РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

29 януари 2009 година

Дело F-98/07

Nicole Petrilli

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Договорно наети служители със спомагателни функции — Допустимост — Увреждащ акт — Член 3б и член 88 от УРДС — Срок на договора — Член 3, параграф 1 от Решение от 28 април 2004 г. на Комисията относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията — Законосъобразност“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Petrilli иска както да се отмени решението на Комисията от 20 юли 2007 г. за отхвърляне на искането ѝ за продължаване на нейния договор като договорно нает служител със спомагателни функции, така и Комисията да се осъди да заплати претърпените загуби и пропуснати ползи

Решение: Отменя решението на Комисията от 20 юли 2007 г. за отхвърляне на искането за продължаване на договора на жалбоподателката като договорно нает служител със спомагателни функции. В срок от три месеца, считано от датата на постановяване на настоящото междинно решение, страните следва да представят на Съда на публичната служба или определената със споразумение между тях имуществена компенсация поради незаконосъобразността на решението от 20 юли 2007 г. или, при липса на споразумение, конкретни цифри на исканията си за нейния размер. Съдът на публичната служба не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Договорно нает служител със спомагателни функции — Срок на служба

(член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Договорно нает служител със спомагателни функции — Срок на служба

(член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители)

1.      Член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители дава на оправомощения да сключва договори орган възможността да сключва и да подновява договори на договорно наетите служители със спомагателни функции за определен срок, при условие че „действителният срок на служба в институцията, включително всички подновявания, не […] надвишава три години“. Изразът „действителният срок на служба в институцията“ по смисъл може да се отнася единствено до срока на договор на договорно нает служител съгласно член 3б от Условията за работа на другите служители, а не до срока на каквато и да било служба в рамките на институцията.

(вж. точки 47 и 48)

2.      Институцията не може да ограничи — общо и безлично, и по-конкретно с общи изпълнителни разпоредби или вътрешно решение с общо приложение — определения от самия законодател максимален възможен срок на служба на договорно наетите служители по член 3б от Условията за работа на другите служители, без да наруши член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители. Всъщност институциите могат с изпълнителна разпоредба да дерогират изрични норми на Правилника или на Условията на работа само ако изрично им е предоставено правомощие в този смисъл.

От член 1, параграф 2, буква а), трето тире от Решение от 28 април 2004 г. на Комисията относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията е видно, че това решение, и следователно границата от шест години за предоставяне на услуги, предвидена в член 3, параграф 1 от него, се прилага спрямо договорно наетите служители със спомагателни функции като цяло, единствено с изключение на конферентните преводачи, посочени в член 90 от Условията за работа на другите служители.

Действително, правилото за шестте години може да ограничи срока на договора на договорно нает служител със спомагателни функции до период под три години само в случай че заинтересованото лице по-рано е било назначено като срочно нает служител, служител със спомагателни функции, договорно нает служител, временно нает служител или друг вид служител. Следователно член 3, параграф 1 от Решение от 28 април 2004 г. не води до системно намаляване на максималния период от три години, предвиден в член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители.

Честотата на прилагане на дерогация, определена общо и безлично, на установения в член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители максимален възможен срок на служба на договорно наетите служители със спомагателни функции обаче не може да има решаващо значение, когато се разглежда въпросът дали Комисията има правомощие да дерогира изрична норма на Условията за работа на другите служители.

Следователно член 3, параграф 1 от Решение от 28 април 2004 г. на Комисията незаконосъобразно ограничава приложното поле на член 88, първа алинея от Условията за работа на другите служители.

(вж. точки 54—59)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 1 декември 1994 г., Schneider/Комисия, T‑54/92, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑887, точка 19

Съд на публичната служба — 26 юни 2008 г., Joseph/Комисия, F‑54/07, все още непубликувано в Сборника, точка 69