ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
14 ноември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Процедурен правилник — Член 99 — Въздушен транспорт —Регламент (ЕО) № 261/2004 — Голямо закъснение на полет — Право на обезщетение на пътниците — Условия за освобождаване на въздушния превозвач от задължението му за обезщетение — Понятие „извънредни обстоятелства“ — Самолет, повреден от специализиран автомобил с подвижната стълба за качване и слизане на пътниците по време на предходен полет“
По дело C‑394/14,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Rüsselsheim (Германия) с акт от 12 август 2014 г., постъпил в Съда на 18 август 2014 г., в рамките на производство по дело
Sandy Siewert,
Emma Siewert,
Nele Siewert
срещу
Condor Flugdienst GmbH,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състав, C. Vajda, A. Rosas, E. Juhász и D. Šváby (докладчик), съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Condor Flugdienst GmbH (наричано по-нататък „Condor“), въздушен превозвач, чийто полет е имал голямо закъснение, и г‑жи Siewert, по повод на отказа на превозвача да плати обезщетение на последните.
Правна уредба
3 Съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 гласят:
„(14) Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи би следвало да бъдат ограничени или отменени, в случаите когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач“.
(15) Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.
4 Член 5 от този регламент гласи:
„1. При отмяна на полет, съответните пътници:
[…]
в) имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7 […]
3. Опериращ въздушен превозвач не е длъжен [д]а изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
[…]“.
5 Член 7, озаглавен „Право на обезщетение“, параграф 1 от посочения регламент предвижда:
„При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:
а) 250 EUR за всички полети до 1500 километра;
б) 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;
в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).
[…]“.
6 Член 13 от същия регламент гласи следното:
„В случаите, когато опериращ въздушен превозвач плаща обезщетение или изпълнява други задължения, произтичащи от настоящия регламент, нито една разпоредба от този регламент не може да се тълкува като ограничаваща неговото право да търси обезщетение от всяко лице, в това число и трети лица, в съответствие с приложимото законодателство. По-специално, настоящият регламент по никакъв начин не ограничава опериращия въздушен превозвач да търси възстановяване от туроператор или друго лице, с което опериращият въздушен превозвач има договор. По същия начин, нито една разпоредба от този регламент не може да се тълкува като ограничаваща правото на туроператор или трето лице, различно от пътника, с когото опериращ въздушен превозвач има договор, да търси възстановяване или обезщетение от опериращия въздушен превозвач в съответствие с приложимото законодателство“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
7 Ищците в главното производство са направили резервация за полет на Condor от Анталия (Турция) до Франкфурт на Майн.
8 Този полет е осъществен на 3 октомври 2011 г. със закъснение при пристигането от шест часа и тридесет минути.
9 Condor отказва да уважи молбата за обезщетение, която г‑жи Siewert подават на основание на практиката на Съда във връзка с член 5, параграф 3 и член 7 от Регламент № 261/2004, като твърди, че вредата се дължи на повреда на самолета, който е трябвало да осъществи разглеждания полет, получена предишния ден на летището в Щутгарт. Там посоченият самолет бил блъснат от специализиран автомобил с подвижната стълба за качване и слизане на пътниците, от което последвала структурна повреда на едното крило и необходимост да се осигури осъществяването на полета със заместващ самолет. Поради това били налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, така че Condor не било длъжно да плати обезщетение.
10 Запитващата юрисдикция има съмнения дали „извънредните обстоятелства“, които освобождават съответния превозвач от задължението за обезщетение по смисъла на член 5, параграф 3 и член 7 от Регламент № 261/2004, трябва да се отнасят пряко към спорния полет, или може да произтичат от предходни курсове, извършени със самолета, с който се осъществява посоченият полет.
11 В този контекст Amtsgericht Rüsselsheim решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли извънредните обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се отнасят пряко за резервирания полет?
2) В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на предходните курсове, са от значение също и за по-късно осъществявания полет със същия самолет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от осъществяващия полета въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004], да бъдат насочени единствено към предотвратяването на извънредните обстоятелства, или също и към избягването на по-голямото закъснение?
3) Следва ли увреждащите действия на работещи на своя отговорност трети лица, на които са възложени задачи, част от дейността на въздушния оператор, да се разглеждат като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004]?
4) Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, от значение ли е за преценката обстоятелството от кого (от въздушния превозвач, от летищния оператор и т.н.) третото лице е получило съответното възлагане?“.
По преюдициалните въпроси
12 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат
13 Тази разпоредба следва да намери приложение в рамките на настоящото преюдициално запитване.
По третия и четвъртия въпрос
14 С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че събитие като сблъсъка между специализиран летищен автомобил с подвижната стълба за качване и слизане на пътниците и самолет трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което освобождава въздушния превозвач от задължението за обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение на полет, осъществен с този самолет.
15 В самото начало следва да се припомни, че при отмяна или голямо закъснение на полет, а именно закъснение, равняващо се на или по-голямо от три часа, законодателят на Съюза е уредил предвидените в член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 задължения на въздушните превозвачи (вж. в този смисъл решения Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 39 и McDonagh, C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 37).
16 Съгласно съображения 14 и 15, както и член 5, параграф 3 от посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на параграф 1 от същия член въздушният превозвач е освободен от задължението си да заплати обезщетение на пътниците на основание член 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не биха могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач (решение McDonagh, EU:C:2013:43, т. 38 и цитираната съдебна практика).
17 Тъй като представлява дерогация от принципа на обезщетение на пътниците, посоченият член 5, параграф 3 трябва да се тълкува стриктно (решение Wallentin-Hermann, C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 20). Освен това не всички извънредни обстоятелства освобождават превозвача от отговорност и този, който се позовава на тях, трябва също така да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (решение Eglītis и Ratnieks, C‑294/10, EU:C:2011:303, т. 25).
18 Що се отнася по-конкретно до техническите проблеми по отношение на даден самолет, Съдът е пояснил, че подобни проблеми могат да представляват такива обстоятелства, но за да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, съпътстващите такова събитие обстоятелства трябва да се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в съображение 14 от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход (решение Wallentin-Hermann, EU:C:2008:771, т. 23).
19 По отношение на технически проблем, предизвикан от сблъсък между специализиран автомобил с подвижната стълба за качване и слизане на пътниците и самолет, следва да се отбележи, че такива стълби и пътнически ръкави задължително се използват в контекста на въздушния превоз на пътници, тъй като позволяват на последните да се качват на борда на самолета и да слизат от него, така че въздушните превозвачи често попадат в положения, които са резултат от използването на такива подвижни стълби. При тези условия сблъсъкът на самолет с такава подвижна стълба трябва да се счита за събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Освен това липсват данни повредата на самолета, с който е трябвало да се осъществи спорният полет, да е причинена от външни за нормалното функциониране на летището фактори, като например актове на саботаж или тероризъм, обхванати съгласно практиката на Съда (вж. решение Wallentin-Hermann EU:C:2008:771, т. 26) от понятието „извънредни обстоятелства“, което Condor е трябвало да докаже пред запитващата юрисдикция съгласно съдебната практика, посочена в точка 17 от настоящото определение.
20 Ето защо такова събитие не може да се квалифицира като „извънредни обстоятелства“, които освобождават въздушния превозвач от задължението му да обезщети пътниците в случай на голямо закъснение на полета.
21 Освен това следва да се припомни, че изпълнението на задълженията по Регламент № 261/2004 не засяга правото на превозвачите да търсят обезщетение от всяко лице, което е причинило закъснението, в това число от трети лица, както се предвижда в член 13 от този регламент (решение Folkerts, C‑11/11, EU:C:2013:106, т. 44 и цитираната съдебна практика).
22 С оглед на гореизложените съображения следва на третия и четвъртия въпрос да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че събитие като това по главното производство, представляващо сблъсък между специализиран летищен автомобил с подвижната стълба за качване и слизане на пътниците и самолет, не може да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което освобождава въздушния превозвач от задължението за обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение на полет, осъществен с този самолет.
23 Предвид отговора на третия и четвъртия въпрос, не е необходимо да се отговаря на останалите въпроси.
По съдебните разноски
24 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че събитие като това по главното производство, представляващо сблъсък между специализиран летищен автомобил с подвижната стълба за качване и слизане на пътниците и самолет, не може да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, което освобождава въздушния превозвач от задължението за обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение на полет, осъществен с този самолет.
Подписи