Language of document : ECLI:EU:C:2016:987

Дело C119/15

Biuro podróży „Partner“ Sp. z o.o. sp.k. w Dąbrowie Górniczej

срещу

Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów

(Преюдициално запитване,отправено от Sąd Apelacyjny w Warszawie)

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Директива 2009/22/ЕО — Защита на потребителите — Действие erga omnes на списъка на неравноправните клаузи в публичен регистър — Имуществена санкция, налагана на търговец, използвал клауза, считана за равностойна на клауза от регистъра — Търговец, който не е участвал в производството, в което е констатирана неравноправността на съответната клауза — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Понятие „национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 декември 2016 г.

1.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Мерки за преустановяване на употребата на неравноправни клаузи — Национална правна уредба, която окачествява като неправомерно действие използването от търговец на клаузи, считани за равностойни на недопустими клаузи, вписани в национален регистър — Допустимост — Условие — Зачитане на правото на ефективна съдебна защита — Проверка от страна на националния съд

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 1 и 2 от Директива 2009/22 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 1 и членове 7, 8 и 8а от Директива 93/13 на Съвета, изменена с Директива 2011/83)

2.        Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Въпроси за тълкуване — Задължение за отправяне на запитване — Обхват — Национална юрисдикция по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС — Понятие

(член 267, трета алинея ДФЕС)

1.      Член 6, параграф 1 и член 7 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разглеждани във връзка с членове 1 и 2 от Директива 2009/22 относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите и в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не са пречка за това използването в общи условия на клаузи, чието съдържание е равностойно на съдържанието на клаузи, обявени за недопустими с влязло в сила съдебно решение и вписани в национален регистър на обявените за недопустими клаузи в общи условия, да се смята — по отношение на търговец, който не е бил страна по делото, приключило с вписването на тези клаузи в регистъра — за неправомерно поведение, при условие че — което националният съд следва да провери — търговецът разполага с ефективно право да обжалва както решението, с което се констатира равностойността на сравняваните клаузи, от гледна точка на това дали с оглед на всички релевантни обстоятелства по конкретния случай тези клаузи са съдържателно еднакви, в частност предвид поражданите от тях последици в ущърб на потребителите, така и решението, с което евентуално се определя размерът на налаганата имуществена санкция.

Всъщност е неоспоримо, че създаването на подобен регистър е съвместимо с правото на Съюза. В това отношение от разпоредбите на Директива 93/13, и в частност от член 8, следва, че държавите членки могат да изготвят списъци на считаните за неравноправни договорни клаузи. Съгласно член 8а от тази директива, изменена с Директива 2011/83, държавите членки са длъжни да информират Комисията за изготвянето на такива списъци. От посочените разпоредби следва, че тези изготвени от националните органи списъци или регистри по принцип отговарят на интереса от защита на потребителите в контекста на Директива 93/13. Посоченият регистър обаче следва да се управлява прозрачно в интерес не само на потребителите, но и на търговците. Това изискване предполага в частност регистърът да е ясно структуриран, независимо от броя на съдържащите се в него клаузи. Освен това съдържащите се в регистъра клаузи трябва да отговарят на критерия за актуалност, което означава регистърът грижливо да се обновява и в съответствие с принципа на правна сигурност незабавно да се заличават от него клаузите, за които е отпаднало основанието за вписване.

Нещо повече, в приложение на принципа на ефективна съдебна защита търговецът, на когото се налага имуществена санкция за използването на клауза, обявена за равностойна на клауза от регистъра, трябва в частност да разполага с възможност да обжалва тази санкция. Това право на обжалване трябва да се отнася както до преценката на соченото за неправомерно поведение, така и до размера на имуществената санкция, определена от компетентния национален орган. В този контекст извършваната от компетентния съд проверка не се свежда само до формално сравняване на обсъжданите клаузи с тези в регистъра. Напротив, проверката включва преценка на съдържанието на спорните клаузи, така че с оглед на всички релевантни обстоятелства по конкретния случай да се определи дали тези клаузи са съдържателно еднакви с вписаните в регистъра, в частност предвид последиците, които пораждат.

(вж. т. 36, 38—40, 42 и 47; т. 1 от диспозитива)

2.      Член 267, трета алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, чиито решения по съответните спорове подлежат на касационно обжалване, не може да се квалифицира като юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право.

(вж. т. 54; т. 2 от диспозитива)