РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
7 декември 2011 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране — Неприсъствено производство — Молба за встъпване — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“
По дело T‑562/10
HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH, установено в Хамбург (Германия), за което се явяват адв. J. Kienzle и адв. M. Schlingmann, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop и г‑жа Z. Kupčová, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1) в частта, която засяга жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба и обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH е германско дружество, което извършва дейност в областта на морското посредничество и техническото управление на кораби. В частност то предоставя услуги на Корабната компания на Ислямска република Иран (наричана по-нататък „IRISL“).
Ограничителни мерки, приети срещу Ислямска република Иран
2 Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, установени с оглед оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел преустановяване на чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или на разработване на системи за ядрено оръжие (дейности, наричани по-нататък „ядрено разпространение“).
3 В рамките на Европейския съюз са приети Обща позиция 2007/140/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран (OВ L 61, стр. 49) и Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 103, стр. 1).
4 Член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси на определени категории лица и образувания. Списъкът на тези лица и образувания се съдържа в приложение II към Обща позиция 2007/140.
5 По отношение на правомощията на Европейската общност член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 предвижда замразяване на финансовите средства на лицата, образуванията или структурите, идентифицирани от Съвета на Европейския съюз като участващи в ядрено разпространение съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140. Списъкът на лицата, образуванията и структурите, за които се отнасят мерките за замразяване на финансовите средства по силата на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, се съдържа в приложение V към същия.
6 Обща позиция 2007/140 е отменена с Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 195, стр. 39).
7 Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 предвижда замразяване на финансовите средства на няколко категории образувания. Тази разпоредба се отнася по-специално до „лица и образувания […], които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за [ядреното разпространение,] или [до] лица или образувания, действащи от тяхно име или по тяхно указание, или образувания, притежавани или контролирани от тях, включително по незаконен начин, […], както и […] образувания на [IRISL] и [до] образувания, притежавани или контролирани от тях, или действащи от тяхно име, изброени в приложение II.“
8 Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (OВ L 281, стр. 1).
9 Съгласно член 16, параграф 2 от Регламент 961/2010:
„2. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лицата, [от] образуванията [и от] структурите, включени в списъка в приложение VIII. Приложение VIII включва физически и юридически лица, образувания [и] структури […], които в съответствие с член 20, параграф 1, буква б) от Решение [2010/413] са определени като:
а) участващи във, пряко свързани с или подпомагащи [ядреното разпространение], [или като] притежавани […] от такова лице, образувание или структура, включително посредством незаконни средства, действащи от тяхно име и по тяхно указание;
[…]
г) юридическо лице, образувание или структура, притежавано(а) или контролирано(а) от [IRISL].“
10 Съгласно член 36 от Регламент № 961/2010:
„2. Когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или структура на мерките, посочени в член 16, параграф 2, той изменя съответно приложение VIII.
3. Съветът уведомява физическото или юридическото лице, образуванието или структурата, посочено(а) в [параграф 2], включително относно основанията за включването му в списъка, като това се прави пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да се предостави възможност на физическото или юридическото лице, образуванието или структурата да представи възражения.
4. Когато има внесени възражения или когато има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и уведомява физическото или юридическото лице, образуванието или структурата за това.“
Ограничителни мерки по отношение на жалбоподателя
11 С приемането на Решение 2010/413 на 26 юли 2010 г. Съветът включва името на жалбоподателя в списъка на лица, образувания и структури, съдържащ се в таблица III от приложение II към посоченото решение.
12 Вследствие на това с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (ОВ L 195, стр. 25) името на жалбоподателя е включено в списъка на лица, образувания и структури, съдържащ се в таблица III от приложение V към Регламент № 423/2007. Като последица от приемането на Регламент за изпълнение № 668/2010 финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя са замразени.
13 Както в Решение 2010/413, така и в Регламент за изпълнение № 668/2010 Съветът е изтъкнал следните мотиви за това: „Действа от името на [Hafize Darya Shipping Lines (HDSL)] в Европа“.
14 С писмо от 28 юли 2010 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че името му е включено в списъка на лица, образувания и структури, съдържащ се в таблица III от приложение V към Регламент № 423/2007. Той не изтъква други мотиви освен тези, които се съдържат в Регламент за изпълнение № 668/2010.
15 С писма от 10 и 13 септември 2010 г. жалбоподателят иска от Съвета да преразгледа решението си за включването му в списъка на лица, образувания и структури, съдържащ се в таблица III от приложение V към Регламент № 423/2007.
16 Тъй като Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент № 961/2010, Съветът включва името на жалбоподателя в точка 26, буква в) от таблица Б на приложение VIII към последния регламент. В резултат на това по силата на член 16, параграф 2 от същия регламент са замразени финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя.
17 Точка 26 от таблица Б на приложение VIII към Регламент № 961/2010 се отнася до IRISL. За включването там на жалбоподателя Съветът изтъква следните мотиви: „Контролирано от IRISL [и/]или действащо от нейно име“.
18 С писмо от 28 октомври 2010 г. Съветът отговаря на писмата на жалбоподателя от 10 и 13 септември 2010 г., като посочва, че след преразглеждане е отхвърлил молбата на жалбоподателя името му да бъде заличено от списъка на лица, образувания и структури, съдържащ се в приложение VIII към Регламент № 961/2010 (наричан по-нататък „спорният списък“). Във връзка с това той уточнява, че доколкото по случая няма нови доказателства, обосноваващи промяна в позицията му, предвидените в посочения регламент ограничителни мерки трябва да продължат да се прилагат по отношение на жалбоподателя.
19 С писмо от 23 ноември 2010 г. жалбоподателят иска от Съвета да му представи доказателствата, въз основа на които името му е било включено в спорния списък. До подаването на жалбата Съветът не е отговорил на посоченото писмо.
Производство и искания на жалбоподателя
20 На 16 декември 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Жалбата е връчена на Съвета на 29 декември 2010 г.
21 Съветът представя писмена защита на 14 март 2011 г.
22 С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 17 март и 4 април 2011 г., Европейската комисия и Федерална република Германия заявяват желанието си да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.
23 Тъй като писмената защита е представена след изтичане на срока, предвиден в член 46, параграф 1, член 101, параграф 1 и член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, последният е поискал на 29 март 2011 г. от жалбоподателя да изрази становището си относно по-нататъшния ход но производството. На 31 март 2011 г. жалбоподателят писмено е поискал от Общия съд да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, с което да уважи жалбата му, в съответствие с член 122, параграф 1 от Процедурния правилник.
24 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени Регламент № 961/2010 в частта, която го засяга,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По молбите за встъпване
25 Съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, исканията в молбата за встъпване се ограничават до подпомагане по отношение на исканията на една от страните.
26 В случая Комисията и Федерална република Германия искат да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.
27 В точка 23, по-горе, обаче се констатира, че Съветът не е представил писмена защита в предвидения за това срок. Поради това той не е представил и искания, в подкрепа на които Комисията и Федерална република Германия биха могли да встъпят.
28 При тези обстоятелства липсва основание за произнасяне по подадените от Комисията и Федерална република Германия молби за встъпване.
По съществото на спора
29 Съгласно член 122, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд следва да провери дали исканията на жалбоподателя са основателни.
30 В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква по същество шест правни основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Второто е изведено от нарушение на правото му на защита, и по-специално на правото му да бъде изслушан. Третото е изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита. Четвъртото е изведено от грешка в преценката по отношение на прилагането на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010. Петото е изведено от нарушение на правото му на собственост. Шестото е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.
31 В рамките на първото правно основание жалбоподателят поддържа, че изложените от Съвета мотиви за включването на името му в спорния списък са недостатъчни и противоречиви.
32 Задължението за мотивиране на увреждащия акт, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, и по-специално в случая в член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010, има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт. Така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който не може да бъде дерогиран, освен поради императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, наричано по-нататък „Решение по дело OMPI“, точки 138 и 139 и цитираната съдебна практика).
33 При това положение, освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Съюза или на нейните държави членки или до международните им отношения, не допускат предоставянето на определени доказателства (вж. по аналогия Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 342), Съветът е задължен по силата на член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 да запознае образуванието, за което се отнася приетата по силата на член 16, параграф 2 от този регламент мярка, с конкретните и специфични причини, поради които счита, че тази разпоредба е приложима по отношение на заинтересованото лице. Така той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката, и съображенията, които са наложили вземането ѝ (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело OMPI, точка 32, по-горе, точка 143 и цитираната съдебна практика).
34 Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. Решение по дело OMPI, точка 32, по-горе, точка 141 и цитираната съдебна практика).
35 В случая най-напред следва да се отбележи, че мотивите, които Съветът е изложил, от една страна, в приложение VIII към Регламент № 961/2010 и от друга, в писмото си от 28 октомври 2010 г., на пръв поглед си противоречат. Всъщност, докато посоченото писмо се позовава на преразглеждане на положението на жалбоподателя и на липсата на нови доказателства, които да обосноват промяна в позицията на Съвета, изложените в приложение VIII към споменатия регламент мотиви се различават от тези, изтъкнати по отношение на жалбоподателя в Регламент за изпълнение № 668/2010. Следователно не става ясно дали включването на името на жалбоподателя в спорния списък се дължи на продължаване на съществуването на обстоятелствата, изтъкнати в Регламент за изпълнение № 668/2010, а именно връзките на жалбоподателя с HDSL, или на нови обстоятелства, а именно преките връзки между жалбоподателя и IRISL.
36 Освен това, независимо кои обстоятелства в действителност изтъква, за да обоснове включването на името на жалбоподателя в спорния списък, Съветът не е изложил достатъчно мотиви съгласно правилата, посочени в точки 32—34, по-горе.
37 От една страна, ако се предположи, че Съветът се е основал на връзките между жалбоподателя и HDSL, нито приложение VIII към Регламент № 961/2010, нито писмото на Съвета от 28 октомври 2010 г. позволяват да се преценят съображенията, поради които Съветът е приел, че доказателствата — които жалбоподателят е представил в писмата си от 10 и 13 септември 2010 г. във връзка по-специално с естеството на дейността си и независимостта си по отношение на HDSL и IRISL — не могат да променят позицията му за запазване на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя.
38 От друга страна, ако се предположи, че Съветът се е основал на преките връзки между жалбоподателя и IRISL, нито приложение VIII към Регламент № 961/2010, нито писмото на Съвета от 28 октомври 2010 г. уточняват какво е естеството на контрола, за който се твърди, че е упражняван от IRISL върху жалбоподателя, или каква е дейността на последния от името на IRISL, обосноваваща приемането по отношение на него на ограничителните мерки.
39 При тези обстоятелства следва да се заключи, че Съветът явно е нарушил задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010. Следователно първото правно основание е състоятелно и трябва да бъде прието.
40 Поради това Регламент № 961/2010 следва да бъде отменен в частта, която засяга жалбоподателя, без да е необходимо разглеждане на останалите правни основания.
41 При все това, доколкото от настоящото решение следва, че Регламент № 961/2010 трябва да бъде отменен в частта, която засяга жалбоподателя, поради нарушение на задължението за мотивиране, не може все пак да се изключи възможността налагането на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя по същество да е оправдано.
42 В този смисъл отмяната с незабавно действие на Регламент № 961/2010 в частта, която засяга жалбоподателя, може да доведе до сериозно и непоправимо засягане на ефективността на наложените с този регламент ограничителни мерки, тъй като в интервала до евентуалната му замяна с нов акт жалбоподателят би могъл да предприеме действия с цел заобикаляне на последиците от последващи ограничителни мерки.
43 Поради това по силата на член 264 ДФЕС и на член 41 от Статута на Съда действието на Регламент № 961/2010 в частта, в която името на жалбоподателя е включено в списъка, съдържащ се в приложение VIII към същия, следва да се запази за период, не по-дълъг от два месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.
По съдебните разноски
44 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.
45 Освен това, тъй като липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Комисията и на Федерална република Германия, липсва основание за произнасяне и по направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Европейската комисия и на Федерална република Германия.
2) Отменя Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 в частта, която засяга HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH.
3) Действието на Регламент № 961/2010 в частта, която засяга HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping, се запазва за период, не по-дълъг от два месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.
4) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2011 година.
Подписи