Дело T-343/08
Arkema France
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на натриев хлорат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Жалба за отмяна — Допустимост — Вменяване на неправомерното поведение — Глоби — Отегчаващо обстоятелство — Повторност на нарушението — Смекчаващо обстоятелство — Сътрудничество по време на административното производство — Съществен доказателствен принос“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на защита — Съдебен контрол — Неограничена компетентност на съда на Съюза
(член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка на Комисията — Отчитане на характеристиките, специфични за повторността — Включване — Липса на установен давностен срок
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение, с което се установява нарушение и се налага глоба — Вземане предвид за целите на установяването на повторността в действията на предприятието по отношение на извършени от последното и вече санкционирани от Комисията по-ранни нарушения
(член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, прието след друго решение на Комисията, отнасящо се до същото предприятие — Прилагане на ново увеличение на глобата на основание повторност
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Възможност за увеличаване на размера на глобите, за да се засили техният възпиращ ефект
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка на Комисията
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията
(член 18 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Намаляване размера на глобата поради съдействие на провинилото се предприятие, извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството — Условия
(точка 1 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 29, четвърто тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Условия
(точка 21 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията, точка 29, четвърто тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията и точка 5 от Известие 2008/C 167/01 на Комисията)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Неограничена компетентност на съда на Съюза
(член 229 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. С изричното посочване от Комисията в нейното изложение на възраженията, че тя ще прецени дали следва да се наложат глоби на засегнатите предприятия, и с оповестяването на основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагане на глоба, каквито са тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение и фактът, че то е извършено умишлено или по непредпазливост, тя изпълнява своето задължение за зачитане на правото на предприятията да бъдат изслушани. Така тя им дава достатъчно елементи, за да се защитят не само срещу установяване на нарушението, но и срещу обстоятелството, че им се налага глоба.
(вж. точка 54)
2. Що се отнася до определянето на размера на глобите, наложени за нарушение на правилата на конкуренцията, правото на защита на засегнатите от изложението на възраженията предприятия пред Комисията е гарантирано чрез възможността да се изразяват становища относно продължителността, тежестта и антиконкурентния характер на нарушението. Впрочем предприятията се ползват от допълнителна гаранция, що се отнася до определянето на размера на глобите, доколкото Общият съд е компетентен да упражни пълен съдебен контрол и може по-конкретно да отмени или намали размера на глобата на основание член 31 от Регламент № 1/2003.
(вж. точка 55)
3. Що се отнася до повторността като отегчаващо обстоятелство, фактът, че в своята по-ранна практика по вземане на решения Комисията е приела, че определени елементи не представляват отегчаващо обстоятелство за целите на определянето на размера на глобата, не означава сам по себе си, че тя е длъжна да направи същата преценка в последващо решение. Предоставянето на възможност за едно предприятие да изрази в рамките на друга преписка становището си относно намерението на Комисията да установи съществуването на повторност по отношение на последното, с нищо не предполага, че Комисията е длъжна да постъпи по този начин във всички случаи, нито че, ако не бъде предоставена такава възможност, ще се попречи на съответното предприятие да упражни в пълна степен правото си да бъде изслушано.
(вж. точка 56)
4. Принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на желаната цел. В контекста на изчисляване на глобите тежестта на нарушението трябва да бъде установена в зависимост от множество критерии, като не следва да се придава несъразмерно значение на нито един от критериите за преценка в сравнение с останалите. В този контекст принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението критерии и в това отношение да ги приложи последователно и обективно обосновано.
(вж. точка 63)
5. Комисията разполага с право на преценка относно факторите, които би следвало да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобите, по-точно специфичните обстоятелства по преписката, нейния контекст и възпиращия ефект на глобите, като не е необходимо тя да се придържа към обвързващ и изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид.
Установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността, са част от свободата на преценка на Комисията, която не може да бъде обвързана с евентуален давностен срок за подобно установяване.
Всъщност повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид, че отчитането му има за цел да поощри предприятията, които са явно склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително времето, което е изтекло между разглежданите нарушения. Макар да няма давностен срок за установяването на повторност от страна на Комисията, принципът на пропорционалност все пак не позволява на Комисията да взима предвид без ограничение във времето едно или няколко по-ранни решения, с които се санкционира определено предприятие.
(вж. точки 64—66 и 68)
6. Принципът non bis in idem е основен принцип на правото на Съюза, който забранява в областта на конкуренцията повторното осъждане или преследване на предприятие поради антиконкурентно поведение, за което то веднъж е било санкционирано или за което вече е било обявено, че то не носи отговорност, с предходно решение, неподлежащо повече на обжалване. Прилагането на принципа non bis in idem зависи от наличието на три условия, а именно идентичност на деянията, един и същ извършител на нарушението и един и същ защитен правен интерес.
Не води до нарушение на принципа non bis in idem вземането предвид от страна на Комисията в решение, с което се установява участието на дадено предприятие в антиконкурентни споразумения и му се налага глоба, на няколко по-ранни нарушения, извършени от същото предприятие и санкционирани от Комисията, когато това вземане предвид не цели да санкционира отново последните, а само да установи повторността на действията на съответното предприятие с оглед на определянето на размера на глобата, с която се санкционира новото нарушение.
От друга страна, във всички случаи споменатите по-горе кумулативни условия за прилагането на принципа non bis in idem не са налице, когато липсва идентичност на нарушенията.
(вж. точки 80—84)
7. Отчитането от страна на Комисията на факта, че за установяването на повторност в рамките на по-ранно решение е взела предвид предходно нарушение, за да изключи в последващо решение възможността за увеличаване на основния размер на глобата на основание на посоченото нарушение, би противоречало на целта за възпиращо действие на глобата. Всъщност подобно разрешение би довело до положение, при което ще е налице обратен ефект от гледна точна на целта за възпиращо действие на глобата и при което глобите, налагани на предприятията, извършващи многократно повтарящи се неправомерни действия, няма да се увеличават прогресивно в зависимост от броя на извършените от тях нарушения, а напротив, крайният размер на глобата, която може да им бъде наложена, ще намалява като функция на увеличаването на броя на санкциониращите ги решения.
Освен това е без значение, че по-ранните решения, с които съответното предприятие е санкционирано, се отнасят до нарушения, извършени по едно и също време с тези, които са посочени в обжалваното решение, доколкото Комисията се основава само на по-ранни решения, приети преди началото на санкционираното нарушението, за да установи в рамките на обжалваното решение, че е налице повторност в поведението на посоченото предприятие.
(вж. точки 88 и 89)
8. Съгласно член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 Комисията може с решение да налага глоби на предприятия, които са нарушили член 81 ЕО, като вземе предвид тежестта и продължителността на нарушението. Тези разпоредби представляват релевантното правно основание за отчитане на повторността при изчисляването на глобата.
Освен това Насоките, приети от Комисията за определяне на размера на глобите, гарантират правната сигурност на предприятията, тъй като определят методиката, която Комисията сама си е наложила при определяне на размера на глобите. Администрацията не може да се отклони от тях в конкретен случай, без да изложи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране.
Впрочем по-ранната практика на Комисията при вземането на решения не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията. В това отношение Комисията разполага с широко право на преценка в областта на определянето на размера на глобите. Тя не е обвързана от извършените от нея по-рано преценки и не е задължена да прилага точни математически формули.
Това широко право на преценка цели да позволи на Комисията да насочи поведението на предприятията към зачитане на правилата на конкуренция.
Във връзка с това фактът, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността да повиши този размер в посочените в Регламент № 17 граници, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика относно конкуренцията.
Напротив, ефикасното прилагане на правилата за конкуренция изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази глобите с нуждите на тази политика. Така увеличението до определен размер, който се прилага спрямо съответното предприятие, може да е обосновано от нуждата от допълнително възпиращо действие по отношение на последното с оглед на склонността му да се отклонява от правилата за конкуренцията, докато увеличението с различен размер, което се прилага за друго предприятие, може да е обосновано от необходимостта да се осигури възпиращото действие на наложената му глоба с оглед на факта, че поради значително по-големия си общ оборот спрямо този на останалите членове на картела това предприятие може по-лесно да събере нужните средства за плащането на глоба.
(вж. точки 96, 98—101 и 106)
9. Принципът за равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Фактът, че в по-ранната си практика по вземане на решения Комисията е приела определен процент на увеличение на основния размер на глобата, наложена на определено предприятие за нарушение на правилата на конкуренцията, сам по себе си не означава, че в рамките на друго решение тя не може да увеличава този процент в границите, които си е определила в Насоките, за да подтикне съответното предприятие да промени антиконкурентното си поведение.
(вж. точки 108 и 109)
10. В случаи, когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, за да бъдат в състояние да изпълнят своите функции, спазването в административните производства на предоставените от правовия ред на Съюза гаранции разкрива още по-съществено значение. Сред тези гаранции е по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа грижливо и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по конкретния случай.
(вж. точка 111)
11. Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите и в това отношение може да вземе предвид много фактори, сред които е и оказаното от съответните предприятия съдействие по време на осъществяването на разследването от службите на тази институция. В този контекст се изисква Комисията да осъществи комплексна фактическа преценка, каквато е преценката относно съдействието на съответните предприятия.
При преценката на оказаното от членовете на картела сътрудничество може да се санкционира единствено явна грешка в преценката от страна на Комисията, тъй като същата има широки правомощия за преценка на качеството и полезността на сътрудничеството на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия.
В основата на намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушенията на правото в областта на конкуренцията, е съображението, че такова сътрудничество улеснява задачата на Комисията, чиято цел е установяване на съществуването на дадено нарушение и евентуално неговото преустановяване. С оглед на основанието за съществуването на намаление Комисията не може да пренебрегне полезността на предоставената информация, която по необходимост е функция на доказателствата, с които тя вече разполага.
Макар Комисията да е длъжна да мотивира причините, поради които счита, че доказателствата, представени от предприятията в рамките на известие относно сътрудничеството, представляват принос, обосноваващ или не намаляване на наложената глоба, предприятията, желаещи да оспорят решението на Комисията, са длъжни в това отношение да докажат, че при липса на такава информация, представена доброволно от тези предприятия, тя е нямало да бъде в състояние да докаже съществените елементи на нарушението и следователно да приеме решение, налагащо глоби.
Когато сътрудничеството на дадено предприятие се изразява само в това да потвърди, и то по по-малко точен и ясен начин, някои от сведенията, вече предоставени от друго предприятие на основание на сътрудничеството, степента на оказаното от това предприятие сътрудничество, макар да не е лишена от известна полезност за Комисията, не може да се счита за сравнима със сътрудничеството, оказано от първото предприятие, предоставило посочената информация. Изявление, което се ограничава до това да потвърди в известна степен изявление, с което Комисията вече разполага, всъщност не улеснява съществено нейната задача. Поради това то не е достатъчно, за да обоснове намаление на размера на глобата на основание на оказаното сътрудничество. На последно място, сътрудничеството на дадено предприятие в хода на разследването не дава право на намаляване на глобата, когато това сътрудничество не е надвишило онова, което се дължи от предприятието по силата на член 18 от Регламент №°1/2003.
(вж. точки 134—138)
12. В точка 29, четвърто тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, Комисията се ангажира, в рамките на правото си на преценка на смекчаващите обстоятелства, които е длъжна да вземе предвид при определянето на глобата, да предостави намаление на глобата, когато „съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер в случаите на картели и извън своето правно задължение за това“.
Все пак прилагането на точка 29, четвърто тире от Насоките не може да има за последица да лиши Известието относно сътрудничеството от неговото полезно действие.
Всъщност точка 1 от Известието относно сътрудничеството предвижда, че същото „определя рамката за възнаграждаване на сътрудничеството, оказвано при разследването на Комисията от предприятия, които участват или са участвали в тайни картели, засягащи Общността“. Следователно от текста и от структурата на това известие произтича, че по принцип предприятията могат да получат намаление на глобата на основание на сътрудничеството си само когато отговарят на стриктните условия, предвидени от това известие.
Ето защо, за да се запази полезното действие на Известието относно сътрудничеството, Комисията следва да е задължена да предостави намаление на глобата на определено предприятие въз основа на точка 29, четвърто тире от Насоките само в изключителни случай. Такъв е по-конкретно случаят, когато сътрудничеството на предприятието, освен че надхвърля законовите му задължения, без обаче да му дава право на намаление на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството, същевременно е от обективна полза за Комисията. Тази полза е налице, когато в окончателното си решение Комисията се основава на доказателства, които са ѝ предоставени от определено предприятие в рамките на неговото сътрудничество и без които тя не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение.
(вж. точки 168—170)
13. Заменяйки Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели от 1996 г. с Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер в случаите на картели от 2002 г., което не предвижда намаление на глобата само поради неоспорване на фактите, тя е изключила недвусмислено възможността за предоставяне на намаление на глоба на това основание по реда на Известието от 2002 г. относно сътрудничеството или на точка 29, четвърто тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. Всъщност единствено ако дадено предприятие предостави било доказателства, представляващи съществен доказателствен принос по смисъла на член 21 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г., било информация, без която Комисията не би могла да санкционира изцяло или отчасти съответното нарушение в окончателното си решение, Комисията е длъжна да му предостави намаление на глобата. Следователно предоставянето на намаляване на глобата зависи от обективната полза за Комисията от сътрудничеството с предприятието.
Във всички случаи по силата на точка 5 от Известието на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед на приемане на решения съгласно членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003, по делата, свързани с картели, Комисията разполага с правото да преценява за кои дела може да бъде целесъобразно да се проучи интересът на страните за участие в разговори за постигане на споразумение и само ако участващите предприятия отговарят на условията по това известие, им се предоставя намаление на глобата с 10 %.
По силата на Известието относно производството за постигане на споразумение Комисията, а не предприятията, решава дали с оглед на конкретните обстоятелства на всеки случай използването на тази процедура позволява да се улесни санкционирането на съответното нарушение, и в тази рамка — дали да предостави намаление на глобата с 10 % на дадено предприятие, което отговаря на условията за това.
На последно място, макар националното конкурентно право на някои държави — членки на Съюза, да предвижда, че неоспорването на фактите поражда право на намаление на глобата, посочените правила, които не обвързват Комисията, не представляват релевантната правна уредба за проверката дали Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като не е предоставила намаление на глобата на определено предприятие на основание на неговото сътрудничество.
(вж. точки 189—192)
14. По отношение на контрола, упражняван от юрисдикциите на Съюза върху решенията на Комисията в областта на конкуренцията, извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, пълната юрисдикция, предоставена съгласно член 229 ЕО на Общия съд от член 31 от Регламент № 1/2003, дава възможност на тази юрисдикция да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства, за да промени например размера на глобата.
В това отношение не следва да се изменя нито увеличението с 90 % на основния размер на наложената на предприятието глоба от страна на Комисията поради участието му в антиконкурентни по естеството си споразумения с оглед на голямата склонност на това предприятие да се отклонява от правилата за конкуренцията, нито размерът на наложената глоба, доколкото сътрудничеството на споменатото предприятие не е от естество да позволи на Комисията да санкционира изцяло или отчасти картела.
(вж. точки 203—205)