Дело T-249/06
Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT)
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Дъмпинг — Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна — Изчисляване на нормалната стойност — Съдействие от страна на производството на Общността — Корекция — Функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона — Единен стопански субект — Явна грешка в преценката — Предложение за гаранция — Право на защита — Задължение за мотивиране“
Резюме на решението
1. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници
2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Прибягване до конструираната стойност
(член 6, параграф 8 и член 18 от Регламент № 384/96 на Съвета)
3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда
(член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7, член 6, параграф 2 и член 18, параграф 3 от Регламент № 384/96 на Съвета)
4. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Достъп до преписката — Изпращане на обобщения с неповерителен характер
(член 19, параграф 3 от Регламент № 384/96 на Съвета)
5. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Право на преценка на Комисията
(член 5, параграф 4 от Регламент № 384/96 на Съвета)
6. Общностно право — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Антидъмпинг
(член 2, параграф 10 и член 20, параграф 2 от Регламент № 384/96 на Съвета)
7. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Изчисляване на експортната цена
(член 2, параграф 10, i) от Регламент № 384/96 на Съвета)
8. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Сравняване на нормалната стойност и експортната цена — Корекции
(член 2, параграф 10 от Регламент № 384/96 на Съвета)
9. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Предложения за ценови гаранции — Приемане — Правомощие за преценка на институциите
(член 8, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета)
1. В областта на мерките за търговска защита общностните институции разполагат с широко право на преценка поради сложния характер на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разгледат.
Следователно контролът на общностния съд върху преценките на институциите трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт.
(вж. точки 38 и 39)
2. Когато общностните институции разполагат с широко право на преценка, спазването на гаранциите, предоставени от общностния правен ред в административните процедури, има в още по-голяма степен основополагащо значение. Сред тези гаранции по-конкретно присъства задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни.
В този контекст, макар в областта на мерките за търговска защита, и по-специално на антидъмпинговите мерки, общностният съд да не може да се намесва в преценката, запазена за общностните органи, той все пак трябва да се увери, че институциите са взели предвид всички релевантни обстоятелства и че са оценили материалите по делото с дължимата грижа, която е необходима, за да се приеме, че конструираната нормална стойност е определена по разумен начин.
В това отношение, когато Комисията разполага с противоречива информация или най-малкото с информация, чиято достоверност може да се оспори, жалбоподателят трябва да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и доводи. При липсата на подобни доказателства Комисията не нарушава своето задължение да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая данни, приемайки, че не може да отчете тази непроверена нова информация.
(вж. точки 40, 41, 50, 51 и 53)
3. Макар в рамките на основния антидъмпингов Регламент № 384/96 Комисията като разследващ орган да е тази, която трябва да определи дали е налице дъмпинг спрямо разглеждания в антидъмпинговата процедура продукт и дали той причинява вреда, когато е пуснат в свободно обращение в Общността, както и дали във връзка с това тази институция не следва да се освободи от част от падащата върху нея тежест на доказване в това отношение, този регламент не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди дружествата да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация. При тези условия Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на страните, за да получат необходимата информация в определените срокове. Следователно отговорите на тези страни на въпросника, предвиден в член 6, параграф 2 от посочения регламент, са от основно значение за развитието на антидъмпинговата процедура.
Макар че съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 384/96 страните по една антидъмпингова процедура по принцип са длъжни да предоставят отговор на въпросника на Комисията, от текста на член 18, параграф 3 от същия регламент следва, че информацията, представена под друга форма или в рамките на друг документ, не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия.
Ето защо когато някоя от страните не е предоставила отговор на посочения въпросник, но е предоставила информация в рамките на друг документ, тя не може да бъде упрекната в неоказване на съдействие, ако тези четири условия са изпълнени. Не следва да се приема, че тази страна не оказва съдействие, ако пропуските при предоставянето на данните нямат съществено въздействие върху развитието на процедурата по разследване. В такъв случай Съветът не може да се упреква, че е допуснал явна грешка в преценката, когато е приел, че липсата на отговор на въпросника не е опорочила нито определянето на вредата, нито изчисляването на маржа на вреда.
(вж. точки 87, 88, 90—92 и 98)
4. В рамките на антидъмпинговата процедура нередностите при съобщаването от Комисията на обобщенията с неповерителен характер по смисъла на член 19, параграф 3 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 не могат да представляват нарушение на процесуалните права, обосноваващо отмяната на регламента, с който се определят антидъмпингови мита, освен когато заинтересованото лице не е било достатъчно запознато с основното съдържание на разглежданите документи и поради това не е могло да изложи надлежно своята гледна точка относно тяхната истинност или тяхната относимост. Следователно използването от Комисията на информация, за която не е било предоставено обобщение с неповерителен характер, не може да се изтъква от страните в антидъмпинговата процедура като основание за отмяна на антидъмпингова мярка, освен ако те могат да докажат, че използването на тази информация съставлява нарушение на тяхното право на защита.
Що се отнася до правото на достъп до преписката по процедурата по разследване, правото на защита е нарушено само ако има и най-малка възможност оповестяването на разглежданите документи да доведе административната процедура до различен резултат в хипотезата, в която съответното предприятие е могло да се позове на това в хода на посочената процедура.
(вж. точки 131 и 134)
5. В рамките на антидъмпинговата процедура член 5, параграф 4 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 не съдържа никакво задължение за Комисията да прекрати висяща антидъмпингова процедура, когато равнището на подкрепа на жалбата до нея е под минималния праг от 25 % от общностната продукция. Всъщност този член се отнася само до необходимата степен на подкрепа на тази жалба, за да може Комисията да започне дадена процедура. Това тълкуване се потвърждава от текста на член 9, параграф 1 от същия регламент. Така дори при оттегляне на жалбата от страна на производството на Общността Комисията не е задължена да прекрати процедурата, а просто разполага с такова право.
(вж. точка 139)
6. Съгласно принципа за спазване на правото на защита дружествата, засегнати от процедура по разследване, предшестваща приемането на антидъмпингов регламент, трябва да имат възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно посочените от Комисията доказателства в подкрепа на нейното твърдение за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда.
Макар волята на законодателя да е била засегнатите страни, и по-конкретно износителите, да разполагат по силата на член 20, параграф 2 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 с право на информация относно основните факти и съображения, въз основа на които ще се препоръча налагането на окончателни антидъмпингови мита, Комисията не е длъжна в това отношение да уведоми засегнатите страни за всички релевантни фактически или правни обстоятелства, като например за подробностите относно оценката на вредата.
Освен това засегнатите от антидъмпингова процедура страни имат правото да бъдат уведомени не само за извършена корекция при сравняването на нормалната стойност и експортната цена в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент, но също и за съображенията, поради които е извършена корекцията. Така съобщението на Комисията до засегнатите страни, че е извършена корекция, в което не се излагат съображенията за това, само по себе си не може да се счита за достатъчно с оглед на спазването на правото на защита.
Подобна нередност от страна на Комисията обаче може да съставлява нарушение на правото на защита, обосноваващо отмяната на регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мита, само ако жалбоподателят установи, че той би могъл по-добре да осигури своята защита при липсата на такава нередност, а не че посоченият регламент би имал различно съдържание.
(вж. точки 64, 146, 148, 200, 201 и 208)
7. В антидъмпинговата процедура, и в частност при изчисляването на експортната цена, разпределянето на дейностите по производство и продажби в рамките на група, образувана от юридически обособени дружества, не променя факта, че става дума за единен стопански субект, който по този начин организира съвкупност от дейности, упражнявани в други случаи от единен и от правна гледна точка субект.
Когато се установи, че даден производител поверява задачи, които обичайно се извършват от вътрешен отдел по продажби, на дружество за дистрибуция на неговите продукти, което той икономически контролира и с което образува единен стопански субект, фактът, че институциите се основават на цените, платени от първия независим купувач на свързания дистрибутор, е оправдан. Вземането предвид на цените на свързания дистрибутор позволяват да се избегне възможността разходите, които очевидно са включени в продажната цена на даден продукт, когато тази продажба се извършва от отдел по продажби — част от организацията на производителя, да не бъдат включени, когато същата продажбена дейност се извършва от юридическо обособено дружество, макар и икономически контролирано от производителя.
Единен стопански субект съществува, когато даден производител поверява задачи, обичайно извършвани от вътрешен отдел по продажби, на дружеството за дистрибуция на неговите продукти, което той икономически контролира. Освен това структурата на капитала е относима индиция за съществуването на единен стопански субект. Освен това единен стопански субект може да съществува, когато производителят поема една част от продажбените функции, допълващи тези на дружеството за дистрибуция на неговите продукти.
(вж. точки 177 и 179)
8. Както от текста, така и от структурата на член 2, параграф 10 от основния антидъмпингов Регламент № 384/96 следва, че корекция на експортната цена или на нормалната стойност може да се извърши само за да се отчетат разликите по отношение на факторите, които засягат цените и следователно тяхната сравнимост. Смисълът на дадена корекция е да се възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена. При това положение, ако корекцията е надлежно извършена, тя възстановява тази симетрия. Обратно, ако корекцията не е надлежно извършена, тя запазва, дори създава асиметрия между нормалната стойност и експортната цена.
Освен това, също както една страна, която съгласно член 2, параграф 10 от Регламент № 384/96 иска корекции, предназначени да направят сравними нормалната стойност и експортната цена с оглед на определянето на дъмпинговия марж, трябва да докаже, че нейното искане е обосновано, така и институциите, когато преценят че трябва да направят такава корекция, са длъжни да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, които позволяват да се установи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва корекцията, и да определят неговото значение за сравнимостта на цените.
(вж. точки 180, 184, 194 и 195)
9. Нито една от разпоредбите на основния антидъмпингов Регламент № 384/96 не задължава общностните институции да приемат предложения за ценови гаранции, отправени от икономическите оператори, спрямо които е образувана процедура по разследване преди установяването на антидъмпингови мита. Обратно, от посочения регламент следва, че приемливият характер на подобни гаранции се определя от институциите в рамките на тяхното право на преценка.
По силата на член 8, параграф 1 от посочения основен регламент основополагащо условие, за да приеме Комисията предложението за гаранция, е „[предлагането] на достатъчна гаранция на доброволна основа от страна на износителя да преразгледа цените си или да преустанови износа на дъмпингови цени“. Ето защо отхвърлянето на предложение за гаранция е надлежно, когато се дължи на констатацията, че минималните цени при внос не са достатъчни, за да се премахне вредоносният ефект от дъмпинга.
(вж. точки 225 и 230)