РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

13 май 2020 година(*)

„Държавни помощи — Сектор на въздухоплаването — Помощ, отпусната от Италия в полза на летищата в Сардиния — Решение, с което помощта се обявява за отчасти съвместима и отчасти несъвместима с вътрешния пазар — Отговорност на държавата — Получатели — Предимство за авиокомпаниите съдоговорителки — Принцип на частния оператор в условията на пазарна икономика — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Задължение за мотивиране — Схема за помощ — Помощ de minimis — Възстановяване“

По дело T‑716/17,

Germanwings GmbH, установено в Кьолн (Германия), за което се явява A. Martin-Ehlers, avocat,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват T. Maxian Rusche и S. Noë, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2017/1861 на Комисията от 29 юли 2016 година относно държавна помощ SA.33983 (2013/C) (ex 2012/NN) (ex 2011/N) — Италия — Компенсация на летищата в Сардиния за задължения за извършване на обществена услуга (услуга от общ икономически интерес — УОИИ) (OВ L 268, 2017 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, J. Svenningsen (докладчик), V. Valančius, Z. Csehi и P. Nihoul, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 октомври 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

 Спорните мерки

1        Остров Сардиния (Италия) има пет летища, сред които Алгеро, Каляри-Елмас и Олбия.

2        Оператор на летище Алгеро е So.Ge.A.Al SpA (наричано по-нататък „SOGEAAL“), чийто капитал е изцяло записан от местни публични субекти, а мажоритарният дял е собственост на Regione autonoma della Sardegna (Автономен регион Сардиния, Италия, наричан по-нататък „автономният регион“), в това число непряко чрез Società Finanziaria Industriale Regione Sardegna (SFIRS). Оператор на летище Каляри-Елмас е дружеството So.G.Aer SpA (наричано по-нататък „SOGAER“), мажоритарен дял от което е собственост на Търговската камара на Каляри (наричана по-нататък „ТК Каляри“), а оператор на летище Олбия е регистрираното в Олбия дружество GEASAR SpA (наричано по-нататък „GEASAR“), мажоритарен дял от акциите на което са собственост на частното предприятие Meridiana SpA.

 Разпоредбите, приети от автономния регион

–       Член 3 от Закон № 10/2010

3        На 13 април 2010 г. автономният регион приема Legge regionale n. 10 — Misure per lo sviluppo del trasporto aereo (Регионален закон № 10 — Мерки за развитието на въздушния транспорт) (Bollettino ufficiale della Regione autonoma della Sardegna, бр. 12 от 16 април 2010 г.) (наричан по-нататък „Закон № 10/2010“).

4        Член 3 от Закон № 10/2010 е озаглавен „Стимули за премахване на сезонността на въздушните връзки на острова“ (Incentivi alla destagionalizzazione dei collegamenti aerei isolani) и гласи:

„1.      Разрешават се разходи в размер на 19 700 000 [EUR] за 2010 г. и в размер на 24 500 000 [EUR] годишно за периода от 2011 г. до 2013 г. за финансирането на летищата на острова, така че да се укрепи и развие въздушният транспорт като услуга от общ икономически интерес, в това число чрез премахване на сезонността на въздушните връзки, в съответствие с Известие 2005/C 312/01 на Комисията — Насоки на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи на регионални летища.

2.      Критериите, видът и продължителността на транспортното предлагане, както и насоките за изготвяне на плановете за дейностите на операторите на летища при отчитане на мерките за териториална непрекъснатост по член 2 се определят с решение на изпълнителния орган на региона, което се приема по предложение на регионалния съветник по транспорта със съгласието на съветниците по планирането, бюджета, кредитирането и регионалното устройство, туризма, занаятите и търговията, селското стопанство и селската реформа, културните обекти, информацията, отдиха и спорта.

3.      Решението по параграф 2 и плановете за дейностите, в това число вече съставените от летищните оператори към датата на влизане в сила на този закон, заедно със съответните актове и договори, подлежат на финансиране, ако са изготвени в съответствие с критериите, вида и продължителността на транспортното предлагане и с насоките по параграф 2 и са представени за предварително обвързващо становище на компетентната комисия“.

–       Актовете за изпълнение на Закон № 10/2010

5        В съответствие с член 3, параграф 2 от Закон № 10/2010 изпълнителният орган на автономния регион приема редица актове за изпълнение на мерките по член 3 (наричани по-нататък „актовете за изпълнение“), сред които Deliberazione della Giunta regionale n. 29/36 (Решение № 29/36 на Регионалния съвет) от 29 юли 2010 г. (наричано по-нататък „Регионално решение № 29/36“), Deliberazione della Giunta regionale n. 43/37 (Решение № 43/37 на Регионалния съвет) от 6 декември 2010 г. (наричано по-нататък „Регионално решение № 43/37“) и Deliberazione della Giunta regionale n. 52/117 (Решение № 52/117 на Регионалния съвет) от 23 декември 2011 г. (наричано по-нататък „Регионално решение № 52/117“) (наричани по-нататък, заедно с член 3 от Закон № 10/2010, „спорните мерки“).

6        Тези актове за изпълнение определят три вида „дейности“, за които летищните оператори могат да получат компенсация от автономния регион за 2010—2013 г., а именно:

–        увеличаване на въздушния трафик от авиокомпаниите („дейност 1“),

–        рекламиране на Сардиния като туристическа дестинация от авиокомпаниите („дейност 2“),

–        допълнителни рекламни дейности, възлагани от летищните оператори на трети доставчици на услуги, различни от авиокомпаниите, за сметка на автономния регион („дейност 3“).

7        От една страна, в Регионално решение № 29/36 се пояснява, че при изпълнението на член 3 от Закон № 10/2010 целта за намаляване на сезонността на въздушните връзки предполага увеличаване на честотата на полетите през средния и зимния сезон и откриване на нови въздушни маршрути. От друга страна, в решението се посочва, че крайната цел на мерките по член 3 от Закон № 10/2010 за налагане на регионална политика в областта на въздушния транспорт е засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и развитието на местните икономики, туризма и културата на остров Сардиния.

8        В това отношение Регионално решение № 29/36 определя критериите, вида и продължителността на транспортните услуги, за които е можело да се отпусне компенсация през периода 2010—2013 г., и насоките за изготвянето и оценяването на „плановете за дейностите“, съставяни от летищните оператори.

9        По-конкретно, за да получи финансиране по Закон № 10/2010, съответният летищен оператор е трябвало да представи за одобрение на автономния регион подробен план за дейностите си. Планът е трябвало да посочва кои измежду посочените в точка 6 по-горе дейности 1—3 летищният оператор смята да осъществи, за да постигне целите на Закон № 10/2010. Планът е трябвало евентуално да се конкретизира със специални споразумения между летищния оператор и авиокомпании.

10      Когато даден летищен оператор е искал да получи финансиране за дейност 1, в представяния на автономния регион план за дейностите е трябвало да посочи „маршрутите от стратегически интерес“ (национални и международни) и да определи годишни цели за честота на полетите, нови маршрути и брой пътници.

11      Според италианските власти обслужването на тези маршрути от стратегически интерес е съставлявало услуга от общ икономически интерес, която авиокомпаниите предоставят в замяна на компенсация.

12      За изпълнението на дейност 2 в плана за дейностите е трябвало да се определят специфичните маркетингови и рекламни дейности, насочени към увеличаване на броя на пътниците и популяризиране на региона на обслужване на летището.

13      Регионално решение № 29/36 предвижда, че плановете за дейностите трябва да са подкрепени с прогнозни данни за очакваната рентабилност на посочените в тях дейности.

14      Видно от Регионално решение № 29/36, плановете за дейностите е трябвало да са съобразени с някои принципи:

–        определените в плановете маршрути от стратегически интерес не могат да се припокриват с маршрутите, които вече се обслужват при режим на задължение за извършване на обществена услуга,

–        финансирането за всеки от субсидираните маршрути следва да намалява с времето,

–        финансовото споразумение, сключено с авиокомпаниите, следва да включва план за рекламиране на територията.

15      Ако констатира несъответствия между представените от летищните оператори планове за дейностите и разпоредбите на Закон № 10/2010 и актовете за изпълнението му, автономният регион е можел да изиска изменение на плановете.

16      След като одобрява различните представени от летищните оператори планове за дейностите, автономният регион разпределя наличните годишни финансови ресурси за периода от 2010 г. до 2013 г. между летищните оператори.

17      В случай че сумата на поисканото от летищните оператори финансиране надвиши предвидения в Закон № 10/2010 размер, Регионално решение № 29/36 предвижда преференциални критерии за разпределение.

18      Окончателните суми на годишното финансиране са определени впоследствие, като се вземат предвид сумите, евентуално по-ниски от предвидените в плановете за дейностите, които летищните оператори действително са платили при осъществяването на тези планове. За да докажат тези суми, летищните оператори е трябвало да представят отчети, които съдържат данни в частност за действително направените разходи за предприетите дейности и които трябва да са придружени с оправдателни документи.

19      Освен това актовете за изпълнение предвиждат, че летищните оператори трябва да извършват мониторинг над работата на авиокомпаниите. По-конкретно, тези актове изискват сключените между летищните оператори и авиокомпаниите специални споразумения да предвиждат прилагането на санкции за авиокомпаниите в случай на неспазване на предварително определените цели, в частност за честотата на полетите и броя на пътниците.

20      Последно, финансирането от автономния регион се изплаща чрез създаден ad hoc регионален фонд, учреден и управляван от SFIRS, у който остават 4 % от общия размер на окончателните суми на финансирането. Освен това, тъй като първоначално се изплаща само част от помощта — първият транш от 20 % от средствата за дадена референтна година, летищните оператори могат да поискат от SFIRS авансови плащания, които им се отпускат срещу заплащане на комисиони и лихви.

 Спорният договор

21      Жалбоподателят, Germanwings GmbH, е „нискобюджетна“ пътническа авиокомпания, която работи от 2002 г. и обслужва в частност мрежа от маршрути на кратко, средно и дълго разстояние, главно от и към летища в Европейския съюз, в това число летище Каляри-Елмас.

22      Операторът на летище Каляри-Елмас, SOGAER, публикува обявление на своя уебсайт, с което отправя покана до авиокомпаниите да му представят бизнес планове за въздушни маршрути от и към това летище и за сключване на договори за маркетинг с цел рекламирането на остров Сардиния.

23      SOGAER представя на автономния регион планове за дейностите за 2010 г. и за тригодишния период от 2011 г. до 2013 г. заедно със съответните заявления за финансиране. С регионални решения № 43/37 и № 52/117 тези планове са одобрени и са определени сумите, които следва да бъдат отпуснати на SOGAER за 2010 г. и за периода от 2011 г. до 2013 г.

24      Във връзка с това през 2012 г. жалбоподателят и SOGAER сключват договор (наричан по-нататък „спорният договор“). С този договор жалбоподателят се задължава срещу възнаграждение в размер от 30 000 EUR да рекламира регион Сардиния, Каляри и директните си маршрути между Каляри-Елмас и Кьолн-Бон (Германия) и между Каляри-Елмас и Щутгарт (Германия). За тази цел жалбоподателят възлага на трети доставчик на услуги да организира рекламна кампания на обща стойност от 40 000,18 EUR, като разликата спрямо осигурената от SOGAER сума от 30 000 EUR е поета от жалбоподателя. Рекламната кампания се провежда между 10 декември 2012 г. и 9 януари 2013 г.

25      На 20 декември 2012 г. жалбоподателят издава фактура за 30 000 EUR. SOGAER плаща сумата по тази фактура с електронен превод, извършен на 19 април 2013 г. (наричано по-нататък „спорното плащане“).

 Обжалваното решение

26      На 30 ноември 2011 г. на основание член 108, параграф 3 ДФЕС Италианската република уведомява Комисията за Закон № 10/2010, като тази мярка е разгледана в съответствие с глава III от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

27      С писмо от 23 януари 2013 г. Комисията съобщава на Италианската република за решението си да започне предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване във връзка с нотифицираната схема (наричана по-нататък „спорната схема за помощ“). С публикуването на това решение в Официален вестник на Европейския съюз на 30 май 2013 г. (ОВ C 152, 2013 г., стр. 30) Комисията приканва заинтересованите лица да представят становищата си относно предполагаемата схема за помощ.

28      Писмени становища представят италианските власти, както и някои заинтересовани лица, в това число операторите на летища Алгеро, Каляри-Елмас и Олбия. Жалбоподателят не представя писмено становище. Комисията предава становищата на заинтересованите лица на италианските власти, които получават възможност да представят коментари по тях.

29      С писма от 24 февруари 2014 г. Комисията уведомява заинтересованите лица, че на 20 февруари 2014 г. е приела известие, озаглавено „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ (ОВ C 99, 2014 г., стр. 3), и че тези насоки ще се прилагат за разглеждания случай, считано от датата на публикуването им в Официален вестник. На 15 април 2014 г. в Официален вестник е поместено съобщение (ОВ C 113, 2014 г., стр. 30), че държавите членки и заинтересованите лица се приканват да представят становища относно прилагането на тези насоки към разглеждания случай в срок от един месец, считано от датата на публикуването на Насоките.

30      На 29 юли 2016 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2017/1861 относно държавна помощ SA.33983 (2013/C) (ex 2012/NN) (ex 2011/N) — Италия — Компенсация на летищата в Сардиния за задължения за извършване на обществена услуга (услуга от общ икономически интерес — УОИИ) (OВ L 268, 2017 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“), като разпоредителната част на това решение гласи:

„Член 1

1.      Схемата, която Италия е установила с Регионален закон № [10/2010] не включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС] в полза на SOGEAAL […], SOGAER […] и GEASAR […].

2.      Схемата, която Италия е установила със Закон 10/2010, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора в полза на Ryanair/AMS, easyJet, Air Berlin, Meridiana, Alitalia, Air Italy, Volotea, Wizzair, Norwegian, JET2.COM, Niki, Tourparade, [жалбоподателя], Air Baltic и Vueling, доколкото тя се отнася до дейностите, извършвани от тези авиокомпании на летища Каляри-Елмас и Олбия.

3.      Държавната помощ, посочена в параграф 2, е приведена в действие от Италия в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС].

4.      Държавната помощ, посочена в параграф 2, е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 2

1.      Италия възстановява от получателите държавната помощ, посочена в член 1, параграф 2.

[…]

3.      Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви от датата, на която са били предоставени на разположение на получателите, до датата на действителното им възстановяване.

[…]

5.      Италия отменя всички неизплатени плащания на помощта, посочена в член 1, параграф 2, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 3

1.      Възстановяването на помощта, посочена в член 1, параграф 2, е незабавно и ефективно.

2.      Италия гарантира, че настоящото решение ще бъде изпълнено в срок от четири месеца, от датата, на която е била уведомена за него.

Член 4

1.      В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение Италия предоставя следната информация:

–        списък на получателите, които са получили помощ по схемата, посочена в член 1, параграф 2, както и общия размер на помощта, получена от всеки от тях по схемата,

–        общата сума (главница и лихви по възстановяването), която трябва да бъде възстановена от всеки получател,

–        подробно описание на вече предприетите и на планираните мерките за изпълнение на настоящото решение,

–        документи, които доказват, че на получателите е наредено да възстановят помощта.

2.      Италия уведомява редовно Комисията за напредъка по отношение на националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 2. При искане от страна на Комисията, тя незабавно предоставя информация относно мерките, които вече са предприети и планирани за изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също така подробна информация относно размера на помощта и лихвите по възстановяването, които вече са възстановени от получателите.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Италианската република“.

31      Що се отнася до обхвата на обжалваното решение, в съображения 344—346 от него Комисията посочва, че то не обхваща мерките за помощ, по които вече е проведено отделното разследване относно летище Алгеро. Всъщност за това летище още през 2003 г. са сключени договори между SOGEAAL и дружеството Ryanair Ltd, впоследствие подновявани, като във връзка с тях италианска авиокомпания подава жалба до Европейската комисия. Въз основа на тази жалба на 12 септември 2007 г. Комисията образува официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС за предполагаема държавна помощ, отпусната на и от летище Алгеро в полза на Ryanair и други въздушни превозвачи (ОВ C 12, 2008 г., стр. 7). На 27 юни 2012 г. тази процедура е разширена, така че да обхване и други приети от Италия мерки, които не са били посочени в първоначалната жалба (ОВ C 40, 2013 г., стр. 15), сред които „[в]сички мерки в полза на Ryanair и неговото дъщерно дружество AMS, както и на другите авиокомпании, използващи [летище Алгеро] от 2000 г. […], включ[ително] предоставяне на финансови вноски пряко от SOGEAAL или чрез него посредством няколко споразумения за летищни услуги и за маркетингови услуги, сключени с Ryanair и други въздушни превозвачи, считано от 2000 г.“.

32      В резултат от тази процедура Комисията приема Решение (ЕС) 2015/1584 от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.23098 (C 37/07) (ex NN 36/07), приведена в действие от Италия в полза на Società di Gestione dell’Aeroporto di Alghero So.Ge.A.AL S.p.A. и различни въздушни превозвачи, които осъществяват дейност на летище Алгеро (ОВ L 250, 2015 г., стр. 38), в което въз основа на принципа на частния оператор в условията на пазарна икономика Комисията в частност приема, че договорите, които контролираното от автономния регион дружество SOGEAAL сключва с някои авиокомпании за рекламирането или разкриването на нови въздушни маршрути от и към летище Алгеро и за маркетингови и рекламни дейности, не представляват помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Що се отнася до останалите авиокомпании, включително жалбоподателят, които сключват аналогични договори със SOGEAAL, Комисията приема, че тези договори представляват несъвместими с вътрешния пазар помощи по смисъла на същата разпоредба.

33      За периода от 2010 г. до 2013 г. обаче жалбоподателят не сключва договор със SOGEAAL, който да попада в обхвата на схемата за помощ, създадена със Закон № 10/2010.

34      Затова, въпреки че не всички плащания от SOGEAAL за услугите по дейности 1 и 2, предвидени в Закон № 10/2010, са извършени въз основа на договорите, разгледани в рамките на отделното разследване, отнасящо се само до летище Алгеро, Комисията приема, че голямата част от тях са преценени в рамките на това друго дело. Освен това Комисията отбелязва, че „във всички случаи не е лесна задача да се прави ясно разграничение, като се има предвид, че финансовите отношения между SOGEAAL и дадена авиокомпания през съответния период може да са уреждани в различни договори, като само някои от тях са разгледани по [делото, по което е постановено Решение 2015/1584]“. Затова тя приема, че следва да изключи от обхвата на обжалваното решение всички споразумения, сключени между авиокомпаниите и SOGEAAL в рамките на спорната схема за помощ, или с други думи, частта от спорните мерки, която се отнася до летище Алгеро.

35      Накрая, в обжалваното решение Комисията приема, че образуваната в случая процедура не се отнася до потенциалната помощ, предоставена от летищните оператори на доставчици на услуги, които не са авиокомпании, във връзка с дейност 3. Затова в съображение 346 от обжалваното решение Комисията приема, че не може да заеме позиция по този въпрос.

 Събитията след обжалваното решение

36      Жалбоподателят узнава за обжалваното решение от писмо на автономния регион с дата 4 август 2016 г., получено на 15 август 2016 г. С писмото автономният регион уведомява жалбоподателя за приемането на обжалваното решение и въз основа на съкратен вариант на обжалваното решение, приложен към писмото, го приканва да посочи кои данни трябва да бъдат отстранени от текста, който ще се публикува в Официален вестник, публикация, която е осъществена на 18 октомври 2017 г.

37      С писмо от 19 август 2016 г. жалбоподателят отговаря на автономния регион, като посочва, че не е в състояние да разбере изцяло обжалваното решение поради липсващите пасажи. Той обаче посочва в писмото си някои данни, които счита за поверителни.

38      На 7 юни 2017 г. автономният регион приема решение за възстановяване, връчено на жалбоподателя на 10 август 2017 г. заедно с копие от обжалваното решение в неповерителен спрямо него вариант. Решението задължава жалбоподателя да върне на автономния регион сумата от 28 881 EUR, заедно с лихви в размер на 1678,48 EUR, тоест общо 30 559,48 EUR.

39      След това решение за възстановяване, с електронно писмо от 14 август 2017 г. жалбоподателят оспорва пред Комисията задължението си да върне посочената във въпросното решение сума, по съображение че тя представлява помощ de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове [107 ДФЕС и 108 ДФЕС] към минималната помощ (ОВ L 379, 2006 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 96, наричан по-нататък „Регламентът от 2006 г. за помощта de minimis“). Жалбоподателят освен това поисква от Комисията да му предостави писмено потвърждение в този смисъл, на което той да може да се позове в рамките на националното дело, което възнамерява да заведе, за да оспори посоченото решение.

40      С електронно писмо от 18 август 2017 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че не може да му предостави поисканото потвърждение, като в частност пояснява, от една страна, че обжалваното решение не предвижда изключение от задължението за възстановяване по отношение на минималната помощ, било то под действието на Регламента от 2006 г. за помощта de minimis, или под действието на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 [ДФЕС] към помощта de minimis (ОВ L 352, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът от 2013 г. за помощта de minimis“), и от друга страна, че не е изпълнено „условието за прозрачност“, предвидено и в двата регламента.

41      С електронно писмо от 23 август 2017 г. жалбоподателят оспорва заключенията на Комисията. Впоследствие жалбоподателят се свързва по телефона с правната служба на Комисията, която с електронно писмо от 13 октомври 2017 г. го информира, че становището на службите на Комисията остава непроменено.

 Производството и исканията на страните

42      На 18 октомври 2017 г. жалбоподателят подава разглежданата тук жалба в секретариата на Общия съд.

43      На 5 април 2018 г. след двойна размяна на писмени изявления писмената фаза на производството е закрита.

44      На 16 май 2018 г. след изслушване на страните Общият съд решава да спре производството до приключването на писмената фаза на производството по свързаните дела Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑833/17) и easyJet Airline/Комисия (T‑8/18), което става съответно на 21 септември и 23 юли 2018 г.

45      На 19 юни 2019 г. пленумът на Общия съд по предложение на първи състав и на заместник-председателя решава съгласно член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на първи състав, заседаващ в разширен състав от петима съдии.

46      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Във връзка с това жалбоподателят и Комисията са приканени да представят някои документи и да отговорят писмено на зададени от Общия съд въпроси като част от процесуално-организационните действия. Жалбоподателят и Комисията изпълняват всичко това в определения срок, на 3 септември 2019 г. На 6 септември 2019 г. Комисията подава допълнение към отговора си по тези въпроси, което е приложено към преписката по делото.

47      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 3 октомври 2019 г. Тогава Комисията пояснява, че макар в дупликата да е посочила, че иска жалбата да бъде отхвърлена като недопустима, а при условията на евентуалност — като неоснователна, всъщност искането ѝ е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

48      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, и по-конкретно член 1, параграф 2, доколкото се отнася до жалбоподателя, както и член 2, параграф 1, доколкото с него се изисква възстановяване на помощта от жалбоподателя,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

49      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

50      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания за отмяна на обжалваното решение, а именно:

–        първо, нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала наличието на помощ, тъй като не обсъдила въпроса дали SOGAER е действало като частен оператор в условията на пазарна икономика,

–        второ, нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала, че помощта за жалбоподателя нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки,

–        трето, грешка при прилагането на правото, тъй като Комисията не разгледала въпроса дали спорното плащане не е помощ de minimis.

 По първото основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала наличието на помощ, тъй като не обсъдила въпроса дали SOGAER е действало като частен оператор в условията на пазарна икономика

51      Според твърденията на жалбоподателя по първото основание, които се разделят на две части, Комисията не доказала наличието на помощ в негова полза. По същество според първата част от твърденията на жалбоподателя по първото основание, тъй като следва да се разграничават две различни „равнища“ — на автономния регион и на летищните оператори, релевантно за преценката налице ли е държавна помощ било равнището на летищните оператори, сред които на първо място SOGAER, противно на възприетото в обжалваното решение.

52      Според втората част от твърденията на жалбоподателя по това основание проверката за наличието на държавна помощ на равнището на SOGAER е щяла да позволи на Комисията да заключи, че за спорното плащане се прилага принципът на частния оператор в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „принципът на частния оператор“).

53      Комисията моли твърденията по първото основание да бъдат отхвърлени като безпредметни и при всички положения неоснователни. Освен това тя повдига и някои съображения за недопустимост, които се отнасят до всяка от двете части от тези твърдения и затова съдът ще се произнесе по тях при последователното обсъждане на всяка от тези части.

 По първата част от твърденията по първото основание — относно релевантното равнище за преценката на наличието на държавна помощ

54      Жалбоподателят изтъква, че за да се прецени налице ли е държавна помощ в настоящия случай, релевантното аналитично равнище е равнището на SOGAER, като се има предвид, че поведението на това дружество следва по същество да се разгледа независимо от спорната схема за помощ, установена от автономния регион.

55      На първо място, жалбоподателят подчертава, че спорната схема за помощ сама по себе си предвижда субсидии в негова полза. Всъщност, както личало в частност от съображения 76 и 78 и съображение 86, буква г) от обжалваното решение, автономният регион предоставил своите средства на разположение на летищните оператори, а не на авиокомпаниите, с които впрочем нямал договорни отношения. Регионът бил най-многото източникът на финансиране за плащанията към авиокомпаниите.

56      На второ място, летищните оператори самостоятелно решили да сключат договори с авиокомпаниите и евентуално да поискат средства от автономния регион, за да ги прехвърлят на авиокомпаниите, като се има предвид, че летищните оператори нямали никакво задължение да поискат тези средства. Всъщност регионът не контролирал нито SOGAER, нито ТК Каляри, която била независим от автономния регион публичен субект и съответно не била в състояние да оказва натиск върху SOGAER, така че да го принуди да поиска средствата. Освен това евентуалното решение на летищните оператори да поискат средства се определяло от специфични за тях икономически съображения, още повече че за да получат достъп до средствата, тези оператори трябвало да платят „възнаграждение“ на региона, а именно удръжка от 4 %, както и евентуално комисионите и лихвите, посочени в точка 20 по-горе. Затова те искали средства от региона само когато очакваните печалби от сключването на договор с дадена авиокомпания биха надхвърлили разходите по това възнаграждение и всички останали релевантни разходи.

57      В действителност според жалбоподателя поведението на SOGAER трябвало да се разгледа в светлината на правилата за държавните помощи, но отделно от спорната схема за помощ, тъй като 94,35 % от капитала на SOGAER е собственост на ТК Каляри и поради това то е публично предприятие по смисъла на Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (ОВ L 318, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 66), както е констатирано в съображение 55 от обжалваното решение. SOGAER се намирало в аналогично положение като летищните оператори на По-Беарн и Ним-Юзес-Льо Виган, също под контрола на местни търговски камари, които представлявали органи на френската държава, както констатирал Общият съд в решенията си от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑53/16, EU:T:2018:943) и от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑165/15, EU:T:2018:953).

58      Комисията поддържа, че твърденията по първото основание са по същество изцяло недопустими в първата си част. При условията на евентуалност Комисията иска тези твърдения да бъдат отхвърлени в първата им част като неоснователни.

–       По допустимостта на първата част от твърденията по първото основание

59      Комисията смята, че в репликата си жалбоподателят е признал, че принципът на частния оператор е неприложим за автономния регион, и е изложил доводи, основани на разбирането, че SOGAER, а не автономният регион, е единственият орган, отпускал въпросната помощ. Тези доводи, които по същество формират първата част от твърденията по първото основание, били нови и съответно недопустими.

60      В отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят оспори възражението, че първата част от твърденията му са недопустими.

61      В това отношение следва да се припомни, че доводите, които по същество имат тясна връзка с изложено в жалбата отменително основание, не може да се смятат за нови основания по смисъла на Процедурния правилник, въпреки че са формулирани за първи път в репликата. Такива доводи представляват доразвиване на вече изложено основание и представянето им на етапа на репликата се допуска от съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 28 януари 1999 г., BAI/Комисия, T‑14/96, EU:T:1999:12, т. 66 и цитираната съдебна практика). Допустимостта на такива доводи, изложени в репликата, за да се доразвият посочените в жалбата основания, обаче не може да се изтъква с цел да се поправи допуснато при подаването на жалбата неизпълнение на изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник, доколкото в противен случай тази разпоредба би останала напълно безпредметна (вж. в този смисъл определение от 19 май 2008 г., TF1/Комисия, T‑144/04, EU:T:2008:155, т. 30).

62      В настоящия случай е вярно, че жалбоподателят не посочва изрично в жалбата си, че смята SOGAER за органа, „отпуснал“ спорната помощ, но все пак в нея той оспорва подхода, възприет от Комисията в обжалваното решение. Още в жалбата жалбоподателят изтъква, че спорният договор, а не мерките на автономния регион, е трябвало да се разгледа в светлината на принципа на частния оператор, като заявява, че „схемата, предвидена в [Закон № 10/2010], не е релевантна, тъй като сама по себе си не предвижда субсидия в полза на жалбоподателя“, че „[автономният регион] не е плащал субсидии на жалбоподателя“, че „субсидията е плащана на авиокомпаниите от летищните оператори, така че именно тяхното договорно правоотношение е трябвало да бъде анализирано за наличието на помощ“, и че „определящият фактор е […] сключването на споразумението за маркетинг между летищния оператор, от една страна, и жалбоподателя, от друга“.

63      Освен това още в жалбата жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че SOGAER е публично предприятие, обстоятелство, което според него е било основание да се провери дали този летищен оператор е действал като частен оператор.

64      Оттук следва, че доводите на жалбоподателя, че SOGAER е органът, отпуснал релевантната помощ, не са нови, а с представените в репликата доводи по първата част се доразвива съдържащото се в жалбата изложение по първото основание. Следователно твърденията по първото основание са допустими в първата им част.

–       По основателността на първата част от твърденията по първото основание

65      Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС за несъвместима с вътрешния пазар се обявява всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки. Затова квалифицирането на мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата и тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 17 и цитираната съдебна практика).

66      Що се отнася до първото от условията за констатиране на държавна помощ, следва да се припомни, че намесата на държавата или намесата чрез ресурси на държавата не следва непременно да бъде мярка, приета от централната власт на съответната държава. Тя може да е и мярка на субдържавен орган. Всъщност всяка мярка, взета от териториално-административна единица, а не от централната власт, може да представлява помощ, ако са изпълнени условията по член 107, параграф 1 ДФЕС (решения от 14 октомври 1987 г., Германия/Комисия, 248/84, EU:C:1987:437, т. 17 и от 6 септември 2006 г., Португалия/Комисия, C‑88/03, EU:C:2006:511, т. 55). С други думи, мерките, взети от субдържавни — децентрализирани, федерални, регионални или други — структури на държавите членки, независимо от правния статут и наименованието на тези структури, попадат, на същото основание като приетите от федералната или централната власт мерки, в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, ако са налице условията по тази разпоредба (решения от 6 март 2002 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑92/00 и T‑103/00, EU:T:2002:61, т. 57 и от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 108).

67      Що се отнася пак до това първо условие, следва да се припомни, че за да могат да бъдат квалифицирани като помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, съответните предимства трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (вж. решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 24 и цитираната съдебна практика и от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 20 и цитираната съдебна практика), като тези две подусловия са кумулативни (вж. в този смисъл решения от 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 48 и 63 и цитираната съдебна практика и от 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, EU:T:2006:104, т. 103 и цитираната съдебна практика).

68      В настоящия случай в съображения 355—361 от обжалваното решение, които се намират под заглавието „7.2.1.2. Държавни ресурси и […] отговорност на държавата“, Комисията анализира заедно двете подусловия относно използването на ресурси на държавата и относно отговорността на държавата. Най-напред в съображение 356 от решението си тя констатира, че спорната схема за помощ е финансирана с ресурси с произход от автономния регион, а доколкото е установена с регионален закон, отговорност за нея носи именно този регион, а в крайна сметка и италианската държава.

69      По-нататък в съображения 357—360 от обжалваното решение Комисията разглежда финансовите потоци от летищните оператори към авиокомпаниите. В този контекст тя описва установения от автономния регион механизъм, с който тази държавна единица предоставя финансиране на поискалите такива средства летищни оператори с условието те да ѝ представят за одобрение планове за дейностите, в които трябва подробно да посочат как смятат да използват средствата, в частност за да платят възнаграждение на авиокомпаниите съдоговорителки, както следва от подробното описание на механизма на спорната схема за помощ, съдържащо се в обжалваното решение под заглавие „2.7. Механизъм и структура на финансирането, въведено от регион Сардиния“. Въз основа на това описание Комисията стига до извода в съображение 360 от обжалваното решение, че летищните оператори трябва да се смятат за посредници между автономния регион и авиокомпаниите, поради което получените от авиокомпаниите плащания са финансирани със средства на региона и той носи отговорност за тях.

70      По тези съображения, установяващи връзка между автономния регион и авиокомпаниите, в съображение 361 от обжалваното решение Комисията заключава, че плащанията, които летищните оператори извършват за авиокомпаниите, са финансирани с ресурси с произход от италианската държава и тя носи отговорност за тях.

71      С първата част от твърденията си по първото основание жалбоподателят по същество оспорва именно тези съображения. Той не оспорва заключението на Комисията в съображение 356 от обжалваното решение, че средствата, предоставени на разположение на летищните оператори за няколкогодишен период, за да предприемат дейности за рекламиране на регион Сардиния като туристическа дестинация, представляват ресурси на автономния регион и съответно на италианската държава, нито че решението за отпускане на такива средства на летищните оператори е решение, за което отговаря регионът и съответно посочената държава. За сметка на това той оспорва извода на Комисията в съображения 358—360 от обжалваното решение, че летищните оператори, сред които и SOGAER, може да се смятат за посредници между региона и авиокомпаниите.

72      Според жалбоподателя наистина спорното плащане е извършено с „ресурси на държавата“ и за него отговаря италианската държава, но това било резултат не от някакво участие на SOGAER в спорната схема за помощ, установена от автономния регион, а по-скоро от това, че SOGAER е публично предприятие, контролирано от орган на италианската държава, а именно ТК Каляри. С други думи, Комисията неправилно приела, че спорното плащане се е дължало на намеса на италианската държава посредством автономния регион, а не посредством SOGAER. При тези условия релевантното равнище за преценката налице ли е държавна помощ било равнището на SOGAER.

73      В това отношение следва да се приеме, че макар да не се позовава изрично на двете кумулативни подусловия, които формират първото от условията за констатиране на държавна помощ, жалбоподателят все пак имплицитно, но несъмнено оспорва както регионалния държавен произход на парите, които летищните оператори използват, за да плащат възнаграждение на авиокомпаниите по сключените с тях договори, така и възможността автономният регион да отговаря за извършените от летищните оператори плащания в изпълнение на тези договори, сключени с авиокомпании като жалбоподателя.

74      Що се отнася до използването на регионални „ресурси“, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че средствата на автономния регион били без значение, тъй като били предоставени на разположение на летищните оператори, а не на авиокомпаниите, които получили плащания само от летищните оператори.

75      Всъщност следва да се припомни, че както вече е постановявано, при преценката на дадена мярка може да се наложи Комисията да провери дали съответното предимство може да се смята за непряко предоставено на други оператори извън непосредствения получател на прехвърлените държавни ресурси (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, EU:C:2002:363, т. 61 и 62). Затова съдът на Съюза приема и че предимството, пряко отпуснато на определени физически или юридически лица, може да представлява непряко предимство и съответно държавна помощ за други юридически лица, които са предприятия (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 22—35, от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, EU:C:2002:363, т. 38 и 60—66, от 4 март 2009 г., Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия, T‑445/05, EU:T:2009:50, т. 127 и цитираната съдебна практика и от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия, T‑177/07, EU:T:2010:233).

76      В настоящия случай средствата, предоставени на разположение на летищните оператори, трябва да се смятат за непряко предоставени на авиокомпаниите, тъй като с установения от автономния регион механизъм е можело да се гарантира, че тези средства съответстват на възнагражденията, заплащани от летищните оператори на авиокомпаниите. Поради това следва да се отбележи, че макар да оспорва посредническата роля на летищните оператори, жалбоподателят не оспорва наличието, нито начина на функциониране на този механизъм.

77      Този механизъм обаче предвижда своеобразна система за уравняване на сметките. По-конкретно, Регионално решение № 29/36 предвижда, че избраните летищни оператори получават аванс от 20 % от поисканите средства за референтната година, след това им се изплаща втори транш от 60 % — на части и под условие да се представят тримесечни отчети, и накрая се плаща последният транш от 20 % след представяне на документите, въз основа на които автономният регион може да се увери, че дейността е точно изпълнена, че целите са постигнати и че направените разходи са реални. Следователно този контролен механизъм е бил предназначен да гарантира, че на нито един летищен оператор няма да се възстановят други суми, освен тези, които е използвал, за да плаща възнаграждение на авиокомпаниите съдоговорителки като жалбоподателя, и за които именно е предвидено задължението за връщане по член 2 от обжалваното решение. Наличието на този механизъм също така потвърждава, че услугите на тези авиокомпании са финансирани от посочения регион, доколкото авансираните от летищните оператори суми, с които те плащат възнаграждения на авиокомпаниите съдоговорителки, съответстват на средствата, които летищните оператори получават от автономния регион в края на този процес.

78      Освен това, както следва от съображения 242—246 и 313, 314 и 317 от обжалваното решение, в които са изложени становищата, представени от операторите на летища Олбия и Каляри-Елмас в административното производство пред Комисията, самите тези оператори обясняват, че фактически са авансирали сумите, съответстващи на плащанията за авиокомпаниите съдоговорителки, които са извършвали поисканите от автономния регион услуги за рекламиране на туризма в Сардиния, а след това са представяли на автономния регион счетоводните си отчети, удостоверяващи реално направените разходи, така че той да им ги възстанови. В този контекст SOGAER, с което жалбоподателят сключва спорния договор, дори заявява, както е посочено в съображение 314 от обжалваното решение, че автономният регион е изисквал от него да докаже, че авиокомпаниите доставчици са получили цялата сума на регионалното финансиране, и че в този смисъл той е бил само посредник, който им е предавал сумите, които е получил от автономния регион. Освен това Италианската република изтъква, както личи от съображение 340 от обжалваното решение, че по същество операторът на летище Олбия е прехвърлил на авиокомпаниите цялата сума на финансирането, което този оператор е получил от автономния регион.

79      Нещо повече, самият жалбоподател впрочем посочва, че плащанията от летищните оператори за авиокомпаниите са „финансирани“ от автономния регион под формата на трансфер към летищните оператори.

80      Ето защо е ясно, че средствата, с които летищните оператори плащат възнаграждения на авиокомпаниите по сключените с тях договори, представляват държавни ресурси с произход от автономния регион.

81      Що се отнася до „отговорността“ на автономния регион за сключването на договорите на летищните оператори с авиокомпаниите, жалбоподателят подчертава по-конкретно, че Закон № 10/2010 сам по себе си не предвижда помощ в полза на авиокомпаниите и че автономният регион не е сключвал договори с тези компании.

82      Следва обаче да се отбележи, че липсата на пряка юридическа връзка между авиокомпаниите и автономния регион не би могла да е пречка за това именно последният да носи отговорност за сключените от летищните оператори договори. Всъщност съгласно съдебната практика понятието за намеса чрез държавни ресурси следва да включва не само предимствата, предоставени пряко от държава, но и тези, предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава, за да управлява помощта (вж. в този смисъл решения от 22 март 1977 г., Steinike и Weinlig, 78/76, EU:C:1977:52, т. 21, от 17 март 1993 г., Sloman Neptun, C‑72/91 и C‑73/91, EU:C:1993:97, т. 19 и от 30 май 2013 г., Doux Élevage и Coopérative agricole UKL-ARREE, C‑677/11, EU:C:2013:348, т. 26). Включването в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС на предимства, които се отпускат с посредничеството на отделни от държавата организации, Съдът обосновава с необходимостта да се запази полезното действие на предвидените в член 107—109 ДФЕС правила за „всяка помощ, предоставена от държава членка“, като не се допусне създаването на автономни институции, натоварени с разпределянето на помощите, да се окаже достатъчно за държавите членки, за да могат да заобиколят правилата за държавните помощи (решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 23).

83      Макар че тази съдебна практика се отнася до предимствата, предоставяни с посредничеството на организации, натоварени с властнически правомощия или със задачи от общ интерес и учредени или определени, за да управляват помощта, от това все пак не може да се направи извод, че ако се изключат пряко разпределяните от държавата предимства, това са единствените случаи, които попадат под действието на забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС. Напротив, както вече беше припомнено, и предимството, което е пряко предоставено на някои физически или юридически лица, може да представлява непряко предимство и съответно държавна помощ за други юридически лица, които са предприятия (вж. решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 22—35, от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, EU:C:2002:363, т. 38 и 60—66, от 4 март 2009 г., Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия, T‑445/05, EU:T:2009:50, т. 127 и от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия, T‑177/07, EU:T:2010:233), като по тези дела, в които посредникът е бил физическо или юридическо лице, не се е изисквало въпросните предимства да са преминали през структура, специално определена или учредена от държавата, за да управлява помощта.

84      Освен това от съдебната практика следва, че отговорността на държавата за дадена мярка може да се изведе от набор от признаци, следващи от обстоятелствата на конкретния случай и от контекста, в който е взета мярката, и по-конкретно от данните, сочещи наличието в конкретния случай на участие на публичните власти в приемането на мярката, като се имат предвид и обхватът на тази мярка, нейното съдържание или включените в нея условия (вж. в този смисъл решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 52—56 и от 17 септември 2014 г., Commerz Nederland, C‑242/13, EU:C:2014:2224, т. 31—33).

85      В настоящия случай наистина Закон № 10/2010 посочва летищните оператори, а не авиокомпаниите като формални получатели на предвидените в този закон плащания, но все пак е видно, че поведението на летищните оператори е определено от автономния регион, доколкото чрез установения с този закон механизъм и актовете за изпълнението му предоставяните на тяхно разположение средства е трябвало да бъдат използвани и фактически са били използвани според указанията на региона.

86      Всъщност член 3, параграф 2 от Закон № 10/2010 изрично предвижда, че критериите, видът и продължителността на транспортното предлагане, както и насоките за изготвяне на плановете за дейностите на летищните оператори трябва да се определят с решение на изпълнителния орган на региона, а член 3, параграф 3 от този закон също изрично предвижда, че съставените от летищните оператори планове за дейностите трябва да са придружени от съответните актове и договори и подлежат на финансиране само ако са изготвени в съответствие с критериите, вида и продължителността на транспортното предлагане и с насоките на изпълнителния орган на региона и единствено ако са представени за предварително обвързващо становище на компетентната комисия.

87      Нещо повече, от установения със Закон № 10/2010 механизъм личи, че разпоредбите на въпросния закон трябва непременно да се анализират във връзка с актовете, които съгласно този закон е трябвало да приеме изпълнителният орган на региона и които са определяли условията за разглежданите тук плащания от автономния регион към летищните оператори. Тези актове обаче, и конкретно Регионално решение № 29/36, изрично предвиждат, че летищните оператори трябва да представят за одобрение на автономния регион плановете за дейностите си и че за да може да получат предвиденото от автономния регион финансиране, тези планове трябва да са изготвени в съответствие с критериите, вида и продължителността на транспортното предлагане и с насоките на изпълнителния орган на региона.

88      По-нататък, съгласно предвиденото с установения от автономния регион механизъм плановете за дейностите е трябвало да преминават през предварителен процес на одобрение от автономния регион, а наред с това летищните оператори са били длъжни — както вече беше посочено в точка 77 по-горе — да представят тримесечни отчети във връзка с изплащането на 60-процентния транш от помощта и е можело да получат последния, 20-процентен транш само след като докажат, че са спазили указанията на автономния регион. В този смисъл проверките, извършвани преди възстановяването на авансираните от летищните оператори суми, са позволявали на автономния регион да контролира инициативите на летищните оператори, доколкото предвиденото в спорната схема за помощ финансиране е можело да се отпусне само за онези инициативи, които отговарят на неговите насоки и за които са представени съответните договорни и счетоводни документи.

89      Самите летищни оператори потвърждават, че автономният регион е упражнявал контрол над съдържанието и обхвата на техните инициативи. Всъщност, както личи от съображение 237 от обжалваното решение, GEASAR посочва, че е договорило предложенията за маркетингови дейности с авиокомпаниите, които отговарят на публикуваната на уебсайта му покана за заявяване на интерес, като е взело предвид маркетинговия план за туризма, изготвен от автономния регион като един от неговите инструменти за планиране. Както следва от съображение 313 от обжалваното решение, SOGAER пък твърди, че в рамките на спорната схема за помощ регионът предоставя компенсация, която просто се насочва чрез летищния оператор, и то „като част от план, изготвен, финансиран и контролиран от [автономния] регио[н]“.

90      Що се отнася по-конкретно до сключването на договори с авиокомпаниите, наистина в Закон № 10/2010 не е упоменато какви конкретни дейности трябва да предлагат летищните оператори в плановете за дейностите си, нито пък е посочено към кои авиокомпании е трябвало да се обърнат. При все това, упоменаването в член 3, параграф 3 от Закон № 10/2010 на договорите, които летищните оператори трябва да представят, и упоменаването в Регионално решение № 29/36 на случаите, в които плановете за дейностите се осъществяват от авиокомпании, потвърждават, че автономният регион е подтиквал летищните оператори да се обръщат към авиокомпании, тъй като са били единствените предприятия, които могат да се договарят с авиокомпаниите за откриването или поддържането на въздушни маршрути, за честотата на полетите и за целите за пътникопотока, и че именно регионът е решавал кои въздушни линии ще се смятат за обхванати от схемата. Освен това, що се отнася до маркетинговите дейности, автономният регион прокарва разграничение между маркетинговите дейности, предлагани от авиокомпаниите, което потвърждава, че е било необходимо летищните оператори да се обръщат именно към авиокомпании, и маркетинговите дейности, предлагани от други доставчици, които не са авиокомпании и които нямат отношение към настоящия случай и наличието им при всички положения не би могло да е от значение за въпроса дали получените от жалбоподателя средства са произхождали от бюджета на автономния регион и дали същият отговаря за отпускането им.

91      В този смисъл, видно от различните мерки, от които се състои установеният от автономния регион механизъм и които Комисията квалифицира като предварителни и последващи проверки, регионът отблизо е упражнявал предварителен контрол по отношение на представяните от летищните оператори планове за дейностите, в частност на съответните въздушни маршрути и планираните маркетингови услуги, а също и последващ контрол по отношение на изразходваните от летищните оператори суми за възнаграждение за тези услуги, предлагани от авиокомпаниите за целите на рекламирането на остров Сардиния като туристическа дестинация. По този начин автономният регион си е осигурил достатъчен контрол върху договорното поведение на летищните оператори, решили да поискат средства по линия на спорната схема за помощ, до степен да може да се приеме, че той отговаря за това тяхно поведение.

92      Следва освен това да се отбележи, че доказателствата по делото пред Общия съд, в частност представените от Комисията, за да се установи как е функционирал установеният от автономния регион механизъм, потвърждават изложените по-горе съображения както за това, че автономният регион отговаря за сключването на договорите между летищните оператори и авиокомпаниите, така и за регионалния държавен произход на ресурсите, използвани, за да се плати на тези авиокомпании. Що се отнася най-напред до спорния договор между SOGAER и жалбоподателя, в преамбюла му изрично е посочено, че „[автономният] регио[н] [е решил] да увеличи инвестициите си за маркетинг в транспортния и туристическия сектор“, че за тази цел регионът „предоставя всяка година на SOGAER определена сума, която този летищен оператор трябва да изразходва за постигането на посочената цел“, че „с оглед на тази воля на [автономния] регио[н] SOGAER [е публикувало] обявление на уебсайта си, за да инвестира в маркетингови дейности, насочени към рекламирането на туристическите забележителности в южната част на Сардиния“, че „[в] съответствие с публикуваните от региона насоки SOGAER [е изработило] план за дейностите, в който се описват стратегията и дейностите, които следва да се осъществят, за да се постигне целта за развиване на трафика“, и че „[п]ланът за дейностите е одобрен от комитета на Регионалния съвет в съответствие с член 3, параграф 3 от Закон [№ 10/2010]“. Освен това договорът съдържа клауза, в която изрично се посочва, че за него се прилагат разпоредбите на Закон № 10/2010.

93      Що се отнася по-нататък до предварително изготвения от SOGAER план за дейностите за периода 2011—2013 г., одобрен от автономния регион с Регионално решение № 39/42, в този план действително са посочени маркетингови дейности, които жалбоподателят трябва да осъществи. Комисията представя и копие от фактурата за спорното плащане, издадена от жалбоподателя на 20 декември 2012 г., която SOGAER впоследствие представя на автономния регион в рамките на предварителните проверки във връзка с възстановяването на сумите, авансираните от този летищен оператор.

94      Накрая, в своите решения № 322 и № 300 съответно от 13 юни 2013 г. и 16 юни 2014 г., с които се определя окончателната годишна сума на финансирането за SOGAER за 2012 г. и 2013 г., от което отпуснатата за 2012 г. сума послужва в частност за възстановяването на разхода за спорното плащане, автономният регион изрично посочва, че „мярката по Закон [№ 10/2010] се осъществява чрез летищните оператори, които действат като оперативни посредници и предходници на прехвърлянето на средства към авиокомпаниите по реда, определен от самия регион и закрепен в Закон [№ 10/2010] и мерките за прилагането му“ („che l’intervento di cui alla LR. n. 10/2010 si realizza attraverso le societa di gestione aeroportuale, che fungono da tramiti operativi e da soggetti anticipatori del trasferimento di risorse a favore dei vettori, secondo il percorso dalla Regione stessa disegnato con la sopraccitata legge regionale n. 10/2010 e con e delibere di attuazione della stessa“) и че „авиокомпаниите трябва да се смятат за реалните и единствени адресати на ресурсните потоци съгласно Закон [№ 10/2010]“ („che i vettori debbano considerarsi i reali ed unici destinatari dei flussi delle risorse di cui alla predetta legge regionale“).

95      Предвид всички тези данни както от механизма, установен от автономния регион чрез спорната схема за помощ, така и от практическото му изпълнение следва, че договорите на летищните оператори с авиокомпаниите и извършените за последните плащания в изпълнение на тези договори са финансирани с регионални държавни средства и за тях отговаря автономният регион.

96      Този извод не намира опровержение в изложените в точка 56 по-горе доводи на жалбоподателя във връзка с това, че летищните оператори, сред които и SOGAER, били свободни да искат или да не искат средства от автономния регион, а изборът им се ръководел от специфични за тях икономически съображения.

97      В това отношение, от една страна, наистина инициативата да представят на автономния регион планове за дейностите, за да поискат средства от него, е била формално въпрос на преценка на летищните оператори, но след като те вземат решението да участват в спорната схема за помощ, от този момент нататък свободата им на преценка какви конкретно действия да предприемат е била, както по същество поддържа Комисията, съществено ограничена от критериите и насоките, определени от автономния регион. От съдържанието на спорния договор, изложено в точка 92 по-горе, обаче ясно личи, че спорното плащане е извършено в контекста на спорната схема за помощ.

98      От друга страна, що се отнася до специфичните икономически съображения на летищните оператори, следва да се припомни, че всъщност не летищните оператори, а автономният регион покрива финансово цената, която авиокомпаниите фактурират за своите, в частност маркетингови, услуги. Следователно частта от риска, която понасят летищните оператори, е незначителна, тъй като обхваща само удръжката от 4 % и комисионите и лихвите, които е трябвало да се плащат на SFIRS.

99      Освен това трябва да се припомни, че целта на съответните държавни мерки не е достатъчна, за да се изключи квалифицирането им като „помощи“ по смисъла на член 107 ДФЕС. Всъщност този член не прави разграничение в зависимост от причините или целите на държавните мерки, а ги определя в зависимост от техните последици (вж. решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 84 и 85 и цитираната съдебна практика; решение от 26 ноември 2015 г., Испания/Комисия, T‑461/13, EU:T:2015:891, т. 39).

100    Като се има предвид обаче, че както вече беше припомнено, при преценката на дадена мярка може да се наложи Комисията да провери дали съответното предимство може да се смята за непряко предоставено на други оператори извън непосредствения получател на прехвърлените държавни ресурси (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, EU:C:2002:363, т. 61 и 62), следва да се приеме, че щом може да се установи, както в случая, че дадено предимство, произтичащо от ресурси на държавата, е прехвърлено от непосредствения си получател на краен получател, няма значение дали непосредственият получател е прехвърлил предимството по търговски съображения, нито, обратно, дали прехвърлянето отговаря на цел от общ интерес.

101    Това намира потвърждение в съдебната практика, съгласно която предимството, пряко отпуснато на определени физически или юридически лица, може да представлява непряко предимство и съответно държавна помощ за други юридически лица, които са предприятия (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2000 г., Германия/Комисия, C‑156/98, EU:C:2000:467, т. 22—35, от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, EU:C:2002:363, т. 38 и 60—66, от 4 март 2009 г., Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия, T‑445/05, EU:T:2009:50, т. 127 и от 15 юни 2010 г., Mediaset/Комисия, T‑177/07, EU:T:2010:233). Всъщност по делата, по които са постановени тези съдебни решения, прехвърлянето на предимството от физическите или юридическите лица, които са непосредствени получатели на държавните ресурси, е осъществено в рамките на търговско правоотношение, което потвърждава, че наличието на търговски съображения зад прехвърлянето е без значение за преценката от гледна точка на член 107, параграф 1 ДФЕС на потока на държавните по произхода си ресурси до крайния получател.

102    Що се отнася до довода на жалбоподателя относно квалифицирането на SOGAER като „публично предприятие“ по смисъла на Директива 2006/111, налага се констатацията, че този довод е безпредметен и при всички положения неоснователен. Всъщност Комисията не се мотивира с подобна квалификация на SOGAER, за да приеме, че италианската държава отговаря за спорното плащане. Напротив, Комисията се мотивира с установения от автономния регион механизъм и оттам стига до извода, че получените от авиокомпаниите плащания са извършени с ресурси на този регион и за тях отговаря именно регионът, а съответно и италианската държава. В този контекст съответните летищни оператори, сред които и SOGAER, са изпълнявали само посредническа роля, така че, както отбелязва Комисията, евентуалната им квалификация като публични предприятия е ирелевантна.

103    При тези условия е ирелевантно и че в посочените от жалбоподателя решения от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑53/16, EU:T:2018:943) и от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑165/15, EU:T:2018:953) Общият съд постановява, че Комисията правилно е приела, че двете търговски камари, контролиращи съответно летища По-Беарн и Ним-Юзес-Льо Виган, представляват публични органи, за чиито решения отговаря френската държава. Всъщност, дори да се допусне, че ТК Каляри представлява публичен орган и че летище Каляри-Елмас се намира в сходно положение като двете летища, обсъждани по онези други дела, поради което за поведението на това летище да отговаря ТК Каляри и съответно италианската държава, това не променя факта, че по настоящото дело за конкретно обсъжданото поведение, а именно сключването на спорния договор и извършването на спорното плащане, по изложените по-горе съображения отговаря автономният регион, а летище Каляри-Елмас е изпълнявало само посредническа роля.

104    При всички положения следва да се отбележи, че за разлика от специфичната обстановка по делата, по които са постановени решения от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑53/16, EU:T:2018:943) и от 13 декември 2018 г., Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия (T‑165/15, EU:T:2018:953), в настоящия случай, от една страна, не е установено, че ТК Каляри представлява публичен орган, а жалбоподателят просто констатира, както е посочено в съображение 55 от обжалваното решение, че съгласно италианското право ТК Каляри е „автономен публичноправен субект“. От друга страна, оператор на летище Каляри-Елмас е SOGAER, а не ТК Каляри, а жалбоподателят не се опитва да докаже, че за поведението на този летищен оператор, в който безспорно ТК Каляри е мажоритарен собственик, отговаря именно тази камара предвид условията, установени в решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294).

105    Що се отнася накрая до твърдението на жалбоподателя, че в рамките на настоящия спор Комисията се опитвала да допълни мотивите на обжалваното решение с изявленията си, че договорите между летищните оператори и авиокомпаниите са сключени с единствената цел да се разпределят предоставените от автономния регион средства, достатъчно е да се констатира, че с тези изявления Комисията очевидно има предвид посредническата роля на летищните оператори, която е изяснена в частност в съображения 357—360 и припомнена в съображения 388 и 402 от обжалваното решение. Ето защо твърдението на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

106    По всички тези съображения следва да се приеме, че Комисията не допуска грешка при прилагането на правото, когато в съображения 357—360 от обжалваното решение приема, че летищните оператори може да се считат за посредници между автономния регион и авиокомпаниите, и заключава, че извършените от летищните оператори плащания за авиокомпаниите, в това число спорното плащане, са извършени с ресурси на автономния регион и той носи отговорност за тях. Ето защо, щом Комисията не е допуснала грешка относно релевантното „равнище“ за преценката налице ли е държавна помощ, твърденията на жалбоподателя по първото основание следва да се отхвърлят в първата им част.

 По втората част от твърденията по първото основание — относно прилагането на принципа на частния оператор на равнището на SOGAER

107    Жалбоподателят изтъква, че тъй като летищните оператори са релевантното аналитично „равнище“, единственият относим въпрос е дали при извършването на спорното плащане SOGAER е действало самостоятелно и според принципа на частния оператор.

108    В този смисъл били ирелевантни съображенията на Комисията относно намеренията на автономния регион, а именно че той искал да постигне цели на публичната политика, а цели относно рентабилността. Също ирелевантна била липсата на бизнес план, предварителен анализ на рентабилността или какъвто и да било друг вътрешен документ, от който да се установяват евентуалните цели на региона относно рентабилността.

109    Според жалбоподателя, за да провери дали SOGAER е действало според принципа на частния оператор, когато е сключило спорния договор, Комисията е трябвало в съответствие с практиката си за вземане на решения и с подхода, възприет от Общия съд в решение от 17 декември 2008 г., Ryanair/Комисия (T‑196/04, EU:T:2008:585), да изчисли салдото между приходите и разходите във връзка с този договор. Ако салдото е отрицателно, това щяло да означава, че е налице държавна помощ.

110    Без никаква причина обаче в настоящия случай Комисията не пристъпила към такова изчисляване на салдото между приходите и разходите във връзка със спорния договор. По този въпрос жалбоподателят се оплаква, че Комисията не обосновала извода си в точки 386 и 387 от обжалваното решение, че не ѝ е възможно да оценява финансовите отношения между летищните оператори и авиокомпаниите, въпреки че за избора на тези авиокомпании са били организирани възлагателни процедури. Той се оплаква и че Комисията не поискала по свой почин от летищните оператори да представят предварителните анализи на рентабилността на договорите, сключени с авиокомпаниите.

111    Що се отнася по-конкретно до приходите, които следва да се вземат предвид за целите на изчисляването на салдото между приходите и разходите във връзка със спорния договор, това били приходите, които летище Каляри-Елмас реализирало от обслужваните от жалбоподателя въздушни маршрути от това летище, а именно, както показвала най-проста справка в интернет, маршрутите между Каляри-Елмас и Кьолн-Бон и между Каляри-Елмас и Щутгарт. Впрочем в съображение 376 от обжалваното решение самата Комисия установила връзка между маркетинговите договори, сключени от летищните оператори с авиокомпаниите, и обслужваните от тези авиокомпании въздушни маршрути от съответните летища.

112    Що се отнася до разходите, които следва да се вземат предвид за целите на изчисляването на въпросното салдо, жалбоподателят смята, че спорното плащане не е сред тях. В действителност като релевантни разходи следвало да се вземат предвид финансовите разходи на SOGAER за придобиването на средствата, които му позволили да извърши това плащане (наричани по-нататък „финансовите разходи“). Както вече беше споменато в точка 56 по-горе при разглеждането на първата част от твърденията по първото основание, за да получат достъп до средствата от автономния регион, летищните оператори е трябвало да му заплащат „възнаграждение“ под формата на удръжка от 4 %, както и евентуално комисиони и лихви. Размерът на тези финансови разходи обаче бил чувствително под сумата от 30 000 EUR на спорното плащане.

113    За сметка на това не било подходящо да се взема предвид спорното плащане, при положение че то е финансирано от автономния регион, който не формира обща единица със SOGAER. По тази причина било безпредметно позоваването на решение от 17 декември 2008 г., Ryanair/Комисия (T‑196/04, EU:T:2008:585), доколкото в онзи случай Région wallonne (Валонският регион) е притежавал всички дялове на оператора на летище Шарлероа (Белгия), а за разлика от това в настоящия случай автономният регион не притежава SOGAER.

114    Комисията главно поддържа, че твърденията на жалбоподателя по първото основание са безпредметни във втората им част, тъй като оспорват само констатациите в съображения 385—387 от обжалваното решение относно конкретното прилагане на принципа на частния оператор, без да поставят под съмнение констатацията в съображения 380—383 от решението относно „неприложимостта“ на този принцип, доколкото автономният регион преследва цели на общата икономическа политика, а не цели за рентабилност на съответните летища. При условията на евентуалност Комисията поддържа, че във втората си част посочените твърдения са неоснователни.

115    Освен това конкретно доводът, че като релевантни за изчисляването на споменатото от жалбоподателя салдо трябвало да се вземат предвид финансовите разходи, бил недопустим.

–       По допустимостта на довода за финансовите разходи

116    Според Комисията с довода за финансовите разходи жалбоподателят едва на етапа на репликата изтъква, че всъщност тези разходи, а не спорното плащане, представляват релевантната помощ. С това обаче жалбоподателят изтъквал основание, което е ново и следователно недопустимо.

117    В отговор на въпрос на Общия съд във връзка с това жалбоподателят обясни, че този довод е продължение на главното му твърдение, че Комисията е трябвало да провери наличието на държавна помощ на равнището на SOGAER вместо на равнището на автономния регион. При условията на евентуалност той добавя, че салдото между приходите и разходите във връзка със спорния договор би било положително както ако се вземе предвид сумата от 30 000 EUR на спорното плащане, така и ако се вземе предвид сумата на финансовите разходи, чувствително под 30 000 EUR, което изключвало наличието на държавна помощ и в двете хипотези.

118     В това отношение се налага констатацията, че наистина в жалбата си жалбоподателят изтъква, че следва да се провери дали SOGAER е действало като частен оператор и да се изчисли салдото между приходите и разходите във връзка със спорния договор, което следва да се разбира като искане да се анализира допълнителната рентабилност на спорния договор, но същевременно на етапа на жалбата той споменава само спорното плащане, но не и финансовите разходи. Едва на етапа на репликата жалбоподателят за първи път споменава финансовите разходи, с което променя довода си относно релевантните разходи, които следва да се вземат предвид при анализа на допълнителната рентабилност.

119    Освен това жалбоподателят по подобен начин променя и доводите си по третото основание относно наличието на помощ de minimis. Въпреки че в жалбата изтъква, че размерът на спорното плащане бил доста под релевантния праг от 200 000 EUR, впоследствие в репликата си жалбоподателят сочи размера на финансовите разходи, чувствително под 30 000 EUR.

120    По този начин обаче жалбоподателят изменя съществен аспект на доводите си, тъй като, уж представяйки довод, доизясняващ изложения в жалбата анализ на допълнителната рентабилност, той всъщност оспорва самия предмет на констатираната в обжалваното решение помощ и в крайна сметка сумата, която евентуално би трябвало да се върне по силата на задължението за възстановяване, предвидено в член 2 от обжалваното решение.

121    По изложените съображения доводът за финансовите разходи не представлява само доразвиване — по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 61 по-горе — на втората част от твърденията по първото основание, така както са изложени в жалбата. Затова този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

–       По основателността на втората част от твърденията по първото основание

122    Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да провери дали при сключването на спорния договор и извършването на спорното плащане SOGAER е действало според принципа на частния оператор.

123    В това отношение в началото следва да се припомни, че по съображенията, изложени при анализа на първата част от твърденията по първото основание, жалбоподателят допуска грешка, когато поддържа, че SOGAER е релевантното равнище за преценката налице ли е държавна помощ.

124    Доколкото са основани на погрешна предпоставка, втората част от твърденията по първото основание може само да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност, като се има предвид, че летищните оператори са изпълнявали само посредническа роля, принципът на частния оператор не може да се приложи на тяхното равнище, както по същество приема Комисията в съображение 387 от обжалваното решение. В този смисъл, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията всъщност е мотивирала извода си, че не ѝ е възможно да оценява финансовите отношения между летищните оператори и авиокомпаниите, като в посоченото съображение е пояснила, че летищните оператори не са действали като оператори в условията на пазарна икономика, защото просто са изпълнявали спорната схема за помощ, разработена от автономния регион.

125    За изчерпателност следва да се отбележи, че съответните летищни оператори, а именно на летища Каляри-Елмас и Олбия, не са собственост на автономния регион, което впрочем жалбоподателят не оспорва. Следователно регионът не може да е очаквал, подобно на акционер, повече или по-малко дългосрочна икономическа възвръщаемост от средствата, които е предоставил на разположение на летищните оператори, и включително по тази причина принципът на частния оператор не е приложим.

126    От изложеното по-горе следва, че щом извършените сделки между авиокомпаниите и летищните оператори не е следвало да се анализират от гледна точка на принципа на частния оператор, Комисията не е била длъжна да разглежда въпроса за конкретното прилагане на този принцип към случая на жалбоподателя.

127    В този смисъл, първо, Комисията не е била длъжна да анализира допълнителната рентабилност на спорния договор. Поради това е ирелевантно т.нар. практическо доказателство за рентабилността на спорния договор, което жалбоподателят представи в отговор на въпрос на Общия съд. При всички положения се налага констатацията, че това практическо доказателство не може да се смята за надлежен анализ на допълнителната рентабилност. Достатъчно е по-конкретно да се отбележи, че като релевантни приходи жалбоподателят посочва всички летищни такси, платени от жалбоподателя на SOGAER за периода от 2011 г. до 2015 г. По този начин той включва и летищни такси за близо две години отпреди стартирането на рекламната кампания, до която се отнася спорният договор, и не дава оценка в каква част сумата на тези такси се е дължала на увеличаване на посещаемостта на летище Каляри-Елмас вследствие от въпросната кампания. Освен това като релевантни разходи жалбоподателят посочва само спорното плащане, а пренебрегва други разходи на SOGAER, включително свързаните с подобно увеличаване на посещаемостта на летището.

128    Извън това е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят тълкува погрешно съображение 376 от обжалваното решение, което не се отнася до условията за анализиране на допълнителната рентабилност. Това съображение се отнася до отделния въпрос дали разходите за маркетинговите услуги, предвидени в договорите между летищните оператори и авиокомпаниите, представляват разходи, които би трябвало по принцип да са в тежест на тези компании.

129    Второ, противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не е била длъжна служебно да изиска от летищните оператори да представят евентуалните предварителни анализи на рентабилността на плащанията за авиокомпаниите, като се има предвид, че тези анализи също имат отношение към конкретното прилагане на принципа на частния оператор на равнището на SOGAER. Освен това, както правилно отбелязва Комисията, някои заинтересовани лица, в това число SOGAER, представят становища включително относно потенциалното прилагане на принципа на частния оператор, заедно с документите, които те смятат за релевантни, докато жалбоподателят изобщо не взема участие в административното производство.

130    При тези обстоятелства Комисията не може да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални данни от фактическа или правна страна, които е можело да бъдат, но не са ѝ били представени в хода на административното производство, тъй като Комисията не е длъжна да преценява служебно и въз основа на предположения какви данни е можело да ѝ бъдат представени (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, T‑417/16, непубликувано, обжалвано, EU:T:2019:597, т. 60).

131    Трето, също ирелевантен е доводът, който жалбоподателят изложи в съдебното заседание, а именно че доколкото е инвестирал 10 000 EUR свръх платената от SOGAER сума от 30 000 EUR в рекламната кампания, предмет на спорния договор, както беше посочено в точка 24 по-горе, това обстоятелство показвало, че SOGAER е действало като частен оператор.

132    В допълнение, доколкото жалбоподателят може би се опитва да се обоснове със съдебната практика, че едновременното участие при сходни условия на публични субекти и частни оператори в дадена сделка позволява да се заключи, че тази сделка се извършва при условия, които биха могли да отговарят на принципа на частния оператор (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2000 г., Alitalia/Комисия, T‑296/97, EU:T:2000:289, т. 81 и цитираната съдебна практика), тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност в настоящия случай не може да се приеме, че SOGAER и жалбоподателят са участвали при сходни условия в една и съща сделка, тъй като SOGAER не е авиокомпания. В този смисъл SOGAER не може да е очаквало печалби, аналогични на тези, които жалбоподателят се е надявал да реализира чрез финансовото си участие във въпросната кампания, а именно печалбите от нарастване на продажбите на билети и услуги на борда на самолетите за съответните въздушни маршрути.

133    Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че принципът на частния оператор следва да се приложи на равнището на летищните оператори, тъй като в съображения 382 и 385 от самото обжалвано решение било посочено, че този принцип не е приложим на равнището на автономния регион, налага се констатацията, че жалбоподателят е разбрал погрешно тези съображения. Всъщност от тях само следва, че при преценката налице ли е държавна помощ на равнището на региона, принципът на частния оператор не е приложим, тъй като регионът се стреми да постигне цели на публичната политика, а не се стреми към възвръщаемост, каквато един частен оператор би могъл да очаква от сключването на сделки с авиокомпании.

134    По изложените съображения твърденията по първото основание следва да се отхвърлят във втората им част като частично недопустими и частично неоснователни, поради което следва да се отхвърлят всички твърдения по първото основание.

 По второто основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала, че помощта за жалбоподателя нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки

135    По второто основание — пропуск от страна на Комисията да докаже, че помощта, която жалбоподателят получил, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки, твърденията на жалбоподателя се разделят на две части, като с първата той поддържа, че Комисията е трябвало да установи как спорното плащане, а не спорната схема за помощ, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. Според изложената при условията на евентуалност втора част от твърденията на жалбоподателя по това основание, дори ако се допусне, че Комисията е имала право да разгледа само схемата, обжалваното решение пак било недостатъчно мотивирано по въпроса можело ли е схемата да наруши конкуренцията и да засегне търговията.

136    Комисията иска твърденията по второто основание да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни. По-конкретно, доколкото жалбоподателят поддържа, че спорното плащане представлява индивидуална помощ, отпусната ad hoc, а не е част от прилагането на схема за помощ, този довод от първата част бил недопустим.

 По първата част — относно преценката на спорното плащане вместо на спорната схема за помощ

137    Жалбоподателят поддържа, че като се има предвид обстоятелството, че измежду 16‑те съответни авиокомпании той е получил най-малкото по размер плащане, а именно 30 000 EUR, било неприемливо Комисията да поставя всички авиокомпании на една плоскост и да не разгледа отделно спорното плащане. Освен това той смята, че не е можело Комисията да се ограничи с анализ на въздействието на спорната схема за помощ върху конкуренцията и търговията между държавите членки, тъй като в настоящия спор не става дума за схема за помощ.

138    Като се позовава в частност на съдебната практика, произтичаща от решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63), Комисията твърди, че при схемите за помощ тя може просто да проучи характеристиките на разглежданата схема, за да прецени в мотивите на решението дали поради високия размер или процент на помощите, поради характеристиките на подкрепяните инвестиции или поради други условия, предвидени по съответната схема, същата осигурява съществено предимство на получателите спрямо конкурентите им и от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия. Ето защо в отнасящото се до подобна схема решение Комисията не била длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай.

139    Освен това, доколкото жалбоподателят може би искал да каже, че спорното плащане представлява индивидуална помощ ad hoc, а не индивидуална помощ, отпусната в приложение на схема за помощ, и така да оспори квалификацията на спорните мерки като „схема за помощ“, според Комисията той не дал никакви обяснения, още по-малко доказателства в подкрепа на този свой довод, поради което същият бил недопустим. При условията на евентуалност Комисията твърди, че доводът е неоснователен, тъй като летищните оператори не разполагали с никакво право на преценка, а само прехвърляли индивидуална помощ в приложение на спорната схема за помощ.

140    В това отношение следва в началото да се отбележи, че едно от твърденията на жалбоподателя по първото основание беше, че Комисията е трябвало да прецени наличието на държавна помощ на равнището на SOGAER вместо на равнището на автономния регион. Във връзка с това следва също така да се припомни, че тези твърдения бяха отхвърлени като неоснователни.

141    Следователно, доколкото почиват на първата част от твърденията му по първото основание, в смисъл че следвало да се разгледа само спорното плащане, тъй като равнището на SOGAER било релевантното равнище за преценка налице ли е държавна помощ, твърденията на жалбоподателя по второто основание в първата си част се опират на погрешна предпоставка и съответно трябва да се отхвърлят като неоснователни. Този извод не намира опровержение в изтъкнатото от жалбоподателя съображение 48 от обжалваното решение, в което просто се констатира, че летищните оператори е трябвало да сключат маркетингови споразумения за целите на осъществяването на дейност 2.

142    Доколкото обаче жалбоподателят може би иска, както твърди Комисията, да оспори квалификацията на спорните мерки като схема за помощ, следва да се провери и дали в този си аспект твърденията на жалбоподателя са допустими и евентуално основателни.

143    На въпрос на Общия съд относно допустимостта на подобни твърдения жалбоподателят посочи, че е изяснил становището си по въпроса с твърдението си по първото основание, че за да прецени наличието на държавна помощ, Комисията е трябвало да прецени спорния договор, а не спорната схема за помощ, която не била релевантна. Това становище впрочем било в съответствие със съображение 48 от обжалваното решение, което изрично визира маркетинговите договори между летищните оператори и авиокомпаниите. В този смисъл жалбоподателят поддържа, че с довода си за недопустимост Комисията се опитва да обърне тежестта на доказване, тъй като всъщност тя е трябвало да се увери — тъй като SOGAER е публично предприятие — дали този летищен оператор е действал като частен оператор в условията на пазарна икономика.

144    Освен това, като се позовава на точка 87 от решение от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T‑131/16 и T‑263/16, обжалвано, EU:T:2019:91), жалбоподателят добавя, че квалификацията на дадена мярка като схема за помощ зависи в частност от условието релевантните органи да не разполагат със свобода на преценка по отношение на определянето на основните елементи на помощта и по отношение на целесъобразността на отпускането ѝ, което в настоящия случай не било така, доколкото в обжалваното решение изобщо не се споменавало летищните оператори да са нямали свобода на преценка при изпълнението на спорната схема за помощ.

145    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, както и съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник жалбата трябва да съдържа предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Това изложение трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви своята защита, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол. Съгласно постоянната съдебна практика, с цел гарантиране на правната сигурност и на добро правораздаване, за да е допустима жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба (вж. в този смисъл решения от 19 април 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑49/09, непубликувано, EU:T:2012:186, т. 90 и от 16 октомври 2013 г., TF1/Комисия, T‑275/11, непубликувано, EU:T:2013:535, т. 95).

146    В настоящия случай от изложените в точка 137 по-горе доводи следва, че жалбоподателят по същество се е ограничил с твърдението, че е неприемливо Комисията да поставя всички авиокомпании на една плоскост и че настоящият спор не се отнася до схема за помощ. Жалбоподателят споменава спорната схема за помощ и във връзка с третото основание, но само за да заяви, че „спорът не се отнася до схемата в подкрепа на авиокомпаниите, а до конкретното задължение за връщане“, наложено с обжалваното решение. Налага се констатацията, че жалбоподателят не обяснява в какво се състои грешката на Комисията, когато в съображение 349 от обжалваното решение тя приема, че спорните мерки представляват схема за помощ по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589, при положение че той не споменава нито това съображение, нито тази разпоредба.

147    Наистина не е изключено сред първата част от твърденията на жалбоподателя по първото основание да има и твърдения, които са релевантни за целите на оспорването на квалификацията на спорните мерки като схема за помощ. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят е оспорил тази квалификация. Всъщност квалификацията на дадена мярка като схема за помощ е различна по естеството си от преценката за наличието на държавна помощ. Всъщност последното предполага да се провери дали в конкретния случай са изпълнени четирите кумулативни критерия по член 107, параграф 1 ДФЕС. За сметка на това квалификацията на мярката като схема за помощ позволява на Комисията да разгледа едновременно няколко индивидуални помощи в единно административно производство с цел процесуална ефективност (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1994 г., Италия/Комисия, C‑47/91, EU:C:1994:358, т. 21).

148    Тъй като не е обосновал доводите, с които оспорва квалификацията на спорните мерки като схема за помощ обаче, жалбоподателят принуждава Комисията и Общия съд да правят предположения какви точно биха могли да са разсъжденията и съображенията му както от правна, така и от фактическа страна, поради които оспорва тази квалификация. Член 76 от Процедурния правилник обаче е предназначен да предотвратява именно подобни случаи, източник на правна несигурност и несъвместими с доброто правораздаване (вж. в този смисъл определение от 19 май 2008 г., TF1/Комисия, T‑144/04, EU:T:2008:155, т. 57).

149    Оттук следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, изискването да обоснове довода си не води до обръщане на доказателствената тежест. Щом в обжалваното решение Комисията е приела, че Закон № 10/2010 и актовете за изпълнението му представляват схема за помощ, жалбоподателят е трябвало, ако иска да оспори тази квалификация, да изложи съответни доводи за това.

150    Предходният анализ не намира опровержение в довода на жалбоподателя въз основа на точка 87 от решение от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T‑131/16 и T‑263/16, обжалвано, EU:T:2019:91), тъй като не може с отговора си на въпрос на Общия съд жалбоподателят да поправи пропуска си да изложи достатъчно ясно и точно в текста на самата жалба основанието, на което оспорва квалификацията на спорните мерки като схема за помощ, доколкото противното би лишило от всякакво действие член 76, буква г) от Процедурния правилник (в този смисъл вж. по аналогия определение от 19 май 2008 г., TF1/Комисия, T‑144/04, EU:T:2008:155, т. 30).

151    При всички положения този довод е погрешен. Всъщност летищните оператори не са „национални органи“ по смисъла на изискването по точка 87 от решение от 14 февруари 2019 г., Белгия и Magnetrol International/Комисия (T‑131/16 и T‑263/16, обжалвано, EU:T:2019:91), съгласно което националните органи, прилагащи схема за помощ, не бива да разполагат със свобода на преценка по отношение на основните елементи на въпросната помощ и по отношение на целесъобразността на отпускането ѝ, тъй като съгласно Закон № 10/2010 и актовете за прилагането му тази задача принадлежи на изпълнителния орган на автономния регион. Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, от обжалваното решение, и в частност от съображения 360, 387 и 402, следва, че Комисията е приела, че летищните оператори не са разполагали със свобода на преценка, тъй като са имали ролята на посредници при изпълнението на спорната схема за помощ.

152    По изложените съображения следва да се заключи, че твърденията по второто основание трябва да се отхвърлят в първата им част като частично недопустими и частично неоснователни.

 По втората част от твърденията по второто основание — относно липсата на достатъчно мотиви за въздействието на спорната схема за помощ върху конкуренцията и търговията между държавите членки

153    Жалбоподателят по същество поддържа, че дори ако се допусне, че Комисията е била права да разгледа само спорната схема за помощ, обжалваното решение пак би било недостатъчно мотивирано по въпроса можело ли е тази схема да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки. По-конкретно, в съображения 390—392 от обжалваното решение Комисията по същество се ограничила с кръгови разсъждения, състоящи се от твърдения относно либерализирането на сектора на въздушния транспорт, без да обясни защо жалбоподателят да е получил съществено предимство, както всъщност изисква съдебната практика, произтичаща от решение от 14 октомври 1987 г., Германия/Комисия (248/84, EU:C:1987:437, т. 18).

154    Комисията смята, че съображения 390—392 от обжалваното решение — съдържащи констатации, които жалбоподателят не оспорва — са достатъчно мотивирани в светлината на релевантната съдебна практика, в това число решение от 14 октомври 1987 г., Германия/Комисия (248/84, EU:C:1987:437).

155    В това отношение за целите на квалифицирането на национална мярка като държавна помощ е необходимо не да се установи наличието на действително въздействие на съответната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушение на конкуренцията, а само да се провери дали помощта може да засегне търговията и да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 15 декември 2005 г., Италия/Комисия, C‑66/02, EU:C:2005:768, т. 111 и от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 134).

156    В частност, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на дадено предприятие спрямо тази на други конкурентни предприятия в рамките на вътрешната търговия в Съюза, същата трябва да се счита за повлияна от помощта (вж. решение от 9 октомври 2014 г., Ministerio de Defensa и Navantia, C‑522/13, EU:C:2014:2262, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

157    Освен това при схемите за помощ — какъвто е и настоящият случай — Комисията може просто да проучи характеристиките на разглежданата схема, за да прецени в мотивите на решението дали поради високия размер или процент на помощите, поради характеристиките на подкрепяните инвестиции или поради други условия, предвидени по съответната схема, същата осигурява съществено предимство на получателите спрямо конкурентите им и от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия. Ето защо в отнасящото се до подобна схема решение Комисията не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решения от 14 октомври 1987 г., Германия/Комисия, 248/84, EU:C:1987:437, т. 18 и от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63).

158    В настоящия случай в съображения 390—392 от обжалваното решение Комисията е изяснила, че авиокомпаниите, които получават плащанията от летищните оператори по линия на спорната схема за помощ, извършват дейност в сектор, който се характеризира с интензивна конкуренция между оператори, които са от различни държави членки и следователно участват във вътрешната търговия в Съюза. Освен това следва да се отбележи, както впрочем следва от обжалваното решение, и конкретно от таблица 15 в съображение 427, че сумите на плащанията за авиокомпаниите е можело да са високи.

159    Предвид принципите, припомнени в точки 155—157 по-горе, противно на поддържаното от жалбоподателя, съображения 390—392 от обжалваното решение са достатъчни от гледна точка на задължението на Комисията да се мотивира, като тя не е била длъжна да обяснява и как конкретно жалбоподателят би извлякъл съществено предимство от спорната схема за помощ (вж. в този смисъл решения от 7 март 2002 г., Италия/Комисия, C‑310/99, EU:C:2002:143, т. 88 и 89 и от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 114 и 121).

160    Затова твърденията по второто основание следва да се отхвърлят във втората им част като неоснователни, а съответно следва да се отхвърлят всички твърдения по второто основание.

 По третото основание: наличие на грешка поради това че Комисията не разгледала въпроса дали спорното плащане не представлява помощ de minimis

161    Според твърденията на жалбоподателя по третото основание, които се разделят на две части, по същество Комисията допуснала грешка, от една страна, като не проверила служебно дали спорното плащане не представлява помощ de minimis, и от друга страна, като приела, че Регламентът от 2006 г. за помощта de minimis не се прилага по отношение на това плащане.

162    Комисията моли твърденията по третото основание да бъдат отхвърлени като безпредметни и при всички положения неоснователни.

 По първата част от твърденията по третото основание — относно служебната проверка дали спорното плащане не е de minimis

163    Жалбоподателят поддържа, че при преценката за наличието на държавна помощ Комисията е допуснала грешка, тъй като не е проверила дали спорното плащане не е de minimis, доколкото подобна проверка била тясно свързана с проверката по критерия за засягането на търговията между държавите членки и съответно представлявала правен въпрос, който Комисията трябвало винаги да разглежда по свой почин.

164    Този извод не намирал опровержение в съдебната практика, произтичаща от решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368), на което се позовава Комисията в подкрепа на твърдението си, че при схемите за помощ проверката дали мярката е помощ de minimis е от компетентността на националните власти. Най-напред, всъщност по онова дело — за разлика от настоящия случай — Комисията изрично разгледала въпроса за помощта de minimis в съображение 110 от Решение 2000/394/ЕО от 25 ноември 1999 година относно мерките за помощи в полза на предприятията, установени на територията на Венеция и Киоджа, предвидени в Закони № 30/1997 и № 206/1995 за намаляване на социалноосигурителните вноски (ОВ L 150, 2000 г., стр. 50), решението, което е било оспорвано в контекста на посоченото съдебно решение. По-нататък, за разлика от обжалваното решение, което се отнасяло само до помощи, несъвместими с вътрешния пазар, Решение 2000/394 съдържало „смесена“ разпоредителна част — в него се изисквало възстановяването на някои несъвместими помощи и същевременно се приемало, че други помощи са съвместими с вътрешния пазар, поради което изпълнението на това решение непременно предполагало самостоятелна преценка от страна на националните власти. Накрая, в настоящия случай член 1, параграф 2 от разпоредителната част на обжалваното решение посочвал поименно жалбоподателя като получател на помощ, а член 2, параграф 1 изисквал възстановяване на тази помощ, което било пречка националните власти да извършат самостоятелна преценка, докато в разпоредителната част на Решение 2000/394 нямало поименно посочени получатели на помощите, чието възстановяване било разпоредено.

165    Също погрешно било твърдението на Комисията, че не била длъжна да проверява служебно дали е налице помощ de minimis, при положение че жалбоподателят да е направил искане в този смисъл в административното производство. В това отношение изтъкнатото от Комисията решение от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисия (T‑308/00 RENV, EU:T:2013:30, т. 121) било без значение, тъй като пасажът от него, на който се позовава на Комисията, се отнасял до критерия за селективност на мярката, а не ставало дума, както в случая, за критерия за засягането на търговията. Освен това в административното производство преди издаването на решението на Комисията, което е било оспорвано в контекста на онова съдебно решение, Федерална република Германия не изтъкнала, че едновременното съществуване на проверявания от Комисията данъчен режим и на отделен данъчен режим е годно да отстрани селективността на част от спорните предимства, получени от жалбоподателя по онова дело. Този пропуск обаче се отнасял до релевантните факти и съответно представлявал фактически въпрос, докато в случая твърденият пропуск на жалбоподателя се отнасял до въпроса дали спорното плащане е de minimis и съответно обхващал правен въпрос, който Комисията била длъжна служебно да проверява.

166    Комисията иска твърденията по третото основание да бъдат отхвърлени в първата им част като неоснователни.

167    В това отношение следва да се припомни, че когато проверява схема за помощ, Комисията може просто да проучи характеристиките на съответната схема, а не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63).

168    Оттук следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не е била длъжна да провери дали спорното плащане е de minimis, тъй като тази проверка е от компетентността на италианските власти на етапа на възстановяването на помощта.

169    Тази констатация не намира опровержение в трите довода на жалбоподателя, с които той се стреми да покаже по-ограничената приложимост на съдебната практика, припомнена в точка 167 по-горе, като прокара разграничение между обжалваното решение и Решение 2000/394, което е било оспорвано с жалбата, по повод на която е приета тази съдебна практика.

170    На първо място, що се отнася до това, че за разлика от настоящия случай Решение 2000/394 изрично е посочвало в съображение 110 правилата за помощта de minimis, достатъчно е да се констатира, че във въпросното съображение 110 Комисията не преценява конкретно дали разглежданите с онова решение мерки са de minimis, а само общо препраща към правилата за помощта de minimis, както правилно отбелязва Комисията. Следователно липсата на аналогично съображение в обжалваното решение не може да е основание за разграничаване на настоящото дело от релевантната обстановка по делото, по което е постановено решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368). Този извод се налага на още по-голямо основание, доколкото, както отбелязва Комисията, регламентите за помощта de minimis са пряко приложими във всички държави членки съгласно член 288 ДФЕС.

171    Освен това Съдът вече е отхвърлял съображения на Общия съд, сходни с изтъкнатите от жалбоподателя доводи. Всъщност в решение от 28 ноември 2008 г., Hotel Cipriani и др./Комисия (T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, EU:T:2008:537, т. 100—111, 251 и 252) Общият съд постановява, че наистина не е задача на националните органи при изпълнението на оспорваното по онова дело решение на Комисията да проверяват във всеки индивидуален случай дали са изпълнени условията за прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, но все пак тези органи не трябва в този случай да си възстановяват индивидуалните помощи de minimis, тъй като Решение 2000/394 трябва да се тълкува — предвид съображение 110 от него — като изключващо от кръга на помощите онези мерки, които отговарят на правилото de minimis. В решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368), постановено по жалба срещу решение от 28 ноември 2008 г., Hotel Cipriani и др./Комисия (T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, EU:T:2008:537), Съдът обаче постановява, че тъй като този извод на Общия съд е основан на погрешното му тълкуване на обхвата на упоменатото решение на Комисията, а именно че националните власти не били длъжни да проверяват във всеки индивидуален случай дали отпуснатото на получателя предимство може да наруши конкуренцията и да засегне търговията в Съюза, то Общият съд се е произнесъл в нарушение на предходната практика на Съда, съгласно която, когато Комисията се произнася общо и абстрактно относно схема за помощ, като я обявява за несъвместима с вътрешния пазар и разпорежда получените съгласно тази схема парични суми да бъдат възстановени, държавата членка трябва да провери индивидуалното положение на всяко предприятие, засегнато от посоченото възстановяване (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 61—64 и 114—117).

172    На второ място, що се отнася до довода за „смесената“ разпоредителна част на Решение 2000/394, достатъчно е да се отбележи, че предвид съображенията, изложени в точка 171 по-горе, Съдът не се е основал на това обстоятелство, когато е констатирал необходимостта от индивидуализирана преценка от страна на националните власти — всъщност той се е мотивирал с припомняне на съдебната практика относно задълженията на националните власти при изпълнението на решения на Комисията относно схеми за помощ.

173    На трето място, наистина в разпоредителната част на Решение 2000/394 не са посочени поименно получателите на несъвместимите с вътрешния пазар помощи, докато за разлика от това жалбоподателят е поименно посочен в член 1, параграф 2 от разпоредителната част на обжалваното решение. Това обстоятелство обаче е без значение, тъй като проверката на индивидуалното положение на жалбоподателя непременно остава задача на италианските власти, щом Комисията се е ограничила само с анализ на характеристиките на спорната схема за помощ. При всички положения прочитът на разпоредителната част на обжалваното решение извън член 1, параграф 2 от него сочи, че Комисията очаква от италианските власти да пристъпят към индивидуализирана проверка на положението на получателите, като се има предвид, че в член 4 от разпоредителната част тя изисква от Италианската република по-конкретно да ѝ предостави точен списък на получателите, да ѝ съобщи общия размер на помощта, която трябва да бъде възстановена от всеки получател, и да ѝ предостави подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на обжалваното решение.

174    Във връзка с това се установява, че италианските власти са връчили на жалбоподателя решение за възстановяване. На въпрос за това в съдебното заседание жалбоподателят отговори, че не е обжалвал това решение на национално равнище, противно на това, което всъщност заявява на Комисията в кореспонденцията им след приемането на обжалваното решение. Като се има предвид обаче изложената по-горе съдебна практика за съответните функции на Комисията и на националните органи, жалбоподателят не може да използва разглежданата тук жалба, за да поправи последиците от собствения си пропуск да подаде жалба на национално равнище.

175    Що се отнася до останалото, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя за ирелевантност на делото, по което е постановено решение от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисия (T‑308/00 RENV, EU:T:2013:30). Щом проверката на индивидуалното положение на получателите по схема за помощ е от компетентността на националните власти, а не на Комисията, безпредметно е да се повдига въпросът дължала ли е тя проверка дали само спорното плащане е de minimis, при положение че е нямало искане в този смисъл от жалбоподателя.

176    По изложените съображения следва да се отхвърлят твърденията по третото основание в първата им част.

 По втората част от твърденията по третото основание — относно прилагането на регламентите за помощта de minimis

177    Жалбоподателят изтъква, че спорното плащане е de minimis, като поддържа, че то отговаря на условията по Регламента от 2006 г. за помощта de minimis.

178    По-конкретно, що се отнася най-напред до приложното поле на Регламента от 2006 г. за помощта de minimis, жалбоподателят смята, че в случая e приложим ratione materiae и ratione temporis този регламент, а не Регламентът от 2013 г. за помощта de minimis, както сочела Комисията в електронното си писмо от 18 август 2017 г.

179    По-нататък, що се отнася до условията, които трябва да са изпълнени, за да може съответната помощ да се счита за de minimis, жалбоподателят смята, че в настоящия случай не е надвишен таванът от 200 000 EUR за период от три данъчни години по член 2, параграф 2 от Регламента от 2006 г. за помощта de minimis, тъй като спорното плащане е в размер на 30 000 EUR. Тази констатация се налагала на още по-силно основание по отношение на размера на финансовите разходи, които именно били релевантната сума, както поддържа жалбоподателят по второто основание. Освен това Комисията неправилно смятала за невероятно да не е надхвърлен таванът от 200 000 EUR поради многобройните помощи, които получила групата Lufthansa, към която принадлежи жалбоподателят. По-конкретно, не можело да се вземат предвид помощите, отпуснати на другите членове на групата Lufthansa, тъй като „функционалното понятие за предприятие“, използвано от Комисията, било неприложимо, тъй като не фигурирало в Регламента от 2006 г. за помощта de minimis.

180    Що се отнася до условието по член 2, параграф 4 от Регламента от 2006 г. за помощта de minimis, което изисква да може точно и предварително да се изчисли „брутният еквивалент на помощта“ и което Комисията споменава в електронното си писмо от 18 август 2017 г., жалбоподателят смята, че то не е приложимо по отношение на спорното плащане.

181    При всички положения жалбоподателят твърди, че не е негова задача да доказва, че в случая са изпълнени условията по Регламента от 2006 г. за помощта de minimis. Регламентът предвиждал, че получателите носят доказателствената тежест спрямо националните власти, но не предвиждал същото спрямо Комисията.

182    Комисията иска твърденията по това основание да бъдат отхвърлени във втората им част като безпредметни, тъй като дори ако се допусне, че спорното плащане може да е de minimis, тази констатация била от компетентността на италианските власти. При всички положения в тази си втора част твърденията били неоснователни, тъй като жалбоподателят не доказал, че в случая са изпълнени всички условия по Регламента от 2006 г. за помощта de minimis.

183    В това отношение е достатъчно да се отбележи, че във втората си част твърденията по третото основание са безпредметни. Всъщност, както личи от анализа на първата част от твърденията по третото основание, не е задача на Комисията да проверява дали евентуално спорното плащане е de minimis. При тези условия посочените твърдения, които освен това са насочени главно срещу становището, изложено от Комисията в електронна кореспонденция след приемането на обжалваното решение, не са годни да поставят под съмнение законосъобразността на това решение.

184    Що се отнася до останалото, в съдебното заседание жалбоподателят изтъкна, че спорното плащане, което е извършено на 19 април 2013 г., не е финансирано със средства с непряк произход от автономния регион, тъй като, както следвало от съображение 89, буква б) от обжалваното решение, годишното регионално финансиране, отпуснато на SOGAER и GEASAR за 2013 г., било одобрено от автономния регион, но в крайна сметка изобщо не им било изплатено.

185    В това отношение, както се установява от таблица 15 в съображение 427 от обжалваното решение, както и от таблиците, в които са обобщени предприетите от SOGAER действия за периода от 2010 г. до 2013 г. и които са упоменати в съображение 113 от обжалваното решение и са представени от Комисията в отговор на писмен въпрос от Общия съд, спорният договор трябва да се смята за спадащ към дейностите за 2012 г. Следователно спорното плащане, извършено през пролетта на 2013 г., е било обхванато от регионалното финансиране за 2012 г., което е изплатено на SOGAER. При всички положения, доколкото жалбоподателят може би иска да оспори тази констатация, това е въпрос на преценка на личното му положение от страна на италианските органи.

186    По всички изложени съображения следва да се отхвърлят твърденията по третото основание, а съответно и цялата жалба.

 По съдебните разноски

187    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Germanwings GmbH да заплати съдебните разноски.

Papasavvas Svenningsen Valančius

Csehi       Nihoul

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 май 2020 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Спорните мерки

Разпоредбите, приети от автономния регион

– Член 3 от Закон № 10/2010

– Актовете за изпълнение на Закон № 10/2010

Спорният договор

Обжалваното решение

Събитията след обжалваното решение

Производството и исканията на страните

От правна страна

По първото основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала наличието на помощ, тъй като не обсъдила въпроса дали SOGAER е действало като частен оператор в условията на пазарна икономика

По първата част от твърденията по първото основание  — относно релевантното равнище за преценката на наличието на държавна помощ

– По допустимостта на първата част от твърденията по първото основание

– По основателността на първата част от твърденията по първото основание

По втората част от твърденията по първото основание  — относно прилагането на принципа на частния оператор на равнището на SOGAER

– По допустимостта на довода за финансовите разходи

– По основателността на втората част от твърденията по първото основание

По второто основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото Комисията не доказала, че помощта за жалбоподателя нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки

По първата част  — относно преценката на спорното плащане вместо на спорната схема за помощ

По втората част от твърденията по второто основание  — относно липсата на достатъчно мотиви за въздействието на спорната схема за помощ върху конкуренцията и търговията между държавите членки

По третото основание: наличие на грешка поради това че Комисията не разгледала въпроса дали спорното плащане не представлява помощ de minimis

По първата част от твърденията по третото основание  — относно служебната проверка дали спорното плащане не е de minimis

По втората част от твърденията по третото основание  — относно прилагането на регламентите за помощта de minimis

По съдебните разноски

*      Език на производството: немски.