Дело T‑203/20
(публикувани откъси)
Maher Al-Imam
срещу
Съвет на Европейския съюз
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 22 септември 2021 година (откъси)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката — Пропорционалност — Право на собственост — Засягане на репутацията“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение за замразяване на средства във връзка с ограничителните мерки срещу Сирия — Решение, с което се преразглежда списъкът на засегнатите лица, групи или образувания и същият се допълва, без да се отменя предходното решение — Жалба срещу първото решение, подадена от лице, което не е споменато в него — Лице, споменато в следващото решение — Недопустимост
(член 263 ДФЕС; Решение 2013/255/ОВППС на Съвета)
(вж. т. 47—52)
2. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или органи, свързани със сирийския режим — Задължение за съобщаване на индивидуалните и конкретни причини за взетите решения — Обхват — Уведомяване на заинтересованото лице чрез публикация в Официален вестник — Невъзможност на Съвета да извърши връчване — Допустимост — Нарушение — Липса
(член 41, параграф 2, член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение (ОВППС) 2020/212 на Съвета; Регламент 2020/211 на Съвета)
(вж. т. 54—56, 67—71, 102—104, 108, 109 и 128—132)
3. Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или органи, свързани със сирийския режим — Право на защита — Последващо решение, което оставя името на жалбоподателя в списъка на лицата, за които се отнасят тези мерки — Липса на нови основания — Задължение на Съвета да съобщи на заинтересованото лице новите факти, взети предвид при периодичното подновяване на ограничителните мерки — Нарушение на правото на изслушване — Липса
(Решение (ОВППС) 2020/719 на Съвета; Регламент 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 72—78)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Спазване на разумен срок — Административно производство — Преценка, която трябва да се извърши конкретно — Критерии за преценка — Ограничителни мерки срещу Сирия — Включване на жалбоподателя в приложения към обжалваното решение списък поради това, че е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия — Срок за подаване на искане за преразглеждане, който не е определен с разпоредба от правото на Съюза — Краткост на срока, определен в публикуваното в Официален вестник известие — Нарушение на правото на изслушване — Липса
(член 41, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 34 от Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719, и приложение I към него; член 32, параграфи 3 и 4 от Регламент № 36/2012 на Съвета и приложение II към регламенти № 36/2012, 2015/1828, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 89, 92 и 94—98)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и преминаване, както и замразяване на средствата на видните бизнесмени, извършващи дейност в Сирия — Решение, което се вписва в известен на заинтересованото лице контекст, позволяващ му да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка — Допустимост на кратки мотиви
(член 296 ДФЕС; приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; приложение II към регламенти № 36/2012, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 112—117 и 122—124)
6. Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки по отношение на някои лица и образувания с оглед на положението в Сирия — Решение 2013/255/ОВППС и Регламент № 36/2012 — Критерии за приемане на ограничителните мерки — Видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия — Понятие
(член 29 ДЕС; член 27, параграф 2, буква a) и параграф 3 и член 28, параграф 2, буква a) и параграф 3 от Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; член 15, параграф 1а, буква a) и параграф 1б от Регламент № 36/2012 на Съвета, изменен с регламенти 2015/1828, 2020/211 и 2020/716)
(вж. т. 120, 121, 146 и 225)
7. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Сирия — Обхват на контрола — Доказване на основателността на мярката — Задължение на компетентния орган на Съюза да докаже при оспорване основателността на съображенията срещу засегнатите лица или образувания
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; приложение II към регламенти № 36/2012, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 134—140)
8. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Сирия — Обхват на контрола — Включване на жалбоподателя в приложения към обжалваното решение списък поради това, че е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия — Обществено достъпни документи — Доказателствена стойност
(приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; приложение II към регламенти № 36/2012, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 147, 158—161, 166, 174 и 179)
9. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Сирия — Обхват на контрола — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението
(член 263 ДФЕС; приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; приложение II към регламенти № 36/2012, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 175)
10. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства и на икономически ресурси — Жалба за отмяна, подадена от виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, спрямо когото се прилага решение за замразяване на средства — Разпределяне на доказателствената тежест — Решение, основано на съвкупност от улики — Доказателствена стойност — Обхват
(приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; приложение II към регламенти № 36/2012, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 180, 181, 188—191, 196—200, 211, 216, 223—225, 233 и 234)
11. Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки по отношение на някои лица и образувания с оглед на положението в Сирия — Решение 2013/255/ОВППС и Регламент № 36/2012 — Презумпция за подкрепа на сирийския режим по отношение на видните бизнесмени, извършващи дейност в Сирия — Допустимост — Условия — Оборима презумпция — Доказателство за обратното — Липса
(приложение I към Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719; приложение II към регламенти № 36/2012, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 236—239, 244, 245 и 247)
12. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства и ограничаване на достъпа на лица, образувания или органи, свързани със сирийския режим — Ограничения на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 5, параграф 4 ДЕС; член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 28, параграфи 3 и 6 и член 34 от Решение 2013/255/ОВППС на Съвета, изменено с решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и (ОВППС) 2020/719, и приложение I към него; член 16, буква a) и член 32, параграфи 3 и 4 от Регламент № 36/2012 на Съвета и приложение II към регламенти № 36/2012, 2015/1828, 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 254—256 и 258—266)
13. Обща външна политика и политика на сигурност — Компетентност на съда на Съюза — Иск за обезщетение — Искане за поправяне на вредите, претърпени поради погрешно включване в списък с лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, и поради прилагането на тези мерки — Включване
(член 340 ДФЕС; решения (ОВППС) 2015/1836, (ОВППС) 2020/212 и 2020/719 на Съвета; регламенти 2020/211 и 2020/716 на Съвета)
(вж. т. 279)
Резюме
Жалбоподателят, г‑н Maher Al-Imam, е бизнесмен със сирийско гражданство, с интереси в сферите на туризма, телекомуникациите и недвижимите имоти.
Името му е включено през 2020 г. в списъците на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, наложени от Съвета срещу Сирийската арабска република(1), а впоследствие е оставено в тези списъци(2), като посочените основания за това са, че е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, че се облагодетелства от сирийския режим и че подкрепя провежданата от режима политика за финансиране и политика в областта на строителството в качеството му на главен управител на подкрепяните от режима Telsa Group LLC и Castro LLC и поради другите му финансови интереси. Така изложените основания се опират, от една страна, на критерия „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, който е предвиден в член 27, параграф 2, буква a) и в член 28, параграф 2, буква a) от Решение 2013/255(3), изменено с Решение 2015/1836, както и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012(4), изменен с Регламент 2015/1828, и от друга страна, на критерия „връзка със сирийския режим“, който е предвиден в член 27, параграф 1 и в член 28, параграф 1 от посоченото решение и в член 15, параграф 1, буква a) от посочения регламент.
Общият съд отхвърля жалбата, с която жалбоподателят иска отмяна на обжалваните актове и обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради тях; Общият съд в частност проверява разумен ли е от гледна точка на правото на изслушване срокът за представянето на исканията до Съвета за преразглеждане на ограничителните мерки, каквито искания могат да подават включените в списъците лица.
Съображения на Общия съд
На първо място, по въпроса дали правото на жалбоподателя на изслушване е било нарушено поради краткостта на срока за подаване на искане за преразглеждане Общият съд най-напред констатира, че този срок е възлизал на осем работни дни, считано от деня на публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на известието на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат съответните ограничителни мерки, и до посочената в това известие крайна дата за представянето на въпросното искане. По-нататък Общият съд отбелязва, че Регламент № 36/2012 не предвижда времево ограничение за представянето на искане за преразглеждане или на възражения.
В този контекст Общият съд припомня, че задължението за спазване на разумен срок при провеждане на административните процедури представлява общ принцип на правото на Съюза, за спазването на който следи съдът на Съюза и който е елемент от правото на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От съдебната практика също така следва, че когато продължителността на производството не е определена в разпоредба на правото на Съюза, „разумният“ характер на срока трябва да се преценява в зависимост от съвкупността от обстоятелствата по всяко конкретно дело, и по-специално от значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на страните.
В конкретния случай Общият съд приема, че определянето на крайна дата за представянето на исканията за преразглеждане представлява легитимен начин за Съвета да си гарантира, че ще получи възраженията и доказателствата от съответните лица и образувания преди края на фазата на прегледа и че ще има достатъчно време, за да ги разгледа с дължимото старание. Той преценява, че срокът от 12 дни, който следва от определената крайна дата, наистина е кратък, тъй като предполага жалбоподателят да се запознае с известието и с основанията за вписването и да изготви възражения, към които да може да се приложат доказателства. Общият съд обаче отбелязва, от една страна, че за представянето на искане за преразглеждане не са предвидени никакви задължителни формалности, и от друга, че подаването на искане за преразглеждане слага началото на диалог между Съвета и съответното лице или образувание, който не е ограничен нито във времето, нито от гледна точка на броя на разменяните писма. Поради това няма никаква пречка в определения срок да се подаде искане за преразглеждане с кратки възражения, а след това то евентуално да се допълни с други възражения или други доказателства в хода на по-нататъшно състезателно обсъждане със Съвета. Затова Общият съд заключава, че сам по себе си 12‑дневният срок за представянето на искане за преразглеждане, който Съветът определя в известието, публикувано в Официален вестник на 18 февруари 2020 г., не е основание да се приеме, че е било нарушено правото на жалбоподателя на изслушване.
При всички положения, доколкото жалбоподателят може да представи по всяко време искане за преразглеждане или възражения в съответствие с член 32, параграф 3 от Регламент № 36/2012, Общият съд подчертава, че крайната дата, определена от Съвета в публикуваното в Официален вестник известие, би могла да има само индикативно значение. Подобна индикация е полезна, за да се даде възможност на съответните лица и образувания да подадат исканията си за преразглеждане, преди да приключи вътрешната за Съвета фаза на прегледа и преди Съветът да приеме нови актове.
На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателя във връзка с това, че евентуално представените възражения не се анализират незабавно и че Съветът решава да актуализира спорните списъци само веднъж годишно, Общият съд припомня, че жалбоподателят може по всяко време да представи възражения, на които Съветът ще отговори, без да изчаква края на годишния период. Общият съд посочва и че съгласно член 34 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, това решение подлежи на постоянен преглед, така че действието му се подновява или то се изменя при необходимост, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати.