Жалба, подадена на 2 октомври 2013 г. — Inclusion AllianЕК for Europe/Комисия
(Дело T-539/13)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Inclusion AllianЕК for Europe GEIE (Букурещ, Румъния) (представител: S. Famiani, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени решението на ЕК от 17 юли 2013 г., с което Комисията е поискала възстановяване на общата сума от 212 411, 89 евро по проект № 224482 с наименование MARE (80 352,07 евро), проект № 216820 с наименование SENIOR (53 138,40 евро) и проект № 225010 с наименование ECRN (78 231,42 евро); и
да осъди ЕК да заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 3 000 000 евро, или в определен в хода на делото размер, както и да заплати съдебните разноски, лихвите и паричната преоценка на присъдените суми.
Правни основания и основни доводи
Дружеството — жалбоподател в настоящото производство, което е участник в три проекта, одобрени по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.), обжалва решението на Комисията за частично възстановяване на отпуснатите помощи.
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага осем правни основания.
Първото правно основание е изведено от неприложимост и липса на действие на Финансовите насоки за 2010 г. по отношение на проектите MARE и SENIOR.
В това отношение се изтъква липсата на обратно действие на Финансовите насоки за 2010 г., тъй като е трябвало да бъдат приложени Насоките от 2007 г., действащи към момента на сключване на договорите.
Второто правно основание е изведено от незачитане на правото на изслушване на жалбоподателя от ЕК и одитиращото дружество.
В това отношение се изтъква, че ЕК е пренебрегнала правилата на анекс II към договора както по отношение на принципите на състезателност, така и по отношение на спазването на сроковете за представяне на доклади.
Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа за сътрудничество и взаимно доверие от страна на ЕК по отношение на жалбоподателя, по-специално във връзка с лошо управление и увреждащо отношение на подозрение.4. Четвъртото правно основание е изведено от несигурност относно приложимите правила към малките и средните предприятия що се отнася до признаването на проектните разходи.– В това отношение се изтъква, че ЕК не посочва рисковете, свързани с механизмите на грешка в счетоводната система, които могат до доведат до отхвърляне на всички разходи по даден проект.Петото правно основание е изведено от неприлагане на нормите на International Audit Federation и действащото европейско законодателство в областта на одите на малките и средните предприятия.Шестото правно основание е изведено от допустимостта на проектните разходи и пропуските в одитната оценка. Седмото правно основание е изведено от обстоятелството, че одитиращото дружество е основало заключенията си за отхвърлянето на разходите главно върху изключителното използване на разписания на часовете.– В това отношение се изтъква, че одиторите са отхвърлили някои пътни разходи, тъй като не са включени в документите за първоначално планиране (Dow), докато всъщност е обичайно работните планове на п
роектите да бъдат уточнявани за всяка година.Осмото правно основание е изведено от законното право на жалбоподателя да получи плащане за правилно осъществените дейности, ка
кто и от неоснователно обогатяване на ЕК.– В това отношение се изтъква, че резултатите от проектите MARE, SENIOR и ECNR са предадени на ЕК в предвидените срокове при пълното одобрение от
страна на ЕК на постигнатите отлични резултати и при одобрението и подписа на отговарящия за този сектор член на ЕК, като срокът на проекта ECNR е удължен с още шест месеца поради значимостта
на извършената работа. Отхвърлянето на всички разходи по проекта следователно би било в противоречие с принц
ипа на законното право на възнаграждение за извършената работа, което би довело до положение на неоснователно обогатяване за ЕК.