Жалба, подадена на 11 август 2010 г. - Van Parys/Комисия

(Дело T-324/10)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Léon Van Parys NV (Антверпен, Белгия) (представители: P. Vlaemminck и A. Hubert, advocaten)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решението на Комисията от 6 май 2010 година по преписка REC 07/07, с което се установява, че в конкретния случай последващото вземане под отчет на вносни митни сборове е обосновано и е оправдано опрощаването на тези митни сборове по отношение на определен длъжник, но не и по отношение на друг длъжник,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Твърди се, че за периода от 22 юни 1998 г. до 8 ноември 1999 г. жалбоподателят и неговият митнически агент са представяли на митническите органи в Антверпен подправени испански лицензии AGRIM за внос на банани от Еквадор. В резултат на това неправомерно била приложена преференциалната митническа ставка.

Всички испански лицензии, за които се твърди, че са подправени, и въз основа на които е извършено последващото възстановяване на митните сборове, жалбоподателят получавал от португалския си посредник в качеството му на данъчен представител, с когото италианското дъщерно дружество на жалбоподателя си сътрудничило в продължение на много години във връзка с покупката на испански и португалски лицензии.

Белгийската митническа и акцизна администрация подава молба до Европейската комисия с искане да не се извършва последващо възстановяване и/или опрощаване на митническите сборове. По отношение на случаите на внос през 1999 г. Европейската комисия приема негативно решение, срещу което жалбоподателят подава настоящата жалба за отмяна.

Жалбоподателят излага шест правни основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на посоченото решение на Комисията.

На първо място той изтъква, че е налице нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността, на Регламент (ЕИО) № 1442/93 и на Регламент (EО) № 2362/98, както и на описаните от СТО търговски обичаи. Като погрешно приела, че жалбоподателят е допуснал небрежност, Комисията нарушила посочените разпоредби, които позволявали закупуването на правото на ползване на лицензии посредством използвания от жалбоподателя търговски способ.

На второ място, жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността и на принципа на пропорционалност. Комисията приела, че констатираното подправяне на испанските лицензии надхвърля нормалния търговски риск и трябва да се разглежда като особена ситуация. Жалбоподателят обаче оспорва констатацията, че не бил положил грижа на добър търговец и че следователно не били изпълнени изискванията на член 239 от Митническия кодекс на Общността.

На трето място, Комисията нарушила член 239 от Митническия кодекс на Общността, член 211 от Договора за ЕО, принципа за закрила на оправданите правни очаквания, както и общия правен принцип "patere legem quam ipse fecisti". Комисията приложила спрямо жалбоподателя по-строг критерий за задължението за полагане на дължимата грижа, отколкото се изисквало от правната уредба и отколкото било обичайно за съответния сектор, а същевременно Комисията и испанските органи не изпълнили собствените си правни задължения.

На четвърто място, жалбоподателят твърди нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността и на принципа на равно третиране, тъй като Комисията неоснователно разглеждала случаите на внос през 1998 г. по различен начин от случаите на внос през 1999 г.

На пето място, жалбоподателят сочи нарушение на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността. Не можело автоматично да се приема, че не е налице грешка на испанските митнически органи по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността.

На шесто място, жалбоподателят изтъква, че са нарушени съществени процесуални правила, и по-специално правото му на защита.

____________