РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

30 април 2015 година(*)

„REACH — Идентифициране на някои респираторни сенсибилизатори като пораждащи сериозно безпокойство вещества — Еквивалентна степен на безпокойство — Жалба за отмяна — Пряко засягане — Допустимост — Право на защита — Пропорционалност“

По дело T‑135/13

Hitachi Chemical Europe GmbH, установено в Дюселдорф (Германия),

Polynt SpA, установено в Scanzorosciate (Италия),

Sitre Srl, установено в Милано (Италия),

представлявани от C. Mereu и K. Van Maldegem, адвокати,

жалбоподатели,

подпомагани от

REACh ChemAdvice GmbH, установено в Kelkheim (Германия), за което се явяват C. Mereu и K. Van Maldegem,

и от

New Japan Chemical, установено в Осака (Япония), за което се явяват C. Mereu и K. Van Maldegem,

встъпили страни,

срещу

Европейска агенция по химикали (ECHA), за която се явяват M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Кралство Нидерландия, за което се явяват B. Koopman, M. Bulterman и C. Schillemans, в качеството на представители,

и от

Европейска комисия, за която се явяват K. Mifsud-Bonnici и K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Решение ED/169/2012 на ECHA от 18 декември 2012 г. относно включването на пораждащи сериозно безпокойство вещества в списъка на кандидат-веществата на основание член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в OB L 118, 2010 г., стр. 89 и OB L 36, 2009 г., стр. 84), в частта му относно хексахидро метилфталов анхидрид (ЕО № 247‑094‑1), хексахидро-4-метилфталов анхидрид (ЕО № 243‑072‑0), хексахидро‑1- метилфталов анхидрид (ЕО № 256‑356‑4) и хексахидро‑3- метилфталов анхидрид (ЕО № 260‑566‑1),

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: A. Dittrich (докладчик), председател, J. Schwarcz и V. Tomljenović, съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 ноември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Първият жалбоподател, Hitachi Chemical Europe GmbH, и вторият жалбоподател, Polynt SpA, са производители и вносители на хексахидро метилфталов анхидрид (ЕО № 247‑094‑1), хексахидро-4-метилфталов анхидрид (ЕО № 243‑072‑0), хексахидро‑1-метилфталов анхидрид (ЕО № 256‑356‑4) хексахидро‑3-метилфталов анхидрид (ЕО № 260‑566‑1) (наричани по-нататък заедно „MHHPA“) за промишлена употреба като междинни продукти или мономери в химичния синтез на химичните продукти и полимери, както и за производството на изделия, като комономери или междинни продукти, в производството на полимерни смоли.

2        Третият жалбоподател, Sitre Srl, използва MHHPA като втвърдител за епоксидни смоли, като междинен продукт или комономери в производството на електрически епоксидни изолатори за трансформатори за разпределение на електроенергия със среден волтаж.

3        MHHPA е цикличен киселинен анхидрид. Той е включен в таблица 3.1, поместена в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, стр. 1). С това включване MHHPA по-конкретно е класифициран сред респираторните сенсибилизатори от категория 1, които могат да провокират алергични симптоми или астма или дихателни затруднения при инхалация.

4        На 6 август 2012 г. Кралство Нидерландия предава на Европейската агенция по химикали (ECHA) разработено от него досие за идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество съгласно процедурата по член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в OB L 118, 2010 г., стр. 89 и OB L 36, 2009 г., стр. 84), изменен впоследствие по-конкретно с Регламент № 1272/2008. В това досие Кралство Нидерландия предлага MHHPA да бъде идентифицирано като вещество, за което има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006 в съответствие с член 57, буква е) от същия регламент.

5        На 3 септември 2012 г. ECHA поканва заинтересованите страни да представят своите становища по изготвеното досие, що се отнася до MHHPA. В рамките на тази консултативна процедура първият и вторият жалбоподател представят становища посредством професионално сдружение, в което участват.

6        След това ECHA изпраща това досие на своя комитет на държавите членки, както е посочено в член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 1907/2006, който на 13 декември 2012 г. постига единодушно съгласие относно идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество, което отговаря на критериите по член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

7        В решение ED/169/2012 от 18 декември 2012 г. относно включването на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в списъка на кандидат-веществата (наричано по-нататък „обжалваното решение“) ECHA идентифицира MHHPA като вещество, отговарящо на критериите по член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 в съответствие с член 59 от същия регламент.

 Производство и искания на страните

8        С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2013 г., жалбоподателите искат частична отмяна на обжалваното решение в частта му, която се отнася до MHHPA.

9        С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 14 юни 2013 г., Европейската комисия подава молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ECHA. След изслушване на главните страни тази молба е уважена с определение от 9 септември 2013 г.

10      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 юни 2013 г., Кралство Нидерландия моли да встъпи в подкрепа на исканията на ECHA. След изслушване на главните страни тази молба е уважена с определение от 9 септември 2013 г. Тъй като молбата за встъпване на Кралство Нидерландия е подадена след изтичането на срока по член 115, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, този съд приема, че Кралство Нидерландия може да представи становището си само по време на устната фаза на производството в съответствие с член 116, параграф 6 от този правилник.

11      С молби, подадени в секретариата на Общия съд, съответно на 21 и 24 юни 2013 г., REACh ChemAdvice GmbH и New Japan Chemical искат да встъпят по делото в подкрепа на исканията на жалбоподателите. След изслушване на главните страни тези молби са уважени с определения от 10 декември 2013 г., Hitachi Chemical Europe и др./ECHA (T‑135/13, EU:T:2013:716 и EU:T:2013:734).

12      Комисията представя писменото си становище при встъпване на 28 октомври 2013 г. С писма, заведени в секретариата на Общия съд съответно на 10 декември 2013 г. и на 6 януари 2014 г., ECHA и жалбоподателите представят своите бележки по това становище.

13      REACh ChemAdvice и New Japan Chemical представят своите писмени становища при встъпване на 30 януари 2014 г. С писма, заведени в секретариата на Общия съд, съответно на 17 и 18 март 2014 г., ECHA и жалбоподателите представят своите бележки по тези становища.

14      По доклад на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството.

15      След изслушване на страните, с определение от 15 октомври 2014 г. настоящото дело и дело Polynt и Sitre/ECHA, заведено под номер T‑134/13, са съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

16      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, Общият съд поканва ECHA да представи определен документ. ECHA изпълнява това искане в определения срок. Освен това в рамките на тези действия Общият съд поканва страните в устните си отговори да обърнат специално внимание на някои въпроси.

17      С писмо от 31 октомври 2014 г. жалбоподателите представят становища по доклада от съдебното заседание.

18      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 20 ноември 2014 г.

19      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени частично обжалваното решение в частта му, която се отнася до MHHPA и неговите мономери,

–        да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

20      ECHA моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима или поне за неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

21      REACh ChemAdvice и New Japan Chemical молят Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени частично обжалваното решение в частта му, която се отнася до MHHPA и неговите мономери.

22      Кралство Нидерландия и Комисията молят Общия съд да обяви жалбата за недопустима или поне за неоснователна и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

23      Без формално да повдига възражение за недопустимост ECHA, поддържана от Кралство Нидерландия и от Комисията, оспорва допустимостта на жалбата. Следователно, преди да се разгледа делото по същество, следва да се отговори на повдигнатите от ECHA въпроси относно допустимостта на жалбата.

1.     По допустимостта

24      ECHA, поддържана от Кралство Нидерландия и от Комисията, изтъква, че жалбоподателите нямат процесуална легитимация поради липсата на пряко засягане от обжалваното решение.

25      Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

26      В случая е безспорно, че обжалваното решение не е адресирано до жалбоподателите, които следователно не са негови адресати. При това положение съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателите могат да подадат жалба за отмяна на посочения акт само при условие че той по-специално ги засяга пряко.

27      Що се отнася до прякото засягане, съгласно постоянната съдебна практика това условие изисква оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект, и на второ място, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Европейския съюз, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решения от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия, C‑386/96 P, Rec, EU:C:1998:193, т. 43, от 29 юни 2004 г., Front national/Парламент, C‑486/01 P, Rec, EU:C:2004:394, т. 34 и от 10 септември 2009 г., Комисия/Ente per le Ville vesuviane и Ente per le Ville vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, Сб., EU:C:2009:529, т. 45).

28      Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение ги засяга пряко, доколкото правното положение на първия и втория жалбоподател е засегнато от член 31, параграф 9 от Регламент № 1907/2006, а това на третия жалбоподател е засегнато от член 7, параграф 2 и член 33 от същия регламент.

29      Що се отнася до прякото засягане на първия и втория жалбоподател, жалбоподателите, поддържани от REACh ChemAdvice и New Japan Chemical, изтъкват, че поради идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество, тези жалбоподатели са били длъжни да актуализират информационния лист за безопасност за MHHPA по силата на член 31, параграф 9 от Регламент № 1907/2006.

30      Следва да се посочи, че съгласно член 31, параграф 1, буква а) от Регламент № 1907/2006 доставчикът на вещество предоставя на получателя на това вещество информационен лист за безопасност, когато веществото отговаря на критериите за класификация като опасно в съответствие с Регламент № 1272/2008. Член 31, параграф 9 от Регламент № 1907/2006 предвижда в това отношение, че информационният лист за безопасност трябва незабавно да бъде актуализиран от доставчиците веднага след като се появи нова информация, която може да засегне мерките за управление на риска, или нова информация за опасностите.

31      В случая няма спор, че първият и вторият жалбоподател е трябвало да предоставят на получателите на MHHPA информационен лист за безопасност, при положение че MHHPA отговарял на критериите за класификация като опасно вещество в съответствие с Регламент № 1272/2008. Всъщност MHHPA е бил класифициран по-конкретно като респираторен сенсибилизатор от категория 1, който може да провокира алергични симптоми или астма или дихателни затруднения при инхалация (вж. точка 3 по-горе).

32      За сметка на това се оспорва, както жалбоподателите твърдят, че идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 по силата на член 57, буква е) от този регламент, представлява нова информация по смисъла на член 31, параграф 9, буква а) от посочения регламент, от която възниква предвиденото в тази разпоредба задължение, тоест актуализирането на информационния лист за безопасност, поради което обжалваното решение пораждало преки последици за правното положение на първия и втория жалбоподател. Веществата, които отговарят на критериите по член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, са тези, за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от този регламент, тоест канцерогенни вещества от категория 1, мутагенни за зародишните клетки от категория 1, токсични за репродукцията от категория 1, устойчиви, биоакумулиращи и токсични (наричани по-нататък „PBT“) или много устойчиви и много биоакумулиращи (наричани по-нататък „vPvB“).

33      Що се отнася до информационния лист за безопасност, член 31, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че той трябва да бъде съставен съгласно изискванията на приложение II към този регламент. В това приложение са изложени изискванията, които доставчикът трябва да спазва при съставянето на информационен лист за безопасност, предвиден за вещество, в съответствие с член 31 от Регламент № 1907/2006. Информационният лист за безопасност позволява на потребителите да предприемат необходимите мерки, свързани с опазването на здравето на човека и безопасността на работното място, и с опазването на околната среда.

34      Според жалбоподателите идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 на основание, че MHHPA отговаря на критериите по член 57, буква е) от този регламент, представлява нова информация, свързана по-конкретно с член 31, параграф 6, точка 15 от същия регламент, който се отнася до информацията съгласно действащата нормативна уредба.

35      Що се отнася до член 31, параграф 6, точка 15 от Регламент № 1907/2006, съгласно част A, точка 15 от приложение II към този регламент, в този раздел на информационния лист за безопасност се описва другата информация относно нормативната уредба на веществото, която още не е посочена в информационния лист за безопасност. Съгласно част A, точка 15.1 от приложение II към посочения регламент, от една страна, следва да се посочи информация относно приложимите разпоредби от правната уредба на Съюза относно безопасността, здравето и околната среда, например категория по Seveso/посочени вещества от приложение I към Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (ОВ L 10, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 8), или информация на национално равнище относно състоянието на уредбата на веществото или сместа (в това число веществата в сместа), включително съвет относно действията, които получателят следва да предприеме в резултат на посочените разпоредби. От друга страна, ако към веществото или сместа, за които се изготвя информационният лист за безопасност, се прилагат специфични разпоредби, свързани с опазването на здравето на човека или на околната среда на равнището на Съюза, например разрешения, издавани по реда на дял VII от Регламент № 1907/2006 или ограничения по дял VIII от същия регламент, тези разпоредби следва да се посочат.

36      Следва да се отбележи, че обжалваното решение представлява разпоредба на Съюза в областта на безопасността, здравето и околната среда относно правната уредба на MHHPA. Всъщност с това решение MHHPA е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006, което може да бъде включено в приложение XIV към този регламент, където се съдържа списъкът на веществата, за които е необходимо разрешение. Вследствие на това първият и вторият жалбоподател, които са доставчици на MHHPA, трябва да посочат това идентифициране в информационния лист за безопасност и да дадат съвети относно задълженията на получателите като последица от това идентифициране, и по-конкретно относно задълженията за информация по силата на членове 7 и 33 от Регламент № 1907/2006. При това положение идентификацията на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от Регламент № 1907/2006 на основание, че MHHPA отговаря на критериите по член 57, буква е) от този регламент, е представлявала нова информация, задължаваща първия и втория жалбоподател да актуализират съответния информационен лист за безопасност.

37      От това следва, че обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на първия и втория жалбоподател поради предвиденото в него задължение.

38      Като последица от това първият и вторият жалбоподател са пряко засегнати от обжалваното решение.

39      Що се отнася до прякото засягане на третия жалбоподател, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, която се основава на съображения за процесуална икономия, когато едно и също решение е оспорвано от няколко жалбоподатели и е доказано, че някой от тях има процесуална легитимация, не е необходимо да се проверява дали останалите жалбоподатели имат правен интерес (вж. в този смисъл решения от 24 март 1993 г. CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Rec, EU:C:1993:111, т. 31 и от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, Сб., EU:C:2011:368, т. 36 и 37).

40      Вследствие на това, при положение че обжалваното решение представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, T‑93/10, Сб., EU:T:2013:106, т. 52—65), жалбата е допустима.

2.     По съществото на спора

41      В подкрепа на настоящата жалба жалбоподателите изтъкват четири правни основания, изведени, първото, от грешки при прилагане на правото и грешки в преценката, второто, от нарушение на правото на защита, третото, от нарушение на принципа на пропорционалност, и четвъртото, от нарушение на съществени процесуални правила.

 По първото правно основание, изведено от грешки при прилагане на правото и грешки в преценката

42      Това правно основание се подразделя на две части. Първата е изведена от това, че член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 не бил приложим към респираторните сенсибилизатори, докато втората е изведена от факта, че ECHA приела погрешно, че MHHPA поражда еквивалентна степен на безпокойство като тази на канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1.

 По първата част, изведена от неприложимостта на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 към респираторните сенсибилизатори

43      Жалбоподателите, поддържани от REACh ChemAdvice и New Japan Chemical, изтъкват, че член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 не е приложим към респираторните сенсибилизатори, като MHHPA, поради това че в тази разпоредба не е направено позоваване на тази категория вещества. Според тях законодателят искал да включи в тази разпоредба само веществата, които са изрично посочени в нея, и тези, чиито видове въздействие все още не били известни към момента на изготвянето на Регламент № 1907/2006.

44      Следва да се отбележи, че член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 се отнася до вещества — като тези, които имат свойствата да разрушават ендокринната система или притежават PBT или vPvB свойства, които не отговарят на критериите на буква г) или д) от този член — за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в букви а)—д), и са определени за всеки конкретен случай съгласно процедурата, установена в член 59 от Регламент № 1907/2006.

45      Първо, следва да се констатира, че текстът на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 не изключва вероятността респираторните сенсибилизатори, като MHHPA, да попадат в приложното поле на тази разпоредба. Всъщност, макар и да е вярно, както твърдят жалбоподателите, че в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 не е направено позоваване на тази категория вещества, това не променя факта, че изрично посочените в нея вещества са само примери, както следва от използвания от законодателя израз [„като тези“].

46      Второ, от член 1, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 следва, че целта на този регламент е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията. С оглед на съображение 16 от този регламент следва да се констатира, че законодателят е набелязал като основна цел първата от тези три цели, тоест тази да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда (вж. в този смисъл решения от 7 юли 2009 г., S.P.C.M. и др., C‑558/07, Сб., EU:C:2009:430, т. 45, и Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 116). Както твърди ECHA, ограничителното тълкуване, което дават жалбоподателите на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, е в разрез с тази цел, тъй като голям брой опасни вещества, имащи сериозни последици върху здравето на човека и околната среда, биха били извадени от приложното поле на разрешителната процедура, предвидена в дял VII от този регламент.

47      В това отношение следва също да се констатира, че както се посочва в съображение 115 от Регламент № 1907/2006, че ресурсите следва да бъдат съсредоточени върху веществата, пораждащи най-сериозно безпокойство, законодателят е направил изрично позоваване на респираторните алергени.

48      Трето, следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателите, според което законодателят искал да включи само веществата, чиито видове въздействия все още не били известни към момента на изготвянето на Регламент № 1907/2006, не намира никаква подкрепа в подготвителните работи по този регламент. За сметка на това, от първоначалното предложение за регламента, представено от Комисията на 29 октомври 2003 година относно Регламент № 1907/2006 (COM (2003) 644 окончателен), следва, че разпоредбата на член 57, буква е) от посочения регламент трябвало да се отнася за веществата, пораждащи еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, посочени в член 57, букви а)—д) от същия регламент, за чието идентифициране имало ясни и обективни критерии. Съгласно това предложение тези вещества трябвало да бъдат идентифицирани поотделно въз основа на други научни или технически данни.

49      Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателите, според който тяхното тълкуване на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 се потвърждава в изготвения от ECHA документ със заглавие „Ръководство за изготвянето на досие приложение XV за идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества“ (наричан по-нататък „Ръководство за идентифицирането на пораждащи сериозно безпокойство вещества“), достатъчно е да се отбележи, че този документ представлява изготвено от ECHA помощно средство, улесняващо прилагането на Регламент № 1907/2006. Както правилно се посочва в това ръководство, текстът на Регламент № 1907/2006 е единственото автентично законово позоваване и съдържащата се в това ръководство информация не представлява съвет от правно естество.

50      Следователно първата част на първото правно основание трябва да се отхвърли.

 По втората част, изведена от липсата на еквивалентна степен на безпокойство спрямо канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1

51      Жалбоподателите изтъкват, че ECHA погрешно е приела, че MHHPA поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1. В рамките на тази част жалбоподателите твърдят, първо, че въздействията на респираторна сенсибилизация не са необратими, второ, че нито един потребител или работник не е експониран на MHHPA, трето, че преценката на ECHA се основава на стари и неосъвременени данни, четвърто, че ECHA не е взела предвид релевантните данни, и пето, че ECHA е основала погрешно своята преценка на аналогия между циклохексан-1,2-дикарбоксилен анхидрид (ЕО № 201‑604‑9), цис-циклохексан-1,2-дикарбоксилен анхидрид (ЕО № 236‑086‑3) и транс-циклохексан-1,2-дикарбоксилен анхидрид (ЕО № 238‑009‑9) (наричани по-нататък заедно „HHPA“), от една страна, и MHHPA, от друга страна.

52      В началото следва да се подчертае, че в съответствие с постоянната съдебна практика, при положение че органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт и също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдът на Съюза всъщност не може да замени със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на единствените институции, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (решения от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, Сб., EU:C:2011:504, т. 60, и Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 76).

53      Все пак се налага уточнението, че широкото право на преценка на органите на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен се отнася и до установяването на основните факти. При все това, макар да има ограничен обхват, подобен съдебен контрол налага органите на Съюза, които са издали съответния акт, да бъдат в състояние да докажат пред съдилищата на Съюза, че при приемането му действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира (решения от 8 юли 2010 г., Afton Chemical, C‑343/09, Сб., EU:C:2010:419, т. 33 и 34, и Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 77).

–       По първото твърдение за нарушение, изведено от липсата на необратимо въздействие

54      Жалбоподателите твърдят, че въздействието на респираторната сенсибилизация не е необратимо. Според тях процесът на сенсибилизация има две фази, като първата е тази на индукция без симптоми, а след повторна експозиция започва втората фаза на предизвикване, която би могла да доведе до симптоми. Биологични показатели, като имуноглобулини от вида E и G (IgE и IgG) позволявали бързо да се установи наличието на експозиция още през първата фаза на сенсибилизация. В такъв случай било възможно ефикасно да се избегне нова експозиция и потенциално сериозните клинични симптоми, които биха могли да произтекат от нея, като се извади съответният работник от изложената работна среда. В съответствие с приложимото законодателство относно защитата на работниците те извършвали редовни медицински прегледи. Освен това според тях последните изследвания са показали, че нивото на биологичните показатели намалява след прекратяване на експозицията на работника. Следователно дори индукцията можела да бъде обратима.

55      Следва да се отбележи, както е видно от точка 6.3 от приложения документ за идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество поради неговите свойства за респираторна сенсибилизация въз основа на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, приет от Комитета на държавите членки на ECHA на 13 декември 2012 г. (наричан по-нататък „приложеният документ“), че ECHA е разгледала въпроса дали MHHPA поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1, отчитайки по-конкретно сериозността на въздействието, необратимия характер на въздействията за здравето, последиците за обществото и трудностите да се извърши оценка на рисковете, основана върху концентрацията на MHHPA. Както е посочено в разглежданите съображения, тези критерии се извеждат от изготвеното от ECHA ръководство за идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества.

56      Що се отнася до критерия, свързан с необратимия характер на въздействието за здравето, от точка 6.3.1.2 от приложения документ следва, че експозицията на MHHPA може да доведе до необратима чувствителност по отношение на това вещество. Подобна чувствителност била необратима, но нямала негативен ефект per se, освен ако сенсибилизираното лице не бъде повторно изложено на MHHPA. Това лице можело да реагира и на други киселинни анхидриди в случай на кръстосана реакция. Според тези документи в повечето случаи човек остава чувствителен за цял живот. Освен това продължителна експозиция можела да породи постоянна белодробна недостатъчност.

57      Изтъкнатите от жалбоподателите доводи не доказват, че преценката на ECHA относно необратимия характер на въздействието за здравето е опорочена от явна грешка.

58      Всъщност безспорно е, че процесът на сенсибилизация се характеризира с две фази, тоест фазата на индукция и фазата на предизвикване на сенсибилизация. По време на фазата на индукция на сенсибилизацията имунната система развива повишена чувствителност като реакция на MHHPA. По време на фазата на предизвикване на сенсибилизацията експозицията на MHHPA поражда класическа възпалителна реакция на хиперчувствителност, водеща например до хронично възпаление на белите дробове.

59      Що се отнася до първата фаза, жалбоподателите оспорват необратимия характер на индукцията, като се позовават на две научни изследвания, според които процентите на биологичните показатели намаляват след прекратяване на експозицията на работника. В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите не са представили нито едно от тези изследвания в подкрепа на своите доводи. От своя страна ECHA е представила едно от тези изследвания. В него само се споменава фактът, че когато индивид, който след фазата на индукция, повече не е изложен, процентите на неговите биологични показатели намаляват постепенно, което било знак, че симптомите, свързани с предизвикването, малко по малко изчезват. Все пак това не означава, че тези показатели са изчезнали и че при повторна експозиция и на други циклични анхидриди поради кръстосана реактивност на тази категория вещества, тези проценти няма да се увеличат, както твърди ECHA. Следователно доводите на жалбоподателите не доказват, че фазата на индукция е обратима.

60      Що се отнася до втората фаза, няма спор, че въздействията върху здравето са по принцип обратими. При все това нито един изтъкнат от жалбоподателите довод не позволява да се приеме, че констатацията, посочена в точка 6.3.1.2 от приложения документ, съгласно която продължителна експозиция на MHHPA може да породи необратими въздействия, тоест постоянна белодробна недостатъчност, е погрешна. Дори да се предположи, че биологичните показатели позволяват ранно установяване на експозиция през първата фаза и че жалбоподателите извършват редовни медицински прегледи, както те твърдят, съображенията на Комитета на държавите — членки на ECHA, посочени в точки 6.3.1.1 и 6.3.1.2 от приложения документ, съгласно които необратими въздействия могат да настъпят, преди да бъде признато наличието на здравен проблем, по-специално защото въздействията върху здравето могат първоначално да бъдат леки, не изглеждат явно погрешни.

61      Жалбоподателите сочат, че фактът, че втората фаза е обратима, изключва наличието на еквивалентна степен на безпокойство спрямо канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1, тъй като за последните не съществували ранни показатели и не било възможно да се заличат въздействията с прекъсване на експозицията на лицето след поява на симптомите. Тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност от член 60, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 следва, че фактът, че негативните въздействия на дадено вещество, свързани с неговата употреба, могат да бъдат контролирани по подходящ начин, не е пречка за неговата идентификация като пораждащо сериозно безпокойство вещество. В противен случай се обезсмисляла възможността да се разреши вещество, рисковете от което могат да бъдат адекватно контролирани, по силата на разглежданата разпоредба, както твърди ECHA. Освен това следва да се припомни, че настъпването на необратими въздействия не е изключено (вж. точка 60 по-горе). Трябва също да се уточни, че наличието на необратими въздействия е само една от причините, поради които ECHA е направила извода за подобна степен на безпокойство. Всъщност, както е видно от точка 6.3 от приложения документ, Комитетът на държавите — членки на ECHA, е взел предвид по-конкретно и сериозността на въздействията, последиците за обществото и трудностите за извършване на оценка на рисковете, основана на концентрацията на разглежданото вещество (вж. точка 55 по-горе).

62      Освен това следва да се отбележи, че за MHHPA не съществува праг на въздействие, под който е изключена сенсибилизация, както е видно от точки 6.3.1.4 и 6.3.2 от приложения документ. Също така, както твърди ECHA и както е видно от точка 6.3.3 от приложения документ, експозицията на MHHPA води до дихателни здравни проблеми на работниците дори при относително слаби проценти на експозиция.

63      Накрая, доколкото REACh ChemAdvice и New Japan Chemical изтъкват липса на последователност в решенията на ECHA, като се позовават на Доклад за оценката на веществото m-толилиден диизоцианат от ноември 2013 г., техните доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност, от една страна, посочената в членове 44—48 от Регламент № 1907/2006 процедура по оценяване на вещество, представлява различна процедура от тази по идентифицирането на вещество като пораждащо сериозно безпокойство. От друга страна, авторът на този доклад е Република Полша, а не ECHA.

64      Следователно първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

–       По второто твърдение за нарушение, изведено от липсата на експозиция на потребител или на работник

65      Жалбоподателите изтъкват, че нито един потребител или работник не е изложен на MHHPA. Според тях това вещество се използва само в промишлените производства и завършените продукти не съдържат никакъв свободен MHHPA. Макар да било възможно малки количества нереагирал MHHPA да присъстват в крайния продукт, те не можели да бъдат измерени. По силата на програмите за надзор на продуктите и приложимите законови предписания MHHPA се използвал в затворени системи, които избягвали експозицията и гарантирали много ограничен и близък до нула риск от експозиция. Освен това в случай на потенциална експозиция при смесването на веществата в processus discontinus или при тяхното прехвърляне, била въведена вентилация чрез поглъщане и работниците били длъжни да носят облекло за индивидуална защита, което гарантирало безопасността на боравенето с веществото и избягвало експозицията. В това отношение жалбоподателите се позовават на доклад на лекаря, работещ при втория жалбоподател, според който от 1992 г. нататък нито един случай на заболяване на дихателните пътища не е бил причинен от сенсибилизация. Освен това ECHA се съгласила, че за преценката дали дадено вещество поражда еквивалентна степен на безпокойство трябва да се провери дали е възможно или не да се действа адекватно срещу рисковете от сериозни въздействия, констатирани при нормална оценка на рисковете.

66      Тези доводи не позволяват да се приеме, че преценката на ECHA, според която MHHPA поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, изброени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, е опорочена от явна грешка.

67      Всъщност, първо, следва да се отбележи, че дори съгласно доводите на жалбоподателите за потребителите или работниците не може напълно да се изключи експозиция на MHHPA. Жалбоподателите допускат, че малки количества нереагирал MHHPA могат все още да присъстват в крайния продукт, макар и техният размер да не може да бъде определен. В това отношение следва да се припомни, че от точки 6.3.1.4, 6.3.2 и 6.3.3 от приложения документ следва, че за MHHPA не съществува един праг на въздействие, под който е изключена сенсибилизация и че самата експозицията на MHHPA води до здравни проблеми от дихателен вид за работниците, при това на относително ниски проценти на експозиция (вж. точка 62 по-горе).

68      Второ, дори да се предположи, че всички потребители на MHHPA въведат ефикасни мерки за управление на рисковете, което впрочем жалбоподателите не са доказали, трябва да се констатира, че този факт не позволява да се приеме, че преценката на ECHA е опорочена от явна грешка. Както вече беше констатирано (вж. точка 61 по-горе), от член 60, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 е видно, че фактът, че отрицателните въздействия на дадено вещество, свързани с неговата употреба, могат да бъдат адекватно контролирани, не пречи то да бъде идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество. В противен случай би се обезсмислила възможността да се разреши вещество, рисковете от което могат да бъдат адекватно контролирани по силата на тази разпоредба. Това се потвърждава в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, според който употреби или категории употреби могат да бъдат освободени от изискването за разрешаване, при условие че въз основа на съществуващото специфично законодателство на Съюза, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, рискът е правилно контролиран.

69      В това отношение следва също да се отбележи, че вече е постановено, че трябва да се прави разграничаване между опасностите и рисковете. Оценката на опасностите представлява първият етап от процеса на оценка на рисковете, която е едно по-точно понятие. В този смисъл оценката на опасностите, свързани с характерните свойства на веществата, не трябва да се свежда до преценка с оглед на специфичните условия на употреба, както е при оценката на рисковете, а може надлежно да се извърши и без оглед на мястото на употреба на веществото, начина, по който може да се стигне до контакт с него и евентуалната степен на излагане на въздействието му (решение Etimine, точка 52 по-горе, EU:C:2011:504, т. 74 и 75).

70      Установеното с Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 196, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23) класифициране и етикетиране на веществата се основава на предоставянето на информация относно опасностите, свързани с характерните свойства на веществата (решение Etimine, точка 52 по-горе, EU:C:2011:504, т. 74). Тази класификация е възприета в Регламент № 1272/2008.

71      При положение че класифицирането сред канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества от категория 1 е достатъчно, за да се идентифицира дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство по силата на член 57, букви а)—в) от Регламент № 1907/2006, не може да се заключи, че за идентифицирането на вещество в съответствие с член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 ECHA трябва да вземе предвид оценка на рисковете.

72      Освен това, по силата на член 57, букви г) и д) от Регламент № 1907/2006 веществата PBT и веществата vPvB могат да бъдат идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство, ако са изпълнени критериите, посочени в приложение XIII към този регламент. В това приложение не е предвидено отчитане на оценката на рисковете, а се съдържат критерии, позволяващи да се определят свойствата PBT и vPvB на дадено вещество (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 46).

73      Освен това, що се отнася до факта, че в точка 6.3 от приложения документ, която се позовава в това отношение на Ръководството за идентифициране на пораждащите сериозно безпокойство вещества, се споменава нормалната оценка на рисковете, следва да се посочи, че съгласно тази точка възможността да се избегнат въздействията на дадено вещество в рамките на нормалната оценка на рисковете представлява само едно от съображенията, които следва да бъдат взети предвид от ECHA в рамките на процедурата по идентифициране на вещество като пораждащо сериозно безпокойство по член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 (наричана по-нататък „процедурата по идентифициране“). Съгласно точка 6.3 от приложения документ, ако нормална оценка на рисковете се счита за неподходяща и ако има достатъчно научни доказателства, за да се направи изводът, че са вероятни сериозни въздействия и че експозиция на човека на разглежданото вещество е налице вероятно при нормални условия на употреба, разглежданото вещество би трябвало да се счита за пораждащо еквивалентна степен на безпокойство. В конкретния случай от точка 6.3 от приложения документ следва, че това идентифициране е резултат от преценката на няколко критерия, която включва именно преценката на сериозността на въздействията, на необратимия характер на същите за здравето, на последиците за обществото и на трудностите да се извърши оценка на рисковете, основана на концентрацията на MHHPA (вж. точка 55 по-горе). В рамките на последния критерий е установено, че за повечето вещества може да се направи оценка на рисковете. В рамките на тези оценки би могло да се установи производно ниво без въздействие. При все това съгласно точка 6.3.1.4 от приложения документ сенсибилизацията на MHHPA трябва да се счита за въздействие, за което не може да се определи никакъв праг на експозицията и поради това не е възможно да се определи производно ниво без въздействие. От тези съображения следва, че не е било удачно да се извършва нормална оценка на рисковете, тъй като никакво производно ниво без въздействие не можело да бъде установено.

74      Трето, доколкото жалбоподателите твърдят, че съгласно доклада на лекаря, работещ при втория жалбоподател от 1992 г. нататък не е бил причинен никакъв случай на заболяване на дихателните пътища от сенсибилизация, достатъчно е да се констатира, от една страна, че този доклад дава сведения единствено за конкретното положение на инсталацията на този жалбоподател и не съдържа никаква констатация относно други инсталации в Съюза. От друга страна, дори относно инсталацията на този жалбоподател докладът има само ограничена доказателствена стойност, доколкото дихателните функции на работниците били преглеждани от посочения лекар само на всеки две години, като не са уточнени нито мерките за наблюдение на засегнатите лица през този период, нито как лицата, които са напуснали тази инсталация, са били наблюдавани.

75      Четвърто, жалбоподателите се позовават на други изследвания, за да докажат липсата на експозиция на MHHPA посредством продуктите за потребление.

76      От една страна, те се позовават на изследване, направено сред потребители надолу по веригата, представляващо около 20 вида потребители надолу по веригата в Европа и извън Европа, съгласно което нито един клиничен симптом на респираторна сенсибилизация не е бил наблюдаван през последните десет години, предшестващи 2012 г. В това отношение следва да се констатира, че тъй като това изследване, в което според ECHA има методологични проблеми, не е било представено пред Общия съд, тези доводи не позволяват да се докаже липсата на експозиция на MHHPA.

77      От друга страна, жалбоподателите се позовават на изследване от 2007 г., проведено от датското министерство на околната среда, според което в продуктите, които потенциално съдържат MHHPA, не е наблюдавана никаква емисия на деривати на фталичен анхидрид, включително MHHPA. В това отношение следва да се отбележи, че дори и да се предположи, че съгласно това изследване не съществува никакъв риск от сенсибилизация за потребителите от продуктите, които потенциално съдържат MHHPA, това не позволява да се направи изводът за липсата на риск за тези работници. Освен това подобна констатация би била в противоречие с доводите на жалбоподателите, че е възможно малки количества нереагирал MHHPA все още да присъстват в крайните продукти, дори те да не могат да бъдат определени по размер (вж. точка 67 по-горе).

78      Следователно второто твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

–       По третото твърдение за нарушение, изведено от това, че ECHA е взела предвид стари и неосъвременени данни

79      Жалбоподателите изтъкват, че преценката на ECHA е основана на стари и неосъвременени данни. Според тях ECHA не е взела предвид нито настоящите условия на труд, нито проверките на здравето, изисквани от законодателството относно защитата на работниците, нито мерките за управление на рисковете или приложените програми за надзор. ECHA се позовала на случаи, датиращи от повече от десет години, докато условията на труд са се променили значително през последните десет години. Според наскоро проведено изследване на потребителите надолу по веригата нито един клиничен симптом на респираторна сенсибилизация не е наблюдаван през последните десет години. Освен това, макар и Кралство Нидерландия да е приложило в своята оценка на MHHPA референтна стойност, свързана с нулево ниво на експозиция, то не е докладвало никакъв случай на сериозно въздействие върху здравето през последните десет години.

80      Тези доводи не доказват, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, като е идентифицирала MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество въз основа на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

81      Всъщност, първо, що се отнася до доводите на жалбоподателите, според които условията на труд, проверките на здравето, изисквани от законодателството относно защитата на работниците, мерките за управление на рисковете или приложените програми за надзор са се променили през последните десет години, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че опасностите, произтичащи от присъщите свойства на MHHPA, са останали непроменени, и от друга страна, че фактът, че отрицателните въздействия на дадено вещество, свързани с неговата употреба, могат да бъдат адекватно контролирани, не е пречка за неговото идентифициране като пораждащо сериозно безпокойство (вж. точка 68 по-горе).

82      Второ, доколкото жалбоподателите твърдят, че нито един случай на сериозно въздействие върху здравето не е бил докладван през последните десет години, следва да се отбележи, че тези доводи не доказват, че констатацията, направена в точка 6.3.1.1 от приложения документ относно сериозността на въздействията, според която по-голямата част от случаите, взети предвид от Комитета на държавите — членки на ECHA, датират от периода от 1990—2006 г. и според която по-скорошни случаи не са открити в литературата, е явно погрешна. Освен това, доколкото жалбоподателите се позовават в това отношение на направено изследване на потребителите надолу по веригата, представляващи около 20 различни потребители надолу по веригата в Европа и извън Европа, техните доводи вече бяха отхвърлени (вж. точка 76 по-горе). Доколкото жалбоподателите се основават също на база данни на Обединеното кралство относно заболяванията на работното място, следва да се констатира, от една страна, че тази база не е представена, и от друга страна, че тя се основава според ECHA на представителна извадка от доброволни декларации на лекари и следователно не позволява да се докаже липсата на случаи в Обединеното кралство или в Съюза.

83      Следователно третото твърдение за нарушение следва да се отхвърли.

–       По четвъртото твърдение за нарушение, изведено от неотчитане на всички релевантни данни

84      Жалбоподателите сочат, че ECHA е основала своето решение на оценка, която не отчита всички релевантни данни. Те и други заинтересовани страни представили нови данни, които не били взети предвид от ECHA. На няколко пъти в хода на консултативната процедура по член 59, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 бил даден отговор, че цялата налична литература е била взета предвид или че дадена информация би била взета предвид на фазата на приоритизиране за приложение XIV към Регламент № 1907/2006. Според жалбоподателите, за да установи дали дадено вещество поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, посочени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, ECHA е трябвало да вземе предвид тези сведения.

85      Този довод трябва да се отхвърли.

86      Всъщност, първо, от отговорите на становищата, представени от първия и втория жалбоподател и от другите заинтересовани страни, следва, че всички разглеждани становища са били взети предвид в хода на процедурата по идентифициране. Освен това жалбоподателите не изтъкват никакво конкретно становище, по което да не е даден отговор и което да не е било взето предвид.

87      Второ, доколкото жалбоподателите считат за недостатъчен отговора, с който само се посочва, че цялата налична литература е била взета предвид, следва да се отбележи, че засегнатите от този отговор становища се отнасят до твърдяната липса на скорошни случаи на сериозни въздействия през последните десет години. Както следва от съображенията, посочени в точки 76 и 82 по-горе, от този отговор не става ясно, че ECHA е допуснала явна грешка в преценката, защото не е взела предвид всички релевантни данни.

88      Трето, доколкото жалбоподателите твърдят, че ECHA не е взела предвид в достатъчна степен становищата, изтъкнати в рамките на процедурата по идентифициране, като се е ограничила да препрати към фазата на приоритизиране за приложение XIV към Регламент № 1907/2006, следва да се констатира, че този отговор е даден на няколко пъти в рамките на становищата относно употребата, експозицията, алтернативите и рисковете от MHHPA. В това отношение е достатъчно да се припомни, че фактът, че отрицателните въздействия на дадено вещество, свързани с неговата употреба, могат да бъдат адекватно контролирани, не е пречка за неговото идентифициране като пораждащо сериозно безпокойство (вж. точки 68 и 81 по-долу). Освен това, следва да се отбележи, че жалбоподателите не цитират никакви конкретни данни, представени в рамките на тези становища, които погрешно да не са били взети предвид от ECHA в рамките на процедурата по идентифициране на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество. Освен това Общият съд вече е постановил, че от посочената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура по идентифициране не следва, че информацията за алтернативните вещества е релевантна за изхода на тази процедура (решение от 7 март 2013 г., Rütgers Germany и др./ECHA, T‑94/10, Сборник, EU:T:2013:107, т. 77).

89      Четвърто, доколкото жалбоподателите твърдят, че становищата относно наличието на мерки за управление на рисковете не са взети предвид от ECHA, тъй като последната не е преценила дали е удачна нормална оценка на рисковете, следва да се констатира, че тези доводи вече бяха отхвърлени в рамките на разглеждането на второто твърдение за нарушение (вж. точка 73 по-горе).

90      Накрая, доколкото REACh ChemAdvice и New Japan Chemical се позовават на изискването за анализ на най-добрия избор на управление на рисковете съгласно документ със заглавие „Пътна карта относно пораждащите сериозно безпокойство вещества“, изготвен от Комисията през 2013 г., достатъчно е да се констатира, че подобен анализ не е част от процедурата по идентифициране, посочена в Регламент № 1907/2006.

91      Следователно четвъртото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

–       По петото твърдение за нарушение, изведено от погрешно екстраполиране към MHHPA на данните относно HHPA

92      Жалбоподателите изтъкват, че оценката на MHHPA е основана главно на тази на HHPA, поради факта че наличните данни за MHHPA били твърде оскъдни. Като се позовават на научно изследване, те твърдят, че кръстосаните позовавания между HHPA и MHHPA, що се отнася до вероятността от сенсибилизация, са спорни от научна гледна точка, по-конкретно поради различните модели на индукция на биологичните показатели и различните отношения експозиция—реакция между тези вещества, в зависимост от общото количество формирани адукти на плазмени протеини.

93      Тези доводи не доказват, че идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество въз основа на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 е опорочено от явна грешка.

94      Всъщност, първо, както става ясно от приложения документ, MHHPA не е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на екстраполиране към него на данните относно HHPA. Както е потвърдила ECHA в хода на съдебното заседание, MHHPA е класифицирано по-конкретно сред респираторни сенсибилизатори от категория 1, които могат да провокират алергични симптоми или астма или дихателни затруднения при инхалация (вж. точка 3 по-горе), въз основа на неговите присъщи свойства, а не посредством екстраполация на данните относно HHPA.

95      Освен това, наистина, както следва от точка 6.3.3 от приложения документ, по-голямата част от изследванията, взети предвид от ECHA, се отнасят до експозицията на HHPA и на MHHPA, при положение че поначало MHHPA се използва в специфична смес с HHPA. При все това, както вече стана ясно от предложението за класифициране на MHHPA по силата на Директива 67/548, доказано е, че съществува кръстосана реактивност между HHPA и MHHPA и че въз основа на наличните данни се предполага по-конкретно, че HHPA и MHHPA действат по същия начин в човешкото тяло, тъй като и двете имат способността да действат като хаптени и да реагират на телесните протеини. Кръстосаната реактивност между HHPA и MHHPA е потвърдена с досие, изготвено от Кралство Нидерландия за идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество, в което е направено позоваване на научни изследвания в тази връзка, и с приложения документ, който съдържа същите позовавания. Съгласно точка 4 от това досие и точка 4 от приложения документ структурата на HHPA и тази на MHHPA са тясно свързани и наблюдаваните въздействия върху здравето са същите, доколкото двете вещества имат сходни характеристики.

96      Второ, що се отнася до споменатото от жалбоподателите научно изследване, следва да се отбележи, че в него авторът използва общия брой на плазмени адукти на протеини на HHPA и на MHHPA като показатели за експозицията. Вярно е, че в това изследване процентите на адукти на протеини на практика са по-високи за MHHPA, отколкото за HHPA, макар и нивата на експозиция във въздуха на тези две вещества да са почти еднакви. При все това не е направен конкретен извод относно причините и относно използването на евентуални различни схеми и според това изследване съществували множество потенциални сценарии, позволяващи да се обяснят наблюдаваните резултати, що се отнася до различната схема на индукция на биологичните показатели от HHPA и от MHHPA. Тези сценарии тръгват от съображението, според което HHPA е по-сенсибилизиращо от MHHPA, до констатацията, според която MHHPA е толкова мощно, че дори най-ниските изследвани нива на експозиция са довели до сенсибилизация. Следователно от това изследване не би могло да се заключи, че оценката на ECHA е опорочена от явна грешка, поради факта че тя се е основала на изследвания относно експозицията на HHPA и на MHHPA.

97      Ето защо петото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

98      С оглед на гореизложеното втората част на първото правно основание и вследствие на това първото основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита

99      Жалбоподателите твърдят, че ECHA е нарушила тяхното право на защита. Първо, според тях поради липсата на приложени обективни критерии, за да се определи дали дадено вещество поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо другите вещества, изброени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, по-специално в случая на респираторен сенсибилизатор, те не са имали възможността да защитят напълно своята кауза. Изготвените от Кралство Нидерландия критерии не позволявали да се определи във всеки отделен случай дали дадено вещество отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, тъй като те били общи, можели да се приложат към неограничена категория от респираторни сенсибилизатори и били произволни при липсата на одобрение от органите и на публично обсъждане. Второ, тяхното право на защита било нарушено, поради факта че ECHA не взела предвид всички представени данни. Трето, жалбоподателите изтъкват нарушение на тяхното право на защита, поради факта, че ECHA не е преценила MHHPA по режима на дял VI от Регламент № 1907/2006, който бил най-удачният подход. Прилагането на този режим щяло да им позволи да обсъдят тази преценка и да представят релевантни научни данни.

100    Тези доводи трябва да се отхвърлят.

101    Всъщност, първо, що се отнася до доводите, според които правото на защита на жалбоподателите е било нарушено поради липсата на обективни критерии за определяне дали дадено вещество поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, изброени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, следва да се отбележи, че целта на тази последна разпоредба се състои тъкмо в това да позволи идентифицирането на вещество като пораждащо сериозно безпокойство, във всеки отделен случай, при липсата на обективни критерии, предвидени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006. В това отношение трябва да има научно доказателство, че дадено вещество има вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006. Тъй като жалбоподателите не са повдигнали възражение за незаконосъобразност на член 57, буква е) от посочения регламент, от техните доводи не става ясно по какъв начин ECHA е могла, прилагайки тази разпоредба, да наруши тяхното право на защита.

102    Освен това, следва да се отбележи, че за да докажат, че MHHPA може да има вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда, и които пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, Кралство Нидерландия и ECHA са приложили критериите, предвидени в точка 3.3.3.2 от Ръководството за идентифицирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества, както е видно, от една страна, от точка 6.3 от изготвеното от тази държава членка досие относно идентифицирането на MHHPA, и от друга страна, от точка 6.3 от приложения документ. Тези критерии включват по-конкретно сериозността на въздействията, необратимия характер на тези въздействия върху здравето, последиците за обществото и трудностите да се извърши оценка на рисковете, основана на концентрацията на разглежданото вещество. Те не изключват отчитането на други фактори.

103    Макар да е вярно, че тези критерии са общи и не се прилагат само за респираторните сенсибилизатори, това не променя факта, че те са достатъчно конкретни, за да позволят на заинтересованите страни да изложат надлежно и ефективно своите становища относно преценката на въпроса дали дадено вещество поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006.

104    Доколкото жалбоподателите твърдят в подкрепа на твърдяно нарушение на тяхното право на защита, че тези критерии не са били одобрени от компетентните органи, нито са били разисквани между заинтересованите страни и поради това са произволни, следва да се отбележи, че дори да се предположи, че бъде доказан, този факт не би могъл да стои в основата на нарушение на правото на защита на жалбоподателите, при положение че последните са се запознали напълно с критериите и с тяхното конкретно прилагане от досиетата, изготвени от Кралство Нидерландия относно идентифицирането на MHHPA. Впрочем жалбоподателите не са изтъкнали, че тяхното право на защита е било нарушено при изготвянето на критериите, приложени за определяне дали MHHPA поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, посочени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006.

105    Освен това, следва да се констатира, че от становищата, представени от първия и втория жалбоподател посредством професионално сдружение, в което те участват, в рамките на консултативната процедура по член 59, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 следва, че направената от Кралство Нидерландия преценка, според която MHHPA поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, посочени в член 57, букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, е достатъчно ясна, за да позволи на тези жалбоподатели да изложат по надлежен и ефективен начин своите гледни точки.

106    Второ, що се отнася до доводите на жалбоподателите, според които ECHA не е взела предвид всички представени данни, те вече бяха отхвърлени при разглеждането на четвъртото твърдение за нарушение от втората част на първото правно основание (вж. точки 84—91 по-горе). В рамките на настоящото правно основание жалбоподателите не изтъкват допълнителни доводи.

107    Трето, доколкото жалбоподателите изтъкват също в подкрепа на техните доводи относно нарушение на правото им на защита, че ECHA е била длъжна да прецени MHHPA в рамките на процедурата по оценка, предвидена в дял VI от Регламент № 1907/2006, с оглед на това, че тази процедура е щяла да им позволи да обсъдят въпросната оценка и да представят релевантни научни данни, достатъчно е да се отбележи, че провежданата в съответствие с член 59 от посочения регламент процедура по идентифициране — част от разрешителната процедура по дял VII от Регламента, е различна процедура от тази по дял VІ от същия регламент. От Регламент № 1907/2006 изобщо не следва, че законодателят е искал да подчини процедурата по регистрация на процедурата по оценка, която се провежда въз основа на досието, представено от регистрант в рамките на регистрацията на вещество (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 124). Следователно, като е идентифицирала MHHPA въз основа на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, без преди това да прецени същото в рамките на процедура по оценка, ECHA не е нарушила правото на защита на жалбоподателите. Освен това вече беше постановено, че ако дадена държава членка е изготвила досие за определено вещество или ECHA е изготвила такова досие по искане на Комисията и са изпълнени условията по член 59 от Регламент № 1907/2006, посочената агенция трябва да образува процедура по идентифициране на веществото (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 71).

108    Следователно второто правно основание трябва се отхвърли.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

109    Жалбоподателите изтъкват, че ECHA е нарушила принципа на пропорционалност, като е идентифицирала MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество. Според тях вместо подобна идентификация ECHA е можела да реши да разгледа докладите относно химическата безопасност на MHHPA и да вземе предложените мерки за управление на рисковете. Освен това жалбоподателите подчертават, че благодарение на прилагането на разпоредбите относно защитата на работниците и системите за здраве и за безопасност на труда рискът от експозиция на MHHPA бил сведен почти до нула. Според тях, при положение че MHHPA се използва основно като междинен продукт или като мономер, което избягвало прилагането на дял VII от Регламент № 1907/2006 по силата на член 2, параграф 8 от същия регламент, че MHHPA е използван от професионални потребители и че произведените изделия не съдържат MHHPA, целта за защита на потребителите няма да се постигне с обжалваното решение. По-удачно било ECHA да прецени MHHPA в рамките на процедурата по оценка, предвидена в дял VI от Регламент № 1907/2006. Накрая, жалбоподателите твърдят, че представянето на досие относно ограничения за продуктите за потребление, като козметичните продукти, би било мярка, създаваща по-малко ограничения от идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество.

110    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалността, който е един от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни на тези цели (вж. решение Etimine, точка 52 по-горе, EU:C:2011:504, т. 124 и цитираната съдебна практика).

111    Що се отнася до съдебния контрол на споменатите в предходната точка условия, следва да се признае на ECHA широко право на преценка в област, която предполага тя да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и да извърши комплексни оценки. Единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която законодателят възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. в този смисъл решение Etimine, точка 52 по-горе, EU:C:2011:504, т. 125 и цитираната съдебна практика).

112    В конкретния случай вече беше установено (вж. точка 46 по-горе) че от член 1, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 следва, че с последния се цели да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на веществата на вътрешния пазар, като същевременно се подобряват конкурентоспособността и иновацията. С оглед на съображение 16 от посочения регламент следва да се заключи, че законодателят е определил като главна цел първата от тези три цели, а именно да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда. Що се отнася по-конкретно до целта на разрешителната процедура, към която спада процедурата по идентифициране, посочена в член 59 от същия регламент, член 55 от него предвижда, че с нея се цели да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява надлежният контрол на риска от пораждащите сериозно безпокойство вещества и постепенното заместване на тези вещества с подходящи алтернативни вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно (решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 116).

113    На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателите, според които обжалваното решение не е подходящо за постигането на целите, преследвани с Регламент № 1907/2006, следва да се припомни, че с обжалваното решение е направено идентифициране на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество в резултат на процедурата по член 59 от посочения регламент. Когато дадено вещество е идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство, за съответните икономически оператори възникват задължения за предоставяне на информация (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 117).

114    Що се отнася до целта за защита на здравето на човека и околната среда, в самото начало следва да се отбележи, че идентифицирането на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство допринася за по-добрата осведоменост на обществеността и на специалистите за съществуващите рискове и опасности и че поради това идентифицирането трябва да се разглежда като средство за засилване на тази защита (вж. решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 118 и цитираната съдебна практика).

115    Що се отнася по-специално до доводите на жалбоподателите, според които обжалваното решение е неподходящо в това отношение, при положение че MHHPA се използва основно като междинен продукт или като мономер, което излизало извън приложението на дял VII от Регламент № 1907/2006 по силата на член 2, параграф 8 от посочения регламент, следва да се отбележи, че от отговор, даден на предадените от първия и втория жалбоподател становища в рамките на консултацията по член 59, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, следва, че MHHPA не се използва изключително като междинен продукт или мономер, което жалбоподателите впрочем конкретно не са оспорили.

116    Що се отнася до доводите, според които MHHPA се използва от професионални потребители и произведените изделия не съдържат MHHPA, следва да се констатира, от една страна, че жалбоподателите не са изключили напълно експозиция на работниците на MHHPA, и от друга страна, че те твърдят също, че третият жалбоподател не може да докаже липсата на нереагирал MHHPA в своите изделия.

117    Вследствие на това доводите на жалбоподателите относно твърдения неподходящ характер на обжалваното решение трябва да се отхвърлят.

118    На второ място, жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение се надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели, тъй като с оценката на MHHPA и с прилагането на мерките за управление на рисковете или с представянето на досие съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 за приемане на ограничения за продуктите за потребление, като козметичните продукти, се създавали по-малко ограничения.

119    Първо, що се отнася до оценката на MHHPA и до прилагането на мерки за управление на рисковете, жалбоподателите се позовават, от една страна, на членове 44—48 от Регламент № 1907/2006, а от друга страна, на задълженията по член 14 от същия регламент. Съгласно параграф 1 от тази последна разпоредба те трябвало да извършат оценка на химичната безопасност и да изготвят в тази връзка доклад относно MHHPA. Съгласно параграф 3, буква a) от този член оценката на химичната безопасност включва и оценка на свойствата на MHHPA, които са опасни за човешкото здраве. Тази оценка би могла да задължи жалбоподателите да извършат преценка и оценка на експозицията, както и характеризация на риска относно идентифицираните употреби в съответствие с параграф 4 от същия член. Освен това по силата на член 14, параграф 6 от Регламент № 1907/2006 жалбоподателите били длъжни да идентифицират и да приложат подходящите мерки за адекватен контрол на рисковете.

120    От Регламент № 1907/2006 обаче изобщо не следва, че законодателят е имал намерение да подчини процедурата по оценка, провеждана в съответствие с член 59 от посочения регламент, която е част от процедурата по разрешаване на вещество по дял VII от Регламента, на процедурата по регистрация по дял II от същия регламент и към която спадат задълженията по член 14 от Регламента или на процедурата по оценка по членове 44—48 от същия регламент. Вярно е, че процедурата по регистрация и процедурата по оценка, която е замислена като продължение на регистрацията съгласно съображение 20 от Регламент № 1907/2006, допринасят и за по-добрата осведоменост на обществеността и на специалистите за съществуващите рискове и опасности от дадено вещество, както става ясно от съображения 19 и 21 от Регламента. Въпреки това, след като съгласно съображение 19 от Регламент № 1907/2006 регистрираните вещества би трябвало да могат да се разпространяват на вътрешния пазар, с разрешителната процедура, част от която е уредената в член 59 от Регламента процедура по идентифициране, се цели по-специално постепенното заместване на пораждащите сериозно безпокойство вещества с други подходящи вещества или технологии, когато това е икономически и технически надеждно (вж. точка 112 по-горе). Освен това, както е видно от съображение 69 от Регламент № 1907/2006, волята на законодателя е да се обърне специално внимание на пораждащите сериозно безпокойство вещества.

121    Доколкото жалбоподателите изтъкват, че представянето на досието за регистрация на дадено вещество, съдържащо оценката за неговата химическа безопасност, представлява най-добрият източник на информация, достатъчно е да се припомни, че законодателят не е предвидил да подчини процедурата по идентифициране на процедурата по регистриране (вж. точка 120 по-горе). Освен това, доводите на жалбоподателите, според които ECHA е основала своята оценка на стари и неосъвременени данни и не е взела предвид всички релевантни данни, вече бяха отхвърлени (вж. точки 79—91 по-горе).

122    Вследствие на това, противно на твърденията на жалбоподателите, нито предвидената в членове 44—48 от Регламент № 1907/2006 оценка на веществото, нито мерките за управление на рисковете, предложени по силата на член 14, параграф 6 от този регламент представляват подходящи мерки за постигане на целите, преследвани с посочения регламент относно третирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества и следователно не са свързани с по-малко ограничения (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 123—126).

123    Второ, по отношение на ограничителните мерки относно продуктите за потребление, като козметичните продукти, жалбоподателите твърдят, че в досието за предлагане на такива мерки съгласно приложение XV към Регламент № 1907/2006 трябва да се посочат наличните данни за алтернативните вещества, включително данните за рисковете за здравето на човека и околната среда, свързани с производството или употребата на тези вещества, за наличността им и техническата им и икономическа приложимост. С подобно предложение, което следователно е щяло да се основава на параметри, сходни с използваните в досието за идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство, е можело да бъдат предотвратени отрицателните последици от посоченото идентифициране и да се постигне същият резултат по отношение на целите на Регламент № 1907/2006.

124    В това отношение следва да се отбележи, че самото посочване на дадено вещество в списъка по член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 не е пречка за това вещество, при положение че то се съдържа в дадено изделие, да се приложи ограничителен, а не разрешителен режим. Всъщност, както следва от член 58, параграф 5 и от член 69 от Регламент № 1907/2006, Комисията или държава членка могат винаги да предложат производството, пускането на пазара или употребата на дадено вещество, самостоятелно или като част от съдържанието на смес или на изделие, да се контролира посредством приемането на ограничения, а не чрез подлагането на разрешителен режим (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 128).

125    Освен това, както следва от приложение XVII към Регламент № 1907/2006, приетите в съответствие с процедурата по дял VIII от посочения регламент ограничения на производството, пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества, смеси и изделия могат да варират от предвиждането на специални условия за производството или пускането на пазара на дадено вещество до налагането на пълна забрана за употребата му. Ето защо, дори да се предположи, че ограничителните мерки също са подходящи за постигане на целите на посочения регламент, със самите тях не се създават по-малко ограничения, отколкото с идентифицирането на дадено вещество, което поражда единствено задължения за предоставяне на информация (вж. в този смисъл решение Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, точка 40 по-горе, EU:T:2013:106, т. 129).

126    Освен това, доколкото жалбоподателите считат, че съществуващото законодателство в областта на защитата на работниците вече се прилага, достатъчно е да се отбележи, че това законодателство, предвиждащо мерки за управлението на рисковете за работниците, не би могло да представлява подходяща и създаваща по-малко ограничения мярка за постигането на целите, преследвани с Регламент № 1907/2006 относно третирането на пораждащите сериозно безпокойство вещества, по-конкретно за целта да се заменят постепенно тези вещества с други вещества или подходящи технологии, когато това е икономически и технически надеждно (вж. точка 112 по-долу).

127    Що се отнася до довода на REACh ChemAdvice и New Japan Chemical, според който в друг случай относно респираторен сенсибилизатор, използването на мерки за управление на рисковете е било счетено за подходящо за контрол на професионалната експозиция и евентуалните рискове за работниците, той трябва да се отхвърли. Всъщност фактът, че държава членка е изготвила доклад за оценка на дадено вещество и впоследствие е решила да не започва процедурата по идентифициране на това вещество, не е пречка друга държава членка или ECHA, по искане на Комисията, да представят досие с цел да предложат идентифицирането на друго вещество като пораждащо сериозно безпокойство.

128    Накрая, доколкото REACh ChemAdvice и New Japan Chemical твърдят, позовавайки се на положението в Швеция, че намалението на нивото на експозиция на MHHPA се считало за подходящо средство за контрол на рисковете, следва да се констатира, че Комитетът на държавите — членки на ECHA, включително Кралство Швеция, е постигнал единодушно съгласие относно идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество.

129    С оглед на посоченото по-горе не може да се заключи, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност.

130    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от съществено процесуално нарушение

131    В репликата си жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение е опорочено от съществено процесуално нарушение. Според тях Комитетът на държавите — членки на ECHA, не е достигнал до единодушно съгласие относно идентифицирането на MHHPA, като се има предвид, че една държава членка се е въздържала да вземе участие в гласуването.

132    Тези доводи трябва следва да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност, вярно е, че по силата на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 Комитетът на държавите — членки на ECHA, трябва да постигне единодушно съгласие относно идентификацията на дадено вещество, за да може ECHA да го включи в списъка, посочен в параграф 1 от този член. Освен това от протокола от 27-ото събрание на Комитета на държавите — членки на ECHA, от 10 до 13 декември 2012 г. е видно, че държава членка нарочно е отсъствала при гласуването относно идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество. Все пак това отсъствие не пречи в конкретния случай Комитетът на държавите — членки на ECHA, да достигне до единодушно съгласие. Всъщност по силата на член 238, параграф 4 ДФЕС, върху който се основавала процесуалната практика на този комитет, в деня на гласуването относно идентифицирането на MHHPA като пораждащо сериозно безпокойство вещество въздържането от страна на присъстващите или представляваните членове не е пречка за приемането на актове, за които се изисква единодушие. Освен това по силата на член 19, параграф 1 от Процедурния правилник на Комитета на държавите — членки на ECHA, в редакцията му, приложима в деня на въпросното гласуване, се счита, че всеки член, който не присъства на събранието и не е представляван от пълномощник, е дал мълчаливо съгласие за консенсуса или мнението на мнозинството на комитета при гласуване по даден въпрос.

133    Ето защо четвъртото правно основание трябва да се отхвърли, а оттам и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

134    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. В съответствие с член 87, параграф 4, първа алинея от този правилник, държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски, като освен това Общият съд може да разпореди на основание член 87, параграф 4, трета алинея от същия правилник встъпила страна, различна от държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП, различни от държавите членки, както и Надзорният орган на ЕАСТ, да понесе направените от нея съдебни разноски.

135    Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и разноските на ECHA в съответствие с исканията на последната. Встъпилите страни понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Hitachi Chemical Europe GmbH, Polynt SpA и Sitre Srl понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA).

3)      Кралство Нидерландия, Европейската комисия, REACh ChemAdvice GmbH и New Japan Chemical понасят направените от тях съдебни разноски.

Dittrich Schwarcz Tomljenović

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 30 април 2015 година.

Подписи

* Език на производството: английски.