CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document :

Жалба, подадена на 16 декември 2021 г. от AZ срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 октомври 2021 г. по дело T-196/19, AZ/Комисия

(Дело C-792/21 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: AZ (представители: T. Hartmann, D. Fouquet и M. Kachel, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

а) да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 октомври 2021 г. по дело T-196/19, както и да отмени решението на Европейската комисия от 28 май 2018 година, SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN), C(2018) 3166, за 2012 г. и 2013 г.;

б) при условията на евентуалност спрямо искането по буква а), да отмени обжалваното съдебно решение и да отмени спорното решение на Комисията по отношение на жалбоподателя;

2. при условията на евентуалност спрямо искането по точка 1:

а) да отмени обжалваното съдебно решение, както и да отмени спорното решение на Комисията в частта, в която се разпорежда възстановяване на поне 20 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 7 000 часа използване, възстановяване на поне 15 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 7 500 часа използване и възстановяване на поне 10 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 8 000 часа използване, а за останалата част — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на искането по точка 1, буква a) от първоинстанционната жалба с указания за отмяна на спорното решение на Комисията и в останалата му част;

б) при условията на евентуалност спрямо искането по буква а), да отмени обжалваното съдебно решение, както и да отмени спорното решение на Комисията по отношение на жалбоподателя в частта, в която се разпорежда възстановяване на поне 20 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 7 000 часа използване, а за останалата част — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на искането по точка 1, буква б) от първоинстанционната жалба с указания за отмяна на спорното решение на Комисията в неговата цялост [или „и в останалата му част“] по отношение на жалбоподателя;

3. при условията на евентуалност спрямо искането по точка 2:

а) да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на искането по точка 1, буква а) от първоинстанционната жалба с указания за отмяна на спорното решение на Комисията;

б) при условията на евентуалност спрямо искането по буква а), да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на искането по точка 1, буква б) от първоинстанционната жалба с указания за отмяна на спорното решение на Комисията по отношение на жалбоподателя;

4. при условията на евентуалност спрямо искането по точка 3:

5. при условията на евентуалност спрямо искането по точка 4:

а) да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на искането по точка 2, буква а) от първоинстанционната жалба с указания за отмяна на спорното решение на Комисията в частта, в която се разпорежда възстановяване на поне 20 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 7 000 часа използване, възстановяване на поне 15 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 7 500 часа използване и възстановяване на поне 10 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 8 000 часа използване;

б) при условията на евентуалност спрямо искането по буква а), да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на искането по точка 2, буква б) от първоинстанционната жалба с указания за отмяна на спорното решение на Комисията по отношение на жалбоподателя в частта, в която се разпорежда възстановяване на поне 20 % от публикуваните мрежови такси за потребителите на базова електроенергия с годишно потребление от минимум 7 000 часа използване;

6. да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително адвокатски и пътни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква четири основания за обжалване.

Първо и второ основание: нарушение на правото на изслушване и неизпълнение на задължението за мотивиране

По първите две основания за обжалване жалбоподателят поддържа, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на процесуалните изисквания на правото на Съюза, а именно в нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан и в нарушение на задължението си да мотивира своите актове. Вследствие на тези нарушения Общият съд достигнал до неправилен извод за наличие на недопустима държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Първото твърдение на жалбоподателя по тези две основания за обжалване е, че Общият съд не е взел предвид довода му за грешка при определянето на референтната уредба, въз основа на която се преценява наличието на селективно предимство (т. 8, 117 и 127 от обжалваното съдебно решение).

Второто твърдение на жалбоподателя по тези две основания за обжалване е, че Общият съд не е взел предвид довода му относно определянето на размера на допълнителната такса по член 19, параграф 2 от германската Stromnetzentgeltverordnung (Наредба за таксите за електроенергийната мрежа, наричана по-нататък „StromNEV“) (т. 12, 68, 100 и 101 от обжалваното съдебно решение).

Третото твърдение на жалбоподателя по тези две основания за обжалване е, че при разглеждането на въпроса дали ресурсите са държавни Общият съд не е взел предвид довода му относно липсата на компенсация за всички претърпени загуби на приходи и направени разходи вследствие на въведените хипотези на освобождаване от мрежови такси (т. 95 и 96 от обжалваното съдебно решение).

Четвъртото твърдение на жалбоподателя по тези две основания за обжалване е, че при разглеждането на въпроса дали ресурсите са държавни Общият съд не е взел предвид довода му относно недействителността на решението на Bundesnetzagentur (Федерална мрежова агенция, Германия) от 2011 г. (т. 76 от обжалваното съдебно решение).

Трето основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

По-нататък, по третото основание за обжалване жалбоподателят поддържа, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на материалните разпоредби на правото на Съюза, когато е окачествил допълнителната такса по член 19, параграф 2 от StromNEV като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

В това отношение, първо, жалбоподателят се оплаква, че Общият съд е основал преценката си на погрешни от правна страна критерии в областта на държавните помощи, що се отнася до наличието на налог по смисъла на правилата за държавните помощи и до наличието на държавен контрол (т. 77, 83, 86 и 101 от обжалваното съдебно решение).

Второ, жалбоподателят се оплаква, че в резултат от изопачено представяне на националното право Общият съд неправилно е окачествил допълнителната такса по член 19, параграф 2 от StromNEV като налог по смисъла на правилата за държавните помощи въпреки липсата на задължение за събирането ѝ в тежест на мрежовите оператори и на задължение за плащането ѝ в тежест на крайните клиенти или потребители на електроенергия и въпреки факта, че мрежовите оператори не получават компенсация за всички загуби и разходи (т. 68 и 75—115 от обжалваното съдебно решение).

Трето, жалбоподателят се оплаква, че в резултат от изопачено представяне на националното право Общият съд неправилно е потвърдил наличието на държавен контрол над допълнителната такса по член 19, параграф 2 от StromNEV, тъй като се е основал на допускането, че е налице задължение за събиране и пълно покриване на разходите, и е приел, че Федералната мрежова агенция е определяла размера на допълнителната такса (т. 100—112 от обжалваното съдебно решение).

Четвърто, жалбоподателят се оплаква, че в резултат от изопачено представяне на националното право Общият съд е определил непълно и неточно референтната уредба (т. 8 и 128—131 от обжалваното съдебно решение).

Четвърто основание: нарушение на забраната за дискриминация

Накрая, по четвъртото основание за обжалване жалбоподателят се оплаква, че е допуснато нарушение на забраната за дискриминация, поради това че Общият съд не е взел предвид наличието на противоправна разлика в третирането, произтичаща от възстановяването на помощите, разпоредено от Комисията в спорното ѝ решение, спрямо преходния режим по член 32, параграф 7 от StromNEV от 2013 г. и затова е отрекъл наличието на нарушение на възприетия в правото на Съюза общ принцип за равно третиране (т. 141 от обжалваното съдебно решение).

____________