прехода императивна необходимост и разпоредбите, които ограничават обхвата ѝ, като ограничаването ѝ само до първата процедура по повишаване след влизането в сила на новата система, много малката относителна тежест на тези точки в общия сбор на точките, които могат да се предоставят, както и обвързването на повишението с условието длъжностното лице да е натрупало определен брой други точки в последния доклад за развитие на кариерата му, позволяват да се направи заключение, че органът по назначаване не е надхвърлил необходимото за осигуряване на организирано преминаване от един режим към друг.
Такъв е случаят a fortiori и при преходните точки за предимство, които не се предоставят автоматично само въз основа на прослуженото време, а след като се вземат предвид и заслугите на съответното длъжностно лице, тъй като броят им може да варира в зависимост от дадената му оценка при атестиране и те не се предоставят, когато оценката е особено ниска.
По отношение на преходните точки за предимство, които могат да се предоставят от органа по назначаване по предложение на комитетите по повишаване, те са въведени с цел да се решат по справедливост специфични проблеми, свързани с прехода от старата към новата система. Тази специфична цел по необходимост се включва в целта на всички преходни точки за предимство, към които посочените по-горе точки принадлежат, а именно да се отчетат натрупаните от длъжностното лице заслуги след последното му повишение, така че разпоредбата, предвиждаща предоставянето на тези точки, сама по себе си не нарушава член 45 от Правилника. Евентуалните произволни повишения, до които такова предоставяне би могло да доведе, ще се дължат на индивидуалното прилагане на тази разпоредба, а не на нейната незаконосъобразност.
По отношение на преходните точки за предимство, които могат да се предоставят на длъжностните лица, които са предложени за повишение в предходната процедура по повишаване, но не са повишени, те също не противоречат на член 45 от Правилника. Всъщност при съпоставянето на заслугите органът по назначаване по принцип има право да вземе предвид обстоятелството, че по отношение на определено длъжностно лице вече е било направено предложение за повишение в рамките на по-ранна процедура по повишаване, при условие че длъжностното лице все още заслужава повишение и че заслугите му се преценяват спрямо тези на другите кандидати за повишение, какъвто е случаят при установените от Комисията ред и условия за преход.
(вж. точки 109—117)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точки 207, 210, 211, 212, 213 и цитираната съдебна практика, точки 214—219 и 222
5. Системата за повишаване, която е установена с вътрешни правила на Комисията и се основава на количествено изразяване на заслугите чрез предоставяне за всяка година на длъжностните лица на различни видове точки, някои от които — „точки за заслуги“ — произтичат от преобразуването на оценката, получена от длъжностното лице при периодичното атестиране по смисъла на член 43 от Правилника, а други — „точки за предимство“ — са предоставени допълнително, сами по себе си не са определящи за повишението и целят да възнаградят длъжностните лица, надхвърлили индивидуалните си цели или изпълнили успешно допълнителни задачи в интерес на институцията, не нарушават член 45 от Правилника, доколкото тези два вида точки имат за цел да възнаградят заслуги и предоставянето им винаги е обосновано от съображения, свързани със заслугите.
Същото се отнася и до допълнителните точки за предимство, чието предоставяне не се отразява на предвидената за всяка генерална дирекция квота от точки за предимство и които могат да се предоставят по предложение на комитета по повишаване вследствие на жалба на длъжностно лице, което счита, че е следвало да получи по-голям брой точки за предимство, когато жалбата се приема за основателна, при условие че се предоставят съгласно същите критерии като точките за предимство, предоставяни във всяка генерална дирекция, а именно въз основа на заслугите на съответните длъжностни лица.
(вж. точки 119—124)
Позоваване на: Buendía Sierra/Комисия, посочено по-горе, точки 136—138, 305 и 306