Дело T‑539/13 RENV
Inclusion Alliance for Europe GEIE
срещу
Европейска комисия
Определение на Общия съд (четвърти състав) от 20 април 2021 година
„Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) — Проекти MARE, Senior и ECRN — Решение на Комисията за възстановяване на недължимо платените суми — Жалбоподател, престанал да изпълнява исканията на Общия съд — Липса на основание за произнасяне“
1. Жалба за отмяна — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) — Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (2007—2013 г.) — Проекти MARE, Senior и ECRN — Решение на Комисията за възстановяване на недължимо платените суми — Връщане на делото на Общия съд — Бездействие на ищеца или жалбоподателя — Липса на основание за произнасяне
(член 263 ДФЕС; член 131, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 13—28)
2. Иск за обезщетение — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) — Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации (2007—2013 г.) — Проекти MARE, Senior и ECRN — Решение на Комисията за възстановяване на недължимо платените суми — Връщане на делото на Общия съд — Бездействие на ищеца или жалбоподателя — Липса на основание за произнасяне
(член 268 ДФЕС; член 131, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 13—28)
Резюме
Жалбоподателят, Inclusion Alliance for Europe GEIE, е установено в Румъния дружество с дейност в сектора на здравеопазването и социалното включване. През 2007 г. и 2008 г. Европейската комисия сключва с жалбоподателя три споразумения за отпускане на безвъзмездни средства(1) в рамките на две програми, отнасящи се по-специално до научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, както и до конкурентоспособност и иновации.
На 17 юли 2013 г., след няколко одита, които установяват, че финансовото управление на разглежданите проекти не е осъществявано при спазване на договорните условия и на общите условия по съответните програми, Комисията приема решение за възстановяване на част от сумите, получени от жалбоподателя в рамките на посочените по-горе договори, както и за начисляване на лихви за забава върху тези суми (наричано по-нататък „обжалваното решение“)(2).
Жалбоподателят сезира Общия съд с жалба, с която иска по-специално отмяна на обжалваното решение(3) и изплащане от Комисията на обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, претърпени поради неговото прилагане(4). След отхвърляне на жалбата му с определение на Общия съд (наричано по-нататък „първоначалното определение“)(5), жалбоподателят сезира Съда с жалба против това определение и с искане, отправено по реда на обезпечителното производство, за спиране на изпълнението на първоначалното определение и на обжалваното решение.
След като отхвърля искането, внесено по реда на обезпечителното производство(6), произнасяйки се по жалбата, Съдът отменя първоначалното определение, тъй като Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че в производството по жалба на основание член 263 ДФЕС съдът на Съюза трябва да преценява законосъобразността на съответния акт само от гледна точка на правото на Съюза, а неизпълнение на клаузите на съответния договор или нарушение на приложимото за договора право може да се изтъкват само с иск на основание член 272 ДФЕС (наричано по-нататък „решението по жалбата“)(7).
Тъй като на този етап от производството Съдът намира, че не може да постанови окончателно решение, той връща делото на Общия съд. Решението по жалбата е връчено на страните(8), а за жалбоподателя е извършено на законния му представител. След това Общият съд многократно приканва страните, и по-специално законния представител и адвоката на жалбоподателя, да представят писмените си становища относно изводите, които следва да се направят въз основа на решението по жалбата с оглед на решаването на спора. Като констатира, че жалбоподателят е престанал да изпълнява исканията му, Общият съд кани страните да изложат становища относно възможността с мотивирано определение да установи служебно, че не следва да се произнася по същество(9). Определеният за това искане срок изтича на 8 януари 2021 г. Що се отнася до жалбоподателя, искането е отправено до неговия законен представител и до неговия адвокат, но няма никаква реакция от тяхна страна.
След изтичане на определения срок обаче Общият съд получава писмо от адвокат, който твърди, че представлява жалбоподателя, и иска да му бъде дадена възможност в определен срок да внесе становище от името на последния, като обяснява, че жалбоподателят не е бил уведомен за последните съобщения на Общия съд поради „проблеми в комуникацията“ и „последиците от пандемията“.
С определението си Общият съд установява, че не следва да се произнася по същество по жалбата, с която е сезиран.
Съображения на Общия съд
При това положение Общият съд припомня, че ако жалбоподателят престане да изпълнява неговите искания, Общият съд може след изслушване на страните да установи служебно с мотивирано определение, че не следва да се произнася по същество.
Според Общия съд тази констатация не се поставя под съмнение от писмото на нов адвокат на жалбоподателя, изпратено му десет дни след изтичането на определения от Общия съд срок, за да се даде възможност на страните да представят становищата си относно възможността той служебно да установи, че не следва да се произнася по същество. Този адвокат всъщност се задоволява да посочи общо „проблеми в комуникацията“ и „последиците от пандемията“, без никаква точна и конкретна информация, позволяваща да се счита, че тези обстоятелства са могли да попречат да бъде даден какъвто и да било отговор на исканията на Общия съд след връчването на решението по жалбата.
Следователно с оглед на бездействието на жалбоподателя и на липсата на конкретни обяснения от негова страна, позволяващи това бездействие да се оправдае, или на доказателства за причините за посоченото бездействие Общият съд установява, че не следва да се произнася по същество.