РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
20 септември 2007 година
Дело F-111/06
Nikos Giannopoulos
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Искане за ново класиране — Равно третиране — Професионален опит — Задължение за мотивиране — Ново обстоятелство — Допустимост“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕA, с която г‑н Giannopoulos иска по-конкретно отмяна на решението на органа по назначаването на Съвета от 29 ноември 2005 г., с което се отхвърля подаденото от него на основание член 90, параграф 1 от Правилника искане, целящо новото му класиране в степен, както и обезщетение за претърпени вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Погасяване — Възобновяване —Условие
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен —Назначаване в по-висока кариерна степен
(член 31, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Назначаване в по-висока кариерна степен
(член 5 и член 31, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Решение за класиране в степен —Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея и член 31 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен —Назначаване в по-висока кариерна степен
(член 1г, параграф 1 и член 31, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар че съгласно член 90, параграф 1 от Правилника всяко длъжностно лице може да сезира органа по назначаването с искане да вземе решение, което се отнася до него, тази възможност все пак не позволява на посоченото длъжностно лице да не спази предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за подаването на жалба по административен и по съдебен ред, поставяйки чрез искане косвено под въпрос предходно решение, което не е било атакувано в срок. Единствено наличието на нови важни обстоятелства може да обоснове представянето на искане за преразглеждане на подобно решение.
Такъв е случаят с искането на длъжностно лице за преразглеждане на неговото класиране при титуляризирането му, когато преди неговото искане администрацията е преразгледала досието на същото заедно с досиетата на други длъжностни лица, чието класиране също е станало окончателно, с оглед на тяхното ново класиране, без обаче да уведоми за това заинтересованото лице. Съгласно принципа за достъп до съд това обстоятелство действително обосновава правото на Съда на публичната служба да упражни контрол върху основателността на отказа да се извърши ново класиране на жалбоподателя.
(вж. точки 28 и 31)
2. Изключителната квалификация, позволяваща прилагането на член 31, параграф 2 от Правилника, трябва да бъде преценявана не с оглед на населението като цяло, а спрямо средния профил на издържалите конкурс лица, които са много строго подбрани съгласно изискванията на член 27 от Правилника.
Що се отнася до продължителността на професионалния опит на едно новоназначено длъжностно лице, обстоятелството, че дадено лице може да посочи многогодишен професионален опит, не може само по себе си да му даде право да бъде назначено в по-висока кариерна степен. Единствено фактът, че този опит надвишава минималната продължителност, която се изисква за кандидатстване на издържания от длъжностното лице конкурс, не е достатъчен, за да се установи изключителният характер на продължителността на този опит, която трябва да се преценява спрямо продължителността на професионалния опит на останалите лица, издържали конкурси, организирани по сравними процедури за подбор. Във всеки случай дори да се предположи, че продължителността на професионалния опит на длъжностното лице трябва да се приеме за изключителна, тази преценка все пак не му дава правото да бъде класирано в по-висока кариерна степен. Действително, дори новоназначено длъжностно лице да отговаря на условията за прилагане на член 31, параграф 2 от Правилника, за да може да бъде класирано в по-висока кариерна степен, то няма субективно право на такова класиране. Тази преценка важи на още по-силно основание за длъжностно лице, което не отговаря на всички критерии, разглеждани от органа по назначаването, когато преценява евентуалното наличие на изключителна квалификация.
Що се отнася до качеството на професионалния опит, то трябва да се оценява не абстрактно, а само в зависимост от изискванията на длъжността, определена за заинтересованото лице при встъпването му в длъжност.
(вж. точки 57, 60 и 62—64)
Позоваване на:
Съд — 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стp. I‑3009, точка 30
Първоинстанционен съд — 5 ноември 1997 г., Barnett/Комисия, T‑12/97, Recueil FP, стp. I‑A‑313 и II‑863, точка 50; 6 юли 1999 г., Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стp. I‑A‑129 и II‑705, точка 49; 11 юли 2002 г., Wasmeier/Комисия, T‑381/00, Recueil FP, стp. I‑A‑125 и II‑677, точки 56, 57, 65 и 125; 3 октомври 2002 г., Platte/Комисия, T‑6/02, Recueil FP, стp. I‑A‑189 и II‑973, точка 38; 17 декември 2003 г., Chawdhry/Комисия, T‑133/02, Recueil FP, стp. I‑A‑329 и II‑1617, точка 102; 15 ноември 2005 г., Righini/Комисия, T‑145/04, Recueil FP, стp. I‑A‑349 и II‑1547, точка 92; 15 март 2006 г., Herbillon/Комисия, T‑411/03, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑45, II‑A‑2‑193, точка 62; 15 март 2006 г., Valero Jordana/Комисия, T‑429/03, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑51 и II‑A‑2‑217, точки 89 и 91; 10 май 2006 г., R/Комисия, T‑331/04, непубликувано в Recueil, точки 72 и 74
Съд на публичната служба — 26 април 2006 г., Falcione/Комисия, F‑16/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑3 и II‑A‑1‑7, точки 55 и 56
3. Възможността особено квалифициран кандидат за европейската публична служба да бъде класиран в по-висока кариерна степен поради специфични нужди на службата има за цел да позволи на съответната институция, в качеството ѝ на работодател, да си осигури услугите на лице, което най-вероятно може да получи на пазара на труда множество предложения от други потенциални работодатели и следователно да отклони предложението на тази институция. Във всеки случай член 31, параграф 2 от Правилника налага сравняване на квалификацията на заинтересованото лице с изискванията за длъжността, на която то е разпределено в качеството на длъжностно лице при назначаването му.
При тези условия новоназначено длъжностно лице може да установи неспазване, от страна на неговата институция, на специфичните нужди на службата само ако обявлението за конкурса, който е издържало, обявата за свободно работно място за първата му длъжност или естеството на функциите, които то ефективно е изпълнявало на тази длъжност, съдържа(т) индикации в подкрепа на неговото класиране в по-висока кариерна степен.
В това отношение наличието към даден момент на нараснала необходимост от длъжностни лица, специализирани в областта на новоназначеното длъжностно лице в рамките на неговата институция, не позволява само по себе си да се направи извод, че същата е срещнала особени трудности да назначи персонал, годен да изпълнява въпросните задачи.
(вж. точки 67—69 и 71)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 октомври 2004 г., Brendel/Комисия, T‑55/03, Recueil FP, стp. I‑A‑311 и II‑1437, точка 112; R/Комисия, посочено по-горе, точки 36 и 39
4. Макар с оглед на задължението за добра администрация да е жалко, че администрацията не е намерила за необходимо да уведоми длъжностно лице за това, че неговото класиране в степен е било предмет на преразглеждане от компетентните служби с оглед на евентуално ново класиране в по-висока кариерна степен, това обстоятелство не представлява нарушение на задължението за мотивиране на решението на органа по назначаването, с което е отказано поисканото от заинтересованото лице преразглеждане, когато това решение обявява ясно критериите и индициите, въз основа на които посоченият орган е оценил изключителния характер на образованието и професионалния опит на жалбоподателя. Предвид широкото право на преценка на органа по назначаването подобно мотивиране е от естество да позволи на жалбоподателя да разбере индивидуалния и релевантен мотив, на който този орган се основава, за да му откаже класиране в по-висока степен. Освен това, за да бъде изпълнено задължението за мотивиране, не е необходимо органът по назначаването да уточнява вида образование и продължителността на професионалния опит, които са необходими за предоставяне на по-високата степен, поискана от жалбоподателя, тъй като разглеждането се прави за всеки отделен случай.
(вж. точка 84)
5. Оценката на изключителната квалификация на едно длъжностно лице с оглед на неговото класиране в степен не може да се извършва абстрактно, а трябва да се направи предвид длъжността, на която той е назначен. Общностният съд обаче не може да преценява правно основание, изведено от нарушението на принципа на равно третиране, навлизайки в подробна оценка на квалификациите на сравними кандидати, което би могло да го доведе до това да замести органа по назначаването, нарушавайки по този начин широкото право на преценка, с което последният разполага. Освен това естеството на оценката, извършвана за всеки отделен случай съгласно член 31, параграф 2 от Правилника, по принцип не допуска длъжностно лице да може надлежно да се позовава на нарушение на този принцип.
(вж. точки 94 и 95)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Chawdhry/Комисия, посочено по-горе, точка 102; Brendel/Комисия, посочено по-горе, точка 129; R/Комисия, посочено по-горе, точка 104