Жалба, подадена на 29 януари 2010 г. - Bank Melli Iran/Съвет

(Дело T-35/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Bank Melli Iran (Техеран, Иран) (представител: L. Defalque, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени точка 4 от раздел B на приложението към Регламент (ЕО) № 1100/2009 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран, както и Решението на Съвета от 18 ноември 2009 г.,

да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски, свързани с настоящото обжалване.

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1100/2009 на Съвета от 17 ноември 2009 година¹ за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран² и за отмяна на Решение 2008/475/ЕО³ в частта, в която жалбоподателят е включен в списъка на физическите и юридическите лица, на образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени в съответствие с тази разпоредба.

Жалбоподателят иска отмяната на точка 4 от раздел В на приложението, доколкото то се отнася до него, и посочва следните правни основания в подкрепа на своята жалба.

Първо, жалбоподателят твърди, че регламентът и решението, предмет на обжалване, са приети в нарушение на неговото право на защита и по-специално, на неговото право на справедлив съдебен процес, тъй като той не е получил никакво доказателство или документ в подкрепа на твърденията на Съвета. Той освен това поддържа, че допълнителните позовавания на Решението от 2008 г. са неточни, неясни и не дават възможност на жалбоподателя да отговори, тъй като му е отказано правото на изслушване.

Жалбоподателят поддържа също, че ответникът е нарушил задължението си за излагане на достатъчно мотиви.

Второ, жалбоподателят твърди, че Съветът не е посочил индивидуални и специфични причини за актовете, приети в нарушение на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007.

Трето, жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка при тълкуването на член 7, параграф 2, букви а), б) и в) от Регламент № 423/2007, тъй като, според жалбоподателя, Съветът не е обяснил как обичайните банкови дейности на жалбоподателя доказват неговото участие или непосредствена връзка с чувствителните по отношение на разпространението ядрени дейности на Иран.

По-нататък жалбоподателят оспорва законосъобразността на Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г.⁴, което е предмет на обжалване от жалбоподателя пред Съда⁵, и с което Общият съд отхвърля неговата жалба за отмяна на Решение на Съвета 2008/475/ЕО от 23 юни 2008 г.⁶. В това отношение жалбоподателят твърди, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като постановява, че Регламент № 423/2007 и Решение 2008/475/ЕО са били приети законосъобразно с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие на членовете. Жалбоподателят счита, че тъй като Регламент № 423/2007 представлява правното основание за приемане на регламента и решението, които са предмет на настоящата жалба, горепосочените съображения се прилагат и по отношение на нея. Така, жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, наложени от Договора, от правните норми за прилагането му и от член 7, параграф 2 от Обща позиция 2007/140/ОВППС⁷.

Освен това жалбоподателят оспорва решението на Общия съд, доколкото последният приема, че правото на преценка на Съвета, основаващо се на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, е самостоятелно и поради това този съд отхвърля релевантността на решенията на Съвета за сигурност на ООН в нарушение на принципа на пропорционалност и на правото на собственост. Жалбоподателят счита, че същите доводи се прилагат за регламента и решението, предмет на обжалване по настоящото дело, тъй като Съветът не е взел предвид решенията на Съвета за сигурност на ООН и следователно е нарушил принципа на пропорционалност и правото на собственост.

____________

¹ - ОВ L 303, 2009 г., стр. 31.

² - Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран, ОВ L 103, 2007 г., стр. 1.

³ - Решение на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран, ОВ L 163, 2008 г., стр. 29.

⁴ - Решение от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T-390/08, все още непубликувано в Сборника.

⁵ - Дело C-548/09 P, Bank Melli Iran/Съвет.

⁶ - ОВ L 163, 2008 г., стр. 29.

⁷ - Обща позиция 2007/140/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран, ОВ L 61, 2007 г., стр. 49.