РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)
29 септември 2021 година(*)
„Конкуренция — Картели — Пазар на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на цените в цялото ЕИП — Глоби — Частично освобождаване от глоба — Точка 26 от Известието за сътрудничеството от 2006 г. — Намаляване на размера на глобата — Точка 37 от Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Таван от 10 % от оборота — Правомощие за пълен съдебен контрол“
По дело T‑344/18
Rubycon Corp., установено в Ина (Япония),
Rubycon Holdings Co. Ltd, установено в Ина,
представлявани от J. Rivas Andrés и A. Federle, avocats,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана от B. Ernst, L. Wildpanner и F. van Schaik,
ответник,
с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС с искане, от една страна, за отмяна на Решение C(2018) 1768 final на Комисията от 21 март 2018 г. относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори), доколкото то се отнася до жалбоподателите, и от друга страна, за намаляване на размера на наложените им глоби,
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),
състоящ се от: M. J. Costeira (докладчик), председател, D. Gratsias, M. Кънчева, B. Berke и T. Perišin, съдии,
секретар: E. Artemiou, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 октомври 2020 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
I. Обстоятелствата по спора
А. Жалбоподателите и съответният сектор
1 Жалбоподателите, Rubycon Corp. (наричано по-нататък „първият жалбоподател“) и Rubycon Holdings Co. Ltd (наричано по-нататък „вторият жалбоподател“), са установени в Япония дружества. Първият жалбоподател произвежда и продава алуминиеви електролитни кондензатори. От 1 февруари 2007 г. вторият жалбоподател притежава 100 % от капитала на първия жалбоподател.
2 Разглежданото нарушение се отнася до алуминиевите електролитни кондензатори и до танталовите електролитни кондензатори. Кондензаторите са електрически компоненти, които съхраняват енергия електростатично в електрическо поле. Електролитните кондензатори се използват в почти всички електронни продукти като персонални компютри, таблети, телефони, климатици, хладилници, перални машини, продукти на автомобилната промишленост и промишлени апарати. Следователно клиентите са много разнообразни. Електролитните кондензатори, и по-специално алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори, са продукти, чиято цена представлява съществен конкурентен параметър.
Б. Административното производство
3 На 4 октомври 2013 г. Panasonic и неговите дъщерни дружества сезират Европейската комисия с искане за предоставяне на пореден номер въз основа на точки 14 и 15 от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“), като предоставят информация за наличието на предполагаемо нарушение в сектора на електролитните кондензатори.
4 На 28 март 2014 г. на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията иска информация от няколко предприятия, действащи в сектора на електролитните кондензатори, и по-специално от жалбоподателите.
5 На 26 май 2014 г. жалбоподателите подават до Комисията заявление за намаляване на размера на глобата въз основа на Известието относно сътрудничеството от 2006 г.
6 На 4 ноември 2015 г. Комисията приема изложение на възраженията, което изпраща по-специално на жалбоподателите. Жалбоподателите не отговарят на изложението на възраженията.
7 Адресатите на изложението на възраженията, сред които са и жалбоподателите, са изслушани от Комисията от 12 до 14 септември 2016 г.
В. Обжалваното решение
8 На 21 март 2018 г. Комисията приема Решение C(2018) 1768 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
1. Нарушението
9 С обжалваното решение Комисията установява наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) в сектора на електролитните кондензатори, в което са участвали девет предприятия или групи от предприятия, а именно Elna, Hitachi AIC, Holy Stone, Matsuo, NEC Tokin, Nichicon, Nippon Chemi-Con, Sanyo (по този начин се посочват Sanyo и Panasonic заедно) и жалбоподателите (наричани по-нататък всички заедно „участниците в картела“) (съображение 1 и член 1 от обжалваното решение).
10 Комисията приема по същество, че разглежданото нарушение е било извършено между 26 юни 1998 г. и 23 април 2012 г. на цялата територия на ЕИП и се е състояло в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори (съображение 1 от обжалваното решение).
11 Картелът е функционирал основно посредством многостранни срещи, които по принцип са се провеждали в Япония всеки месец или веднъж на два месеца на равнище висши служители по продажбите, а на всеки шест месеца — на равнище ръководители, включително най-висшите ръководители (съображения 63, 68 и 738 от обжалваното решение).
12 Най-напред, от 1998 г. до 2003 г. многостранните срещи са организирани под наименованието „кръг относно електролитните кондензатори“ или „конференция относно електролитните кондензатори“ (наричани по-нататък „срещите ECC“). По-нататък, между 2003 г. и 2005 г. те са организирани под наименованието „конференция относно алуминиевите или танталови кондензатори“, „група относно алуминиевите или танталови кондензатори“ или „срещи ATC“. Накрая, между 2005 г. и 2012 г. те са организирани под наименованието „група за проучване на пазара“ или „маркетингова група“ (наричани по-нататък „срещите MK“). Успоредно със срещите MK и в допълнение към тях между 2006 г. и 2008 г. са организирани срещи „увеличение на разходите“ или „увеличение във връзка с кондензаторите“ (наричани по-нататък „срещите CUP“) (съображение 69 от обжалваното решение).
13 Освен тези многостранни срещи, когато е било необходимо, участниците в картела са имали и двустранни и тристранни ad hoc контакти (съображения 63, 75 и 739 от обжалваното решение) (наричани по-нататък заедно „антиконкурентните контакти“).
14 В рамките на антиконкурентните контакти участниците в картела по същество са обменяли информация за прилаганите цени и бъдещи цени, за бъдещите намаления на цените и диапазоните на тези намаления, за предлагането и търсенето, включително за бъдещо предлагане и търсене, а в някои случаи те са сключвали, прилагали и следвали ценови споразумения (съображения 62, 715, 732 и 741 от обжалваното решение).
15 Комисията приема, че поведението на участниците в картела представлява форма на споразумение и/или съгласувана практика, която е насочена към постигането на обща цел, а именно избягване на ценовата конкуренция и координиране на бъдещото им поведение относно продажбата на електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара (съображения 726 и 731 от обжалваното решение).
16 Комисията заключава, че това поведение е имало единна антиконкурентна цел (съображение 743 от обжалваното решение).
2. Отговорност на жалбоподателите
17 Комисията приема, че първият жалбоподател носи отговорност поради прякото си участие в картела от 26 юни 1998 г. до 23 април 2012 г. (съображение 961 и член 1, буква з) от обжалваното решение).
18 Освен това Комисията приема, че вторият жалбоподател носи отговорност в качеството си на дружество майка, притежаващо целия капитал на първия жалбоподател, за периода от 1 февруари 2007 г. до 23 април 2012 г. (съображения 962 и 963 и член 1, буква з) от обжалваното решение).
3. Глоби, наложени на жалбоподателите
19 С член 2, букви к) и л) от обжалваното решение се налага, от една страна, глоба в размер на 27 718 000 EUR на първия жалбоподател, за която той носи „солидарна отговорност“ с втория жалбоподател, и от друга страна, глоба в размер на 706 000 EUR на първия жалбоподател.
4. Определяне на размера на глобата
20 За да определи размера на глобите, Комисията следва методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по нататък „Насоките от 2006 г.“) (съображение 980 от обжалваното решение).
21 На първо място, за да определи основния размер на наложените на жалбоподателите глоби, Комисията взема предвид стойността на продажбите през последната пълна година на участие в нарушението в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. (съображение 989 от обжалваното решение).
22 Комисията изчислява стойността на продажбите въз основа на продажбите на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, фактурирани на установени в ЕИП клиенти (съображение 990 от обжалваното решение).
23 Освен това Комисията изчислява съответната стойност на продажбите поотделно за двете категории продукти, а именно алуминиевите електролитни кондензатори и танталовите електролитни кондензатори, и прилага спрямо тях различни коефициенти в зависимост от продължителността (съображение 991 от обжалваното решение).
24 Комисията определя дела от стойността на продажбите, който трябва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 %. В това отношение тя приема, че хоризонталните „договорености“ за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че картелът обхваща цялата територия на ЕИП (съображения 1001—1003 от обжалваното решение).
25 В допълнение, на основание точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията прилага допълнителен размер от 16 %, за да се увери, че наложената глоба има достатъчно възпиращо действие (съображение 1009 от обжалваното решение).
26 Що се отнася до коефициента за продължителност на нарушението, на основание точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията частично освобождава първия жалбоподател от глоба във връзка с продължителността на нарушението от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г., тъй като е представил безспорни доказателства, за да се установят допълнителни факти, увеличаващи продължителността на нарушението за този период (вж. съображение 1087 от обжалваното решение).
27 Така, що се отнася до първия жалбоподател, Комисията прилага коефициент 8,65, съответстващ на периода от 29 август 2003 г. до 23 април 2012 г., без да вземе предвид периода от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г. (вж. т. 26 по-горе). Що се отнася до втория жалбоподател, Комисията прилага коефициент 5,22, съответстващ на периода от 1 февруари 2007 г. до 23 април 2012 г. (съображение 1007, таблица 1 и бележка под линия 1658 от обжалваното решение).
28 Така Комисията определя на 61 434 000 EUR основния размер на глобата за първия жалбоподател и на 39 598 000 EUR основния размер на глобата за втория жалбоподател (съображение 1010 от обжалваното решение).
29 На второ място, що се отнася до корекциите на основния размер на глобите, най-напред, Комисията отказва да предостави на жалбоподателите допълнително намаление на глобата въз основа на точка 37 от Насоките от 2006 г. (съображения 1052 и 1053 от обжалваното решение).
30 Освен това Комисията приема, че не са налице смекчаващи или отегчаващи обстоятелства по отношение на жалбоподателите (съображение 1054 от обжалваното решение).
31 По-нататък, в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията прилага тавана от 10 % от общия размер на оборота за предходната финансова година (съображения 1057 и 1058 от обжалваното решение).
32 Накрая, след прилагането на посочения таван от 10 % Комисията предоставя на жалбоподателите — на основание точка 26, първа алинея, второ тире от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. — намаление от 30 % на размера на глобата, която иначе би им била наложена, тъй като счита, че те са второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност (съображения 1082 и 1083 от обжалваното решение).
33 Освен това Комисията отказва да освободи частично жалбоподателите от глоба във връзка с тежестта на нарушението (на основание точка 26, трета алинея) с мотива, че представените от тях доказателства не са ѝ позволили да установи допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението (съображения 1093—1096 от обжалваното решение).
34 Така Комисията определя на 28 424 000 EUR общия размер на глобите, наложени на жалбоподателите (съображение 1139 от обжалваното решение).
[…]
II. Производството и исканията на страните
36 На 4 юни 2018 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.
37 На 27 септември 2018 г. Комисията внася писмена защита в секретариата на Общия съд.
38 Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 21 ноември 2018 г. и на 29 януари 2019 г.
39 По предложение на втори състав на Общия съд същият решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.
40 След промяна в съставите на Общия съд, в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети разширен състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
41 По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя на страните писмени въпроси, като ги приканва да отговорят на тях в съдебното заседание.
42 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 21 октомври 2020 г.
43 След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник.
44 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, доколкото то се отнася до тях, и по-специално да отмени член 1, буква з), член 2, букви к) и л) и член 4 от обжалваното решение,
– да намали размера на наложените им глоби и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
45 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
III. От правна страна
[…]
Б. По същество
53 Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа както на искането за отмяна на наложените им глоби, така и на искането за намаляване на размера на тези глоби. Първото основание е свързано с отказа на Комисията частично да освободи жалбоподателите от глоба заради представените от тях доказателства относно допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението. Второто основание е свързано с отказа на Комисията да се отклони от предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод и да намали размера на глобата на основание точка 37 от тези насоки.
1. По искането за отмяна на обжалваното решение
[…]
а) По първото основание, свързано с отказа на Комисията частично да освободи жалбоподателите от глоба заради представените от тях доказателства относно допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението
59 В рамките на първото основание жалбоподателите поддържат по същество, че Комисията неправилно е отказала да им предостави частично освобождаване от глоба на основание точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., доколкото според тях представените от тях доказателства относно срещите ECC и CUP са позволили на Комисията да увеличи тежестта на нарушението.
[…]
2) По втората част на първото основание, свързана с грешка при прилагането на точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.
[…]
i) По първото оплакване, свързано с грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията е възприела отговорността на жалбоподателите за участието им в срещите ECC и в срещите CUP
78 Жалбоподателите поддържат, че Комисията неправилно е използвала представените от тях доказателства за срещите CUP и за срещите ECC, за да възприеме отговорността им за всички елементи на нарушението, включително за тези срещи. Всъщност жалбоподателите първи представили доказателства за срещите CUP, чието съществуване било неизвестно на Комисията до този момент. Освен това жалбоподателите единствени предоставили доказателства относно срещите ECC.
79 Комисията оспорва тези доводи.
80 В настоящия случай, от една страна, Комисията е приела, че първият жалбоподател носи отговорност поради прякото си участие в картела от 26 юни 1998 г. до 23 април 2012 г. и че вторият жалбоподател носи отговорност в качеството си на дружество майка на първия жалбоподател за периода от 1 февруари 2007 г. до 23 април 2012 г. (вж. т. 17 и 18 по-горе).
81 От друга страна, Комисията е счела, че жалбоподателите са единствените, представили доказателства за антиконкурентните контакти, осъществени през периода 1998—2004 г., с изключение на контакт, осъществен през 2003 г., и че тези доказателства са ѝ позволили да увеличи продължителността на нарушението за периода от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г. (съображение 1080 и бележки под линия 1708 и 1709 от обжалваното решение).
82 Освен това Комисията е приела, че жалбоподателите първи са представили доказателства за срещите CUP (съображения 1080 и 1096 и бележка под линия 1710 от обжалваното решение) и че тези доказателства са ѝ позволили да открие друг аспект на функционирането на картела, а именно съществуването, естеството и съдържанието на срещите CUP, организирани между 2006 г. и 2008 г. (съображение 1080 и бележка под линия 1710 от обжалваното решение).
83 По тези съображения, от една страна, на основание точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията частично е освободила първия жалбоподател от глоба във връзка с продължителността на нарушението от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г. Всъщност, макар Комисията да е възприела отговорността на първия жалбоподател за прякото му участие в картела през периода от 26 юни 1998 г. до 23 април 2012 г., тя не е взела предвид периода от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г. при определянето на коефициента за продължителност на участието в нарушението (вж. т. 17 и 26 по-горе).
84 Така Комисията е приела, че периодът, съответстващ на това частично освобождаване от глоба, предоставено във връзка с продължителността на нарушението, е периодът, през който са проведени всички срещи ECC, с изключение на срещата от 7 ноември 2003 г. (вж. съображения 78 и 80 и бележка под линия 128 от обжалваното решение, както и точки 12 и 26 по-горе).
85 От друга страна, Комисията е счела, че представените от жалбоподателите доказателства относно срещите ECC и срещите CUP не са ѝ позволили да установи допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението. Затова Комисията е отказала да освободи жалбоподателите частично от глоба във връзка с тежестта на нарушението на основание точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.
86 Освен това с оглед на всички представени от жалбоподателите доказателства Комисията е приела, че те трябва да се считат за второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност (съображения 1082 и 1083 от обжалваното решение). Поради това в съответствие с точка 26, първа алинея, второ тире от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията е намалила с 30 % размера на глобата, която иначе би им била наложена (вж. т. 32 по-горе).
87 В този контекст следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не е допуснала грешка, като ги е подвела под отговорност за нарушението при условията, посочени в точка 80 по-горе.
88 Всъщност частичното освобождаване от глоба, предвидено в точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., се отнася само до размера на глобата. Както бе припомнено в точка 75 по-горе, когато са изпълнени условията за ползване от посоченото частично освобождаване от глоба, единствената последица от това е, че Комисията не може да се основе на разглежданите доказателства, за да определи тежестта или продължителността на нарушението на кандидата за освобождаване от глоба. С други думи, в тази хипотеза Комисията не взема предвид тези факти при определянето на размера на глобата.
89 Следователно частичното освобождаване от глоба, предвидено в точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., няма никакво отражение върху обхвата на отговорността за нарушението, възприета по отношение на предприятията, които се ползват от такова освобождаване.
[…]
91 Ето защо трябва да се отхвърли първото оплакване от втората част на първото основание, свързано с грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията е възприела отговорността на жалбоподателите за участието им в срещите ECC и в срещите CUP.
ii) По второто оплакване, свързано с грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията е приела, че представените от жалбоподателите доказателства нямат отражение върху тежестта на нарушението
92 Жалбоподателите оспорват извода на Комисията в съображения 1094 и 1096 от обжалваното решение, че представените от тях доказателства относно срещите ECC и срещите CUP нямат отражение върху тежестта на нарушението. Според жалбоподателите тези доказателства са позволили да се установи, че нарушението е обхващало и ценови споразумения и следователно не се е ограничавало само до обсъждания на информация относно цените и относно предлагането и търсенето. Освен това тези доказателства свидетелствали за съществуването на механизъм за сигнализиране и на механизъм за надзор, предназначени да гарантират спазването от предприятията на ценовите споразумения. Затова тези доказателства били решаващи, за да се увеличи тежестта на нарушението. В подкрепа на позицията си жалбоподателите се позовават на решения от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38), и от 26 април 2007 г., Bolloré и др./Комисия (T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, EU:T:2007:115).
93 Комисията оспорва тези доводи.
94 Както бе припомнено в точки 73 и 74 по-горе, за да се ползва частичното освобождаване от глоба, предвидено в точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., е необходимо да са изпълнени няколко условия, а именно съответното предприятие да е първото, предоставило безспорни доказателства по смисъла на точка 25 от посоченото известие, тези доказателства да позволяват да се установят допълнителни факти спрямо тези, които Комисията е в състояние да установи, и тези допълнителни факти да увеличават тежестта или продължителността на нарушението.
95 От това следва, че за прилагането на точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. не е достатъчно доказателствата да са безспорни по смисъла на точка 25 от това известие, а те трябва също така да позволяват на Комисията да установи допълнителни факти, увеличаващи тежестта или продължителността на нарушението (решение от 29 февруари 2016 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, T‑267/12, непубликувано, EU:T:2016:110, т. 405).
96 В настоящия случай Комисията е приела, че първият жалбоподател единствен е представил доказателства за срещите ECC и че жалбоподателите първи са представили доказателства за срещите CUP. Комисията е приела, че представените от първия жалбоподател доказателства относно срещите ECC са ѝ позволили да увеличи продължителността на нарушението и поради това му е предоставила частично освобождаване от глоба за периода от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г. (вж. т. 80—84 по-горе).
97 Комисията обаче е приела, че въпросните доказателства, по-специално тези относно срещите CUP, не са ѝ позволили да установи допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението (съображения 1094 и 1096 от обжалваното решение). Ето защо тя е отказала да предостави на жалбоподателите частично освобождаване от глоба във връзка с тежестта на нарушението (вж. т. 85 по-горе).
98 В това отношение от обжалваното решение е видно, че според Комисията през цялата продължителност на картела страните са обменяли информация относно цените, предлагането и търсенето и че действително на някои срещи ECC и CUP предприятията са сключили ценови споразумения. Според Комисията обаче както съгласуваните практики, така и ценовите споразумения — като проявления на тайното договаряне в настоящия случай — се вписват в едно и също тежко нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. Така обстоятелството, че страните са участвали не само в съгласувани практики, но и в споразумения, не е имало никакво отражение върху тежестта на нарушението. Освен това според Комисията срещите ECC и срещите CUP по същество не са се различавали от другите многостранни срещи, посочени в точка 12 по-горе, които са част от същото единно продължено нарушение, до което се отнася обжалваното решение (вж. съображения 72, 1094 и 1096 от обжалваното решение).
99 По-специално, що се отнася до срещите CUP, Комисията е приела, че предвид периода, през който са проведени тези срещи, и с оглед на тяхното естество и на факта, че са се провеждали успоредно със срещите MK, разкриването от жалбоподателите на срещите CUP не е увеличило нито продължителността, нито на тежестта на нарушението (вж. съображение 1096 от обжалваното решение).
100 Също така, що се отнася до надзора, осъществяван в рамките на срещите CUP, Комисията е приела, че този надзор не е особеност на картела, която би могла да повлияе върху тежестта на нарушението, имайки предвид по-специално, че предприятията по принцип взаимно са следели поведението си, включително извън срещите CUP (вж. съображение 716 от обжалваното решение).
101 Ето защо Комисията е заключила, че нито срещите ECC, нито срещите CUP са имали различно естество от другите проявления на тайното договаряне в настоящия случай, всички от които представляват съгласувани практики и/или ценови споразумения, вписващи се в едно и също тежко нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. По-специално, що се отнася до срещите CUP, Комисията е заключила, че дори и без тези срещи нарушението би било също толкова продължително и би съставлявало също толкова тежко нарушение на правилата за конкуренция.
102 Доводите на жалбоподателите не поставят под въпрос тези изводи.
103 В това отношение следва да се припомни, че понятието за споразумение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както е тълкувано от съдебната практика, се основава на наличието на съгласуване на волята на поне две страни, като формата на проявление не е важна, стига тя да изразява точно тази воля (вж. решение от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 413 и цитираната съдебна практика).
104 Освен това понятието за съгласувана практика по смисъла на същата тази разпоредба обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях (вж. решение от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 414 и цитираната съдебна практика).
105 Според постоянната съдебна практика понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своя интензитет и проявни форми (вж. решение от 5 декември 2013 г., Solvay Solexis/Комисия, C‑449/11 P, непубликувано, EU:C:2013:802, т. 52 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл и решение от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 132).
106 Поради това, макар че понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ включват отчасти различни елементи, те не са взаимно изключващи се. Следователно Комисията не е задължена да квалифицира като споразумение или съгласувана практика всяко от констатираните действия, а основателно може да окачестви някои от тях като „споразумения“, а други — като „съгласувани практики“ (вж. в този смисъл решения от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 132 и от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 453).
107 Така двойната квалификация на нарушението като споразумение „и/или“ като съгласувана практика трябва да се разбира като обозначаваща комплексна съвкупност от фактически обстоятелства, някои от които са квалифицирани като споразумение, а други — като съгласувана практика по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, който не предвижда специфична квалификация за този вид комплексно нарушение (вж. в този смисъл решение от 17 май 2013 г., MRI/Комисия, T‑154/09, EU:T:2013:260, т. 165 и цитираната съдебна практика).
108 Именно такъв е настоящият случай. Всъщност с обжалваното решение Комисията е установила наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, състоящо се в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики в сектора на алуминиевите и на танталовите електролитни кондензатори (вж. т. 9 и 10 по-горе).
109 По-специално от съображения 704—743 от обжалваното решение е видно, че според Комисията, тъй като разглежданото нарушение е комплексно и с голяма продължителност, тя не следва да квалифицира поведението като споразумение или като съгласувана практика. В това отношение, най-напред, Комисията е приела, че всички антиконкурентни контакти, споменати в точки 12 и 13 по-горе, са имали една и съща антиконкурентна цел, а именно съгласуването на ценовите политики. По-нататък, Комисията е уточнила, че поведението на предприятията включва едновременно обмен на информация относно цените, обмен на информация за предлагането и търсенето и сключване на ценови споразумения, придружени от механизъм за надзор, за да се гарантира прилагането им. Освен това Комисията е приела, че този механизъм за надзор не е особеност на картела, доколкото независимо от наличието на такъв механизъм предприятията по принцип взаимно са следели поведението си. Накрая, според Комисията това поведение е приело формата на споразумения и/или съгласувани практики и е било част от цялостен план, насочен към постигането на единна антиконкурентна цел.
110 Вярно е, че в обжалваното решение Комисията споменава срещите ECC и срещите CUP като примери за многостранни срещи, по време на които предприятията са сключили ценови споразумения, придружени от механизъм за надзор, за да се гарантира прилагането им (вж. съображение 715, буква в) от обжалваното решение).
111 Това обаче не променя факта, че според Комисията всички многостранни срещи, описани в точка 12 по-горе, имат общи характеристики и че целта на обсъжданията, проведени по време на тези многостранни срещи, е останала една и съща или до голяма степен сходна през целия период на нарушението (съображения 70—72 и 741 от обжалваното решение). Освен това Комисията е приела, че механизмът за надзор не е особеност на картела, тъй като предприятията по принцип взаимно са следели поведението си извън този механизъм (съображение 716 от обжалваното решение).
112 Така с оглед на припомнената в точки 105—107 по-горе съдебна практика следва да се приеме, че в рамките на разглежданото комплексно нарушение, в което са участвали няколко предприятия, преследващи обща цел за съгласуване на ценовите политики в продължение на години, Комисията не е трябвало да квалифицира с точност всяко от неправомерните действия като споразумение или съгласувана практика. Във всеки случай тези две форми на нарушение са посочени в член 101 ДФЕС.
113 От това следва, че в случая не може да се направи разграничение между твърдяната по-голяма тежест на „споразуменията“ спрямо по-малката тежест на „съгласуваните практики“. Всъщност в контекст като настоящия, в който неправомерните действия са квалифицирани — без разграничение — като споразумения „и/или“ съгласувани практики, като всяко от тях потвърждава наличието на комплексно единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, точната квалификация на тези действия като споразумения или като съгласувани практики не би могла да установи разлика в тежестта на всяко действие.
114 Напротив, точната квалификация на всяко неправомерно действие, свързано с картела, като споразумение или като съгласувана практика не би могла да има отражение върху тежестта на нарушението, тъй като тези две форми на нарушение са посочени в член 101, параграф 1 ДФЕС и в него не се предвижда специфична квалификация за вид комплексно нарушение като разглежданото в настоящия случай.
115 В допълнение, следва да се отбележи, че изтъкнатите от жалбоподателите решения от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия (C‑603/13 P, EU:C:2016:38), и от 26 април 2007 г., Bolloré и др./Комисия (T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, EU:T:2007:115), не подкрепят по никакъв начин позицията им. За разлика от настоящото дело, делата, по които са постановени тези две решения, се отнасят до случаи на по-ограничено участие — дори на неучастие — в някои елементи на картела, като например механизми за компенсация или за надзор (вж. решения от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 28, 29, 78, 86 и 93, и от 26 април 2007 г., Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, EU:T:2007:115, т. 418, 439, 563 и 566). Също така, за разлика от посочените дела, по настоящото дело не се установява никаква система за надзор или друг самостоятелен механизъм като отделен компонент на нарушението, до което се отнася обжалваното решение.
116 В настоящия случай от обжалваното решение е видно, от една страна, че Комисията е определила на 16 % дела от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид във връзка с тежестта на нарушението. В това отношение Комисията е взела предвид естеството на нарушението, а именно факта, че то се е изразявало в хоризонтални „договорености“ за съгласуване на цените, които са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС. Освен това тя е взела предвид географския обхват на нарушението, като е посочила, че то обхваща цялата територия на ЕИП (вж. т. 24 по-горе).
117 От друга страна, Комисията е приела, че механизмът за надзор, обсъждан на срещите CUP, не е особеност на картела, тъй като предприятията по принцип взаимно са следели поведението си извън този механизъм (вж. т. 111 по-горе).
118 Така, за разлика от делата, по които са постановени посочените в точка 115 по-горе решения, разглежданото в случая нарушение няма други компоненти, които да са самостоятелни спрямо формиращата това нарушение съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики, насочени към съгласуване на ценовите политики. По-специално срещите CUP се вписват в тази съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики и не разкриват особености, които биха могли да имат конкретно отражение върху тежестта на нарушението (вж. т. 98 и 99 по-горе).
119 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, като е счела, че жалбоподателите не са представили доказателства, позволяващи да се установят допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението.
120 Следователно второто оплакване от втората част на първото основание трябва да се отхвърли.
[…]
3) По третата част на първото основание, свързана с нарушение на принципа на равно третиране
131 В рамките на третата част на първото основание жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да им предостави намаление на основния размер на глобата от поне 3 %, равняващо се на предоставеното от нея намаление за предприятията, чието участие в определени групи срещи не е доказано, а именно Sanyo, NEC Tokin (Nес Corp. и Tokin Corp.), Matsuo и Nichicon. Според жалбоподателите, като не е действала по този начин, Комисията е третирала участниците в картела, които са прикрили факти за нарушението във връзка с определени групи от срещи, по-благоприятно от жалбоподателите, които са разкрили съществуването на една от тези групи срещи.
132 Комисията оспорва тези доводи.
[…]
134 В настоящия случай следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателите се основава на неправилно сравнение между понятието за частично освобождаване от глоба, предвидено в точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., и смекчаващите обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид от Комисията, като например изброените в точка 29 от Насоките от 2006 г.
135 Всъщност, на първо място, от фактическа гледна точка положението на жалбоподателите не е сходно с това на другите посочени от тях участници в картела.
136 От една страна, що се отнася до участието в срещите CUP и в срещите МК, следва да се отбележи, че според Комисията първият жалбоподател е участвал в тях (вж. съображения 88 и 95 от обжалваното решение), което впрочем жалбоподателите не оспорват.
137 За сметка на това Комисията счита, че участието на Sanyo, NEC Tokin и Matsuo в срещите CUP не е доказано и че няма никакви доказателства, че те са знаели за тях (съображения 754, 759 и 764 от обжалваното решение). Комисията също така счита, че участието на Nichicon в срещите MK не е доказано и че няма никакви доказателства, че то е знаело за тях (съображение 761 от обжалваното решение).
138 От друга страна, що се отнася до сътрудничеството при разследването на Комисията, следва да се посочи, че жалбоподателите са предоставили доказателства, които са позволили на Комисията да установи съществуването, естеството и съдържанието на срещите CUP (вж. т. 82 по-горе), какъвто не е случаят на Sanyo, NEC Tokin, Matsuo и Nichicon.
139 Следователно фактическото положение на жалбоподателите и това на Sanyo, NEC Tokin, Matsuo и Nichicon се различават съществено.
140 На второ място, двете положения не са сходни от правна гледна точка. От една страна, Комисията е трябвало да прецени дали неучастието в някои антиконкурентни контакти на Sanyo, NEC Tokin, Matsuo и Nichicon следва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство по смисъла на точка 29 от Насоките от 2006 г. От друга страна, в рамките на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. тази институция е трябвало да прецени дали сътрудничеството на жалбоподателите при нейното разследване следва да доведе до частичното им освобождаване от глоба.
141 В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до нарушенията, които попадат в приложното поле на Известието относно сътрудничеството от 2006 г., заинтересованото лице по принцип не може основателно да упреква Комисията, че не е отчела степента на неговото сътрудничество като смекчаващо обстоятелство извън правната рамка на това известие (вж. решение от 29 февруари 2016 г., EGL и др./Комисия, T‑251/12, непубликувано, EU:T:2016:114, т. 190 и цитираната съдебна практика).
142 Следователно сътрудничеството на жалбоподателите не може да бъде остойностено извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството от 2006 г., по-специално като смекчаващо обстоятелство по точка 29 от Насоките от 2006 г. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно четвъртото тире от тази точка за смекчаващо обстоятелство, което да доведе до намаляване на основния размер на глобата, може да се приеме обстоятелството, че съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и извън своето правно задължение за това.
143 Освен това, противно на това, което сякаш следва от доводите на жалбоподателите, условията за евентуално наличие на смекчаващи обстоятелства по никакъв начин не са сравними с тези, които се изискват за прилагането на частичното освобождаване от глоба, по-специално що се отнася до преценката на тежестта на разглежданите факти.
144 Както следва от съдебната практика, Комисията може да вземе предвид относителната тежест на участието на дадено предприятие в нарушението и особените обстоятелства по делото или при преценката на тежестта на нарушението по смисъла на член 23 от Регламент № 1/2003, или при коригирането на основния размер с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 104 и 105; вж. също решение от 26 януари 2017 г., Laufen Austria/Комисия, C‑637/13 P, EU:C:2017:51, т. 71 и цитираната съдебна практика).
145 За сметка на това от точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. следва, че частичното освобождаване от глоба се предоставя по-специално когато кандидат за освобождаване от глоба предостави на Комисията доказателства, които тя използва, за да установи допълнителни факти, увеличаващи тежестта на нарушението, тоест общата тежест на нарушението.
146 В разглеждания случай, от една страна, намалението от 3 %, предоставено на Sanyo, на NEC Tokin, на Matsuo и на Nichicon, отчита относителната тежест на участието им в нарушението и дори неучастието им в определени групи срещи.
147 От друга страна, отказът да се предостави на жалбоподателите частично освобождаване от глоба във връзка с тежестта на нарушението се основава на обстоятелството, че доказателствата относно по-специално срещите CUP не са позволили на Комисията да увеличи общата тежест на нарушението (вж. т. 33 и 97 по-горе).
148 От това следва, че в настоящия случай не е доказано по-неблагоприятно третиране на жалбоподателите, тъй като тяхното положение и това на горепосочените предприятия не е сравнимо нито от фактическа, нито от правна гледна точка.
149 Следователно трябва да се отхвърли третата част на първото основание, а оттам и първото основание в неговата цялост.
б) По второто основание, свързано с отказа на Комисията да се отклони от предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод и да намали размера на глобата на основание точка 37 от тези насоки
[…]
2) По втората част на второто основание, свързана с грешка при прилагане на правото и с нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията и санкциите
169 В рамките на втората част на второто основание жалбоподателите изтъкват грешка при прилагане на правото, както и нарушение на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на индивидуализиране на наказанията и санкциите, що се отнася до отказа на Комисията да се отклони от предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод и да им предостави допълнително намаление на размера на глобата на основание точка 37 от същите насоки.
[…]
174 Комисията по същество възразява, че в случая тя не е била длъжна да се отклони от предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод.
175 Най-напред следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 58 по-горе, Насоките от 2006 г. съдържат правило за поведение, поясняващо практиката, която да се следва, правило, от което Комисията не може да се отклони в определен случай, без да посочи за това причини, съвместими по-специално с принципа на равно третиране.
176 Освен това следва да се припомнят етапите за изчисляване на размера на наложените на жалбоподателите глоби, които Комисията е следвала в настоящия случай. В това отношение от преписката по делото е видно, най-напред, че основният размер на глобата, която следва да се наложи на първия жалбоподател, е изчислен, без да се вземе предвид периодът от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г., тъй като Комисията му е предоставила частично освобождаване от глоба за този период на основание точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. (вж. т. 26 по-горе).
177 Така след етапите, припомнени в точки 21—27 по-горе, Комисията е определила на 61 434 000 EUR основния размер на глобата, която следва да се наложи на първия жалбоподател, и на 39 598 000 EUR основния размер на глобата, която следва да се наложи на втория жалбоподател.
178 По-нататък, като се има предвид, че основният размер на глобата, която следва да се наложи на първия жалбоподател, е надвишавал 10 % от оборота, реализиран през предходната финансова година, Комисията е приложила тази граница и така основният размер на глобата е сведен до 40 606 385 EUR в съответствие с член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 (вж. т. 31 по-горе).
179 Накрая, този основен размер от 40 606 385 EUR е намален от Комисията с 30 % на основание точка 26, първа алинея, второ тире от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Така общият размер на наложените на жалбоподателите глоби възлиза на 28 424 000 EUR (вж. т. 32 и 34 по-горе).
180 Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателите.
181 На първо място, следва да се отбележи, че жалбоподателите неправилно твърдят, че съгласно съдебната практика Комисията е длъжна да се отклони от предвидения в Насоките от 2006 г. общ метод, тъй като използването на предвидения в тези насоки метод води до прилагане на тавана от 10 % от оборота по отношение на няколко участници в картела.
182 Противно на твърденията на жалбоподателите, доводите им не намират никаква опора в решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия (T‑211/08, EU:T:2011:289). В това отношение следва да се посочи, че в точка 75 от това решение, най-напред, Общият съд действително приема, че умножаването на размера, определен въз основа на стойността на продажбите, по броя на годините на участие в нарушението означава, че в рамките на Насоките от 2006 г. прилагането на предвидения в член 23 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % вече е по-скоро правило, отколкото изключение, за всяко предприятие, което основно действа на един пазар и е участвало в продължение на повече от година в картел. Освен това Общият съд приема, че обикновено в такива случаи вече няма да има възможност при определяне на глобата, за която е бил приложен таван от 10 %, да се вземе предвид разграничението в зависимост от тежестта или смекчаващите обстоятелства.
183 Въпреки това в точка 75 от решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия (T‑211/08, EU:T:2011:289), най-напред, Общият съд само отбелязва, че липсата на разграничение вследствие на новата методология за изчисляване на глобите съгласно Насоките от 2006 г. може да наложи той да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол в случаите, в които прилагането на Насоките от 2006 г. не е достатъчно, за да се направи подходящо разграничение. Освен това, както следва от същата точка 75, както и от точки 81—87 от посоченото съдебно решение, Общият съд приема, че в случая Комисията правилно е заключила, че няма причина, която да обоснове исканото от жалбоподателя намаляване на глобата. Така той приема, че не е необходимо да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.
184 В допълнение, следва да се отбележи, че по делото, по което е постановено решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия (T‑211/08, EU:T:2011:289), наложената от Комисията окончателна глоба е максималната глоба, а именно глобата, съответстваща на тавана от 10 % от оборота за предходната година. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото след прилагането на посочения таван жалбоподателите са се ползвали и от намаление с 30 % на размера на глобата, която иначе би им била наложена (вж. т. 32, 178 и 179 по-горе).
185 Решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия (T‑95/15, EU:T:2016:722), също не подкрепя по никакъв начин доводите на жалбоподателите. От една страна, в точка 50 и сл. от това решение Общият съд разглежда само въпроса за спазването на задължението на Комисията за мотивиране. От друга страна, в точка 51 от посоченото решение Общият съд не се позовава пряко на решение от 16 юни 2011 г., Putters International/Комисия (T‑211/08, EU:T:2011:289), а само възпроизвежда посоченото по този въпрос от Комисията в обжалваното решение.
186 Следователно доводите на жалбоподателите не могат да бъдат подкрепени от тези съдебни решения. Тези доводи по принцип не се потвърждават от съдебната практика.
187 Всъщност Съдът вече е приел, че не противоречи на принципите на пропорционалност и на равно третиране фактът, че при прилагане на предвидения в Насоките от 2006 г. метод за изчисляване на глобите, на предприятие се налага глоба, представляваща процент от общия му оборот, който е по-висок от процента на наложените съответно на всяко едно от другите предприятия глоби. Всъщност присъщо на този метод за изчисляване, който не се основава на общия оборот на съответните предприятия, е да води до разлики между предприятията относно съотношението между посочения оборот и размера на наложените им глоби (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 64).
188 Освен това от съдебната практика следва, че когато глобите се налагат на няколко предприятия, участвали в едно и също нарушение, при определянето на размера на глобите Комисията не е длъжна да следи окончателният им размер за съответните предприятия да отразява всички разлики между тях по отношение на общия им оборот (вж. решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 65 и цитираната съдебна практика).
189 Освен това Съдът е постановил, че различното процентно съотношение на глобата спрямо общия оборот на съответните предприятия — поради по-слабата степен на диверсифициране на извършваните от тях дейности — не представлява самостоятелно основание за неприлагането от страна на Комисията на определения от самата нея метод за изчисляване. Всъщност това би означавало да бъдат облагодетелствани определени предприятия въз основа на критерий, които е ирелевантен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението. Що се отнася до определянето на размера на глобата, прилагането на различни методи за изчисляване не бива да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика, противоречащи на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 66 и цитираната съдебна практика).
190 Следователно обстоятелството, че Комисията е длъжна да приложи тавана от 10 % от оборота по отношение на основния размер на глобите, които следва да се наложат на жалбоподателите, както и на други предприятия с „еднопродуктов“ характер (ако последният е установен), не налага Комисията да се отклони от предвидения в Насоките от 2006 г. метод за изчисляване на глобите.
191 На второ място, следва да се отбележи, че противно на това, което сякаш твърдят жалбоподателите, обстоятелството, че първият жалбоподател е „еднопродуктово“ предприятие, само по себе си не обосновава отклонение от Насоките от 2006 г., за да се намалят наложените на жалбоподателите глоби.
192 Най-напред, от припомнената в точка 189 по-горе съдебна практика следва, че когато участващо в картел предприятие има ограничен набор от продукти, това не е достатъчно основание за неприлагането от страна на Комисията на определения от самата нея метод за изчисляване на глобите. От една страна, методът за изчисляване на глобите във всички случаи не се основава на общия оборот на предприятията, а напротив, на стойността на стоките или услугите, с които е свързано нарушението. Следователно за този метод е характерно, че между предприятията има различия, що се отнася до съотношението между този оборот и размера на наложените им глоби. От друга страна, по-малкото разнообразие на дейностите на някои предприятия не е релевантен критерий с оглед на тежестта и продължителността на нарушението и следователно не може да бъде основание за облагодетелстване на тези предприятия чрез прилагането на различни методи за изчисляване.
193 По-нататък, тясната специализация на жалбоподателите или по-слабата степен на диверсифициране на дейността им в сравнение с други участници в картела сама по себе си не е достатъчна, за да се установи, че Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност, като не е приложила специални критерии за изчисляване на размера на наложената на жалбоподателите глоба. Всъщност, видно от съдебната практика, частта от общия оборот, формирана от продажбата на стоките, предмет на разглежданото нарушение, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение. Следователно, след като жалбоподателите реализират особено голяма част от общия си оборот — дори целия този оборот — със стоките, с които е свързано нарушението, обстоятелството, че размерът на наложената на жалбоподателите глоба представлява по-голям процент от общия оборот в сравнение с други участници в картела, само отразява икономическото значение на това нарушение за жалбоподателите. Такъв резултат не противоречи на принципите на равно третиране или на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2019 г., Hitachi-LG Data Storage и Hitachi-LG Data Storage Korea/Комисия, T‑1/16, EU:T:2019:514, т. 112 и цитираната съдебна практика).
194 Накрая, предприятие като първия жалбоподател, което реализира една особено голяма част от общия си оборот с обхванатия от картела продукт, съответно извлича особено голяма печалба от него (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, обжалвано, EU:T:2018:922, т. 1923).
195 На трето място, доколкото жалбоподателите твърдят, че в миналото Комисията е имала друг подход за изчисляването на налаганите на „еднопродуктовите“ предприятия глоби, надхвърлящи тавана от 10 %, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е обвързана от предходната си практика по вземане на решения, която при всички положения не съставлява правна уредба на изчисляването на размера на глобите (вж. решения от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 82 и цитираната съдебна практика и от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 68 и цитираната съдебна практика).
196 На четвърто място, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, че прилагането в настоящия случай на тавана от 10 % от оборота не е позволило нито да се разграничат жалбоподателите от другите „еднопродуктови“ предприятия, по-специално що се отнася до различната продължителност на участието им в картела, нито да се вземе предвид степента на сътрудничество на жалбоподателите, която според тях не е отразена в окончателния размер на наложените им глоби.
197 В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от съображение 990 от обжалваното решение, Комисията е приложила различни коефициенти за продължителност по отношение както на жалбоподателите, така и на Elna и Nippon-Chemi-Con (вж. т. 27 по-горе и съображение 1007, таблица 1 от обжалваното решение). Вярно е, че тези коефициенти са приложени спрямо стойността на продажбите, релевантна за изчисляването на основния размер на глобите, в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. (вж. т. 21 по-горе). Вярно е също, че предвид резултата от тази операция се е наложило Комисията да приложи предвидения в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота, за да намали основния размер на наложените на тези предприятия глоби до стойности под този таван (вж. съображение 1058 от обжалваното решение).
198 При все това доводите на жалбоподателите, че прилагането на тавана от 10 % от оборота не е позволило те да бъдат разграничени от другите „еднопродуктови“ предприятия, не отчитат разликата между целта на критериите, релевантни за определянето на основния размер на глобата, и целта на тавана от 10 % от оборота.
199 В това отношение следва да се припомни, че съгласно точка 2 от Насоките от 2006 г. основният размер се определя в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, докато таванът от 10 % от оборота има различна и самостоятелна цел спрямо тази на критериите „тежест“ и „продължителност“ на нарушението.
200 Така от съдебната практика следва, че макар член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да оставя на Комисията свобода на преценка, той все пак ограничава нейното упражняване, като въвежда обективни критерии, към които Комисията трябва да се придържа. Така размерът на глобата, която може да бъде наложена на дадено предприятие, има горна граница, която може да бъде изразена в цифри и е абсолютна, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена на предприятието, може да бъде определен предварително (вж. решение от 16 февруари 2017 г., Hansen & Rosenthal и H&R Wax Company Vertrieb/Комисия, C‑90/15 P, непубликувано, EU:C:2017:123, т. 78 и цитираната съдебна практика).
201 От една страна, тази граница цели да се избегнат прекомерни и непропорционални глоби (решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 281). От друга страна, целта ѝ е да предотврати налагането на глоби, за които може да се предвиди, че е невъзможно да бъдат платени от съответните предприятия предвид големината на тези предприятия, определена, макар и приблизително и несъвършено, с оглед на общия им оборот. Единствената възможна последица от тази граница е, че изчисленият въз основа на критериите тежест и продължителност на нарушението размер на глобата ще се намали до максимално разрешеното равнище, ако го надхвърля. Прилагането ѝ предполага, че съответното предприятие не плаща цялата глоба, която по принцип би дължало с оглед на тези критерии (вж. решение от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, EU:T:2011:560, т. 257 и цитираната съдебна практика).
202 От това следва, че макар прилагането на тавана от 10 % от оборота да е по-вероятно за предприятията с по-ограничен набор от продукти, все пак само по себе си това прилагане не може да има отражение върху метода за изчисляване на размера на глобите, тъй като този метод и този таван имат различни и самостоятелни цели, както е видно от точки 199—201 по-горе.
203 На пето място, следва да се отбележи, че жалбоподателите неправилно твърдят, че прилагането на тавана от 10 % от оборота в случая не позволява да се отрази степента на оказаното от тях сътрудничество при разследването на Комисията.
204 Най-напред, следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 124 по-горе, целта на програмата на Комисията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е не да осигури на участващите в тайни картелни споразумения предприятия възможност за избягване на финансовите последици от тяхната отговорност, а да улесни откриването на такива практики, и впоследствие — в хода на административното производство — да подпомогне Комисията в усилията ѝ за установяване на релевантните факти, доколкото това е възможно.
205 Така предвиденото в програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер възнаграждаване не се предоставя по съображения за справедливост, а в замяна на сътрудничество, което е улеснило работата на Комисията (вж. решение от 29 февруари 2016 г., EGL и др./Комисия, T‑251/12, непубликувано, EU:T:2016:114, т. 184 и цитираната съдебна практика).
206 В случая следва да се приеме, че видно от обжалваното решение, жалбоподателите са се ползвали, най-напред, от частично освобождаване от глоба за периода от 26 юни 1998 г. до 28 август 2003 г. на основание точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.; по-нататък, от прилагането на тавана от 10 % от оборота, посочен в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, и накрая, от намаление с 30 % на размера на глобата, която иначе би им била наложена, на основание точка 26, първа алинея, второ тире от посоченото известие (вж. т. 26, 31 и 32 по-горе).
207 Що се отнася до частичното освобождаване от глоба във връзка с продължителността на нарушението, следва да се припомни, че на логиката на политиката за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е присъщо, че това частично освобождаване, предвидено в точка 26, трета алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., никога не намира израз в намаляване на окончателния размер на глобата, а се изразява в неприлагане на съответния коефициент за продължителност, за да се гарантира, че на предприятията, подали искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, няма да бъде наложена глоба за периода на нарушението, за който те са предоставили информация на Комисията (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 24 март 2011 г., FRA.BO/Комисия, T‑381/06, непубликувано, EU:T:2011:111, т. 70).
208 Освен това, що се отнася до прилагането на тавана от 10 % от оборота, следва да се отбележи, както посочва Комисията в съображение 1062 от обжалваното решение, че ако намаляването на глобата, предоставено на дадено предприятие, губи значение заради последиците от друга разпоредба, приложена в полза на въпросното предприятие — в случая тавана от 10 % от оборота му съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 — това обстоятелство не може да постави под въпрос приложения от Комисията метод за изчисляване на размера на глобите.
209 В допълнение, Комисията е признала, че жалбоподателите са второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност, и им е предоставила намаление с 30 % на размера на глобата, която иначе би им била наложена, като това е максималният процент на намаление, предвиден в точка 26, първа алинея, второ тире от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.
210 Ето защо следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите за липса на разграничение, що се отнася до сътрудничеството им при разследването на Комисията. Напротив, от гореизложеното следва, че в настоящия случай прилагането на тавана от 10 % от оборота, както и на намалението от 30 % поради сътрудничеството са довели до значително намаляване на наложената им глоба. Всъщност основният размер на глобата първоначално е определен на 61 434 000 EUR за първия жалбоподател и на 39 598 000 EUR за втория жалбоподател, или общо на 101 032 000 EUR, докато окончателният размер на глобата възлиза на 28 424 000 EUR (вж. т. 177 и 179 по-горе).
211 По изложените съображения нарушението на принципите на пропорционалност и на равно третиране чрез прилагане на метода за изчисляване на глобите, предвиден в Насоките от 2006 г., не е доказано в настоящия случай.
212 Освен това, що се отнася до принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, следва да се припомни, че този принцип изисква в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата, подлежаща на заплащане солидарно, да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и от продължителността на това нарушение (вж. решение от 19 юни 2014 г., FLS Plast/Комисия, C‑243/12 P, EU:C:2014:2006, т. 107 и цитираната съдебна практика). От това следва, че когато определя външното отношение на солидарност, Комисията по-конкретно е длъжна да съблюдава принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите (решение от 10 април 2014 г., Комисия/Siemens Österreich и др. и Siemens Transmission & Distribution и др./Комисия, C‑231/11 P—C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 52).
213 Доводите на жалбоподателите обаче не са свързани с оспорване на солидарността, която Комисията да е приложила неправилно, налагайки една-единствена глоба на различни предприятия.
214 Следователно трябва да се отхвърли втората част на второто основание, а оттам и второто основание в неговата цялост.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Rubycon Corp. и Rubycon Holdings Co. Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 септември 2021 година.
Подписи