Жалба, подадена на 5 март 2021 г. от Fakro sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд на 16 декември 2020 г. по дело T-515/18, Fakro/Комисия

(Дело C-149/21 P)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Fakro sp. z o.o. (представители: A. Radkowiak-Macuda, Z. Kiedacz, radcy prawni)

Други страни в производството: Европейска комисия, Република Полша

Искания на жалбоподателя

частична отмяна на обжалваното решение на Общия съд, а именно на точка 1 от диспозитива,

постановяване на окончателно решение по делото и отмяна на решението на Комисията,

възлагане на съдебните разноски в производството пред Общия съд на Комисията.

Основания и основни доводи

В първото твърдение по жалбата, което се поделя на две основни части, жалбоподателят сочи, че Общият съд нарушава член 105, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 102 ДФЕС, като постановява, че:

1)    Комисията не допуска очевидна грешка, като оценява интереса на Съюза от по-нататъшно разследване по делото като нисък и отхвърля жалбата поради слабата ѝ приоритетност. Това твърдение се поделя на четири конкретни твърдения за нарушения при прилагане на правото от страна на Общия съд, тъй като същият постановява, че: i) Комисията не допуска очевидна грешка, като приема, че е налице само слаба вероятност да се установи съществуването на твърдяното нарушение, ii) Комисията не допуска очевидна грешка, като приема, че обхватът на необходимото разследване би бил непропорционален с оглед на вероятното установяване на твърдяното нарушение, iii) Комисията не допуска очевидна грешка, като не претегля предпоставката относно въздействието на твърдяното нарушение върху функционирането на вътрешния пазар, и iv) останалите предпоставки при оценяването на интереса на Съюза, различни от възприетите от Комисията, са недопустими;

2)    сделките в рамките на двата канала за дистрибуция на покривни прозорци (инвеститорските и останалите продажби) не са равностойни.

Второто твърдение на жалбоподателя, което се дели на две части, е, че Общият съд нарушава принципа на добра администрация (член 41 от Хартата на основните права (по-нататък „Хартата“) във връзка с принципа на ефективна съдебна защита, правото на ефективно правно средство за защита пред съд (член 47 от Хартата) и член 102 ДФЕС поради неправилно тълкуване, при което приема, че:

1)    продължителността на производството пред Комисията и липсата на решение по същество не влияят на възможността Fakro да получи защита на основните си права;

2)    по делото Комисията не нарушава принципа на безпристрастност и следователно установената липса на интерес на Съюза от разследване по делото не почива на дискриминационни предпоставки.

Третото твърдение на жалбоподателя е, че Общият съд нарушава пълното действие (effet utile) на член 102 ДФЕС във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС, член 105 ДФЕС, принципа на добра администрация и правото на ефективна съдебна защита, като приема, че Комисията не притежава изключителна компетентност да води производството и не е задължена да анализира положението на Fakro от гледна точка на ефективната възможност да получи защита на правата, попадащи в обхвата на жалбата до нея, при положение че с цел да защити правата си, Fakro било задължено да предприеме, успоредно с производството пред Комисията, правни действия на територията на държавите членки, където възникват посочените в жалбата нарушения, или пред националните органи по конкуренция, или по съдебен ред.

Четвъртото твърдение на жалбоподателя е, че поради неправилно тълкуване Общият съд нарушава член 296 ДФЕС, като приема, че Комисията не нарушава задължението за мотивиране по отношение на бойните марки и инвеститорските отстъпки.

____________