Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
30 май 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2011/83/ЕС — Член 8, параграф 2 — Договори от разстояние, сключени по електронен път — Задължение на търговеца за предоставяне на информация — Поръчка, която е свързана със задължение за плащане — Поръчка, направена чрез активиране на бутон или подобна функция на уебсайт — Задължение на търговеца да надпише този бутон или подобна функция с думите „поръчка със задължение за плащане“ или съответна формулировка — Условно задължение за плащане“
По дело C‑400/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) с акт от 2 юни 2022 г., постъпил в Съда на 16 юни 2022 г., в рамките на производство по дело
VT,
UR
срещу
Conny GmbH,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, Z. Csehi, M. Ilešič (докладчик), I. Jarukaitis и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: K. Hötzel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 септември 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за VT и UR, от N. Meise, Rechtsanwältin,
– за Conny GmbH, от C. Heber, Rechtsanwältin,
– за Европейската комисия, от I. Rubene, E. Schmidt и G. von Rintelen, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 ноември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между VT и UR, наемодатели на жилище (наричани по-нататък заедно „наемодателите“), и Conny GmbH относно правата на наемател (наричан по-нататък „съответният наемател“), прехвърлени на Conny, което в качеството си на приобретател на правата на този наемател иска от посочените наемодатели да върнат надвзети наеми.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 4, 5, 7 и 39 от Директива 2011/83 гласят следното:
„(4) В съответствие с член 26, параграф 2 ДФЕС вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което са гарантирани свободното движение на стоки и услуги и свободата на установяване. Хармонизацията на някои аспекти на потребителските договори от разстояние или извън търговския обект е необходима с цел утвърждаването на истински вътрешен пазар за потребителите, който предлага справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията, при спазване на принципа на субсидиарността.
(5) […] [П]ълната хармонизация на информацията за потребителите и правото на отказ при договорите от разстояние и тези извън търговския обект ще допринесат за високо равнище на защита на потребителите и за по-добро функциониране на вътрешния пазар между търговците и потребителите.
[…]
(7) Пълната хармонизация на някои съществени нормативни аспекти следва да увеличи значително правната сигурност както за потребителите, така и за търговците. По този начин както потребителите, така и търговците следва да могат да разчитат на единна нормативна рамка, изградена върху ясно дефинирани правни понятия, с която се уреждат някои аспекти на договорите между търговци и потребители в рамките на [Европейския съюз]. Тази хармонизация следва да има за резултат премахването на пречките, породени от фрагментирането на правилата, и завършването на вътрешния пазар в тази област. Единственият начин за премахване на тези пречки е установяването на единни правила на равнището на Съюза. Същевременно потребителите следва да се ползват от общо високо равнище на защита в целия Съюз.
[…]
(39) Важно е да се обезпечи, че при договори от разстояние, сключени чрез уебсайтове, потребителят е в състояние напълно да прочете и разбере основните елементи на договора, преди да направи поръчката. За тази цел следва да се предвиди разпоредба в настоящата директива основните елементи на договора да бъдат изписани в непосредствена близост до необходимия бутон за потвърждаване на поръчката. Също така е важно да се обезпечи, че при такива ситуации потребителят ще бъде в състояние да определи момента, в който поема задължението за плащане към търговеца. Затова чрез използването на недвусмислена формулировка следва да се привлече вниманието на потребителя специално върху факта, че даването на поръчката поражда задължение за плащане към търговеца“.
4 Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и предвижда:
„Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци“.
5 Член 2 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
7) „договор от разстояние“ означава всеки договор, сключен между търговеца и потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента на сключване на договора;
[…]“.
6 Член 3 от същата директива е озаглавен „Приложно поле“ и параграфи 1 и 5 от него предвиждат:
„1. Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител. […]
[…]
5. Настоящата директива не засяга националното общо договорно право, като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в настоящата директива“.
7 Съгласно член 4 от Директива 2011/83, озаглавен „Равнище на хармонизация“:
„Държавите членки не могат да запазват или въвеждат в своето национално право разпоредби, отклоняващи се от предвидените в настоящата директива, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно равнище на защита на потребителите, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго“.
8 Член 6 от тази директива е озаглавен „Изисквания за предоставяне на информация при договорите от разстояние и договорите извън търговския обект“ и параграф 1 от него предвижда:
„Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:
а) основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и съобразно стоките или услугите;
[…]
д) крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци или, когато естеството на стоките или услугите е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начина, по който трябва да се изчисли цената […]
[…]
о) срока на договора, когато това е приложимо, или, ако договорът е безсрочен или автоматично се удължава, условията за неговото прекратяване;
п) когато е приложимо, минималния срок, за който потребителят има задължения по договора;
[…]“.
9 Член 8 от посочената директива е озаглавен „Изисквания относно формата на договорите от разстояние“ и параграф 2 от него гласи:
„Ако договор от разстояние, който следва да бъде сключен по електронен път, предвижда задължение за потребителя за плащане, търговецът съобщава на потребителя по ясен и видим начин и непосредствено преди потребителят да направи своята поръчка, информацията, посочена в член 6, параграф 1, букви а), д), о) и п).
Търговецът трябва да обезпечи, че потребителят, когато дава своята поръчка, потвърждава изрично, че поръчката е свързана със задължение за плащане. Ако даването на поръчка е свързано с активиране на бутон или подобна функция, бутонът или подобната функция се надписват по четлив начин само с думите „поръчка със задължение за плащане“ или със съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че даването на поръчка води до задължение за плащане. Ако търговецът не спази настоящата алинея, договорът или поръчката не задължава потребителя“.
Германското право
10 Член 312j, параграфи 3 и 4 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс), в редакцията му, приложима за спора в главното производство (наричан по-нататък „BGB“), предвижда:
„(3) Търговецът организира възлагането на поръчка по [сключен по електронен път потребителски договор с предмет услуга, предоставяна от търговеца срещу заплащане,] по такъв начин, че потребителят, когато прави поръчката си, изрично потвърждава, че поема задължение за плащане. Ако поръчката се прави чрез бутон, задължението на търговеца по първото изречение е изпълнено само ако бутонът е надписан четливо единствено с думите „поръчка със задължение за плащане“ или със съответна недвусмислена формулировка.
(4) [Потребителският договор по електронен път с предмет услуга, предоставяна от търговеца срещу заплащане,] се счита за сключен само ако търговецът е изпълнил задължението си по параграф 3“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 Наемодателите и съответният наемател са сключили договор за наем на жилище, за което по силата на националното право е предвидена горна граница на наемите, така че в случай на превишаване на посочената горна граница наемателят има право да му бъдат върнати надвзетите наеми.
12 Conny, учредено по германското право дружество с ограничена отговорност с дейност в областта на услугите по събиране на вземания, предлага на наемателите на жилища, чрез създаден от него уебсайт, да сключат договор за поръчка, съгласно който то може да действа в качеството на приобретател на всички права на наемателите спрямо наемодателите им в случай на превишаване на максималната горна граница на размера на наемите.
13 За да сключат такъв договор на уебсайта на това дружество, наемателите трябва да одобрят неговите общи условия, в които се посочва възмездният характер на договора, след което да натиснат бутон за възлагане на поръчката. Като насрещна престация наемателите трябва да платят възнаграждение в размер на една трета от спестения годишен наем, ако опитите на Conny да упражни правата им се увенчаят с успех, и веднага щом се изпрати покана за доброволно изпълнение до наемодателя — хонорар в размера, който би бил дължим на адвокат съгласно разпоредбите на Закона за адвокатските възнаграждения.
14 Тъй като в случая месечният наем надвишава разрешената от националната правна уредба максимална горна граница, съответният наемател сключва с Conny такъв договор за поръчка с цел то да предяви правата му спрямо наемодателите. За тази цел този наемател се регистрира на уебсайта на Conny, поставя отметка в квадратчето за съгласие с общите условия и потвърждава поръчката си, като натиска съответния бутон. Впоследствие посоченият наемател подписва предоставен от Conny формуляр със заглавие „Потвърждение, упълномощаване и прехвърляне на права, одобрение“, който не съдържа никаква информация относно каквото и да било задължение на наемателя за плащане.
15 С писмо от 21 януари 2020 г. Conny предявява срещу наемодателите правата на съответния наемател, произтичащи от националната правна уредба относно размера на наемите, като за тази цел поддържа, че размерът на наема, предвиден в сключения между този наемател и наемодателите договор, надхвърля определената в тази правна уредба максимална горна граница.
16 Тъй като това писмо остава без отговор, Conny предявява иск срещу наемодателите пред Amtsgericht Berlin-Mitte (Районен съд Централен Берлин, Германия) на основание прехвърлените права.
17 Amtsgericht Berlin-Mitte (Районен съд Централен Берлин) уважава иска по-специално с мотива, че изискваният наем надвишава този, който наемодателите имат право да поискат, и то със сума, равна на предявената от Conny.
18 Наемодателите обжалват това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия). Те поддържат по-специално, че Conny не може да предявява правата на съответния наемател, тъй като договорът за поръчка, който е в основата на прехвърлянето на тези права, е недействителен поради неспазване на изискванията, предвидени в член 312j, параграф 3, второ изречение от BGB, който транспонира в националния правен ред член 8, параграф 2 от Директива 2011/83.
19 Запитващата юрисдикция отбелязва, най-напред, че уважаването на въззивната жалба зависи единствено от тълкуването на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83. В това отношение тя има съмнения по-специално дали изискването, предвидено в член 8, параграф 2 във връзка с член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB, на бутона за възлагане на поръчката изрично да има надпис за свързаното с поръчката задължение за плащане или да има съответна формулировка, се прилага в хипотеза като разглежданата в главното производство.
20 Тази юрисдикция изтъква, че в случая задължението на съответния наемател за плащане не възниква само вследствие на поръчката, направена от него на уебсайта на Conny, а изисква да са изпълнени допълнителни условия, като например уважаване на претенциите на наемателя или изпращането на покана за доброволно изпълнение до наемодателя.
21 Поради това се поставя въпросът дали член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че сключен по електронен път договор от разстояние включва също „задължение за плащане“ по смисъла на тази разпоредба, когато възнаграждението се дължи само ако са изпълнени определени допълнителни условия, например само в случай на евентуално уважаване или на последваща покана за доброволно изпълнение, отправена до трето лице.
22 Запитващата юрисдикция отбелязва, че националната правна уредба, която транспонира член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, не се тълкува еднообразно в националната съдебна практика.
23 От една страна, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) приема, че защитната цел, преследвана с член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB, „по изключение не е накърнена“, тъй като потребителят иска събиране на евентуално съществуващо вземане и възнаграждението се дължи на търговеца само при определени условия, а именно само в случай на уважаване на претенциите.
24 От друга страна, по-нискостоящите национални съдилища, както и националната правна доктрина придават на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, както и на член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB значително по-широк обхват. Всъщност те считат, че тези разпоредби обхващат и правни сделки, при които възмездността произтича само косвено от сключването на договора или е обвързана с настъпването на допълнителни условия или действия от страна на потребителя.
25 Запитващата юрисдикция е склонна да приеме последното тълкуване. На първо място, в негова подкрепа е текстът на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, съгласно който задължението за използване на бутон съществува, ако за потребителя поръчката е „свързана“ със задължение за плащане. Задължение за плащане обаче е свързано със самото сключване на договор по електронен път дори ако възникването на такова задължение не е задължително, а само възможно или не напълно изключено.
26 На второ място, смисълът и целта на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 са в подкрепа на широко тълкуване в смисъл, че той се отнася и до договорите, при които наемателят дължи възнаграждение само при изпълнение на други конкретни условия, в случая само при уважаване на претенциите на наемателя или на изпращане на покана за доброволно изпълнение. Всъщност от член 1 и от съображения 4, 5 и 7 от тази директива следва, че целта на последната е да осигури високо равнище на защита на потребителите, като гарантира тяхната информираност и сигурност при сделките с търговци.
27 Би било в разрез обаче с такава цел защитата на Директива 2011/83 да се предоставя само на потребителите, за които възникването на последващо задължение за плащане е сигурно още към момента на сключване на договора, а същевременно се отказва на потребителите, за които задължението за плащане все още не е окончателно към момента на сключване на договора, а е обвързано с последващото настъпване на допълнителни, независещи от потребителите условия.
28 Тълкуване в обратен смисъл спрямо посоченото в точки 24—27 от настоящото решение би довело до значително намаляване на равнището на защита на потребителите, желано от законодателя на Съюза, и дори би лишило отчасти или изцяло Директива 2011/83 от съдържание при обстоятелства като разглежданите пред запитващата юрисдикция. Всъщност не би могла да се изключи възможността в бъдеще търговците да включват в общите си условия клаузи, съгласно които задължението на потребителя за плащане ще зависи от настъпването на други условия, за да се освободят от задълженията, предвидени за търговците в член 8, параграф 2 от Директива 2011/83.
29 На трето място, запитващата юрисдикция счита, че ако волята на законодателя на Съюза е била да ограничи задължението за предоставяне на информация само до случаите на безусловно задължение за плащане, той е щял да го предвиди изрично, като посочи в съображенията или в разпоредбите на самата Директива 2011/83, че гарантираното с тази директива равнище на защита на потребителите не обхваща договори, при които към датата на сключването им задължението на потребителя за плащане все още не е установено. Това обаче изобщо не се споменава в посочената директива.
30 При тези обстоятелства Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива [2011/83] национална разпоредба (в случая член 312j, параграф 3, второ изречение и параграф 4 от BGB, в редакцията, в сила от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива [2011/83], обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на покана за доброволно изпълнение до трето лице?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
31 Conny оспорва релевантността на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, като се противопоставя по-специално на възможността трето лице, като наемодателите в главното производство, да се позове на евентуален порок в правоотношението между потребител (прехвърлител) и търговец (приобретател). Всъщност според Conny това би имало за последица трето лице да може да неутрализира договор, който наемателят сключва с търговец именно за да упражни правата си като потребител срещу това трето лице.
32 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от решение по реда на преюдициалното производство, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 12 октомври 2023 г., KBC Verzekeringen, C‑286/22, EU:C:2023:767, т. 21 и цитираната съдебна практика).
33 Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване или исканата преценка на валидността на норма от правото на Европейския съюз няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 12 октомври 2023 г., KBC Verzekeringen, C‑286/22, EU:C:2023:767, т. 22 и цитираната съдебна практика).
34 В случая въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят по-специално до тълкуването в съответствие с правото на Съюза на член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB, който транспонира в националния правен ред член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, като предвижда по същество, че потребителски договор по електронен път с предмет услуга, предоставяна от търговеца срещу заплащане, може да се счита за сключен само ако търговецът изпълни задължението за предоставяне на информация, което има за цел потребителят, когато дава поръчката си, изрично да потвърди, че поема задължение за плащане. Член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 обаче предвижда единствено че в случай на неизпълнение от страна на търговеца на предвиденото в тази разпоредба задължение договорът или поръчката не задължава потребителя.
35 Въпреки това, видно от отговора на запитващата юрисдикция на отправеното ѝ от Съда искане за информация, разглежданото в главното производство национално законодателство позволява на трето лице да оспори действителността на договор за поръчка, сключен между потребител и търговец, когато въз основа на този договор търговецът е предявил от името на потребителя съдебен иск срещу посоченото трето лице. Такава възможност би могла да се упражни дори когато правната норма, изтъкната в подкрепа на иска, цели единствено да защити посочения потребител, тъй като след констатиране на нарушението на тази норма потребителят си запазва възможността да потвърди договора или да сключи нов договор с търговеца.
36 С оглед на този отговор обаче не може да се приеме, че от материалите по преписката е очевидно, че исканото тълкуване на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 няма никаква връзка с действителността и с предмета на спора в главното производство или пък че проблемът е от хипотетично естество.
37 Като се има предвид освен това, че Съдът разполага с всички необходими данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставения му въпрос, следва да се приеме, че настоящото преюдициално запитване е допустимо.
По преюдициалния въпрос
38 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че при договори от разстояние, сключени чрез уебсайтове, задължението на търговеца да гарантира, че когато дава своята поръчка, потребителят изрично приема да поеме задължение за плащане, се прилага дори в случаите, в които потребителят е длъжен да плати на търговеца възнаграждение едва след изпълнението на допълнително условие.
39 Като начало следва да се отбележи, че договорът от разстояние е определен в член 2, точка 7 от Директива 2011/83 като „всеки договор, сключен между търговеца и потребителя в рамките на организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително и момента на сключване на договора“. От това следва, че договор за поръчка с цел да се предявят правата на наемател срещу наемодател, сключен с търговеца на неговия уебсайт, какъвто е разглежданият в главното производство договор, попада в обхвата на понятието „договор от разстояние“ и следователно попада в приложното поле на тази директива, определено в член 3, параграф 1 от нея.
40 Доколкото съгласно член 4 от Директива 2011/83 с последната по принцип се извършва цялостна хармонизация на законодателството на държавите членки, що се отнася до предвидените в нея разпоредби, обхватът на задължението за предоставяне на информация по член 8, параграф 2, втора алинея от тази директива определя, в пределите на принципа на съответно тълкуване, обхвата на правото на потребителите, предвидено в националната правна уредба, с която тази разпоредба се транспонира в правния ред на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2023 г., Sofatutor, C‑565/22, EU:C:2023:735, т. 38).
41 При тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 12 октомври 2023 г., KBC Verzekeringen, C‑286/22, EU:C:2023:767, т. 32).
42 На първо място, що се отнася до текста на член 8, параграф 2 от Директива 2011/83, следва да се припомни, че съгласно първа алинея от тази разпоредба, ако договор от разстояние, който следва да бъде сключен по електронен път, предвижда задължение на потребителя за плащане, търговецът трябва да съобщи на потребителя по ясен и видим начин и непосредствено преди потребителят да направи своята поръчка, информацията, посочена в член 6, параграф 1 от тази директива и отнасяща се по същество до основните характеристики на стоката или услугата, крайната цена, срока на договора и, ако е приложимо, минималния срок, за който потребителят има задължения по договора.
43 От своя страна член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 предвижда, че търговецът трябва да гарантира, че потребителят, когато дава своята поръчка, потвърждава изрично, че последната е свързана със задължение за плащане. В тази разпоредба се уточнява, че когато даването на поръчка е свързано с активиране на бутон или подобна функция, бутонът или подобната функция се надписват по четлив начин само с думите „поръчка със задължение за плащане“ или със съответна недвусмислена формулировка, от която става ясно, че даването на поръчка води до задължение за потребителя да плати на търговеца, като в противен случай договорът или поръчката не задължава потребителя.
44 От това следва, че когато договор от разстояние е сключен по електронен път чрез процес на даване на поръчка и е придружен от задължение на потребителя за плащане, търговецът трябва, от една страна, да предостави на този потребител, непосредствено преди да бъде направена поръчката, основната информация във връзка с договора и от друга страна, изрично да уведоми посочения потребител, че с даването на поръчката последният се обвързва със задължение за плащане (решение от 7 април 2022 г., Fuhrmann-2, C‑249/21, EU:C:2022:269, т. 25).
45 Що се отнася до последното задължение, от ясния текст на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 следва, че на бутона за поръчка или подобната функция трябва да има четлив и недвусмислен надпис за това, че възлагането на поръчката задължава потребителя да плати на търговеца, и че само надписът върху този бутон или подобна функция трябва да се вземе предвид, за да се определи дали търговецът е изпълнил задължението си да гарантира, че потребителят, когато дава своята поръчка, потвърждава изрично, че тя е свързана със задължение за плащане (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Fuhrmann-2, C‑249/21, EU:C:2022:269, т. 26 и 28).
46 Текстът на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 — който задължава търговеца, когато сключва договор от разстояние по електронен път чрез процес на даване на поръчка, придружен от задължение на потребителя за плащане, да информира изрично потребителя за това задължение, преди последният да направи своята поръчка — не предвижда никакво разграничение между задълженията за плащане при определени условия и тези, които са безусловни.
47 Напротив, от текста на тази разпоредба следва, че предвиденото в нея задължение за предоставяне на информация се прилага, щом като дадената поръчка „е свързана със“ задължение за плащане. Следователно от това може да се заключи, че задължението на търговеца да информира потребителя възниква в момента, в който последният е приел, без да може повече да промени решението си, за него да възникне задължение за плащане при изпълнение на независещо от неговата воля условие, дори това условие все още да не е изпълнено.
48 В това отношение Съдът впрочем уточнява, че завършването на процес на даване на поръчка, водещ до задължение за потребителя за плащане, е основен етап, тъй като предполага, че потребителят приема да бъде обвързан не само от договора от разстояние, но и от задължението за плащане (решение от 7 април 2022 г., Fuhrmann-2, C‑249/21, EU:C:2022:269, т. 30). Всъщност именно активирането на бутон или подобна функция, за да се финализира поръчката, предполага изявление на потребителя, че приема, без да може повече да промени решението си, да поеме задължение за плащане.
49 На второ място, що се отнася до контекста и целите, в които се вписва член 8, параграф 2 от Директива 2011/83, следва да се отбележи, че тази разпоредба е част от механизъм, който се основава на съвкупност от разпоредби, целящи, както следва от член 1 във връзка със съображения 4, 5 и 7 от посочената директива, да се осигури високо равнище на защита на потребителите, като се гарантира тяхната информираност и сигурност при сделките с търговци и същевременно се осигурява справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията (вж. в този смисъл решения от 7 април 2022 г., Fuhrmann-2, C‑249/21, EU:C:2022:269, т. 21, и от 5 май 2022 г., Victorinox, C‑179/21, EU:C:2022:353, т. 39 и цитираната съдебна практика).
50 По-специално в съображение 39 от Директива 2011/83 се подчертава, че за тази цел е важно да се гарантира, че при договори, сключени от разстояние чрез уебсайтове, потребителят е в състояние да определи момента, в който поема задължението за плащане към търговеца, и да се привлече специално вниманието на потребителя чрез недвусмислена формулировка върху факта, че възлагането на поръчка води до задължение за плащане към търговеца.
51 Както обаче подчертава генералният адвокат в точка 45 от заключението си, тълкуването на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 в смисъл, че тази разпоредба не се прилага, когато потребителят няма безусловно задължение да плати на търговеца, а е длъжен да заплати на търговеца възнаграждение едва след изпълнението на допълнително условие, би било в противоречие с преследваните с тази директива цели, както са посочени в точки 49 и 50 от настоящото решение, да се осигури високо равнище на защита на потребителите, както и по-специално да се привлече вниманието на потребителя върху факта, че възлагането на поръчка води до задължение за плащане към посочения търговец.
52 Всъщност подобно тълкуване би довело до това търговецът да не е длъжен да изпълни задължението си за предоставяне на информация, предвидено в тази разпоредба с цел той да запознае потребителя с финансовите последици от поръчката, в момент, в който потребителят все още може да се откаже от нея, а да е длъжен да го направи едва впоследствие, когато плащането стане изискуемо.
53 Следователно, както по същество подчертава запитващата юрисдикция, подобно тълкуване би предоставило на търговците възможността да се освободят от задължението за предоставяне на информация, установено в член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, именно в момент, в който то може да се окаже полезно за потребителя, просто като включат в общите си условия клаузи, обуславящи задължението на потребителя за плащане с настъпването на обективни условия, които не зависят от неговото волеизявление.
54 Въпреки това трябва да се подчертае, че член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 само предвижда в такива случаи, че съответният договор не задължава потребителя. Съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2011/83 обаче последната не засяга общото договорно право, предвидено в националното законодателство, като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в самата директива.
55 Следователно възприетото в точки 49—53 от настоящото решение тълкуване не засяга възможността, след като е получил последваща информация за задължението за плащане, потребителят да може да реши да запази последиците на договор или поръчка, които до този момент не са го задължавали, поради това че при сключването им търговецът не е изпълнил задължението си по член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83.
56 С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че при договори от разстояние, сключени чрез уебсайтове, задължението на търговеца да гарантира, че когато дава своята поръчка, потребителят изрично приема да поеме задължение за плащане, се прилага дори в случаите, в които потребителят е длъжен да плати на търговеца възнаграждение едва след изпълнението на допълнително условие.
По съдебните разноски
57 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че
при договори от разстояние, сключени чрез уебсайтове, задължението на търговеца да гарантира, че когато дава своята поръчка, потребителят изрично приема да поеме задължение за плащане, се прилага дори в случаите, в които потребителят е длъжен да плати на търговеца възнаграждение едва след изпълнението на допълнително условие.
Подписи