Language of document : ECLI:EU:T:2011:585

Дело T‑38/05

Agroexpansión, SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Испански пазар за изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Глоби — Отговорност за неправомерното поведение — Максимален размер от 10 % от оборота — Възпиращ ефект — Равно третиране — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние на дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества

(член 81 ЕО)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Спазване на принципа на равно третиране от Комисията

(член 81 ЕО)

4.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Самостоятелност на дъщерното дружество

(член 81 ЕО)

5.      Жалба за отмяна — Правни основания — Липса или непълнота на мотивите

(членове 230 ЕО и 253 ЕО)

6.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Преустановяване на нарушението след намеса от страна на Комисията

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, трето тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие

(Регламенти № 17 и № 1/2003 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)

1.      В областта на конкуренцията дружеството майка може да носи отговорност за поведението на дъщерното дружество по-конкретно когато това дъщерно дружество, макар и да има отделна правосубектност, не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а изпълнява главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, в частност поради икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта.

Всъщност в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно са едно-единствено предприятие. Следователно не свързаното с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участието на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби.

Комисията не може просто да установи, че дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, а трябва и да провери дали действително е упражнено такова влияние.

В особения случай, когато дружество майка притежава изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е нарушило правилата на конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.

При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Поради това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка трябва да носи солидарна отговорност за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, в чиято тежест е да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.

Презумпцията, изведена от притежаването на целия капитал, може да се приложи не само в случаи, когато е налице пряка връзка между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, но и в случаи, когато тази връзка е непряка, опосредена от междинно дъщерно дружество.

(вж. точки 102—106 и 108)

2.      Съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията може с решение да наложи глоби на предприятията, нарушили член 81, параграф 1 ЕО, като глобите не могат да надвишават 10 % от оборота от предходната стопанска година на всяко от предприятията, участвали в нарушенията. Същата е и разпоредбата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

Посоченият в тези разпоредби оборот е целият оборот на съответното предприятие, тоест на предприятието, което отговаря за нарушението и съответно е било подведено под отговорност.

Използваното в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 понятие „предходна стопанска година“ пък трябва да се разбира като обозначаващо стопанската година, която предхожда приемането на решението на Комисията, освен в особените случаи, в които оборотът за тази стопанска година не е полезен показател за действителното икономическо положение на съответното предприятие и за подходящия размер на глобата, която следва да му се наложи.

В този смисъл, когато установи наличието на обща стопанска единица между дружество майка и неговото дъщерно дружество и затова привлече дружеството майка като солидарно отговорно за нарушението и съответно за заплащането на глобата и го включи сред адресатите на решението си, Комисията може да вземе предвид консолидирания оборот на дружеството майка за стопанската година, която предхожда приемането на решението ѝ, за да изчисли тавана от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. В това отношение е напълно ирелевантно обстоятелството, че дружеството майка не носи солидарна отговорност за нарушението за периода преди да придобие дъщерното си дружество.

(вж. точки 109—111, 174, 175 и 195)

3.      Когато по дело, което се отнася до нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, в което участват няколко различни предприятия, Комисията възприема, в установените от съдебната практика рамки, определен метод, за да прецени дали следва да търси отговорност както от фактически извършилите нарушението дъщерни дружества, така и от техните дружества майки, тя трябва, освен ако не са налице особени обстоятелства, да приложи за тази цел едни и същи критерии по отношение на всички тези предприятия. Всъщност Комисията е длъжна да спазва принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

(вж. точка 133)

4.      В областта на конкуренцията самостоятелността на дъщерното дружество спрямо дружеството майка не трябва да се преценява само за дейността му във връзка със стоките, до които се отнася нарушението. За да се установи дали дъщерното дружество самостоятелно определя поведението си на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства относно икономическите, организационните и юридическите връзки между дъщерното дружество и дружеството майка, които обстоятелства могат да са различни в отделните случаи и следователно не подлежат на изчерпателно изброяване.

В този смисъл обстоятелството, че нито едно дружество от групата не упражнява контрол върху дейността на дъщерното дружество, в рамките на която е извършено нарушението, не е достатъчно, за да се докаже, че това дъщерно дружество действа самостоятелно на пазара. Същото се отнася и за обстоятелството, че то не се е консултирало нито с дружеството майка, нито с друго дружество от групата във връзка с политиката си по изкупуване на стоките, до които се отнася нарушението.

(вж. точки 164 и 168)

5.      В производствата по жалби за отмяна правното основание, изведено от липса или непълнота на мотивите на съответния акт, е абсолютно основание за отмяна, което може и дори трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и следователно страните могат да го посочват на всеки етап от производството.

(вж. точка 182)

6.      Когато е налице нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, големината и икономическата мощ на съответното предприятие са фактори, които могат да бъдат взети предвид при изчисляването на глобата и съответно при определянето на коефициент за постигане на възпиращ ефект. Отчитането на големината и цялостните ресурси на съответното предприятие, за да се гарантира възпиращ ефект на глобата, се обяснява с търсеното въздействие върху посоченото предприятие, тъй като санкцията не трябва да бъде пренебрежимо малка по отношение на финансовите възможности на същото.

В това отношение, когато при преценката дали да приложи коефициент за постигането на възпиращ ефект Комисията използва като критерий големината и цялостните ресурси на съответното предприятие, това предприятие може да се разглежда като включващо и дружеството майка на нарушилото правилата на конкуренцията дружество само ако дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на това дружество.

Предприятието, чиято големина и цялостни ресурси се вземат предвид за тази цел, задължително съвпада с предприятието по смисъла на член 81 ЕО съгласно дефиницията в съдебната практика. Отчитането на тези фактори с цел постигане на достатъчен възпиращ ефект се обяснява с търсеното въздействие върху предприятието, на което се налага глобата. Целта е да се осигури ефикасност на глобата, като размерът ѝ се съобрази спрямо цялостните ресурси на съответното предприятие и възможностите му да събере необходимите средства за заплащането ѝ. Когато обаче извършилото нарушението дружество действа самостоятелно на пазара и съответно само по себе си представлява предприятие, самостоятелността му предполага посочената цел да се осъществи само спрямо него, а не и спрямо други дружества от групата, към която евентуално принадлежи. Ако в тази хипотеза Комисията вземе предвид големината и икономическата мощ на групата, за да прецени дали да приложи коефициент за постигането на възпиращ ефект, не само че търсеният възпиращ ефект фактически ще се прояви спрямо различен субект от отговорното за нарушението предприятие, но и глобата може да се окаже прекомерна с оглед на финансовите възможности на това предприятие, което би било нарушение на принципа на пропорционалност.

(вж. точки 207, 208, 214 и 215)

7.      Когато е налице нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, преустановяването на нарушението веднага след първата намеса на Комисията може логично да се приеме за смекчаващо обстоятелство само ако съществуват причини да се предположи, че разглежданите предприятия са подтикнати от въпросната намеса да прекратят антиконкурентното си поведение, а случаят, при който преди датата на първата намеса на Комисията нарушението вече е приключило, не попада в приложното поле на точка 3, трето тире от Насоките за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС.

Дори ако приеме, че нарушението е преустановено в същия ден, в който е извършила първите си проверки, Комисията пак може да не вземе предвид подобно преустановяване на нарушението като смекчаващо обстоятелство. Всъщност намаляването на глобата поради преустановяване на нарушението веднага след първата намеса на Комисията не може да бъде автоматично, а зависи от преценката на Комисията за обстоятелствата в конкретния случай в пределите на дискреционните ѝ правомощия. В това отношение прилагането на точка 3, трето тире от Насоките в полза на дадено предприятие ще бъде особено подходящо в ситуация, при която антиконкурентният характер на разглежданото поведение не е очевиден. Обратно, неговото прилагане по принцип ще бъде по-неподходящо в ситуация, при която поведението е ясно антиконкурентно, ако се приеме, че това е установено.

(вж. точки 229 и 231)

8.      Когато е налице нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите и в това отношение може да вземе предвид много фактори, сред които е и оказаното от съответните предприятия сътрудничество по време на осъществяването на разследването от службите на тази институция. В това отношение Комисията има широки правомощия за преценка на качеството и полезността на сътрудничеството на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия.

За да има основание за намаляване на размера на глобата поради сътрудничество, действията на предприятието трябва да улесняват задачата на Комисията, състояща се в установяването и в санкционирането на нарушения на правилата на конкуренцията, и да свидетелстват за действителен дух на сътрудничество.

В това отношение предоставените на Комисията документи в отговор на искане за предоставяне на информация на основание член 11 от Регламент № 17 всъщност са ѝ предадени въз основа на законово задължение и не биха могли да се вземат предвид за целите на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели, макар и да могат да послужат за установяване на антиконкурентното поведение на предприятието, което ги е предоставило, или на друго предприятие.

(вж. точки 252, 253 и 268)