ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

22 юни 2009 година

Дело T-340/08 P

Marianne Timmer

срещу

Сметна палата на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Нови и съществени факти — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“

Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 5 юни 2008 г. по дело Timmer/Сметна палата (F‑123/06, все още непубликувано в Сборника)

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Marianne Timmer да заплати направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейските общности във връзка с настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Излагане на правни основания и доводи в жалбата — Недостатъчно точен довод — Недопустимост

(член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Погасяване — Възобновяване — Условие — Съществено ново обстоятелство

(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)

1.      Жалба пред Първоинстанционния съд срещу решение на Съда на публичната служба, която не съдържа никакъв конкретен довод в подкрепа на искането за отмяна и която се ограничава с това да препрати към „резултатите от проверката по документи на нови обстоятелства“ в подкрепа на искането за обезщетение, не отговаря на изискванията на член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, и следва да бъде отхвърлена като явно недопустима.

(вж. точки 24 и 25)

2.      Неправомерното назначаване на длъжностно лице не може да засегне правомерния характер на действията, които то е трябвало да извърши в изпълнение на своите функции. По-конкретно, неправомерното назначаване на йерархически висшестоящо лице не може да опорочи решенията на последното относно назначаване на длъжностно лице.

Следователно неправомерният характер на едно назначение не може да се разглежда като съществено обстоятелство, което оправдава молба за преразглеждане на атестационни доклади, които не са оспорени в предвидените срокове.

(вж. точки 39, 41 и 42)