Language of document : ECLI:EU:T:2015:805

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

23 октомври 2015 година(*)

„Жалба за отмяна — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Срок за обжалване — Просрочие — Недопустимост — Искане за обезщетение — Недопустимост“

По дело T‑552/13

Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock), установено в Техеран (Иран), за което се явява K. Kleinschmidt, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват M. Bishop и J.‑P. Hix, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, от една страна, искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), както и и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) — в частта, в която тези регламенти засягат жалбоподателя, и от друга страна, искане за обезщетение,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni и L. Madise (докладчик), съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 март 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, въведени с цел да се окаже натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови ядрените си дейности, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие.

2        Жалбоподателят Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock) е установено в Иран дружество, което се занимава с производство, изследователска дейност и предоставяне на услуги в газовия, нефтохимическия и енергийния сектор като цяло. По-специално то произвежда и търгува с турбини и турбокомпресори, използвани в газовия и нефтохимическия сектор.

3        На 26 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39). Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата и образуванията, посочени в списък, който се съдържа в приложения І и ІІ към същото решение.

4        Вследствие на приемането на Решение 2010/413, на 25 октомври 2010 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1). Член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата, образуванията и структурите, изброени в приложение VIII към посочения регламент.

5        На 1 декември 2011 г. Съветът приема Решение 2011/783/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), с което по-специално добавя фирмата на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413.

6        На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 за прилагане на Регламент № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11), с който по-специално добавя фирмата на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в приложение VIII към Регламент № 961/2010.

7        В Решение 2011/783 и в Регламент за изпълнение № 1245/2011 Съветът мотивира замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя по следния начин:

„Дружество, свързано с посоченото от ЕС Sakhte Turbopomp va Kompressor (SATAK) (изв. също като Turbo Compressor Manufacturer, TCMFG)“.

8        На 2 декември 2011 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат член 19, параграф 1, буква б) и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 (приложение II) и член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 (приложение VIII) (ОВ C 351, стр. 15, наричано по-нататък „Известието от 2 декември 2011 г.“), в редакцията им съответно с Решение 2011/783 и с Регламент за изпълнение № 1245/2011. В това известие Съветът, който по отношение на мотивите за всяко включване препраща към релевантните актове, уточнява по-специално, че е решил да добави лица и образувания в списъците по приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Съветът също така обръща внимание на съответните лица и образувания за възможността да обжалват тези актове пред Общия съд при условията, предвидени в член 275, втора алинея ДФЕС и в член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС.

9        С препоръчано писмо от 5 декември 2011 г. (наричано по-нататък „писмото от 5 декември 2011 г.“), изпратено с обратна разписка на 6 декември 2011 г., Съветът информира жалбоподателя за включването му в списъка на лицата и образуванията, които са изброени в приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783, и в приложение VIII към Регламент № 961/2010, изменено с Регламент за изпълнение № 1245/2011. Писмото е върнато в Съвета с отбелязване „променен адрес“, направено от иранските пощенски служби.

10      На 13 февруари 2012 г. жалбоподателят подава пред Общия съд жалба за отмяна на Решение 2011/783 в частта, която го засяга, тъй като по-специално Съветът допуснал явна грешка при преценката на фактите, на които се основава посоченото решение по отношение на жалбоподателя. По жалбата е образувано дело T‑63/12.

11      Регламент № 961/2010 е отменен с Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 88, стр. 1), член 23, параграф 2 от който предвижда замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата, образуванията или структурите, изброени в приложение IX към този регламент. Съветът включва в това приложение фирмата на жалбоподателя със същите мотиви като изложените в Решение 2011/783 и в Регламент за изпълнение № 1245/2011 (вж. т. 7 по-горе).

12      С решение от 26 октомври 2012 г., Oil Turbo Compressor/Съвет (T‑63/12, Сб., EU:T:2012:579) Общият съд уважава подадената от жалбоподателя жалба за отмяна на Решение 2011/783 в частта, която го засяга.

13      На 11 декември 2012 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, предвидени в Решение 2010/413 и в Регламент № 267/2012 (ОВ C 380, стр. 7, наричано по-нататък „Известието от 11 декември 2012 г.“). Това известие обръща внимание на лицата и образуванията, фигуриращи в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение IX към Регламент № 267/2012, за възможността да отправят до Съвета искане за преразглеждане на решението за включването им в посочените приложения, като го придружат с удостоверителни документи.

14      С писмо от 21 януари 2013 г. жалбоподателят, като припомня решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579), и отбелязва, че фирмата му все още не е заличена нито от приложение II към Решение 2010/413, нито от приложение IX към Регламент № 267/2012, иска от Съвета да му посочи причините, които пречат на изпълнението на цитираното съдебно решение.

15      С писма от 6 февруари и 29 април 2013 г. жалбоподателят по същество иска от Съвета да изпълни решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579).

16      С Регламент за изпълнение (ЕС) № 1203/2013 на Съвета от 26 ноември 2013 година за прилагане на Регламент № 267/2012 (ОВ L 316, стр. 1) жалбоподателят е заличен от списъка в приложение IX към Регламент № 267/2012.

 Производство и искания на страните

17      На 15 октомври 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

18      С отделен акт, депозиран същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателят подава молба за произнасяне по реда на бързото производство на основание член 76а от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.

19      С процесуално-организационно действие, което е предвидено в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. и за което страните са уведомени на 28 ноември 2013 г., Общият съд пита страните дали и на коя дата Съветът е уведомил жалбоподателя — пряко или с публикуването на известие в Официален вестник — за решението си да включи фирмата му, от една страна, в списъка по единственото приложение към Регламент за изпълнение № 1245/2011 и от друга, в списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012. Страните отговарят на този въпрос в определения срок.

20      На 29 ноември 2013 г. Съветът подава в секретариата на Общия съд писмена защита, в която субсидиарно е изложено искане за прекратяване на производството поради заличаването с Регламент за изпълнение № 1203/2013 на фирмата на жалбоподателя от списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012 (вж. т. 16 по-горе).

21      С решение от 12 декември 2013 г. Общият съд (втори състав) оставя без уважение молбата делото да се разгледа по реда на бързото производство.

22      На 25 март 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд писмена реплика, в която исканията са разширени. Общият съд регистрира този документ, без да се произнася по допустимостта му.

23      След доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството.

24      С процесуално-организационно действие, което е предвидено в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. и за което страните са уведомени на 30 януари 2015 г., Общият съд им отправя писмено въпрос, като ги приканва да дадат отговор по време на съдебното заседание. Предмет на този въпрос е определение от 20 февруари 2014 г., Jannatian/Съвет (T‑187/13, EU:T:2014:134) и неговата релевантност за настоящото дело.

25      По искане на жалбоподателя съдебното заседание, първоначално насрочено за 4 февруари 2015 г., е отложено за 11 март 2015 г.

26      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 март 2015 г.

27      В отговор на въпроса, посочен в точка 24 по-горе, на съдебното заседание Съветът се позовава на Известието от 11 декември 2012 г. и по искане на Общия съд представя копие от него. Този документ е приобщен към преписката, без жалбоподателят да се е противопоставил на това. Последният е направил бележки по този документ, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

28      В жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени Регламент за изпълнение № 1245/2011 и Регламент № 267/2012 (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“) в частта, в която тези актове го засягат,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

29      В писмената си реплика жалбоподателят също така иска от Общия съд да осъди Съвета да му изплати 90 528 392,56 EUR като обезщетение за вреди.

30      В писмената си защита Съветът иска от Общия съд:

–        като главно искане, да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        субсидиарно, да прекрати производството.

31      В отговор на искането за обезщетение за вреди, изложено от жалбоподателя в писмената реплика, в писмената дуплика Съветът също така моли Общия съд:

–        да отхвърли искането за обезщетение за вреди като явно недопустимо или, субсидиарно, като неоснователно,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По исканията за отмяна

32      В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят излага три основания. С тези основания се твърди, първо — явна грешка в преценката на фактите, на които се основават обжалваните актове; второ — нарушение на принципа на пропорционалност; и трето — нарушение на правото на изслушване, на задължението за мотивиране, на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита.

33      Без формално да прави възражение за недопустимост съгласно член 114 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., Съветът твърди основно, че исканията за отмяна са късно подадени и следователно са недопустими. Субсидиарно изтъква, че след като с Регламент за изпълнение № 1203/2013 жалбоподателят е бил заличен от списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012, във всеки случай липсва основание за произнасяне.

34      Като начало следва да се разгледа допустимостта на исканията за отмяна с оглед на срока за обжалване.

35      В тази насока, от една страна, Съветът изтъква, че се е опитал да уведоми жалбоподателя за Регламент за изпълнение № 1245/2011 с писмото от 5 декември 2011 г., което му е било върнато от иранските пощенски служби. Ето защо, доколкото за Съвета било невъзможно да направи индивидуално уведомяване, срокът за обжалване започнал да тече от датата на публикуване на Известието от 2 декември 2011 г. От друга страна, относно Регламент № 267/2012 Съветът отбелязва в съдебното заседание, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на публикуване на Известието от 11 декември 2012 г. или поне, както той твърди в писмените си изявления, от датата, на която жалбоподателят е узнал за приемането на този регламент и съдържанието му, т.е. най-късно 21 януари 2013 г.

36      Жалбоподателят отхвърля тези доводи на Съвета по същество със съображението, че при липсата на индивидуално уведомяване за обжалваните актове срокът за обжалване не бил започнал да тече. По-специално, от една страна, по отношение на Регламент за изпълнение № 1245/2011 Съветът не можел да се позовава на връщането от иранските пощенски служби на писмото от 5 декември 2011 г., защото тази институция трябвало да осигури надлежното получаване на писмата ѝ. От друга страна, относно Регламент № 267/2012 жалбоподателят по същество изтъква, че Съветът бил длъжен поне да опита да го уведоми лично или поне да уведоми адвоката му и че във всеки случай Известието от 11 декември 2012 г. нямало как да доведе до започване да тече на срока за обжалване. Освен това, доколкото имал основание да очаква, че вследствие от решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579), Съветът ще заличи фирмата му от списъците в приложение VIII към Регламент № 961/2010 и в приложение IX към Регламент № 267/2012, понеже мотивите за включването били същите като тези от Решение 2011/783, отменено с посоченото съдебно решение в частта си, която засяга жалбоподателя, последният смята, че просрочието на настоящата жалба е в разрез с принципа на законосъобразност на действията на администрацията. Жалбоподателят също така добавя, че Съветът, който пропуснал да отговори на писмата му от 21 януари, 6 февруари и 29 април 2013 г., бил длъжен да го изслуша и ако е необходимо, да му посочи наличния правен способ за защита.

37      Като начало следва да се напомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС „[и]сковете, предвидени в настоящия член, трябва да бъдат заведени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на ищеца, или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него“.

38      Съгласно съдебната практика принципът на ефективна съдебна защита изисква органите на Европейския съюз, които издават актове за прилагането на ограничителни мерки спрямо определени лица и образувания, в рамките на възможното, да уведомяват съответното лице или образувание за съображенията си за издаването на акта в момента на приемането му или поне в най-кратки срокове след това, за да се позволи на тези лица или образувания да упражнят правото си на обжалване (решение от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, Сб., EU:T:2013:397, т. 56; вж. също в този смисъл решение от 16 ноември 2011 г., Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сб., EU:C:2011:735, т. 47 и цитираната съдебна практика).

39      Това следва от особената същност на актовете за налагане на ограничителни мерки спрямо определено лице или образувание, които приличат както на актове с общо приложение, доколкото забраняват на цяла категория адресати, определени общо и абстрактно, в частност да предоставят средства и икономически ресурси на разположение на лицата и образуванията, чиито имена са включени в списъците в приложенията им, така и на съвкупност от индивидуални решения спрямо тези лица и образувания (вж. решение от 23 април 2013 г., Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, Сб., EU:C:2013:258, т. 56 и цитираната съдебна практика).

40      В настоящия случай този принцип е конкретизиран в член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 и в член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012, съгласно които Съветът съобщава решението си на съответното лице или образувание, включително основанията за включването на името му в списъка на визираните от ограничителните мерки лица и образувания, като го прави пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да се предостави възможност на лицето или образуванието да представи възражения.

41      Оттук следва, че макар наистина влизането в сила на актове като обжалваните да зависи от датата на публикуването им, срокът за подаване на жалба за отмяна на тези актове по член 263, четвърта алинея ДФЕС тече за всяко от тези лица и образувания от датата на уведомлението, което трябва да му бъде отправено (решение Gbagbo и др./Съвет, т. 39 по-горе, EU:C:2013:258, т. 59).

42      Следователно този срок започва да тече или от датата на индивидуалното съобщаване на този акт на засегнатото лице, ако адресът му е известен, или от публикуването на известие в Официален вестник, в обратния случай (решение от 16 юли 2014 г., Hassan/Съвет, T‑572/11, Сб., EU:T:2014:682, т. 33; вж. в този смисъл и решение Gbagbo и др./Съвет, т. 39 по-горе, EU:C:2013:258, т. 59—62).

43      Във връзка с това, от една страна, е нужно да се добави, че Съветът не е свободен да избира произволно начина, по който съобщава решенията си на засегнатите лица. Съгласно съдебната практика цитираните в точка 40 по-горе разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато Съветът разполага с адреса на лице, визирано от ограничителни мерки, и когато няма пряко съобщаване на съдържащите тези мерки актове, срокът на обжалване, който трябва да се спази от това лице, за да оспори посочените актове пред Общия съд, не започва да тече. Ето защо само когато е невъзможно да се връчи лично актът на заинтересованото лице, с който се въвеждат или запазват спрямо него ограничителни мерки, срокът за обжалване на този акт започва да тече от публикуването на известието в Официален вестник (вж. по аналогия решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, Сб., EU:T:2014:926, т. 60 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл и по аналогия решение Gbagbo и др./Съвет, т. 39 по-горе, EU:C:2013:258, т. 61 и 62).

44      От друга страна, съгласно съдебната практика може да се счита, че за Съвета е невъзможно да връчи лично на физическо или юридическо лице или на дадено образувание акт, който ги засяга и съдържа ограничителни мерки, когато адресът на това лице или образувание не е публикуван или не е предоставен на Съвета, или когато изпратеното съобщение на адреса, с който разполага Съветът, не е получено въпреки положените с цялата дължима грижа усилия, за да се извърши такова съобщаване (решение Mayaleh/Съвет, т. 43 по-горе, EU:T:2014:926, т. 61).

45      Именно в светлината на предходните насоки най-вече следва да се прецени допустимостта на настоящите искания за отмяна.

46      На първо място, що се отнася до допустимостта на искането за отмяна на Регламент за изпълнение № 1245/2011 в частта, в която този акт засяга жалбоподателя, от една страна, безспорно е, че този регламент е бил предмет на известие, публикувано на 2 декември 2011 г. в Официален вестник на вниманието на лицата и образуванията, визирани от ограничителните мерки.

47      От друга страна, следва да се приеме за установено, че на 6 декември 2011 г. Съветът е изпратил на жалбоподателя писмото от 5 декември 2011 г. с обратна разписка, за да го информира по-специално за включването му в единственото приложение към Регламент за изпълнение № 1245/2011. Безспорно е, че това писмо е било върнато на Съвета с отбелязване „променен адрес“, направено от иранските пощенски служби.

48      Следователно се оказва, че за Съвета е било невъзможно по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 44 по-горе, да направи индивидуално уведомяване — положение, аналогично на положението, в което би се намирал, ако адресът на жалбоподателя му бе неизвестен. Обратно на изложените в съдебното заседание доводи от жалбоподателя, това е изводът, който се налага, дори и този адрес да бе точен.

49      Всъщност Съветът се е погрижил да изпрати писмото от 5 декември 2011 г. на жалбоподателя с препоръчана поща и да го придружи с обратна разписка. От една страна, следва да се отбележи, че тази процедура за изпращане на пощенски пратки е известна на службите в Иран, на които е възложено да разнасят такива пратки (вж. в този смисъл определение от 20 ноември 2012 г., Shahid Beheshti University/Съвет, T‑120/12, EU:T:2012:610, т. 49). От друга страна, тя е подходящ начин за индивидуалното уведомяване по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 42 и 43 по-горе, тъй като съгласно съдебната практика връчването с препоръчано писмо с подписана обратна разписка позволява да се определи със сигурност денят, от който започва да тече срокът за обжалване (вж. в този смисъл решение от 30 май 1984 г., Ferriera Vittoria/Комисия, 224/83, Rec, EU:C:1984:208, т. 9 и цитираната съдебна практика).

50      Ето защо следва да се приеме, че Съветът, който в Иран разполага само с ограничени средства за издирване на личните адреси на всички лица и образувания, засегнати от режима на ограничителните мерки (вж. по аналогия решение Hassan/Съвет, т. 42 по-горе, EU:T:2014:682, т. 58), е доказал, че е положил дължимата грижа, що се отнася до задължението му да уведоми жалбоподателя за взетите спрямо него ограничителни мерки.

51      Оттук следва, че с оглед на съдебната практика, цитирана в точка 44 по-горе, и обратно на доводите на жалбоподателя, Съветът е имал основание да се осланя на предоставената от иранските пощенски служби информация, че адресът на жалбоподателя е променен, и не е бил длъжен да прави нов опит за връчване по пощата или с други средства.

52      Обратно на доводите на жалбоподателя, изложени на съдебното заседание, в частност следва да се добави, че след връщането на писмото от 5 декември 2011 г. Съветът не е бил длъжен да го уведомява за Регламент за изпълнение № 1245/2011 по факс или по имейл. Всъщност жалбоподателят изобщо не е доказал, че Съветът е имал неговия факс номер или имейл адрес. Напротив, жалбоподателят твърди само, че последните можели да бъдат открити в интернет — нещо, за което обаче не е представил никакво доказателство.

53      При тези обстоятелства срокът за обжалване на Регламент за изпълнение № 1245/2011 е започнал да тече от датата на публикуване на Известието от 2 декември 2011 г.

54      Този извод се налага в още по-голяма степен, доколкото в делото, по което е постановено решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579), жалбоподателят е подал навреме жалба за отмяна на Решение 2011/783. Последното решение, прието в един и същи ден с Регламент за изпълнение № 1245/2011, се основава по отношение на жалбоподателя на мотиви за включване, идентични на тези в цитирания регламент, и също е предмет на Известието от 2 декември 2011 г.

55      Ето защо искането за частична отмяна на Регламент за изпълнение № 1245/2011, подадено на 15 октомври 2013 г., е недопустимо поради просрочие.

56      На второ място, колкото до допустимостта на искането за отмяна на Регламент № 267/2012 в частта, в която този акт засяга жалбоподателя, безспорно е — както Съветът уточни в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационни действия — че този регламент, публикуван в серия L на Официален вестник, нито е бил съобщен на жалбоподателя, нито към момента на приемането му, 23 март 2012 г., е бил предмет на известие, публикувано в Официален вестник на вниманието на лицата и образуванията, визирани от въведените с него ограничителни мерки.

57      Също така обаче е безспорно, че на 11 декември 2012 г. Съветът е публикувал известие в Официален вестник на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени по-специално с Регламент № 267/2012. С публикуването на това известие, което информира посочените лица и образувания за възможността да отправят до Съвета искане за преразглеждане на решението за включването им по-конкретно в списъка по приложение IX към този регламент, срокът за обжалване е започнал да тече за жалбоподателя (вж. в този смисъл определение Jannatian/Съвет, т. 24 по-горе, EU:T:2014:134, т. 22).

58      Това съображение не се поставя под въпрос нито от твърдението на жалбоподателя, че Съветът не направил никакъв опит да връчи Регламент № 267/2012 на него или на адвоката му, нито от факта, пак изтъкнат от жалбоподателя, че в Известието от 11 декември 2012 г. изобщо не са споменати наличните правни способи за защита и сроковете за оспорване на правомерността на включването му в приложение IX към този регламент.

59      На първо място, относно липсата на връчване на Регламент № 267/2012 най-напред трябва да се припомни, че в точки 47—52 по-горе бе прието, че след връщането на писмото от 5 декември 2011 г. Съветът е имал основание да се осланя на предоставената от иранските пощенски служби информация, че адресът на жалбоподателя е променен, и не е бил длъжен да пристъпва към повторно връчване — по пощата на същия адрес, по факс или по имейл.

60      Ето защо следва да се приеме за установено, че четири месеца по-късно, при приемането на 23 март 2012 г. на Регламент № 267/2012 г., Съветът също не е бил длъжен да връчва този регламент на адрес, който е било логично да сметне за неточен. За това съображение е ирелевантно, че адресът, посочен на бордерото за изпращане на писмото от 5 декември 2011 г., съвпада с посочения в писмените изявления на жалбоподателя по делото, по което е постановено решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579) — факт, който впрочем не е изтъкнат от жалбоподателя.

61      Второ, следва да се отбележи — обратно на доводите на жалбоподателя, представени в съдебното заседание — че Съветът не е бил длъжен и да връчва Регламент № 267/2012 на адвоката на това лице.

62      Всъщност с оглед на текста на член 263, шеста алинея ДФЕС следва да се уточни, че когато даден акт трябва да бъде съобщен, за да започне да тече срокът за обжалване, този акт поначало трябва да бъде изпратен на своя адресат, а не на адвокатите, които го представляват. Така съгласно съдебната практика съобщаването на представителя на жалбоподател означава съобщаване на адресата само когато такъв начин на съобщаване е предвиден изрично от правна уредба или от споразумение между страните (вж. решение Mayaleh/Съвет, т. 43 по-горе, EU:T:2014:926, т. 74 и цитираната съдебна практика), а не едностранно от едната от тях (решение от 11 юли 2013 г., BVGD/Комисия, T‑104/07 и T‑339/08, EU:T:2013:366, т. 146).

63      В настоящия случай отделно от факта, че в Регламент № 267/2012 няма никаква разпоредба, която да предвижда съобщаването на ограничителните мерки на представителя на съответното лице или образувание, е необходимо да се отбележи, че жалбоподателят не е доказал наличието на такова споразумение между самия него и Съвета, въз основа на което последният е щял да може и дори е щял да бъде длъжен да съобщи споменатия регламент на представителя му, за да започне да тече срокът за обжалване.

64      Така в съдебното заседание, от една страна, жалбоподателят се е позовал на пълномощното от 28 декември 2011 г., с което е възложил на представителя си да го представлява във всяко производство, свързано с наложените му ограничителни мерки. Той уточнява, че това пълномощно е изпратено на Съвета с писмо от 9 февруари 2012 г. — писмо, което обаче не фигурира в преписката, и което приложил и към жалбата си по делото, по което е постановено решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579). От друга страна, той черпи довод от писма, изпратени от представителя му до Съвета на 21 януари, 6 февруари и 29 април 2013 г.

65      Нито пълномощното от 28 декември 2011 г., нито писмата от 21 януари, 6 февруари и 29 април 2013 г., приложени към жалбата, обаче са свидетелство за каквото и да било споразумение между жалбоподателя и Съвета, което да позволява на последния да уведоми представителя на жалбоподателя за Регламент № 267/2012. Напротив, тези документи са израз на едностранно решение на жалбоподателя да оправомощи представителя си да го представлява относно наложените му ограничителни мерки и във връзка с това да получава евентуални уведомления от страна на Съвета. Такова едностранно решение обаче е недостатъчно от гледна точка на съдебната практика, припомнена в точка 62 по-горе. При липсата на споразумение между страните по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 62 по-горе, сам по себе си фактът, че Съветът е знаел за пълномощното на адвоката на жалбоподателя и неговия адрес, не е достатъчен, за да му бъде вменено задължение да предприема действия по уведомяване на адвоката.

66      При това положение се налага изводът, че липсата на индивидуално уведомяване на жалбоподателя и на неговия адвокат за Регламент № 267/2012 сама по себе си не може да е пречка за броенето на срока за обжалване от датата на публикуване на Известието от 11 декември 2012 г.

67      На второ място, фактът, че — както отбелязва жалбоподателят в съдебното заседание — в Известието от 11 декември 2012 г. няма никаква информация за възможността на лицата и образуванията, визирани от ограничителните мерки, да подадат жалба пред Общия съд съгласно разпоредбите на член 275, втора алинея ДФЕС и на член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС, не може да постави под въпрос констатацията, че това публикуване е дало възможност на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на мотивите да бъде включен в приложение IX към Регламент № 267/2012.

68      От една страна, всъщност от съдебната практика следва, че при липсата на изрична разпоредба на правото на Съюза не може да бъде признато в тежест на институциите на Съюза общо задължение да информират правните субекти за наличните правни способи за защита, както и за условията, при които те могат да ги използват (определения от 5 март 1999 г., Guérin automobiles/Комисия, C‑153/98 P, Rec, EU:C:1999:123, т. 15 и Guérin automobiles/Комисия, C‑154/98 P, Rec, EU:C:1999:124, т. 15; от 30 март 2000 г., Méndez Pinedo/BCE, T‑33/99, RecFP, EU:T:2000:94, т. 36; вж. в този смисъл и определение от 7 декември 2004 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑521/03 P, EU:C:2004:778, т. 44).

69      Регламент № 267/2012 не съдържа никаква разпоредба, която да задължава Съвета при съобщаването с публикуване на известие в Официален вестник да посочва наличните правни способи за защита и условията, при които тези способи могат да бъдат използвани. Член 46, параграф 3 от цитирания регламент, който се отнася до съобщаването на съответните лица и образувания на мотивите за налагането на ограничителни мерки (вж. т. 40 по-горе), по-специално не съдържа никакво задължение в този смисъл.

70      От друга страна и във всеки случай предвид съображенията, изложени в точка 54 по-горе, следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбоподателят е знаел за наличните правни способи за защита и сроковете за обжалване, и в частност за възможността да оспорва наложените му ограничителни мерки.

71      В светлината на предходното следва изводът, че срокът за обжалване на Регламент № 267/2012 е започнал да тече от датата на публикуване на Известието от 11 декември 2012 г. Ето защо искането за частична отмяна на посочения регламент, подадено на 15 октомври 2013 г., е недопустимо поради просрочие.

72      Във всеки случай, дори да се предположи, че публикуването на Известието от 11 декември 2012 г. не може да се счита за начален момент на срока за подаване на жалба за отмяна поради липсата на каквато и да било информация за правните способи за защита, с които жалбоподателят разполага, за да оспори включването си в приложение IX към Регламент № 267/2012, следва да се добави също, че в изпратеното си на 21 януари 2013 г. до Съвета писмо представителят на жалбоподателя е изтъкнал, че след решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579), фирмата на това лице все още не е заличена нито от приложение II към Решение 2010/413, нито от приложение IX към Регламент № 267/2012, като в тази насока е посочена точка 103 от част I.Б от приложение IX към цитирания регламент, където именно фигурира фирмата на жалбоподателя.

73      Ето защо от припомнените в точка 72 по-горе факти по преписката следва, че представителят на жалбоподателя и следователно самият жалбоподател са знаели с точност и сигурност за включването на последния в приложение IX към Регламент № 267/2012 и мотивите за това включване, най-късно към датата на писмото от 21 януари 2013 г. В този смисъл следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, изложен в съдебното заседание, че към тази дата само представителят му, но не и той самият, знаел за включването на жалбоподателя в приложение IX към Регламент № 267/2012 и мотивите за това включване. Необходимо е да се отбележи, че в съдебното заседание жалбоподателят също така поддържа тезата, че всъщност, дори да се предположи, че Съветът е имал основание да се осланя на информацията от иранските пощенски служби, че адресът на жалбоподателя е променен, тази институция все пак могла и била длъжна да уведоми представителя му за въпросния регламент. Жалбоподателят обаче няма как да твърди, без да изпадне в противоречие, че уведомяването на представителя му е равностойно на индивидуално уведомяване, като същевременно отбелязва, че споменаването от неговия представител на включването на жалбоподателя в приложение IX към Регламент № 267/2012 не доказва, че самият той е знаел за това.

74      Следователно при обстоятелствата по настоящото дело е достатъчно да се констатира, че дори да се предположи, че датата на публикуване на Известието от 11 декември 2012 г. не може да бъде взета предвид, както твърди жалбоподателят, настоящата жалба все пак би била просрочена, тъй като от данните по преписката се вижда, че най-късно към 21 януари 2013 г. жалбоподателят е знаел за включването си в приложение IX към Регламент № 267/2012.

75      В тази насока следва още да се добави, че в материята на замразяването на средства отчитането на датата на узнаване от жалбоподателя на налагането му на ограничителни мерки и на мотивите за тези мерки не противоречи на цитираната от последния съдебна практика, съгласно която срокът за обжалване не започва да тече, когато Съветът не уведоми индивидуално дадено лице или образувание за акт за налагането спрямо това лице или образувание на ограничителни мерки, въпреки че знае адреса му (вж. в този смисъл решения Bank Melli Iran/Съвет, т. 38 по-горе, EU:T:2013:397, т. 59; от 16 септември 2013 г., Bank Kargoshaei и др./Съвет, T‑8/11, EU:T:2013:470, т. 44; Hassan/Съвет, т. 42 по-горе, EU:T:2014:682, т. 38 и Mayaleh/Съвет, т. 43 по-горе, EU:T:2014:926, т. 60 и 66), или също когато изобщо липсва уведомяване — индивидуално и чрез публикуване на известие (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2014 г., Syrian Lebanese Commercial Bank/Съвет, T‑174/12 и T‑80/13, Сб., EU:T:2014:52, т. 54 и от 23 септември 2014 г., Mikhalchanka/Съвет, T‑196/11 и T‑542/12, EU:T:2014:801, т. 57).

76      Всъщност в цитираните в точка 75 по-горе решения Общият съд не се е произнесъл нито относно датата, на която заинтересованата страна е узнала за разглежданите актове, нито пък относно въпроса дали при липсата на уведомяване за тези актове посочената дата може да бъде взета предвид с оглед определянето на началния момент на срока за обжалване. В допълнение, макар в точка 62 от решение Gbagbo и др./Съвет, точка 39 по-горе (EU:C:2013:258), Съдът да е посочил, че когато разглежданите актове са били предмет на публикувани в Официален вестник известия, поради факта че за Съвета е било невъзможно пряко да уведоми заинтересованите лица за тях, тези лица не могат да твърдят, че в действителност са се запознали по-късно със споменатите актове, следва да се отбележи, че от друга страна Съдът не се е произнасял относно евентуалното отражение — когато изобщо липсва уведомяване за разглеждания акт — на критерия за узнаване на акта. Всъщност процесните актове в делото, по което е постановено посоченото съдебно решение, са били съобщени с публикуването на известия в Официален вестник.

77      В светлината на предходното и в частност на изводите, направени в точки 71 и 74 по-горе, следва да се заключи, че подаденото на 15 октомври 2013 г. искане за отмяна на Регламент № 267/2012 в частта, която засяга жалбоподателя, е недопустимо поради просрочие.

78      Останалите доводи, изложени от жалбоподателя, не поставят под въпрос изводите в точки 55 и 77 по-горе. С тези доводи същият твърди както че просрочието на исканията за отмяна противоречи на принципа на законосъобразност на действията на администрацията, доколкото имал основание да очаква, че вследствие от решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579), Съветът ще заличи фирмата му от списъка в приложение VIII към Регламент № 961/2010 и в приложение IX към Регламент № 267/2012, така и че Съветът, който пропуснал да отговори на писмата му от 21 януари, 6 февруари и 29 април 2013 г., бил длъжен го изслуша и ако е необходимо, да му посочи наличния правен способ за защита.

79      В това отношение трябва най-напред да се припомни, че правилата относно сроковете за обжалване са императивни и съдът трябва да ги прилага така, че да се осигури правната сигурност и равнопоставеността на правните субекти пред закона (решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сб., EU:C:2007:32, т. 101), и че по съображения за правна сигурност тези срокове представляват ограничение, вътрешно присъщо на правото на достъп до съд (вж. в този смисъл определение 12 септември 2013 г., Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, C‑616/12 P, EU:C:2013:884, т. 31).

80      Да се приемат доводите на жалбоподателя, основани на твърдения пропуск на Съвета да отговори на писмата му от 21 януари, 6 февруари и 29 април 2013 г. и на твърдения му незаконосъобразен отказ да заличи фирмата на жалбоподателя от единственото приложение към Регламент за изпълнение № 1245/2011 и от приложение IX към Регламент № 267/2012, би било в разрез с тази цел на срока за обжалване.

81      На следващо място, доколкото жалбоподателят упреква Съвета, че незаконосъобразно отказал след решение Oil Turbo Compressor/Съвет, точка 12 по-горе (EU:T:2012:579), да заличи фирмата му от списъка на лицата и образуванията, визирани от приетите спрямо Иран ограничителни мерки, трябва да се добави, че искът за установяване на неправомерно бездействие, предвиден от член 265 ДФЕС, е подходящият способ, за да бъде прието за установено, че дадена институция незаконосъобразно не е приела мерките, необходими за изпълнението на съдебното решение (решение от 19 февруари 2004 г., SIC/Комисия, T‑297/01 и T‑298/01, Rec, EU:T:2004:48, т. 32), или за да се определи дали освен да замести отменения акт, институцията е била длъжна да приеме и други мерки, отнасящи се до други актове, които не са били оспорени с първоначалната жалба за отмяна (решения от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, Rec, EU:C:1988:199, т. 22—24 и от 18 септември 1996 г., Asia Motor Франция и др./Комисия, T‑387/94, Rec, EU:T:1996:120, т. 40).

82      На последно място, необходимо е да се уточни, че тежестта на твърдяното нарушение на съответната институция или степента на произтичащото от това неблагоприятно отражение, що се отнася до спазването на основните права, във всеки случай не допуска да се изключи прилагането на критериите за допустимост, изрично закрепени с Договора (вж. в този смисъл определение 10 май 2001 г., FNAB и др./Съвет, C‑345/00 P, Rec, EU:C:2001:270, т. 40).

83      С оглед на съображенията, изложени дотук, исканията за отмяна на обжалваните актове в частта им, която се отнася до жалбоподателя, следва да се отхвърлят като недопустими поради просрочие, без да е необходимо да се разглежда субсидиарното искане на Съвета за прекратяване на производството.

 По искането за обезщетение за вреди

84      В писмената реплика като „допълнение към жалбата“ жалбоподателят иска да бъде изплатено обезщетение в размер на 90 528 392,56 EUR за вредите, които същият понесъл, тъй като поради приемането на незаконните ограничителни мерки не бил в състояние да изпълнява сключените с клиентите си договори и се наложило да им изплаща договорни санкции и фиксирани обезщетения за вреди. Колкото до допустимостта на това искане, жалбоподателят, от една страна, се позовава на решение от 26 юни 1990 г., Sofrimport/Комисия (C‑152/88, Rec, EU:C:1990:259), от което следвало, че искането за обезщетение можело да придружава искане за отмяна. От друга страна, според него въвеждането на такова искане в писмената реплика е уместно по съображения за процесуална икономия, доколкото впрочем търсеното обезщетение засяга предмета на настоящото производство.

85      Съветът възразява, че искането за обезщетение за вреди, изложено в писмената реплика, е явно недопустимо, тъй като изменя определения с предмета на жалбата спор. В допълнение, доколкото искането за обезщетение се основавало на незаконосъобразността на Решение 2011/783, Общия съд нямал компетентност да го разгледа. Във всеки случай това искане било неоснователно.

86      Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. ищецът или жалбоподателят е задължен да определи предмета на спора и да представи исканията си в исковата молба или жалбата. Макар при определени обстоятелства член 48, параграф 2 от същия правилник да позволява въвеждането на нови правни основания в хода на производството, в никакъв случай тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че разрешава на ищеца или жалбоподателя да сезира Общия съд с нови искания и по този начин да измени предмета на спора (решения от 18 септември 1992 г., Asia Motor Франция и др./Комисия, T‑28/90, Rec, EU:T:1992:98, т. 43 и от 20 май 2009 г., VIP Car Solutions/Парламент, T‑89/07, Сб., EU:T:2009:163, т. 110; вж. също по аналогия решение от 25 септември 1979 г., Комисия/Франция, 232/78, Rec, EU:C:1979:215, т. 3).

87      В настоящия случай от жалбата недвусмислено следва, че с нея се търси единствено отмяната на Регламент за изпълнение № 1245/2011 и на Регламент № 267/2012, доколкото тези актове засягат жалбоподателя. На съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят впрочем изрично потвърди този прочит на жалбата, което бе отбелязано в протокола от съдебното заседание.

88      При това положение, след като предметът на жалбата е определен в нея като искане за отмяна на Регламент за изпълнение № 1245/2011 и на Регламент № 267/2012, с оглед на цитираната в точка 86 по-горе съдебна практика искането за обезщетение, изложено в писмената реплика, е недопустимо.

89      Доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос този извод.

90      От една страна, доколкото жалбоподателят се позовава на решение Sofrimport/Комисия, точка 84 по-горе (EU:C:1990:259), следва да се изтъкне, че обстоятелствата по настоящото дело са различни от тези по делото, по което е постановено споменатото решение, така че последното е ирелевантно за преценката на допустимостта на настоящото искане за обезщетение. Видно от точка 1 на въпросното решение, всъщност в жалбата там са били изложени и искането за отмяна, и искането за обезщетение.

91      От друга страна, доколкото жалбоподателят посочва съображения за процесуална икономия, необходимо е да се напомни, че условията за допустимост, залегнали в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., са императивни (вж. в този смисъл определение 17 юли 2014 г., Melkveebedrijf Overenk и др./Комисия, C‑643/13 P, EU:C:2014:2118, т. 38 и решение от 21 март 2002 г., Joynson/Комисия, T‑231/99, Rec, EU:T:2002:84, т. 154) и следователно не могат да бъдат оставени на усмотрението на страните. Да се позволи на жалбоподателя с писмената реплика да подаде пред Общия съд ново искане за обезщетение, предметът на който е различен от исканията в жалбата, въпреки че това лице е можело да изложи подобно искане още в жалбата си, би означавало да му се разреши да не се съобразява с тези императивни условия за допустимост.

92      Предвид на предходните съображения се налага изводът, че искането за обезщетение, изложено за първи път в писмената реплика, трябва да се отхвърли като недопустимо (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2014 г., Syria International Islamic Bank/Съвет, T‑293/12, EU:T:2014:439, т. 83).

93      С оглед на съображенията, изложени дотук, настоящата жалба следва да бъде изцяло отхвърлена.

 По съдебните разноски

94      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата като недопустима.

2)      Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

Martins Ribeiro

Gervasoni

Madise

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 октомври 2013 година.

Подписи


* Език на производството: немски.