РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
4 май 2012 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Становище на правната служба на Съвета относно препоръка на Комисията за разрешаване започването на преговори за международно споразумение — Частичен отказ за достъп — Изключение, отнасящо се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения — Изключение, отнасящо се до защитата на правните становища — Конкретно и предвидимо засягане на разглеждания интерес — По-висш обществен интерес“
По дело T‑529/09
Sophie in ’t Veld, с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явяват адв. O. Brouwer и адв J. Blockx,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално г‑н M. Bauer, г‑жа C. Fekete и г‑н O. Petersen, a впоследствие г‑н Bauer и г‑жа Fekete, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа C. O’Reilly и г‑жa P. Costa de Oliveira, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на решението на Съвета от 29 октомври 2009 г., с което се отказва пълен достъп до документ № 11897/09 от 9 юли 2009 г., съдържащ становището на правната служба на Съвета, озаглавено „Препоръка от Комисията до Съвета за разрешаване започването на преговори между Европейския съюз и Съединените американски щати за международно споразумение за предоставяне на достъп на Министерството на финансите на Съединените щати до данни за финансови съобщения в рамките на предотвратяването и борбата с тероризма и неговото финансиране — Правно основание“,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: г-н S. Papasavvas, председател, г-н V. Vadapalas (докладчик) и г‑н K. O’Higgins, съдии,
секретар: г-н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, г-жа Sophie in ’t Veld, е член на Европейския парламент.
2 На 28 юли 2009 г. тя е поискала достъп, по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), до становището на правната служба на Съвета относно препоръка от Комисията до Съвета за разрешаване започването на преговори между Европейския съюз и Съединените американски щати за международно споразумение за предоставяне на достъп на Министерството на финансите на Съединените щати до данни за финансови съобщения в рамките на предотвратяването и борбата с тероризма и неговото финансиране (наричано по-нататък „документ № 11897/09“).
3 На 8 септември 2009 г. Съветът на Европейския съюз отказва достъпа до документ № 11897/09, като се позовава на мотиви, изведени от член 4, параграф 1, буква а), трето тире и от член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001.
4 На 28 септември 2009 г. жалбоподателят внася в Съвета потвърждение на заявлението, с цел последният да преразгледа своята позиция.
5 С решение от 23 октомври 2009 г., съобщено на жалбоподателя с писмо от 29 октомври 2009 г., Съветът разрешава частичен достъп до документ № 11897/09, като същевременно поддържа своя отрицателен отговор, що се отнася до пълния достъп до посочения документ, като се позовава на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква а), трето тире и в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
6 В обжалваното решение Съветът посочва, от една страна, че „оповестяването на документ [№ 11897/09] би разкрило на обществеността информация, отнасяща се до някои разпоредби от подготвяното споразумение […], и следователно би имало отрицателно въздействие върху преговорната позиция на [Съюза], и също би попречило на климата на доверие в текущите преговори“ [неофициален превод]. Съветът добавя, че „оповестяването на документа би разкрило на другата страна […] сведения, отнасящи се до позицията, която трябва да изрази [Съюзът] в преговорите, които, в случай че правното становище е критично, биха могли да бъдат използвани така, че да отслабят преговорната позиция на [Съюза]“ [неофициален превод] (точка 6 от обжалваното решение).
7 От друга страна, Съветът посочва, че документ № 11897/09 съдържа „правно становище, отнасящо се до правното основание и до съответните правомощия на [Съюза] и на Европейската общност за сключване на споразумението“ [неофициален превод] и че по тази „чувствителна тема, която има отражение върху правомощията на Европейския парламент за сключването на споразумението, институциите са имали различни позиции“ [неофициален превод]. При тези условия „[о]повестяването на съдържанието на поискания документ би накърнило защитата на правните становища, като се има предвид, че то би направило публично достояние вътрешно становище на правната служба, предназначено единствено за членовете на Съвета в контекста на предварителните обсъждания в рамките на Съвета по подготвяното споразумение“ [неофициален превод] (точка 10 от обжалваното решение). Освен това Съветът „прави извода, че защитата на вътрешното правно становище, отнасящо се до проект на международно споразумение […] има предимство пред обществения интерес от оповестяването“ [неофициален превод] (точка 15 от обжалваното решение).
8 На последно място, на основание член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 Съветът предоставя „частичен достъп […] до увода, намиращ се на страница 1, до точки 1—4, както и до първото изречение от точка 5 на документа, които не попада[ли] в изключенията, посочени от Регламент [№] 1049/2001“ [неофициален превод] (точка 16 от обжалваното решение).
Производство и искания на страните
9 На 31 декември 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
10 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 17 май 2010 г., Европейската комисия е поискала да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета. Искането е уважено с определение на председателя на шести състав на Общия съд от 7 юли 2010 г.
11 Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в пети състав, на който впоследствие е разпределено делото.
12 В рамките на събирането на доказателства, предвидено в член 65 от неговия процедурен правилник, Общият съд с определение от 7 юли 2011 г. разпорежда на Съвета да представи документ № 11897/09, без той да бъде предоставен на жалбоподателя и на Комисията. Съветът изпълнява тази мярка за събиране на доказателства в указания срок.
13 На 13 юли 2011 г., в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя на страните писмени въпроси, на които те отговарят в определения срок.
14 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 7 септември 2011 г.
15 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, включително направените от евентуалните встъпили страни.
16 Съветът и Комисията молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително направените от Комисията.
От правна страна
17 В самото начало следва да се напомни, че Регламент № 1049/2001 има за цел, както е видно от член 1 от него, тълкуван в светлината на съображение 4, да предостави право на публичен достъп до документите на институциите, който да е възможно най-широк.
18 Щом като дерогират този принцип, предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, Сборник, стр. I‑6237, точка 75 и цитираната съдебна практика).
19 В този смисъл, когато съответната институция реши да откаже достъп до документ, чието предоставяне е било поискано, тя по принцип трябва да обясни по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключение, на което тази институция се позовава (вж. Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, точка 76 и цитираната съдебна практика).
20 В това отношение, от една страна, обстоятелството, че даден документ засяга интерес, защитен по силата на изключение, само по себе си не е достатъчно да обоснове прилагането на последното. По принцип подобно прилагане е обосновано единствено в случай че институцията предварително е преценила, първо, дали достъпът до документа може конкретно и ефективно да накърни защитения интерес, и второ, дали в случаите, посочени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001, не съществува по-висш обществен интерес, който да оправдава оповестяването на посочения документ. От друга страна, опасността от засягане на защитен интерес трябва да е разумно предвидима, а не чисто хипотетична (вж. Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело API/Комисия, T‑36/04, Сборник, стр. II‑3201, точка 54 и цитираната съдебна практика).
21 Фактът, че документът е класифициран „ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ В ЕС“ по силата на Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 година за приемане на разпоредбите относно сигурността на Съвета (ОВ L 101, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 10), макар да може да бъде показател за чувствителното съдържание на така квалифицирания документ, не е достатъчен, за да обоснове прилагането на изключенията, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001 (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 26 април 2005 г. по дело Sison/Съвет, T‑110/03, T‑150/03 и T‑405/03, Recueil, стр. II‑1429, точка 73).
22 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания, изведени, първото, от нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, второто, от нарушение на член 4, параграф 2, второ тире от посочения регламент, третото, от нарушение на член 4, параграф 6 от същия регламент, и четвъртото, от неизпълнение на задължението за мотивиране.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001
23 Съгласно член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването им засяга защитата на обществения интерес в областта на международните отношения.
24 Следва да се припомни, че решението, което трябва да бъде взето от институцията съгласно тази разпоредба, е със сложен и деликатен характер, който налага много специфична степен на предпазливост, в частност предвид особено чувствителния и съществен характер на защитения интерес.
25 Щом като такова решение изисква широка свобода на преценка, упражняваният от Общия съд контрол върху неговата законосъобразност следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (Решение на Съда от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, C‑266/05 P, Сборник, стр. I‑1233, точка 34).
26 В конкретния случай от обжалваното решение е видно, че документ № 11897/09, достъпът до който е поискан от жалбоподателя, представлява становище на правната служба на Съвета, издадено с оглед на приемането на решението на Съвета за разрешаване на започването на преговори от името на Съвета за международно споразумение между Съюза и Съединените американски щати за предоставяне на достъп на Министерството на финансите на Съединените щати до данни за финансови съобщения в рамките на предотвратяването и борбата с тероризма и неговото финансиране. Освен това е безспорно, че становището се отнася по същество до правното основание на това решение, и в този смисъл — до съответните правомощия на Съюза и на Общността (точки 5 и 10 от обжалваното решение).
27 Жалбоподателят поддържа, че разглежданият документ не може да попадне в приложното поле на изключението, отнасящо се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения, с оглед на обсъждания въпрос. Според жалбоподателя правното основание на дадено решение за разрешаване започването на преговори представлява въпрос на вътрешното право на Съюза, който не може да повлияе върху съществото на преговорите и следователно върху международните отношения на Съюза.
28 Трябва да се отбележи, че обратно на поддържаното от жалбоподателя, документ № 11897/09, от гледна точка на неговото съдържание и на контекста, в който е бил изработен, може да попадне в разглежданото изключение.
29 Всъщност този документ е съставен специално с оглед започването на преговорите, които трябва да доведат до сключването на международно споразумение. В този смисъл, макар че третира въпроса за правното основание, който е въпрос на вътрешното право на Съюза, извършеният от правната служба на Съвета анализ непременно е свързан със специфичния контекст на подготвяното международно споразумение.
30 При тези условия следва да се провери дали Съветът е доказал, че достъпът до неоповестените елементи от документ № 11897/09 е могъл конкретно и действително да засегне разглеждания обществен интерес.
31 Съветът посочва, че оповестяването на документ № 11897/09 можело да засегне обществения интерес в областта на международните отношения, доколкото това оповестяване, от една страна, разкривало на обществеността информация, отнасяща се до някои разпоредби от подготвяното споразумение, и това вредяло на климата на доверие в текущите преговори, и от друга страна, разкривало на другата страна елементи, отнасящи се до позицията, която трябва да заеме Съюзът в посочените преговори, които елементи можело да бъдат използвани така, че да отслабят неговата позиция (точка 6 от обжалваното решение).
32 Така прилагането на въпросното изключение следва да се разглежда различно с оглед на двата мотива, посочени от Съвета в обжалваното решение.
33 На първо място, що се отнася до опасността от публично оповестяване на информация, отнасяща се до някои разпоредби от подготвяното споразумение, жалбоподателят поддържа, че макар разглежданият документ да е съдържал такава информация, тя можела да се състои единствено в обективно описание на фактите, със съдържание, което вероятно не надхвърля вече оповестената в публичните документи информация. Според жалбоподателя при всички положения анализът на стратегическите цели, преследвани от Съюза в разглежданите преговори, най-вероятно следвало да представлява само малка част от документа, като останалата част от него трябвало да бъде оповестена.
34 Съветът изтъква, че документът съдържа информация за съдържанието на подготвяното споразумение, чието оповестяване можело да разкрие някои аспекти на преследваните от Съюза стратегически цели.
35 Следва да се отбележи в това отношение, че Общият съд, след запознаване с разглеждания документ в рамките на събирането на доказателствата, е могъл да констатира, че направеният в този документ правен анализ съдържа някои пасажи, които имат връзка с целите, преследвани от Съюза в преговорите, по-специално доколкото той засяга специфичното съдържание на подготвяното споразумение.
36 Както правилно посочва Съветът в точка 6 от обжалваното решение (вж. точка 6 по-горе), оповестяването на тези елементи би навредило на климата на доверие в преговорите, които са били в ход към момента на приемането на обжалваното решение.
37 В това отношение жалбоподателят не може да се позове основателно на факта, изтъкнат в съдебното заседание, че определен брой сведения, свързани със съдържанието на подготвяното споразумение, са били направени публично достояние както от самия Съвет, така и в рамките на разискванията в Парламента.
38 Всъщност посочената от Съвета опасност от засягане произтича от оповестяването на направената специфична преценка на тези елементи от неговата правна служба и поради това фактът, че самите посочени елементи са били узнати от обществеността, сам по себе си не обезсилва това съображение.
39 Следователно трябва да се приеме, че Съветът е могъл законосъобразно да се позове на опасността от засягане на защитения в рамките на изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 интерес, за да откаже оповестяването на частите от искания документ, съдържащи анализа на специфичното съдържание на подготвяното споразумение, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите.
40 На второ място, следва да се разгледа мотивът, изведен от опасността да се разкрият „на другата страна в преговорите […] сведения, отнасящи се до позицията, която трябва да заеме [Съюзът] в преговорите, които, в случай че правното становище е критично, биха могли да бъдат използвани така, че да отслабят преговорната позиция на [Съюза]“ [неофициален превод] (точка 6 от обжалваното решение).
41 Съветът счита, че разглежданият мотив споменава опасността от оповестяване на елементи от анализа във връзка с правното основание на бъдещото споразумение, макар че трябва да се отбележи, че това съображение не следва изрично от точка 6 от обжалваното решение.
42 В писмените си становища и в съдебното заседание Съветът посочва, че с този мотив той се позовава на факта, че становището на неговата правна служба е съдържало анализа на правното основание на бъдещото споразумение, и оттук на действията, които е трябвало да предприеме Съветът с оглед подписването на споразумението. Според Съвета, независимо от въпроса дали избраното правно основание за преговорите е било правилно, всяко оповестяване на информацията в това отношение щяло да засегне преговорната позиция на Съюза и можело да има отрицателни последици по съществото на преговорите. Съветът посочва, че макар не всички части на искания документ да се отнасяли до мотива, изведен от опасността от оповестяване на информация за подготвяното споразумение, цялата неоповестена част на документа била обхваната от този втори мотив.
43 Жалбоподателят изтъква, че е трудно да се прецени начинът, по който обсъждане относно правното основание на споразумение може да засегне международните отношения на Съюза. Той поддържа в това отношение, че прозрачността относно правното основание допринася за предоставяне на по-голяма легитимност на Съвета в качеството му на партньор в преговорите. Според него липсата на прозрачност има отрицателно въздействие, в дългосрочен план, върху международните отношения, още повече че в случая Съветът е признал, че обсъжданият въпрос е имал „отражение върху правомощията на Европейския парламент за сключването на споразумението” [неофициален превод] и „е бил[…] обект на различни позиции на институциите“ [неофициален превод] (точка 10 от обжалваното решение).
44 Съветът изтъква, че що се отнася до преговорите, които се провеждали, оповестяването на евентуално „разногласие“ по правното основание на бъдещото споразумение е могло да породи объркване относно правомощията на Съюза и така да отслаби неговата позиция в международните преговори. Той уточнява, че ако правната служба на Съвета бе издала отрицателно становище по някои пунктове от преговорната позиция, това е могло да бъде използвано от другата страна в преговорите.
45 Комисията поддържа, в контекста на международните отношения, че когато има публично изразени съмнения относно правното основание на преговорите, това не води до предоставяне на по-голяма легитимност на институциите, а напротив, рискува да накърни тази легитимност в очите на международния партньор, при това във вреда на въпросните преговори.
46 Трябва да се отбележи, че обратно на поддържаното от Съвета и Комисията, опасността от оповестяване на позициите, изразени в рамките на институциите относно правното основание за сключването на бъдещо споразумение, не доказва сама по себе си съществуването на засягане на интереса на Съюза в областта на международните отношения.
47 В това отношение следва най-напред да се отбележи, че изборът на подходящото правно основание — както за вътрешните, така и за международните действия на Съюза — придобива значение от конституционно естество. Всъщност, тъй като Съюзът разполага само с предоставена компетентност, той непременно трябва да обвърже акта, който желае да приеме, с разпоредба на Договора, която го оправомощава да приеме такъв акт (Решение на Съда от 1 октомври 2009 г. по дело Комисия/Съвет, C‑370/07, Сборник, стр. I‑8917, точка 47).
48 Впрочем изборът на правното основание на даден акт, включително този, който е приет с оглед сключването на международно споразумение, не следва само от убеждението на неговия автор, а трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, каквито са по-специално целта и съдържанието на акта (вж. Становище на Съда 2/00 от 6 декември 2001 г., Recueil, стр. I‑9713, точка 22 и цитираната съдебна практика).
49 По този начин, щом като изборът на правното основание се извършва по обективни критерии и не подлежи на свободна преценка от институцията, евентуалното различие в становищата по тази тема не може да се приравни на различие между институциите относно елементите, свързани със съдържанието на споразумението.
50 Следователно единствено опасението от оповестяване на евентуална различна позиция в рамките на институциите относно правното основание на решение за разрешаване започването на преговори от името на Съюза не е достатъчно, за да се направи въз основа на това извод за опасност от засягане на защитения обществен интерес в областта на международните отношения.
51 На следващо място, Комисията посочва, позовавайки се на Решение на Съда от 30 май 2006 г. по дело Парламент/Съвет и Комисия (C‑317/04 и C‑318/04, Recueil, стр. I‑4721, точки 67—70), опасността за доверието в Съюза по време на преговорите, произтичаща от оповестяването на документ, който показва наличието на съмнение относно избора на правното основание. Тя напомня, че използването на погрешно правно основание може да обезсили самия акт за сключване и следователно да опорочи съгласието на Съюза да бъде обвързан от споразумението.
52 Трябва да се отбележи същевременно, че подобна опасност не може да се презумира от съществуването на правно разискване относно обхвата на институционалните правомощия във връзка с международните действия на Съюза.
53 Всъщност объркването относно естеството на компетентността на Съюза, годно да отслаби възможността му да защитава позицията си в международни преговори, което може да произтича от пропуска да се посочи правното основание (в този смисъл вж. Решение по дело Комисия/Съвет, точка 47 по-горе, точка 49), може само да бъде засилено при липса на предварително и обективно разискване между съответните институции по правното основание на подготвяното действие.
54 Впрочем в правото на Съюза съществува процедура, предвидена, към момента на настъпване на фактите, в член 300, параграф 6 ЕО, която има за предмет именно да предотвратява усложненията, както на равнището на Съюза, така и в международния правен ред, които могат да се появят поради неправилния избор на правното основание (вж. Становище 1/75 на Съда от 11 ноември 1975 г., Recueil, стр. 1355, стр. 1360 и 1361).
55 Тези съображения са още по-обосновани в конкретния случай, тъй като към момента на приемането на обжалваното решение съществуването на различия относно правното основание на подготвяното споразумение е било обществено достояние.
56 По-специално, съществуването на различни становища в рамките на институциите е констатирано в Резолюция на Парламента от 17 септември 2009 г. относно проекта за международно споразумение за предоставяне на достъп на Министерство на финансите на САЩ до данни за съобщения за финансови плащания с цел предотвратяване и борба с тероризма и финансирането на терористи.
57 Освен това, доколкото, като посочва разглеждания мотив, Съветът се позовава и на факта, че становището на неговата правна служба засяга някои пунктове от проекта на насоки за преговори, чието знание е можело да бъде използвано от другата страна в преговорите, трябва да се отбележи, че това съображение, което несъмнено е достатъчно за доказване на опасност от засягане на интереса на Съюза в областта на международните отношения, се отнася само до сведенията от поискания документ, свързани със съдържанието на насоките за преговори.
58 От тези съображения следва, че с изключение на сведенията от поискания документ, отнасящи се до специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите, Съветът не е доказал как, конкретно и действително, по-широкият достъп до този документ би засегнал обществения интерес в областта на международните отношения.
59 В светлината на всички тези доводи първото правно основание е частично основателно, щом като Съветът не е доказал опасността от накърняване на обществения интерес в областта на международните отношения, що се отнася до неоповестените части от искания документ, отнасящи се до правното основание на бъдещото споразумение, като тази опасност е била доказана единствено за сведенията, свързани със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите.
60 Следователно обжалваното решение подлежи на частична отмяна, доколкото с него се отказва достъпът до неоповестените части на поискания документ, различни от свързаните със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001
61 С оглед на извода, направен след разглеждането на първото правно основание, разглеждането на настоящото правно основание следва да се сведе до неоповестените части на поискания документ, с изключение на свързаните със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, тъй като последните валидно попадат в обхвата на изключението, отнасящо се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения.
62 Съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на правните становища, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.
63 Ако Съветът възнамерява да се позове на разпоредбите на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, той трябва да пристъпи към проверка на три етапа, която съответства на трите критерия, съдържащи се в посочените разпоредби.
64 Най-напред Съветът трябва да се увери, че документът, чието оповестяване се иска, наистина е свързан с правно становище, и ако това е така, трябва да определи кои части от него са действително засегнати и следователно могат да попаднат в приложното поле на посоченото изключение. На второ място, Съветът трябва да провери дали оповестяването на части от въпросния документ, за които е установено, че са свързани с правни становища, би засегнало защитата на последните. На трето място, ако Съветът счете, че оповестяването би засегнало защитата на правните становища, той трябва да провери дали не съществува по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването, въпреки че това ще доведе до засягане на възможността да изисква правни становища и да получава открити, обективни и пълни становища (Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, Сборник, стр. I‑4723, точки 37—44).
65 В конкретния случай, що се отнася най-напред до първия критерий, е безспорно, че документ № 11897/09 действително представлява правно становище, което се отнася до правното основание съгласно правото на Съюза на подготвяно международно действие, както следва от неговото название, и че за цялата му неоповестена част той може да попадне в приложното поле на разглежданото изключение.
66 На следващо място, що се отнася до опасността от засягане на интереса на институцията да изисква правни становища и да получава открити, обективни и пълни становища, Съветът посочва, първо, че поисканото оповестяване има за последица да направи публично достояние „вътрешно становище на правната служба, предназначено единствено за членовете на Съвета в контекста на предварителните обсъждания в рамките [на същия] по подготвяното споразумение“, което можело „да откаже Съвета да прикани своята правна служба да изготви писмено становище“ [неофициален превод] (точка 10 от обжалваното решение). Второ, Съветът изтъква опасността самата му правна служба „[да се въздържи] да предостави писмени становища, които биха могли в бъдеще да изложат на опасност Съвета, [и това] би имало въздействие върху [тяхното] съдържание“ [неофициален превод] (точка 11 от обжалваното решение). Трето, Съветът изтъква, че „оповестяването на вътрешното становище на правната служба […] би засегнало сериозно способността на [посочената] служба […] да представя и да защитава […] позицията на Съвета в съдебните производства — позиция, която би могла да бъде различна от препоръчаната предварително от правната служба“ [неофициален превод] (точка 12 от обжалваното решение).
67 Жалбоподателят поддържа по същество, че тези съображения не са достатъчни, за да обосноват опасност от засягане на интереса, отнасящ се до защитата на правните становища.
68 Съветът, поддържан от Комисията, посочва, че е приложил правилно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, за да откаже публичния достъп до поискания документ, като уточнява по-специално че анализираният в документа въпрос е бил чувствителен и че за него е било невъзможно да предостави допълнителни сведения относно начина, по който оповестяването на документ № 11897/09 би създало опасност от засягане, индивидуално и конкретно, на защитата на правните становища, без да разкрие съдържанието на документа и следователно да лиши изключението от основната му цел.
69 Следва да се припомни, че опасността оповестяването на документа да е от естество да засегне конкретно и действително интереса на институцията да изисква правни становища и да получава открити, обективни и пълни становища трябва да бъде разумно предвидима, а не изцяло хипотетична (Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 64 по-горе, точки 40, 42 и 43).
70 Изтъкнатите от Съвета мотиви да откаже достъпа до документ № 11897/09 обаче не позволяват да се докаже, посредством обстойни доводи, такава опасност. Всъщност мотивите на обжалваното решение, според които Съветът и неговата правна служба могли да бъдат разубедени съответно да изискват и да дават писмени становища, отнасящи се до чувствителни въпроси, не са подкрепени с никакво конкретно и обстойно доказателство, годно да установи съществуването на разумно предвидима, а не чисто хипотетична опасност за интереса на Съвета да получава открити, обективни и пълни становища.
71 Впрочем, тъй като хипотезата на засягане на обществения интерес в областта на международните отношения е предвидена в отделно изключение, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, единствено фактът, че правното становище, съдържащо се в документ № 11897/09, се отнася до областта на международните отношения на Съюза, не е достатъчен сам по себе си за прилагане на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от същия регламент.
72 Наистина в съдебното заседание Съветът припомня, че преговорите във връзка с подготвяното споразумение още са били в ход към момента, когато той е приел обжалваното решение.
73 Все пак, макар да може да се приеме, че в това положение следва да се приложи засилена защита за документите на институцията, за да се изключи всяко засягане на интереса на Съюза при протичането на международните преговори, това съображение вече е взето предвид с признаването на широка свобода на преценка, от която се ползват институциите в рамките на прилагането на изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001.
74 Що се отнася обаче до изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от същия регламент, Съветът не може основателно да се позове на общото положение, че засягането на защитения обществен интерес би могло да се презумира в чувствителна област, по-специално що се отнася до правните становища, предоставяни в рамките на процедурата по преговори за международно споразумение.
75 Конкретно и предвидимо засягане на разглеждания интерес не може да се докаже и само с опасение от оповестяване на гражданите на различията във възгледите на институциите, що се отнася до правното основание на международните действия на Съюза, и по този начин от пораждане на съмнение относно законосъобразността на тези действия.
76 Всъщност съображението, че опасността оповестяването на правни становища, отнасящи се до процес на вземане на решения, да доведе до съмнения относно законосъобразността на приети актове, не е достатъчна, за да се установи засягане на защитата на правните становища (Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 64 по-горе, точка 60 и Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, точка 113), по принцип е приложимо към областта на международните действия на Съюза, тъй като процесът на вземане на решения в тази област не е изключен от прилагането на принципа на прозрачност. Достатъчно е да се припомни в това отношение, че в член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 се уточнява, че той се прилага за всички документи, държани от институцията, тоест които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Съюза.
77 Съветът обаче не изтъква никакъв конкретен довод, който да обоснове дерогиране на това съображение в настоящия случай.
78 Що се отнася да довода на Съвета относно опасността от засягане на способността на неговата правна служба да защитава в съдебни производства позиция, по която е изразила отрицателно становище, следва да се припомни, че както Съдът многократно е отбелязвал, довод с толкова общ характер не може да обоснове изключение от предвидената в Регламент № 1049/2001 прозрачност (вж. в този смисъл Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 64 по-горе, точка 65 и Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, точка 116).
79 От това следва, че мотивите, посочени в обжалваното решение, не са достатъчни, с оглед на техния общ и хипотетичен характер, за да докажат опасността от засягане на обществения интерес, отнасящ се до защитата на правните становища.
80 Освен това общият характер на разглежданите мотиви не може да бъде обоснован, обратно на твърдяното от Съвета, с невъзможността да се предоставят допълнителни сведения, предвид чувствителното съдържание на поискания документ. Всъщност освен факта, че съществуването на опасност от засягане на посочения интерес не следва от контекста на изготвянето на документ № 11897/09, нито от включените теми, Съветът не е привел никакво доказателство относно допълнителните сведения, които е могъл да предостави, опирайки се на съдържанието на документа.
81 На последно място, що се отнася до третия критерий за проверка, предвиден в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, Съветът е бил длъжен да претегли особения интерес, чиято защита трябва да се осигури чрез неоповестяването на съответния документ, спрямо евентуален по-висш обществен интерес, който да диктува това оповестяване.
82 Необходимо е да се отчете по-специално общият интерес от предоставяне на достъп до този документ, като се имат предвид предимствата, които, както се отбелязва в съображение 2 от Регламент № 1049/2001, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-голяма възможност за гражданите да участват в процеса на вземане на решения, както и по-голяма легитимност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократична система (Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 64 по-горе, точка 45).
83 Тези съображения очевидно са особено релевантни, когато Съветът действа в качеството си на законодателен орган, както следва от съображение 6 от Регламент № 1049/2001, съгласно което именно в този случай следва да бъде предоставен по-широк достъп до документите (Решение по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 64 по-горе, точка 46).
84 В това отношение страните спорят по въпроса дали в процеса, който води до приемането на международно споразумение относно дадена законодателна област на Съюза, Съветът действа в качеството си на законодателен орган.
85 Жалбоподателят поддържа, че посоченото в документ № 11897/09 споразумение е от законодателно естество по смисъла по-специално на член 12, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, доколкото налага обвързващи последици в държавите членки, що се отнася до предаването на данни за финансови съобщения на органите на трета страна.
86 Съветът посочва в отговор, че не е действал в качеството си на законодателен орган. Той се позовава в това отношение на член 7 от своето Решение 2006/683/ЕО, Евратом от 15 септември 2006 година за приемане на неговия процедурен правилник (ОВ L 285, стр. 47; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 199). Тази разпоредба изброява случаите, в които Съветът действа в качеството си на законодателен орган на основание член 207, параграф 3, втора алинея ЕО, от които са изключени обсъжданията за приемане на актове, засягащи международните отношения.
87 Трябва да се отбележи, че посочените разпоредби, които целят главно да определят случаите, в които документите по принцип трябва да бъдат с пряк публичен достъп, имат само указателен характер за определянето дали Съветът е действал в качеството си на законодателен орган за целите на прилагането на изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001.
88 Необходимо е да се отбележи, че инициативата и провеждането на преговори с оглед сключването на международно споразумение по принцип представлява дейност на изпълнителната власт. Впрочем участието на обществото в процедурата, отнасяща се до преговорите и сключването на международно споразумение по необходимост е ограничено, предвид законния интерес да не се разкриват стратегическите елементи на преговорите. Следователно трябва да се приеме, че Съветът в рамките на тази процедура не действа в качеството си на законодателен орган.
89 Същевременно прилагането на съображенията, свързани с принципа на прозрачност на процеса на вземане на решения на Съюза, посочени в точка 82 по-горе, не би могло да се изключи, що се отнася до международните дейности, в частност когато решение за разрешаване започването на преговори се отнася до международно споразумение, което може да има последици за област от законодателната дейност на Съюза.
90 В случая подготвяното споразумение между Съюза и Съединените американски щати е споразумение, което засяга по същество областта на обработването и обмена на информация в рамките на полицейското сътрудничество и което може да повлияе също така върху защитата на личните данни.
91 Следва да се напомни в това отношение, че защитата на личните данни представлява основно право, прогласено от член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 303, 2007 г., стр. 1) и приложено по-специално с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) и с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).
92 Така Съветът е бил длъжен да вземе предвид областта, засегната от разглежданото споразумение, като провери, в съответствие с принципа на възможно най-широкия публичен достъп до документите, дали общият интерес, свързан с по-голяма прозрачност в разглежданата процедура, не е обосновавал пълното или по-широко оповестяване на поискания документ, въпреки опасността от засягане на защитата на правните становища.
93 В това отношение, както посочва жалбоподателят, е съществувал по-висш обществен интерес от оповестяването на документ № 11897/09, доколкото то би допринесло за предоставяне на по-голяма легитимност на институциите и би увеличило доверието на европейските граждани в тези институции, като направи възможно открито разискване по пунктовете, по които е съществувало различие в становищата, що се отнася впрочем до документа, обсъждащ правното основание на споразумение, което след сключването ще има въздействие върху основното право на защита на личните данни.
94 В точка 15 от обжалваното решение Съветът констатира, след като „внимателно претегля интереса на Съвета от защитата на вътрешното правно становище, прието от неговата правна служба, и обществения интерес от оповестяването на документа“ [неофициален превод], че „защитата на вътрешното правно становище, отнасящо се до проект за международно споразумение в процес на преговори, има предимство пред обществения интерес от оповестяването“ [неофициален превод]. Съветът отхвърля в това отношение довода на жалбоподателя, изведен от факта, че „евентуалното съдържание на подготвяното споразумение и становищата относно правното основание и компетентността на Общността да сключи това международно споразумение, което ще обвърже Общността и ще засегне европейските граждани“ [неофициален превод], могат да представляват по-висш обществен интерес, който трябва да бъде взет предвид.
95 Следва да се констатира, че като е изключил с тези мотиви всяка възможност да се вземе предвид областта, обхваната от подготвяното споразумение, за да се определи дали съществува евентуално по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването на поискания документ, Съветът е пропуснал да претегли съществуващите интереси за прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001.
96 Това съображение не се поставя под въпрос от довода на Съвета, че общественият интерес, свързан със защитата на правните становища в контекста на текущи международни преговори, има прилики с обществения интерес, свързан със защитата на правното становище, вписващо се в рамките на чисто административните функции на Комисията, като разгледаното в Решение на Общия съд от 9 септември 2008 г. по дело MyTravel/Комисия (T‑403/05, Сборник, стр. II‑2027, точки 49, 125 и 126).
97 Всъщност, от една страна, с Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, Съдът отменя посоченото от Съвета решение на Общия съд. От друга страна, именно прозрачността в областта на правните становища допринася за по-голямата легитимност на институциите в очите на гражданите на Съюза и за увеличаване на доверието им в тях, гарантирайки им открито обсъждане на различните гледни точки. В действителност именно липсата на информация и на обсъждане би могла да породи в съзнанието на гражданите съмнения по отношение не само на законността на конкретен акт, но и на законосъобразността на целия процес на вземане на решения (Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, точка 113).
98 В съдебното заседание Комисията обяснява с какво според нея Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, се различава от настоящия случай и поради това не би могло да се направи основателно позоваване на него. Според нея, на първо място, в настоящото дело е изтъкнато задължително изключение — свързаното със защитения обществен интерес в областта на международните отношения, като случаят не е такъв в споменатото съдебно решение. На второ място, правното становище, съдържащо се в документ № 11897/09, се отнася до чувствителна област — тази на международните отношения, и на трето място, процедурата за сключване на международно споразумение още е била в ход, когато Съветът е отказал оповестяването на документ № 11897/09, докато процедурата за изготвянето на решението, разглеждано в Решение по дело Швеция/MyTravel и Комисия, точка 18 по-горе, е била приключена.
99 Тези доводи не са убедителни. Всъщност, от една страна, фактът, че разглежданият документ е свързан с област, потенциално обхваната от изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, отнасящо се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения, не е релевантен за преценката на прилагането на отделното изключение, отнасящо се до защитата на правните становища, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от посочения регламент.
100 От друга страна, несъмнено фактът, че процедурата за сключване на международното споразумение още е била в ход към момента на приемането на обжалваното решение, може да бъде изтъкнат в рамките на проверката за опасност от засягане на обществения интерес, отнасящ се до защитата на правните становища. Този довод обаче не е решаващ в рамките на проверката за евентуалното съществуване на по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването, въпреки тази опасност от засягане.
101 Всъщност общественият интерес, свързан с прозрачността на процеса на вземане на решения, би бил изпразнен от своето съдържание, ако неговото отчитане бе, както предлага Комисията, ограничено до случая, когато процедурата по вземане на решения е приключена.
102 От всичко изложено по-горе следва, че изтъкнатите в обжалваното решение сведения не позволяват да се докаже, че оповестяването на разглеждания документ би засегнало защитата на правните становища и че при всички положения, Съветът е пропуснал да провери дали е съществувал по-висш обществен интерес, който да диктува по-широкото оповестяване на документ № 11897/09, в нарушение на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001.
103 Следователно второто правно основание трябва да бъде уважено.
По третото правно основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001
104 Съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, ако само част от поискания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се оповестяват.
105 Съгласно практиката на Съда разглеждането на частичния достъп до документ на институциите на Съюза трябва да се извършва в светлината на принципа на пропорционалност (Решение на Съда от 6 декември 2001 г. по дело Съвет/Hautala, C‑353/99 P, Recueil, стр. I‑9565, точки 27 и 28).
106 От самия текст на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 следва, че дадена институция трябва да провери дали следва да се предостави частичен достъп до посочените в заявлението за достъп документи, като ограничи евентуалния отказ само до данните, обхванати от изключенията, посочени в споменатия член. Институцията трябва да предостави такъв частичен достъп, ако преследваната от тази институция с отказа за достъп до документ цел може да бъде постигната, когато институцията се ограничи до това да заличи частите, които могат да засегнат защитения обществен интерес (Решение на Общия съд от 25 април 2007 г. по дело WWF European Policy Programme/Съвет, T‑264/04, Сборник, стр. II‑911, точка 50 и в този смисъл вж. Решение по дело Съвет/Hautala, точка 105 по-горе, точка 29).
107 В конкретния случай от точка 16 от обжалваното решение следва, че Съветът е разгледал възможността да предостави частичен достъп на жалбоподателя до поискания документ, като е решил да оповести някои части от посочения документ, а именно увода, намиращ се на страница 1, точки 1—4, както и точка 5, първо изречение от анализа, съдържащ се в правното становище.
108 Следва да се отбележи, подобно на изтъкнатото от жалбоподателя, че частичният достъп е много ограничен, като оповестената версия на разглеждания документ се ограничава главно до неговата уводна част.
109 Необходимо е обаче да се разгледа дали ограниченият характер на предоставения в случая частичен достъп е обоснован от гледна точка на изтъкнатите изключения, в светлината на принципа на пропорционалност.
110 В това отношение, от една страна, е необходимо да се напомни, че що се отнася до изключението, изведено от член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, Съветът разполага с широка свобода на преценка, когато преценява дали оповестяването на даден документ може да засегне обществения интерес в областта на международните отношения, предвид чувствителния и съществен характер на защитения интерес (вж. точка 25 по-горе).
111 В случая от анализа на първото правно основание е видно, че Съветът е доказал опасността от засягане на обществения интерес в областта на международните отношения само по отношение на сведенията, свързани със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите (вж. точка 59 по-горе).
112 В това отношение следва да се констатира, че последният мотив се прилага само за някои от заличените части на разглеждания документ. Всъщност последните съдържат и правни съображения, които се отнасят до приложимите в областта правни норми на Съюза или разглеждат по общ начин прилагането на тези норми в засегнатата от подготвяното споразумение област, и които не могат непосредствено да бъдат считани за свързани със специфичното съдържание на споразумението или на насоките за преговори.
113 При тези условия грешката, установена в рамките на прилагането на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, води до незаконосъобразност на направения в обжалваното решение анализ, що се отнася до обхвата на частичния достъп.
114 От друга страна, що се отнася до изключението, изведено от член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, от анализа на второто правно основание по-горе следва, че Съветът не е доказал съществуването на засягане на разглеждания обществен интерес, поради което позоваването на този интерес не може да обоснове ограничаването на оповестяването в рамките на обжалваното решение.
115 От всички тези съображения следва, че в рамките на частичния достъп до документа Съветът не е изпълнил задължението си да ограничи отказа единствено до сведенията, обхванати от изключенията, на които се прави позоваване.
116 Следователно анализът на третото правно основание води до частична отмяна на обжалваното решение, доколкото с него се отказва достъпът до неоповестените части на искания документ, различни от свързаните със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите.
По четвъртото правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране
117 С оглед на изводите, направени в резултат на анализа на първите три правни основания, следва още да се разгледа дали Съветът е изпълнил своето задължение за мотивиране, що се отнася до отказа да оповести частите от поискания документ, свързани със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, по отношение на които е било направено основателно позоваване на изключението, отнасящо се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения.
118 Институцията, отказала достъп до определен документ, е длъжна да предостави мотиви, позволяващи да се разбере и провери, от една страна, дали поисканият документ действително се отнася до областта, към която е насочено изключението, на което се прави позоваване, а от друга страна, дали е действителна нуждата от защита, свързана с това изключение (Решение от 26 април 2005 г. по дело Sison/Съвет, точка 21 по-горе, точка 61).
119 Съветът припомня в точка 5 от обжалваното решение, че международните преговори, отнасящи се до подписването на разглежданото споразумение между Съюза и Съединените американски щати, са били в ход към момента, когато е бил съставен документ № 11897/09. В точка 6 от споменатото решение той посочва, че поисканият документ „засяга правните аспекти на проекта за насоки за преговори с оглед на сключването на международно споразумение между Европейския съюз и Съединените щати по чувствителна тема, отнасяща се до предотвратяването и борбата с тероризма и неговото финансиране“ [неофициален превод]. Той добавя, че „[този] документ съдържа анализ на правното основание на предложеното споразумение, като правната служба разглежда съдържанието на подготвяното споразумение, каквото е препоръчано от Комисията“ [неофициален превод] и че неговото оповестяване „би разкрило на обществеността информация, отнасяща се до някои разпоредби от подготвяното споразумение[…], следователно би имало отрицателно въздействие върху преговорната позиция на [Съюза] и би попречило също така на климата на доверие в текущите преговори“ [неофициален превод].
120 Следва да се отбележи, че с тези мотиви Съветът излага ясна и съгласувана обосновка, що се отнася до отказа да оповести частите от поискания документ, свързани със специфичното съдържание на споразумението или на насоките за преговори.
121 Впрочем общият характер на тези мотиви, доколкото Съветът не определя чувствителното съдържание, което може да бъде разкрито с оповестяването, е обоснован от целта да не се разгласят сведения, чиято защита е обхваната от изключението, на което се прави позоваване, отнасящо се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения (в този смисъл вж. Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, точка 25 по-горе, точка 82).
122 Следователно трябва да се приеме, че Съветът е мотивирал надлежно своето решение, доколкото с него се отказва достъпът до частите от искания документ, свързани със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори.
123 С оглед на всичко гореизложено следва да се отмени частично обжалваното решение, доколкото с него се отказва, в нарушение на разпоредбите на член 4, параграф 1, буква а), трето тире, на член 4, параграф 2, второ тире и на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, достъпът до неоповестените части на поискания документ, различни от тези относно специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори, които могат да разкрият стратегическите цели, преследвани от Съюза в преговорите.
124 В това отношение следва да се отбележи, че макар установената незаконосъобразност да не опорочава преценката на Съвета, отнасяща се до посочените части от поискания документ, Общият съд не трябва да замества Съвета и да посочва сведенията, за които е трябвало да бъде предоставен достъп, тъй като институцията е длъжна при изпълнението на настоящото съдебно решение да вземе предвид изложените в него мотиви в това отношение (в този смисъл вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2006 г. по дело Franchet и Byk/Комисия, T‑391/03 и T‑70/04, Recueil, стр. II‑2023, точка 133).
125 От това следва, че Съветът ще трябва да прецени, като вземе предвид изложените в настоящото решение мотиви, до каква степен достъпът до неоповестените сведения от разглеждания документ може конкретно и действително да засегне интересите, защитени в рамките на изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001.
По съдебните разноски
126 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 3 от същия член обаче Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
127 Тъй като жалбоподателят и Съветът са загубили частично по предявените от тях искания, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски. Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отменя решението на Съвета от 29 октомври 2009 година, доколкото с него се отказва достъпът до неоповестените части на документ № 11897/09, различни от свързаните със специфичното съдържание на подготвяното споразумение или на насоките за преговори.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Papasavvas | Vadapalas | O’Higgins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 май 2012 година.
Подписи