Дело T‑552/13
Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock)
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Срок за обжалване — Просрочие — Недопустимост — Искане за обезщетение — Недопустимост“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 23 октомври 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Акт за налагане на ограничителни мерки на дадено лице или образувание — Публикуван и съобщен на адресатите акт — Дата на съобщаване на акта — Уведомяване на заинтересованото лице чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз — Допустимост — Общо задължение за уведомяване на адресатите за способите за защита и за сроковете — Липса
(член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; член 102 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.); член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Акт за налагане на ограничителни мерки на дадено лице или образувание — Публикуван и съобщен на адресатите акт — Дата на съобщаване на акта — Уведомяване на заинтересованото лице чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз — Допустимост — Условия — Невъзможност на Съвета да извърши връчване — Дължима грижа на Съвета — Обхват
(член 263, шеста алинея ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; член 102 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.); регламенти № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета)
3. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Уведомяване — Понятие — Уведомяване на представителя на жалбоподател — Условие
(член 263, шеста алинея ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Акт за налагане на ограничителни мерки на дадено лице или образувание — Непубликуван и несъобщен на жалбоподателя акт — Дата на узнаване за акта
(член 263, шеста алинея ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; член 102 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.); регламенти № 1245/2011 и № 267/2012 на Съвета)
5. Жалба за отмяна — Отменително решение — Мерки за изпълнение — Отказ да се приемат мерки, надхвърлящи замяната на отменения акт — Оспорване на обхвата на задължението за изпълнение — Процесуално средство — Иск за установяване на неправомерно бездействие
(членове 263 ДФЕС, 265 ДФЕС и 266 ДФЕС)
6. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Искане за обезщетение, изложено за първи път в писмената реплика — Недопустимост
(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Що се отнася до ограничителни мерки срещу Иран, Съветът не е свободен да избира произволно начина, по който съобщава решенията си на заинтересованите лица. Само когато е невъзможно да се връчи лично актът на заинтересованото лице, с който се въвеждат или запазват спрямо него ограничителни мерки, срокът за обжалване на този акт започва да тече от публикуването на известието в Официален вестник.
В този аспект фактът, че такова известие не съдържа никаква информация за възможността на лицата и образуванията, визирани от ограничителните мерки, да подадат жалба пред Общия съд съгласно разпоредбите на член 275, втора алинея ДФЕС и на член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС, не може да постави под въпрос констатацията, че това публикуване е дало възможност на заинтересованото лице да се запознае със съдържанието на мотивите да бъде включено в списъка на лицата и образуванията, визирани от ограничителните мерки срещу Иран.
Всъщност при липсата на изрична разпоредба на правото на Съюза не може да бъде признато в тежест на институциите на Съюза общо задължение да информират правните субекти за наличните правни способи за защита, както и за условията, при които те могат да ги използват.
Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 не съдържа никаква разпоредба, която да задължава Съвета при съобщаването с публикуване на известие в Официален вестник да посочва наличните правни способи за защита и условията, при които тези способи могат да бъдат използвани. Член 46, параграф 3 от този регламент, който се отнася до съобщаването на съответните лица и образувания на мотивите за налагането на ограничителни мерки, по-специално не съдържа никакво задължение в този смисъл.
(вж. т. 43, 67—69)
2. Що се отнася до ограничителни мерки срещу Иран, може да се счита, че за Съвета е невъзможно да връчи лично на физическо или юридическо лице или на дадено образувание акт, който ги засяга и съдържа ограничителни мерки, когато адресът на това лице или образувание не е публикуван или не е предоставен на Съвета, или когато изпратеното съобщение на адреса, с който разполага Съветът, не е получено въпреки положените с цялата дължима грижа усилия, за да се извърши такова съобщаване.
За Съвета е невъзможно да направи индивидуално уведомяване — положение, аналогично на положението, в което би се намирал, ако адресът на съответното образувание му бе неизвестен — в случаите, когато е изпратил на дадено образувание писмо с обратна разписка, за да го информира по-специално за включването му в списъка на лицата и образуванията, визирани от ограничителните мерки срещу Иран, и писмото е върнато от иранските пощенски служби на Съвета с отбелязване „променен адрес“. Това е изводът, който се налага, дори и адресът на посоченото образувание да бе точен.
Всъщност, от една страна, тази процедура за изпращане на пощенски пратки е известна на службите в Иран, на които е възложено да разнасят такива пратки. От друга страна, тя е подходящ начин за индивидуалното уведомяване, тъй като връчването с препоръчано писмо с подписана обратна разписка позволява да се определи със сигурност денят, от който започва да тече срокът за обжалване.
Ето защо Съветът, който в Иран разполага само с ограничени средства за издирване на личните адреси на всички лица и образувания, засегнати от режима на ограничителните мерки, е доказал, че е положил дължимата грижа, що се отнася до задължението му да уведоми съответното образувание за взетите спрямо него ограничителни мерки.
Оттук следва, че Съветът е имал основание да се осланя на предоставената от иранските пощенски служби информация, че адресът на посоченото образувание е променен, и не е бил длъжен да прави нов опит за връчване по пощата или с други средства.
(вж. т. 44, 47—51)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 62)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 72—76)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 81)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 86, 91 и 92)