Language of document : ECLI:EU:T:2022:430

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

6 юли 2022 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „NEHERA“ — Абсолютно основание за недействителност — Липса на недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)“

По дело T‑250/21

Ladislav Zdút, с местожителство в Братислава (Словакия), представляван от Y. Echevarría García, адвокат

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Gája,

ответник,

другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Isabel Nehera, с местожителство в Сътън, Онтарио (Канада),

Jean-Henri Nehera, с местожителство в Бърнаби, Британска Колумбия (Канада),

Natacha Sehnal, с местожителство в Монферие-сюр-Лез (Франция),

представлявани от W. Woll, адвокат,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk (докладчик), G. Hesse и D. Petrlík, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, г‑н Ladislav Zdút, иска отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 март 2021 г. (преписка R 1216/2020‑2) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелства по спора

2        На 6 май 2013 г. жалбоподателят подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в EUIPO на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

3        Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

Image not found

4        Стоките, за които е поискана регистрацията, са от класове 18, 24 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят по-специално, за всеки от тези класове, на следното описание:

–        клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри и слънчобрани; бастуни“;

–        клас 24: „покривки за легла; покривки за маси“;

–        клас 25: „Облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава“.

5        Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 2013/107 от 10 юни 2013 г.

6        Марката е регистрирана на 31 октомври 2014 г. под номер 11794112 за стоките, посочени в точка 4 по-горе.

7        На 17 юни 2019 г. встъпилите страни, г‑жа Isabel Nehera, г‑н Jean-Henri Nehera и г‑жа Natacha Sehnal, подават искане за обявяване на недействителност на посочената марка в съответствие с разпоредбите на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 за всички стоки, обозначени с тази марка. Те твърдят, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка. Те посочват по-специално, че през 30‑те години на миналия век дядо им, г‑н Jan Nehera, е създал предприятие в Чехословакия, търгуващо с дрехи и аксесоари, подал е заявка и е използвал национална марка, идентична на спорната (наричана по-нататък „старата чехословашка марка“).

8        С решение от 22 април 2020 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност с мотива, че недобросъвестността на жалбоподателя при подаването на заявката за регистрация на спорната марка не е доказана.

9        На 15 юни 2020 г. встъпилите страни подават жалба пред EUIPO на основание на членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по отмяна.

10      С обжалваното решение втори апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилите страни, отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

11      По същество апелативният състав отбелязва, че старата чехословашка марка е била добре позната и е била реално използвана в Чехословакия през 30‑те години на миналия век. Той констатира, че жалбоподателят е знаел за съществуването и известността както на г‑н Jan Nehera, така и на старата чехословашка марка, която е запазила определена остатъчна репутация. Апелативният състав посочва също, че жалбоподателят се е опитал да установи връзка между него самия и тази марка. При тези обстоятелства той приема, че намерението на жалбоподателя е било да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка. От това той заключава, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

 Искания на страните

12      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително направените в производството по обжалване пред EUIPO.

13      EUIPO и встъпилите страни искат от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на документите, представени за първи път пред Общия съд

14      Като приложение към жалбата жалбоподателят представя, първо, извлечение от словашкия търговски регистър относно дружеството Jandl и второ, брошура, изготвена от това дружество за популяризиране на спорната марка.

15      Както правилно отбелязва EUIPO, тези документи, представени за първи път пред Общия съд, не могат да бъдат взети предвид. Всъщност целта на жалбата пред Общия съд е да се упражни контрол за законосъобразност по отношение на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 72 от Регламент 2017/1001, така че задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства с оглед на представените за първи път пред него документи. Ето защо посочените по-горе документи не могат да бъдат взети предвид и не е необходимо да се преценява тяхната доказателствена сила (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика).

 По същество

16      Най-напред следва да се уточни, че предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 6 май 2013 г., която е решаваща за определяне на приложимото материално право, към фактите по настоящия спор се прилагат материалните разпоредби на Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2004 г., Alcon/СХВП, C‑192/03 P, EU:C:2004:587, т. 39 и 40 и решение от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 49). Следователно в случая, що се отнася до материалноправните норми, позоваванията на член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, направени от апелативния състав в обжалваното решение и от страните в писмените им изявления, следва да се разбират като насочени към член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, който има еднакво съдържание.

17      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

18      Жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав неправилно го е счел недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка. Всъщност, от една страна, встъпилите страни не доказали, че ранната чехословашка марка била все още регистрирана или използвана към този момент, така че те не били носители на никакви права върху знака и името Nehera. От друга страна, встъпилите страни не доказали и че г‑н Jan Nehera и старата чехословашка марка все още се ползвали с известност или с остатъчна репутация към посочения момент. При тези обстоятелства той не можело да бъде упрекнат за непочтено намерение или за нелоялна практика.

19      EUIPO и встъпилите страни оспорват доводите на жалбоподателя.

 Предварителни съображения

20      Следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 марка на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до EUIPO, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за регистрация на тази марка.

21      В това отношение следва да се отбележи, че понятието „недобросъвестност“, посочено в член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, не е дефинирано, отграничено или дори описано по какъвто и да било начин в законодателството вж. решение от 29 юни 2017 г., Cipriani/EUIPO — Hotel Cipriani (CIPRIANI), T‑343/14, EU:T:2017:458, т. 25 и цитираната съдебна практика).

22      Следва обаче да се посочи, че Съдът и Общият съд са внесли редица уточнения относно начина, по който следва да се тълкува понятието „недобросъвестност“ по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и да се прецени дали такава е налице.

23      На първо място, съобразно обичайното му значение в общоупотребимия език понятието „недобросъвестност“ предполага наличието на непочтена нагласа или намерение (решения от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 74).

24      Освен това понятието „недобросъвестност“ трябва да се разбира и в контекста на правото в областта на марките, който е контекстът на търговския оборот. В това отношение правилата относно марката на Европейския съюз имат по-специално за цел да допринасят за системата на ненарушена конкуренция в Европейския съюз, в която, за да привличат клиенти с качеството на своите стоки или услуги, предприятията трябва да могат да регистрират като марки знаци, които позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, стоките или услугите на посочените предприятия от тези с различен произход (решения от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 74).

25      Следователно абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се прилага, когато от релевантни и непротиворечиви улики следва, че притежателят на марка на Европейския съюз е подал заявката за регистрация на тази марка не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи — без дори да има предвид конкретно трето лице — изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка, по-специално припомнената в точка 24 по-горе съществена функция по указването на произхода (решения от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 46 и от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 75).

26      На второ място, намерението на заявителя на марка е субективен елемент, който обаче трябва да бъде обективно установен от компетентните административни и съдебни органи. Ето защо всяко твърдение за недобросъвестност трябва да бъде подложено на цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактически обстоятелства в конкретния случай. Само по този начин твърдението за недобросъвестност може да бъде подложено на обективна преценка (вж. решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 47 и цитираната съдебна практика).

27      За тази цел следва по-специално да се вземат предвид, първо, обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва поне в една държава членка идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена, второ, намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак и трето, степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена (решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 53).

28      С оглед на това факторите, изброени в точка 27 по-горе, са само пример сред множеството обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид при вземането на решение относно евентуалната недобросъвестност на заявителя на марката при подаване на заявката за марка (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2017 г., CIPRIANI, T‑343/14, EU:T:2017:458, т. 28 и цитираната съдебна практика).

29      Така може да съществуват хипотези, в които заявката за регистрация на марка може да се счита за недобросъвестно подадена, независимо че не е налице вероятност от объркване между знака, използван от трето лице, и спорната марка и че трето лице не е използвало знак, идентичен или сходен на спорната марка. Всъщност други фактически обстоятелства могат според случая да представляват релевантни и непротиворечиви улики, които доказват недобросъвестността на заявителя (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO, C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 52—56).

30      Ето защо следва да се приеме, че в рамките на общия анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, могат да се вземат предвид също произходът на разглеждания знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка (вж. решение от 7 юли 2016 г., Maquet (LUCEO), T‑82/14, EU:T:2016:396, т. 32 и цитираната съдебна практика).

31      Освен това е възможно да се вземе предвид степента на общоизвестност, от която се ползва разглежданият знак към момента на подаване на заявката за регистрацията му (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 51), по-специално когато този знак е бил по-рано регистриран или използван от трето лице като марка (вж. в този смисъл решение от 8 май 2014 г., Simca Europe/СХВП — PSA Peugeot Citroën (Simca), T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 40).

32      Всъщност от обстоятелството, че използването на знак, чиято регистрация е поискана, би позволило на заявителя да извлече неоснователно полза от репутацията на по-ранна марка или по-ранен знак или още от името на известно лице, може да се установи недобросъвестността на заявителя (вж. в този смисъл решения от 8 май 2014 г., Simca, T‑327/12, EU:T:2014:240 и от 14 май 2019 г., Moreira/EUIPO — Da Silva Santos Júnior (NEYMAR), T‑795/17, непубликувано, EU:T:2019:329).

33      На трето място, когато недобросъвестността на заявителя на марката се основава на намерението му да извлече неоснователно полза от репутацията на по-ранен знак или по-ранно име, потребителите, които могат да преценят наличието на тази репутация и неоснователното облагодетелстване от посочената репутация, са тези, за които се отнася оспорената марка, а именно средните потребители на стоките, за които тя е била регистрирана (вж. по аналогия решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 36).

34      На четвърто и последно място, следва да се припомни, че лицето, което е подало искане за обявяване на недействителност, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че притежателят на марка на Европейския съюз е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на последната (вж. решение от 8 май 2014 г., Simca, T‑327/12, EU:T:2014:240, т. 35 и цитираната съдебна практика), като добросъвестността се предполага до доказване на противното (решение от 13 декември 2012 г., pelicantravel.com/СХВП — Pelikan (Pelikan), T‑136/11, непубликувано, EU:T:2012:689, т. 57).

35      С оглед на тези предварителни съображения следва да бъде проверена законосъобразността на обжалваното решение относно извода на апелативния състав, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

 Наличие на недобросъвестност на жалбоподателя

36      От точки 35 и 37 от обжалваното решение следва, че за да стигне до извода, че жалбоподателят е недобросъвестен, апелативният състав се е основал на факта, че като е поискал регистрацията на спорната марка, жалбоподателят всъщност е имал за цел да използва по паразитен начин репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка и по този начин да извлече неоснователно полза от тази репутация. Така намерението за поведение на паразитизъм (free-riding) по отношение на посочената репутация е в основата на извода на апелативния състав.

37      В този контекст сред различните фактори, които могат да бъдат взети предвид, за да се прецени цялостно добросъвестността или недобросъвестността на жалбоподателя, от особена важност е да се разгледа, освен фактическият и историческият контекст на спора, степента на правна защита, действителното използване и репутацията както на старата чехословашка марка, така и на името на г‑н Jan Nehera, а също и степента, в която жалбоподателят е бил запознат с тези обстоятелства.

38      Освен това с оглед на цитираната в точка 33 по-горе съдебна практика потребителите, които в случая могат да преценят наличието на репутацията на старата чехословашка марка и на името на г‑н Jan Nehera, както и несправедливото облагодетелстване от тази репутация, са средните потребители на стоките, посочени в точка 4 по-горе, а именно широкият кръг потребители в Съюза.

–       Фактически и исторически контекст

39      Безспорно е, че г‑н Jan Nehera, роден през 1899 г. в Костелец на Хане (понастоящем в Чешката република), е бил предприемач в областта на модата и е упражнявал дейността си в Чехословакия през 20‑те, 30‑те и 40‑те години на миналия век. По-специално в началото на 30‑те години на миналия век той създава в Простейов (понастоящем в Чешката република) предприятие, чието наименование съдържа фамилното му име и което произвежда и търгува с готови дамски, мъжки и детски облекла, както и с аксесоари. Благодарение на модерни методи на управление и интензивно използване на рекламата това предприятие постига известен успех в Чехословакия и в чужбина. В навечерието на Втората световна война в предприятието работят около 1000 работници и служители и то притежава мрежа от над 130 магазина на дребно в Европа, Съединените щати и Африка. Посоченото предприятие продължава дейността си през Втората световна война под ефективния контрол на германски гражданин след „сливане“, наложено на г‑н Jan Nehera. На 1 януари 1946 г. същото предприятие е национализирано и собствеността върху него е прехвърлена на Чехословашката държава. След това то продължава дейността си под ново наименование, в което вече не се съдържа фамилното име на неговия учредител. По това време г‑н Jan Nehera вече е напуснал Чехословакия и се е установил в Мароко — страна, в която продължава да стопанисва два магазина за облекло и почива през 1958 г.

40      Безспорно е също, че чрез своето предприятие г‑н Jan Nehera е подал в Чехословакия заявка за регистрация на марка, която е идентична на спорната марка, а именно старата чехословашка марка (вж. т. 7 по-горе). Тази марка е била регистрирана през юни 1936 г. под номер 6414 в чехословашкия регистър на търговските камари, извлечение от който е представено от встъпилите страни. Г‑н Jan Nehera използвал посочената марка през 30‑те и 40‑те години на миналия век, за да търгува в Чехословакия и в чужбина с произвежданите от неговото предприятие стоки. Той използва тази марка и в магазините си за облекло в Мароко до 50‑те години на миналия век.

41      От своя страна жалбоподателят е словашки предприемач, извършващ дейност в областта на рекламата и маркетинга. Той няма никаква родствена връзка с г‑н Jan Nehera и неговото семейство. През 2006 г. той подава заявка и регистрира в Чешката република национална марка, идентична на старата чехословашка марка и на спорната марка; срокът на регистрация на тази чешка марка изтича през 2016 г. На 6 май 2013 г. той подава заявка за регистрация на спорната марка като марка на Европейския съюз; тази марка е регистрирана на 31 октомври 2014 г. (вж. т. 2, 3 и 6 по-горе). През 2014 г. той започва да представя колекции за дамски облекла в модни ревюта и да ги търгува, като използва спорната марка.

–       Правна защита на старата чехословашка марка и на името на гн Jan Nehera

42      От преписката по делото не е видно, нито впрочем се твърди от страните, старата чехословашка марка все още да е била регистрирана на името на трето лице към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка. Напротив, от една страна, EUIPO признава, че действието на регистрацията на старата чехословашка марка е било преустановено през 1946 г. Всъщност от извлечението от чехословашкия регистър на търговските камари, представено от встъпилите страни, е видно, че тази марка е била заличена през юни 1946 г. От друга страна, безспорно е, че ако национална марка, идентична на старата чехословашка марка, е била регистрирана на името на трето лице в Чешката република между 1992 г. и 2002 г., срокът на регистрация на тази марка е изтекъл преди подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

43      Не е установено, нито дори се твърди, че името на г‑н Jan Nehera се е ползвало със специална правна защита към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка.

–       Използване на старата чехословашка марка и на името на гн Jan Nehera

44      От преписката също не е видно, нито впрочем се твърди от никоя от страните, старата чехословашка марка или името на г‑н Jan Nehera все още да са били използвани от трето лице за търгуване на облекло към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка. Всъщност, от една страна, EUIPO признава, че с изключение на определено използване в Мароко през 50‑те години на миналия век от г‑н Jan Nehera, тази марка не е била използвана след 1946 г. Встъпилите страни не се позовават и на каквото и да било използване на посочената марка нито в Европа след национализацията на предприятието на г‑н Jan Nehera през 1946 г., нито в Мароко след смъртта на последния през 1958 г. От друга страна, не е видно третото лице, притежател на национална марка, идентична на старата чехословашка марка, регистрирана в Чешката република между 1992 г. и 2002 г., да я е използвало никога.

–       Репутация на старата чехословашка марка и на името на гн Jan Nehera

45      Противно на отдела по отмяна, в точки 33 и 34 от обжалваното решение апелативният състав е приел, от една страна, че г‑н Jan Nehera е „известно лице“ и от друга страна, че старата чехословашка марка все още се ползва поне с „определена остатъчна репутация“ и по този начин е запазила „историческа стойност“ към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка.

46      Между страните няма спор, че старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera са се ползвали поне с определена репутация или с определена известност в Чехословакия през 30‑те и 40‑те години на миналия век. За разлика от това между тях има спор по въпроса дали тази репутация или известност е продължавала да съществува към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка.

47      Всъщност жалбоподателят е на мнение, че понастоящем г‑н Jan Nehera и старата чехословашка марка днес са напълно забравени. EUIPO също признава, че на пръв поглед, изглежда, не съществува доказателство, че те все още се ползват с остатъчна репутация в Чешката република или в Словакия. Само встъпилите страни поддържат, че те все още имат репутация в тези две държави членки през 2013 г.

48      В това отношение следва да се констатира най-напред, че за да установят пред Общия съд запазването на тази репутация, встъпилите страни само препращат към две доказателства, а именно, от една страна, статия от енциклопедията Уикипедия, посветена на г‑н Jan Nehera, и от друга страна, университетска дисертация на чешка студентка относно национализацията на предприятието на г‑н Jan Nehera и историята на това предприятие в периода 1945—1948 г. Встъпилите страни се позовават по-специално на откъс от тази университетска дисертация, според който „[и]мето на г‑н Jan Nehera остава в спомените като това на един от най-големите чехословашки предприемачи в областта на облеклото през първата [Чехословашка] република“.

49      Макар двете доказателства, на които се позовават встъпилите страни, да съдържат информация за историята на г‑н Jan Nehera и на неговото предприятие през 30‑те и 40‑те години на миналия век, те не предоставят подробна информация, въз основа на която да може да се установи, че през 2013 г. г‑н Jan Nehera или старата чехословашка марка все още са били известни на значителна част от съответните потребители. Впрочем самата EUIPO счита, че тези две доказателства нямат доказателствена стойност.

50      По-нататък жалбоподателят правилно отбелязва, че от другите доказателства, представени от встъпилите страни пред EUIPO, също не може да се установи запазването на репутацията на г‑н Jan Nehera или на старата чехословашка марка. Встъпилите страни са приложили към преписката пред EUIPO например, първо, фотография, направена в Мароко през 50‑те години на миналия век и показваща магазин, на който се вижда старата чехословашка марка, второ, възпоменателна брошура, която е публикувана през 2000 г. от словашкото предприятие Ozeta по повод на неговата шестдесетгодишна и в която се посочва откриването през 1940 г. на завод в Тренчин (понастоящем в Словакия) на предприятието на г‑н Jan Nehera, или още, трето, няколко статии от пресата и други документи относно дейността на жалбоподателя. В тези различни доказателства обаче не се съдържа информация, от която да се установява, че към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка на съответните потребители е било известно името на г‑н Jan Nehera или старата чехословашка марка.

51      По-специално жалбоподателят насочва вниманието на Общия съд към интервюто с моден дизайнер, представено от встъпилите страни. В това интервю, дадено през 2015 г., тоест много преди подаването на искането за обявяване на недействителност на спорната марка и следователно без никаква връзка с нея, г‑н Samuel Drira, съосновател и главен редактор на френско модно списание, обяснява, че е узнал за съществуването на марката „Nehera“ едва един ден преди да пристигне в Братислава и да се срещне с жалбоподателя, който тогава му е предложил да стане творчески директор в неговото предприятие. От това е видно, че дори модният специалист, нает на работа от жалбоподателя, за да започне дейността му по създаване на дамски облекла, изобщо не е знаел за съществуването на старата чехословашка марка.

52      Накрая следва да се отбележи, че са изминали почти седем десетилетия между 1946 г., през която е преустановено използването в Европа на старата чехословашка марка, и 2013 г., през която жалбоподателят е подал заявка за регистрация на спорната марка.

53      При тези обстоятелства встъпилите страни не са доказали, което следва да направят съгласно припомнената в точка 34 по-горе съдебна практика, че през 2013 г. старата чехословашка марка все още се е ползвала с определена репутация в Чешката република, в Словакия или в други държави членки или че името на г‑н Jan Nehera все още е било известно сред значителна част от съответните потребители. От това следва, че апелативният състав неправилно е приел, че тази марка е запазила „определена остатъчна репутация“ и че това име все още е било известно към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка.

–       Знание на жалбоподателя за съществуването и предишното реноме на старата чехословашка марка и на името на гн Jan Nehera

54      Безспорно е, както установява апелативният състав в точка 29 от обжалваното решение, че към момента, в който е подал заявката за регистрация на спорната марка, жалбоподателят е знаел за съществуването и предишното реноме на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка.

55      Всъщност от преписката, и по-специално от обясненията на жалбоподателя в жалбата, както и от електронно писмо, което е изпратил до г‑жа Sehnal на 16 февруари 2016 г., е видно, че той е търсил стара, неизползвана и забравена марка, която би могъл да използва, за да започне своя собствена дейност по създаване на дамски облекла. След като е разгледал няколко имена, той е решил да използва марката „Nehera Praguea“, а впоследствие старата чехословашка марка, за да „отдаде почит” на „златната епоха на чехословашката текстилна промишленост през 30‑те години на миналия век“, и по-специално на г‑н Jan Nehera, когото счита за „бележита фигура“ и „символ“ на този „благословен период“ за чехословашкия сектор на облеклата.

–       Цялостна преценка

56      От точки 42—53 по-горе следва, че към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera вече не са били регистрирани или защитени, нито са били използвани от трето лице за търгуване на дрехи, нито дори са имали репутация сред съответните потребители.

57      Впрочем поведение на паразитизъм по отношение на репутацията на знак или име, като посоченото от апелативния състав в обжалваното решение с цел да се обоснове констатацията за недобросъвестност на жалбоподателя, по принцип е възможно само ако този знак или това име действително се ползва към съответния момент с определена репутация или известност (вж. по аналогия решение от 3 септември 2015 г., Iron & Smith, C‑125/14, EU:C:2015:539, т. 29).

58      Така съдът на Съюза вече е констатирал по отношение на лице, подало заявка за регистрация на марка на Европейския съюз, намерение да извлече неоснователно полза от остатъчната репутация на по-ранна марка, включително когато последната вече не е била използвана (решение от 8 май 2014 г., Simca, T‑327/12, EU:T:2014:240), или от известността към съответния момент на името на физическо лице (решение от 14 май 2019 г., NEYMAR, T‑795/17, непубликувано, EU:T:2019:329), в хипотези, при които тази остатъчна репутация или известност е била надлежно установена. За разлика от това той констатира липсата на злоупотреба с репутацията на термин, спрямо който трето лице е предявило права, и следователно липсата на недобросъвестност на заявителя на марката, когато този термин не е регистриран, нито е използван, нито се ползва с репутация в Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2018 г., Khadi and Village Industries Commission/EUIPO — BNP Best Natural Products (Khadi Ayurveda), T‑683/17, непубликувано, EU:T:2018:860, т. 68—71).

59      При тези обстоятелства, след като към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка липсва остатъчна репутация на старата чехословашка марка и известност на името на г‑н Jan Nehera към този момент, последващото използване от жалбоподателя на последната марка по принцип не може да представлява поведение на паразитизъм, разкриващо недобросъвестността на жалбоподателя.

60      Този извод не се поставя под съмнение от факта, че жалбоподателят е знаел за съществуването и предишното реноме на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка. Всъщност обстоятелството, че заявителят на марката знае или е трябвало да знае че в миналото трето лице е използвало марка, която е идентична или сходна на заявената, само по себе си не е достатъчно, за да се установи наличието на недобросъвестност на заявителя (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 27 юни 2013 г., Malaysia Dairy Industries, C‑320/12, EU:C:2013:435, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика и от 29 ноември 2018 г., Khadi Ayurveda, T‑683/17, непубликувано, EU:T:2018:860, т. 69).

61      Следва обаче да се разгледат и другите доводи на EUIPO и на встъпилите страни, с които по същество се цели да се установи намерението за паразитизъм и недобросъвестността на жалбоподателя, независимо от наличието на остатъчна репутация на старата чехословашка марка и на името на г‑н Jan Nehera.

62      На първо място, EUIPO, подкрепяна от встъпилите страни, по същество упреква жалбоподателя, че се е стремил да се създаде връзка между дейността му, от една страна, и старата чехословашка марка и г‑н Jan Nehera, от друга страна. Според EUIPO жалбоподателят си е предоставил предимство на пазара, като е изградил имиджа на своето предприятие въз основа на изрична връзка с марка, която е имала репутация в миналото, и с известен в миналото предприемач.

63      В това отношение несъмнено е вярно, както по същество отбелязва апелативният състав в точка 35 от обжалваното решение, че жалбоподателят е установил връзка между своето предприятие и старата чехословашка марка. Всъщност е безспорно, че той многократно се е позовавал на тази марка и на г‑н Jan Nehera в рамките на комуникационната и маркетинговата стратегия на своето предприятие. Така редица документи от преписката, като например уебсайта на предприятието на жалбоподателя, страницата му в социалната мрежа Facebook и няколко статии от пресата, показват, че посоченото предприятие е „възстановило“ и „възобновило“ старата марка „Nehera“, създадена от г‑н Jan Nehera през 30‑те години на миналия век.

64      Следва обаче да се припомни, че съгласно съдебната практика съществуването на връзка в съзнанието на съответните потребители между по-късна марка и по-ранен знак или по-ранно име не е достатъчно само по себе си, за да се направи извод за наличие на несправедливо облагодетелстване от репутацията на по-ранния знак или по-ранното име (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 32 и от 3 септември 2015 г., Iron & Smith, C‑125/14, EU:C:2015:539, т. 31).

65      Освен това следва да се отбележи, че понятието за несправедливо облагодетелстване от репутацията на знак или име се отнася до хипотезата, при която трето лице следва примера на по-ранен знак или по-ранно име с репутация, за да се ползва от нейната привлекателност, репутация и престиж, и да използва, без каквато и да било финансова компенсация и без да полага собствени усилия в това отношение, търговските усилия, положени от притежателя или ползвателя на този знак или на това име за създаване и поддържане на имидж на посочения знак или посоченото име (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 49).

66      В случая обаче жалбоподателят твърди, без това да се оспорва от EUIPO и от встъпилите страни, че през 2013 г. старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera са били напълно забравени от съответните потребители и че той самият е положил много усилия, време и парични средства, за да възстанови марката „Nehera“ и да популяризира историята на г‑н Jan Nehera и на неговото предприятие. От това следва, че жалбоподателят не само че не е използвал паразитно предишната репутация на старата чехословашка марка и на името на г‑н Jan Nehera, а напротив, положил е собствени търговски усилия, за да възстанови имиджа на тази марка и по този начин да възобнови със свои средства посочената репутация. При тези обстоятелства самият факт, че за популяризирането на спорната марка е направена препратка към историческия имидж на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, не изглежда да е в противоречие с почтената производствена или търговска практика.

67      На второ място, EUIPO и встъпилите страни поддържат, че жалбоподателят се е стремил да въведе потребителите в заблуждение, създавайки у тях впечатлението, че той е продължителят и правоприемникът на г‑н Jan Nehera. По-специално встъпилите страни упрекват жалбоподателя, че е искал да създаде „илюзия за приемственост“ и „неистинско наследствено отношение“ между неговото предприятие и това на г‑н Jan Nehera. Встъпилите страни посочват и член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001, който предвижда, че се отказва регистрацията на марките, които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите.

68      В това отношение е необходимо да се отбележи, че не може да се изключи възможността при определени особени обстоятелства повторното използване от трето лице на стара марка, която е имала реноме в миналото, или на името на лице, което в миналото е било известно, да създаде невярна представа за приемственост или за наследяване спрямо тази стара марка или това лице. Такъв би могъл да бъде по-специално случаят, когато заявителят на марка се представя сред съответните потребители като законен или икономически правоприемник на притежателя на старата марка, макар да не съществува никаква връзка на приемственост или на наследяване между притежателя на старата марка и заявителя на марката. Подобно обстоятелство би могло да бъде взето предвид, за да се установи евентуално недобросъвестността на заявителя на марката и впоследствие да се констатира недействителността на новата марка въз основа на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

69      В случая обаче следва да се отбележи най-напред, че апелативният състав не е основал съображенията си на намерение на жалбоподателя да създаде невярна представа за приемственост или наследяване между неговото предприятие и това на г‑н Jan Nehera.

70      По-нататък, във всички случаи не е установено, нито дори се твърди, че жалбоподателят е заявил наличието на родствена връзка с г‑н Jan Nehera или че се е представил като наследник и законен правоприемник на последния или на неговото предприятие. Впрочем, като е посочил, че е възстановил и възобновил марка, която е била просперираща през 30‑те години на миналия век, жалбоподателят по-скоро е загатнал да прекъсване и следователно липса на приемственост между дейността на г‑н Jan Nehera и неговата собствена дейност. При това положение не е видно жалбоподателят нарочно да се е стремил да създаде невярна представа за приемственост или наследяване между неговото предприятие и това на г‑н Jan Nehera.

71      Накрая, разпоредбите на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001 са напълно ирелевантни в рамките на настоящото производство. Всъщност апелативният състав е обявил спорната марка за недействителна не въз на основа на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с разпоредбите на член 7, параграф 1, буква ж) от същия регламент, отнасящи се до марките, които могат да въведат потребителите в заблуждение, а само въз основа на разпоредбите на член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент, отнасящи се до недобросъвестността.

72      На трето място, встъпилите страни изтъкват, че жалбоподателят се е стремил да извърши злоупотреба спрямо низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera и да си присвои правата им, тъй като не е получил съгласието си, преди да поиска регистрацията на спорната марка.

73      В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че апелативният състав не е основал съображенията си на намерение на жалбоподателя да извърши злоупотреба спрямо низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera или да си присвои правата им.

74      От друга страна, във всички случаи към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка старата чехословашка марка и името на г‑н Jan Nehera вече изобщо не са били предмет на правна защита в полза на трето лице (вж. т. 42 и 43 по-горе). От това следва, че низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera не са били носители на право, което може да бъде предмет на злоупотреба или да бъде присвоено от жалбоподателя. При това положение не е видно с подаването на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят да е имал намерение да извърши злоупотреба спрямо низходящите и наследниците на г‑н Jan Nehera или да си присвои твърдените от тях права.

75      На четвърто място, встъпилите страни твърдят, че г‑н Jan Nehera е бил незаконно и несправедливо лишен от имуществото си при национализацията на неговото предприятие през 1946 г. Те считат, че съгласно принципа, че право не възниква от несправедливост (ex injuria jus non oritur), понастоящем никой не може да се възползва от тази несправедливост, за да се обогатява, като използва името на г‑н Jan Nehera.

76      В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят не носи отговорност за национализацията на предприятието на г‑н Jan Nehera през 1946 г. Същото се отнася и за липсата на защита и използване на старата чехословашка марка за период от около седем десетилетия, както и за отпадането на репутацията на тази марка и на известността на нейния създател. При тези обстоятелства фактът, че г‑н Jan Nehera е бил незаконно или несправедливо лишен от имуществото си, не е доказателство за недобросъвестността на жалбоподателя.

77      На пето и последно място, EUIPO изтъква, че както е посочил апелативният състав в точка 36 от обжалваното решение, понятието за недобросъвестност не предполага непременно каквато и да било степен на морална укоримост.

78      В това отношение е достатъчно да се констатира, че съгласно цитираната в точка 23 по-горе съдебна практика понятието за недобросъвестност предполага наличието на непочтена нагласа или намерение. В случая обаче EUIPO и встъпилите страни не са доказали, че към момента на подаване на заявката за регистрация на спорната марка жалбоподателят е имал непочтена нагласа или намерение.

79      От всичко изложено по-горе следва, че апелативният състав неправилно е приел, че жалбоподателят е имал намерение да извлече неоснователно полза от репутацията на г‑н Jan Nehera и на старата чехословашка марка, и въз основа на това е стигнал до извода, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

80      Следователно единственото основание на жалбоподателя трябва да се уважи и обжалваното решение да се отмени.

 По съдебните разноски

81      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В случая EUIPO и встъпилите страни са загубили делото. Тъй като жалбоподателят е поискал само EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски пред Общия съд, EUIPO следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя в настоящото производство.

82      Освен това жалбоподателят е поискал EUIPO да бъде осъдена да заплати разноските за производството по обжалване пред апелативния състав. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 190, параграф 2 от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните за целите на производството пред апелативния състав, се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. Ето защо EUIPO следва да бъде осъдена да заплати и необходимите разходи, направени от жалбоподателя за целите на производството пред апелативния състав.

83      Освен това на основание член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилите страни следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отменя решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 10 март 2021 г. (преписка R 1216/20202).

2)      Осъжда EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на гн Ladislav Zdút, включително необходимите разходи, направени за целите на производството по обжалване пред апелативния състав.

3)      Гжа Isabel Nehera, гн Jean-Henri Nehera и гжа Natacha Sehnal понясат направените от тях съдебни разноски.

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

Hesse

 

      Petrlík

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 юли 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.