РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
6 юни 2013 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Промишлен дизайн на Общността, изобразяващ циферблати на ръчен часовник — По-ранни нерегистрирани промишлени дизайни — Основания за недействителност — Новост — Член 4, член 5 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Оригиналност — Различно цялостно впечатление — Член 4, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — По-ранно авторско право — Член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002“
По дело T‑68/11
Erich Kastenholz, с местожителство в Troisdorf (Германия), за който се явява L. Acker, avocat
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява първоначално г‑н S. Hanne, впоследствие г‑жа D. Walicka, в качеството на представители,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд е
Qwatchme A/S, установено в Løsning (Дания), за което се явява адв. M. Zöbisch,
с предмет жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 2 ноември 2010 г. (преписка R 1086/2009‑3) относно производство за обявяване на недействителност между Erich Kastenholz и Qwatchme A/S,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н H. Kanninen (председател), г‑н S. Soldevila Fragoso (докладчик) и г‑н A. Popescu, съдии,
секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 25 януари 2011 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 17 май 2011 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 6 май 2011 г.,
предвид промяната в съставите на Общия съд,
след съдебното заседание от 8 ноември 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 28 септември 2006 г. встъпилата страна, Qwatchme A/S, подава, заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) на № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
2 Промишленият дизайн, чиято регистрация се иска, изглежда (в черно и бяло) по следния начин:
3 Промишленият дизайн, посочен в точка 2 по-горе, е регистриран под номер 000602636‑0003 в същия ден, в който е подадена заявката за регистрация (наричан по-нататък „спорният промишлен дизайн“). Стоките, до които се отнася промишленият дизайн, попадат в клас 10.07 по смисъла на Спогодбата от Локарно от 8 октомври 1968 г. за въвеждане на Международна класификация на промишлените дизайни и отговарят на следното описание: „Циферблати на ръчни часовници, части от циферблати на ръчни часовници, стрелки на циферблати“.
4 На 25 юни 2008 г. жалбоподателят, г‑н Erich Kastenholz, подава пред СХВП на основание член 52 от Регламент № 6/2002 искане за обявяване на недействителността на спорния промишлен дизайн. Изтъкнатите в подкрепа на искането за обявяване на недействителността основания са, от една страна, основанията, посочени в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, а именно че спорният промишлен дизайн не отговаря на условията за защита, определени в членове 4 и 5 от посочения регламент, поради липсата на новост, и от друга страна, основанията, посочени в член 25, параграф 1, буква е) от посочения регламент, а именно че спорният промишлен дизайн представлява неразрешено използване на циферблат, защитен от германското законодателство в областта на авторското право.
5 Жалбоподателят изтъква по-специално, че спорният промишлен дизайн е идентичен с промишления дизайн на циферблат, защитен от германското законодателство в областта на авторско право, който използва техниката на наслагване на цветни дискове „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“ (Поредица от цветове II, 12 часа с 5‑минутен такт), представена и публикувана от художника Paul Heimbach между 2000 г. и 2005 г., и който съответно в цветове и в черно и бяло изглежда по следния начин:
„Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“ (цветно)
„Farbfolge II „(2003 г.) (черно и бяло)
6 Именно като изхожда от промишления дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, художникът Paul Heimbach разработва циферблата „Farbzeiger II“, който в черно и бяло изглежда по следния начин:
7 Жалбоподателят изтъква също, че „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, „Farbfolge II“ (2003 г.) и „Farbzeiger II“ са защитени от германското законодателство в областта на авторското право, тъй като „представляват циферблат, който се променя непрекъснато с движението на стрелките и при който всяка стрелка е закрепена към цветен полупрозрачен диск, който генерира различни цветове всеки път, когато стрелките са една върху друга“.
8 Що се отнася до изискванията за новост и оригиналност по член 4 от Регламент № 6/2002, в допълнителната си писмена защита пред отдела по отмяна на СХВП от 27 октомври 2008 г. жалбоподателят изтъква, че спорният промишлен дизайн има същите характеристики като промишления дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, така както е представен цветно и в черно и бяло в точка 5 по-горе. Той представя пред СХВП и два оригинала от произведенията на Paul Heimbach, а именно „Farbfolge (5/17)“ (Поредица от цветове (5/17), подписано и датирано от февруари 2000 г., и „Farbfolge II (89/100)“ (Поредица от цветове II (89/100), подписано и датирано от септември 2003 г., които представляват варианти на промишления дизайни „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, на който се позовава първоначално жалбоподателят, които изглеждат съответно по следния начин:
„Farbfolge (5/17)“
„Farbfolge II (89/100)“
9 Различните изгледи, развития и варианти на „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, както са посочени в точки 5, 6 и 8 по-горе, представляват, от една страна, промишлени дизайни, разгледани в хода на производство по обявяване на недействителност пред СХВП (наричани по-нататък „по-ранните промишлени дизайни“), и от друга страна, произведенията на изкуството, разгледани в рамките на посоченото производство (наричани по-нататък „по-ранните произведения на изкуството“).
10 С решение от 16 юли 2009 г. отделът по отмяна на СХВП отхвърля искането за обявяване на недействителност, като приема, че спорният промишлен дизайн и по-ранните промишлени дизайни са различни, тъй като съществуват разлики в дисковете. Той основава този извод на факта, че от една страна, нито една от конфигурациите, представени в съответните изгледи на спорния промишлен дизайн, не присъства в по-ранните промишлени дизайни, които следователно не могат да попречат на новостта на спорния промишлен дизайн, и че от друга страна, по-ранните промишлени дизайни произвеждат широка гама от различни цветове, а спорният промишлен дизайн произвежда най-много три нюанса цветове и следователно създава различно впечатление от впечатлението, което създават по-ранните промишлени дизайни, което позволява да му се признае оригиналност. Освен това отделът по отмяна е уточнил, че поради разликите между въпросните промишлени дизайни спорният промишлен дизайн не използва произведение, което е защитено с германско авторско право.
11 На 25 октомври 2009 г. на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002 жалбоподателят обжалва пред СХВП решението на отдела по отмяна.
12 С Решение от 2 ноември 2010 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав отхвърля жалбата, като приема, на първо място, че спорният промишлен дизайн е различен от по-ранните промишлени дизайни, доколкото цветовете на циферблата, които присъстват в конфликтните промишлени дизайни, се различават съществено един от друг и създават различно цялостно впечатление у информирания потребител. Той посочва, че спорният промишлен дизайн е оригинален и следователно не може да е идентичен с по-ранните промишлени дизайни по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002. Той приема, на второ място, че поради разликите, които съществуват между конфликтните промишлени дизайни, спорният промишлен дизайн не може да се счита нито за репродукция, нито за адаптация на по-ранни произведения на изкуството.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да върне преписката за ново разглеждане, за да се разгледа защитата на авторското право,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 По време на съдебното заседание жалбоподателят се отказва от второто си искане, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
От правна страна
По искането на жалбоподателя за допускане на експертиза
16 Жалбоподателят иска от Общият съд да разреши в производството да участва преподавател по изкуство в качеството му на експерт, за да докаже, че оригиналната идея, която стои в основата на по-раните произведения на изкуството, а именно представянето на времето с цветове и нюанси, е защитена от авторско право, и евентуално да позволи на този преподавател да даде по време на съдебното заседание допълнителни обяснения по представената в рамките на административното производство експертиза.
17 СХВП счита, че не трябва да се допуска участието на преподавател по изкуството в качеството му на експерт в производството пред Общия съд, тъй като съдържащите се в експертизата съображения са без значение за доказването на това, че посочените произведения на изкуството трябва да се защитят от регистрацията на спорния промишлен дизайн.
18 Встъпилата страна счита, че искането на жалбоподателя за допускане на експертиза е ирелевантно.
19 В това отношение следва да се посочи, че Процедурния правилник дава на Общия съд дискреционно правомощие да реши дали да разпореди или не допускането на мярка като експертиза. Всъщност съгласно член 65 от този правилник Общият съд може да назначи извършването на експертиза служебно или по искане на страните. Когато в искането за назначаване на експертиза, отправено в жалбата, са посочени точните мотиви, които обосновават допускането на тази мярка, Общият съд трябва да прецени релевантността на това искане по отношение на предмета на спора и на необходимостта да се допусне подобна мярка.
20 В случая действията на преподавателя по изкуство в качеството му на експерт се ограничават до това да разгледа фактическите обстоятелства по спора и да даде квалифицирано мнение въз основа на професионалната си компетентност.
21 Установяването обаче на наличието на защита с авторско право на идеята, която стои в основата на произведение на изкуството, е въпрос, който изисква извършването на правна преценка, която в рамките на настоящото производство не е от компетентността на експерт в областта на изкуството.
22 Следователно искането на жалбоподателя трябва да се отхвърли.
По допустимостта на доводите на жалбоподателя, повдигнати за пръв път пред Общия съд
23 СХВП посочва, че фактическите обяснения на жалбоподателя относно релевантния пазарен сектор не са били изтъкнати пред апелативния състав и не могат да се изтъкнат за пръв път пред Общия съд.
24 С тези доводи жалбоподателят се опитва да покаже тенденциите в сектора на декоративните ръчни часовници, където принципът на циферблат с променящи се цветове е развит за пръв път с по-ранните промишлени дизайни, нещо, което според жалбоподателя е важно, за да се прецени цялостното впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават у информирания потребител.
25 Съгласно член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав. Всъщност в рамките на настоящия спор задача на Общия съд е да упражнява контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави. Следователно упражняваният от Общия съд контрол се ограничава до фактическата и правна рамка на спора, с който е бил сезиран апелативният състав (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 22 юни 2004 г. по дело „Drie Mollen sinds 1818“/СХВП — Nabeiro Silveira (Galáxia), T‑66/03, Recueil, стр. II‑1765, точка 45). Освен това жалбоподателят не разполага с възможност да изменя пред Общия съд обхвата на спора, който произтича от исканията и твърденията, изтъкнати от самия него и от встъпилата страна (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 43 и Решение от 18 декември 2008 г. по дело Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, Сборник, стр. I‑10053, точка 122).
26 Противно на твърдяното от СХВП, доводът на жалбоподателя не е насочен към преразглеждане на фактическите обстоятелства по спора в светлината на фактически обяснения, изтъкнати за пръв прът пред Общия съд, а представлява развитие на доводите му, насочени към това да се установи липсата на оригиналност на спорния промишлен дизайн, доколкото той представлява репродукция на нова идея или принцип, развити за пръв път в по-ранните промишлени дизайни (вж. в този смисъл по аналогия Решение по дело Alcon/СХВП, посочено по-горе, точка 40).
27 Разбира се, разглеждането на преписката показва, че горепосоченият довод не е изтъкнат пред апелативния състав. От жалбата обаче следва, че този довод доразвива доводите относно липсата на оригиналност на спорния промишлен дизайн, съгласно които последният е само репродукция на по-ранни промишлени дизайни, чиято оригинална идея или принцип е смяната на часовете да се покаже чрез промяна на цветовете на циферблата на ръчния часовник. Тези доводи обаче, които са насочени към това да се оспори възможността за предоставяне на защита на спорния промишлен дизайн по член 4 от Регламент № 6/2002 поради липсата на новост и оригиналност, вече са били изтъкнати от жалбоподателя по време на административното производство. Всъщност последният поддържа пред отдела по отмяна в контекста на прилагане на член 4 от Регламент № 6/2002 и в писмената си реплика по становището на встъпилата страна пред Общия съд, която се съдържа в допълнителната му писмена защита от 27 октомври 2008 г., че спорният промишлен дизайн има точно същите характеристики като произведенията на художника Paul Heimbach. Пред отдела по споровете той твърди също, при спазване на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, че конфликтните промишлени дизайни имат две или три повърхности, оцветени по един и същ начин, и че следователно създават едно и също цялостно впечатление. Противно на поддържаното от СХВП и въпреки сбития им характер, тези развития позволяват да се приеме, че доводът, изведен от липсата на оригиналност на спорния промишлен дизайн, вече е бил предмет на искането на жалбоподателя за обявяване на недействителност.
28 Следователно трябва да се счете, че този довод е недопустим.
По съществото на спора
29 Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата си. Първото е изведено от нарушение на членове 4 и 5 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, второто — от нарушение на членове 4 и 6 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от посочения регламент и третото — от нарушение на член 25, параграф 1, буква е) от същия регламент.
По първото основание, изведено от нарушение на членове 4 и 5 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002
30 Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение апелативният състав се е основал главно на оригиналността на спорния промишлен дизайн и не е разгледал в достатъчна степен въпроса за неговата новост. Така апелативният състав не бил разграничил ясно тези два елемента.
31 В това отношение жалбоподателят поддържа, че понятието за новост трябва да се тълкува обективно и че съгласно член 5 от Регламент № 6/2002 трябва да се определи единствено дали спорният промишлен дизайн е идентичен с по-ранните промишлени дизайни, които са станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистрация. Освен това той уточнява, че тази идентичност, или съгласно терминологията на член 5, параграф 2 от Регламент № 6/2002 „идентичност, [освен в] несъществените детайли“, не може да се приравни на идентичността в цялостното впечатление, което създават конфликтните промишлени дизайни, която се разглежда, за да се прецени оригиналността на спорния промишлен дизайн по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002.
32 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
33 Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 закрилата на промишления дизайн на Общността се осигурява само доколко той е нов и оригинален.
34 Съгласно член 5, параграф 1, буква б) от посочения регламент регистрираният промишлен дизайн се счита за нов, ако липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен „преди датата на подаване на заявката за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира за приоритет, преди датата на приоритета“.
35 В случая от точка 23 от обжалваното решение следва, че по-ранните промишлени дизайни са станали общодостъпни преди 28 септември 2006 г. — датата на подаване на заявката за регистрация на спорния промишлен дизайн пред СХВП, което не се оспорва от страните.
36 В точка 27 от обжалваното решение апелативният състав е подчертал, че новостта и оригиналността са две отделни условия, които обаче в известна степен се припокриват. Така той счита, че ако два промишлени дизайна създават различно цялостно впечатление у информирания потребител, те не могат да се считат за идентични за целите на преценка на новостта на по-късния промишлен дизайн.
37 От член 5, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва, че два промишлени дизайна се считат за идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли, тоест детайли, които не се забелязват веднага и които следователно не водят до различия, макар и малки, между посочените промишлени дизайни. Обратно, за да се прецени новостта на даден промишлен дизайн, следва да се прецени наличието на разлики, които не са несъществени, между конфликтните промишлени дизайни, макар тези разлики да са малки.
38 Както изтъква жалбоподателят, текстът на член 6 отива отвъд този на член 5 от Регламент № 6/2002. Така, констатираните между конфликтните промишлени дизайни различия особено когато са малки, не са достатъчни, за да създадат у информирания потребител различно цялостно впечатление по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002. В този смисъл спорният промишлен дизайн може да се счете за нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002, но да не се счете за оригинален по смисъла на член 6 от посочения регламент.
39 Обратно, доколкото поставеното в член 6 от Регламент № 6/2002 условие отива отвъд условието, поставено в член 5 от същия регламент, различното цялостно впечатление у информирания потребител по смисъла на посочения член 6 може да се основе само на наличието на обективни разлики между конфликтните промишлени дизайни. Следователно тези разлики трябва да са достатъчни, за да е налице условието за новост по член 5 от Регламент № 6/2002, в съответствие с посоченото в точка 37 по-горе. Следователно, както е посочил апелативният състав в точка 27 от обжалваното решение, изискванията за новост и оригиналност се припокриват в известна степен.
40 В случая конфликтните промишлени дизайни не са идентични по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002. Всъщност, както посочва апелативният състав в точка 25 от обжалваното решение, по-ранните промишлени дизайни се характеризират с постепенната смяна на широка гама от цветове, като комбинациите между тях и наситеността им се променят на всеки час, докато спорният промишлен дизайн има само два монолитни нюанса или цвята в позициите, указващи 12 и 6 часа, или четири монолитни нюанса в позициите, указващи останалите часове, и следователно във всички случаи не се променя наситеността на нюансите. Тези детайли представляват — от обективна гледна точка и независимо от значението, което имат за цялостното впечатление, създадено у информирания потребител — значителни разлики между конфликтните промишлени дизайни, които позволяват да се прецени новостта на спорния промишлен дизайн.
41 Този извод не се обезсилва от довода на жалбоподателя, че промишленият дизайн „Farbfolge (5/17)“, възпроизведен в точка 8 по-горе, се състои от два диска, които са оцветени само наполовина и които следователно имат същия ефект като двата полудиска, от които се състои спорният промишлен дизайн.
42 Всъщност разликите между спорния промишлен дизайн и по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge (5/17)“ не се състоят в това, че цветните дискове, които са част от всеки от посочените промишлени дизайни, са полудискове или оцветени наполовина цели дискове, а в начина, по-който са оцветени. Както следва от точка В2 от решението на отдела по отмяна, която е резюмирана в точка 10 от обжалваното решение, в случая на по-ранните промишлени дизайни „Farbfolge (5/17)“ и „Farbfolge II (89/100)“, възпроизведени в точка 8 по-горе, дисковете са оцветени с интензитет, който нараства по посока на часовниковата стрелка, докато при спорния промишлен дизайн дисковете са оцветени монолитно. Освен това тези два промишлени дизайна съдържат трети диск, който не съществува при спорния промишлен дизайн и който допринася за създаването на визуален ефект, различен от създавания от спорния промишлен дизайн. Както следва от точки В1 и В2 от решението на отдела по отмяна и от точка 25 от обжалваното решение, тези характеристики присъстват във всички по-ранни промишлени дизайни и водят до постепенна смяна на широка гама от цветове, като комбинацията между тях и наситеността им се сменят на всеки час. Тази смяна е характерният елемент на по-ранните промишлени дизайни, независимо от факта че цветните дискове, които са част от всеки от посочените промишлени дизайни, са полудискове или оцветени наполовина цели дискове.
43 Следователно апелативният състав правилно е установил в точка 25 от обжалваното решение разликите между конфликтните промишлени дизайни, които му позволяват да прецени новостта на спорния промишлен дизайн, и е достигнал до извода, че е налице новост.
44 Жалбоподателят упреква апелативният състав в това, че при преценката на наличието на новост на спорния промишлен дизайн въз основа на посочените в точка 40 по-горе елементи е пропуснал да сравни изгледи от 3.1 до 3.7 на посочения промишлен дизайн, представени в точка 2 по-горе, с един от по-ранните промишлени дизайни, а именно „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, представен цветно в точка 5 по-горе, когато е достигнал до извода за липсата на идентичност между конфликтните промишлени дизайни, така че по този начин е допуснал процедурна грешка. Според жалбоподателя от сравнението между спорния промишлен дизайн и по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“ е видно, че всички изгледи на циферблатите са почти едни и същи във всички случаи, като единствената разлика е, че границите между цветовете са малко по-малки, що се отнася до посочения по-ранен промишлен дизайн.
45 От точка 25 от обжалваното съдебно решение обаче следва, че апелативният състав е сравнил спорния промишлен дизайн с по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, представен цветно в точка 5 по-горе, и че при това сравнение той е взел предвид всички изгледи на спорния промишлен дизайн. Всъщност от посочената точка 25 следвало, че апелативният състав е констатирал, че при спорния промишлен дизайн „върху циферблата се виждат два нюанса или цвята в позициите, които показват 12 и 6 часа“, и „четири отделни нюанса — във всички останали часове“. Той е констатирал и че „по-ранният промишлен дизайн може да произведе широка гама от цветове чрез контролирано движение на стрелките, като комбинациите между тях, както и тяхната наситеност се променят на всеки час“. Следователно апелативният състав е описал синтетично различните изгледи на по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, който е единственият, позволяващ да се прецени пряко смяната на цветовете и наситеността на нюансите на всеки пет минути и да се сравни със спорния промишлен дизайн.
46 Освен това в точка 25 от обжалваното решение апелативният състав е уточнил, че „при по-ранния промишлен дизайн е невъзможно да съществуват два монолитни нюанса или цвята в позициите, които показват 12 и 6 часа“, което представлява съществена разлика между конфликтните промишлени дизайни. Всъщност при спорния промишлен дизайн видът на циферблата в позицията, която показва 12 часа, а именно половината бял и половината черен, като и двата цвята са монолитни, е различен от вида на първия циферблат отляво на по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, представен цветно в точка 5 по-горе, който представлява комбинация от постепенно сменящи се тъмни цветове и бяло. От друга страна, както признава самият жалбоподател, в позицията, която показва 12 часа, спорният промишлен дизайн не може да изглежда така, както изглежда по-ранният промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“. Също така, противно на твърдяното от жалбоподателя, видът на циферблата в позицията, която показва 6 часа, на спорния промишлен дизайн, а именно два монолитни нюанса на сивото, е различен от вида на седмия циферблат отляво на по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, който представлява комбинация от постепенно сменящи се червен и зелен цвят, даващи най-малко четири различни нюанса.
47 От гореизложеното следва, че апелативният състав е сравнил спорния промишлен дизайн с по-ранния промишлен дизайн „Farbfolge II, 12 Stunden im 5‑Minuten Takt“, представен цветно в точка 5 по-горе, и е достигнал до извода, че характеристиките на конфликтните промишлени дизайни се различават значително.
48 Освен това жалбоподателят поддържа, че при сравняването на конфликтните промишлени дизайни апелативният състав е трябвало да отчете факта, че спорният промишлен дизайн е бил регистриран в черно и бяло, и следователно да констатира, че цветът не оказва никакво влияние върху изискването за новост.
49 Този довод трябва да се отхвърли като ирелевантен. Както бе посочено в точка 40 по-горе, апелативният състав е основал преценката си относно новостта, така както е посочена в точка 27 от обжалваното решение, върху разликите, установени при разглеждане на оригиналността на спорния промишлен дизайн в точка 25 от обжалваното решение. Така апелативният състав е счел, че при по-ранните промишлени дизайни постепенната смяна на съставящите ги дисковете може да произведе широка гама от цветове, като комбинациите между тях и наситеността им се променят на всеки час, докато при спорния промишлен дизайн са налице само два монолитни цвята в позициите, които показват 12 и 6 часа, или четири цвята в позициите, които показват останалите цветове, без да се променя наситеността. Следователно апелативният състав е основал разсъжденията си на способността на конфликтните промишлени дизайни да произведат по-голяма или по-малка гама от цветове, както и на постоянната смяна на тоновете, а не на разликата в съществуващите цветове. Следователно апелативният състав не може да бъде упрекнат в това, че при преценката на разликите между конфликтните промишлени дизайни не е отчел факта, че спорният промишлен дизайн е регистриран в черно и бяло, и че не е констатирал, че в случая цветовете не играят никаква роля.
50 Предвид всичко гореизложено, трябва да се заключи, че в точка 27 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че конфликтните промишлени дизайни не могат се считат за идентични по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002.
51 Следователно първото основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на членове 4 и 6 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002
52 От една страна, жалбоподателят счита, че апелативният състав е трябвало да приеме по-малко стриктно тълкуване на понятието за оригиналност и не е трябвало да приравнява идентичността на цялостното впечатление, създадено от конфликтните промишлени дизайни, по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 на идентичността или „идентичността, [освен в] несъществените детайли“ по смисъла на член 5 от посочения регламент. От друга страна, жалбоподателят счита, че апелативният състав не е трябвало да взема предвид разликата в цветовете, която съществува между конфликтните промишлени дизайни при преценката на оригиналността на спорния промишлен дизайн.
53 Освен това жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение апелативният състав не е разгледал цялостното впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават у информирания потребител, а се е ограничил до това да констатира, че някои разлики водят до различно възприемане от информирания потребител.
54 Встъпилата страна твърди, че степента на свобода на автора е ограничена от техническите изисквания, наложени от наличието на променливи цветни филми, които се наслагват един върху друг и които неизменно са част от циферблат, чиито цветове се променят с преместването на стрелките. Така дори малки разлики били достатъчни, за да се установи оригиналността на спорния промишлен дизайн.
55 Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 в случая на регистриран промишлен дизайн на Общността оригиналността трябва да се преценява с оглед на цялостното впечатление, което този дизайн създава у информирания потребител, което трябва да се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявката за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета. Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 уточнява, че за да се определи оригиналността, се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн.
56 В това отношение следва да се уточни, че противно на поддържаното от жалбоподателя, апелативният състав не е приравнил идентичността в цялостното впечатление, което създават конфликтните промишлени дизайни, по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 на идентичността или „идентичността, [освен в] несъществените детайли“ по смисъла на член 5 от посочения регламент. В точка 25 от обжалваното решение апелативният състав е констатирал разликите, които съществуват между конфликтните промишлени дизайни, а именно възможността за получаване на по-широка комбинация от цветове и промяна в тяхната наситеност при по-ранните промишлени дизайни, а в точка 26 от обжалваното решение е приел, че от гледна точка на информирания потребител тези разлики са достатъчно значими, за да създадат различно цялостно впечатление.
57 Според съдебната практика информираният потребител е лице, което е особено бдително и има известни познания за предходното развитие, т.е. за достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт, които са станали общодостъпни към датата на подаване на заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн (Решение на Общия съд от 18 март 2010 г. по дело Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, Сборник, стр. II‑981, точка 62 и Решене на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Kwang Yang Motor/СХВП — Honda Giken Kogyo (Двигател с вътрешно горене), T‑11/08, непубликувано в Сборника, точка 23).
58 Качеството „потребител“ предполага съответното лице да използва продукта, в който е включен промишленият дизайн, в съответствие с целта, за която е предвиден този продукт (Решение на Общия съд от 22 юни 2010 г. по дело Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, Сборник, стр. II‑2517, точка 46 и Решение по дело Двигател с вътрешно горене, посочено по-горе, точка 24).
59 Определението „информиран“ освен това подсказва, че без да бъде изобретател или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познания относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва (Решение по дело Комуникационно оборудване, посочено по-горе, точка 47 и Решение по дело Двигател с вътрешно горене, посочено по-горе, точка 25).
60 В случая от точка 10 от обжалваното решение следва, че отделът по отмяна е счел, че информираният потребител е лице, което познава промишлените дизайни на ръчните часовници. Жалбоподателят не е оспорил този извод пред апелативния състав. Според съдебната практика решението на отдела по отмяна, както и мотивите му са част от контекста, в който е прието обжалваното решение, контекст, който е познат на жалбоподателя и който позволява на съда да упражни изцяло контрол за законосъобразност на основателността на преценката на оригиналността на съответния промишлен дизайн (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 октомври 2011 г. по дело Industrias Francisco Ivars/СХВП — Motive (Механични скоростни регулатори), T‑246/10, непубликувано в Сборника, точка 20). Следователно трябва да се счете, че именно гледната точка на информирания потребител, така както е била определена от отдела по отмяна, е била възприета от апелативния състав, за да определи, че разликите между конфликтните промишлени дизайни са достатъчно значителни, за да създадат различно цялостно впечатление, и в резултат на това да признае оригиналността на спорния промишлен дизайн.
61 Противно на твърдяното от жалбоподателя, за да прецени оригиналността на спорния промишлен дизайн, апелативният състав не е взел предвид разликата в цветовете, която съществува между конфликтните промишлени дизайни. Както бе посочено в точка 49 по-горе, апелативният състав е основал преценката си на факта, че при по-ранните промишлени дизайни постепенната смяна на съставящите ги дисковете може да произведе широка гама от цветове, като комбинациите между тях и наситеността им се променят на всеки час, докато при спорния промишлен дизайн са налице само два монолитни цвята в позициите, които показват 12 и 6 часа, или четири цвята в позициите, които показват останалите цветове, без да се променя наситеността. Следователно апелативният състав е основал разсъжденията си на способността на конфликтните промишлени дизайни да произведат по-голяма или по-малка гама от цветове, както и на постоянната смяна на тоновете, а не на разликата в съществуващите цветове.
62 Дори да се предположи, както поддържа жалбоподателят, че разликите между конфликтните промишлени дизайни могат да се считат за малки, те лесно могат да се забележат от информирания потребител. В това отношение следва да се припомни, че при преценката за наличието на оригиналност на даден промишлен дизайн е необходимо да се вземе предвид естеството на продукта, към който е приложен дизайнът или в който същият е включен, и по-специално промишленият сектор, който го произвежда (Решение по дело Комуникационно оборудване, посочено по-горе, точка 43). В случая, тъй като става дума за циферблати на ръчни часовници, части от циферблати на ръчни часовници и стрелки на циферблати, следва да се приема, че те ще се носят по видим начин на китката и че информираният потребител ще обърне особено внимание на външния им вид. Всъщност той ще ги гледа внимателно и следователно ще може да забележи, както бе посочено в точка 56 по-горе, че при по-ранните промишлени дизайни се получава по-широка комбинация от цветове, отколкото при спорния промишлен дизайн, и за разлика от последния — промяна в интензитета на цветовете. Като се има предвид, че външният вид на посочените продукти е важен за информирания потребител, не може да се счете, че тези разлики, дори да се предположи, че са малки, са незначителни за него.
63 Ето защо трябва да се заключи, че апелативният състав правилно е счел, че посочените в точка 56 по-горе разлики са от значение за цялостното впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават у информирания потребител, така че те създават различно цялостно впечатление от гледна точка на информирания потребител.
64 Освен това жалбоподателят изтъква, че моделите на циферблати за ръчен часовник могат да бъдат предмет на практически неграничен брой възпроизвеждания или представяния и че следователно авторът на спорния промишлен дизайн има възможност да не възпроизвежда оригиналната идея, която е развита за пръв път в по-ранните промишлени дизайни, а именно показването на часа чрез промяна на цветовете.
65 В точка 22 от обжалваното решение апелативният състав подчертава, че степента на свобода на автора е ограничена единствено от необходимостта да се следи и показва промяната на часа.
66 В отговор на въпрос на Общия съд, отправен по време на съдебното заседание, встъпилата страна уточнява, че с доводите си относно степента на свобода на автора, предвид това, че според нея свободата на автора е ограничена от технически причини, тя е възнамерявала да оспори преценката на апелативния състав в това отношение, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
67 Доколкото искането ѝ е било уважено в частта относно въпроса за наличието на сходство между конфликтните промишлени дизайни, оспорван с настоящата жалба, встъпилата страна има интерес да предяви на основание член 134, параграф 2, втора алинея от Процедурния правилник самостоятелно искане за изменение на обжалваното решение в частта, която се отнася до степента на свобода на автора, която играе важна роля в преценката на оригиналността на спорния промишлен дизайн (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Powerserv Personalservice/СХВП — Manpower (MANPOWER), T‑405/05, Сборник, стр. II‑2883, точка 24). Този извод не се обезсилва от чисто формалното обстоятелство, че в писменото си становище встъпилата страна не е поискала изрично изменението на обжалваното решение (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 14 септември 2011 г. по дело Olive Line International/СХВП — Knopf (O‑live), T‑485/07, непубликувано в Сборника, точка 65).
68 Противно на твърдяното от встъпилата страна обаче, в настоящия случай степента на свобода на автора не е ограничена. Както е видно от точка 3 по-горе, стоките, за които е регистриран спорният промишлен дизайн, съответстват на следното описание: „циферблати на ръчни часовници, части от циферблати на ръчни часовници, стрелки на циферблати“. Това описание е достатъчно широко, тъй като не включва никакво уточнение относно вида ръчни часовници или начина, по който показват времето. Следователно встъпилата страна не може да претендира, че свободата на автора е ограничена от технически причини.
69 Следователно трябва да се потвърди изводът на апелативния състав, че степента на свобода на автора е ограничена единствено от необходимостта да се следва и показва промяната на часа.
70 Що се отнася до довода на жалбоподателя, че авторът на спорния промишлен дизайн не е трябвало да възпроизвежда оригиналната идея на по-ранните промишлени дизайни, той трябва да се отхвърли като неоснователен. Разбира се, възможностите за промишлен дизайн на ръчни часовници практически са безбройни и включват по-специално възможността за промяна на цвета или на цветовете. Някои модели могат да имат по-сложна форма, като тази на по-ранните промишлени дизайни, при които часът е представен с цветове или нюанси на цветове, генерирани чрез поставяне един върху друг на едноцветни дискове или полудискове, които позволяват на потребителят да следи часа чрез развитието на посочените цветове или техните нюанси. Формата на по-ранните промишлени дизайни е замислена така, че интензитетът на цветовете да нараства или намалява по протежението на диска.
71 Спорният промишлен дизайн представлява по-сложна форма на циферблат на ръчен часовник, който си променя цветовете и който, както бе посочено в точка 62 по-горе, се различава от по-ранните промишлени дизайни от гледна точка на информирания потребител по съществени, а не по незначителни елементи, свързани с външния вид на циферблатите. Следователно той не може да се счита за репродукция на по-ранните промишлени дизайни или на оригиналната идея, която е била развита за пръв път в тях.
72 От друга страна, следва да се подчертае, че както следва от членове 1 и 3 от Регламент № 6/2002, по принцип правото на промишлен дизайн защитава външния вид на даден продукт или част от даден продукт, а не изрично идеята, която е надделяла при създаването му. Следователно жалбоподателят не може да претендира да получи въз основа на по-ранни промишлени дизайни защита за идеята, която стои в основата им, а именно идеята за циферблат на ръчен часовник, който позволява да се следи часа чрез цвета на дисковете, от които е съставен.
73 Предвид всичко гореизложено второто основание трябва да се отхвърли.
По третото основание, изведено от нарушение на член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002
74 Жалбоподателят счита, че апелативният състав е пропуснал да вземе предвид факта, че по-ранните промишлени дизайни представляват произведение на изкуството, защитено от германското законодателство в областта на авторското право, чиято основна идея, а именно представянето на времето чрез цветове и различни нюанси, е била използвана без разрешение в спорния промишлен дизайн.
75 Освен това той поддържа, че апелативният състав не е взел предвид експертизата, съставена от експерт по произведенията на Paul Heimbach, която въпреки всичко е релевантна при определянето на обхвата на предоставената от авторското право защита.
76 Най-напред трябва да се констатира, че както следва от административната преписка, експертизата е била представена след изтичане на срока и следователно апелативният състав е трябвало да се произнесе по нейната допустимост.
77 Трябва да се подчертае също, както бе посочено в точка 21 по-горе, че експертът не може да прави правна преценка на обхвата на предоставената от авторското право защита и на наличието на нарушение на посоченото право.
78 Следователно апелативният състав правилно не е взел предвид съображенията от правно естество, които се съдържат в експертизата, представена от жалбоподателя по време на административното производство.
79 Що се отнася до твърдяното от жалбоподателя нарушение на авторското право върху по-ранните произведения на изкуството, трябва да се констатира, че съгласно член 25, параграф 1, буква е) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, ако представлява неразрешено използване на произведение, защитено от авторското право на държава членка. Така титулярят на авторското право може да се позове на тази защита, когато в съответствие с правото на държавата членка, което му предоставя защитата, той може да забрани използването на посочения промишлен дизайн.
80 Въпреки разпоредбите на националното право, които посочва в точка 39 от жалбата, в случая жалбоподателят не е предоставил никаква информация относно обхвата на защитата, предоставена с авторското право в Германия, и по-специално дали по силата на германското право предоставената с авторското право защита забранява неразрешеното възпроизвеждане на идеята, която стои в основата на по-ранните произведения на изкуството, а не се свежда до защита на конфигурацията или на чертите на посочените произведения.
81 Както посочва апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, в съответствие с международните споразумения в областта на защитата на авторските права, по които Германия е страна, защитата на авторското право обхваща конфигурацията и чертите на произведението, но не и идеите.
82 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли третото основание, а следователно и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
83 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съгласно исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н Erich Kastenholz да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Soldevila Fragoso | Popescu |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 юни 2013 година.
Подписи